Въпрос: Ако хората се съгласяват, че всички проблеми идват от нашия егоизъм, тогава защо ние просто не можем да се договорим да си поделим всичко и да решим, че всичко е общо?

Отговор: Няма да ни помогне да обявим всичко за общо и да поделим всичко! С това ние няма да изменим света към добро, а само отново ще се върнем към „справедливата” социалистическа уравниловка. Но тя не може да изправи света! Защото светът съществува само заради това, да разкрием Твореца!

Не отчитайки този факт, ти отрязваш себе си от източника, който може да измени човека. Ако ти не се занимаваш с науката кабала поне в някаква минимална форма, в теб няма да има никакви сили, за изменение на човешката ти природа. И в крайна сметка, ако не днес – утре, ти ще дойдеш до още по голяма криза.

Ние сме задължени на всеки да направим инфузия от истинската наука кабала, за да има в него сила, която да му влияе и да го изменя. Иначе ние просто ще започнем да си играем на строителство на някакво ново общество. Но нима светът съществува заради това,  да построим красив материален живот между нас?

Необходимо е да се обясни на всички, че светът е създаден не за това! В програмата на творението е да доведе всеки човек, заедно с цялото човешко общество, на друго ниво на съществуване – към абсолютно, взаимно отдаване, за да се разкрие между нас тази сила на тоталното отдаване, която се нарича Творец, висша природа.

Но за това, да изменим своята природа до нивото, което ние трябва да стигнем, на нас ни трябва да получим от там инфузия, за да подейства на нас светлината, възвръщаща към източника.

А как иначе аз мога да подскоча на тази степен? Аз сега стоя на по-ниската степен, между първата и втората – и затова виждам, как тази следваща степен израства пред мен като стена! Но това не е стена, това е само подем на следващата степен! Просто тя е толкова висока, че ми се вижда като стена. Как мога да подскоча на нея?

И кабала казва: „Ти можеш да направиш това, само притегли към себе си силата на светлината!” Но ние не можем да направим това по единично: нито аз, нито ти, нито той – само заедно! Само ако ние всички се обединим, един ще учи повече, друг по-малко, една част ще се занимават с действия, друга част с намерения, всеки с това, което повече му подхожда.

Не всички хора са еднакви: един не иска много да мисли, предпочита да действа, а друг всичко решава само мислено. Но когато всички се съединят заедно – всичко се нарежда. Необходимо е и едното и другото.

Но на човека е необходимо да се обясни всичко това. Той трябва да знае в какъв живот, в какъв свят се намира. Доколко дълбоко той ще усвои това – зависи само от него: един възприема повече с разума си, друг – с чувствата, това не е важно. Но всеки ще има връзка със светлината.

Затова Баал а-Сулам пише, че „всички трябва да седнат на чиновете” – въпросът е само в това, кой колко трябва да учи. Но нали всеки някак учи, за да се устрои в живота? Днес няма да се намери нито един най-обикновен човек, който никъде не е учил.

Ако ни бяха казали, че утре ще дойде страшна буря и трябва да се научим как да се скрием от нея – всички ли щяха да се съгласят да учат, за да се спасят? Всички са принудени да учат за природните катаклизми, които сега се случват навсякъде. А ние предлагаме на човечеството да се учи, как да постигне щастие – всеки ще се радва да се научи!

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Не е ли това противно на логиката? Нашата вродена природа е желанието за получаване на наслаждение. Ако работим върху нещо, тогава ние несъмнено получаваме награда за нашите действия.

Наистина е невъзможно да работим без награда. Творецът иска да се наслаждаваме и да бъдем напълнени. Целта на творението е да даде блаженство на Неговите творения и това означа, че ние получаваме блаженство. Освен това, трябва да мисли, как да получим блаженство от Твореца.

Единственият въпрос е: в кои Келим ще го получим? В съсъдите за получаване или в съсъдите за отдаване?

Наградата си остава награда. Написано е „Наградата за заповед е да познаеш Този, който заповядва.” Трябва да Го познаваме така, както Адам е познавал Ева, тоест да постигнем, разберем и да усетим Него. Светлината Хохма, която получаваме, е светлината на знанието, която напълва всички Келим.

