Въпрос: Защо в духовното трябва да образуваме желание за всяко ново наслаждение?

Отговор: Това е така, тъй като в духовното няма наслаждение без желание. Без да желаете, вие няма нищо да постигнете. И желанията трябва да бъдат всеки път нови. Това не са желанията, с които сте били родени в този свят.

Когато сме родени тук, нашите сетива все още не работят. Едно бебе на практика нищо не възприема. То има само някакви реакции на животинско ниво. И тогава ние веднага започваме да го помпаме и пълним с нашите програми на възприятие.

Ако снабдим това създание, което току що е дошло от утробата на майката, с други програми, тогава ние бихме го формирали в нещо съвършено различно. Ние бихме могли да го развием духовно. Това зависи от образованието, възпитанието и методите на развитие.

С нашето отношение още от първия ден отглеждаме детето да бъде егоист. А между другото, бебето е отворено за всичко: то може различно да чува и вижда, то може да възприема света по различен начин. В края на краищата, всичко зависи от обкръжението.

Сега с помощта на обкръжението, по същите принципи, ние трябва да преобразуваме нашето виждане за света, нашето отношение към живота.

От урока по писмата на Рабаш, 24.12.2010

[34178]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се опитваме да приближим кабала до хората и да обясним, че тя е наука, обясняваща нашия живот, помагаща ни да решим проблемите с възпитанието, здравето и всичко останало. Но всичко това е само външно.

Всъщност кабала говори само за духовния свят и спира на ниво Бина де-Малхут де-Малхут на света Асия. Между тази Бина и нашето състояние в този свят – Малхут де-Малхут де-Малхут на света Асия, съществува разрив.

Ние не можем да прекрачим тази пропаст, да намалим разрива или да го запълним с нещо. Винаги, докато не се извисиш по-високо от този разрив, кабала ще ти се струва абстрактна наука, философия, мистика – т.е. нещо нереално. Защото като реално ти възприемаш само онова, което можеш да видиш и вземеш в ръце – а какво може да ти се даде, ако човек не продава червени кончета и „осветена вода”?

Този разрив между нашето сегашно състояние и най-близката Бина се преодолява само с усилена работа вътре в самия материал – егоистичното желание за наслаждение. Аз се опитвам да правя това с помощта на обкръжението, което на този етап е също егоистично. Но аз с всички сили, като малко дете се опитвам да порасна и да се издигна над себе си.

Кабала никога няма да може да се облече непосредствено в материала на нашия свят – винаги ще трябва да подскачаш към нея нагоре! Нищо няма да можеш да направиш с този последен АХА”П (долната част на висшия духовен обект) – ти не притежаваш Галгалта ве-Ейнаим, която би могъл да облечеш върху него.

Така са построени всички светове, цялата духовна стълба: Г”Е на низшия облича АХА”П на висшия и тогава може да получава от него. Няма значение, нека в АХА”П на висшия цари пълна тъмнина, но аз със своето Г”Е съм готов да приема тази тъмнина, да се съглася с нея, за да се хвана за висшия. Аз съм готов да предпочета тази тъмнина пред онази светлина, която имам сега в Г”Е.

Но аз не притежавам Г”Е за този най-последен АХА”П между Бина и Малхут де-Малхут де-Малхут де-Асия! Защото аз се намирам по-ниско от този АХА”П по своя егоизъм – аз няма с какво да облека висшия. Аз нищо не мога да направя и затова кабала за мен засега си остава абстрактно знание.

Духовното завършва в последната Бина, до тази червена линия. АХА”П на висшето за мен е пълна тъмнина. Но ако аз внеса в този промеждутък „групата, книгите, учителя” и започна да работа с тях, то аз получавам възможност да се свържа с тази Бина.

