„Зоар” и „Учението за Десетте Сфирот” описват различни нива на поправяне на общата система и това, как тя работи.

Да допуснем, че сега разкривам себе си в определено състояние – например, в състоянието Малхут на света Ацилут. Защото духовното усещане започва от момента, в който аз се включа в нея.

И след това разкривам, че тази Малхут се намира в малко състояние (катнут) или в голямо състояние (гадлут), преминава през 7 времена, т.е състояния и поетапно се приближава към своето окончателно поправяне.

А всеки от тези седем етапа, се разделя на множество частни състояния – само за това разказват книгите: как ние с всяка стъпка разкриваме все по-съвършена, свързана и единна система.

И в тази система аз разкривам и самия себе си, и света на Безкрайността, и Твореца, всички заедно – всички мои бъдещи състояния!

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 13.10.2010

[23450]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, всеки може да помоли за всичко, което поиска. Главното е да привикнем да молим.

Дори, ако като малкото дете искам велосипед, аз чета Зоар и се моля да имам велосипед. Да даде Бог, по същия начин да пожелаем да разкрием и духовния свят!

Въпрос: Как да използваме периода на подготовката преди конгреса, за да пожелаем да постигнем отдаване, така силно, както детето иска велосипед?

Отговор: Да участваме заедно с всички в подготовката на конгреса. Защото човек е резултат от влиянието на обществото.

Ако искаме да постигнем духовното, което по природа ние не желаем, а в нас има само искра от духовния стремеж, то да разширим тази искра можем само за сметка на външното пробуждане. Защото ние се впечатляваме от това, от което се впечатлява обществото.

Вътре в нас има искра от духовното, а отвън е обществото и нашата работа. Нашият свободен избор е само в това, доколко ще съединим нашата искра с обществото. Това се нарича избор на обкръжение.

Тогава всичко зависи от това, доколко човек желае да бъде свързан с обкръжението. Тоест включва нашия телевизионен канал или интернет, желае да бъде заедно с нас, старае се да не критикува и да вижда само хубавото, за да се впечатли колкото се може повече.

Защото от това зависи неговото бъдеще. По този начин, той пробужда себе си и става все по-чувствителен.

Разбира се, някои неща му се струват глупави, но той трябва да разбере, че вътре в тях се крие много странно, особено пробуждане, че то идва от духовните свойства, от отдаването.

Изяснявайки си добре това състояние, човекът разбира, че е длъжен да се издигне над своето знание и да придобие мнението на обществото, да се слее с него – с важността на отдаването, с висшата сила, която е странна и противоположна на нашите свойства и затова е скрита. За да я постигнем, ние трябва да придобием същите свойства, напредвайки стъпка по стъпка.

Затова, единствената свобода на избора е в обкръжението. Човек трябва все повече да проверява себе си – как възприема обществото, защо точно по този начин, защо му дават да усети това под такава форма и да благодари на Твореца, че му дава способността да критикува и да вижда отстрани, че е затънал в критика.

Така, той може да стигне до вярата над знанието, до правилното възприемане – да разбере, че няма избор и е съгласен да извършва всички тези „глупости”.

Той е длъжен да реши това с вяра над знанието, вземайки правилното решение – знаейки защо го прави, бидейки уверен, преценявайки всичко.

Ние мислим, че във вярата над знанието няма знание. Напротив, има знание и обмисляне.

От урок по книгата „Зоар”, 13.10.2010

[23493]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Науката кабала говори за поправянето на егоистичните отношенията между душите, които са се разбили, а ние трябва да възстановим връзката между тях, да ги издигнем от отломките на разбиването.

И, разбира се, всичко това се случва само в нас , защото „всеки съди за света според степента на своята непоправеност”!

Само през нашият непоправен поглед, ние виждаме разбиването. Съвременните учени-физици също заявяват, че наблюдавайки Вселената, променяме онова, което се случва в нея!

Те започват да разкриват, че ние оказваме влияние върху реалността дори само с един свой поглед или мисъл.

Представяме ли си, какви могат да бъдат последствията?! Както обикновено, когато нещо се разруши – ние отричаме: „Но, аз нищо не съм направил, само погледнах!” Не разбираме, колко много означава това.