Построени сме по такъв начин, че цялото ни наслаждение идва от това да познаваме Твореца, от това да достигнем обединение и сливане с Него. И това е възможно само според закона за подобие на формата, според светлината Хасадим, свойството отдаване, което ние развиваме в себе си над свойството получаване, което непрестанно се появява в нас все по-силно.

По този начин ние имаме всички необходими условия за изграждане на правилно кли, и за получаване на блаженство и награда вътре в него. Само трябва да работим правилно с него: не се наслаждаваме директно, а от факта, че постигаме Твореца, разкриваме Го и Го опознаваме, както е написано в Пророчествата „всеки ще Ме познава от малки до големи”.

Трябва да разберем, че нашите Келим, нашата сегашна природа не е само състояние, от което трябва да се издигнем до духовната природа. Тогава, вътре в нашата духовна природа, вътре в желанията за отдаване, ние ще получим цялата награда, на която се надяваме.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31121]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 4, „Потоп в духовната работа”: Вяра над разума е територия, принадлежаща на светостта…

Въпрос: Как можем да достигнем тази територия?

Отговор: „Вяра над разума” означава, че аз се въоръжавам със силата на отдаване над егоистичното желание, което се пробужда в мен отново и отново. Това не е просто желание да спя, ям или да си прекарвам добре, а желание, което ми пречи да се свържа с другите.

Говорим за един критерии: за или против обединението. Всички други желания се отнасят към животинската степен. Истинското желание за наслаждение, което се отнася към човешката степен, произхожда само от разбиването на душите. Всичко друго се отнася към по-ниските нива в мен: неживо, растително, животинско. Аз не се занимавам с тях въобще.

Затова критерият за моя анализ е отношението ми към обединението. Съветът е да провериш себе си в групата, защото объркването в широкия свят е неизбежно и там няма с кого да работиш. Ако се съберем с цел да се обединим и аз открия, че съм неспособен да направя това, и че не го искам, че мразя и отхвърлям тази идея, това означава, че разкривам злото начало в себе си.

Полагам усилия, опитвам се да се издигна, но разкривам, че не мога. Тогава поради липсата на избор и, чувствайки колко важно и необходимо е да постигна обединение, аз извиквам „Спаси ме!”. И свише получавам силата на отдаване, която ми помага да мисля за обединение, да се свържа с другите поне малко.

Междувременно другите не го усещат, а и не е нужно. Говорим за вътрешната работа на човек, който започва да усеща общата сила на обединението вътре в стремежа си за свързване. Тази сила се нарича „Творец”.

Така човек се придвижва от едно състояние към следващо. Неговото желание непрекъснато расте, противопоставяйки се на обединението все повече и повече. Той полага усилия, опитвайки се да се справи с всичко сам. Но не успява, отчайва се и моли за силата на отдаване. В тази сила, насочена в сърцето на групата, той разкрива Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31118]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „потоп” за групата?

Отговор: Ако групата като цяло не може да преодолее увеличаващото ѝ се желания, ако приятелите достигнат омраза и не могат да я преодолеят, това означава, че те се давят във водите на потопа.

Когато усетят наближаващия потоп и силите, които ги преодоляват (Гвурот), те трябва да положат общи усилия да построят ковчег, тоест да изразят взаимно отдаване, за да бъдат спасени от егоизма на всеки един и от общата омраза. Точно така авторите на книгата „Зоар” са седели да учат, чувствайки омраза един към друг, и тогава са разкривали любов.

Всичко зависи от това дали приятелите използват Тора според предназначението ѝ, дали изграждат ковчег, общо кли на взаимно отдаване, обединение и взаимно поръчителство, в което те ще бъдат спасени от потопа.

От  урока по статия на Рабаш, 29.12.2010

[31138]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да свикнете с факта, че ако започнете да изследвате нещо, винаги ще намерите две противоположни свойства в него, които въпреки това са  свързани. Това е нещо като „раздвоение”.

Ако работиш с егоистичното желание, тогава всичко излиза така: 1 + 1 = 2. Но, ако комбинираш желанието за получаване с намерението за отдаване – те са противоположни и не могат да се свържат. С други думи: 1 + 1 = 3! Третият е Творецът. Трябва да свикнете с този парадокс и да го приемате като естествен; за нас това е норма.

