Въпрос: Как да възобновим стремежа към духовното след Конгреса?

Отговор: На Конгреса вие почувствахте препятствие, което ви пречи – фараона.

Вие за първи път се срещнахте с него и разбрахте какво е това 10 наказания: искаме да се промъкнем към връзката с другите, но сме отблъснати назад.

Сега трябва да разберем, че в отговор на получения удар е необходимо да развием собствено желание, равносилно на силата на отхвърляне.

Това ще дойде само от обединението с другарите в процеса на учението, което ще стане молба за обединяване на желанията.

Сега вече имаме потребност, впечатление от сблъскването с егоизма-фараон, с егоизма, отделящ ме от духовното.

Аз буквално съм стигнал до стената между мен и духовното и тя е тази потенциална отрицателна сила, която ме е отблъснала назад.

Получил съм удар, но трябва да различа, че аз – това е егоизмът. И ако съумея да се издигна над този удар чрез вяра над знанието и да развия противоположната сила, то ще се придвижа вътре в тази структура, вътре в стената.

След това идва следващият удар, още и още – така аз ще премина махом, който, както във всяко явление в духовното, има пет нива на дълбочина (авиют) или 10 сфирот.

Ние вече сме започнали тази атака и всеки път ще ни бъде по-разбираемо и по-ясно какво сме длъжни да постигнем и против какво да се борим.

Сега е необходимо да отделим в себе си разочарованието, болката, удара, отхвърлянето и да ги отнесем не към себе си, а към фараона в мен. Аз се намирам извън удара, над отблъскването и разочарованието, ако се слея с групата.

Това ми помага да отделя в себе си това ”Аз”, което се стреми към Твореца и това ”Аз”, което се явява фараона.

А какво да правя с това разочарование и безсилие? – Да моля помощ от Твореца! Именно сега аз се нуждая от Него, а не преди.

По-рано ние мислехме, че можем да достигнем обединението с групата, поръчителството и разкриването със собствени сили.

Ние никога не сме приемали Твореца като третата, главна сила, която изпълнява цялата работа. Тя така и се нарича: работа на Твореца (аводат ашем). А ние само я предизвикваме.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 15.11.2010

[26782]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Материалът на творението, т.е. самите ние сме желание за наслаждаване. Не можем да извършим нито едно действие, ако то не ни е необходимо, за да се наслаждаваме.

Ние действаме само според потребността на желанието, което се нарича „място“ (макóм).

Казано е: „Човек се учи само на това място, където желае сърцето му“ – тоест той учи от потребност, от стремеж.

В такъв случай, каква полза от това, че седя и се опитвам да изградя някакво  специално намерение в себе си? Та всичко това е лъжа. Сърцето ми желае своето, а аз  дори не знам, какво е то.

Така че, не е ли по–добре  просто да чета текста, без да се надявам да стигна до сърцето? Как да променим желанието, след като самите ние сме това желание?

В отговор, кабалистите казват: вие трябва да се обедините, да се включите един в друг, да потърсите общото за всички желание и да го усилите, да го промените,  да промените вашите намерения и цели с помощта на обкръжението.

Останалото не зависи от нас. В статията „Свобода на волята“, Баал а-Сулам обяснява, че, включвайки се в група, ние „течем“ заедно с нея и във всяко едно отношение сме подложени на нейното влияние. Обаче сме постигнали своето, тъй като сега действаме по волята на новото желание, постигнато в групата.

Всеки път, човек се старае да се съедини с групата и неговото желание се променя. Благодарение на това, той ще идва на на учебните занятия с друго изискване и ще привлича постоянно обновяващата се висша светлина, която ще го промени и ще го притегли към по-ясна цел и към по- високо стъпало.

Нека моето желание да е егоистично – аз искам всички блага от този и от бъдещия свят и нямам никакво отношение към другите и към Твореца.  В същото време обаче, групата около мен говори за възвишени неща.

От духовна гледна точка, може всички мои другари да са лъжци и измамници, но говорят красиво и аз се вдъхновявам от думите им.

