Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”:

„Времето за поправяне се нарича нощ. А на следващия ден невестата отива към хупа…”

Над този свят, в световете Брия, Ецира и Асия се намират нашите разбити души, а също деветте ниски сфирот на Малхут на света Ацилут, от хохма до малхут. Нейният Кетер (К) се разполага отгоре, в света Ацилут и представлява само точка, а останалите девет сфирот лежат под парса, в световете БЕ”А.

Състоянието на душите в световете БЕ”А се нарича „нощ”. Издигайки се към Малхут на света Ацилут, те я задължават да издигне своите девет сфирот, които сега остават незабелязани в мрака.

Според степента на това как се включваме в Малхут, тя започва да издига своите сфирот в Ацилут и се превръща в кли. Това и позволява да се съедини в едно цяло със З”А, което се нарича „хупа” (буквално – сватбен балдахин, полог, масах, под който става зивуг, бракосъчетанието). С други думи, става дума за обединение, зивуг.

З”А се нарича Творецът, а Малхут – Шхина. Тяхното единство ние и трябва да достигнем. Кога ще стане това? Издигайки своите желания в Ацилут, ние предизвикваме издигане на всички светове. Малхут (БОН) се изкачва на степен САГ, а З”А (МА) – на степен АБ. Това е тяхното бъдеще.

Всичко това ние постигаме и усещаме в нашето обединение. От нивото на зивуг АБ-САГ ние получаваме светлина и напълваме своите души, намиращи се долу, в Малхут.

От урока по Предисловие на Книгата Зоар, 14.11.2010

[26464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Възприемането на реалността, което изучаваме в кабала е много субективно – то се възприема само по отношение на нас, на нашите сетивни органи

А извън тях няма никаква реалност – тя не съществува. Ние я възприемаме като фотография на екрана, намиращ се в „задната” част на главния мозък и оставаме с впечатление, че тя съществува извън нас, отвън.

Книгата „Зоар” обяснява, че виждам части от своето желание, степента на тяхното различие от светлината, доколко моето желание за получаване е различно от свойството отдаване на светлината.

Нашето общо желание, единственото творение, в началото било в състоянието „Безкрайност” и от това свойство се спуснало в свойството „Този свят”, преминавайки през така нареченото „разбиване” – през промяната на своето свойство от отдаване на получаване.

С разбиването, тази голяма душа се разделила на 600 000 частни души, а след това на още много части, които попадат в „Нашия свят” – в егоистичното свойство. Ето защо ни се струва, че сме много, а всъщност, всеки от нас вижда само частите на своята душа.

Ние учим, че душата включва в себе си десет сфирот. Те се делят на Г”Е и АХА”П. Г”Е съдържа сфирот кетер, хохма, бина, хесед, гвура, тиферет – желанията за отдаване, а АХА”П – нецах, ход, йесод, малхут – желанията за получаване. 

Излиза, че аз възприемам действителността посредством тези десет желания, съсъди. Онова, което възприемам вътре в Г”Е – това съм аз. А онова, което възприемам в АХА”П – това е заобикалящият ме външен, извън мен свят.

Всъщност, вътре в мен е станал разрив между съсъдите Г”Е и АХА”П. И най-големите свои желания, които би трябвало да ми донесат най-големи наслаждения, аз чувствам като чужди, да кажем – вас.

Всички вие сте моя АХА”П, а себе си и всичко, което се отнася към мен, аз чувствам в Г”Е на моята душа. И в своето его, аз постоянно се грижа именно за тази част и всички мои сметки са насочени към собствената ми изгода.

А онази част, която се отнася към АХА”П, аз чувствам съвсем чужда и съм готов да направя с нея всичко, каквото и да е то, само за да получа изгода за себе си.

Излиза, че през цялото време се старая да измамя самия себе си, че се самозалъгвам, ограбвам себе си, но не зная за това и не го чувствам.

После, когато човек започне да разкрива това, той стига до голямо разочарование.

Затова, методиката кабала се основава преди всичко върху необходимостта от обединението, но не е задължително то да стане на материалното ниво (между мен и вас).

Цялата методика е насочена към това да съедини и поправи душата, т.е. да съедини в моето възприятие тези две части.

И тогава, онова, което виждам наоколо и усещам вътре в себе си – тези две части трябва да станат едно цяло. И действително ще се разкрие, че освен човека няма нищо друго, а това, което виждам наоколо и вътре, е моето „аз”, моето желание.

