Въпрос: Баал а- Сулам пише, че за да напредвам по пътя на светлината („ахишена”, изпреварвайки времето), аз трябва да взема своите лоши свойства и да ги обърна в добри.

Но вие казвате, че своите лоши свойства, злото начало, ще разкрия едва след махсом. Излиза, че аз сега не напредвам по пътя на светлината, а по пътя на страданията („беито”, в своето време)?

Отговор: Но при всички случаи ти в определена степен вече осъзнаваш своето зло, защото се намираш в период на подготовка. Ти можеш да се намираш на четири нива на развитие:

1.      Както всички обикновени хора в нашия свят;

2.      В период на подготовка;

3.      В свойството „хафец хесед” (нищо не искащ за себе си);

4.      В свойството любов.

„Хафец хесед” и любов – това е духовното. „Както всички обикновени хора” и „периодът на подготовка” – това е материалното. Материалното е намерение „заради себе си”, духовното е „заради отдаване”. Духовният свят се разделя от материалния от махсом.

Когато се намираш в духовното, от една страна у теб има зло начало, материал на творението, от друга – добро начало и поправяща светлина. А долу, в материалния свят това не съществува.

Но дори сега, когато се намираш в период на подготовка, у теб все пак има някакво отражение на духовното, примерна представа за лявата и дясната линия, подемите и паденията. И затова това се нарича подготовка. С това работиш.

При всички случаи ти напредваш. В теб вече има някакво разбиране за онова, което е написано в кабалистичните книги, въпреки че засега е само проекция на твоя егоистичен материал. Но ти нещо разбираш и усещаш. Това е голямо постижение!

Нима периодът на подготовка не струва нищо?! Той може да продължи десетки години. И сега какво? Но ти го преминаваш и влизаш във вечността!

Затова не пренебрегвай това време на подготовка. Ти се намираш в много интензивен и силен процес. Трябва да го цениш! Ако човек го пренебрегва, това го лишава от всичките сили.

Ние сме длъжни във всеки един момент да се намираме в този процес и всеки път да добавяме към него още малко – конгреси, все по-силни, с по-дълбоки прояснения.

Дори паденията стават по-изяснени, ярко изразени, ти по-добре разбираш техните причини, различаваш вътрешните свойства. И това е най-важното.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30647]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Замисълът на творението това е нещо грандиозно, а аз съм малък обикновен човек, моята мисъл има ли също значение?

Отговор: Ти просто не знаеш кой си, затова ти се струва, че си малък и не можеш да окажеш влияние върху всички.

Но ако започнеш да се издигаш по духовната стълба, ще откриеш, че у теб лично съществува възможност да приемеш върху себе си целия Замисъл на творението вместо Твореца и да се отнасяш към цялото творение така, все едно ти си Той.

Седем милиарда човека, безкраен брой звезди и космически обекти, целия растителен и животински свят и един Творец! Ти искаш да бъдеш вместо Него и да се отнасяш към всичко така, както се отнася Той? Заповядай! Ако си готов да Го смениш, ти имаш такава възможност. Това се нарича да се слееш с Него, да Му станеш равен. Това се нарича да станеш човек.

Затова ние говорим, че Творецът се отнася към творенията с доброта и любов и, ако аз искам да бъда вместо Него, ако искам да стана Негов партньор, аз съм длъжен да се отнасям към творенията така, както Той.

Ето защо съществува закон „възлюби ближния като самия себе си”. Ако аз се отнасям към ближния с любов, значи се отъждествявам с Твореца, намирам се в сливане с него. И тогава аз изпълнявам онова действие, което Той изпълнява относно другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 21.10.2010

[27816]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Светлината винаги ме кара да усещам разликата между нея и желанията. Това винаги ми дава лошо усещане и не ми носи нищо добро. Първо, тя винаги ми дава реализиране на злото, което е истината. Доколкото аз мога да се издигна над усещането за „горчиво и сладко”, до анализа на „истина и лъжа”, за да изясня истината вместо горчивия вкус, дотолкова светлината може да ми повлияе.

Но, откъде ще получа сила да се придържам към истината, дори, когато се чувствам зле? Аз мога да получа тази допълнителна сила само от обкръжението. Затова е безсмислено да се обръщаме към светлината. Тя ни влияе до степен до която сме готови за нея. Тя може да чака хиляди години, докато се подготвим чрез много бавно, постепенно развитие, или всяка секунда драстично да увеличава своето влияние, ако сме готови за нея.

