Въпрос: Как на конгреса да преодолеем психологическите бариери, отделящи ни от обединението?

Отговор: Конгресът това не е вече просто малка или голяма група, а обединение, сплотено от общата сила. Може да се побеждава с количество, а може и с качество. След определено критично ниво определяща става масата.

Колкото и да са слаби хората, малко разбиращи, не особено съгласни един с друг, ако те се обединят, върху човека започва да действа масата. Той чувства силата, изхождаща от количеството, което преминава в качество на влияние върху него.

Намирайки се сред 7000 човека, въодушевени от целта, аз съм свързан с тях, доколкото ние се намираме заедно в общата система на душите. Затова, и независимо от моето желание, те ми оказват въздействие.

Обединението на голямо количество хора на конгреса създава напрежение, което започва да действа само по себе си. Включвайки се в това обединение, човек се намира във властта на обществото и затова не му се налага да работи върху снизяването си спрямо обкръжението.

Той просто се обединява с всички в едно желание. И дори ако на него самият това желание не му е съвсем ясно и разбираемо, но общата цел го съединява с другите хора и покрива разногласията, стълкновенията и неразбирането.

Така работи количеството, поглъщайки всички проблеми чрез обединението. А вече в зависимост от силата на обединението ние чувстваме висшата светлина. Тя е заключена във връзките между нас – там ние трябва да я разкрием.

Обединеното кли съществува на всички нива с всички светлини, напълващи желанията, като готова стълба. Затова всичко зависи от това включен ли съм аз в тази степен или не.

Ако аз съм готов да се обединя със силата в определена степен, то се включвам в нея, все едно преминавам през врата, и чувствам духовния свят: общото обединение, напълващата всичко светлина, Твореца.

В степента на собственото си осъзнаване аз виждам света от край до край – светът на Безкрайността на първото от 125-те стъпала.

От урока по статията на Рабаш, 05.11.2010

[26223]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какви практически начини съществуват за усилване на нашата вътрешна работа?

Отговор: За нас е необходимо да усещаме повече своята принадлежност към общата световна група. Тя има повече сили и възможности да ни издигне от частната група към общото желание. Ние трябва да разкрием в нашето единство първото свойство –отдаване.

Надявам се на този Конгрес това да се случи и неговите контури да се очертаят вътре в нас. А след това нашата задача е да се стараем да държим връзка с това свойство, тоест да се обединяваме все повече при постоянния ръст/ разкриване на егоизма във всеки.

Какви действия ни помагат за това? От всички кабалистични източници и беседи с Рабаш, аз виждам само едно средство: да се молим за всичко това по време на учебните занимания. През целия ден преди урока аз трябва да си изяснявам за какво си струва да моля.

С каквото и да съм се занимавал, където и да съм работил – на учебните занятия съм задължен да дойда с въпрос, с проблем, знаейки за какво да моля сега.

Всеки е длъжен да отиде на урок с въпрос, устремен към целта. Нека всеки да има свой въпрос, по своему формулиран – преминал ли е през личното състояние, не е важно. Важното е да се дойде с въпроси, с искане.

Всички тези въпроси се включват в Малхут на света Ацилут. Тя издига МАН към Зеир Анпин, той – към Бина. Това ни е нужно: желание, пробуждане, страст, вик, докато той не достигне вратите на сълзите.

За подготовката на молбата ни са дадени всички дневни часове преди урока, а самата молба възниква по време на урока.

И не е важно какъв материал ние преминаваме, четем или задаваме въпроси – учебните часове посвещавам на молбата: как да получа това, че в продължение на деня да формирам своето неизбежно желание, което съм задължен сега да реализирам.

Причината за всички задръжки е недостатъчната подготовка, недостатъка на настояща молба по време на урока, когато се намираме заедно, със светлината вътре, с общото кли.

И затова сега, когато се събираме да се обединим на Конгреса, е много важно да влезем в него с истинско желание, общо за всички. В различни стилове и варианти ни е нужно да проявим общата същност: ние искаме да разкрием Висшата сила.

Каква сила се явява висша по отношение на нас? Ние представляваме желанието да получа, а висшата сила – това е желането да отдава. Егото сме ние и искаме да разкрием в себе си, че то се е възцарило в нас, напълнило ни е. Това е и разкриването на Твореца в творенията

Нека желанията ни да са малки, но ако те се обединят, тяхната обща мощ стига за разкриване на Твореца. Ние сме готови точно за това.

