Въпрос: Мога ли точно да знам, кое властва над мен в даден момент – желанието за получаване или желанието за отдаване?

Отговор: Това зависи от това, към какво обкръжение се претегляш. Друг критерий за проверка не съществува.

Нашата отправна точка е желанието за наслаждение. С помощта на правилното обкръжение аз започвам да анализирам ситуацията и да проявявам своето егоистично намерение.

По-рано аз не забелязвах в себе си властта на злото начало, а сега смених критерия за проверка. Няма Творец пред мен, затова аз се проверявам чрез обкръжението си и според неговите ценности определям, кое начало властва в мен: доброто или злото.

Може би е така, защото целият аз горя от желание да достигна духовната цел, а моите роднини и близки приятели казват:”Хванали са те бесовете. Какво толкова си намерил там? Какво разгада? Това ще свърши зле, по-добре ела с нас, да се наслаждаваме на живота?

От тяхна гледна точка аз съм завладян от злото и преследвам целите на злото начало.

Всичко е относително и всеки сам определя за себе си, кой властва над него. Затова, ако искаш да погледнеш от позицията на Твореца, провери се чрез доброто обкръжение, с групата, вземи нейния еталон.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25540]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Искрата „Исра-ел” се разкрива на човек с това, че той стига до кабала. А иначе каква сила би го довела? Във всеки от учащите се съществува тази искра, иначе той не би учил.

Ние всички плуваме в полето на висшите сили – силите на желанието за получаване или на желанието за отдаване, от край до край, във всеки един миг, намирайки за себе си подходящата точка на равновесие.

Все едно всеки се намира в електромагнитно поле, като заредена частица, реагираща на неговото въздействие. Ако полето се промени, то премества човека/частицата от едно място на друго.

Така и ти си достигнал до кабала. В теб се е пробудило желанието, принадлежащо на тази общност от хора – и ти си се влял в нея. И затова се наричаш „Исра-ел” (направо към Твореца), съгласно тази искра.

И това желание за отдаване не може да се успокои, докато ти не го реализираш. Ти повече не си в състояние да живееш в собственото си вътрешно изгнание!

Сега на конгреса се събират 7000 човека – част от тях живеят в Израел, част – по целия свят. Но всеки от тях се намира в изгнание от духовния свят!

Тях всички ги обединява, като един духовен народ „Исра-ел”, същата тази искра, която не се отнася към материалното, а в духовното тя все още съществува само като точка – но, съгласно нейните цели, те вече се наричат „народ на Твореца”, по силата на бъдещото състояние.

Когато всичките тези хора се събират и съединяват искрите си заедно, всеки влага своята малка сила – и тогава всеки получава силата на всички, помагаща му да излезе в духовния свят.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Сега, когато толкова много хора ще пристигнат на конгреса, ще съумее ли всеки от нас да достигне усещането за духовния свят?

Отговор: Това изцяло зависи от нас. Аз мисля, че ние се намираме в много добри напреднали състояния, в правилна подготовка. В последно време всеки ден има много резки подеми и падения. И аз много им се радвам.

Тези състояния са много добри, защото за правилното съединение ние трябва да разкрием както злото, така и доброто. И както злото, така и доброто се разкриват едно след друго, последователно.

И затова, всички състояния, през които преминаваме, това е подготовката, която човек извършва чрез възхищение и вълнение. Ние всички трябва да усетим не покой и статично състояние, а да се почувстваме като пред важно събитие, да преминем през вътрешните усещания.

Ние трябва да разберем, че всички състояния, които преминаваме сега, са ни дадени свише, от всяко от тях има абсолютна необходимост. И въпреки тези състояния ние трябва да изпълняваме всичко, което ни е възложено.

Ако аз се подложа на въздействието на другарите, отменя себе, си все едно си затворя очите, и ми е абсолютно все едно какво искам аз, а единственото ,което искам, е да чувствам тяхното въздействие – това е благословия свише.

Струва ни се, че това е проста работа, но незабавно се появяват пречки, неспокойни мисли, в които няма нищо съществено. Но това се случва преднамерено и на нас ни предстои да ги преодолеем и да останем под въздействието на средата.

Хората, които могат да работят така, печелят много. Те не бягат от пречките, а поглъщат всяка от тях, над всяка пречка продължават с вяра над знанието, обяснявайки си, че случващото се сега на конгреса е по-важно за тях.

И премествайки се „там и обратно”: всеки път в тях има вход и изход от състоянията, изключват се от конгреса и се връщат обратно, както е казано: „От Цион ще излезе Тора” – от изходите (паденията) ще излезе светлината.