И това дори не значи, че самата тази група трябва да се намира в духовното. Но тези средства (група, книги, учител) притежават такова чудесно свойство (сгула), че ако аз си представям, че те се намират по-високо от мен и искам да се включа в тях, прекланяйки своето его пред тях, то извличам от тях духовната съставляваща. От Г”Е на висшия чрез тях при мен достига светлина.

Аз от своя страна инвестирам желание (егоистично!), а в отговор към мен идва светлина и ние се срещаме с него в онази област, която се нарича „учител, книги, група”. Това е качествено понятие, а не физически хора или книги – онова същото място, където аз разкривам АХА”П на висшия, духовния свят.

Затова аз съм длъжен да си представям, че те са високи, велики и вътре в тях се намира Творецът. Само в такава форма аз мога да си представя АХА”П на висшия – по-високата степен, и да се хвана за нея. Защото у мен няма Г”Е, няма никаква друга възможност.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 26.01.2011

[34131]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

В духовния свят има много ясно, поетапно, постепенно движение. Ако нямам усещане за глад, желание за следващото ниво, то аз нямам кли (съсъд, свойства), за да го почувствам и тогава аз не го усещам.

Необходим е праг. Трябва да се издигна от сегашното си стъпало, желание #1, към следващото стъпало, желание #2. Ако съм се издигнал до следващото ниво, желание #2, тогава усещам източника на светлина, който е там.

Но ако още не съм постигнал това желание и съм някъде по средата, на едно от 10-те междинни нива (наречени 10 Сфирот), тогава не усещам следващото стъпало. Трябва да постигна най-последното ниво и само след като го премина ще започна да усещам следващото стъпало. Това е точен корпускулярен метод, където всичко е подредено по степени както малките кванти в атома. Не можем нищо да направим.

Затова, има междинно стъпало между първоначалното желание, в което съм усещал определено напълване, сякаш слънцето грее, и между второто ми желание. Точно това междинно стъпало се усеща като празнина, глад и страдание. Но ако знам, че напредвам, че това е комулативен процес, който ще свърши и че ще постигна щастие и напълване, тогава дори този процес е необходим, за да постигна ново желание, и следователно това ме насочва правилно.

Усещането за лошите състояния, объркване, тъмнина, празнота ме движи напред, помагайки ми да напредвам по-бързо. Ако съм усетил някакво наслаждение и напълване в тези състояния, тогава те биха ме отблъснали против волята ми и щеше да ми бъде много трудно да напредвам. Аз не бих се стремил напред от доброто и от всички неща, които са хубави, защото моят егоизъм веднага би ме принудил да спра и да се отпусна.

Затова ние трябва да се отнасяме към страданието по правилен начин, разбирайки неговата целенасоченост и знаейки как да го използваме правилно. Щом го свържа с правилната цел, това страдание се обръща в очакване на прекрасно напълване.

Ако усвоим този метод, животът ще изглежда прекрасно.

От първия урок на конгреса в Берлин, 28.01.11

[34140]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Трябва да разберем, че решението на съвременните проблеми – не е в това да укротяваме егоизма си, а в това да се издигнем над него. Затова науката кабала е сложна, тя е на друго ниво спрямо тези методики, които учат човекa на постепенно обуздаване и намаляване на нашето зло начало.

Кабала казва: ти изобщо не трябва да се сражаваш с егоизма си! Ти няма и да успееш – въпреки борбата ти той ще расте, въпреки всичко той е по-умен от теб и затова ще се върне и ще се окаже над теб.

Ти трябва да знаеш само едно – как да преобърнеш егоизма от себе си навън. И затова науката кабала – това е наука как да използваме егоизма. Кабала съвсем не е лесна наука, тъй като практически включва всичко в себе си. Тя позволява правилно да използваме нашия егоизъм, тогава той продължава да расте в нас – но колкото повече расте той, толкова повече в нас се изгражда възможността да излезем от самите себе си и да постигнем обкръжаващото ни.

