Само групата може да ти даде желанието да измениш своята природа, и само светлината може да я измени. И само тогава ти наистина ще разбереш какво означава отдаване!

Днес ти се струва, че отдаването – това просто е да отдаваш на другите. Това е съвършено неправилно!

Как е възможно да отдаваш на другите щом в духовното ние сме обединени като едно цяло без всякакво различие между нас? В такъв случай на кого отдавам аз – на другите или на самия мен?

Затова сега ние изобщо не разбираме какво значи отдаване, това понятие в духовното някак се губи.

Ако аз се издигна на някое духовно ниво и виждам, че на него всичко се обединява заедно,  в такъв случай аз няма на кого да отдавам – навсякъде съм все аз!

Това ние не можем да разберем, докато не дойде светлината и не ни даде това духовно зрение. Тъй като сме егоисти и считаме че отдаването е, когато отдадем на другия, пресилвайки се въпреки своето нежелание.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 18.11.2010

[26944]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел”: „Доброто отношение на Твореца не става очевидно, докато творението не се развие окончателно. 

Напротив, управлението винаги се представя пред наблюдателя в изопачен вид.

Разбери, че Творецът винаги прави единствено и само добро за Своите създания, но това добро изхожда от Него като целенасочено управление”.

Системата е устроена по такъв начин, че за да се доберем до целта – свойството отдаване, ние сме длъжни да разкрием противоположните на нея свойства в себе си. При това, според степента на напредване към целта, ние ще разкриваме в себе си все по-голяма противоположност.

Разликата между положителното и отрицателното расте непрекъснато – аз разкривам много по-силен негатив срещу по-големия позитив.

Работата е в това, че моят материал  – желанието за наслаждение, не се явява неутрален. Не, аз не съм неутрален, не желая да бъда в нулата, искам да се наслаждавам и затова, дори нулата предизвиква в мен лошо усещане.

Чувствам се добре, когато съм напълнен – само, когато съм в плюса. А какво става, когато не ми е достигнало съвсем малко, за да се добера до плюса? Пак ми е зле.

Разликата между желаното и действителното веднага предизвиква в мен въпроса: „Защо?” Защото моят егоизъм е уязвен: „Защо не съм напълнен? Полага ми се всичко!”

Трябва да разберете, че не можем обективно да съдим за своите състояния, тъй като не съблюдаваме неутралитет. В нашите очи, злото е винаги повече от доброто. Дори, когато опитваме без лъжица, ако на меда в нашето гърне не му достига някаква дреболия – това вече внася смут.

Нещо повече, не съм успял наистина да изпитам хубавото усещане, когато то изчезва. Защото вече се замислям за онова, от което ще се наслаждавам след миг. В кулминацията на блаженството, вече се проявява неговата загуба, изчезването и аз започвам да мисля какво ще правя по-нататък.

Така работи нашето егоистично желание. Естествено, че с такава природа, не е по нашите сили да постигнем удовлетворение. Тя систематично ни разрушава.

Желанието за наслаждение никога не може да остане напълнено и доволно. Всяка секунда, лишена от пълнотата на наслаждението, му отравя живота.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26887]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Цав“, п. 39: „…Тъй като Малхут била отделена от Зеир Анпин и построена като пълен парцуф. По такъв начин, на Зеир Анпин му липсва сфира Малхут.

И както му липсва Малхут в общото, така тя му липсва и във всяка негова част, – т.е. всяка негова отделна сфира се състои от девет сфирот, а не от десет.

Затова, когато Малхут се издига и се съединява със  Зеир Анпин, тя допълва всички негови части до десет сфирот, допълвайки всеки негов орган.

Това е  законът за интегралната система. Допълвайки всяка най–малка част  на системата, ние допълваме всички нейни части.

Всички отделни сфирот малхут са свързани помежду си, както и всички сфирот бина, З“А и хохма. Тъй като всички сфирот произхождат от общия строеж на Безкрайността: Кетер (К), Хохма (Х), Бина (Б), Зеир Анпин (З“А) и Малхут (М), или точката на буква юд, юд, горна хей, вав и долна хей. Освен този строеж, няма нищо друго.

А всички стъпала и светове, разпространили се от Безкрайността надолу, до този свят – това е същият строеж на Безкрайността, към който не можем да се приближим по правилен начин,  в неговия 100%-ов истински вид. И затова ни е дадена възможност да поправим същия строеж в умален вид, на по–малки проценти.

По тази причина, ние винаги допълваме същите сфирот. Всички малхут във всички светове произлизат от една Малхут на Безкрайността, във всички свои отделни сфирот, които, на свой ред, също се делят на свои отделни сфирот и т.н.

