Когато се издигаме над своето его и се свързваме с другите възли на любов и отдаване, тогава последователно преминаваме всички стъпала на Бина.

Първият стадий на Бина е «ГАР де-Бина» – нежеланието да използвам своя егоизъм, страхът да взема, да не навредя – макар да ми дават възможност да правя всичко това безнаказано. Така, аз постепенно се издигам над своя егоизъм.

Вторият стадий на Бина е «ЗАТ де-Бина» – дават ми възможност да почувствам, че всичко зависи от мен и аз започвам да страдам от това, че не мога да ги напълня, както е казано: «Кравата желае да кърми телето повече, отколкото то иска да суче».

Започвам да усещам желанията на другите и да ги присъединявам към себе си – усещам целия свят като част от себе си.

Но това не е егоизма на майката, получаваща наслаждение от това, че е нахранила детето си – аз действам над ненавистта, която не изчезва! Всеки път извършвам поправяне на своето отблъскване от ближния.

Усещам желанията на другите като чужди и ненавистни и едновременно с това, благодарение на светлината и силата на поправянето, започвам да ги чувствам като свои. Всички съединения се извършват само за сметка на анти-егоистичните екрани.

И когато започна да отдавам на другите, през цялото време чувствам колко вземам от себе си и предавам на тях, как се опустошавам от това, и как се напълвам само от това, че напълвам тях!

Това е поправяне над поправянията – път, обратно нагоре, в света на Безкрайността.

От урока по статията «Любов към Твореца и творенията», 03.10.2010

[22456]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам, че мога да ненавиждам своя егоизъм. Но откъде в мен изведнъж се появява любовта към ближния?

Отговор: Любовта идва в резултат на поправянето, над екраните, върху екраните. Но нищо не изчезва – желанието за наслаждение расте през цялото време, ненавистта и отдалечаването от останалите се увеличава, а над това е любовта!

Когато постигнем света на Безкрайността, ние ще почувстваме безкрайното отдалечаване между нас, а над него – пълната връзка. Затова тази, създадена от нас връзка се нарича „620” пъти (питара”х) по-голяма от изначално съществуващата.

Както е в електрическата мрежа – необходимо е съпротивление, за да бъде извлечена енергия от нея. Трябва да приложиш сила, за да извлечеш тази енергия. Само тогава тя ще извърши работа и ще даде положителен резултат.

От една страна е необходимо съпротивление, а от друга страна – и някакво действие. Ако ги свържеш заедно, тогава можеш да извършиш работа, получавайки източник на енергия – лампичката започва да свети.

Тя свети, защото вътре в нея има спирала със съпротивление и колкото по-силно се съпротивлява на светлината, толкова по-ярко свети!

Тези две сили, работещи заедно, но противоположни една на друга нагряват спиралата и тя започва да излъчва светлина.

Всичко се основава на съпротивлението. То трябва да бъде съхранено във всички явления. Според него, ние измерваме мощността – това следва от основното желание за наслаждение, стоящо срещу светлината.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[#22453]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато човек започне да развива своята точка в сърцето до цял духовен съсъд, той започва да усеща в него скритата част на реалността.

И тогава той се отъждествява именно с тази нова, разкриваща му се част на мирозданието. Чувства се живеещ в нея, и получаващ от нея повече впечатления, отколкото от материалния свят.

Тогава той възприема усещания в своето духовно тяло, в душата, много по-силни от материалните чувства (зрение, слух, вкус, мирис, допир).

И даже ако тялото умре, той не чувства загуба, защото вече се намира в усещането за много по-силна реалност – вечна и съвършена.

До това трябва да достигнем ние. И затова Тора се нарича „освобождаваща от ангела на смъртта”. И в зависимост, доколко ние сме се издигнали над нашите “могили”, над нашите егоистически желания, дотолкова се освобождаваме от самото понятие материална смърт.

От урока на темата „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[#22357]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да получи един студен като резултат от обучението с вас: знание или някакво отношение към учението?