От страна на светлината няма забавяния. Забавянето зависи само от това, колко готов съм да търпя разликата между келим и светлината, да бъде „над знанието”, над телесното страдание, когато съм готов да бъде в истина, дори, ако е горчиво. Наистина, горчи да не използвам келим на получаване, желанието за себе си, докато оставам в намерението за отдаване.

Затова ние нямаме никакво друго средство, с което да ускорим нашето развитие освен да се свържем с обкръжението. Но, и връзката с обкръжението също е много болезнена. Аз не мога да превъзмогна себе си. Може да прекарам хиляди часове молейки се с моите приятели да се обединим, но ще бъде само думи. След това се натъквам на моята вътрешна стена и съм неспособен да направя нещо повече от думи.

Но, ако поне се опитаме да направим това заедно, тогава всеки човек получава впечатление от другите, и така достигам точката на истина: че съм неспособен да направя това и трябва да пробия точно през тази стена. Тогава човек изисква това от поправящата светлина.

От урока по „Учение за десетте Сфирот”, 21.12.2010

[30384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Още не съм реализирал материалните си желания, но вече съм стигнал до кабала. Какво означава това?

Отговор: Няма нищо страшно, продължавай. Както свидетелства Тора и обяснява Баал аСулам в „Предисловие към ТЕС”, човек не трябва да бъде аскет.

Нашият път не е път на въздържание – ние вървим напред само, с помощта на светлината, връщаща към Източника. Работейки в група и изграждайки правилно намерение по време на учене, ние привличаме светлината и тя ни поправя.

При това, в никакъв случай не трябва да измъчваме и изтезаваме нашето тяло, не трябва да подчиняваме живота си на сурови ограничения.

Науката кабала не изисква от човека нищо друго, освен да учи с намерение. Всичко ще се нареди, въпреки нашето зло, наклонности, въжделения и странични мисли. Дайте възможност на светлината да въведе ред и колкото може по-малко й пречете.

От много ум, ние започваме да действаме самостоятелно и да измисляме изкуствени забрани, сякаш знаем кое е добро, и кое лошо за духовното постижение. Това е абсолютно неправилен подход.

Ако във всичко даваш воля на разума си – нищо няма да постигнеш. Защото твоят разум винаги произтича от егоизма, от непоправеното желание. Нима, то може само да определи следващата крачка по пътя на своето поправяне?

И това е причината, поради която, ние само изграждаме правилни условия за светлината, за да може тя да ни въздейства. В това се състои цялата методика. Не добавяй никакви пречки в светлината – напротив, колкото може повече й съдействай, помагай й да въздейства върху теб.

Групата, обединяването, събирането на другарите, разпространението, ученето, събитията, срещите – използвай всичко това, за да привлечеш влиянието на светлината. Защото тя се излива само върху единството на душите. Оттам си е тръгнала при разбиването и пак там се връща, ако душите се стараят да се съединят отново.

А най-важното е на фона на външните действия да извършваш вътрешна работа, за да можеш да използваш всички сили на своята душа, за да се стараеш да се сплотиш с другарите и да чакаш светлината, която ще дойде и наистина ще ви съедини. В това е източникът на поправянето

В нашия свят няма никакви други средства – нито в човека, нито извън него. Само това ще позволи на теб и на целия свят, който е затънал в глобална криза, да се поправите.

Днес, всичко, което сме постигнали за хиляди години, започва да се руши и ни показва пустото кли, празното желание, с което трябва да направим неща. В наши дни, празнотата става съдба за всички.

Затова, за нас е необходимо да разкрием правилната методика, основаваща се върху обединяването. Трябва да намерим мястото на разбиване и да привлечем там светлината, която ще ни върне към Източника, т.е. към сплотяването, към единната душа.

Само висшата светлина, проявяваща се в нашето единство, ще ни даде усещането за истински живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Изкачвайки се по духовните стъпала, ние преминаваме през всевъзможни противоречия, много объркващи ни състояния, когато нищо не разбираме.

Случва се изцяло да си губиш разума. Тъй като, ако преминаваш от едно състояние в друго, желанието ти се променя.

А разумът се получава заедно с желанието, той само го обслужва. Колкото по-силно е желанието, толкова повече расте разумът, за да му служи, да му помогне да се напълни.Така сме устроени.

Ако желанието ти се смени с друго, ти получаваш ново желание и предишният ти разум изчезва.