В резултат, заедно със своето просто егоистично желание, аз волю-неволю възприемам от групата новата посока на отдаване, искам да се включа и започвам да ценя обединяването.

Искам или не, аз приемам в себе си ценностите на групата. Другарите стават част от мен и моето намерение се променя.

И сега, когато на учебните занятия желая въздействието на светлината, то, разбира се идва в зависимост от „вируса“, който съм получил от обкръжението.

В мен има вече нещо друго, освен собственото его – ново насочване към цел, за която преди не исках и не можех дори да си помисля.

Групата задължава. Тъй като в своя корен,  ние сме свързани в една душа, в мен проникват желанията на другарите и ми въздействат.

От урок по книгата „Зоар”. Предговор, 17.11.2010

[26798]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „Ситра Ахра има само тъничък лъч от светенето на Малхут и само това свойство „шореш” (коренът) е достатъчно за съществуването на клипот.

Този корен се назовава също с името „тънка нишка”, което означава „тънък” корен на греховете. Казано е: „В началото той е подобен на паяжина, а в края става като дебели въжета”.

Клипа – това са келим, които засега не можем да поправим с намерението за отдаване. Става дума за най-мощните и важни желания, в които по-късно, при окончателното поправяне, ще се разкрият най-големите светлини.

По принцип, ние нямаме възможност да направим каквото и да е с желанието за наслаждение. Можем само да сортираме неговите части и да решим за себе си с кои от тях можем да работим сега – при тези или при други условия.

А останалите желания трябва да „консервираме” и постоянно да поддържаме защитата, за да не могат те да се изтръгнат и да ни нападнат.

Всички, ненавиждащи Исраел, т.е. ненавиждащи стремежа направо към Твореца, са тези големи егоистични желания, които ние засега не можем да поправим. В Тора, те се наричат народи, които от край време не дават на Исраел да живее.

Разбира се, ние осъзнаваме, че техните войни са пробуждания на егоизма, които са в полза на човека.

Благодарение на тях, той проявява все по-добре своите непоправени желания и това се нарича тяхно „убиване”, т.е. намира в тях все нови и нови части, които може да поправи и да се присъедини към себе си, да ги използва заради отдаване.

Така че, за нас е необходимо да се грижим за тези егоистични части на желанието, които засега не се поддават на поправяне. Длъжни сме да поддържаме тяхното съществуване и заради тях да извършваме особена духовна работа.

Защото въпреки всичко, аз ги усещам в себе си. Не е достатъчно просто да се изключат и да не се използват – на този етап аз ги поправям като им давам слабо светене, обозначавано с буквата куф (ק), долната част на която се пуска под реда, прокарвайки слабо светене към световете БЕА и към клипот, които се намират там.

По същия начин, болният бива включен към апарат за изкуствено дишане в залата за реанимация. Аз не си давам вид, че тези желания ги няма в мен, а напротив, признавам тяхното съществуване и властвам над тях. Излиза, че те зависят от мен, защото поддържам в тях слабата искра на живота.

Клипа ни е необходима, защото е подобна на кората, защитаваща плода в периода на негово узряване. Без тези действия, ние няма да успеем да започнем поправянето на Малхут.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11.2010

[26921]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Нощта на годеницата”: „На 15-ти нисан, Давид провъзгласил по целия Израел указ да се тръгне на война.

И били те под предводителството на Йоав на 7-ми саван, и потеглили те, и изтребили страната на амонитяните.

Те останали там и през сиван, тамуз, ав и елул. На 24-ти елул, станало, каквото станало с Бат-Шева. А в Деня на Съда, Творецът му простил този грях”

Разбира се, тук ние говорим не за дати, а за духовни стъпала. Годишният цикъл е разделен на 12 месеца – съгласно четирите стадия АВАЯ, умножени по трите линии. Четирите годишни времена, последователността на месеците и празниците се определят чрез взаимното включване на светлините хохма и хасадим.

Еврейският календар е изграден според двата цикъла: слънчевия и лунния. Годината се отчита по слънцето – по тази част, която се отнася към Зеир Анпин. А лунните месеци са частта, която се отнася до Малхут.

Така се описват духовните поправяния – в зависимост от това, за какви влияния, въздействия става дума.

