Книгата Зоар. Предисловие. Статия ”Роза”: ”В света, който Творецът е сътворил, в първия ден Адам е видял света от край до край”.

Въпрос:  Защо тук е казано ”от край до край”, а не ”от начало до край”?

Отговор: В своето възприятие ние се намираме между свойствата на съда и милосърдието, между двете линии. Целият наш свят се помества в границите на тези ”погранични” форми.

И затова в дадения контекст не можем да видим света от начало до край. Във всяко състояние светът се ограничава от пределите на нашето кли, което ние сме способни да видим.

От урок по Книгата Зоар. Предисловие, 29.11.2010

[28046]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Защо трябва да се отнасяме добре един с друг? Трябва да го правим само, за да постигнем сливане с Твореца. Защо идвам в групата? Само заради Твореца.

Ако имам други причини, тогава аз съм същия като комунистите в Русия, които изградиха обществото на бъдещето заради себе си. Затова и до днес си носят последствията. Единственият начин да ги поправим е чрез „огън с огън”, тоест с правилния вид комунизъм – кабала.

Творецът трябва да бъде нашата цел! Иначе ни очакват ужасни удари. Пример за това е Русия, която вложи огромни усилия, средства и пари, и го направи тема за дискусия навсякъде: по радиото, по телевизията, в детските градини, училищата, песни, пиеси и всичко останало, което хората направиха. Всичко призоваваше хората да правят само едно нещо: нека се обединим и да бъдем приятели!

Но вижте какво се случи. Хората не приеха нищо от това и всичко веднага се обърна в егоизъм, въпреки че изглеждаше като нещо добро, правилно възпитание, което учеше всички: нека всички живеем в мир, заедно, като едно семейство.

Ако Творецът не стои на чело на всичко това, като източник на светлината, която променя човек, тогава каква е ползата от празни думи? Те не отговарят на истинските факти!

В резултат става необходимо да караш човек да ги следва принудително чрез наказания, потискане и сила. Трябва да си направим изводи от това –  какво е правилното възпитание, и как то се прилага до най-малките детайли.

Единственият начин да възпиташ някого е чрез пример. И ти не просто показваш твоят личен пример, защото, ако детето се учи да се държи като теб, това няма да бъде вътрешно поправяне; той просто ще те имитира. Утре ще види лош пример и също ще го копира.

От друга страна, ако той се е поправил и го е разбрал, тогава той е вече защитен до това ниво.

От урока по статията „Тяло и душа”, 29.11.2010

[28083]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не пречат ли сериозните занимания с кабала на човека да остане религиозен?

Отговор: Ако човек е религиозен, кабала не му пречи да запази своите навици, както и традиционните обичаи, народната култура.

Но той вече не може сляпо да вярва в отвъдния свят и възнаграждението/рай или наказанието/ад в него – нали той има намерение да разкрие Твореца още в този живот. Едното противоречи на другото.

Той постепенно престава да очаква награда, която го чака някъде след смъртта, в другия свят – тази картина макар и трудно постепенно изчезва и всичките му очаквания се преместват в настоящето – разкриване тук и сега! Целият фокус се премества от отвъдния свят – към тази страна, вътре в този живот.

Така постепенно се променя неговото отношение към „бъдещия свят” и  Твореца – като към реалност, към която той се приближава и се стреми до разкрие тук, в този живот. В това е неговата цел, смисъла на живота, за това той живее и изпълнява съветите на кабалистите.

Затова на човек му е трудно да остане в предишното религиозно обкръжение, тъй като той чувства, че вече не му отговаря по дух.

Тези хора още вярват в наградата след смъртта и това определя всичките им действия. Даже и наградата в този свят те си я представят иначе. Затова той усеща своето различие от тях, а разликите отдалечават.

Но това не води към някакво пренебрежение към религията, защото тази форма в крайна сметка е длъжна да доведе човечеството към кабала – към истинското постигане на Твореца и светлината.

Ние, кабалистите, се отнасяме с уважение към всяко вероизповедание. Религията е заложена от Авраам и ще съществува до тогава, докато хората се нуждаят от нея, докато не съзреят за постигането на Твореца.