Всъщност, физиците признават, че „всеки съди според степента на своята непоправеност”. Именно за това говори науката кабала – че не виждаме съвършения свят, защото самите ние сме несъвършени.

Затова, всички скривания идват от нас самите – от вътрешното ни разбиване, скриващо от нас света на Безкрайността.

А науката кабала обяснява нашите напреднали състояния: как да поправим себе си и да видим все по-поправен света.

Колкото повече се поправяш, толкова по-съвършено става онова, което виждаш пред себе си.

От урока по книгата „Учение за Десетте Сфирот”, 13.10.2010

[23454]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?

Отговор: Нашият конгрес е посветен на разкриването на връзката, основаваща се на любовта между нас: „Исраел са другари помежду си”. Исра-ел означава „право към Твореца”. Всеки човек в света се нарича „Исраел”, ако възнамерява да разкрие Твореца.

Ясно е, че „молитвата на Исраел” е винаги „молитвата на мнозина”, а намерението е да се постигне поръчителство, както е казано: „ще направим и ще чуем”, т.е. ще създадем връзка помежду си и вътре в нея ще разкрием Твореца, ще стигнем до сливане, до подобие на свойствата със силата на отдаването.

Предстоящият конгрес, както и всяка наша дейност има за цел да обясни на хората какво им предстои да изпълнят. Изгнанието приключи – ние се върнахме в Земята на Израел и трябва да се издигнем на нивото Исраел – право към Твореца.

Затова, природата постоянно ни оказва натиск – за да разкрием връзката помежду си и след това да обясним на народите на света целта на творението. Това означава „да бъдем светлина за народите” – да помогнем на цялото човечество да разкрие всеобщата връзка и да се издигне на духовното ниво.

Защото, както е казано в науката кабала, времето за съществуване на нашия свят е 6000 години, започвайки от първото поправяне и до края. Днес сме 5771 г. и в периода, оставащ до 6000-та година, ние сме длъжни да осъществим цялото поправяне.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Творецът ни изпраща беди и проблеми, всевъзможни неприятни неща, а ние трябва да можем да различим в тях доброто намерение и бащинската любов. Защото Творецът е добър и твори добро и за лошите, и за добрите

С други думи, той не ни дели на добри и лоши, защото такива ни е създал, а всеки от нас по своему възприема отношението на Твореца, т.е. своя живот.

От всичко, което се случва в живота ни, трябва да изграждаме съответстващото на Него отношение: „Всичко идва от Добрия, творящия добро”, от „Няма никого, освен Него”. Тук, човекът трябва да се издигне над усещането за „сладко – горчиво” към преценката за „истина – лъжа”.

Истината е, че всичко „горчиво и сладко”, идва от една Сила и то само за моето благо, за справедливостта. А горчивите и сладките усещания се дават, за да се насоча към истината – над горчивината.

Така привикваме да се стремим към Висшата сила, да я разбираме, да я долавяме в собствените си свойства – как се отнася тя към нас, какво ни носи, какво иска.

А тя иска от нас вяра над знанието, преданост, отдаване над цялото получаване, над всички усещания. В крайна сметка, тя изисква от нас да се издигнем над усещането „горчиво – сладко”, към намерението „истина – лъжа”.

По този начин, ние ще разпознаем и ще започнем да разбираме нейната цел – Висшата сила иска към всичко, което съществува в реалността да се отнасяме съгласно само едно намерение, а не усещане.

Тогава ни се разкрива нов орган на чувствата – отразената светлина, хасадим, вярата над знанието. Именно в този орган на чувствата, ние започваме да различаваме Твореца, който ни изпраща всички чувства и ситуации, над които трябва да се издигнем, изграждайки към Него отношение, което е над каквито и да е усещания.

Става ни ясно, че цялата работа се извършва по-високо от егоизма, по-високо от усещанията, които Творецът създава в нашите егоистични желания.

Всичко това е необходимо само, за да развиваме все повече намерението за отдаване – „истината”. В него, ние ще живеем и ще се наслаждаваме, устремявайки всичко от себе си към отдаването на ближния и Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23562]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„И обърнал Хизкияу лицето свое към стената и помолил Твореца“.

Преди всичко, трябва да се устремим към поправяне на общото кли – тогава ще се поправи и всичко останало.

