Въпрос: Какво е това „Матронита”, за която говори Зоар?

Отговор: Матронита е Малхут. Общото желание да сме подобни на Твореца се нарича Матронита. Творецът (Кадош Бар Ху) е общото име на светлината НАРАНХАЙ, която ни напълва.

Но ние не можем да почувстваме самата светлина. Какво е светлината Нефеш? Как да кажа нещо за нея? Сега опитвам нещо и усещам сладък вкус – наричам го светлината Нефеш. После опитвам друго и усещам по-сладък, по-дълбок вкус, с различни вътрешни нюанси, и го наричам светлината Руах.

Как да ги измеря? Измервам ги чрез растежа на моето желание, което трябва да разкрие допълнителен вкус в новата светлина Руах в сравнение със светлината Нефеш. Колко желания участват в усещането за светлината Руах? Да предположим, че е имало пет желания, за да разкрия светлината Нефеш. Сега са нужни повече от двадесет, за да разкрия всички допълнителни нюанси на усещане, което се нарича светлината Руах.

Но как измервам тази светлина? Спрямо това, колко усещания все още трябва да задействам, за да я разкрия. Затова може един човек да слуша опера, да и се наслаждава и да усеща цяла гама чувства, докато друг човек, седящ до него, да гледа часовника си и нетърпеливо да чака да свърши.

От урока по книгата Зоар, 31.10.2010

[25441]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Работейки в групата върху обединението на приятелите, дори и на най-първата степен, ни помага да добием общ стремеж за издигане над нашето егоистично желание. Чрез общата ни връзка получаваме висшата светлина, висшата сила, коятони влияе и повдига.

Говорим за система, която работи като посредник: Ако се стремим да станем част от нея, тогава висшата светлина работи чрез системата, и ни повдига. След като се свържем в обща система, тя ще се напълни с висшата светлина.

От урока по статия на Рабаш, 31.10.2010

[25426]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Пустинята“, в която излизам от егоистичното робство е всъщност групата. Тъй като намирайки се във взаимно отдаване и наслаждавайки се от това, че отдавам на всички – това за мен е истинската «пустиня» и «оскъдния хляб» (питки, маца).

Ако можех да получавам егоистично наслаждение от отдаването, аз с радост бих отдавал, за да получавам! Но да отдавам «заради отдаването» без всякаква корист, не мога.

Не съм способен на такова действие, не мога да мръдна пръста си «с енергията на отдаване». Не получавам никакво подхранване, нима двигателя може да работи без гориво, без електричество?!

Егоистичното получаване ми дава огромна енергия от всякакъв вид: калории, джаули, ватове. А отдаването нищо не дава! Движа си ръката заради получаването, но веднага щом открия, какво е това отдаването – аз застивам и не мога да се движа по нататък.

В този момент, когато по средата на действието узная, че то е поради отдаване – аз замирам, застивам… и нищо не мога да направя. Могат да ми викат: «Е, направи го, остана още едва едва…!» – но аз нямам сили.

Затова не можем от своя Египет да видим красотата на духовния свят и да го пожелаем. Само групата ни внушава колко важно е духовното – тя мами егоизма ни, уверява го, че в духовния свят ще му бъде по-добре.

И доколкото всички ние сме вътрешно свързани и си влияем един на друг, аз приемам тази измама – така, както до тогава мен са ме мамели с наслаждения от този свят, действайки чрез гордостта ми, сладострастието и честолюбието.

И аз изведнъж започвам да желая духовното толкова много, че съм готов да захвърля всички егоистични придобивки, «цветущите градове Питом и Рамес», пълните котли с риба и месо и да бягам в пустинята, с една торбичка брашно на гърба.

Затова цялата ни работа се състои в това, да внушим един на друг, че духовния свят е най-доброто, което може да съществува! Макар по отношение на днешните ни егоистични желания това да е абсолютна пустиня и обикновен хляб.