В степента на съзряването си те ще преминават от нея към явното разкриване, постепенно променяйки своята цел – но на нас ни е забранено да ускоряваме този процес на развитие. Ние само показваме какви възможности има  човека.

Светският човек е мислил, че управлява своя живот, и изведнъж открива, че няма никаква свобода – това го унижава и го принуждава да се самозабрави или да се обърне към кабала.

А религиозният човек още вярва, че си има Творец, който все пак ще се погрижи за него и затова, ако може ще затвори за всичко очи, ставайки още по-голям фанатик, за да защити себе си от съмнения и пустота.

И ще ненавижда все повече Кабала, която отваря очите му за това, че има само една цел – разкриване на Твореца. Но все пак той е по-защитен от сътресения – докато тази неудовлетвореност не дойде към него от страна на природата, Твореца и не заговори отвътре. И тогава ще се покори на кабала.

От урока по статията „Тяло и душа“, 30.11.2010

[28181]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да разкрия разбити желания или келим? В нашия стремеж да постигнем Твореца ли ги разкриваме или в желанието да се свържем помежду си?

Отговор: Разкриваме нашите разбити келим само в желанието да се свържем помежду си, за да постигнем Твореца. И всеки път ги разкриваме повече и повече.

Да речем, че на скорошния конгрес разкрихме, че от една страна, ние бихме искали да се обединим, но от друга страна, не го желаем. Нещо отвътре ни спира; има някакъв враг, ненавистник, вътрешен ступор или махсом, който не ми позволява да се приближа до другите и да се свържа с тях.

Това е първото наказание от десетте египетски наказания или удари по Фараона (Фараон е името на този, който ме спира). Усещаме, че той не ми позволява да се свържа с другите, въпреки че аз все още не осъзнавам напълно: защо трябва да се свържа с тях, къде е тук Творецът и как е възможно да Му отдам. За сега имам само стремеж да се обединя.

Със сигурност ще стане втория път. Искаме да се свържем и трябва да бъдем заедно, за да постигнем духовното, защото то се разкрива само в съюза между нас. Това ще ни стане малко по-ясно.  От друга страна, ние отново ще усетим, че нещо ни спира. Ние изискваме „Освободи ни!”, но той не ни пуска.

Творецът непрекъснато разкрива по-силен егоизъм в нас, „отежнява сърцето на Фараона”. Тогава ще излезем и ще атакуваме отново и това не трябва да става само на конгрес. Тогава ще видим, че не можем да го направим сами; нужна ни е външна сила. А къде е външната сила? Започваме да желаем Творецът да ни свърже; тогава ще преминем махсом.

Следващия път ще започнем да усещаме, че пробиване на махсом означава пробиване на махсом между нас. Не трябва да атакуваме някаква външа граница. Махсом е между нас, в нашите сърца, които са изолирани едно от друго чрез егоистичната граница.

След това като направим друга атака, ще почувстваме, че не се нуждаем от това заради себе си; не ни трябва, за да се свържем и да разкрием духовното, а за да отдаваме на Твореца чрез това. Това се нарича „последна спирка.”

Всичко това се разкрива постепенно. След като разкрием всички тези етапи на практика и ги изживеем напълно, така ще създадем правилното желание, кли или съсъд за получаване на светлината. Иначе не можеш да разкриеш светлината. Светлината присъства в изобилие, но ти трябва да разкриеш правилното желание или кли за нея, трябва да постигнеш същата честота или същото свойство. Това е възможно само чрез действията, които идват до нас, тъй като те създават истинско желание, в което светлината ще се разкрие.

Така че нека да сме готови за следващата атака на Фараона!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 30.11.2010

[28155]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В статията „Тяло и душа“ Баал Сулам обяснява, че нием живеем в единен свят, но за всеки от нас той се дели на две части: явен и скрит.

В исторически план ние все по-обстойно сме се запознавали с нашия свят, открили сме нови континенти, изследвали сме неживата природа, флората и фауната, космическото пространство. Действителността ни се е откривала все по-широко и по-широко.