Никак не е лесно да се обясни на хората, че поправянето не се заключава в това да снишаваме егоизма си, а в неговото правилно приложение. Обратното – колкото по-голям егоист си – толкова по-добре! Но хората не разбират това. “Как това ще е по-добре? Колкото съм по-вреден по отношение на останалите, колкото съм по-завистлив, алчен, стиснат и коварен – толкова по-добре?“ Да, толкова по-хубаво!

“Как може това да е хубаво? Напротив, ние трябва да унищожаваме всичките тези пороци. Праведен е този, в когото никой от тези пороци не съществува“. Грешно! Праведен е този, в когото всичките тези пороци съществуват, а той ги преодолява само заради връзката с другите. Връзката! Стремежът – да не използва по който и да е начин собствените си вредни свойства, а да преработи всичките тях в полезни. Да преработи! В никакъв случай да не ги анулира!

Трудно е да се обясни това дори на интелигентните, разбиращи хора. Сега става нарушаване на равновесието с природата, нарушаване на равновесието в обществото, в личния живот, навсякъде. За добро ли е това или за лошо? Разбира се – за добро! Колкото по-лошо, толкова по-добре!

Трудно му е на човека да разбере това, то не се осъзнава, не се възприема отведнъж. С търпение и полека всичко ще си дойде на мястото.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34154]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: В течение на живота си ние често сме подложени на различни страдания. Как можем да работим с тях? Защо те идват при нас? Какво да правим с тях?

Отговор: Без страдания е невъзможно да се движим напред. Засега ние не достигаме нашата крайна цел, ние през цялото време напредваме само с помощта на страданията.

Страданията са усещане на това, което не ми достига. При това като цяло не е необходимо да страдам, аз мога и да се наслаждавам в страданията. Ако знам, че пред мен чака прекрасно угощение, и аз се приближавам към него; ако знам, че скоро ще се срещна с любимия, с приятеля, и мен ме чака нещо хубаво, това вече не е страдание, а усещане на глад, пустота, в която аз отрано предвкусвам своето наслаждение, напълване.

Затова целият ни проблем не е в това, което ние усещаме в дадения момент като недостиг, а има ли занапред в този недостиг напълване, отговор. Ако има, то за мен това е усещане на глад, както преди хубава трапеза, също приятно. Аз чувствам, че сега ще дойда и ще се напълня. Да допуснем, вие имате вечерта среща с вашия любим, и вие вече предвкусвате приятната среща. Нима целият ви ден ще мине в страдания?!

Тоест проблемът не е в моето състояние, а в това, свети ли ми отпред наслаждение или не.

Проблемът е в това, че човек не вижда правилното, хубавото бъдеще, и затова усеща страдание. Ако ние чувствахме, че на всички днешни проблеми пред нас има отговор, и този отговор е хубав, ние нямаше да ги усещаме като страдания както е сега, а щяхме да ги възприемаме като увертюра, необходима за подготовката преди напълването.

Значи, целият ни проблем – това е да разкрием в днешното си състояние бъдещото, и тогава всичко ще бъде добре, за да ни свети то, както приятна среща.

И това ще бъде отговорът на всичко. Тоест ние ще се съгласяваме да преминем през всички състояния, които са необходими за нашето поправяне в духовното. И тези неприятни състояния са различни: падения и подеми, всевъзможни обърквания в чувствата и в разума.

Но ако, опирайки се на нашето обкръжение, ние знаем, че отпред съществува прекрасно бъдеще, то всяко наше днешно състояние няма да ни се вижда страшно страдание, ние ще го възприемаме като необходимото усещане на истински глад преди да получим наслаждението от трапезата.

От 1-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34144]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Статиите на Рабаш започват постепенно да се изясняват на човек, в зависимост от това, как ги реализира. В началото му се струва, че не са написани красиво и правилно, че отделните им части не са свързани помежду си, че не са последователни… Ние не виждаме в тях точното движение на силите на душата, която се развива именно по този начин, защото не познаваме своята душа.

