Има голяма разлика между Първото съкращаване (Цимцум Алеф, Ц”А) и Второто (Цимцум Бет, Ц”Б).

При Ц”А, ние получаваме част от светлината в сфирот Кетер, Хохма, Бина, З“А и Малхут вътре в себе си и това се нарича вътрешна светлина НАРАНХАЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), а част в същите тези сфирот Кетер, Хохма, Бина, З“А и Малхут –  не получаваме, и тази светлина се нарича обкръжаваща.

Според тези нива, можем да разделим цялото напълване на две части – такава, която може да бъде получена и която не може да бъде получена.

Но аз знам какво се намира вътре, а за онова, което е отвън – имам всички тези свойства и ги изучавам. Установил съм връзка с тях, извършил съм сливане с тях (зивуг де-акаа).

И дори онази част, която не е влязла в мен също съм опознал, защото съм опитал да се съединя с нея и съм я отблъснал. Донесли са ми „2 кг. месо”, а аз съм взел от тях за себе си половин килограм – всичко останало съм отблъснал, защото не съм могъл да получавам повече заради отдаване.

Но аз знам, какво означава остатъка от 1,5 килограма, какъв е неговия вкус. Помня, как съм създал анти – егоистичен екран върху това напълване и съм го отблъснал, как съм устоял да не го получа. Така работим в Ц”А.

Докато в Ц”Б, получавайки светлината нефеш, ние не получаваме Хая и Йехида и нямаме никаква представа за тях! Аз не съм работил със светлините Хая и Йехида и не знам какво има там. Това не се намира „в мен” – просто съм ги отблъснал и не съм вземал решение ,каква част мога да получа и каква – не.

В мен има съсъди за светлините Хая и Йехида, но в тях няма никакъв опит, никаква представа за тази светлина и затова, те ми се струват напълно чужди. По тази причина, това се нарича „други хора” по отношение на мен самия. Само при Ц”Б, в мен се появява усещането за „външния свят”.

Тоест, в единия случай имам екран, за да получа една част от светлината, а друга – не. А във втория случай, изобщо нямам екран за такава светлина.

Ако Малхут е съединена с Бина и може да работи като Бина – това е друга Малхут, не просто моето желание. Съединявайки се с Бина, Малхут получава нейните особени свойства – свойствата на отдаването, които и позволяват да опита и различи какво се намира вътре в мен и какво – отвън.

А ако Малхут не е съединена с Бина и затова отблъска свойствата Хая и Йехида, тя не може да опита какво се намира вътре в тях – няма никаква връзка, никакво подобие на свойствата с онова, което се намира отвън.

И затова, аз виждам далечните звезди, целия свят около мен, неживото, растенията, животните, дори другите хора – но не ги усещам като част от себе си.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 24.10.2010

[24678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако съм приел групата като средство за напредване, тогава целият свой път трябва да съотнеса към нея.

Започвам да виждам проявяването на Твореца в групата – именно Той ми показва онова, което виждам в другарите си.

Нямам възможност да ги оценя обективно и затова, от сега нататък се придържам към принципа: «всеки отрича съгласно своите недостатъци».

Това не означава, че си затварям очите за всичко. Просто сега, нашите взаимоотношения лежат върху две плоскости.

От една страна, приемам другарите си над знанието – като истинска, съвършена група. Виждам ги велики, а себе си – като присъединил се към тяхната среда.

От друга страна, ги възприемам съгласно своята логика и виждам, че всички ние трябва да се променим към по-добро, за да помогнем на групата.

Двете граници на моя подход се градят на реална основа: или виждам себе си непоправен,  или всички нас.

Разбирам, че моята гледна точка зависи от вътрешното състояние и затова работя и на двете нива: ту прекланям глава пред величието на другарите, ту се движа наравно с тях, стремейки се към единство и общ подем.

При това знам, че никога не виждам истинската картина, тъй като до крайното поправяне всичко е относително и нямам постоянни критерии.

От урок по статия на Рабаш, 24.10.2010

[24658]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите, че пред нас лежи единствено психологическото препятствие. В какво се изразява това?

Отговор: Ние не сме в състояние да разберем, че огромното, вечно наслаждение, което дори не можем да си представим е заложено в отдаването, а не в получаването.

Като пример, слагат пред теб чаша с отрова и ти казват: „Изпий я, умри и се наслаждавай!” А ти не можеш да сложиш тези три неща заедно. Ето какво е това психологическо препятствие.

Трябва да помним, че втората част на всяко действие винаги принадлежи на Твореца. Ние работим над желанието, а Той го изпълнява. „Искам това”, – казвам аз подобно малкото дете. И Той ни дава, отново и отново. А това означава, че ние през цялото време сме длъжни да търсим най-важното в живота – знаейки, че ще го получим.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.10.2010

[24584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Група – това не е съюз на индивиди, това е съюз с Твореца. Иначе, това не е кабалистична група.