А между стъпалата чувстваш все едно са изтрили цялата информация в „компютъра” ти – и край, вече не знаеш как да работиш. Разказват, че Баал Шем-Тов дори е забравял буквите и „наново” се е учил да чете.

Това е особено състояние. Така се показва на човека, че той е просто машина. Изчезва желанието, изчезва паметта и чувстваш, че вече не знаеш как да извършиш елементарни действия с ръка или крак, камо ли да помниш имената на хората или случващото се наоколо.

Това може да ни се стори като психическо отклонение. Но заедно с това човек разбира и усеща, че всичко това се случва с него, той се самоанализира, като че ли отстрани.

Съществува точка, в която чувстваш :”Това се случва с мен. Виж кой съм аз! Сега аз съм празен съсъд, без чувства и разум. Ще получа ново усещане и нов разум!”

Това е пълна промяна. Ти получаваш нов „компютър” и трябва да го запълниш с нови програми, всичко наново.Така напредваме.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30691]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, глава “Видението на раби Хия”, п.56: … „В този час Той удря 390 небосвода и всички са потресени и изплашени от Него”… Това е загатването в Масах, наречено “небосвод” … Те не са 400, а 390 – и недостигат десетте от Малхут де Малхут. И затова се нарича този небосвод „390 небосвода”.

Съсъдът на нашата душа се характеризира с величината на желанието. Тази величина се нарича „авиют”. Ако направим първото съкращаване (Цимцум Алеф), тогава до нас достига пряката светлина (Ор Яшар) и ние я отблъскваме, издигайки отразената светлина (Ор Хозер).

Пряката светлина е равна на желанието, защото нашето желание разкрива степента на светлината или съответстващото ѝ наслаждение. Затова, в действителност светлината не трябва да „дойде”. Сега, когато все още не съм направил съкращаване, аз не чувствам, че съм в светлината, Твореца. Но, изпълнявайки условието на първото съкращаване,  веднага започвам да чувствам, че съм в светлината.

Това е пряката светлина, която „идва” при мен. Тя оказва натиск върху мен, почуквайки, за да влезе вътре, и първото нещо, което правя, е да я отблъсна, издигайки отразената светлина. Отразената светлина показва грубостта на екрана (кашиют), а пряката светлина свидетелства за нейния авиют. Говорим за екрана, защото той е свързващото звено между душата и Твореца, намиращ се по средата между тях.

Желанието, т.е. Малхут, се разделя на четири части, всяка, от които съдържа десет сфирот, а всяка от тях също се състои от десет. Общо са 400. Ние не можем да поправим най-нисшата част, Малхут де Малхут, „каменното сърце”. Нейните десет сфирот са изключение от общия разчет и така остават 390 сфирот или екрана, които „Зоар“ нарича „небосводи”.

Оттук виждаме, че за да се задържим за  нишка, която ни свързва, е желателно да преведем все още непонятния  за нас език на „Зоар” на езика на кабалистичните термини.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 23.12.2010

[30603]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че първият човек Адам е имал няколко тела и няколко „облекла”. Каква е разликата между „тяло”, „материал” и „облекло”?

Отговор: „Материалът” е желанието за наслаждаване. „Облеклото” е степента на отдаване, в която той може да се намира.

Цялата „история” на материала започва от разбиването на световете (швират а-келим), след което се ражда общата душа – Адам, която също се разбива, и именно нея трябва да поправим, защото сме нейни части.

За поправянето на общата душа е необходимо да подберем желания-келим, изяснявайки си, кои от тях можем да поправим, кои – не, и кои не е нужно да поправяме. Затова, те се разделят на три категории – на три тела.

Външното тяло – най-лошите желания, изобщо не можеш да поправиш. Вътрешното тяло не изисква поправяне, тъй като е поправено свише. Защото, ако не бяха го поправили свише, ние нямаше да можем да поправим абсолютно нищо.

От нас не се изисква да поправим всички последствия от разбиването – ние не сме способни да го направим. Трябва само да се включим в системата, с помощта на която да извършим поправянето. Затова, отдаващите желания се поправят свише. А същинските получаващи келим – „каменното сърце (лев а-евен), ние не сме способни да поправим.

Всъщност, ние абсолютно нищо не поправяме – само си изясняваме разликата между Твореца и творението! Не е необходимо да поправя своето желание за наслаждаване – то ми е дадено с цел изясняване, за да мога по пътя на анализа и синтеза да изведа от него „производната”, да синтезирам новото понятие!

