Ние слушаме съветите на кабалистите за това, как трябва да организираме себе си в различни ситуации и състояния, за да получим максимално въздействие от заобикалящата ни светлина, която ни връща към източника.

За тази цел изпълняваме всевъзможни изкуствени, материални, егоистични действия според принципа „Ще направим и ще чуем!” и тук, тези съвети работят.

Но кабалистите не могат да ни задължат да извършваме действия насочени към отдаване. Следвайки техните съвети в работата със своя егоистичен материал, ние искаме да привлечем към себе си неизвестната за нас сила на заобикалящата ни светлина, за да може тя да ни подейства и да ни доведе до ново състояние.

А в мига, в който се променям, аз вече започвам да действам по друг начин – с нов разум и ново сърце. Ние работим  в следната последователност: „Съвет -> чудесно средство -> нова равносметка”.

Затова, по време на работа с учениците (и възрастни, и деца), трябва да се търсят такива занимания, които максимално ще привлекат заобикалящата ни светлина. И в крайна сметка ще се получи това, което трябва. А ако не се получи – тук вече нищо не може да се направи. Ние можем единствено да молим за поправяне, да отправяме МА“Н: аз искам вътрешно поправяне!

А всичко, което идва след това, е следствие от въздействието на висшата светлина, която не бива да засягаме, защото това касае „тайните на висшето управление”.

Ние привличаме заобикалящата ни светлина, изучавайки първоизточниците. И ако възрастните четат текстовете на Баал аСулам, то за децата е достатъчно да се проведе обсъждане по тези статии – например, на тема ”Тяло и душа”, „Възприемане на реалността”, „Свобода на волята”. Да се обсъди по забавен начин, под формата на игра, връзката с някои физически или химически закони на нашия свят. Така, ние привличаме към себе си същата тази светлина.

Трябва да се обясни на децата механиката на промяната на човека, а те приемат това като факти и започват да го използват. Постепенно всичко това се натрупва в тях.

Работата с децата се отличава от работата с възрастните. Казано е, че обучавайки детето, ти все едно „пишеш на чист лист”. В детския материал всичко естествено се усвоява така, че те приемат чутото от възрастния като истина.

Това отразява връзката на корена с клона. Ако  общуваме с някой, който е по-възрастен от нас, то възприемаме думите му като очевидни факти. И трябва да се възползваме от това детско свойство, за да ги напълним с правилни понятия, вместо тези, с които ги натъпква нашия егоистичен свят.

От урока по статията „Тяло и душа“, 29.11.2010

[28086]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Съществуваме в система от сили, в единственото място, създадено от Твореца,  в Малхут света на Безкрайността, пребиваваща в напълно поправено състояние (Гмар Тикун).

А ние сме противоположни на нея и се намираме в скритие, зад 125 степени, екрана, скриващи от нас това истинско състояние.

Аз не чувствам истинското състояние в което се намирам и в своето усещане пребивавам зад 125 скрития, понижаващи филтри, в мъгла и обърканост.

Трябва да отстраня тези скрития и то по такъв начин, че да ги погълна в себе си и да ги превърна в разкрития – всяко състояние, всяка степен.

Защото зад всички тези скрития съм станал напълно противоположен по своите вътрешни свойства на това истинско състояние. Но ако приема това скритие върху себе си и с помощта на светлината искам да се повдигна над него, то се получава така, че цялото това скритие се превръща в знание, в усещане, в разкриване, в постижение.

И така се придвижваме – от абсолютната откъснатост (освен пробуждащите се в нас искри на духовност) и до най-високата степен.

Но скритията не ми се разкриват от този свят. Трябва изобщо да забравя за този свят. Тези скрития се разкриват между мен и светлината, между мен и Твореца.

Затова кабалистите казват: „Остави този свят, не го поправяй! Той не подлежи на поправяне!“ Трябва да поправиш само твоето отношение с висшия, с Твореца.

Пречката, която виждаш между вас, трябва да превърнеш в разкритие. Тази пречка, е този дебел материал, твоето его, който ви разделя.

И затова ние не поправяме този свят, не трябва да се занимаваме с него. Колкото повече се занимаваш с връзката си с Твореца, толкова повече ще ти свети светлината и ти ще видиш обратния, другия свят.

От урока по  Книгата Зоар, 29.11.2010

[28061]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, Глава „Роза (Шошана)”: Раби Хизкия започнал [своята реч]: „Написано е: „Като роза сред тръни”…

Розата е Малхут и тя включва всички души, които желаят да се отрекат от своя егоизъм и да се обединят. Това е възможно само с помощта на поправящата светлина. Всеки човек, който се стреми да постигне висшия свят, да разкрие Твореца, по същество се стреми към общото обединение в Малхут. Тя е мястото, в което Творецът се разкрива.

