Въпрос: Цялото човечество може да се раздели на три части: едни не знаят за процеса, водещ до разкриване на Твореца, други участват в този процес, осъзнават своето зло и използват методиката за поправяне, трети вече са минали през поправянето. Каква е ролята и връзката между тези части в програмата на творението.

Отговор: Те се намират заедно в общата система.

По отношение на тези, които вече са осъществили поправянето, системата е разкрита и сега те осъзнато, с разбиране помагат за поправянето на другите.

Другите се стараят да се поправят – това сме ние и нашите другари по целия свят, а също така и невъплътените в тела души. Защото въплъщението в тяло зависи от нуждите на духовната работа. Така че, ние се поправяме и с помощта на висшите души, и чрез отдаване на нисшите – на тези, които все още не са пробудени.

Цялата тази картина се рисува единствено в нашите очи. Всъщност, не може да се каже, че една трета от общата система е жива, една трета се лекува и една трета е мъртва. Тя цялата е пълна с живот. А ние говорим за това, доколко човек се пробужда и осъзнава къде се намира и какво се случва с него. За Твореца, всичко се намира в съвършено състояние и единствено самите души трябва да го осъзнаят напълно.

Това означава, че те трябва да разкрият цялото зло в себе си, т.е. желанието за наслажение, наречено зло начало и да го изчистят от злото, оставяйки само желанието. Тогава, вместо зло, вместо егоистично намерение, светлината ще им прибави намерение заради отдаване, наречено „добро”. Така, злото начало ще се смени с добро.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36153]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Вие говорите, че книгата Зоар е единственото средство, с помощта на което можем да достигнем поправяне и обединение. Но не разбирам как светът може да го използва, след като в нея абсолютно нищо не може да се разбере?!

Отговор: Но именно точно с такива неразбираеми за нас средства ние поправяме себе си в нашия свят! Отивам при лекаря, без нищо да разбирам от лечение и лекарства. И този човек ме пробожда и започва да източва с тръбичка кръв а аз дори му плащам пари и му благодаря!

А той ми изписва някакви химически препарати, в които има само отрова /знаете, че всяко лекарство е отрова, даже символът на медицината е станала змия с чаша отрова/. И ние плащаме за такова лекарство доста пари и не разбираме, как то работи и без съмнение в основата си то съдържа отрова. Но го гълтам и то ми помага! Оздравявам!

Тялото ми е било болно и аз добавям в него още отрова – а то изведнъж става здраво….Можете ли да го обясните?! Но това работи така! Има ли логика?

По същия начин трябва да вкараме в себе си „отрова”- висшата светлина за нас е истинска отрова. Трябва да я приемем вътре в себе си и тогава ще оздравеем! Необходимо ни е нещо напълно обратно на природата ни, и това изглежда абсолютно нелогично.

Но дори в нашия свят приемането на лекарство е нелогично действие, още повече ако става дума за духовно поправяне.

Кажете, толкова ли ми е необходима тази висша светлина, която ще ме научи на отдаване, на любов към ближния? Повдига ми се дори да слушам за това, никой не искам да виждам и ненавиждам всички, проклинайки целия този живот и Твореца. А ми говорят – трябва да добавиш още малко отрова…да приближиш към себе си светлината, Твореца.

Какво приближавам? – Силата на отдаване, светлина, която като че ли е длъжна да ми донесе още повече от това, което ненавиждам! И именно това е, което не искам! Тя работи като отрицание на отрицанието, противоположност на противоположността – в това е целият смисъл, висшата логика! А ни е трудно да я разберем.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36177]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабала се разпространява чрез много ненатрапчиви методи, обръщайки се само към тези, които искат да слушат, а религиозната пропаганда действа така настойчиво? Ако знанието на кабала е така важно за хората, защо тя има такъв пасивен подход?

Отговор: Религиите действат с такива натрапчиви методи, защото не им е нужно да поправят желанието, да водят човека към осъзнаване, да развиват в него свободната воля и осъзнаване на злото. Той не е длъжен да взима решение по свой свободен избор.

