Колкото по-надалече  се спускат парцуфим, отдалечавайки се от съвършенството на света на Безкрайността, толкова повече те се разделят. Разликата между лявата и дясната страна, висшата и нисшата част, лицето и гърба, мъжката и женската част, става по-ясна и изразена.

Когато има съвършенство, всички са перфектни в техните действия, но разбира се всеки по свой начин. Когато има съвършенство, всички са равни. Ако постигнем абсолютното взаимовключване на душите, тогава дори най-тънките души постигат всички останали души и няма никаква разлика между тях. Всеки постига цялата светлина на Безкрайността, но по свой начин, което е точно неговото достойнство.

Затова, колкото по-ниско се спускат духовните обекти, толкова по-сложни изглеждат, състоящи се от различни части. Отначало всички тези части са били в света на Безкрайността и въобще е изглеждало, че между тях няма никакви разлики. Тогава те са започнали да стават малко различни: един е бил малко по – вдясно, друг малко по – вляво (от гледна точка на светлината Хасадим), или единия – над, другия – под (от гледна точка на светлината Хохма), или с лице или с гръб (от гледна точка на келим).

Появяват се всевъзможни отличителни форми, показващи несъвършенство, което трябва да се поправи. В света Ацилут тези качества са станали много осезаеми: в Атик е невъзможно да намериш никакви разлики, в Арих Анпин вече са малко различни, а в Аба ве Има различията са много ясни – лицето и гърба, над и под (Аба ве Има и ИШСУТ).

Но ЗОН са вече два различни парцуфим: Зеир Анпин и Нуква, които се нуждаят от по-големи поправяния, за да се допълнят един друг. А ние, душите, сме напълно отделени едни от други от ужасна омраза, отблъскване и голяма пропаст между нас. Тук вече дори не се споменава за взаимно допълване. Ние трябва първо да осъзнаем нашето зло и да разберем колко сме разделени и отдалечени , тогава да пожелаем да се сближим, да намерим средства за това и Този, който може –  да ни помогне.

Ние сме се разбили и сме загубили съзнание. Всичко, което можем да направим е, да помолим за помощ, ако можем. Затова и съществува стълбата на световете – стъпала на разграничаване на недостатъците и отделяне измежду всичките им съставляващи.

И има обратен закон, действащ тук. Ако погледнем отгоре надолу, разликата между мъжката и женската част (Захар и Некева), Творецът и творението, отдаване и получаване, се разкрива повече и повече. Но когато се издигаме обратно, ние разкриваме тази разлика все повече, като отначало се смятаме за абсолютни праведници, а в последствие разкриваме все по-голяма разлика между себе си и отдаването, докато не разкрием всичко. И така се получават два обратни триъгълника.

Когато се издигаме, разкриваме все повече детайли в световете, които светлината осветява за нас. Висшето стъпало по отношение на низшето  е като цял свят в сравнение с песъчинка, според количеството съставящи части и тяхното качество.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32311]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1989, статия 12, „Трапезата на годеника“: Силите на разединението предизвикват у човека мисли, които го карат да се чувства откъснат от Твореца.

Въпрос: За какви мисли става дума? За тези, които са насочени срещу духовната работа, или за произволни странични мисли?

Отговор: Обикновените странични мисли не се свързани с разединението. Те означават, че аз съм откъснат от целта и се намирам в състояние на „този свят”  – на неживо, растително или животинско ниво на развитие.

Ако аз не мисля за подобието с Твореца, значи още не съм се изкачил на стъпалото човек (адам) и се намирам на предишните етапи заедно с целия свят. Религия, политика, философия, наука, бизнес, култура, възпитание – с каквото и да се заеме човек  в този свят, всичко се отнася към този свят, всичко служи на него.

Но ако аз имам точка в сърцето, въпроса за това, за какво и защо живея, ако този въпрос се проявява явно и отчетливо, увличайки ме нагоре, към целта, то той се отнася към човешкото стъпало в мен. Значи, аз преминавам период на подготовка преди встъпването ми в духовния свят.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32388]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Талмуд Есер Сфирот”(Учение за Десетте Сфирот), част 8, п. 53: Всичките десет сфирот имат Захар и Нуква (мъжка и женска част), разделени в две различни реалности. ЗОН, който съдържа по-голямата част от понятието смърт, защото има седем царя, които умират, има мъжки и женски свойства, разделени в различни парцуфим. Понякога изглежда, че те са свързани, но това не е така, защото те са прилепени един друг, гръб в гръб, чрез една обща стена (Ахораим де Има). В „Зоар” е написано: „Докато не дошъл Хесед и не ги разделил”, тоест Хасадим и Гвурот от сливането на Аба ве Има, които се спускат в ЗОН, отрязват и разделят ЗА и Нуква един от друг. Това е така, защото те могат да се обединят само като се разделят, голям парцуф.