И за това не трябва да се отчайваме от състоянията на падение – тъй като това е истинското ни състояние, което трябва да бъде преди пробива! От една страна аз реално оценям ситуацията и разбирам, че не желая да отдавам, аз ненавиждам това и не го приемам.

Едновременно с това, то е толкова важно, че каквото и да става, искам да го постигна и смятам живота без духовното по-лош от смъртта! Такова отношение ни внушава обществото.

От урока по статията „За Ехуд“, 31.10.2010

[25448]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпреки, че се намираме в единна система, връзката между нас е разкъсана. Дават възможност на човека да почувства зачатъка на неговата връзка с всички и това усещане представлява живота в нашия свят.

Едновременно с това се появява възможност да обновявам и засилвам тази връзка в посока на отдаване, за да живея. Ако не го направя, духовната искра в мен угасва.

А след това ми дават ново желание, нова искра – с други думи, аз извършвам кръгооборот и идвам в нова реалност.

Тук ми разкриват друга връзка с общата система Адам Ришон и аз отново се чувствам живеещ в нашия свят, в един или друг период, в рамките на такива или други взаимоотношения между хората. Това вече е друг шанс, на друго ниво на желанието, на друго ниво на взаимовръзки.

Ако отново не съумея да реализирам ситуацията, отново ме преместват на друга степен на взаимовръзка – с други думи, аз извършвам кръгооборот, за да се появя в друго поколение, в друго време и да получа още една възможност да се обединя.

Всеки път ми разкриват определено ниво на взаимовръзка с другите хора, за да намеря начин да се обединя с тях чрез връзките на любовта. В този свят, принудително ми определят минималното ниво на връзка.

Ако пък аз сам намеря една или друга степен на връзка, основаваща се на любов, то вместо нашия свят, ще усетя много по-висока и интензивна форма на битието – духовен и вечен живот.

Сега, вместо върволици от решимот, създаващи в мен усещането за постоянна смяна на живота и смъртта, аз сам непрекъснато възобновявам връзката с другите и се издигам над поредицата „презареждания“. Връзката повече не се къса и животът не се прекъсва със загубата на тялото.

Така или иначе, всичко е включено в единна система, където действа законът за правилното взаимодействие на частите. Този закон е Творецът, любовта.

От урок по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25284]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Намираме се в този свят в особено състояние, създадено от разпространяването на светлината отгоре надолу. От светлината са създадени всички съсъди-желания, а ние сме части на цялата тази реалност – единствената, която притежава свобода на волята да промени това състояние и цялата природа, цялото творение.

Цялата природа ни е дадена такава, за да я използваме и да се издигнем до висотата на Твореца. Затова, няма вече какво да чакаме свише, и ако закъсняваме с реализирането на тези етапи, на които вече е трябвало да се променим, то ние ги усещаме като страдания.

Натискът от страна на природата през цялото време нараства, защото в нея е включен специален двигател на развитие – различни светлини, постоянно слизащи отгоре и проявяващи се с все по-голяма сила, пробуждайки в нас все по-големи духовни гени – решимот. Защото поправянето става от по-лесното, към все по-трудното.

Но ако закъсняваме и не поправяме пробуждащите се днес в нас решимот, то този дълг се натрупва за утре и закъснението, разликата се увеличава до две решимот – днешното и утрешното. А вдругиден – тя ще бъде вече тройна и от увеличаването на тези непоправени решимот, ние усещаме страдания – разликата между нас и светлината.

Вместо да преодолеем този разрив и да се уподобим на светлината, съединявайки се с нея и ставайки една обща система, за да я разберем, да я почувстваме и да се напълним с нея, участвайки във всички нейни действия, ние заставаме против нея и все повече увеличаваме своята противоположност.

Точно тази противоположност се усеща в нас като страдание, защото нашето желание за наслаждаване иска светлина! Макар да не осъзнаваме какво искаме, ние стоим пред нещо, което ни е необходимо, а не го получаваме. Това се усеща под формата на всякакъв вид страдания.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25374]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В какво ще се изрази нашето всеобщо включване по време на конгреса?