Всеки ден Шхина отново става девствена, и ние отново трябва да я  превръщаме в съсъд. Казано е за това в трактата „Санедрин“: „Жената сключва съюз само с този, който е направил съсъд“.

Всеки ден ние ставаме, отново лишени от връзка с отдаването, с групата, с Шхина и с Твореца. Това е естествено и правилно – така ние отново и отново започваме да разкриваме съсъдите, и затова всеки наш ден започва на чист лист.

Ние трябва да вървим, издигайки вярата над знанието, и никогда да не очакваме, че свойството отдаване от само себе  си изведнъж ще стане важно за нас. Разбира се, че то се обезценява, и това е добре.

Трябва да бъдем готови и да се радваме на това – да се радвам, че не съм забравил, че имам сили. Защото това е признак за влиянието на групата, която веднага ми дава способността да отреагирам вярно на своето състояние.

За мен е важно получаването, но разбирам, че е важно отдаването, а значи  аз трябва да се издигна над знанието, за да го възвися. Търся силата за този подем над егоистичните сметки не в себе си, а във външните средства.

Не бива да се чака , докато егоизмът осъзнае важността на отдаването – това никога няма да се случи. Всеки ден, всеки миг човек може да възобновява молитвата, обърната към „стената“, т.е. към Шхина, към групата – и благодарение на това да върви напред.

Ако човек проверява себе си и преценява своето състояние не по усещането в егоистичното желание, а по неуморното търсене на верния път, тогава радостта му ще бъде  целеустремена и много ще помогне в напредването.

Всичко зависиот това, колко бързо човек се пробужда  всеки миг към правилна молитва. А това, от своя страна, зависи от обкръжението, което той е изградил.

Ако групата му дава сили при всяко падение, тогава той вижда адекватно това, което се случва. Вътрешно в него кипи егоистичното желание, а отвън му въздействат обкръжаващи светлини, идващи чрез групата.

Благодарение на това, човек винаги вижда важността  на целта и издига правилната молитва.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

ТЕС, част 15, п. 139: Когато Мохин Аба ве-Има влизат в З“А, Аба има Хохма-Бина и Хесед-Гвура и срещу тях е същото – от Има.

И попадайки в З“А, Хохма и Хесед де-Аба се присъединяват към Хохма и Хесед де-Има и се обличат в неговото НЕХ“И.

А Бина и Гвура де-Аба се присъединяват към Бина и Гвура де-Има в нейното НЕХ“И. Така АВ“И се прегрупират в М“А и БО“Н.

Първоначално в парцуф Аба има Хохма и Хесед, Бина и Гвура. Същото е и в Има.

По – нататък се получава „както в генетиката“: Хохма и Хесед де-Аба и Хохма и Хесед де-Има се съединяват заедно и образуват М“А де-АВ“И.

А Бина и Гвура де-Аба и Бина и Гвура де-Има се съединяват заедно и образуват БО“Н де-АВ“И.

Получилите се образувания се отнасят един към друг като З“А и Малхут.

Ние наблюдаваме този процес буквално във всичко в нашия свят – като следствие от духовните сили: едни части идват от мъжкия организъм, други – от женския, съединяват се помежду си и градят ново тяло.

Това се проявява, като следствие, в много явления, във всевъзможни видове съединения на всички нива: неживо, растително и животинско. А ТЕС обяснява този процес на „човешко“ ниво, на нивото на душите.

Но освен това, в самият  З“А има части М“А и БО“Н, а също в Нуква има М“А и БО“Н. Тъй катоне може да съществуват парцуф, в който да няма двете части, М“А и БО“Н.

Невозможно е да съществува организъм, който се състои само от мъжка част (М“А) или – само от женска (БО“Н). Във всеки от тях трябва да се включват и мъжката и женската части. Тъй като не може да съществува светлина без съсъд – желание и съсъд-желание – без светлина.

От урока по „Учение за Десетте сфирот““, 12.10.2010

[23308]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е целта, която искаме да постигнем на предстоящия конгрес?

Отговор: Ние всички очакваме, на конгреса да се създаде възможност за обединение, за да постигнем взаимно поръчителство. Поръчителството е силата на взаимно свързване, което определя степента на душата. Ние трябва да постигнем първата степен на връзка между нас, за да ни се разкрие Творецът, вътре в нея.