Свидетели сме на такъв „парадокс” в човешкото общество. От една страна, всеки прави всичко възможно да се отдели от другите, но от друга страна, хората търсят контакт помежду си.

Превърнало се е в мания. Имало е случай, когато цяла телекомуникационна система е била повредена, хората са останали без мобилни телефони и просто са започнали да откачат. Как може всеки да иска да бъде сам и, от друга страна, да не може без комуникация с други хора?

Фактът е, че човек иска да бъде сам за малко, за да не му се меси никой. Но заедно с това хората искат да живеят заедно: в един голям град, в една масова култура. Склонни са да си подражават и да правят всичко така, както другите го правят. Следователно едното не отменя другото.

Човек има нужда от място, на което може да се скрие, като пчела – всяка в своята лична клетка. Но в момента, в който човек почувства такава „независимост”, той трябва да усети, че живее сред всички.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 19.12.2010

[30210]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати„: „Мъдреците са казали: „От деня на разрушаването на Храма, затворени са вратите на молитвата.

Но въпреки, че вратите на молитвата са затворени – не са затворени вратите на сълзите”.

Ние се стремим да се обединим – провеждаме Дни на единството и други мероприятия, за да си изясним какво е обединението. Единството с Твореца се постига чрез единство между творенията, от общото кли, което поправяме, обединявайки се един с друг.

За тази цел е необходимо, правилно да изградим всички съставни, за да може, замисляйки се за условията, посредством които се постига единство с Твореца, човекът точно да ги определи.

Размишлявайки за тях, той започва да прави вътрешен анализ: има ли потребност от единство с Твореца? Проверява – има ли желание да се обедини с другарите, иска ли да се смири пред тях и да ги приеме като най-великите хора на поколението.

Разбира се, тук става дума за духовно, а не за материално обединяване на другарите. Макар, Баал а-Сулам да пише, че е полезно и външно да принизиш себе си пред тях – но ние все още не сме дорасли до това. То само ще внесе изкуственост, ще ни обърка и ще изкриви правилните взаимоотношения.

От крайната цел – сливане с Твореца, – човек разкрива етапите на пътя и проверява средствата. Тогава вижда, доколко му е необходима целта, отвежда ли го тя през вратите на сълзите.

 „Врати на сълзите” означава, че човек много иска да се обедини с другарите, но не е способен да го направи.

В такъв случай, за него няма смисъл да търси по-нататъшен път към единството с Твореца, защото не може да изпълни първото условие. Стоейки пред вратите на сълзите, той трябва само да открие скръбта по желаната цел, за да заплаче истински.

И това зависи от общата работа в групата – от това, доколко човек ще поеме духовната потребност от обкръжението и ще осъзнае, че няма нищо по-важно. Той трябва да усети в себе си изгарящ го огън, заради това, че все още не е постигнал целта, трябва да се разкъсва от напора на желанието и пламъка.

Само обкръжението може да доведе човека до такова състояние. И тогава, неговият вик задължително ще се увенчае с успех – ще доведе до единство с другарите, до едно голямо желание, в което ще се разкрие висшата сила.

Всичко зависи от необходимото желание, от потребността, стремежа, от издигането на МАН, от усещането за недостига на единство в поправянето на онова, което е било разбито. В крайна сметка, всичко се свежда до това.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31009]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: За да получа сила от приятелите, аз трябва да ги ценя. Но как мога да ги ценя, ако съм егоист?

Отговор: Ти цениш връзката между хората или, с други думи, между душите. Външно единственото нещо, което може да бъде между хората, е омраза, завист и подобни. Но зад външната фасада всеки човек съдържа вътрешно аз – силата на отдаване, която е скрита вътре в него.

Сякаш пред теб има два екрана: външен и вътрешен. На външния екран виждаш този свят, докато на вътрешния всички са свързани чрез силата на взаимно отдаване. Душата е силата на отдаване, която е скрита от нас. Към тази картина ти се обръщаш, желаейки да я разкриеш, и да се разтвориш в нея. Не се занимаваш с външните форми.

