…Някога съществуваше мнение, че именно сърцето движи кръвта по цялото тяло. Но изследванията показаха, че това не е така.

Каква гигантска мощна „помпа” трябва да е нашето сърце, за да придвижва кръвта по целия организъм!

Защото съществуват такива тънки капиляри, че само огромна мощна помпа може да изтласка кръвта през тях и то при условие, че стените на кръвоносните съдове ще издържат на такива налягания!

Впоследствие учените разкрили, че сърцето само задава ритъма, не повече. Всичко останало извършва самият организъм.

В неговата кръвоносна система, в целия този „тръбопровод” съществуват клапани. От свиването на мускулните влакна, капилярните тръбички отварят клапаните и позволяват на кръвта да циркулира в нужното направление, – самите те работят като помпа.

Казано с други думи, цялата тази кръвоносна мрежа оживява сама себе си. Това е жива взаимовръзка и, всъщност именно тя, а не сърцето, осигурява функционирането на тялото. Сърцето само ръководи този процес, задава ритъма.

Оттук трябва да се разбере, че в системата на свързването на душите, цялата работа е възложена на нас. Именно ние трябва да направим връзката между нас жива, навреме отваряйки и затваряйки „клапаните”, създавайки налягане в нужните места, за да придвижваме вътрешната светлина О”П ( духовната жизнена енергия) между нас.

Защото когато чрез своите търсения, чрез вътрешната си работа, внасяме живот в тази система, – само тогава разкриваме в нея жизнената сила. А до нашето разкриване, цялата система представляваше мъртво образование, „капка семе”, на която и предстои да се развие.

При това нищо не се разкрива в готов вид, – нищо готово няма. Съществува само това, в което ти вдъхваш живот. И главния принцип е взаимодействието, поръчителството, по примера на биологичния ни организъм.

От подготовката към урока, 29.10.2010

[25408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Рабаш пише, че само, когато човек направи всичко по силите си, ще се обърне за помощ към Твореца.

Но как да живееш с мисълта, че не си направил всичко и затова все още не си достоен да се издигнеш.

Отговор: Никой не е направил всичко, което е могъл. Продължавай да се стараеш и „на място” ще видиш, че нормата е изпълнена.

Клипа винаги ще говори в теб, че направеното е недостатъчно: „Знаеш ли, почакай до следващия конгрес”. А ти трябва да й отговориш: „Не ме храни със закуски! Тук и веднага!”

Кой ще те въодушеви да дадеш такъв отговор? Обкръжението. Именно то увеличава силите на човека, когато прекланя глава и се обединява с другите.

От урок по статия на Рабаш, 01.11. 2010

[25533]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява нашата взаимовръзка?

Отговор: Връзка е, когато аз те гледам и ти започваш да разбираш за какво мисля. Връзка е, когато ти си на десет метра зад мен, а аз чувствам с гърба си, че ти си там.

Има много видове връзки между нас, много полета, в които си взаимодействаме. Електрическо, магнитно, биохимично, поле от желания, мисли, намерения – всички тези полета ни свързват.

Всички живи тела създават около себе си полета и ние взаимодействаме с тези полета. Понякога успяваме да осъществим контакт, а друг път не сме способни  да го направим – всичко зависи от степента на съответствие на нашите полета.

Но има особено поле, което е мощно и високо – духовната връзка между нас. Това поле покрива, обхваща всичко останало и затова се нарича „Творец”.

Именно него трябва да разкрием. Но по същество, всички полета се отнасят към едно универсално поле, което е искал да открие още Айнщайн.

То свързва нашите мисли и желания и чрез него ние си въздействаме един на друг. Ако се концентрирам върху тази възможност, ако поискам да разкрия нашата взаимовръзка, тогава ще установя, че взаимно си влияем и ще я използвам за всеобщата взаимовръзка.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Творец - Няма коментари→

Въпрос: Хора, които са нови в Кабала, са изненадани от думата „светлина” и я асоциират с нещо мистериозно.

Отговор: Висшата светлина е жизнена сила, която ни оживява като слънчевата светлина, от която зависят животът и здравето ни. Затова висшата сила също се нарича „светлина”. Както слънчевата светлина „съживява” нашия материален живот, така и висшата светлина ни предава духовното.

Цялата система, която работи в този свят (земята, слънцето, луната), съответства на работата в света Ацилут, от където произхождат всички влияния, и където светлината Хохма (мъдрост) се облича в светлината Бина и се спуска до нашите души. Това е причината, поради която духовните обекти имат такива имена – в съответствие с „езика на клоните”.