Преди всичко е нужно да разкрием недостига, който разделя Зеир Ампин и Нуква (Творец и творение). Тогава ние виждаме, че тази стена между тях (наречена Котел) трябва да съществува и да бъде усетена! Без нея ние не ще разберем как да направим сметка и за какво да питаме, къде да приложим усилия, за да отменим тази стена и да я превърнем в място за обединение.

Съвършенството може да бъде постигнато само от усещането за недостиг. Аз трябва да разкрия тази разделяща ни стена. Затова има обичай да отидеш и да се помолиш на стената на Храма. Ние се молим да изчезне стената, за да можем да влезем в Храма, мястото на светостта, съединението на Зеир Ампин и Нуква, което се издига в Аба ве Има, и става като едно цяло. Аба ве Има е „Светая светих” на висшия духовен Храм – нивото ГАР на светлината Хохма.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 09.01.2011

[32308]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви бяха последните Ви усилия преди Творецът да Ви отговори? Какво направихте преди преминаването на махсом?

Отговор: Въпросът е неправилен, защото това се случи неочаквано. Това, което сработва, е сумата от всичките различни усилия, за някои от които дори не подозирате. Едва след това, когато подредите „събраната колекция”, започвате да разбирате, че всичко, през което сте преминали, е било необходимо за това, което постигате сега.

Но докато крайният резултат на всички усилия не е разкрит пред вас, вие не знаете колко още остава. Затова е невъзможно да кажа, че някакво конкретно усилие ви довежда към завършек.

Въпрос: По какво се отличават Вашите усилия?

Отговор: Мисля, че нищо друго освен търпение, упоритост и последователност (разбира се на фона на притесненията и всичко свързано с тях). Баал а-Сулам пише за това в известния пример в пункт 133 от „Въведение в „Учението за Десетте Сфирот”:  „И само героите измежду тях, чието търпение устоя, осуети стражите и отвори портите, и те незабавно бяха възнаградени да видят  лицето на царя.”

Кой е герой? Този, който е проявил достатъчно търпение, който е направил всичко възможно да не се отклони от пътя.

От урока по статията на Рабаш, 09.01.2011
[32263]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ключът към четенето на книгата „Зоар” е намерението, тъй като докато я четем, привличаме най-голямата светлина, ако знаем как да го направим. От всички кабалистични произведения, никое не съдържа по-голяма светлина от книгата „Зоар”. Затова тази книга е придобила такава голяма слава и известност през историята, и затова е скрита и с нея са се случили толкова много съдбоносни събития.

Тя се разкрива точно днес, защото е източник на поправящата светлина. Затова няма значение какво точно четем в книгата „Зоар” в момента, защото ние така или иначе не разбираме нито дума правилно. И все пак се стремим да проникнем в образа, който е описан, да го усетим, а не да го разберем, тъй като не можем да го схванем с нашия земен разум.

Стремим се да влезем в нея, да я разкрием. Написана е от кабалисти, които са постигнали духовния свят, и споделят с нас, това което са разкрили там, точно като приключенски роман, който разказва за пътешественици, които изследват нови острови и континенти. По подобен начин кабалистите ни разказват за духовния свят. Описват какви вътрешни инструменти използват, за да разкрият висшия свят, казвайки ни също какво виждат и усещат. С други думи, те ни казват какви действия извършват, и какво намират в резултат.

От наша страна, ние гледаме, четем и слушаме, въпреки че не разбираме нищо. Въпреки всичко сме мотивирани да усетим тези състояния и да живеем в тях. Катодеца, сме се вълнували, четейки приключенски книги, изживявали сме в нашето въображение това, което героят е правел. От друга страна, в нашия случай наистина влизаме в духовния свят и можем да го усетим дори повече от това, как се възприемаме в този свят. Всъщност, сегашното ни възприятие на този свят е много изопачено и замъглено в сравнение с това, какво още съществува.

В духовното има невероятна яснота и прозрачност, която е невъзможно да си представим сега, заедно с дълбоко разбиране на всички събития и сили, които стоят зад нас, включително причините, резултатите и източника на всичко, което се случва. Към това трябва да се стремим докато четем книгата „Зоар”. Трябва да спрем да се чувстваме като „възрастни” и вместо това да се чувстваме като деца, които са въвлечени в книга с вълнуващи приключения.