От такъв род изходи и входове (в духовните състояния), когато съществуват пречки и хората през цялото време анализират състоянията си, се появява Тора, т.е. в края на краищата в тях се появява Светлината.

Ако човек съумее да се държи така и заедно с това да пее и танцува, то няма нищо по-хубаво от това. И, ако той се държи така, то, несъмнено, ще почувства духовния свят. Човек изведнъж ще усети, че светът е вечен, че е всеобщ и взаимосвързан, и че самия той пребивава в потока на някаква особена висша сила.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 26.10.2010

[25639]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: В „Предисловието към Учението за Десетте Сфирот“ Баал Сулам пише, че човек е длъжен да се стреми да разбере изучаваното“. Това отнася ли се и за Зоар?

Отговор: Разбира се! Защото и в ТАС, и в Зоар ние нищо не разбираме. Но да разбереш – значи да се стремиш да познаеш. Да познаеш, а не да разбереш!

Разбирането идва после. Отначало трябва да познаеш – тоест да разкриеш висшия свят, да се съединиш в подобие на свойствата с него, както е казано: „И позна Адам Хава (Ева)”.

В духовното разумът ( светлината Хохма) идва в степента на поправеност на желанията, в светлината Хасадим, а не вследствие на превъзходната работа на клетките на главния мозък, паметта и електрическите импулси, преминаващи през мозъка.

Може да включиш електроди към мозъка на човека или да добавиш клетки на паметта – с това няма да подпомогнеш постижението!

За това е написано: „Не с ума се учат”. Всичко зависи от поправянията чрез светлината Хасадим – и тогава светлината Хохма ще има в какво да се облече.

Съединението между Хохма и Хасадим се нарича „И позна Адам Хава (Ева),своята жена”. Защото Адам – това е Хасадим, а Хава – Хохма, облечена в Хасадим.

Само съобразявайки се с този принцип, ние можем да напредваме. Затова, каквото и да изучаваме, Зоар или ТАС, трябва да мислим единствено за поправянето на желанието – мястото, в което ще се облече светлината Хохма.

Тогава действително ще станем умни – ще придобием вътрешна мъдрост, когато светлината Хохма, светлината на мъдростта, се облече във вътрешната светлина Хасадим.

А външната мъдрост, която притежават „ерусалимските кабалисти”, както ги нарича Баал Сулам, ние не уважаваме. Колкото и добре човек да научи наизуст всичко написано в книгите, – това само ще го обърка.

Това не означава, че не ни е необходимо да познаваме тези текстове, но сме длъжни да се стремим към тяхното разкриване, светлината Хохма в светлината Хасадим, а не към напълването на разума с информация от тези книги.

От урока по книгата Зоар, 01.11.2010

[25559]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Докато човек не допълни своята картина на света с духовното възприятие, той се сблъсква с няколко проблема.

На първо място, на него му е трудно да направи разлика между материалното и духовното. Защото ние се намираме на материално ниво и трябва да изпълним определени външни условия.

Трябва да изградим работата в групата, отношенията в семейството, на работното място и между другарите – в това число и според законите на нашия свят, които приемаме като част от висшето управление.

От нас се изисква двояко отношение – към вътрешните и външните позиции. Но ако гледам на всичко „отвътре”, тогава защо изобщо е необходимо да разпространявам науката кабала? До кого се опитвам да я доведа? До вече поправените части?

Нашата картина на света е още несъвършена – тя се проявява с времето. И това е направено преднамерено, за да може пред лицето на раздробената на пръв поглед реалност, на човека да се предостави свобода на избора между двата принципа: „ако не аз на себе си, тогава кой на мен” и „няма никой друг, освен Твореца”.

На второ място, съществуват противоречия в работата с другарите. Или те са напълно поправени, или трябва да работя с тях като с равни, а това предполага друг тип отношения и изисквания.

Това раздвояване винаги съпътства начинаещия и той трябва да умее да работи с него. Защото именно благодарение на него, съчетавайки противоположностите преди и след действието, ние стигаме до правилния анализ и го реализираме.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25671]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как обкръжението може да внесе в мен нещо различно от моя егоизъм, ако самото то също се състои от егоисти?

Отговор: Но нали ти сам го избираш.

Творецът е събрал тук хора, в които е вложил едно желание, общ устрем. Те не са се търсили един друг и не са се нуждаели един от друг, но Той ги е събрал заедно.

Къде е техният път, не знаят и те самите, но от всяко друго обкръжение те се отличават с искри, духовни пориви, за които е настъпило времето да се поправят.