Или Малхут въздейства на Зеир Анпин, или Зеир Анпин – на Малхут. И в резултат, изграждайки помежду си правилна връзка, те се издигат и се присъединяват към Бина, към висшата си майка, която ги поправя.

Съответно, всички дати в лунния цикъл имат свои духовни значения. Всеки месец започва с новолунието и завършва преди следващото новолуние.

Става дума за тринадесетте сфирот ХаБаД-ХаГаТ-НеХИ, всяка от които включва трите линии. Състоянието на тази система, според нейните частни сфирот, може да се раздели и да се систематизира включително до „часове”, „минути” и „секунди”.

Тогава ще стане ясно, през какви точно поправяния е минала Бат-Шева с Давид и Урия, и защо те са се паднали на тези „дати”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.11, 2010

[26926]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Нощта на невестата„: „Изправянето на Йесод – това е съюзът на обрязването (брит мила).

Оттук следва, че знакът на съюза се нарича дело на нашите ръце. Защото ние снемаме последната плът от Йесод и това е дело на нашите ръце. И това е само до окончателното поправяне.”

До окончателното поправяне (Гмар Тикун) ние действаме в десетте сфирот на своята душа. Преди всичко ние трябва да отрежем Малхут – да изключим от работата желанието, което не се поддава на поправяне.

А освен това ние режем желанието до Йесод и работим само с онези келим, които лежат по-високо от него – в степента, в която можем да ги включим в Бина.

Това е именно и „съюзът на обрязването”: ние изключваме желанията, които не трябва да бъдат използвани до Гмар Тикун. Те ще бъдат поправени едва в края на поправянето. А във всички останали келим от Кетер до Йесод можем да получаваме светлина заради отдаването.

„…Казано е: „И от плътта си ще видя Твореца“ . Именно „от плътта„, защото всеки път, когато човек се записва със светия запис на този съюз, той вижда през него Твореца„.

„От плътта”, т.е. от получаващите келим. Отгоре до средата на Тиферет се намират отдаващи келим, а под тях, до знака на съюза – получаващи, които се наричат „плът” и „кожа”.

Да се види Твореца, т.е. хохма, може само в получаващите келим – но само на нивото на „плътта” (басар), а до „кожата” не се докосваме.

Казано другояче, ние се спираме на третия стадий (плът, месо, бхина гимел) и не задействаме четвъртия стадий (кожа, бхина далет).

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 17.11.2010

[26792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Човек се развива подобно на ябълка, зрееща на дървото, докато не достигне крайното, желано състояние.

И безусловно на този път той преминава през съвършено противоположни състояния, усещайки себе си като стипчива, кисела, незряла ябълка – но може ли той да върви не по пътя на страданието, а по пътя на светлината, чувствайки как през цялото време се приближава към доброто?

Ако върви по пътя на страданието, то желание му за наслаждение непрекъснато получава удари – става все повече и не получава напълване.

Но ако вървим по пътя на светлината, то тя ни превежда през тези състояния осъзнато и ние живеем не вътре в своите желания – а вътре в намерението, чрез което разкриваме противоположния свят – светът на отдаването!

Аз се наслаждавам в него от отдаването на Твореца! (Егоистичното кли – желанието, алтруистичното кли – отразената светлина, намерението за отдаване, О“Х).

Аз не само ускорявам развитието си с помощта на светлината, но и усещам този път като наслаждение от това, че идвам към желаната цел, съгласявам се с Неговия замисъл, и всеки миг се приближавам все повече.

Но колкото повече се приближавам към целта,толкова по-противоположен на нея се усещам! Тъй като през цялото време повишавам чувствителността си към различието между нас и Твореца, както е казано, че „Твореца е придирчив към праведника на дебелината на косъма”.

На първа степен ми се струва, че нашето различие не е чак толкова страшно – но като помислиш, аз получавам, а Той отдава.

След това се повдигам от 1 на 2 степен и макар и да заприличвам повече на Него, но именно от това аз усещам  разликата вече не като „-10”, а като „-100”.