Висшата светлина, както слънчевата, ни носи живот. Но в този свят не сме заобиколени от истинската светлина. А сме обгърнати от светлината, която оживява нашата „белтъчна материя”, поддържа нашия метаболизъм, и по този начин ни позволява да останем живи приблизително 70 години.

Стремим се да получим истинската светлина, която осветява душите ни, и която е способна да ни даде вечен, съвършено напълнен живот. Мъдростта Кабала е метод за привличане и получаване на тази светлина от човек. Когато човек получи светлината, това означава, че той е постигнал мъдростта Кабала, която оживява онези, които са я овладели.

Нашият живот се спуска от светлината Хохма. Светлината Хасадим (милост) представлява поправяне, но всеки човек в този свят копнее да се напълни със светлината Хохма. Затова науката Кабала носи името „мъдростта на получаване”, тъй като тя ни учи как да получим светлината Хохма.

Забранено е да получим светлината Хохма пряко, а само в светлината Хасадим. Затова учим как да облечем светлината Хохма в светлината Хасадим, и да получим цялата светлина.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Когато създаваме група, трябва да обръщаме внимание на външните неща сякаш се грижим за бебе. Как да не загубим вътрешното усещане по време на този процес?

Отговор: Всяка група се сблъсква с този проблем и всички членове на групата задава този въпрос.

Живеем в свят на материални действия. Колко часа на ден прекарвам в задоволяване на естествените ни нужди като спане, ядене, къпане? Колко часа на ден трябва да работя, да изпълнявам задълженията в къщи и т.н.? И колко време ми остава за себе си и за моето духовно напредване? Може би ми остават един – два часа на ден, ако успея да се отделя някак от всичко останало.

Така е устроен нашият живот. Кой го е устроил така? Може ли Творецът наистина? Защо Той ни е направил с влечение към това материално, животинско съществуване? Защо не ни е направил като ангели, необременени от грижи за нашите тела, дом и деца, така че единственото нещо, което трябва да правим е да  изградим връзки един с друг?

Все пак, в действителността всичко е различно. Каквато и работа да извършваме, дори работа, която не е свързана с групата, е чиста духовна работа. Ние просто не знаем за нея и не я разбираме. Изпълнявайки отговорностите на служител, на семеен човек, на гражданин и т.н., аз се поправям. Аз може да не виждам как точно го правя, но въпреки всичко, това е така.

Позволено ми е да посветя на духовното само малка част от живота си. Извършвайки поправянето, ако вместо да уча, работя върху организирането живота на групата, така аз подкрепям и подсилвам връзката в нашата обща система.

Разбира се, не може да забравим за това, че бремето е справедливо разпределено между нас. И по-общо казано, това е обширна тема, към която обезателно ще се върнем.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25275]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да успея през деня да мисля за другарите си, ако не усещам, че те мислят за мен?

Отговор: Трябва, независимо от тях, да се включиш в групата и да приемеш за факт, че всички в нея мислят за теб.

Тогава ти ще разкриеш, че това наистина е така. Другарите ти ще ти се разкрият на по-висока степен. Нека дори това да са обикновени хора, но ти ще усетиш, че вътрешно те вече са обединени.

Всичко зависи от теб – от това, как ти възприемаш другарите си, а не от това, как те осъзнават себе си.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25523]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Нашето състояние сега е като преди изхода от Египет. И колкото по-близо се приближаваме до изхода, толкова по-плътно пресовано става времето – по-наситено с действия, събития, произшествия.

И затова, човекът е изпълнен със съмнения – всичко се смесва в него: аз, Фараонът, египтяните, народът на Израел, вътре в Египет и извън него – всичко това са мои вътрешни състояния.

– Ако се намирам вътре в своето его – това се нарича Египет.

– Ако искам да се издигна над егото, значи искам да избягам от египетското робство.

– Ако над мен властва моето егоистично желание, съмненията – това означава, че над мен властва Фараонът.

– Ако искам да избягам от него и да го погледна отстрани – значи съм Моше (Моисей).

Всички тези състояния преминават бързо през човека и ако той осъзнае, че се намира под такива въздействия – това е прекрасно. Той ще направи много бързи и значителни изяснявания – с добра скорост.

По време на конгреса, ние попадаме под въздействието на общото голямо въодушевление, което притежава огромна сила. Затова, трябва само да продължим и да не позволяваме на състоянието да се успокои. Главното е да бъдем радостни – дори ако ни се струва, че онова, което се случва не е много приятно и е тревожно.