Аз се обединявам с другарите, за да пригодя връзката с техните искри – това е и най-важното, това е моето обкръжение.

Някой е с приятна външност, друг е непривлекателен, трети е сприхав, четвърти е въобще учен сухар – аз не обръщам внимание на тези външни форми, нали всички те се отнасят към животинските свойства на нашия свят.

Не, аз гледам искрите, пламващи в моите другари и свързването помежду ни. Тези искри са следствие на обединяващия ни екран и прониквайки надълбоко, отивам там, където той все така ни споява.

Всичко зависи от дълбочината на потъването в нашия общ ”пирог”. Връхният му слой – това е външният, повърхностен поглед.

А след това започвам да се вглеждам все по-далече навътре. Наистина в другарите сега се проявява вътрешно единство. Затова и са ме довели при тях, за да мога започвайки с външните впечатления, да дойда до същността.

Тази връзка мога да издиря от всяка точка на света и по идея не е задължително да отивам или да летя на някъде. Всички хора са взаимосвързани, но не всички сега проявяват стремеж към разкриването на единството.

И ето, мен са ме подтикнали в този пласт на човечеството, който сега е длъжен да се поправи, тоест да разкрие общата взаимовръзка, а в нея е висшата светлина, Творецът. Сега се старая колкото се може по-бързо да разгледам тази система, готов съм да съм в нея.

Законът на таз вътрешна система е поръчителството, а още по-дълбоко се разкрива поправянето. Няма нищо друго – ние просто все по-дълбоко потъваме в този ”пирог”, в същността на външните картини, в корена на извършващото се.

Аз винаги съм устремен навътре, за да намеря там и укрепя връзката мужду нас. Върху това обикновено намерение ние и се концентрираме по време на Конгреса.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2010

[25536]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Преди Конгреса се създава такова впечатление, че хората, просто стремейки се към целта, изведнъж отстъпват в решаващ момент.

Как да използваме това състояние, за да израснем, а не да избягаме.?

Отговор: Вярно е. Излизането в духовния свят се предшества от родови схватки: от една страна, вътрешен натиск, а от друга, външна преграда. И така, докато тези сили не те доведат към момента на истината.

В последния момент никой не иска да излиза от Египет. Ето защо бягството става в бързане, тъмнина и страх, под натиска на отрицателните сили.

Това състояние е описано с древна метафора: змията се промъква към лопатара, ухапва го, и тогава тя се ражда.

От урока по статия на Рабаш, 01.11.2010

[25530]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

За да се изкача на следващата степен – аз трябва да имам желание за тази степен, тъй като самото поле на висшата сила не се променя!

Полето на висшата сила е разделено на нива и аз все още се намирам в най-ниското – на нивото на „Този свят”.

А как да прескоча на следващата потенциална степен „Светът Асия”, а след това по–високо и по-високо? Ние се преместваме в това поле на скокове, както електроните, прескачащи от орбита в орбита.

За да премина от състояние/орбита 1 в 2, на мен ми е необходимо да получа желанието на ниво 2, да пожелая да подскоча до това ниво на отдаване!

Тоест, за да изпълни силата на полето своята работа, да ме пренесе от ниво 1 на ниво 2, да ме прехвърли от степен на степен, аз съм длъжен вече в състояние 2, да пожелая да се намирам в състояние 3.

На мен ми е необходимо само да придобия правилното желание, а след това полето вече ще ме пренесе, в съответствие с него. Но как да пожелая повече отдаване, от това, което имам в мен – за да предизвикам постепенно въздействието за издигане по 125-те духовни степени?

За това ми е дадено обкръжението. В самият мен има желание със сила 1 единица, но за да се повдигна, ми е нужна сила – 10 единици. – Да се съединиш с още 9-ма приятели и да получиш сила за следващата висота – 10 единици. Друга възможност няма!

Затова и голямата душа Адам се е разбила, за да даде възможност на всеки да присъедини към себе си желанията на другите, предизвиквайки върху себе си въздействието на полето и да напредне от 0 до 125 степени, до пълното поправяне.

И само за сметка на съединяването с другите ти получаваш потребност от подем. Първоначално ти е дадена искра, но благодарение на нея, ти си длъжен да присъединиш още 9 искри, и тогава ще получиш потенциална сила, достатъчна, за да скочиш на следващото ниво. И това се случва внезапно, както бягството от Египет.

Абсолютно същото се случва на всяка степен. Потенциалната енергия расте, като прескача на тези нива: 1, 2, 3 и т.н. – защото така расте силата на (авиюта) желанието: корен (0), алеф(1), бет(2), гимел (3), далет (4).