А след това в нас остава решимо – впечатление от разкриването, което позволява всеки ден в своята домашна група да се устремяваме към това състояние, да го привличаме, да го укрепваме и усилваме, изграждайки на неговата основа нови стъпала.

От урока по статията „Скриване и разкриване на Твореца”, 05.11.2010

[26132]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Какво е това край на поправянето, към което ние се стремим? Това е особено, неизменно състояние, създадено изначално от Твореца.

Ние и сега се намираме в това състояние, повече нищо не е създадено – само света на Безкрайността.

Но за да почувстваме, да осъзнаем себе си в това състояние, Творецът е подготвил за нас изход от него в усещането за „този свят” и последващо връщане.

Пътят надолу се нарича слизане на световете в хода, на който става разбиването на келим и образуването на 125-те степени. Всичко това е подготовка, осъществявана за нас отгоре надолу. А след това ние се връщаме у дома.

В света на Безкрайността изначално всеки от нас е точка (като капка от семе). И в този свят също всеки от нас е точка. Само със слизането отгоре надолу точката сама е станала егоистична (егоистичния стремеж към Твореца, смисъла на живота) и е „обраснала” с егоизъм (желанията към този свят).

Ние се връщаме в Малхут – света на Безкрайността чрез пет свята: АБЕА и АК. В хода на подема растем в своето желание „за Твореца”, за свойството „отдаване” и намираме самостоятелност. И в резултат всеки става Безкрайност (по величие и по качество).

И тогава, за разлика от това, което е било по-рано, Безкрайността на всеки се напълва със светлината НАРАНХАЙ, вместо бившата светлина нефеш.

В този свят в човека има духовно решимо, подобно на капка от семе, в което е заложена пълната информация за тялото и всички процеси за неговото развитие. Така и в точката решимо е заложена цялата информация за неговия духовен път и как се представя в неговото възприятие светът на Безкрайността.

Всичко е предопределено, но все пак, реализирайки своето решимо, подтиквайки го за развитие, аз получавам усещане за независимост.

Сега аз съм осъзнато същество, чувствам, решавам. В мен се появява свое духовно Аз, развиващо се от решимо, така както в нашия свят от капката семе се формира възрастният, самостоятелен човек.

Ние имаме една точка и тя трябва да се развива до безкрайния обем. Всеки трябва да стане подобен на Твореца. При това всеки се издига в своя свят на Безкрайността, а след това всички безкрайности се обединяват.

От какво зависи този процес, четете в постинг: „За да сте подготвени за мен!”.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Отдаде ни се да организираме такъв голям конгрес – доказва ли това, че напредваме по пътя на светлината (Тора), а не по пътя на страданията?

Отговор: Разбира се! Защото ето – на нас ни се позволява да разкрием науката Кабала в такъв широк кръг и в такова място, където се намира възможно най-голямата съпротивителна сила (клипа) – в Израел, в мястото на разрушаването на Храма, на духовното разбиване.

Останалият свят не се съпротивлява така силно на кабала, защото той не знае много за тази наука.

Но точно в Израел съществува такова противопоставяне, самият той някога е бил на духовно ниво с намерение за отдаване и любов към ближния, но после от това ниво е паднал в безпричинна ненавист, в нечистите сили „клипа”, в егоистично намерение.

Затова именно тук, на територията на Израел – мястото на разкриване силата на злото и на най-голямата нечистота. И на тяхното поправяне.

А и още по-лошо – в Йерусалим, на мястото на разрушение на Храма. А най-лошото място – това е „светая светих”, най-святото място в Храма, превърнало се в място на най-големите нечистотии.

Затова, факта, че ни се отдава да проведем такъв голям и широко известен конгрес в Израел, рекламиран по телевизията, в пресата и по рекламни пана по улиците, който е привлякъл към участие хиляди хора, говори за това, че свише нас ни използват като средство за разкритие на Твореца от творенията!

И Творецът, чрез нас, изпълнява тези действия за постигане на поправянето, на което видимо е дошло времето! Аз виждам в това само направляващата ръка на Твореца – ние сами нямаше да успеем да се издигнем.

Но, разбира се, напред не ни чака само гладък път. Пътят към Розата (вж, Зоар. Предисловие към Зоар. Статията „Роза”), малхут, е осеян с тръни.