Интересен е не самия материал – „непоправен” или „поправен”, а това, че с негова помощ мога да си изясня по-високото понятие.: „Кой е Творецът” – опознавайки го „по Неговите действия”.

И затова, не е необходимо да работя с желанията, които или не мога, или не е нужно да поправям. Необходимо е само да се ориентирам в онова място, където те са смесени.

Няма какво да изучавам и проверявам в „каменното сърце”. С най-високите желания – Г”Е, също нищо не мога да направя, защото това са свойства на отдаването, които не ми принадлежат. Мога да бъда само по средата – между едното и другото. Цялото ми поправяне се състои в изясняването, в разделянето на доброто от злото.

И с това нищо не поправям – то не е моя работа. Но, благодарение на факта, че си изяснявам и полагам усилия, на мъките и страданията, аз придобивам нещо, което е над желанията, които не се издигат по-високо от животинското ниво.

Това е целият материал на творението, на желанието за наслаждаване – неживото, растителното и животинското. А аз, трябва да разкрия стъпалото на човека, нивото на Твореца в себе си!

Сега, това стъпало го няма в мен, но изяснявайки си разликата между получаване и отдаване, аз започвам да разбирам Твореца. Това е цялата „печалба” от духовната работа.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.12.2010

[30641]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: С какво се отличава осъзнаването на злото като нежелание да се съединиш с другите, за което пишат кабалистите, и това зло, което усеща обикновеният човек в този свят?

Отговор: За да се достигне до духовно усещане за злото, трябва доста да се поработи – тъй като духовното зло се разкрива единствено след махсома. А по-ниско от него няма никакво зло начало, сега в теб все още няма никакво его, както в малко бръмбарче!

Злото начало – това е сила, открито противостояща на Твореца – Фараонът! То се разкрива, когато искаш с всички сили да се съединиш с Твореца и с другите души, но откриваш, че в действителност това ти е ненавистно и те отблъсква. Фараонът стои срещу Твореца, злото начало – срещу доброто.

Двамата се намират в теб и се разкриват единствено противопоставени един на друг. Не може единият да съществува без другия.

А това че сега, желаейки духовно да напреднеш, преживяваш лоши усещания – това не е духовно осъзнаване на злото. Съществуват много хора в света, които се чувстват още по-зле. Нека ти се струва, че това е духовно преживяване, заради това, че не  чувстваш духовния свят и не разбираш – но всичко това все още е вътре в егоизма.

Разбира се, това вече не е обичайният егоизъм на еснафа, а страдания, причинени от неспособността да се съединиш с другите, от отблъскването, нежеланието дори да  мислиш за това, несъгласие да се поправиш. Защото за теб засега духовното е нещо привлекателно за егоизма ти.

Това е вече време за подготовка за навлизане в духовния свят, но докато не владееш правилните духовни понятия – всичко това не е духовно. Духовно може да бъде единствено „за” или „срещу” самия Творец, за Негова полза или за моя. Но трябва да се намирам срещу Него!

Духовно – това е или Фараонът или Творецът. А аз се намирам по средата между тях в Клипат Нога и избирам: добро или зло, „за” или „срещу” Твореца.

Друго няма! Този свят, който сега виждаме около нас, в духовното не съществува. Това е нереална реалност – живеем във въображаем свят. Неживото, растителното, животинското и човека в този свят съществуват единствено вътре в нашите егоистически желания.

Защо този мой свят е въображаем? Защото в него няма никаква връзка с Твореца! Той живее от малка искра светлина, която някак си го оживява. Затова тук няма нито добро, нито зло.

Усещането за зло, което изпитваш, е единствено от недостатъчното животинско, егоистическо напълване. Всички твои възвишени мисли и желания, фантазии и мечти са измислици на развитото ти и раздуто его, което си иска своето и те принуждава да страдаш.

От урока по статията „Мир в света“, 23.12.2010

[30630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да намерим сили да напредваме? Тъй като с течение на времето усещаме все повече съпротивлениe и все по-малко сили…

Отговор: Това е прекрасно! Ако чувстваш всe по-малко сили – това е помощ свише, за да не си мислиш, че можеш да направиш каквото и да било.

Ако усещаш все по-силно съпротивление – това също е помощ свише, за да видиш, че никога няма да можеш да преодолееш преградите сам.