Аз идвам в тази група именно затова, защото вътре в нея се намира Творецът, а иначе за какво са ми нужни всички тези хора?

Хората винаги се обединяват по интереси, а какво може да ни даде кабалистичната група? Тя може да ни даде Твореца! И само заради това аз идвам тук, само за това , за да разкрия Него в съединението между нас.

Това се нарича: „Исраел (аз, устременият към Твореца,Исра- направо, Ел-Творец), светлината на поправянето (Тора) и Творец (коренът на всичко) са единни” и всичките три компонента трябва да се обединят, за да мога да ги постигна.

Това е причината, поради която пристигам и това определя всички действия, които върша в групата, определя моето отношение към другарите – въобще всичко!

Получава се, че се отнасям към самото понятие група, както към Твореца, защото Той се намира там вътре! Но не мога да фокусирам погледа си на Него, Той през цялото време се разтваря и аз не знам къде е Той. Не мога да Го поставя на прицел!

Говорят ми, че ако гледам на Него чрез групата, то мога  да се прицеля точно в Него, така, че в резултат попадам право на Него.

И затова другарите са ми така скъпи, както Твореца, защото само чрез тях аз мога да Го достигна. И освен това е написано:”От любов към творението към любов към Твореца”, т. е. ако достигна любовта в групата, то в резултат без съмнение ще попадна на Него и ще постигна любовта към Твореца.

Аз не мога да работя над любовта относно Твореца, не виждам с кого да работя. Затова на всеки етап постигам любовта към Твореца, работейки над любовта към групата.

Иначе не мога да разглеждам Твореца, т. е. представям си Го, съгласно своето правилно отношение към съединението с другарите. Аз сам строя тази форма и я разкривам.

А иначе, за какво ми е да идвам в група? Само, защото те са избрани от Твореца, за да мога чрез тях да отида при Него. И затова ги обичам! В тях  е моето спасение!

От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Светлината, връщаща към източника, – това ли е нашия компас в групата ? Или компасът е нашето съединение?

Отговор: Съединението не може да бъде компас, защото все още не съм го достигнал. Компасът ми показва точката, до която не съм стигнал. Тази точка е единението между нас, до което съм длъжен да достигна.

Затова всичко, което правя сега, полагайки усилия в обкръжението, в групата, впечатлявайки се от другарите си, получавайки от тях важността на целта и осъзнавайки собствената нищожност, – всичко е, за да чета сега Зоар с усещане и разбиране, че той ни описва истински, високи, духовни състояния, които желая да усетя и да достигна.

Забранява ни се да забравяме, че светлината – е явление вътре в желанието (кли), формата на желанието. Ние изучаваме, усещаме и обсъждаме само материята и формата, облечена в материя.

Материята – това е общото ни желание да се наслаждаваме, което искаме да съединим в едно и да му придадем формата на връзка между нас, наричана „поръчителство”.

Само по себе си поръчителството, ако се осъществи, ще бъде светлина. Защото става дума само за формата, присъща на желанието (кли). Аз не знам какво представлява електричеството сама по себе си, какво е светлината, аз знам само какви явления произлизат от него в материала.

Затова аз се стремя само към формата, облечена в материя. Тази форма е Твореца ( „Бо- Ре” – „Ела – Виж”), светлината, действаща в различни свои прояви – във вид на обкръжаваща или вътрешна светлина, на „некудот”(точки) или „таамим” (вкусове) и така нататък.

В крайна сметка аз трябва добре да се убедя, че няма нищо, освен нашите желания, свързани по правилния начин – и това се нарича „светлина”.

От урока по Книгата Зоар, 21.10.2010

[24420]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: На Конгреса, където ще се съберат седем и половина хиляди души, искам да разкрия връзката помежду ни.

Как трябва да работя в продължение на трите дни на Конгреса?

Отговор: Това е много просто. В духовен смисъл, ние говорим за място, притежаващо много голяма мощ.

Като пристигнеш там, ще почувстваш, с каква сила то въздейства върху теб. Ти по неволя ще се влееш в този поток – и от теб самия няма да остане нищо.

Под влиянието на толкова голямо и силно обкръжение , ти по естествен начин се въвличаш навътре.

Всеки, който пристигне на Конгреса с позитивно настроение, ще се разтвори в общия стремеж. Такава е човешката природа.

И все пак, доколко човек извършва вътрешна работа? Използва ли разума и чувството нa единствено за да се удържи в общото течение, стремително и даже донякъде дезориентиращо?

Прави ли си изводи, извършва ли пресмятания? Добавя ли своето въодушевление? Гребе ли сам, без да се отпуска изцяло по течението?

Това е много важно и тук всичко зависи от подготовката.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между „обичай другите като себе си” и „грижи се за другите като за себе си”?

Отговор: „Грижи се за друг катоза себе си” е нивото на безпокойство и загриженост, докато „обичай ближния като себе си” е напълване. Когато се намирам на първото, то се счита за „отдаване заради отдаване”, когато няма какво да дам.