Дори ако не успеем да останем на тази степен постоянно, то поне ще бъдем временно. Възможно е също да се докоснем до това състояние, когато светлината ни озари, а след това изчезне. Въпреки това човек вече получава духовно впечатление. Той знае,че то съществува и разбира към какво се е устремил.

Това е много ефективно, когато се случи на голяма маса от хора. Аз се надявам, заедно с вас, да постигнем това. И разбира се, всичко зависи от нашата подготовка, вярата ни в успеха и увереността, че го заслужаваме!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Вече съм бил на Кабала конгрес. Ще е правилно ли, ако вместо аз, дам възможност на приятел да отиде като го подкрепя финансово?

Отговор: Ако човек е на нивото на любов към другите „Обичай ближния като себе си”, то той трябва (и той иска!) да даде на другия своята единствена „възглавница”, тоест да изпрати приятеля си на конгреса. Ако никой от вас не отиде на конгреса, тогава това е свойството Содом. Но ако само ти отиваш, ти си „грешник”. Но това е нивото на „любов към другите”.

Степента на любов е най-висшето и последно ниво на поправяне. Преди да го постигнем има множество стъпки, а през това време сме на нивото „грешник”.

Затова, да постъпиш правилно означава да действаш в съответствие с твоето ниво „спрямо закона на алаха” (закон), където „алаха” идва от думата „алиха” – движение (към целта). С други думи, това означава правилно придвижване, правилно действие. В твоя случай, ти трябва да отидеш, ти имаш средствата; иначе ще насадиш омраза между теб и твоя приятел.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек не може да се съгласи с външната форма на групата, както му изглежда тя, ще съумее ли той да изгради такова отношение, че да го повдигне групата?

Отговор: Погрешно е да се мисли, че аз не мога да изисквам от групата пробуждане, заради това, че тя ми се представя като непоправена. Става дума за различни нива на творението.

За моя егоизъм другарите могат да се окажат престъпници, които не желаят да се обединяват и към всичко остават безучастни.

Но от друга страна, защо са тук те? Нали Творецът ги държи свише даже ако самите те на нищо не са способни. Той ги е избрал и довел в групата. Той знае, че те са готови. В Неговите очи те са достойни за придвижване.

А щом Творецът е предпочел именно тях, следователно, аз съм задължен да приема това. Аз ценя другарите затова, че са избрани от Твореца, а не заради личните им качества.

Доколко те могат да ми станат скъпи? Така, както моите собствени деца. Към децата аз изпитвам естествена, ”животинска” любов, без всякаква връзка с техните достойнства. Точно същото е и с другарите: ако вече Творецът ги е избрал, то аз мога да изградя към тях такова отношеие.

А после настъпва следващият етап. Групата укрепва, а аз започвам да прибавям към значимостта на другарите и тогава заедно, в поръчителство, ние можем да работим над взаимното осъзнаване на важността един за друт.

Сега аз разбирам: другарите ми влияят и затова те са сто процента важни в моята духовна съдба. Аз ще им придам най-висока важност като съд, който може да ме осъди на доживотен затвор.

Аз повече не презирам и не проклинам другарите. Може те и да са неугледни в моите очи, но са важни – това е съвършено друго отношение.

Наистина, аз нямам изход. Творецът е поставил пред мен група. Ако аз се погаждам с нея, ще ми се открие висшия свят, а ако не – доживотен срок в този свят.

Тук и решаваш как ти се отнасяш към съда. Може би, под съдийската мантия се крият главните мафиоти, настроени срещу теб. Но да не вдигат още ръце.

Отивайки над знанията, аз трябва да оправдавам моитe другари, избрани от Твореца. За това, кoй знае, възможно е те съвсем да не са такива, каквито се представят на моя егоизъм?

Ако аз влагам старания и съм готов самоотвержено да се влея в групата, тогава аз ще почувствам, че намирам особено кли, което ми позволява да изисквам поръчителство.

И ето, обръщайки се с искане към другарите, аз изведнъж виждам, че всъщност се обръщам към собствените си желания, които ми се струваха чужди. Цялата ми работа се свежда вътре, докато ние с другарите не станем единно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм, Поръчителство - Няма коментари→