Повдигнал съм се – т.е. получил съм поправяне и то работи като увеличително стъкло, в което виждам своите недостатъци  100 пъти повече!

Нека съм се приближил към Твореца на височината на една степен, но съм станал 100 пъти по-чувствителен, и ако по-рано не ми е пречела разлика с размер на теглич на каруца, то сега ме мъчи даже тънко косъмче.

И единственото, което може да бъде изменено от тези 4 фактора на развитие (основа, път на развитие на основата, обкръжение и път на развитие на обкръжението), които действат на растящата ябълка или на човека, на неговия духовен ген – това е влиянието на обкръжението.

Защото само то определя, ще има ли благоприятни условия за растежа на ябълката: достатъчно слънце и влага. И същото се отнася до душата – ако получим добри условия за растеж, няма да са ни нужни страдания и войни.

Ако искаме нашата ябълка (душа) да израсте – на нея ще ѝ е нужно да расте в равновесие с обкръжаващата среда.

И затова трябва да установим връзка с тази среда и чрез нея да достигнем висшата сила, Твореца, който се облича в обкръжението и го поправя така, че да можем аз и обкръжението и Твореца да се съединим в едно цяло.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво се иска от нас, за да се устремим към високото състояние на единство, съществуващо в „Зоар“?

Отговор: Това идва от разочарованието. Независимо колко ви говоря сега – това няма да помогне, докато у вас не се появи настоятелна потребност, стремеж, жизнена необходимост. Едва тогава ще се обърнеш към групата!

Ако знаеш, че имаш голям проблем, опасност за живота, болест – ти трескаво търсиш помощ. А ако не се чувстваш болен, не усещаш проблем или не виждаш, че това може да ти помогне, оставаш в покой.

Затова ние имаме нужда от потребност. Тази потребност ни я дава или Творецът, който ни тласка отзад чрез силата на страданието, или ние самите, изпреварвайки страданията, установяваме връзка с обкръжението и се стараем да получим от него обратна реакция.

Аз достигам до обкръжението, без да изпитвам потребност от него, а съобразявайки се със съветите на кабалистите. Те са мъдри и аз ги слушам.

Това означава, че Творецът поставя ръката на човек върху добрата съдба и казва: „Вземи си това!” Вземи го! Защо да страдаш?…

Тогава ние получаваме от групата добавка на желание. Така работи това. Този, който има късмет, слуша, обръща се към групата, организира за себе си този усилвател на желанието – и тогава чрез групата идва при Твореца.

Защото в крайна сметка, групата е длъжна да го насочва към Твореца. Връзката с групата и цялата наша работа е подготовка на желанието/кли. И тогава ние идваме при Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 17.11.2010

[26820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всичко зависи от подкрепата на обкръжението – без него е невъзможно да напредваш в духовното.

А после ще получиш духовното обкръжение – всички велики кабалисти, постигнали духовния свят докато са живели в този свят, ще станат твоята група – всички техни души.

Ти ще влезеш във „висшето събрание” на Раби Шимон (има такава духовна степен).

Ти ще успееш да се присъединиш към по-високи духовни източници, но само в границата на необходимото! Сега на теб просто не ти е нужна такава мощност.

Ако ти беше необходима групата, в която се включват Баал а-Сулам, Рабаш, Ари, Рашби и други велики кабалисти от миналото – от Авраам до днешно време, ти би я получил.

Но сега това не е нужно, но веднага щом ти потрябва – ще ти се открие духовната група, в допълнение към материалната. А може тогава изобщо и да не ти е нужна материалната група и ще ти бъде достатъчна само духовната!

Тези души ще започнат да ти помагат направо – това е, което се нарича „яхналия магаретата”. Творецът изпраща висока душа, която се нарича „яхнал магаретата”, така че през цялото време да помага на човека. Но тази помощ идва в отговор на твоята молба за това, че ти е необходимо духовно извисяване.