Всички техни малхут принадлежат на същата Малхут на Безкрайността. Всички З“А се отнасят към  З“А на Безкрайността. Също всички бини– към Бина на Безкрайността и всички хохми – към Хохма на Безкрайността.

Във всяко място, всяка сфира, всяко свойство е свързано със своя източник. И макар всички сфирот да са свързани помежду си чрез 10 сфирот, винаги съществува връзка между едноименните части.

Тоест светлините се разпространяват отгоре надолу чрез 10 сфирот: от кетер към хохма, бина, з“а и малхут, или обратно – издигайки се отдолу нагоре чрез отразената светлина.

Но, преминавайки този преход, светлината винаги стига до предназначената за нея сфира, влиза в нея  и я напълва с необходимата й светлина – от онова място в Безкрайността, от което е дошла.

Ако искам да напълня определено свойство, аз трябва да се отнеса към него със същото свойство, със същото желание, със същата светлина, – и така го напълвам.

Има аспект на преминаване на светлините – съгласно екраните, разпространението на  юд-кей-вав-кей отгоре надолу или отдолу нагоре, и има аспект на характера на сфирот.

И затова, не може, например „ухото“ да получи светлина, предназначена за „окото“ или да извърши неговата работа. Екранът на определено желание може да извърши определена работа, точно съответстваща на това желание.

Излиза, че във всички случаи има много точно разделяне на АВАЯ и трите линии, в съответствие с техния източник в Безкрайността – четири – буквената АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

От урок по книгата  «Зоар», 18.11.2010

[26904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „забранителните заповеди“ и „изпълнителните заповеди“, за които се говори в „Зоар”, и по какво се различава тяхното поправяне?

Отговор: Забранителните заповеди означават „не прави“, тоест ти трябва да се въздържиш от използването на своето конкретно желание за наслаждение.

Тъй като става дума за егоистично желание, което човек се стреми да използва, за да получи наслаждение, противоположно на това желание. И ако срещу желанието няма наслаждение, тогава аз не усещам  това желание, макар то да се намира в мен.

Но ние говорим за пробуждащи се в нас  желания, срещу които съществуват светлини, носещи наслаждения. Ние трябва по някакъв начин да се въздържим от използването на тези желания, да ги отделим, „да ги замразим“. Това се нарича „забранителни заповеди“.

За тази цел, аз трябва да задействам много сили. Но какви сили? Защото, да не използвам  желанието не означава, че имам контрол над себе си. В материалния свят, аз искам да използвам желанието, но се удрям по ръцете, за да не се докосвам до него.

А в духовния свят не мога да направя това. Трябва да представя по-висока ценност, значимост срещу своето желание, за да не го използвам.

Тъй като в духовното, прегрешението се определя от това, дали искам  да използвам желанието или не. Трябва да стигна до такова състояние, в което имам желание и според желанието, бих искал да го използвам, а според значимостта и ценностната система, аз не искам това, тъй като няма да доставя удоволствие на Твореца, а напротив – ще се отдалеча от Него.

Излиза, че аз имам  желание, а срещу него – поправяне. Трябва да работя над това поправяне, а не просто да се контролирам, за да не използвам желанието, както е в този свят. Трябва да работя над самото желание, за да има екран над него, тоест значимост от това, че не работя с него на нивото на  желанието.

Затова,  цялата ни работа над желанията се намира в ценностната система – доколко важен е в моите очи Творецът и целта – да бъда подобен по свойства на Него. Тогава, аз мога да се въздържа от използване на желанията – това са именно „забранителните заповеди“.

Това е огромна работа над всяко желание – да развиеш срещу него значимост, за да не го използваш. Тогава важността на Твореца, в моите очи, превишава използването на желанието и му се противопоставя. Това са забранителните заповеди.

След което има по-напреднал етап, когато вече мога да използвам желанията, за да доставя удоволствие на Твореца. Аз вземам тези желания и ги разкривам. Над тях, в мен вече има няколко екрана и съкращаване, за да не работя с тях, екран на «отдаване заради отдаване», и екран на «получаване заради отдаване».

Тогава аз работя с тези желания, за да доставя  удоволствие на Твореца. Това се нарича „изпълнителни заповеди“.

От урок по книгата «Зоар», 18.11.2010

[26952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да настроим себе си, четейки книгите, разкриващи „физиката” на духовния свят – „Бейт Шар а-Каванот” (Основи на намерението) или ТЕС (Учението на Десетте Сфирот)?

Отговор: Единственото, което е нужно, е да направя себе подобен на Твореца, да се издигна към Него. Затова трябва да повтарям Неговите действия и отношение: ако Творецът се отнася към групата като „добър и творящ добро” значи трябва да се отнасям към нея със същото добро.