Отговор: Основата цел е да усвоим метода, защото методът на кабала се различава от всички останали учебни методи. Всички други  начини на учение притежават определен, материален критерий, чрез който човек може да оцени своето предвижване. В спорта, училището или науката оценките, които човек получава, определят неговия успех.

Но методът на изучаване на кабала е различен, защото тук човек се подготвя да започне да усеща друг свят. Как може да провери колко близо е той до скрития от него свят? Оценяването се прави чрез групата – до каква степен човек се чувства свързан с другите, чака разкриването на Твореца точно чрез това обединение и желае целият свят да се обедини. С други думи, степента на единството на човек с очакванията на Твореца към него, близостта му с Неговите мисли и планове определят до колко близко е той до своята реализация.

Скриването продължава да действа докато неговите мисли, действия и желания станат 1/125 подобни на тези на Твореца. В този момент той ще Го почувства на първата степен на разкриване.

От урока на тема „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[22356]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато имам връзка с някого в нашия свят, аз чувствам любов или омраза, но какво се случва в духовната връзка? Какво е усещането за разкриване на Твореца?

Отговор: Духовните явления са отдаване. Това са отношения на взаимни връзки на съединение, любов и взаимно проникване един в друг. Ние изграждаме между себе си връзки на обединение и любов и тогава разкриваме светлината, която преди това е била скрита в тази връзка.

Тази светлина поправя нашите връзки, придава им форма и създава от тях „място” или „желание за отдаване”. След това разкриваме дори по-голяма възможност за отдаване на това „място”, а основната сила във вселената – Творецът – се разкрива във възможността за отдаване.

Но всичко това се случва на едно място, в нашето единство – Творецът всеки път става по-ясен – в зависимост от степента на нашето ново свойство на отдаване и любов.

От урока по статията „600 хиляди души”, 26.09.2010

[22036] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Има ли преимущество съвместното обучение в едно физическо място пред виртуалното обучение чрез телевизията или Интернет?

Отговор: Без условно, ако човек има възможност физически да присъства на урок в някакъв наш център, и да приеме отговорност върху себе си редовно да посещава занятия, тава действа по-ефективно от виртуалната връзка.

Но ако няма възможност физически да присъства на урока с другарите, значи висшето управление е устроило за него такива условия и той нищо не губи от присъединение към урока по телевизията или Интернет.

Но това е само при условие, че така е направено от Твореца и че човек се намира някъде далече от всички учебни центрове. Но ако човек е в Израел, аз не си представям такава ситуация, в която той не би могъл веднъж седмично да посещава занятия в един от нашите учебни кампуси, намиращи се из цялата страна.

От урока на тема „Подход към изучаване на кабала”, 01.10.2010

[22353]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Чувствате ли вие, че нашето развитие върви с променлива скорост, с резки движения?

Отговор: Вярно, развитието никога не протича линейно и равномерно, винаги има резки движения.

Така това се проявява в нашите усещания заради несъвършената работа и ще продължава до окончателното поправяне.

Сменят се хубави и лоши периоди, редуват се война и мир, ние в това действително изпитваме внезапни промени. Развива се периодичност на свойствата.

Същото това се отнася и до изграждането на  парцуфа, който се дели на пет степени на авиют (дълбочината на желанията).

Всяка степен има свой екран и своя светлина, те са построени дискретно, стъпаловидно, а не линейно. Всичко идва на порции, на капки, а не струи в постоянен поток.

Ето защо периодите биват позитивни и негативни и трябва да се използват различно. Ние се учим на това от собствения опит.

От беседата от 24.07.2010

[22192]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нощта Ошана Раба символизира завършената поправка „Сукот” (шалаша).

Седем дни привличаме обкръжаващата светлина, построявайки покритие шалаша. Светлината идва от Аба Ве–Има (АБ”И) света Ацелут чрез Зеир Анпин(З”А). З”А олицетворява палмова клонка.