Книгата „Зоар“ разказва  как това място се изгражда от желания, които се стремят към разкриване, от духовните стремежи на хората, които са готови да се обединят по пътя към целта. Ние разбираме, че не сме способни да направим това. Но светлината действа вътре в Малхут, в „розата”, въпреки тръните, които стоят на пътя на обединението. Този, който желае да разкрие Твореца е склонен да живее с тези „бодли” и да проправи път през тях към „розата”.

Към това трябва да са насочени нашите усилия, въпреки егоизма, който ни отклонява отново и отново от целта. Ние, въпреки това, трябва да преодолеем тръните ограждащи розата и да обединим всички наши желания в едно.

Така ще пробудим поправящата светлина и ще разкрием Висшия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 29.11.2010

[28052]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо ни е дадена илюзията за свобода на волята в този свят?

Отговор: Ние считаме себе си за свободни, при условие, че не се замисляме много и идентифицираме себе си с животинското тяло. Но, ако се издигнем малко над него, ще видим, че то стриктно спазва законите и процесите през които преминава.

Мисля си, че зависи от мен кога да отида да спя или кога да отида на работа. Но от кого зависи наистина? Аз съм поставен в определени условия и са ми дадени определени вътрешни свойства. Междувременно, нашето желанието за получаване на наслаждение действа като машина, която работи според просто правило: максимално наслаждение за минимално усилие, тоест максимална печалба за минимално заплащане.

Това е изчислението, което правим във всеки един момент от живота си, във всеки аспект, всяка посока, всяко място и по отношение на всичко. Така работи нашата природа, взимайки предвид различни условия: колко съм изморен или здрав, колко голяма е опасността и възможното наслаждение, и т.н. Разбира се, докато сме в нашето его, там няма свобода на волята.

Трябва да осъзнаем, че свободата на волята е само, ако контролирам моето желание и съм над него. Докато оставам в моята егоистична природа, аз винаги ще бъда послушна кукла, напълно контролиран от моя егоизъм.

Но ако искам да взема контрола в свои ръце, трябва да управлявам желанието си, като се издигна над него. С други думи, свободата на волята е възможна, но само ако се издигна над желанието. И единственият въпрос е: как да се издигна над природата си, с какви средства?

От урока по статията „Свобода на волята”, 26.11.2010

[27782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Когато четем „Зоар“, преди всичко е необходимо да мислим за намерението – както ако се подготвям да пътувам за някъде, най-важното за мен е да пристигна на нужното място.

Но при това ми е необходимо да извърша много попътни действия. Да допуснем, че трябва да пристигна в друг град – и аз сядам в колата, затварям вратата, задействам двигателя, пристягам ремъците, пътувам по някакви улици, понякога дори в обратна посока, докато не изляза на главния път – защо не трябва веднага да тръгна направо?!

Но работата е в това, че аз се състоя от много системи, от различни желания и ми е необходимо да бъда свързан с много условия, с частите на общата система ”Адам”, които действат в две посоки: получаване и отдаване.

А всевъзможните съчетания за получаване и за отдаване са дотолкова комплексни и сложни, че понякога въобще е невъзможно да се разбере как това или друго събитие и условие може да бъде свързано с целта.

Например, такива страшни събития като Втората световна война и други катастрофи, които е невъзможно да се оправдаят. Но всяко действие ни приближава – само че, ние не виждаме как.

Затова намеренията, действията, мислите, желанията могат да се променят до пълната противоположност, на 180 градуса. Но ние сме задължени при това да запазваме целта.

Представи си,  че по средата на пътя ти забравиш за къде пътуваш?! Такива болести се случват в старостта. Това не е просто слаба памет, когато си седнал в колата и си припомняш за къде си се подготвил да пътуваш – а такова откъсване от реалността, което става във всеки миг. Тогава човек вече не може да се грижи за себе си, необходимо е да се следи за него както за дете.

И ние сме относително духовно болни от същата болест, откъсвайки се от своето намерение! Ние всеки миг губим връзката с живота и забравяме: за какво живеем, какво сме направили вече, какво още ще направим и заради каква цел?

Това е истинска болест и трябва да се борим с нея с всички средства – иначе не живеем! Ако съм изгубил намерението – аз не живея духовен живот! Аз живея не като човек, а като животно!

Сега кажи колко мигове от своя живот ти си живял като човек? Колко усилия си вложил, за да бъдеш човек? Въпреки че си се старал да го постигнеш! Ето, само по броя на тези мигове ти си дал на висшата светлина да ти въздейства.

И при това ти искаш да получиш някакъв резултат? Дори не си дал възможност на светлината да поработи над теб – може би всичко 10 минути за 10 години!