От 2-ят урок на конгреса, 09.11.2010

[26417]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Цялата ни работа се състои в това да открием Твореца. Той ни липсва. Освен Него, в реалността няма нищо друго.

Творецът е всеобхватната сила, в която се намираме, макар и да не я усещаме. Нашето егоистично желание не различава Твореца, не е настроено на същата  вълна и не притежава същото свойство.

Затова работим именно над своето желание, което трябва да променим, да преориентираме така, че да открием Твореца според закона за подобие на свойствата (хок иштавут ацура).

Сега, ние виждаме, чуваме, усещаме и помирисваме вътре в собственото си желание. Като го променим, ще разширим диапазона на усещанията. Това не значи, че ще усилим чувствителността на нашите сетива с помощта на допълнителни уреди: локатори, радиоприемници, телескопи и микроскопи.

Не, ние не увеличаваме възприемчивостта на егоистичното желание, а променяме самата му същност. Превключваме го от вътрешно на външно възприемане, приспособяваме го да улавя това, което се намира отвън, а не това, което влиза навътре.

Трансформираното по този начин желание, се разширява от петте телесни (земни) сетива (усещания): зрение, слух, обоняние, вкус, осезание – на пет духовни сетива – сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Зеир Анпин и Малхут. Сега то действа обратно: отдава, а не получава и в стремежа за отдаване, ние възприемаме в него висшата реалност.

Макар да не я познаваме, промените са възможни. Така ни казват хора, които вече са направили това и са постигнали изцяло нов живот.

Сега, ние живеем в реалността на петте сетива, в картината на света, нарисувана от егоистичното желание. Но ако превключим намерението за възприемане, ще излезем извън себе си и ще възприемем външната действителност в свойството отдаване – като допълнение към вече съществуващото в нас свойство получаване.

Именно това е новият свят, който ни се разкрива в петте нови усещания. Той има своите багри и звуци, разум и движения на душата – всичко, което съществува и тук, но и много повече от това – много по-ясно, по-съвършено. Това са нашите земни корени.

Ето какво трябва да постигнем, до какво желаем да стигнем. Тъй като нашето егоистично желание, действащо на принципа на поглъщането, вече е изчерпало себе си. В него все по-ясно се проявява отчаянието: ние губим интерес към „това кино“, което вече сме гледали и оценили. Филмът на този живот повече не ни вълнува и не ни  напълва.

Цялото човечество върви към това. Обърнатото навътре възприятие не носи предишната радост. Ние сме изчерпали  нейния запас и сега се стремим към възприятие, което е обърнато навън.

Само като променим своето желание, превключвайки се отвътре навън, ние ще видим обърнатия свят – света на отдаването. „Олам афух раити”.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26396]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да придобием ново възприятие, ни е необходимо по-голямо желание, което да ни позволи да заменим тенденцията да поглъщаме в себе си със стремеж към отдаване.

Този преход към обратното възприемане на света, към стремежа да отдаваме, е изключително труден. Той е подобен на раждането, а раждането, дори във века на съвременната медицина, винаги е необичайно действие.

Защото бебето се откъсва от особеното място, към което е било прикрепено. Там, то е получавало особена храна, защита. Там са действали особени закони за развитие. Средата не го е отхвърляла, а го е отгледала.

Но сега, то влиза в недружелюбен свят, в ново обкръжение, където трябва да живее и расте. Това е безпрецедентен обрат в живота.

Същото се случва и при духовното раждане, когато се разкрива новият универсален орган на чувствата, на външните (извън матката – този свят) усещания, основаващи се на отдаването и в тях ние започваме да усещаме новия свят.

На Конгреса, ние направихме голяма крачка напред в тази посока. Много искахме да се родим, макар и малко, усетихме родилните болки и видяхме, че не сме способни на това. Почувствахме как нещо ни спира и веднага ни отблъсква назад.

В съчетание с добрата сила, увличаща ни напред, ние усетихме лошата сила, която ни отблъсква обратно в майчината утроба и не ни дава да излезем извън нейните предели – този свят, не ни позволява да усетим новия свят.

Необходимо е да бъдат изпитани няколко такива родилни болки, докато най-накрая не се родим. Колко именно и с какво темпо – това зависи от нас. При всички случаи, без тях процесът на раждане няма да завърши – няма да излезем навън.

При раждането се сблъскват две сили – нашият натиск отвътре и обратните тласъци отвън. Тяхното противоборство поражда в нас ново силно желание да се окажем в духовния свят. Без това желание няма да преминем.