По нататък светлината преминава чрез ХАГА”Т, сфирот Хесед–Гвура-Тиферет олицетворени от трите клони на мирта и чрез сфирот Нецах-Ход, олицетворени от две върбови клонки.

А след това от Есод парцуфа З”А светлината влиза в Малхут, която символизира плода етрог (вид лимон, Бел. Ред.). Това съединение с еосъществява на всички проводници на светлината от АБ’И към Малхут под покрива шалаша., т.е. под екрана, под който душата е скрита от светлината.

Получаваме всичките седем обкръжаващи светлини за поправяне през седемте дни на празника и в последната негова нощ наричана „Голямото спасение” (Ошана Раба) аз проверявам какво съм достигнал, какъв е екранът в свойството на отдаване.

Защото резултатът от обкръжаващата светлина в нашата работа е именно този екран. Момента, в който се появи в мен, веднага в съответствие с мощността на екрана започвам да усещам Твореца и определям взаимоотношенията между нас.

Ето защо отбелязваме този момент от своето развитие като особено събитие, начало на работа с екрана. Тази работа ме прави личност в духовния свят.

Защото без екран мен просто ме няма. Мярката на екрана, това е величина, характер, форма – това съм и аз. Желанието да се наслаждаваме, желанието да наслаждаваме, светлина – всичко това не зависи от мен. Какво всъщност представлявам аз самият? Само екран!

От урока по статия 8 от книга „Шамати”,28.09.2010

[22230]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мисля си, че усещам нещо, но всъщност нямам никакви лични чувства. Всяко чувство е сбор от чувствата на всички души на Безкрайността. Това се нарича духовен съсъд.

Духовният съсъд не принадлежи лично на мен; той е онова, което разкриваме между нас. А това, което разкривам в себе си, се смята за животинска степен и Кабала не говори за това. Всеки от нас е животно. Но начинът, по който се свързваме помежду си, е точно това, което се нарича духовна връзка. В духовното само връзката между нас има значение.

Тази връзка е разбита; въпреки това тя се отнася към духовното. За това ние можем да си осигурим удобен животински живот, въпреки че той няма нищо общо с духовното. Духовността започва с изясняване на нашата взаимна връзка.

И не просто всяка връзка – само тази, която е насочена към разкриването на Твореца. Аз желая да опозная Твореца. Затова разбирам, че са ми нужни други хора, защото от любов към другите ние стигаме до любов към Твореца. Това е единствената причина, поради която Творецът е разбил душите ни.

От урока по статията „600 000 души”, 26.09.2010

[21978]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Да четем книгата Зоар с правилно намерение – това е “еликсир на живота”. А какво означава “смъртоносна отрова” в четенето на Зоар?

Отговор: Зоар може да бъде “еликсир на живота” и “смъртоносна отрова”. Когато използваш светлината на Тора – това може да бъде за добро или за лошо.

Всичко, което ти дава допълнителна сила към нашата естествена природна сила, ти можеш да използваш за полза или за вреда, тоест да направиш от нея “еликсир на живота” или “смъртоносна отрова”.

Затова ние през цялото време се връщаме към намерението, защото най-важно е не действието, а намерението. Ние не осъзнаваме, до каква степен живеем в света на намерението.

Понякога нещо ми се струва отвратително, но ако аз чуя, че то е с добро намерение – веднага променям отношението си към това действие. Какво се е променило? – променило се е моето възприятие към намерението, с което се случва това действие.

Затова цялата разликата е само в намерението – какво именно аз желая чрез конкретно действие или постъпка. И в това е разликата при използването на светлината – като “еликсир на живота” или като “смъртоносна отрова”. Разликата е в двата свята.

Цялото придвижване напред – е само в намерението, до колко ние сме способни да разделим, да различим, да бъдем чувствителни към това, да усетим и най-малкото изменение на намерението – и не само своето, а и на обкръжението ни.

От урока по Книгата Зоар, 27.09.2010

[22188]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→