Ето защо, преди всичко трябва да се погрижа за своето отношение към другарите, дадени ми за работа, за да станем единно цяло – в единство и любов.

Ако постигам такова състояние, то започвам да се отнасям към тях така, както и Твореца – и в тази степен започвам да усещам Твореца! Тъй като ставаме с Него близки по закона на подобие на нашите свойства и започваме да се чувстваме един  друг. Така достигам до сливане с Него. Само за това трябва да мислим!

И за това трябва просто да гледаме в книгата и да слушаме – главното е това да е истински първоизточник. Можеш дори да не знаеш езика – не е важно, във всички случаи няма да разбереш нищо.

Трябва да помниш само едно: сега ти получаваш лекарство, което трябва да те изцери! То трябва да разкрие в тебе допълнителен сетивен орган – и тогава ще почувстваш духовното и ще разбереш без думи, защото усещанията не се изразяват с думи!

За чувствата не са нужни думи. Думите са нужни само, за да разкажем за това на другите, а вътре в усещанията -няма никакви думи.

И трябва да чакаш, за да ти се разкрие вътре някакво духовно усещане, без каквито и да е думи. Това се нарича истинска наука кабала, помагаща да се постигне такова възприятие!

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 18.11.2010

[26907]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако се занимавам с вътрешна работа и помоля за помощ, как да разпозная отговора?

Отговор: За да ни даде ясни отговори, и като цяло, за да говори с нас и да поддържа непрекъснато общуване, което да може да се провери, идентифицира и почувства, Творецът ни е дал група и Той се намира в нея. Ако се свържеш с групата, ще Го намериш там. Един ден, когато Го срещнеш, ще видиш, че можеш да Го откриеш само в сърцето на връзката с групата.

Творецът се крие зад всички тях и сякаш ти казва: „Добре, сега си се  свързал с всички, а това означава, че си се свързал с Мен.” Той е разбил кли (съсъда), така че като съберем отново парчетата да Го открием. Събирайки разбития съсъд, ние отново сглобяваме и съставяме образа на Твореца пред нас.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26550]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Хиляди пъти съм избирал в мен да властва свойството на милосърдието и неизменно съм падал в свойството на съда. Вече ми омръзна. Какъв е проблемът?

Отговор: Проблемът е в това, че ти не работиш чрез група, искаш сам да се справяш със себе си. Иначе казано, искаш самолично да властваш в мястото на своя свободен избор.

Но това не е възможно, защото ти самият се намираш под властта на една от двете сили: Бина или Малхут, а като правило – на Малхут.

Средната третина Тиферет е мястото на нашия избор, но не и на нашата власт. Тук аз решавам, кой ще властва над мен. Във всеки случай, това няма да съм аз самият, а нещо външно. А отвън имам само един избор – обкръжението.

Около мен може да има „събрание от присмехулници”, както е казано в Псалмите или събрание на кабалисти, т.е. хора, устремени право към Твореца.

Именно в това се състои моят избор. Укрепявайки се в правилното обкръжение, аз привличам от него сили, за да напредвам.

Такава е ограничената площадка за избор на едно от двете възможни обкръжения. Точно тук се решава всичко – при това не еднократно, а постоянно.

От урок по статия на Рабаш, 19.11.2010

[27018]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кой е Творецът? Творецът – това е общото свойство на отдаване и любов. И затова Той е скрит от теб, защото Той е изцяло отдаващ, а ти си егоист, получаващият. И затова ти не Го чувстваш.

Нима Той сам се скрива от теб? Ти си този, който Го скрива и не искаш да Го познаеш! Ти казваш: „Добре, ако Ти би ми дал егоистичното наслаждение, което в момента искам, аз бих се запознал с Теб. Ти желаеш да ме насладиш с отдаване? Е, аз искам да се наслаждавам от получаване!“

Ето в това е целият проблем. Никой не скрива Твореца от теб. Ти се намираш в Него, няма никой освен Него! Но огледай се в какъв свят ти усещаш себе си…

И да отмениш своето его – това не означава да отмениш своите желанията. Това означава само да отмениш егоистичното си намерение заради себе си.

Не ми е нужно в нещо да се ограничавам – трябва просто да огранича собствените си егоистични намерения и да увелича намерението „заради отдаване“. А самото желание ние не засягаме.

От урока по статията „Същността на религията и нейната цел“, 17.11.2010

[26827]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Баал Сулам ”Основи на намерението”, п.59: …Малхут на Първото съкращение се скрива в ”необяснимата глава” (РАДЛА) на тайния ”крайъгълен камък”, който пренебрегнали строителите.