Точно както раби Аба, раби Йоси, за които се разказва в книгата „Зоар“, които намирайки се на пътя, откриват Тора, но разбират, че няма да се справят сами и ще им е нужно разкриване на допълнителна сила, която да им помогне да се издигнат.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 16.11.2010

[26713]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние свършихме страхотна работа! В предстоящите дни, седмици и месеци ще ни стане ясно какъв значителен скок сме направили. Никога досега не сме повдигали подобни въпроси и не сме говорили толкова открито за обединението, което беше темата на неотдавнашния конгрес. За първи път се докоснахме до същността на нашето поправяне, мъдростта на кабала и нашата душа.

Това действително беше радикална промяна и никога не ще бъдем същите като преди. Сега сме взаимно свързани, но трябва да продължим все по-усилено и по-усилено да работим, докато разкрием, че Творецът във всяка минута ни изпълва все повече и повече, и че целият космос, включително този свят, е изпълнен с висшата светлина, а ние пребиваваме в него.

Всичките светове, в които сме свързани, взаимно вплетени като мрежа, започват ясно да се очертават. Ние ще достигнем до това!

Има време на отдаване и време на получаване. Отдаването от висшето съществува и трябва да се разкрие; всичко от което се нуждаем е малко повече чувствителност, да усетим, че Творецът изпълва света, въздуха между нас и цялата реалност. Малко повече тънкост, ентусиазъм, възприемчивост и откровеност по отношение на другите и ще видим, че живеем в разкритие.

Мисля, че всеки ще започне да чувства, че това е възможно, че това не е някаква фантазия. Книгата „Вяра и надежда” казва, че „вярата е тънка наклонност, свойството на нежна и чувствителна душа.” От това се нуждаем: тънка склонност на чувствителна душа.

Трябва да почувстваме, че тази висша сила действително цари между нас. Това е, сякаш се опитваме да видим нещо, и когато накрая успеем да го съзрем, се убеждаваме, че то съществува и сме изненадани от това как не сме могли да го видим досега. Ако се отдръпнете от прозрението и загубите фокус, тогава става по-трудно за вас да го намерите следващия път, но сега поне знаете, че то е реално.

Трудността се състои  в това да го съзрете за първи път. Ние трябва да приспособим зрението си, или по – скоро нашето сърцето.

От 8-я урок на конгреса, 11.11.2010

[26535]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли в кабала методика, позволяваща на човек да премине от пътя на страданията в този живот към добър, към хубав път?

Отговор: Да, такава методика съществува! За сметка на групата, на средата, на другарите, на взаимното поръчителство, ти можеш да организираш за себе си такива условия, че не страданието да те подтиква към развитие, а обкръжението да те тегли внимателно, прекрасно, с любов към целта.

Ще направиш така, че то да замени ударите отзад, които Творецът през цялото време ти изпраща, подкарвайки те напред с остра пръчица, като магаре.

Вместо особеният ангел свише, „подкарващият магаретата”, който боде твоето желание за наслаждаване (твоето „магаре” – хамор, от думата „хомер” – материя) и те кара да напредваш, ти ще получиш добър ангел. Той ще те тегли напред и ще ти показва пътя.

Този ангел се нарича „сила на групата” и ти сам го изграждаш. Само трябва да решиш, че нямаш никаква друга възможност да напредваш, освен по добрия път, без страдания и проблеми, болести и войни, а само за сметка на силното обкръжение, което ще те повлече след себе си като дете, което възрастния хваща за ръка и води, независимо иска ли то или не.

Защото той знае, че изход няма и трябва да бяга, за да се спаси или от преследващо ги цунами, или от войските на Фараона … Групата ше те тегли против желанието ти, защото, разбира се, ти не го искаш! Именно затова ти трябва група – за да работи по този начин върху теб.

И затова, ти трябва да се съединиш с обкръжението и да молиш, те да делят с теб каквото и да е, само да те водят след себе си.

Аз съм съгласен на всичко, нека ми вържат ръцете и краката –  ще платя за това, ще направя всичко за групата! Освен тях, никой не може да ме заведе до целта – нека просто да ме завлекат със сила.

Ако не са те, отзад ще ме настигат все повече удари, защото Творецът няма да изостави своя замисъл. Това е единственият начин за спасение от тях – с природата не са възможни никакви компромиси.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 17.11.2010

[26831]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→