Затова ти се намираш на най-ниско състояние, 1-вото състояние и отначало на теб ти се струва, че това е живота! Но после изведнъж усещаш, че това е всъщност изгнанието…

За да разбереш това, ти е нужно ясно да изрисуваш за себе си „избавлението”, следващата степен. Тъй като, ти може да мислиш, че освобождението – това е райската градина, пълна с различни ястия, или пък освобождението за теб – това е възможността да отдаваш, обичаш, да се съединяваш с другите.

И това изясняване ние също реализираме в групата. Цялата работа се случва вътре в душата – разбита или отново събрана противоположно на нашите силите.

Ако ние се съединим по-силно един с друг, то ще генерираме по-силно силово поле и ще притеглим по-слабите частици, помагайки им да напреднат. Те ще почувстват притегляне към нас, защото ние всички сме свързани заедно, още с общата душа Адам.

Тя само относително нас се е разбила, и ние не я усещаме. Но тя съществува. Ние създаваме около себе си енергиен кръг и притегляме хората.

Така работи полето на желанията – това е и истинското разпространение на кабала. Тези кръгове пронизват всички души, цялото човечество, като единна духовна сила – и всички се пробуждат за целта на творението.

От урока по статията "Изгнание и освобождение", 02.11.2010

[25696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да възприемам конгреса като отражение на поправената система от души?

Отговор: Разбира се! Ако идвам на конгреса, значи имам намерение да се включа в система, която е напълно поправена в сравнение с мен.

И не е важно, че там пристигат само начинанещи в изучаването на науката кабала или желаещите да се запознаят с нея, които са объркани и все още нищо не разбират.

Творецът ги е довел там и аз съм длъжен да ги възприемам спрямо себе си, точно толкова поправени, колкото е Той.

А ако ги виждам непоправени, глупави, нищо не разбиращи, тогава всичко това трябва огледално да виждам в себе си. Освен явните противници на целта, които трябва да се отстранят – с тях ще има разплата в Края на Поправянето (Гмар Тикун).

От урок по книгата „Зоар”, 02.11.2010

[25681]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Аз разкривам единството с преки или косвени действия.

Като действам направо, аз се грижа за приятелите, помагам им, правя им чай или кафе, обслужвам ги – с една дума, обединявам се. Така е прието в нашия свят – сближаваме се с хората като им доставяме радост с подаръците си.

А що се отнася до духовните действия, аз трябва да виждам в другарите си най-добрите хора на поколението. Те са споени помежду си, а аз се намирам извън тяхното единство и прекланям глава, за да стана едно цяло с тях. Към това поправяне се стремя особено по време на учене.

Като резултат от моите усилия – вътрешни и външни, в действията и намерението, при мен идва светене от по-високо стъпало, което аз си представям поправено. Представям си, че там всички ние сме обединени и заедно разкриваме светлината между нас, съгласно подобието на свойствата.

Работата ми се състои в това, чрез моето самоотричане да предизвикам въздействието на Висшия. Но да не преча, а само да се включа. Този период се нарича „трите дни на прикрепянето на семето в матката”.

Необходимо е само да се абсорбирам вътре – все повече и повече, постоянно да анулирам егоизма си, за да не бъда чуждо тяло във висшето. Иначе ще се получи отравяне.

„Висшият” не е някаква абстракция, а другарите. Те изглеждат все по-зле в очите ми и аз трябва непрекъснато да се противопоставям на това чрез работа над знанието.

Струва ми се, че външният свят ми предлага великолепно обкръжение от умни, здрави и радостни хора, които могат добре да си прекарват времето.

А тук е обратно – дразнят ме глупавите разговори и лицемерието. И аз работя все повече и повече, за да мога във всяко състояние да разкривам уникалността и величието на своите другари.

Периодът на зараждане е продължителен процес и неговата задача е самоотричането. Намирам се в майчинската утроба, в особена група, сред другари, с които трябва да се обединя и чрез тях да получа помощ свише.

Състоянието на зародиш е преходен етап. Издигането до първото духовно стъпало е най-трудно.

Но как така? Нали е казано, че поправянето става от лекото към тежкото. Нещо повече, Баал аСулам пише в статията „Една Заповед”: „Основният тежък момент при служенето на Твореца е първото скачване”.

Друг изход няма, защото става дума за промяна на парадигмата, на отношението, на възприемането на действителността. При този процес, в човека се променят много параметри и той започва да гледа на света по съвсем различен начин.

От урок по статия на Рабаш, 02.11.2010

[25663]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→