Така че, ще ни се наложи още да се борим за поправянето на малхут, за да постигнем неговото изправено състояние – Розите. И ние ще разкрием още и съпротивление на нашия стремеж към обединяване на целия свят и към стремежа „Възлюби ближния, както себе си”…!

От урока по статията "Последното поколение", 07.11.2010

[26188]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е светлината, за която говорят кабалистите?

Отговор: Има особена сила в нашата реалност, която се нарича „светлина”. Това е скрита сила и ти не можеш да я усетиш. Но ако се занимаваш с науката кабала, ще можеш да пробудиш тази светлина и тя ще започне да ти въздейства.

Какво означава „да се занимавам с науката кабала”? Живели са хора, които вече са постигнали Твореца, достигнали са подобие на свойствата с Него и са описали всевъзможните състояния, които те са разкрили в своето отношение към Висшата сила във Висшия свят.

Разбира се, четейки техните книги, ти няма да разбереш нищо в тях , защото не се намираш в този свят и нищо не знаеш от него. Ти слушаш само това, което можеш да си представиш от своя свят, въпреки че става дума за духовния свят, на когото абсолютно не приличаме.

Но ако по време на четенето на текстовете, в които кабалистите описват Висшия свят, ти желаеш да си в него, да влезеш в него с всичко, което има в теб, тогава със своите стремежи ти пробуждаш в себе си особена сила от Висшия свят. Тази сила се нарича светлина.

Ти можеш да я пробудиш, тъй като в теб има искра от този висш свят, заложена в теб с раждането. И тогава светлината, идваща от висшия свят, свети върху нея.

Затова ако желаеш да възбудиш светлината, за да въздейства на тази искра, чети кабалистични текстове, мисли само за това и повече нищо не е нужно!

Не си длъжен да знаеш какво е написано в книгите, да имаш остър ум, блестящи способности или особен успех. Ти можеш да бъдеш най-обикновен човек. Необходимо е само желание, за да дойде сила от света, за който разказват кабалистите, и през цялото време да въздейства на твоята искра. Тогава искрата постепенно ще расте и изведнъж ти ще започнеш да усещаш за какво пишат те.

Именно това ни е необходимо по време на изучаването на книгата Зоар. Но силата на тази светлина идва към човека, ако той се стреми да е в този висш свят, тоест се стреми да бъде отдаващ.

Но откъде да знам какво означава да си отдаващ? Кабалистите казват: ако четеш Книгата Зоар в група и си представяш, че си съединен с другите в единен организъм, без никаква разлика между вас и имате едно желание, едно намерение, един стремеж към единна сила, която свети върху вас, тогава същата тази една, неразделна сила ще подейства на вашето единно желание и вие действително ще разкриете тази висша сила, която ви издига и ви въздейства. Това се нарича ”разкриване Твореца на творенията”.

Затова четем книгата Зоар в група с намерение да се съединим заедно в нашите желания да разкрием светлината, за да ни подейства, да ни поправи и да се прояви в нас.

От урока по книгата Зоар, 08.10.2010

[26089]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът не може да ни сътвори съвършени, подобни на себе си. Само ние, със собствените си усилия, сме длъжни да стимулираме своето поетапно развитие, чак до Неговата степен.

Очакванията на Твореца са постоянни – той непрекъснато чака от нас опити да се уподобим Нему, както детето в нашия свят иска да стане възрастен.

Цялото творение е устремено към финалното състояние, цялото творение е подготовка за него. Всичко, през което преминаваме, е призвано да ни подготви за разкритието.

Какво ще разкрием? Мястото, в което винаги се намираме заедно със светлината, което е скрито от нас, от нашите неизправени свойства. Ние като че ли разсейваме мъглата в мястото, на което и сега се намираме.

Ние никъде не сме излизали от него, и Творецът от него никъде не е изчезвал, ние просто сме загубили възможността да Го усещаме. Той е изчезнал от нашите усещания, „стопил се е във въздуха”…

А сега ние сами се подготвяме за това да Го усещаме – постепенно усвоявайки в себе си свойството отдаване и по този начин извиквайки появата на Неговия образ „от мъглата”.

Нашето спускане надолу, от Безкрайността, в нашия свят, и връщането обратно в нея – това е подготовката за края на изправянето (гмар тикун) на нашите органи на чувствата, за да усетим Твореца.