От урока по книгата „Зоар”, 07.01.2011

[32110]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ включва в себе си много части:

1. 1. Предисловието на самата книга, което също така е написано от раби Шимон.
2. 2. „Седмичните глави“ – коментарите на седмичните глави на Тора.
3. Части, представляващи коментарите на „Пророците” (Невиим) и „Писанията“ (Ктувим).

Книгата „Зоар“ е била пълна с коментари на цялото Петокнижие (ТаНаХ – Тора, Невиим, Ктувим). Ние сме открили само част от тази велика Книга, и по всяка вероятност, съвсем не голяма, доколкото, освен коментарите на Тора, почти няма други. И от коментарите на Тора също липсват много, Баал а-Сулам подчертава това на много места. Видно е, че текстът често пъти е прекъснат по средата.

Но очевидно, от гледна точка на Висшето Управление, на нас ни трябват именно тези части от „Зоар“, които сме получили. Затова няма какво да съжаляваме, че не се е разкрила цялата книга „Зоар“. Трябва да благодарим за това, което има, и да го използваме правилно.

Сега ние четем предисловието на книгата „Зоар“. Всички статии в това предисловие – са много полезни и важни. Но „Водачът на магаретата”, „Нощта на невестата” и „Буквите на раби Амнона Саба” – това са основополагащи статии, в които авторите на книгата „Зоар“ обясняват основите на творението.

От урока по книгата „Зоар“, Предисловие, 09.01.2011

[32298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигнем до „молбата от дълбините на сърцето”?

Отговор: Задълбочаване се нарича слизане от сегашното състояние в по-дълбоки вътрешни/висши, в които се засилва връзката между нас, докато не се образува „едно сърце”. Това се нарича „дълбина на сърцето”, защото в духовното всяка по-вътрешна степен се нарича по-високо стъпало.

Ако в работата си се стремим да достигнем „дълбините на сърцето си”, то там ще разкрием обединението. И това не е просто някакво желателно допълнение, а кли, поправяне. Нищо друго не е в наша власт, защото напълването, съгласно закона за подобие на свойствата, ще се разкрие в кли в степента на напълване.

Затова следва да се грижим единствено за обединението. А то зависи от взаимното съгласие на групата и оказва положително въздействие, дори ако се установява за кратко време. Доколкото навикът става втора природа, струва си  договорката в течение на известно време всички да мислят за обединение.

В нашия свят всяко явление отслабва с времето и изчезва, защото в него действа категорията време. Тъй като ние не сме стигнали до такова поправяне, когато времето не влияе, то си струва да положим усилия в течение на няколко часа непрекъснато да удържаме мисълта за обединение – до такава степен, че всеки да почувства, че всичко зависи от него, а останалите вече са свързани.

И тогава той започва да разкрива нови явления, които вече са близки до светлината – това е напълно възможно. Най-вероятно по пътя той ще открие отблъскване, нежелание, неспособност за обединение. Заедно с това може да почувства, че посредством някаква външна сила е способен да се издигне над себе си и да се обедини, като че ли извисил се над материята. Ако тази сила се прояви, то той реално ще я почувства.

Той нищо не може да направи вътре в материята , но доколкото страстно желае да се издигне и да се обедини с другите, той чувства, че трябва да съществува някаква сила, способна да му помогне! Преминавайки през верига от разкрития и усещания, човек чувства къде и какво трябва да преминава. Той разбира причината на случващото се и разкрива стъпка по стъпка.

Нашата природа, фараонът, седи в нас и не позволява обединение. За да се издигнем над него, са необходими сили и ние всеки път трябва да молим за тях. В резултат на тези разкрития, ние пожелаваме да се обърнем към Твореца, за да създаде връзка в нас. Първото ниво на връзка се нарича „изход от Египет“.

От беседата „Въпроси относно обединението“, 31.12.2010

[32205]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „А ти виж тайната по линиите на ръката“, п.161: Три малки линии преминават през онези, които вървят надолу – у този [човек] по тялото има черен белег и три косъмчета висят от този белег, и този белег е като кръг, и отгоре на този белег има резка.

Този белег мъдрите в сърцето, знаещите тези тайни, наричат с името „главата на орела”. Този белег понякога се намира между плешките, а понякога на дясната ръка, а понякога и по дясната китка на пръстите.

Ние четем за частите на душата, която се съединява с другите и затова разкрива такива картини в съединението между душите. „Тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, тайните на всички части на тялото – тук навсякъде става дума за тялото на общата душа – Адам Ришон, за системата на връзки между душите.

В самите души няма какво да познаваме, защото това е желание да се насладиш. Ние познаваме връзките между нас – силите на тяхното взаимно отдаване, съединяващо ги като кръвоносни съдове.