Религията хвърля върху човека своето религиозно покривало, затваря му очите, подкупва го с всевъзможни обещания и материални измислици, плаши го с наказание в този и бъдещия свят и обещава награда, и т.н. Всички тези методи и вярвания действат в рамките на този свят чрез „ пръчката и моркова”. Защото така е било прието да се действа в нашия свят против егоистичното желание на човека.

Но науката кабала иска едновременно с егоизма на човека да развие и неговата точка в сърцето, за да се намира той между тези две сили –  „доброто начало” и „злото начало”. И тогава, оказвайки се по средата между егото и точката в сърцето, той ще се окаже свободен и ще може сам да реши с кого иска да напредва. Той ще може да използва своя егоизъм, злото начало в полза на доброто начало и през цялото време да напредва по този начин.

Изборът през цялото време ще бъде в неговите ръце и той ще преминава през подеми и падения, постоянно решавайки какво да избере, за какво и защо. Кабала отглежда човека в човека, подобно на Твореца, мислещ свободно и без да се страхува да говори за това, което мисли. Той не се страхува от нищо – няма никакво наказание и награди в бъдещия свят, всичко зависи само от теб самия, от това какво ще направиш сега.

Кабала разкрива пред човека цялата истина и сега, когато видиш, че няма никакво бъдещо наказание и ти си свободен да правиш всичко, което искаш –  решавай сега! И ако решиш, тогава вървиш с вяра над знанията, т.е.придобиваш съвършено различен подход към живота, отделен от сегашното ти егоистично състояние.

Кабала дава на човека да се повдигне като личност, да изгради наново себе си, който се нарича „Човек” /Адам/, подобен /доме/ на Твореца. Тази форма той трябва да получи от Твореца.

Това въобще не прилича на религиите, внушаващи на човека какви материални действия е длъжен да извършва от сутрин да вечер : как да яде, пие, говори, мисли. Тук всичко е наобратно и затова е казано, че „Мнението на Тора е противоположно на мнението на масите”. И това се отнася за всички религии, вярвания и духовни методики. В това е тяхното принципно различие от кабала, която развива заедно с егоизма още една съставна, наричана „точка в сърцето”.

Трябва да присъединим егото към точката в сърцето, да го внедрим вътре в нея, да привличем там светлината на поправянето и тогава този градеж става изцяло подобен на Твореца, разкриващ се вътре в теб.

Но такава задача не е за всеки. На човека му е по-лесно, ако се обръщат непосредствено към егоизма му, към желанието да се наслади. Религията му обещава, че той ще спечели, ако изпълнява нейните предписания и ще получи този и бъдещия свят. И му показва милионите хора, които действат около него по същия начин и са доволни от живота си. Ако по този начин се обръщат към човек единствено с егоизъм, с който няма точка в сърцето, то разбира се може с това да го купят и така го улавят в мрежа като риба. Добре, нека да се намира в религиозни рамки, ако това му е достатъчно.

Но човекът с точка в сърцето не може да се примири с това. Може да отиде към религията, за да провери себе си и ще продължи напред – той все едно ще дойде при кабала. И целият този „многослоен филтър” е в полза на кабала, защо са и милиони, които не са съпричастни към собственото си развитие по подобие на Твореца.

Затова разпространяваме кабала в целия свят и искаме да донесем знанието и до всеки – а към учението ще се обърнат неголям процент /може би 1%/ от целия свят. И това е достатъчно! В резултат на тяхната работа всички останали ще получат всичко наготово.

От урока по статията „Предговор към Паним Меирот“, 20.02.2011

[35861]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Заповед тринадесета”, п. 245: … този пункт говори за единадесетата заповед, а не за тринадесетата. „Зоар” ги е смесил още в началото на единадесетата заповед, но оформителят на книгата ги е разделил.

В своя първоначален вид, книгата „Зоар” е представлявала коментар на всичките ТаНаХ (Тора, Невиим/Пророци, Ктувим/Писания) – тоест била е в многократно по-голям обем от този, който е стигнал до нас.