В Тора, родилните болки се наричат „египетски наказания”. Нашият егоизъм трябва да преживее десетте (пълната доза) бедствия, които се отпечатват върху желанието и го превръщат във формата на съсъд, кли. Така, от безформеното „парче глина” възниква съсъд, който е готов да получи висшата светлина, духовния свят.

Необходимо е да преминем през родилните болки, за да приемем правилната форма, без която не е възможно да усетим нищо духовно. Именно в този процес ние влязохме на Конгреса. А светлината – тя е около нас в очакване да влезе някъде.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако усещам своето отделение от приятеля, или може би той се е отделил от мен, мога ли да кажа, че същото ми се случва по отношение на Твореца? Какво да направя в тази ситуация?

Отговор: Ситуациите могат да бъдат различни; затова,  ако говорим за един приятел, паралелът с Творецът е възможен, но не във всички случаи. Има нещо друго – до колко аз оценявам групата и целта, която разкриваме между приятелите. Групата, целта и Творецът са едно.

Само групата е съсъдът, желанието (кли), докато Творецът, свойството отдаване, е светлината, която напълва желанието, която се проявява в желанието до степента на тяхното взаимно подобие. Накрая, съсъдът и светлината стават напълно подобни, постигайки свойството на взаимно отдаване и обединяване; те стават неразделими.

Следователно, човек трябва да придава на групата дори повече важност, отколкото на Твореца. Групата е средство, без което не мога да Го постигна, и на този етап важното за мен е средството. Рабаш дава пример с неважен правителствен чиновник, от когото аз завися повече, отколкото от цялото правителство: докато министрите са заети с държавни дела, чиновникът взима конкретни решения за моя случай – или го одобрява, или го отхвърля.

Групата е среща на нашите малки желания, които се стремят да разкрият Твореца, свойството отдаване. Аз трябва да реша веднъж завинаги: не мога да се обърна към Твореца сам. Моето обръщение се случва в групата, а колкото до Твореца – аз не знам кой е Той, но Той ще се разкрие в групата.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дойдох на конгреса с огромното желание да пробия егоистичната си обвивка, но не ме напуска чувството, че мога, че трябва да направя нещо точно сега, а не го правя.

Страхувам се, че конгресът ще свърши и ще остане само впечатлението, а в мен нищо няма да се промени. Какво трябва да направя сега, веднага, в тази минута, в тази секунда, в този миг?

Отговор: Всички ние си задаваме този въпрос. Сега, ти си съединен с всички, стремиш се, очакваш и именно това ще остане от целия твой живот. Не е известно как ще премине той, но това завинаги е записано на твоята сметка в духовното.

Написано е, че когато душата на човека попадне във висшия съд, ѝ задават въпроса: „Занимавала ли си се с Тора (желала ли си да привлечеш светлината, връщаща към източника)? Очаквала ли си спасението (за да се издигнеш над своето его към втората си природа)?”.

Именно това се стараем да реализираме тук. И ако всеки от нас чувства, че е длъжен да направи нещо и не е способен – това също е хубаво.

То е много неприятно и напомня на родилните болки, защото ние искаме да родим нашето следващо състояние, а не можем. Но именно от тези усилия, в нас свише се ражда новото стъпало.

Какво да направим? Нека още малко да отворим своето сърце, още повече да се съединим с другите, още по-силно да усетим, че Творецът трябва да се разкрие между нас, да се възцари в нас като по този начин ни сближи и така ни издигне към нашата втора природа.

Именно за това пишат кабалистите. Днес, ние се намираме в такова състояние, в което пред нас се разкрива целия материал – всичко вече е обяснявано много пъти. Трябва да положим още малко усилия, но не в обучението и разпространението, а именно в съединение като днешното – на този конгрес.

Постарай се да усетиш всички в своето сърце и нека Творецът извърши тази работа! А, където чувстваш, че не си способен да го направиш – привлечи Го там!

Творецът казва на Моше (Моисей): „Да отидем при Фараона!” – както хващаме малкото дете за ръка. Защото Моше (Моисей) в нас, точката в сърцето се страхува от Фараона. Това е ясно!

Срещу това чудовище – нашето его, не сме способни нищо да направим! Аз чувствам, че искам да го преодолея, но не мога. А в следващия миг изобщо не желая това – той властва в мен. И така отново и отново – всеки път.

Малката искра, останала в мен от предишното духовно състояние не може да направи нищо. С нейна помощ, аз трябва да се уловя за Твореца и тогава ще мога да се противопоставя на своето его. Защото то е чудовището в нас, с което ние, разбира се не можем нищо да направим.