Всички тези форми на връзки Зоар описва като познаване на „тайните на лицето”, „тайните на линиите на ръката”, „тайните на тялото на Човека” по всевъзможни външни и вътрешни признаци – докато ние не постигнем познание за целия Човек (човек/адам – от думата „едоме”/подобен на Висшия) – съвършена система, наричана „Творец”.

Затова не трябва да се забравя, че става дума за връзката между нас, която Зоар описва в такава форма.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 09.01.2011

[32301]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: От една страна казвате, че Тора не е исторически разказ, а от друга ни разказвате за нашия Праотец Авраам като за реален човек, който в определен момент от своя живот е започнал да разпространява науката кабала. Авраам историческа личност ли е или е някаква особена сила?

Отговор: Тора ни описва пътят на духовното развитие на душата, на която и да е душа. Освен това, всичко което се описва в нея се случва като действие веднъж на нивото на нашия свят, по принципа „Духовния корен е длъжен да се въплъти в материалното следствие”. Затова, всички тези духовни степени също така са се въплътили в нашия свят в конкретни хора и събития.

Затова трябва да подхождаме към изучаване на Тора изхождайки от два аспекта. От една страна ние изучаваме историята си. Всички тези хора: Адам Ришон, Ной, Авраам, Ицхак, Яков, действително са живели в различни епохи.

А от друга страна, за нас няма значение, че всички тези исторически събития са се случили в действителност. За нас е по-важно, че става дума за вътрешни свойства на душата ни. Когато започнем да се поправяме, то откриваме в себе си тези свойства, тези сили, състояния, които наричаме: „Авраам”, „Египет”, Ицхак” и т.н.

Въпрос: И тези сили присъстват във всеки човек?

Отговор: Абсолютно във всеки.

Въпрос: Тогава, какво е това „Авраам“?

Отговор: Свойството отдаване/Хесед, дясната линия. Свойството „Хесед” в човека се нарича „Авраам”, свойството „Гвура“ – „Ицхак“. „Тиферет“  е „Яков“,  „Есод“ – „Йосиф“ в състояние катнут (малкото състояние) или – „Израел“ в състояние гадлут (голямо състояние). И така нататък…

Въпрос: Значи, в процеса на духовното си развитие аз започвам изведнъж да усещам в себе си Авраам?

Отговор: Ти усещаш в себе си свойство, което се нарича „Авраам”. Преставаш да свързваш написаното в Тора с реални хора и събития, а усещаш как тези действия се случват в тебе, зад всеки исторически персонаж и събитие разкриваш своите вътрешни свойства и изменения. Така ти четеш книгата „Зоар“, Тора и всички останали свети книги. Под думите: „В началото сътворил Бог небето и земята…” разбираш, че се говори за Бина и Малхут, а Бог / Елоким е обща сила. Усещаш всички тези свойства!

Въпрос: А какво ми дава това усещане?

Отговор: Ти преминаваш цялата Тора вътрешно. Така поправяш себе си – целия разказ, който четеш там, се възприема от тебе като случващо се вътре в тебе. И така дотогава, докато не „дочетеш цялата Тора” – достигаш личния си Край на поправянето – поправяш напълно душата си.

От предаването „Попитай кабалиста“, №186, 07.07.2010

[32198]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това сгула (чудотворна сила)?

Отговор: Сгула – това е, когато резултатът е предизвикан не от моите преки действия, а по косвен път. Не зная точно как работи това, на мен просто са ми казали, че това е така, и съгласно това действам.

Аз възприемам връзката между своите действия и резултата като факт, защото се доверявам на разума на Висшето. С други думи, аз не работя на принципа: „няма в съдията нищо повече, отколкото неговите очи”, а обратно, аз възприемам принципа „техните очи да не видят”.

Мога само да използвам тук разум/ рош на висшето, който  ми е казал: „Така е необходимо да се прави” – аз правя и става „сгула”.

Това е закон, защото в природата действат само закони, но този закон още не е проявен явно в моите свойства/ разум, не е очевиден и затова относно мен се нарича „сгула”/чудо. Той ми въздейства, но не го усещам в своите егоистични желания и не в това, което ми е разкрито. И затова той се нарича „сгула”/чудо, необяснимо явление на природата.

Ние наблюдаваме такива явления и в нашия свят. Да кажем, един човек съветва друг да направи някакво действие, за да получи определен резултат. Но той се отказва, защото не вижда как едното следва от другото. А ако въпреки своето желание, би последвал съвета на първия, тоест да разбере какво вижда този човек като причина, следствие и това действие, което е необходимо да извърши, за да получи този резултат, то това означава, че би се възползвал от неговият разум, от чудотворната сила/ сгула.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 31.12.2010

[32208]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→