От подготовката зависи всичко. Да вземем, например, изявата на филхармоничен оркестър.

Неподготвеният слушател просто не разбира къде е попаднал. Той се е надявал на нещо интересно, донесъл си е пакет с чипс и бутилка кока-кола – но вместо очакваното представление е получил… „симфония си бемол”.

А до него седи изкушен ценител, който с вълнение и възторг изживява всяка нота. Единият изпитва гама от незабравими чувства, а на другият му пречи да заспи единствено собственото му раздразнение. Всичко зависи от подготовката. Подготвеният се наслаждава, неподготвеният страда.

Ако ние изпитваме лошо усещане, слушайки за присъединяването към абсолютното добро, то е единствено защото не сме се подготвили достатъчно.

И затова сега, преди Конгреса, ние сме длъжни да се грижим единствено за подготовката. А подготовката това е обединение. Слепвайки частите на общото кли, ние ще усетим в него резултатите от усилията си.

Все едно Творецът ни дава ласкав отзив – и ние трябва много сериозно да се отнесем към него. Цялата основа ние строим в себе си, а от Негова страна няма да последват изменения – защото Безкрайността е неизменна. И така, ще съумеем ли да усетим онова, което вече съществува?

В крайна сметка ние трябва да отворим сърцето си, т.е. правилното желание, устремено към взаимно отдаване. Да се надяваме, че в близките дни ще достигнем това.

От урока върху писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Аз няма да отида на Конгреса, но имам чувството, че вече съм там. Как да запазя това усещане?

Отговор: Бъдете заедно с нас. Преди Конгреса ние организираме репортажи от мястото на събитието, ще покажем, как се готвим за посрещането на участниците и как участват в работата другарите от целия свят.

А освен това, постарайте се в своята група, в своят център да подготвите всичко необходимо, за да бъдете с нас.

По възможност се освободете от работа, пригответе трапеза и т.н., така че всичко да съвпада с прякото предаване.

И изпращайте писма. Ние повече няма да се видим до първата лекция на Конгреса, така че изпращайте своите въпроси на моя и-мейл., и аз ще се постарая да отговоря на всички през блога. Пишете, аз съм на линия!

От урока по писмото на Рабаш, 07.11.2010

[26150]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Известно е, че никакви наши усилия и викове сами по себе си няма да помогнат. Те са подобни на виковете на бебето – трябва да има някой, който да ги чуе – майката, Бина или Творецът.

Викът може да бъде чут само, ако е правилен, т.е. отправен към истинска цел, към единение, към получаване на силата на отдаването. Затова, ние трябва да се съединим заедно, за да създадем помежду си именно желанието за отдаване и едва тогава, вече заедно да викаме към Твореца.

Това е причината, поради която четем заедно книгата „Зоар”, желаейки да се съединим един с друг, дори да е само чрез Интернет, телевизията и всякакви други средства за връзка.

И не е важно, че все още нашето съединение е егоистично, защото всеки от нас е движен от желанието за себе си (ло лишма). Готови сме да се съединим, но всички искаме да спечелим от това. Такава е нашата природа и няма смисъл да се самозалъгваме.

Ние сме егоисти и всеки разбира, че се съединява с другия, за да получи от него някаква изгода, иначе никой от нас не би могъл да извърши и най-малкото действие – не би имал енергия да се съедини с другите.

Но това физическо съединение, събирането на едно място или виртуално по едно и също време, в една идея, е единственото позволено ни действие. Защото засега, ние можем да осъществяваме само физически действия – така се наричат действията, извършвани в нашия егоизъм.

Но освен това действие, за нас е необходимо в нашето егоистично съединение да подейства висшата светлина, връщаща към източника, обкръжаващата светлина (О”М)

Тя се нарича обкръжаваща (макиф), защото свети отдалече, от нашето следващо състояние – от поправените желания/келим, в желанията „лишма” – с намерение за отдаване.

Но ако много се постараем да се устремим към нея, тогава можем да привлечем върху себе си нейното въздействие, защото се намираме в света на физическите закони на природата (Твореца). С четенето на книгата „Зоар”, ние привличаме тази светлина върху себе си, защото „се включваме” несъзнателно към нашето следващо стъпало.