Но по най-различни причини, голяма част от книгата се е загубила, а това, което е останало, трябва да приемем като дадено ни от висшето управление, за да можем да поправим себе си – повече не ни е необходимо.

На всяко поколение се дава това, което е подходящо за типа на душите, появяващи се в него в нашия свят.

Затова, трябва да възприемаме „Зоар” така, както е стигнал до нас, както са напечатани и съчетани неговите части помежду си. Идващата от тази книга светлина ни поправя – нейното въздействие е очевидно. Трябва да приемем всичко като даденост и да правим онова, което ни е възложено.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36278]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Аз разбирам, че моите намерения по време на четене на книгата „Зоар” са много важни, но аз не чувствам, че това ми помага. Какво да правя?

Отговор: Трябва да продължиш. Това не се получава за един момент. Кабалистите казват, че за разкриване на духовното са нужни от 3 до 5 години – ако намеренията на човека са правилни по количество и качество. А ако те не са толкова съвършени по количество и качество – ще трябват още повече години…

И ние не лъжем хората, че това ще се случи за ден два. Този, в който има вътрешно желание – нека да дойде. А в който няма – ще почакаме, докато то възникне.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 22.02.2011

[36062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съществува закон: „В духовното, трябва да вървиш след един, след личността, а в материалното – след многото, след болшинството”. Но това не означава, че аз трябва да бягам на площада, където са се събрали хиляди хора, питайки ги какво искат и да желая същото като тях.

„Да следваш многото” – означава да се грижиш за съединението на много хора, защото само при такова съединение аз поправям своето кли. Аз бягам след тях, за да ги присъединя към себе си, и самия да се включа в техните вътрешни желания. Аз не гледам на техните материални, животински потребности – а се стремя да разкрия техните вътрешни желания, свързващи ги заедно в една мрежа.

Ако искам да с включа вътре в тази висша, духовна мрежа, съединяваща всички в едно, то това се нарича „да се стремя към болшинството” – моето желание е да доведа болшинството към съединение и сам да участвам в него. И тогава тези много стават за мен като един.

От урок по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35694]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На мен все пак не ми е ясно, как действа „чудесната сила” на кабалистичните книги. Когато се лекувам при лекаря, то мога реално да измеря, че ми е зле, а от лечението ми е станало по-добре – да измеря температурата си, и да покажа на всички, че е спаднала.

Защо ние не можем да покажем действието на обкръжаващата светлина, за да разсеем всички съмнения?

Отговор: Ако аз със своите егоистични желания бягам след висшата светлина – то в крайна сметка, няма да мога да постигна повече, отколкото тази мъничка искра, „тънкото светене” (нер дакик), която и напълва нашия живот.

Ние не можем направо да постигнем обратната природа. Как е възможно такова нещо, след като аз мисля само за получаване и не съм способен да мисля за отдаване, и целия ми живот е насочен към това да поглъщам в себе си, да получа, във всяка ситуация да изяснявам кое е изгодно лично за мен – и повече от това аз просто не виждам!

А до мен се намира духовният свят – но аз не го забелязвам. Защото аз чувствам само това, което мога да получа за свое удоволствие. А това, с което не мога да се насладя – аз не виждам и не забелязвам! Моите органи на чувства просто не възприемат, че мога да се насладя на отдаването – те виждат само как да се насладя от получаването. Така съм устроен.

Пред мен стои филтър, пропускащ в едната страна – ако през него към мен премине някакво напълване, аз съм готов да го приема. А ако то остава от другата страна, и не влиза в мен – аз не съм готов да изляза от себе си и да го усетя отвън.

Но нима този метод на поправяне не е логичен? Ти притегляш тази светлина, която те е създала, за да може тя и да те измени. Какво може тук да бъде нелогично? Това, че ти не виждаш тази светлина със своите егоистични очи? С тях, разбира се, ти не можеш да я видиш.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 23.02.2011

[36194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

По духовния път аз си задавам въпрос, който изглежда неразрешим, за това, как да преодолея моето зло начало, егоизма. Кабалистите ти казват „Ти трябва да опиташ”. Разбери това: Творецът наистина е противоположен на твоята природа; свойството отдаване ти е крайно омразно; ти дори не можеш да мислиш за любов към приятеля, а да не говорим за нейното осъществяване.