Аз само държа Твореца за ръка и искам да бъда с Него – като дете, което дърпа възрастния за ръката и го моли да му даде онова, което иска.

Именно по този начин трябва да напредваме: „Искам да се съединя с другите! Искам да постигна нашето единение! Искам да постигна желанието, в което Творецът ще се разкрие!!”

Аз се хващам за Твореца с помощта на тази малка искра, но това е само искра, а аз трябва да Го обхвана целия, да се съединя с него.

Тогава, това его, този Фараон ще започне постепенно да изчезва, докато съвсем се изгуби. А аз ще остана с Твореца, в единението с другите точки в сърцата на другарите и по този начин ще се разкрие новото духовно стъпало.

От 4-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[26363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: При откриването на конгреса, когато представителите на всички страни се качваха със знамената на сцената, аз плаках от радост, чувствах се свързан с всички, усещах желанията на другите хора, тяхната грижа и любов.

Какво беше това – психологическо усещане или духовно?

Отговор: Това е прекрасно, добро, сърдечно вълнение, но все още не е духовно усещане. Духовното усещане – това е постигането на корена: от къде идва всичко и защо, къде се намираме.

Това усещане трябва да ни доведе до състояние, при което ние се намираме в океан от някаква сила, която ни съединява над времето и пространството, поддържайки ни.

Тогава човек губи усещането за тялото си. Той все още се идентифицира с тялото, но смята, че то е на по-ниско ниво, отколкото е той самият. Тогава ние усещаме, че принадлежим на същата сила, включени сме в нея и се разтваряме в нея.

Това, което сте почувствали на откриването на конгреса е стъпалото преди духовното усещане. Да се надяваме, че много скоро ще го постигнем.

От 4-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26372]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

На Конгреса ние се опитахме да преминем махсом, да се родим в духовния свят, да получим нов орган на чувствата и да усетим онова, което се намира извън желанието за наслаждение. Това възприятие се нарича външно, тъй като то е устремено към отдаване.

Ние разбрахме, че това е много трудно. Насрещният натиск веднага ни охлади, „замрази” ни. И ето че ние вече не искаме, мислим, че сме неспособни: „Каквото и да е, само не това, не истинско обединение, а в него след това вече и висшия свят”.

В резултат нашите очаквания не се сбъднаха. Егоизмът, Фараонът, ни отблъсна назад.

Благодарение на това ние изпитахме лека ненавист към него, разкрихме врага, ненавиждания, започнахме да разбираме, че без да го покорим, няма да се родим. Неприятелят е открит и ние го различаваме все по-ясно.

Сега трябва да изпълним още няколко аналогични действия. Всеки път те ще приемат различна форма – защото в духовното нищо не се повтаря. Действията като че ли са същите, но се усещат по новому, и в следващото състояние не може да се познае предишното.

Става дума за родилни мъки, които на иврит се наричат „цирим” – също като пантите на врата. Майчината утроба, в която се намираме, напомня по форма на буквата мем (ם). Мем – това е Бина, която ни затваря между две врати. „Врата” на иврит е дaлет. С други думи, ние се намираме между две букви далет (ד), съставляващи буквата мем.

При напъните ние натискаме вратите, за да се отворят – за да се завъртят около пантите. Така плодът натиска отвътре, за да излезе навън.  (цир – ос, цирим – оси на вратите, рехем – матка, от думата рахамим, милосърдие, свойство на бина).

А препятства нашето раждане Фараонът – нашият егоизъм, специално създаден от Твореца по такъв начин, че да оказва насрещен натиск, докато у нас не се появи силно желание, докато не станем достойни да чувстваме и виждаме Твореца, външната реалност, да живеем в нея. Защото иначе ще останем недоносени, незрели в новия свят.

Излиза, че Фараонът е добра сила. Въпреки че пред нас се представя като ненавистен, в действителност неговото противодействие формира в нас достатъчно силно желание, за да разкрием вратите на матката и да излезем навън.

Ние започнахме работа, която ще ни изведе отвъд властта на Фараона, и аз много се радвам, че достигнахме този етап. Аз го чаках отдавна.

Колкото е по-голямо разочарованието, колкото е по-силно противодействието, колкото е по-силно отчаянието след неоправданите очаквания и човек е отблъснат назад, толкова е по-добре, толкова е по-голяма ненавистта към Фараона. Ние преминахме през една от родилните схватки. Още няколко схватки и ние ще се родим в светлината!