Кабалистите казват, че това не е предела. Нужен ни е само нов стремеж, прицел към отдаване – тогава диапазона на нашите свойства и усещания ще се разшири и в тях ние ще започнем да възприемаме реалността, която сега не регистрираме.

Днес в много хора се пробужда вътрешният импулс, потребността да открие скритата реалност.

По-рано егоизмът постоянно подтиквал човека да изследва нашия свят, за да открие в него нови наслаждения, изобилие в разнообразни форми. А сега, след като сме изчерпали останалите възможности, ние искаме да проявим скритата реалност.

За да ни помогнат в това, кабалистите са написали книги. Основната книга, с помощтта на която ние можем да разтворим своите усещания и да открием сритото – това е Книгата Зоар.

Четейки я, трябва да се обръща по-малко внимание на самия текст, защото засега не разбираме за какво става дума, и трябва повече да се стремим към това, което книгата може да ни даде.

Зоар ни носи разкриване на „новата земя и новите небеса”. „Земята” – това е желанието, а „небесата” – степента Бина, отдаването, на което стъпало ще видим реалността на отдаването.

Затова по време на урока ние мислим за това, как да разширим възприятието, да си отворим очите и да пуснем в усещанията си за сега скритата част от единния свят.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 30.11.2010

[28152]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На всеки човек му изглежда, че Творецът му оказва предпочитание в сравнение с другите.

Това е свойствено за всеки. Нали всеки усеща, че произхожда от особен/свой Висш корен.

А тъй като не усеща в другите този корен, му се струва, че той е особен. Така работи силата на разбиването.

Но няма лошо без хубаво – само е необходимо правилно да се използва това усещане за своите особености.

С други думи, вместо това да усеща себе си като царски син, роден в дворец, човек трябва със своите собствени усилия да достигне степента, която се нарича „син” („бен”). И това е голяма и трудна работа.

Човек трябва да изтрие от себе си тази своя „изключителност”, която преувеличено си е съставил, да приключи с всичките свои предтексти и надежди, на които разчита, и да разбере, че „ако не си приложил усилия – няма да намериш”.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„…Светлината, скриваща се в света и обличаща се в него, се нарича точка на стадия „йуд“, делящ се на две букви „хей“: свят на скритието и свят на разкритието.

А цялата работа на човека е в това – да разкрие тази точка, да продължи нейния стадий „вав“ – от свят до свят, т.е. от буква „вав“ между двете букви „хей“, разкривайки за всички изобилието на светлината, струяща от обкръжаващата светлина към обкръженото от нея – т.е. две букви „хей“, тайната на „бина, есод, малхут“.

(Баал Сулам, „Пряко и косвено въздействие“)

В Твореца има две „торби“. От едната Той доставя желания и ги дава на човека. А след като човек правилно обработва това желание, Творецът внася в него от другата „торба“ напълването на това желание. А след това действието се повтаря, но вече с ново желание. Той се отнася към нас така, както ние към децата си.

Ние растем и се развиваме в зависимост от способността ни да подготвим полученото от Твореца желание, да го обработим и да го направим пригодно за напълване. В това се състои целият процес на развитие на творението.

Само не трябва да забравяме, че нашата работа е нещо като „по средата“: трябва правилно да обработим желанието, което идва от Твореца.

А напълването, то в същност вече съществува вътре в желанието. И в мига, когато желанието придобива своята правилна форма – в него се разкрива напълването.

Но главното е чрез този процес да разкрием Този, Който ни въздейства чрез всичко това – това трябва да стане краен резултат на всички състояния през които преминаваме.

Тъй като поправянето не е самоцел – Творецът е могъл да ни даде всичко в окончателен вид. За Него е важно, в нашата работа да разкрием Него, понятието за Божественост. Това се нарича „да съединим между себе си два свята“ (две торби).

Баал Сулам споменава това в статията „Пряко и косвено въздействие“, когато говори за съединение между две букви „хей“ “ („ה“) – „висшата / бина и нисшата / малхут. А буквата „вав“ („ו“) е между тях – пряка / Зеир Анпин, който съединява Бина с Малхут.