Какво трябва да направя? Движи се постепенно. Прави действия, които ще те доведат до молитва. Прибягвай към всички възможни средства и трикове, за да усетиш, въпреки всичко, важността на свойството отдаване и да го поставиш над свойството получаване. Дори ако е отблъскващо за твоята природа, дори ако усещаш, че не искаш да отдаваш, защото отдаването ти дава много горчив вкус, тогава поне с разума си, въпреки всичко, ще започнеш да цениш това свойство, заради неговата висота и величие, заради факта, че това е свойството на Твореца. То управлява света и е уважавано от обкръжението, в което си влязъл.

Използвайки различни трикове, ти ще извикаш променящата светлина. С други думи, като учиш, работиш в групата и разпространяваш, ти ще подготвиш своето намерение: „Аз искам влиянието на светлината. Аз искам светлината, силата на отдаване, която е създала моето желание, тоест силата на получаване  да ми повлияе, да повлияе на моето желание и да добави намерението за отдаване към нея.”

Ти не знаеш точно за какво молиш, но все пак опитай. В крайна сметка, искаш да разкриеш Твореца, тоест свойството отдаване. Искаш да почувстваш висшия свят, да живееш в свойството отдаване. Искаш да разкриеш общото кли, общата душа, тоест да живееш с грижата за всички други желания, което ще ти се разкрие под формата на системата на една душа. Постепенно, благодарение на намерението преди и по време на ученето, заедно с приятелите  ще постигнеш нещо наречено „чудо”, и ще започнеш да чувстваш, че повече и повече ти наистина уважаваш и цениш свойството отдаване.

Изведнъж то става много важно за теб. То царува в целия свят, защото отдаването не трябва да бъде изразявано. То е първично; всъщност, то е цялата животворяща сила в цялата реалност. Това свойство поддържа неживото ниво, пораства растителното, дава жизнена сила на животинското ниво и дава на човек съединение и връзка с Твореца.

Когато това „чудо” се случи на човек, той изведнъж чувства любов и връзка с това свойство. Специално чувство се появява в него по отношение на свойството отдаване. Той е готов да получи от него всичко, което то иска да даде, да направи всичко само за да стане подобен на него и да му даде наслаждение. Човек чувства, че е способен да направи това и че по този начин дава благо на свойството отдаване, Твореца.

Всичко това се случва вътре в мен под влиянието на светлината. Но се случва само до степента на моите усилия, в съответствие с тяхното качество и количество. Преди учене, аз се подготвям с въпросите: За какво уча? Защо отварям книгата? Отговорът е, че това е само за да добия свойството отдаване, да разкрия силата на отдаване, да разкрия Твореца и да се слея с Него. С други думи, това е, за да се съединя със силата на отдаване, така че тя да управлява вътре в мен, за да се превърне тя в моето намерение над желанието.

Така човек напредва, докато цялото егоистично желание не се разкрие в него, а силата на отдаване ще стане намерение за него, отдаващото желание над получаващото. Тогава получаващото желание и намерението заради отдаване ще бъдат заедно и човек ще достигне сливане с Твореца. Така ние реализираме себе си правилно. Написано е за това „Исраел изпълнява волята на Твореца”.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кабалистите ни учат на пътя на корените, така че всеки от нас да постигне корена на своята душа. Те ни казват, че най-важното нещо е намерението. На върха има сила, предназначена да ни поправи и да ни преведе през всички стадии до крайното, възвишено състояние. Но ние трябва да предшестваме подемите със собствените си усилия, очаквайки ги с нашето искане или желание.

В края ние трябва да почувстваме нещо, което сега не можем да възприемем. Ние нямаме за какво да се задържим, нямаме възможност. Това „нещо” изглежда незначително и безсмислено. Защо? Защото явлението, което трябва да почувстваме е отдаване и любов към ближния. Това е силата на Твореца, свойството, наречено „Творец”, което обгръща и изпълва цялата реалност.