Отговор: Взаимовключване между нас има не само на конгреса, а и в ежедневието ни. Сутрешният урок – това всъщност е нашата взаимовръзка в концентриран вид.

Едновременно с нас учат хиляди хора от целия свят. Ние учим от едни и същи източници, от един и същ материал, четем блога, отговаряме на въпроси в системата на духовния стимулатор, заедно пеем, с една дума, живеем в една тематика. Благодарение на това ние се свързваме един с друг.

И с всеки ден това взаимовключване става по-дълбоко, докато достигнем до състояние на поръчителство.

Какво е това поръчителство? Това е такова минималното ниво на взаимовръзката между нас, което съответства на първата духовна степен, когато висшата светлина може да освети духовният ни съсъд.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 27.10.2010

[25351]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако отворите молитвеника на кабалистите, ще видите там отделни букви, а не думи, защото става въпрос за усещания, за вътрешни действия, екрани, отблъскване и привличане на светлината. В духовното не съществуват думи.

Ако вземем думите от нашия свят и започнем да ги съотнасяме с духовното, това е нормално. Но можем да минем и без думи. В човека, който пребивава в духовното, няма думи.

Баал аСулам се е молил да го спуснат от неговото ниво на такова стъпало, на което да може да намери думи и да предаде на по-нискостоящите постиженията, облечени в думите на техния свят, за да могат те поне нещо да разберат.

Но в духовното има само усещане. Няма нужда да го обличам в някакви думи, защото аз имам решимот и „вкус” (таамим), които усещам. Не ми е нужно да си ги изявявам на самия себе си – само ако искам да споделя впечатленията си с другите. Но изясняването винаги е ограничено. Нито една дума не може да включи в себе си неговото напълване.

Затова молитвата е работа на сърцето, вик от дълбините на сърцето, без всякакъв език и молитвеник. Молитвеникът е написан за нас от кабалистите, членовете на Великото Събрание, преди началото на изгнанието, когато ние сме паднали от духовното ниво.

Защото ако паднеш от осъзнаването на духовния свят в този свят, то няма какво да ти бъде казано за духовното. И затова те са ни написали молитви, за да можем поне под някаква форма да говорим за него.

Защото връзката все пак се запазва и, когато в периода на изгнание много хора произнасят думите от тази книга, те при всички случаи предизвикват някакво действие на околната светлина, съхраняваща народа. Но това е само за периода на изгнание и за кратко време. И това не е истинска молитва.

А сега ние дойдохме до такова състояние, че трябва да започнем да работим от точката в сърцето, увличаща ни обратно в Бина.

От урока по Книгата Зоар, 18.10.2010

[25361]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Излизането от изгнанието – това е излизането от нашето егоистично желание, издигането от него с вяра над знанието, от „ло лишма” (заради себе си) в „лишма” (заради Твореца), от любовта към себе си – в любовта към ближния.

През какво преминаваме при подготовката за този изход и по време на бягството от своето „желание за наслаждаване” към „желанието за отдаване”? За нас е много важно да знаем това, защото сега се приближаваме именно към такова състояние.

 „Ето оскъдния хляб, който са яли бащите наши в земята египетска” (Пасхалната Агада).

Когато се намираме в своето его, ние ядем „оскъдния хляб на бедняка”, защото сме като просяци по отношение на духовното и получаваме само мъничко светлина, минималната искра на живота („киста де-хаюта”), така нареченото „тънко светене” („нер дакик”) оживяващо целия наш свят.

И това не е онзи хляб, който ядат в Египет – в Египет хранят добре! Нашето его ни дава всичко – моля, наслаждавай се!

Но щом като поискаме да постигнем духовния свят, още на изхода от егоистичния „Египет”, започваме да вкусваме от „оскъдния хляб”, защото не разбираме как можем да постигнем отдаването и какво хубаво има в него.

Аз не чувствам неговия вкус – всичко е сухо и безсолно, като тази проста питка – само брашно и вода! Именно такъв ми се струва духовния свят, към когото вървя.