Така че, човек съединяващ два свята се удостоява да придобие цялото творение. И това е работа, която човек не трябва да пропусне.

За да разкрием тази действуваща Сила, ние трябва да преминем през всички тези състояния, да приложим усилия едва ли не от своя страна, докато не ни се разкрие, че „Няма никой освен Него“.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28021]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е създал само две сили: получение и отдаване, то към какво се отнася „срама“ и къде е неговият корен? Защо той притежава такава сила, че е по-силен дори от най-силното желание?

Отговор: „Срамът” е самостоятелно „творение“. Творецът е можел и да не създава срама и тогава ние не бихме чувствали себе си получаващи и противоположни на Него. Срамът е специално сътворено свойство, предназначено само за човека.

И не става дума дори за срам, който изпитваме в този свят, който като отпечатък на висшия срам едва едва го отразява.

Но висшия, духовния срам е усещане за това, че стоиш срещу Твореца и си Му противоположен, чувствайки как тази противоположност те унижава наред с Неговото отдаване и доколко твоите егоистични мисли са обратни на мислите за отдаване. Това е такъв срам, който не може да бъде изтърпян!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 30.11.2010

[28163]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки миг сме длъжни да усетим, че има Някой, който изпълнява над нас всички действия.

Ти сега се движиш, питаш, искаш нещо. Кой предизвиква в тебе тези желания и действия? Именно това трябва да откриеш.

Постепенно разкривайки единната сила, действаща във всички творения, чрез това ти изменяш инструмените на своето възприятие: усещанията и разума. Ставаш по-възприемчив, започваш по-добре да различаваш случващото се, по-добре да разбираш действията на Твореца.

Изведнъж виждаш огромния свят, много по-широк, дълбок и сложен – във всички негови разрези и аспекти. Всичко това по отношение на тебе става по-различно. Но след това разбираш, че се изменяш самия ти, а на повърхността всичко остава неизменно.

По-късно ще ти се открие, че ти всъщност виждаш само Твореца. Защото няма никой и нищо освен Него. А това, което ти се струва света – е само твоята сянка на Него. И така, до тогава, докато не достигнеш състояние, когато тази сянка ще изчезне.

С други думи, за да достигнеш до сливане с Твореца, трябва да се премине през много изменения. В твоето възприятие тези изменения се наричат светове: Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и света на Безкрайността. Това са степени на твоето възприятие на реалността, която ти се представя във все по –истински вид.

Така че какво се е изменила? Само твоето възприятие. Ти изменяш органите си на усещане и виждаш как постепенно ти се разкрива Твореца, как картината на света придобива все по-отчетлив характер, става все по-истинска, постоянна, вечна.

Всичко зависи само от мястото, от което наблюдаваш всичко това по отношение на светлината на безкрайността.

И тогава започваш да разбираш, че сянката, която си видял върху Твореца, всички тези скрития, светове – всичко е било в твоя полза.

В краен случай, ти си видял някакви контури, някакъв рисунък, който трябва да изчистиш – да станеш подобен на Твореца именно вътре в тази сянка, за да изчезня тя.

От урока по писмо на Баал Сулам, 26.11.2010

[28120]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Постоянно посещавам кабалистичния сайт, чета блога, въпросите и отговорите, гледам видео. В реалния живот няма никакви други приятели, освен моя съпруг. С хората, занимаващи се с кабала общувам само виртуално. Мога ли по този начин да се присъединя към група?

Отговор: Истинската основа, върху която се гради общуването между хората също не е физическа, а „виртуална” – хората винаги се обединяват около обща цел. Колкото по-силно ги привлича целта, толкова по-здраво е тяхното единство. Можем да го видим в нашия свят.

За онези, които разбират това, „виртуалното” общуване между хората в нашето общество, в групите, много, от които обединяват хора, живеещи далеч един от друг, то не само не пречи, а напротив – помага за изясняване на целта на общуването, на стремежа. За да може целта да стане още по-силна и да обхване колкото може повече хора. Желая ви успехи!

[28188]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→