Ако човек изпълнява тези действия и едновременно с това изучава статиите ще види, че са написани абсолютно точно и не може да бъде по друг начин, защото кабалистите пишат, изхождайки от онова, което чувстват, а всички души преминават един и същ път, едни и същи състояния. Затова, тези статии стават все по-близки и разбираеми за човека – това е „ръкописът” на неговата душа.

В началото, човекът учи, опитва се да запомни. Той запомня отделни фрази, някои от които разбира, а други още не – като малко дете, което повтаря думите на възрастните, без да разбира техния смисъл. Постепенно, според степента на реализиране на тези статии, той започва да вижда, че тези редове най-точно изразяват неговите състояния и не могат да бъдат написани по друг начин – именно по тази причина кабалистите използват цитати от Псалмите, от Талмуда („Поучения на бащите”), на Пророците и други източници.

Това са много особени статии. Аз израснах с тях. Те бяха написани редом с мен, а след това, четейки ги в продължение на много години видях, че стават все по-близки и по-реални за човека. Защото ти ги четеш не от книгите, а отвътре, от душата, която се разкрива в съзвучие с тези думи. Това ще се случи с всички, именно защото тези статии са написани въз основа на пълното постигане на душата.

Рабаш беше велик, но се опитваше да скрие това и успя да го направи – да скрие себе си от всички! Но онзи, който постигне неговите статии, вижда, че е бил велик човек. В цялата предшестваща го поредица от кабалисти, започвайки от Адам, не е имало никой, който така последователно, подробно, съхранявайки връзката си с корена, с езика на клоните и с цялото Петокнижие (с Танах), да изложи системата за духовна работа, обяснявайки я открито и достъпно за всички.

Рабаш те хваща за ръката и те превежда през всички етапи на статията така, че не можеш да сгрешиш. Той подчертава всеки детайл, на който трябва да се обърне внимание. Нямаме друг учител по-близък за развитието на душата от него. Баал а-Сулам е много висок, академичен и универсален. Той се спуска към нас от висока планина, а Рабаш е по-близък, по-нежен възпитател, който меко, с любов и тревога ни предава методиката за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[34122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - Няма коментари→

Когато човек, в действителност напредва духовно, той вижда, че нищо не зависи от неговия разум. Разумът му е необходим, за да разбере, че няма разум. Всичко, което имаме – са нашите егоистични желания да напълним себе си и разум, който е израстнал заедно с тези желания, за него.

Затова най-бързо напредва този, който отключва разума си и се вслушва в съветите на кабалистите. Защото, докато не придобие способност за правилно мислене, ще минат години.

Представи си, че сега трябва да се придвижа до махсома, ръководейки се от разума си. Това е все едно, ако да кажем, човек, живеещ преди милиони години започне сега да преминава целият процес на еволюцията, която е продължавала през всичките тези години!

Това означава, че вървя по пътя на страданието. Така се движи човек, който не може да отмени разума си. И този процес отнема в него много време, в най-добрия случай – десетки години!

Ако искаш да напредваш оптимално, трябва да отключиш разума си и като малко дете да растеш под ръководството на мъдреците, които са набрали вече опит и са достигнали високи духовни степени. И тогава, използвайки техния разум, ти ще приличаш, поне малко, на току що родило се дете, но дете, родило се в 21 век, а не преди милиони години.

И това е най-колосалната разлика!

От урока по статия от книга „Шамати“, 31.12.2010

[34114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

От урок №4, на конгреса в Берлин

Въпрос: Каква е ролята на приятеля в общата система?

Отговор: Ролята на приятеля е огромна, неоценима. Колкото всеки един от нас помага на всички останали да се съединят, толкова и той самия се издига. Човек никога не работи направо върху себе си, той винаги го прави чрез другите – за себе си.