А сега ти пресмяташ времето по календара и се възмущаваш, че са минали 10 години – колко още е възможно? Нали е написано, че за това са нужни от 3 до 5 години! Но какво си правил през всичкото това време?

Ти проверяваш времето по въртящата се стрелка – но самият ти въртял ли си се с нея заедно около едно и също намерение? Не? Е, какво тогава ти ще можеш да изискваш?

Тоест, всички сме болни от болестта на Алцхаймер, с пълна загуба на паметта и не подозираме за това. И как при това да съхраним чистото намерение?

За това има взаимно поръчителство! Идват други хора при тези със загубената памет и им помагат! Друг изход няма. Хайде, дайте така да се разберем – да удържаме намерението.

От урока по книгата „Зоар“, 25.11.2010

[27803]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Казано е: Авраам е родил Ицхак, Ицхак е родил Яков. В нашия свят, синът продължава делото на бащата и ето защо се счита за по-висш от него.

В духовния свят е обратно: по-висш е този, който е по-рано. Синът  е резултатът от действията на бащата, но в по-лошо състояние – в по-грубо желание. Затова Ицхак е състояние, по-ниско от Авраам, а Яков е по-ниско от Ицхак.

От друга страна, колкото по-дълбоко и по-силно е желанието, толкова то има по-големи възможности да се поправи по подобие на Твореца. Затова според количеството на използване на желанието, всяко следващо поколение се издига по-високо, тоест постига  по-голяма светлина.

Ето защо това, което не е способен да направи Авраам поради малката дълбочина на желанието, се проявява в Ицхак – в неговата лява егоистична линия. Тази работа вече не се отнася до Авраам – той трябва само ”да свързва”, да ограничава пробуждащото се егоистично желание. А Яков се съединява с двете сили и започва да реализира себе си. В резултат се развива душа, която се състои от две свойства.

От програмата ”Седмичната глава”, 29.10.2010

[27827]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Роза„: „Малкото състояние (катнут) се нарича „роза сред тръни“, защото девет от нейните долни сфирот са опустошени от светлината Ацилут и са останали като тръни.

А възрастното състояние (гадлут) се нарича просто роза или Събранието на Исраел. И затова е казано, че има роза и има роза.

Въпрос: Какъв съвет можете да дадете на начинаещия, който присъства за първи път на урок?

Отговор: Нашият източник се нарича „Безкрайност” (Ейн Соф). Оттук през света Адам Кадмон (А”К) светлината се спуска до общия табур. По-надолу се намират парцуфи на света Ацилут: Атик, Арих Анпин (А“А), Аба ве-Има (АВ“И) и ЗО“Н. А под тях лежат световете Брия, Ецира и Асия.

Ние изучаваме онова, което се случва в света Ацилут. Той е най-важен за нас, защото оттук се извършва управлението, тук е миналото, настоящето и бъдещето. Той завършва с парса, която ограничава разпространението на светлината Хохма.

По-надолу, в световете БЕА се намират разбитите души, а най-долу, под общата линия на края (сиюм) на светлината, идваща от Безкрайността, лежи този свят. Тук се  намираме ние в своите тела, докато не се пробудим духовно.

Душите издигат желанието си, молбата за поправяне, към Малхут на света Ацилут. Тя задейства връзката със Зеир Анпин и издига към него желанието на душите.

В степента на това желание, Зеир Анпин се съединява с Малхут, те стават общ парцуф ЗО”Н и се издигат към АВ”И. Зеир Анпин се издига към бащиния парцуф Аба, а Малхут – към майчиния Има.

ЗО“Н задължават „татко и мама” да им дадат всички необходими светлини, поправяния и напълнения, а след това се връщат назад на своето място. Там те стават „по-големи” – придобиват възрастното състояние гадлут.

Оттук ние разбираме същността на двете състояния на „розата”, т.е. Малхут: катнут и гадлут. В първото състояние тя представлява само точка на висшата сфира Кетер, а останалите девет нейни сфирот лежат долу, под парса.

Тук се намират и силите на скверните (клипот). Ето какво означава изречението „роза сред тръни” – Малхут сред клипот. Това е нейното първо, най-малко състояние.

А във възрастното състояние тя повдига своите низши девет сфирот, осъществява зивуг със Зеир Анпин, обединявайки се с него, и става истинска роза, която разцъфтява в цялата си красота.

Малхут може да се прояви по такъв начин, само когато нейните „тръни”, т.е. келим, несъединени и ненапълнени от Зеир Анпин, се издигнат към зивуг с него.

Всичко това е предизвикано от разбитите души, обединяващи се една с друга. Именно те водят до поправяне на Зеир Анпин и Малхут. В това се състои цялата ни работа – да предизвикаме поправяне ЗО”Н, докато те не достигнат максимално състояние.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 28.11.2010

[27910]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Всеки човек в този свят трябва да разкрие Твореца в своите усещания – без каквито и да е съмнения, че Го чувства и разбира.