Когато се издигаме по степените на духовно поправяне, от период на подготовка преминаваме в периода на страх (безпокойство и загриженост), в който човек се учи да се грижи за другите. Все още не може да ги напълни, а само се тревожи за тях. Създава се място, желание за загриженост. След това следва степента на любов, и тогава става ясно как да напълня другите.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 13.10.2010

[23816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как по пътя на ограниченията може да се постигне безкрайността (неограничеността)?

Отговор: Да кажем, че искаш да ми дадеш много, но аз искам да получа само нещо определено – тогава ти правиш съкращаване на своето огромно желание да отдаваш и ми даваш само онова, което желая.

Аз получавам от теб под формата на окръжност това което съм пожелал, а ти ми даваш, ограничавайки себе си, т.е. под формата на права линия. Това се нарича «връзка на окръжността с линията» (на сферата и тръбата).

А ако не се ограничаваш в нищо, тъй като всичко, което аз искам, преди това то не се явява за теб ограничение, защото ти изобщо не мислиш за себе си, а мислиш само за това, как да напълниш желанията ми. Тогава за теб, всяка възможност за отдаване се явява безкрайност, дори ако ми даваш, само онова, което искам, а за мен – това е също безкрайност, тъй като получавам всичко, което съм пожелал.

С други думи, в нашите отношения няма окръжност и линия, а само онова, което ние определяме за себе си – в каква степен всеки от нас е включен в желанието на другия. И ако моето желание се определя само от твоите желания, то аз съм винаги в безкрайността.

Затова има правила, които регламентират чие желание определя действието: 1. Моето е мое, твоето е мое, 2. Моето е мое, твоето-твое. 3. Моето е твое, твоето е твое.

От урока по книгата «Учение за Десетте Сфирот», 15.10.2010

[24580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да знаем, дали вървим по правилния път?

Отговор: Това можем да проверим само от връзката между нас. Решаването на всички въпроси е там, където е станало разбиването.

Дали се приближаваме към това, да поправим егото си? В това е цялата работа.

Ако аз виждам, че се обединявам с духовните искри на другарите, че ден след ден ставаме все по-сплотени, че нашите желания, изискващи разкриването между нас на свойството отдаване, стават все по-силни и по-споени, – значи съм на правилния път.

Тук е важно, доколко самият аз вярно си представям картината. Искането към другарите, е след това.

Преди всичко, аз проверявам собственото си отношение: виждам ли аз веднага разрешението на всички свои проблеми, мисли и молитви там, вътре, в нашето единство?

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24290]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Откъде човек може да знае, че Творецът го вика при Фараона?

Отговор: Това разбиране идва постепенно. Първо, човекът изпитва отблъскване, но не смята, че причината е в него: „Не, не аз се отклонявам от целта. Преминавам през тежък период – не съм виновен аз”.

След това, той полага старание, представяйки се за герой и напредва по нататък.

Следващият път, отново обременяват сърцето му, черен облак закрива хоризонта – и отново не е виновен той. Но сега, вече свързва, случващото се с висшето управление и се сърди на Твореца: „Защо всичко е толкова несправедливо? Защото аз не съм заслужил това”. Той отново се старае да направи нещо или заради безизходицата, чака докато отмине тежкия период.

И ето, че той отминава. Тази промяна в състоянията, човекът почти не свързва с Твореца: „ В края на краищата, в живота всичко все някога приключва”.

Следващото падение носи повече впечатления. Човекът вече по-добре разбира, че това се случва от време на време. Сега неговото отношение се гради върху миналия опит: защото паденията винаги завършват с някаква промяна в състоянието.

Човекът е безпомощен и вижда, че не е по неговите сили да управлява нито паденията, нито подемите. Тогава, той започва да крещи и да предявява искания към Твореца, не желаейки да остане в падение. Безпомощността поражда определено отношение.

По този начин, постепенно, човекът осъзнава, че го подлагат един вид на „терапия”.

Ако веднага бях видял, че всичко идва от Твореца, това би ме успокоило: „Навярно, Творецът има план, дори ако сега се чувствам зле. Днес съм зле, а утре може би ще бъда добре. Ще почакам”. По такъв начин, запознанството с Източника на управление може много да ни отслаби и да доведе до липсата на лично участие.

Така че, безполезно е да се обръщаме към Твореца, защото това е закон на природата. Единствената нишка, която са ни дали е възможността да привлечем въздействието на обкръжението, което е устремено към целта. Всичко останало са строги закони и само една формула в тяхната система ни позволява да променим коефициента – въздействието на обкръжението.

Така, чрез прости действия, ние можем да се сдобием с резултата – нека да не е по желание, а да бъде чрез вземане на решение, от безизходност. В душата си не съм съгласен, но въпреки това моля другарите да ме събудят и аз също ги подтиквам към това. По този начин, на материално ниво, ние започваме да променяме цялата система от закони.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24604]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→