В нашия свят аз винаги преследвам своята цел: поставям по местата им себе си и всички останали, а после пресмятам кое ще е най-добре за мен. Нека да е и чрез десет души, но на края всичко трябва да се върне при мен.

В духовния свят не става така. Там си правя следния разчет: колко аз мога да вложа в другите, така че то да си остане в тях, а не в мен. Тъй като моето егоистично “аз“ постепенно си умира. А накрая, когато се издигам над своето “аз“,  всичко, което от мен е било вложено в останалите, става мое. Все едно, че аз живея в тях, както майката живееща в децата, за които се грижи.

Духовния свят е построен на това майчино свойство – на отдаването, любовта, изместването от себе си навън. Тогава ние започваме да чувстваме себе си съществуващи в другите, и това състояние се усеща като вечно, съвършено. То не зависи от личното ми състояние, включително не зависи и от тялото ми. Тялото може и да умре, но “Аз“ вече съществувам в другите желания, в другите свойства.

От 4-ят урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок № 4, конгрес в Берлин

Излизайки от своите усещания и опитвайки се да бъда в някого, не влизам в неговите егоистични свойства, а контактувам с онова, което сега той дори не си представя – с неговата душа, с духовния му потенциал. Аз не напълвам егоистичната му земна част, а създавам в него себе си, своя духовен образ.

Всъщност, моята душа е всичко, което мога да запълня в другите. Душата не съществува вътре в човека. „Душа” се нарича желанието, а то не е материално – не можеш да го измериш на везните. Това е поле, сила – силата на желанието, която насочвам към другите, която се включва в другите и остава в тях, записана в онази информация, която ще внеса в тях, желаейки да ги напълня.

Моето желание се разпределя във всички души – в частните или общи желания на хората. В началото, дори не знам това и едва после, на високите стъпала, преминавам към активно напълване. Ето така, тази насоченост навън създава човешката душа.

Тялото умира – това е просто животински организъм и в него няма нищо. Важно е само, доколко ще мога по време на живота си, да пренеса своите желания от себе си в другите. Тук не са нужни действия – не трябва да предавам пари, сили, а именно желания. Защото желанието е най-голямата сила в света. Единствено в това се състои въздействието на човека върху човека.

И затова, ролята на другарите в групата се определя от онова, което всеки ще внесе в другите. Искам или не, вложеното от другите започва да работи в мен. Глобалната криза разкрива нашата егоистична взаимна зависимост – по същия начин сме свързани и с душите.

Душата е нещо общо. Има една душа, един човек, един Адам. А ние, неговите частици, все още не разбираме, че изцяло сме свързани помежду си – като части на неговия духовен организъм, на духовната система.

Така че, въздействието на всеки върху всички се явява непосредствено, оголено – директно от единия към другия. Ако разберем това, пред нас се появява изключителната възможност да въздействаме избирателно върху хората, един на друг, да изтеглим и издигнем всички, да помогнем на всички. Ако само можехме да се въоръжим с този принцип, тогава щяхме много бързо да напреднем.

Ако всеки член на групата – мъж или жена – разбира това, то със своите вътрешни стремежи могат сега да издигнат всеки от нас. Всичко зависи само от нашите вътрешни желания – по-точно от намеренията. Намерението е все още не изпълнило се, не сбъднало се желание. И това е най-мощната сила в мирозданието.

В нашия свят можем да видим, че колкото по-мощна е физическата сила, толкова по-неуловима е. Кой може да почувства силата на атомното въздействие? Нещо повече – от нея, от килограм вещество, може да се получи взрив с огромна сила. Неусещаните от нас вълни и излъчвания играят огромна роля в нашия живот. Но силата на мисълта, на желанието е над всички.

Затова, най-важното по нашия път са намеренията – доколко правилно можем да ги оформим и свържем помежду им. Това означава, че всеки от нас се опитва да живее в другите, да излезе от себе си, от своето тяло и да влезе в усещането на душата.