Постижението е най-дълбокото и най-високото стъпало на нашето възприятие.

Всички мои органи, чрез които възприемам – чувството и разумът, умът и сърцето, трябва да бъдат изпълнени с безусловно духовно разкриване.

Не трябва да останат никакви съмнения, противоречия, стари въпроси и обяснения. Тогава аз стигам до пълното и окончателно напълване и разбиране – и няма нищо, освен него. Цялото желание за наслаждение, което е създадено от Твореца, се е развило окончателно и изцяло се е напълнило.

Ако човек не изпитва потребност от такова разкриване, той може да живее обикновения си живот. Аз от цялото си сърце му желая успех. Но, ако това не му е достатъчно, ако иска да знае защо живее, какъв е смисълът – тогава, той трябва да разкрие корена, източника на живота, а за тази цел му е нужна науката кабала.

Ако не може да намери отговор на всички тези въпроси чрез религията, „духовните” практики, различните хобита, наркотиците – той остава празен и се нуждае от разкриване на смисъла на живота.

В природата има множество явления, за чието разкриване са ми необходими допълнителни уреди – телескопи, микроскопи. Но има нещо, което не съм способен да разкрия, защото природата е много по-сложна от мен.

И не защото тя действа в по-широк диапазон, където могат да ми помогнат някакви локатори. В природата има такива явления, за които никога не бих си и помислил, защото съм изграден съгласно три оси – такъв е вътрешния строеж на моя мозък.

Но в мен се събужда точка, която казва, че всичко онова, което знам е недостатъчно! И аз виждам, че не мога да получа удовлетворение с помощта на традиционната наука. Тази точка е от друго измерение.

Там липсват 3-те оси на координатите – на времето, движението и мястото. Това е нещо напълно различно. И не е просто пространство с няколко допълнителни оси на координатите – сбито или разширено, а напълно различна реалност, без каквато и да е връзка със съществуващото тук.

И ако мога да изследвам тази висша реалност – нима не съм учен? Разбира се, че съм – и още как!

От урока по статията „Тяло и душа“, 28.11.2010

[28077]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да издигнеш МАН?

Отговор: МАН – това е молба да станеш подобен на Твореца. Тя възниква, когато човек се чувства безпомощен, сякаш се е оказал в пустиня.

Той е гол и лишен от всичко, безсилен е, и другите не са в състояние да му помогнат. Той разбира, че няма и най-малката възможност да постигне отдаването и любовта.

Струва му се, че е пресушен и е обкръжен от „лъвове” – неговите желания, които го „поглъщат”. Неговият живот е в опасност и той не може да се измъкне от това състояние към отдаването.

Целият свят е в краката му, освен отдаването и любовта към ближния, към Твореца. С каквото и да се утешава неговият егоизъм, ако над всички тези „щедрости” не цари свойството отдаване и любов – човекът е загубен в пустинята.

В тази пустиня, в пустотата на егоизма, неговият духовен зов става толкова силен, че той крещи, и с този вик постига целта.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.11.2010

[27907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво още можем да направим, за да накараме висшата светлина да ни издигне на първото духовно стъпало?

Отговор: Да опитваме още! Друг отговор няма. Трябва само да проверяваш: наистина ли се обръщаш към висшата светлина или към нейния източник – Твореца?

Свързваш ли тези фактори заедно? Защото ако не, ти се отклоняваш от пътя и не се обръщаш към правилното място, не внасяш в него разбитото кли/съсъд на своята душа, казвайки: „Поправи ми го, моля те, тук!”.

Да кажем, че вземеш пробита кофа, отиваш при ковача и казваш: „Гледай, тук има дупка. Искам да я поправиш”. Тогава по твоя молба, той вижда дупката и я запълва.

Така е и тук. Трябва да донесеш своето кли/съсъд/желание от мястото на разбиването, да кажеш какво е нужно се направи и какво за теб означава да станеш поправен. Тогава светлината, безусловно ще изпълни това.

Светлината е длъжна да го изпълни – но самото действие! А намерението за действието, подготовката към него, правиш ти. Тя само веднага залепва, запоява или слага кръпка – и край. Тя прави това. Но всичко останало – ти.

А на по-високите духовни стъпала, ти трябва да й предоставиш кли, знаейки точно, в каква степен е разбито то, как трябва да бъде поправено.

Защото, вече вземаш пример за поправянето от висшия, съгласяваш се напълно или частично с него. Там ти изучаваш вече не просто намерениeто, а типа поправяне.

От урока по книгата „Зоар”, 28.11.2010

[27929]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→