Това е помощ! Фараонът, египетският Цар, егото, злото начало – това е противоположността на Твореца, Неговата обратна страна – Творецът, специално ти създава този образ.

Защото твоята природа, твоят егоизъм – това е обратният отпечатък на Твореца.Творецът се въплътява в теб и действа, за да те спре. Всичко е от Него! Няма нищо освен Твореца.

Когато говорим, че „Няма никой друг освен Него”, това не означава, че аз съществувам и някой съществува срещу мен. Аз също не съществувам!

Тъй като всички сили в мен, действащи „за” и „срещу”, злите и добрите – всичко това е Той. А кой съм аз? Аз съм точката на изясняването, аз само изяснявам, кое е за и кое е против. От двете Негови форми аз изяснявам с кого желая да бъда.

Творецът – актьор, играещ всички роли, последователно се преобразява ту в добро, ту в зло. Така ти играеш по различен начин с малкото дете, за се научи то да различава едното от другото, да разбере какво си заслужава да бъде. Защото то ще се запознае с доброто само в степента, в която ще опознае злото.

Затова, ако сега усещаш тежест, това го прави Творецът. Ако чувстваш, че не си способен да направиш нищо сам – Той ти дава това усещане. Защо? За да се обърнеш към Него.

Ако искам да науча малкото дете, че трябва да се объща за помощ към мен, аз специално ще правя  нещо да не му се отдава и да се нуждае от мен. Така ние постъпваме във  взаимоотношенията помежду ни.

Да приемем, че искам да ми станеш приятел, да ме уважаваш. Тогава предприемам нещо зад гърба ти, за да почувстваш, че дори и да не искаш, без връзката с мен не можеш да успееш.

Изведнъж разбираш, че аз съм велик, че си длъжен да ме уважаваш, да ме молиш, вече знаеш, че съм велик и че ти зависиш от мен. Аз съм ти създал такъв живот, че ти нямаш избор – идваш при мен и молиш.

Така Творецът постъпва с нас. Разбира се, Той се ръководи не от егоистичното намерение да ни накаже, а от желанието да ни научи и да ни издигне на Своето ниво, в най-доброто състояние, защото Той е наречен „Добър, Творящ добро”.

Но Той действа именно по този начин, създавайки ти всевъзможни беди и проблеми, безпорядък и объркване – постоянно, в света, във всички сфери на живота и във всички светове – за да може накрая ти да поискаш да отидеш при Него, да поискаш помощ и по този начин да се сближиш с Него.

Тогава ще пожелаеш да станеш такъв, какъвто е Той. Защото, когато виждаш че някой е велик, мъдър или притежаващ власт, ти искаш да станеш като него. Не ти е достатъчно просто да получаваш от Него – ти искаш  да си на Неговото място. Именно това прави Творецът с нас.

От урока по Книгата Зоар, 16.11.2010

[26698]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Видението на раби Хия”, п. 52: „Щастлив е този, който идва тук без срам”.

И видял той раби Елазар и останалите опори на света, неизпитващи срам. Но самият раби Хия изпитвал срам.

Въпрос: Какво е срамът в духовната работа? Каква е неговата функция?

Отговор: Именно в духовния свят се проявява истинския срам. Той е приготвен само за висшите души, които се сравняват по свойства с Твореца.

В нашия свят, аз се срамувам да не узнаят за моя егоизъм. Страхувам се да не получа вреда за себе си, страхувам се да не ме унизят, да не ме отхвърлят.

От друга страна, духовният срам е страха от това, дали съм направил всичко възможно, за да доставя удоволствие на Твореца. Страхувам се, че не съм реализирал напълно всички предоставени ми шансове.

Творецът ми дава наслаждения, Творецът ми дава сили, за да ги преодолявам, Творецът създава за мен всички условия. Създал ли съм аз в отговор стопроцентова отразена светлина? Не съм ли изпуснал нещо? Не съм ли проявил слабост в нещо?

В нашия свят, срамът може да бъде ужасно усещане, ако човек е достатъчно развит. Но в духовното – това е просто истина, от която никъде не можеш да се скриеш, която не можеш да прикриеш.

Тук, ние оправдаваме себе си, крием се зад уговорки: „Всички крадат и аз крада”. Понякога, можем някак си да уредим ситуацията на място, а с времето забравяме първоначалната острота на момента. В този смисъл, нашият свят е много „лек”, в сравнение с духовния. Там срамът е съд на истината.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 23.12.2010

[30610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→