Какво означава да обичаш ближния като самия себе си? Когато се обърнеш към вътрешната картина, ще видиш, че там няма разбиване, а че всички приятели са свързани един с друг. Това е Шхина. Тя съдържа взаимност, единство, взаимно поръчителство и, с една дума, всичко освен теб. Ти искаш да станеш част от нея, изискваш и молиш за това.

Това е значението на изграждане на правилно обкръжение. Иначе виждаш приятелите само външно и там не намираш нищо. Творецът преднамерено е нарисувал тази картина, така че като разкъсаме завесата и погледнем надълбоко в нашия съюз да разкрием точното обкръжение, за което говори Баал аСулам в „Свободата”.

Към това обкръжение трябва да се обърнеш и от него трябва да изискваш всичко. Там всички са поправени; като се включиш в приятелите, ще разкриеш Твореца между тях, тоест общата, включваща в себе си всичко, сила на отдаване.

В кабала, освен простата сума, има понятие за всеобхватност (коалел), което е цялостната сила на всички. Например общата сила на 100 човека е равна на 100. Но в техния съюз го има Творецът, като допълнителна сила, която е по-дълбока, духовна и всеобхватна.

Затова приятелите са способни на всичко, защото са отхвърлили егоизма си, за да разкрият Твореца, да разкрият корена и да се съединят с Него. Те не постигат четирите степени на неживо, растително, животинско и човешко, а постигат Твореца. Не постигат Нефеш, Руах, Нешама и Хая, а постигат допълнителната светлина Йехида, която не е била там преди това; Кетер, точката на буквата Йод.

Ако човек желае да работи с обкръжението, то обкръжението е готово за него. Тогава той вижда всички хора като най-великите на поколението. И наистина, във всеки един от тях има гигант. В крайна сметка, ако те имат вътрешен духовен стремеж, то вътрешно те са вече свързани. По принцип вътрешно цялото човечество е свързано, но ти трябва да се обърнеш към тези, които и външно изразяват духовно желание поне малко. Тогава ти имаш обкръжение.

След това, доколкото се снижаваш по отношение на обкръжението и го цениш, ще получиш сила от приятелите, докато най-после не достигнеш вратите на сълзите. Духовността ще стане най-същественото нещо в живота ти, но в същото време няма да имаш никаква възможност да я достигнеш. Тогава ще заплачеш.

Тогава ще плачеш на реалността, която разкриваш като взаимно отдаване, на общата сила, която е там, наречена „взаимно поръчителство”. От там ти ще получиш това, от което се нуждаеш, желанието или нуждата да станеш част от приятелите. След като разграничиш много детайли на свързването, ще влезеш във вътрешната картина.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Четейки „Зоар“, ние трябва да мислим за това, че не ни достига единствено светлината Хасадим.

Ако аз погледна на същата тази реалност, в която съществуваме, но в светлината Хасадим, изхождащото от мен намерение за отдаване, ще видя вместо настоящата реалност – духовната.

За да започна да усещам висшия свят, не ми достига само светлината Хасадим, излизаща от мен към всичко обкръжаващо.

Обикновено ние губим много време, сили и самия живот за съвършено безполезни и независещи от нас действия. Единственото, което можем да направим – е да приведем себе си  до  светлината Хасадим, за да се прояви тя в нас, в свойството отдаване, в което се облича светлината Хохма, в знанието, в постигането на Твореца.

А всички  действия, които извършваме, освен постигането на свойството Хасадим – отношението на отдаване към обкръжението, предизвикват само отрицателна реакция свише, която ни поправя, но по дългия път на страданията, и в крайна сметка ни връща към пробуждане на отдаването, но вече по пътя на страданията.

Затова, ако човек постоянно си изяснява какво е необходимо за да постигне онова единствено действие, което може да излиза от него, свойството отдаване – това означава, че той чака спасение. Именно това трябва да усещаме по време на четене на книгата „Зоар“.