И в това е тайната на трите глави, за които пише Книгата Зоар, нали първата глава, РАДЛА, се поправя като ”едното е по-горе от другото”, а глава Арих Анпин се поправя като ”едното е вътре в другото”.

Има глава на духовния парцуф (Рош), която отблъсква светлината и затова се нарича ”едното е по-горе от другото”, а има глава, която приема светлината и я изпраща долу, като ”едното вътре в другото”.

Тези две глави стоят в началото на света Ацилут и със своята работа през цялото време се уравновесяват една с друга. Това и определя коренът на цялото висше управление, спускащо се към нас оттам.

Малхут, за която е казано: ”едното е по-горе от другото” е отделена от света Ацилут и ние вече не знаем какво става там. Непонятно е за нас Първото съкращение (Цимцум Алеф) – това е съвършено друг диапазон.

Както моето ухо, което може да улавя звуци само до честота 20 килохерца, а всичко, което е по-високо от нея, не чувам. А Първото съкращение работи на такива ”гигахерци”, в такива диапазони, за съществуването на които дори не подозирам – те са ми неизвестни и непонятни.

Там работят такива тънки свойства на желанието за наслаждение и желанието за отдаване и такива техни изяснявания, до които ние даже не се докосваме. Ние нямаме нужната тънкост и чувствителност. Това се и нарича ”едното е по-горе от другото”.

Съществува обратен порядък на световете и желанията, тоест на желанието Малхут не достига светлината Кетер – Ехида.

А тук се получава, че светлината Хохма се издига в съсъда Кетер, светлината Бина – в съсъда Хохма и т.н., докато светлината, предназначена за Малхут, не попадне в съсъда Есод.

Оттук започва несъответствието на светлините и желанията, при което цялата светлина се намира не на своето място.

И Арих Анпин се поправя като ”едното е вътре в другото”, тоест светлината Хохма напълва желанието Кетер. Затова желанието Кетер усеща недостатък, чувствайки, че не се напълва със своята светлина – нали това е светлина на по-ниска степен, светлината Хохма.

Но трябва да разбираме, че в желанието Кетер не може да влезе никаква друга светлина, освен тази, която му е предназначена – аз не мога да слушам с очите или да гледам с ушите!

Става дума само за количеството светлина, напълваща желанието – и количеството светлина в желанието Кетер се усеща сега така сякаш това е светлината Хохма вместо Кетер.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 18.11.2010

[26911]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ разказва за поправянето на Малхут. Малхут – това е общо кли, същото това желание да се наслаждава, което е създал Творецът.

Но все пак Той го е създал чрез последователност от особени действия, за да придаде на това желание особена форма, която да му позволи впоследствие да се подготви за получаването на цялата светлина на Безкрайността.

Ето защо говорим само за поправянето на Малхут, тоест на желанието. Процесът се разделя на няколко етапа: раждане (ибур), кърмене (йеника) и възрастно състояние (мохин).

Всички тези състояния се поправят по пътя на обединяването на Малхут и Бина. Тяхното правилно съчетаване се нарича „Малхут на Давид”. Правилният подход се състои в това, че поправяме Малхут само доколкото сме способни да я включим в Бина.

В статията „Нощта на невестата” „Зоар“ образно разказва за това как цар Давид  харесал Бат-Шева. Тя била жена на неговия военачалник Урия и Давид умишлено скроил неговата смърт на бойното поле, а самият той в това време взел за себе си Бат-Шева, даже недочаквайки известието за нейния съпруг.

Тази история, описана от пророка Шмуел, се представя изненадващо непристойно, въпреки че сега подобни неща се извършват с лекота: „Как е могло това да се случи?”

Разбира се, става дума за алегоричен разказ. „Давид” – това е Малхут, която е способна да се поправи, но в мъжка категория, чрез екран и отразена светлина, тоест намерение.

„Бат-Шева” е тази част от общия Малхут, която в дадения момент е годна за поправяне. Ако я поправят чрез светлината хасадим, то тя може да принадлежи на Давид.

Последователността на действията е такава: отначало светлината АБ-САГ проявява дадена част от Малхут, после светлината хасадим я напълва.

Предварителните етапи на анализа и напълването със светлината хасадим – това е „работата на Урия”. Неговото име (אוריה) се разпределя на: אור י“ה, което означава светлината на първата част на АВАЯ, нямаща отношение към втората част, към получаващите келим (съсъди) на Давид.

Само след това могат да я поправят на получаване заради отдаване – и това вече е „работата на Давид”.

От урок по книгата „Зоар“. Предисловие, 18.11.2010

[26929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→