Нека лошите мисли и съмнения да са много повече от добрите мисли и яснотата. Именно в това се състои вътрешната работа – необходимо е да се напредва. И не трябва да се забравя, че най-дълбоката тъмнина се усеща преди пробива, преди излизането от Египет.

Не е необходимо да чакаме тази тъмнина, а трябва през цялото време да мислим за светлината и бягството. Но едновременно с нашия стремеж към светлината, с разбирането и по-силното усещане, възможна е напълно противоположната тенденция и потъване в тъмнината, в мъглата, объркване. Така трябва да бъде и ние заедно ще преминем през тези състояния!

Хайде да си помогнем един на друг, показвайки, как приемаме всички състояния с радост. Радостта е най-мощната сила, защото въпреки всичко, което се случва, ти се радваш, че извършваш работа за Твореца и напредваш духовно.

Необходимо е да преминем през трудните състояния, за да се измъкнем от своето его и да се издигнем над него. Желая ви успех!

От урок по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В последно време получавам много писма за това, че хората са в такова голямо въодушевление, вълнение и напрежение, каквито не са усещали преди нито един конгрес.

По-рано те са пристигали заради удоволствието, в радостно очакване, а сега, освен това, се усеща тревога.

Това е резултат от нашата връзка. Никога по-рано не сме работили над връзката помежду си толкова решително и окончателно. Ние не сме изучавали така усилено всички статии на Баал Сулам – ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и други, не сме издигали важността на връзката на такава висота.

Сега, поради нашето взаимопроникване, всички се ”заразяват” един от друг с вътрешни вибрации, предават един на друг желания, въодушевления, впечатления. Именно взаимното включване донася на всеки такова усещане за напрежение.

Сега без да заглушаваме това усещане за вътрешно безпокойство, ние трябва да го напълним с радост и увереност, че достигаме нещо велико.

Желанието, което ние сме създали с такова взаимопроникване, от което засега усещаме само вътрешна тревога и безпокойство, ще запълним с увереност, с поръчителство и с радост, с напълване.

Но всеки трябва да бъде радостен, че цялото това вътрешно безпокойство идва от това, че той започва да чувства повече другите и общата развълнуваност се предава на него. Сега това е много осезаемо.

От урока по Книгата Зоар, 31.10.2010

[25435]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ще бъде ли нашият конгрес нашия изход от егоистичния Египет?

Отговор: Трябва да сме уверени, че ще бъде! Без съмнение! Ние се събираме на конгрес, съединяваме се, всички усещаме колко е важно това, без да обръщаме внимание, че  не ни привлича отдаването на другаря и отдаването на Твореца.

Условието за изхода е да се храним с ”маца” (оскъден хляб, безквасен хляб) именно в богатия, благополучен, сит Египет, просмукан от мазнина.

Изгнанието започва от момента, в който го усетиш. А връщането от изгнание  не е смяна на местожителството, а изход от този бивш за теб Египет  към разкриването на Твореца, към разкриването на свойството отдаване в теб, което започва да ти свети.

Затова сега, преди освобождението, на нас ни е необходимо да почувстваме, че не ни достига духовната свобода! И тогава да тръгнем към разкриването на Твореца и висшия свят – на свойството отдаване в нашите желания.

Всичко се случва вътре в едно и също желание, а не с преместване от едно място на друго. Самата Ерец Гошен, бившата най-благополучна област на Египет се превръща за нас в Синайската пустиня.

В духовния свят няма място – всичко става вътре в желанието, което преминава тези състояния: Ерец Канаан, слизане в Египет, добър и лош Египет – седем сити  и седем гладни години, бягство от Египет в Синайската пустиня, а през нея – в обетованата земя – всичко това се случва на едно място, в желанието, само че в зависимост от нашите усещания в него.

А когато след ”40 години” постигнем в това желание стъпалото Бина, тогава вътре в пустинята разкриваме земята на Израел (”течащо мляко и мед”) и окончателно поправеното състояние – всичко на едно място, което се нарича централна точка Малхут на света на Безкрайността. Всъщност, променя се само гледната ни точка по отношение на това желание и неговата оценка.

Доколкото пожелаем да се включим в Малхут, свойството на 9-те първи сфирот – съгласно това тя получава всевъзможни качества: от лоши до най-добри. Всичко зависи само от Малхут, от нашето желание да усвоим свойствата на висшето и да станем като Него. Всичко се случва само вътре в желанието на човека.

От урока по статията ”За Йехуда”, 31.10.2010

[25445]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→