Кабалистите са разкрили тази духовна реалност. Какво не ми достига, за да разкрия това същото, да видя за какво говорят те? Не ми достига единствено светлината Хасадим…

От урока по книгата „Зоар“.Предисловие, 28.12.2010

[31027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „С Мен ти взаимодействаш“, п. 65:

„…Праведниците, които са вече изпълнени със съвършенството на висшето сияние, през цялото време, без да спират, създават нови небе и земя, както е казано: „Праведниците вървят от постижение към постижение.””

Въпрос: Как праведниците създават тази непрекъснатост на обновяването?

Отговор: Те, през цялото време се стараят да се поддържат един друг. Човек, който се намира в духовно намерение, постоянно мисли само за това, другите също да поддържат тази система.

Какво означава , че ние проникваме в по-вътрешния екран, в по-вътрешната картина на реалността? Ако аз се намирам там, тогава се включвам в неизменната система и няма какво повече да направя? Не! Включвам се в система, която аз поддържам, желаейки да я видя такава, да я реализирам в такъв вид.

От една страна казвам, че всички в нея са най-великите хора на поколението, че всички се намират в правилното намерение. Включвайки се в нея, аз съм уверен, че се намирам във всеобщо поръчителство. Всичко зависи от мен – веднага щом добавя своята „лепта” (най-малката монета в Древна Гърция), всичко веднага ще се подреди и ще бъде наред.

От друга страна, трябва да се погрижа всички да поддържат тази система, да се намират в нея, да осъществят връзка – сякаш съм единственият, от когото зависи всичко и аз „склонявам себе си и целия свят към доброто”.

Тук има взаимни действия. От една страна, аз се включвам в другите и те се намират в пълното поправяне (Гмар Тикун). От друга страна, за да бъда заедно с тях, трябва да се грижа за тях така, сякаш те нямат нищо и аз ги поддържам – от мен зависи тяхното пълно поправяне.

Защо? Всичко това е за мен, за поправянето на моето кли/желание. Защото, моето желание се състои от всички желания. Това се нарича „взаимно включване”. Аз включвам в себе си всички. И ако искам те да ме включват в себе си, длъжен съм да се състоя от тях.

Необходимо е да се стараеш да усетиш тези понятия. Само запомнянето им в разума няма да ти помогне – ще изчезнат след секунда.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.12.2010

[31016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако е трябва да гледаме на групата само като на нейното вътрешно поправено състояние, то с какво се различава тя от целия останал свят, който също ни се струва непоправен?

Отговор: Във вътрешен смисъл няма разлика, но когато гледаш на групата, ти виждаш, че и външното се проявява, как другарите се стремят към духовното, как идват всеки ден да се учат. Тоест, те желаят да постигнат духовното, само че още не са го постигнали.

Ти имаш външен екран, на който виждаш как те се стремят към отдаване, но засега се намират в егоистичната система с намерение да погълнат всичко заради себе си.

Все пак те вече знаят, разбират малко и дори чувстват, че е възможно да дойдат до обратно отношение към света – вместо поглъщане, към отдаване. Те знаят, че в мирозданието има две форми за усещане на живота:

1) Живот, когато инстинктивно се опитвам да погълна всичко в себе си, защото такъв съм се родил – което се нарича его, „зло начало”, с което се раждаме.

2) И има друго отношение – отдаване, излизане вън от себе си , когато моето „Аз” само по себе си не съществува – а само със своето включване във всички останали. И към този втори подход искаме да стигнем.

Получава се, че владеем двата подхода. Всеки засега съществува на 1-ия принцип, като поглъща всичко в себе си – това е, което чувстваме сега, „този свят”. Но ние мечтаем да достигнем другия поглед за света и да видим духовната реалност, съществуваща в отдаването.

А тогава какво  ще се случи с материалната действителност, тя ще изчезне ли? Не, тя ще остане  докато ти е необходима, според  нейното използване като необходима.

И тук трябва да разбереш, какво е това твое материално тяло – това е самата тази необходима мярка, която трябва да запазиш, за да се задържаш във вътрешно поглъщане, а не да отдаваш. А в действителност няма никакво тяло.

Но в тази степен, доколкото ти трябва да се задържаш в егоистичното поглъщане, ти оставаш да съществуваш в тази материална реалност. А доколкото излизаш от себе си навън – дотолкова ти влизаш в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 28.12.2010

[31024]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→