Ние не го разбираме или чувстваме и сме неспособни да се приближим към него. Ние умишлено сме били създадени противоположни, за да видим светлината от тъмнината, а след това да я разберем, почувстваме и разкрием.

Светлината, просто каквато е, би ни заслепила. Затова ние съществуваме и се развиваме в свойството получаване, постепенно придобивайки все повече и повече детайли от реалността. След това идва момента, когато се отчайваме от получаване и придобиваме стремеж към свойството отдаване. Тази искра, която се пробужда в нас, се нарича „точка в сърцето”.

Тогава ние сме доближени до нейното осъществяване. Ние сме доведени до учител, книги и обкръжение. Сега можем да развием тази искра в истинското свойство на отдаване и любов към ближния. Нашата работа се състои във всевъзможни действия, благодарение на които да ценим повече нашия учител, първоизточниците и обкръжението. Когато ги издигнем над нашия егоизъм, над свойството получаване, свойството отдаване става по-важно за нас и ние започваме да чувстваме по-голямо уважение към светлината, отколкото към тъмнината, повече към Твореца, отколкото към творението.

Аз чета за това в първоизточниците, а това означава, че трябва да се потрудя. Но когато се срещна лице в лице с нея, когато съставя план, за да започна да уважавам и издигам в своите очи отдаването над получаването, това, което разкривам вътре, е безсилие и липсва на всякакъв интерес към предмета. Аз чувствам, че ни най-малко ме интересува учителя, групата или книгите. Всичко губи своя вкус.

Защо? Защото моят егоизъм, моето желание за наслаждение не вижда никаква полза тук. Напротив, от този момент той чувства, че това, което лежи напред, са само загуби.

Как мога да предизвикам нещо лошо на себе си, ако съм напълно желание за наслаждение? Аз просто съм неспособен на това. Възможността да нараня себе си не е присъща на мен.

Какво трябва да направя? Излиза, че моят напредък към Твореца лежи в непрекъснатото отделяне от това, което ми изглежда като „добро”. Нещо повече, то се приближава към „злото”. Възможно ли е това?

Отговорът на този въпрос може единствено да бъде получен от науката кабала.

От урока по статия на Рабаш, 23.02.2011

[36160]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какво се заключва нашата реализация на свободата на волята?

Отговор: В това да се принизиш пред групата, за да получиш от нея важността на духовната цел, Твореца, отдаването. Тоест моята свобода на волята се заключава в моя избор да принизя себе си пред групата, така че всичко, което те имат, да може да стане за мен най-важното нещо и техните мисли за Твореца да може да управляват над всичко, което имам в себе си. И тогава аз ще мисля само за това.

Аз не действам слепешката, сякаш съм хипнотизиран, а работя осъзнато в своя егоизъм срещу него. Аз се свързвам с другарите, отстъпвам пред тях и ги виждам като лидери на нашето поколение, за да придобия тяхната важност за постигане на духовната цел.

Тогава трябва ли да видя този свят с неговите желания за богатство, власт и слава като нещо нисшо и недостойно? Не, не трябва, тъй като ако го направя, то означава, че Творецът е съвсем малко по-велик от тази низост, а аз трябва да постигна различно състояние.

Затова аз трябва високо да ценя богатството, властта, славата и целия този свят, но трябва да поставя духовното дори по-високо. С други думи, аз не трябва да смекчавам значимостта на този свят, както религиите и вярванията съветват, а напротив, аз трябва да ценя всичко, което е в него, но трябва да го използвам единствено за постигане на духовността. И това е същността.

Ако вместо да презираме този свят, въздигнем духовния, то с нарастване на духовното този свят ще стане още по-важен. Така че не го разрушавайте и не го обезценявайте, а издигнете духовното дори по-високо от него! По този начин всеки път ще се издигате от нивото на този свят до нивото на другия свят.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 17.02.2011

[35816]

Filed under: Духовна работа, Духовност, Ежедневен урок - Няма коментари→