Дайте да форсираме темпото – това зависи от нашата работа. Нека силата, с която бягаме напред, и силата на Фараона, отблъскваща ни обратно, се слеят в един решителен скок към раждането!

От урока по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26390]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „вътрешно разпространение”?

Отговор: Вътрешно разпространение означава, че в нашите среди, ние, които се стремим да познаем Твореца, се намираме в силна връзка. И понеже сме смесени също и с други души от интегралната система Адам, нашата силна връзка започва да ги реанимира.

Ако в един организъм има болни места, но основните системи са здрави и работят правилно, тогава, благодарение на тези здрави системи, тялото излекува проблемните места. Подобно на това, светлината, която се разкрива в нас, благодарение на нашето свързване, „се разлива” върху останалите, върху всички хора, които не са способни да я получат сами и те започват да усещат, че такава сила съществува и че носи спасение.

Засега те се занимават само със земните проблеми, но те се увеличават толкова бързо, че човечеството не може да намери решение на екологичните катастрофи, тероризма, употребата на наркотици, депресията, разводите. Всички тези проблеми са причинени от природата, от Твореца и човек не може да намери решение за тях на нивото на материалния свят. Човечеството ще продължава да пада, докато не осъзнае, че тази деградация не може да бъде спряна.

Природата трябва да ни доведе до осъзнаване на нашето зло, както е написано: „Аз създадох злото начало и дадох Тора (кабала) като метод за поправянето му.” И ако не виждам моето зло, аз нямам какво да поправям и тогава не се нуждая от кабала като средство за поправяне.

Затова, всеки, който задава такива въпроси, ще ни намери инстинктивно. Направили сме толкова голяма подготовка, че има всяка възможност за външно разпространение на кабала.

От урока по статията „Изгнание и изкупление”, 04.11.2010

[25944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

И-мейл: Рав! Аз мисля, че изразявам чувствата на мнозина: изпълва ме огромно разочарование… какво да правя с него?

Отговор: В последния ден на конгреса аз много пъти слушах за това каква надежда са имали мнозина за пробив в духовния свят на този конгрес и какво отчаяние ги обхваща сега!…

Ще го кажа направо: Аз лично съм поразен от резултата от този конгрес. Не от рекордното количество участници, не от положителната реакция на пресата, а от вътрешните изменения и порастването на всеки участник и световната група.

Хората преминаха за първи път такива състояния, които поотделно не биха могли да минат. В тях се случиха важни вътрешни прояснения.

Сега за надеждите: ако вашите надежди са били наистина духовни, с желание за отдаване и любов към ближния, то у вас не би възникнало никакво отчаяние, защото възможността да отдаваш и да обичаш съществува винаги и никой не ви я дава или отнема.

Първото духовно свойство – Бина, стремежът към „хафец хесед” (издигането над собствения егоизъм), усещането извън собственото желание.

Ако вие се стремяхте към това, щеше да ви е все едно в какво състояние се намирате, защото всичко произлиза от Твореца и само Той решава по собствения си план, какво ще се случи с вас и с всеки от вас. А реакцията на всички би била единствено радостта да бъдеш във властта на Твореца, свойството отдаване.

Махсом преминава онзи, който се изтръгва от своя егоизъм и е съгласен на всякакви условия, за да се освободи от него, съгласен е да приеме за себе си условието „Всички като един” (като един човек в едно сърце – желание) и поръчителството „Един за всички и всички за всеки”.

Никой от нас не притежава сили да се откъсне от егоизма. Ние досега говорихме за него, но не можехме точно да го разпознаем в себе си.

Защото става дума именно за свойство, което не ни позволява да излезем в духовното, в свойството отдаване. Ние не сме в състояние да определим какво представлява то, къде се намира в нас. А то се крие в нас като змия и ние не можем точно да го определим, и през цялото време го бъркаме с други свойства.

И единствено болката от разочарованието, също както болката при болест, ни помага да разпознаем нашия егоизъм, да разберем, че той не е добър, а лош наш господар, фараон. Да се разочароваме дотолкова, че да намразим съществуването му в нас и да искаме само едно – да се откъснем от него.

Но за да доведем себе си в такова отчаяно състояние, първо трябва да се устремим към него с целия си егоизъм (ло лишма) – това беше разиграно пред мен на конгреса – „Ние излизаме от Египет”. И всички бяха убедени, че това трябва да се случи.