И заради това, аз трябва да бягам от сития Египет, от всички блага – от гърнетата, пълни с риба и месо, които са тлъсти и апетитни, за да се храня с оскъден хляб в пустинята?! Към това ли се стремя?

Но това е наистина така и затова е казано, че „заповедта за обезсоления (оскъдния хляб, маца) била дадена на синовете на Исраел още преди тяхното излизане от Египет – като олицетворение на спасяването, през което им предстои да преминат, движейки се бързо”.

„Движейки се бързо”, защото по друг начин е невъзможно да излезеш от егоизма! Духовното се представя по такъв непривлекателен и отблъскващ начин, че излизането към него трябва да бъде спешно, за сметка на принуждаващите външни сили, измъкващи от егоизма, защото сам не съм способен да напусна този чудесен свят – такъв, какъвто ми се представя в моето егоистично желание. 

А духовният свят се представя на моето его тъмен като в рог – в него няма нищо привлекателно за моя егоизъм и аз не искам да го видя!

Затова, бягството може да бъде само „бързайки” – изведнъж ме изхвърлят оттам. Да се надяваме, че и с нас ще се случи така!

От урока по статията „За Йехуда“, 31.10.2010

[25458]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Всъщност, взаимовключването (взаимопроникването – иткалелут, ивр.) това е най-важното действие и няма нищо, което би могло да се сравни с него по значимост. Това произтича от Замисъла на творението.

Творецът, висшата светлина създава желание за наслаждение, което е устремено само към това да се напълни с всичко, което носи в себе си светлината. То буквално е поробено от светлината, усеща я като наслаждение, като живот.

В такава форма това желание все още дори не трябва да се нарича творение, нали в него няма никаква самостоятелност, то напълно зависи от светлината. Затова, като творение, то не съществува, както сянката, която не може да съществува отделно от човека или от някакъв предмет, който да я създава.

Но Творецът желае това творение да стане самостоятелно, такова като Самия Него. За това е необходимо творението да премине много дълъг път, доста по-дълъг, отколкото този, който преминава капката на семето, превръщайки се в жив организъм.

Наистина, творението е създадено като сянката на светлината, като неин отпечатък, като нейна противоположност. Но постепенно, под въздействието на светлината, то започва да се развива.

И цялото му по-нататъшно развитие в процеса на 4-те стадия на разпространение на пряката светлина, възникването на световете: АК, Ацилут, Брия, Ецира, Асия, този свят, спускането на душите в нашия свят и подемът им обратно – става за сметка на взаимовключването на желанието и светлината.

При това творението попива всички свойства на Твореца и става като Него. И нещо повече: тъй като при това то намира по-сложна вътрешна структура, в него се появява възможност да узнае всички детайли на творението в цялата му дълбочина.

По такъв начин творението разкрива това, което е направил в него Творецът. Познавайки себе си, като производно на Висшата светлина, творението познава Твореца. Това се нарича „от Твоите действия ще позная Теб”.

И всичко това е благодарение на това, което се нарича взаимовключване.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25346]

Filed under: Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Любовта – това не е само отдаване, но и получаване. Защото, когато някой извършва отдаване спрямо мен, то аз съм длъжен да получа.

Иначе вместо любов ще се разгори ненавист. Ако отблъсна подаръка на този, който ме обича, – това вече не е любов.

Въпрос: Какво получавам и какво давам?

Отговор: Готовността си, и не повече. Ние сме длъжни да създадем помежду си връзка, подобна на Твореца. Така че, ако пребиваваме в любов, то между нас се разкрива висшата светлина, съгласно закона за подобие на свойствата.

Ти си длъжен да подготвиш кли – вид връзка, и не повече. Тогава сработва закона за подобие, и в тази връзка се възпламенява светлината, разкрива се Твореца.

Достатъчно е да пожелаеш това, защото ти и си желание. По този начин, ти приготвяш мястото, правилната връзка между частиците на системата – и тогава Творецът вдъхва в нея живот.

От урока по статията на Рабаш, 29.10.2010

[25280]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→