Това е потресаващо усещане – когато човекът не свързва себе си с материалното тяло. Излизайки от него, започва да се отнася към тялото като към „съпровождан от животно” – кон, магаре, крава, куче и т.н. Човекът наблюдава своето тяло, но изобщо не асоциира себе си с живота вътре в това „животно”. Вече усеща, че животът тече извън него – в голямото силово поле на висшия разум.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Виртуалното пространство (интернет-мрежата) е построено от желанията на хората, които го запълват. Има ли аналогия между Интернет и духовния свят?

Отговор: Ние не можем да проследим духовните аналози на Интернет, защото в тази мрежа, за сега, няма никакъв порядък – дори и егоистичен. Там цари „егоистична анархия”, където всеки прави каквото си пожелае.

От една страна, това е добре, тъй като помага на системата да се организира възможно най-бързо. Но от друга страна, в този преходен период въобще няма никакъв ред. И все пак, трябва да се страхуваме от възможността за каквото и да е ограничение върху нея. Интернет трябва да се развива абсолютно свободно в тази бъркотия, докато не се поправи.

Човечеството ще се въвлича все повече в тази система с надеждата да получи там напълване. В крайна сметка, в Интернет сякаш има всичко! Стигаме до състояние, когато човек няма вече да иска да ходи никъде или да пътува: Защо, когато в Интернет има всичко, което ми трябва? Защо да излизам от вкъщи, когато имам Интернет? Защо да изучавам и да научавам нещо, ако мога винаги да го потърся в Интернет и да получа всички отговори?

Интернет ще започне да отговаря на всички лични нужди: ще работим, ще се социализираме, ще живеем, ще поръчваме храна и ще правим всичко друго там. Той ще ни даде всичко освен едно нещо: няма да получим напълване от него. Това ще се разкрие накрая.

И тогава ще трябва да направим нещо със самата система, тъй като това е система, която свързва хората. Над нея няма нищо повече! Това е последната и най-висока степен на материалната човешка еволюция. Затова, системата ще трябва да приеме форма, която наистина ще отговаря правилно на всички лични нужди, тоест ще ни уча как да работим заради отдаване.

Човек, загубил вяра в този свят, отива във виртуалния. Но когато загуби вяра и в него, ние трябва да подсигурим, че той ще намери мъдростта на кабала там и от нея, чрез виртуалния свят, ще достигне духовния. Бидейки в това виртуално пространство самите ние трябва да покажем, че няма изход: човек може да претърси целия Интернет, но няма да намери щастие там.

Проблемът не е в липса на връзка, а в това, че е неправилен вид връзка. Връзката трябва да бъде основана на отдаване. И понеже човек, който живее във виртуалния свят, редовно използва Интернет и до определена степен чувства тази взаимовръзка между хората, тогава би трябвало да бъде дори по-лесно да му обясним, че това е вид връзка, която определя всичко за нас. Всичко, което трябва да направим, е просто да намерим достатъчно прости думи за такива обяснения и да създадем кабалистично Интернет общество, към което всеки може да се присъедини.

Това не задължава човека с нищо: той може да идва когато му харесва и да гледа каквото му е интересно. От него не се изисква да си показва името, да ходи на някакво място, да кара нанякъде, да харчи пари или да влиза в нова група – просто натиска един бутон и е там.

Ако можем да изградим такива мрежи, които да накарат човек да почувства, че отдава на другите в Интернет, той ще получи особено напълване. Във виртуалното пространство това може да се направи много бързо, защото то е много гъвкаво. Осъзнаването на злото може да се случи също толкова бързо и да се развие осъзнаването за това, в какъв егоизъм живеем. Интернет е чудесно средство за вида революция, която трябва да направим, за да прехвърлим човек от пътя на получаването на пътя на отдаването.

От урока по статията „Същност на науката кабала”, 25.01.2011

[33692]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - Няма коментари→