А ако нямаше такава увереност, ние не бихме могли да се разочароваме и да определим в себе си именно това зло (фараона), което не ни позволява да се повдигнем в свойството отдаване.

За да възбудя незабавно това зло, аз в самото начало на конгреса заявих, че ние сме длъжни да достигнем обединение, че цялата ни работа на конгреса трябва да бъде в задълбочено изследване на себе си и своето отношение към всички другари. Вместо очакваното „отваряне на небесата” това веднага предизвика падение, охлаждане.

Със своя призив към търсене на съединение и подем над себе си, над своето Аз, аз исках да покажа на участниците на конгреса, че ние още не сме готови за това – и, като следствие от това усещане, участниците изпаднаха във вцепенение…

От една страна аз се радвах на това състояние на „осъзнаване на злото”. Но от друга страна започнах да се страхувам, че групата няма да може да излезе от това състояние в такъв кратък срок.

Това прилича на положението, когато болният, усетил болката, е длъжен да разбере, че тя указва за болест, а след това да започне да я лекува с помощта на лекар, Твореца.

Освен това 30-40% от хората бяха хора нови за кабала и изобщо не разбираха какво се случва с нас. Затова беше решено да се спрем на един удар по фараона – вашите егоистични надежди и да се повдигнем над тях.

Но именно тези процеси, които преживяхме, ни подготвят за прехода – не егоистичен, към разкриване на напълването, а към разкриване на възможността за отдаване, истинското обединение „като един човек с едно сърце” в съгласие с поръчителството.

Резултатът от конгреса това е първият удар по Фараона – вашето самолюбие, егоистичните надежди „да пробия в махсом” и да получа целия висш свят, както и този свят, в себе си, в своето желание, в своето напълване.

Както пише Баал Сулам, когато човек достига духовната граница, той се убеждава, че духовният свят не му принадлежи, и едва тогава пробива клипа – границата и овладява свойството отдаване.

А разкриването на нашето нежелание, което се случи веднага щом в първата си лекция, в самото и начало, казах, че ние сме длъжни вместо външните действия да се обърнем навътре в себе си, във връзката между нас, в поръчителството – и незабавно всичко… се вледени! – прояви се нашият егоизъм – и това разкриване на злото в нас – също огромно достижение, за което способстваше именно нашето единение (светостта на деня).

Ние разбрахме в течение на конгреса, че Фараонът се намира вътре в нас, а не отвън. И той получи първият си удар – от това, че ние се разочаровахме от резултатите на конгреса.

Ние си мислехме (ние – това е Фараонът), че ще получим нещо в нас, а нищо не получихме – това е и първият удар по Фараона, нашият егоизъм, – ние разбрахме, че в нашите егоистични желания нищо няма да получим.

Сега сме по-способни да определим в какви свойства трябва да се разкрие в нас духовността – разбираме по-добре кое не е във Фараона, по-добре разбираме какво означава да мислим за висшето – това значи да не мислим за себе си.

А досега всеки от нас просто е треперил от нетърпение кога ще се случи чудото и той ще получи, както всичко в този свят, така също и духовния свят – в себе си! Появи се усещането за необходимост да се откъснеш от онова, което ти носи такива разочарования – това е и началото на отказа от егоизма.

Ние платихме скъпо за този урок, но той струва много повече – именно разочарованието, ударът по самолюбието, егоизма, надеждата за получаване – се явява най-голямата придобивка, която мога да получа и аз се преизпълвам с радост, виждайки разочарованите егоисти.

Сега само трябва да осъзнаете какво се е случило с вас. В зависимост от подготовката на всеки, част от вас осъзнава това с разума си, а друга част ще премине още няколко разочарования в усещанията си – и след това ще осъзнае.

Но изводът ще е един – човек повече няма да свързва себе си неразривно със своя егоизъм – именно този удар по неоправданите (егоистични) надежди помага да започнем да се отделяме от него (фараона)!

Вероятно ще са потребни още удари, но те вече ще бъдат в тази посока, която ние получихме на този конгрес.

Възможно е да можем да ги преминем не само на конгресите, но и в нашата ежедневна виртуална връзка, в това усещане, което получихме сега. Докато наистина пожелаем само едно – да се откажем от нашия егоизъм, като единственото зло, и да се издигнем от „себе си” в свойството отдаване.

Творецът ни направи този огромен подарък! Няма никого, освен Него!

Пишете и задавайте въпроси на уроците. Аз лъжех не вас, а вашият егоизъм.

С любов към вас, рав.

[26346]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→