От урок по книгата „Зоар”, 07.11. 2010

[26168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Неочаквано се оказа, че голяма част от моите другари пристигат на конгрес в Днепропетровск. И без да броим мен, двама, които са нови остават. Говоря само за мъжете.

Колко души трябва да се съберат, за да се постигне онова интересно състояние, по отношение на което вие сте толкова оптимистични? – 2

За нас има ли значение количеството? – По-важно е качеството.

Естествено, ние ще положим всички усилия, за да се намираме във връзка с центъра.

Лабораторно упражнение. Според предварително обсъждане с другарите, на всички им харесва следната идея: ние искаме по пътя на концентрацията на мисълта върху едно и също нещо и едновременно, (предварително договаряйки се върху какво…) да постигнем всяко външно физическо събитие, което по никакъв начин не е свързано с нас, т.е. чудо.

Целта на чудото е да се убедим, че наистина мислим за едно и също нещо едновременно и разбира се да добавим сила на нашия съюз. Какви са вашите съвети? Може би вече има готови ходове? Какъв външен ефект трябва да изберем, за да не се пресича той прекалено явно с желанието за получаване?

Строга препоръка: съберете се заедно, наблюдавайте ни, повтаряйте всичко като нас, мислете заедно, яжте заедно, сякаш сте сред нас във всичко и с душата и с тялото (все едно сте без тялото), а най-главното – с мислите.

Само тогава ще увеличите своето желание за сметка на другите и ще получите отговор от О”М. Други упражнения – медитация, т.е. психология, тренинг в плоскостта на нашия свят, никъде по-нависоко няма да ви отведат. Успех!

[26260]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От статията на Баал аСулам „Последното поколение”: „Ако всички народи на света се съгласят, тогава ще изчезнат войните по света, защото всеки човек изобщо няма да се грижи за собствената си полза, а за ползата на ближния.

Това е учение за уподобяване по свойства – учението на Машиаха… За това е казано: „И ще превърнат те мечовете си на палешници””.

„Машиах” (Месията) – това е най-голямата светлина „Йехида”, която идва и е способна да поправи всички. Когато в нас се появи силно желание да постигнем окончателното поправяне (Гмар Тикун), тази светлина ще се прояви с всичка сила и ще поправи всички желания.

Но дори неголемите светлини, които днес получаваме, които създават връзката между нас и ни обединяват, като ни позволяват да организираме такъв голям конгрес – всичко това е помощ свише, а не наше собствено постижение.

Всичко, което виждам пред себе си: другарите и целия този свят – това е образът на стоящият пред мен Творец, който ми се представя по този начин.

Затова, тази сила, която се нарича Машиах вече идва към нас и привлича цялото човечество от нейното последно стъпало, от последното състояние – към края на поправянето..

Но засега, това се нарича „родилни мъки на Машиаха”, разкриване на силите на Машиаха в света – най-първите състояния от целия процес на „раждане”.

Или по добрия път, или по лошия – чрез големи страдания и войни, или за сметка на собственото осъзнаване и желание да се поправим, но при всички случаи поправянето трябва да завърши до 6000 години, измервани според времето на този свят.

Този срок се определя от шестата сфира на Зеир Анпин (ВА”К) и се дели на три периода по 2 хилядолетия всеки, което изразява влиянието на З”А върху трите свята БЕ”А (Брия, Йецира, Асия). И затова в течение на това време, ние сме длъжни да постигнем поправянето.

Но от нашето време и нататък, ние навлизаме в епохата на Машиаха и по тази причина се разкрива науката Кабала. Затова днес, не дочаквайки края на срока, ние можем да поправим всички.

Както е било при изхода от Египет, който е станал след 210 години изгнание, вместо след определените 400 години, така и сега не е задължително да чакаме, кога по календара ще минат 6000 години. Можем да ускорим времето в духовното, да привлечем крайното състояние и да го реализираме точно сега.

Това означава, че „Исра-ел”, тоест човекът, стремящ се „право към Твореца”, „ускорява” времето, придвижва го напред. Затова, тук и сега, ние можем да постигнем времето на освобождението и идването на Машиаха – всичко зависи от нас!

От този момент, когато вече е завършила необходимата подготовка, информационните гени („решимот”) на последния период са започнали да излизат и се е разкрило средството за тяхното използване – науката Кабала и книгата Зоар – от сега нататък, всичко се намира в нашите ръце.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→