Казано е: “Аз създадох злото начало и средството за неговото поправяне, в което е скрита светлината, възвръщаща към източника“. Оттук става ясно, че не можем да се сдобием с нищо сами – а само чрез молба, молитва.

Такъв стремеж да преминем към намерение за отдаване, за благото на другите, дори и да не е искрено, но съвършено противоречащо на властващите над нас все още желания се нарича – молитва или подем на МА“Н.

Ние сме получили малка искра от духовното и, за да пробием границата на духовния свят и да преминем в тази втора част на реалността – на нас не ни достига само желание! Затова всичките наши молитви са само за това – да придобием желание.

Но има и такива състояния, когато на човек нищо не му се иска. И трябва да разберем, че и това е също състояние, дадено ни свише, а не e просто наша леност или равнодушие. Човек е някаква “черна кутия“, пробуждана със сигнали отгоре. Светлината действаща на нашия материал, на желанието да се насладиш, го пробужда повече или по-малко, или въобще го оставя равнодушно.

И в зависимост от това ние се пробуждаме и привличаме, точно, както цветето от слънчевата светлина или дъжда, или увяхваме и падаме, ако не получаваме жизнени сили. И затова ако нямаме сили и желание за духовна работа, трябва да разберем, че точно така, както някога ти си получил вдъхновение свише, и си се стремил, горял и работел – така сега по същия начин отгоре ти вземат желанието.

И това състояние е дадено преднамерено и премерено точно, относително личните свойства на всеки и неговата подготовка – така че да създаде в теб място за молитва. А ти трябва да се постараеш с помощта на групата, книгите, учителя, обкръжението да се мобилизираш с всички сили за молитвата.

Молитвата се ражда от безсилието, нежеланието или обратното – от страстната жажда –  няма значение как точно, но всичко това са условия, дадени свише. И точно така отгоре ни организират обкръжение: групата, учителя, книгите. А ние с помощта на съвместното учение, групата трябва да намерим светлината, която ще ни върне към източника.

Когато се учим заедно – това е най-точното време за молитва. Тъй като се намираме във връзка с висшата система, с Малхут и Зеир Анпин на света Ацилут, тоест с Твореца и Неговата Шхина, включваме се в тях – и то не всеки поотделно, а всички заедно, тоест раждаме обществената молитва. И с това ние изискваме и притегляме към себе си силата за промяна.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Четейки «Зоар», човек трябва да достигне до такова състояние, че да се наслаждава от самия текст, дори да не разбира нито дума от него. Харесва му да слуша думите, самото им звучене го напълва, като кислород. В «Зоар» това е много осезаемо.

А ако човек не чувства това, той трябва да се разтревожи: защо не отделя на това достатъчно внимание.

Много лесно може да се попадне в зависимост от «Зоар»– така, че впоследствие ти ще почувстваш, доколко се нуждаеш от тази Книга. Във всякакви неприятни състояния ще се стремиш към нея, както бебето към биберон. Биберонът за бебето е като спасителен пояс, с него то се чувства в безопасност. Тъй като сукателният инстинкт е най – естественият на животинско ниво. Без него децата не могат да растат.

Така е и с нас – ние трябва да се свържем с книгата «Зоар», както бебето – с биберона. И това е възможно. Необходимо е само постоянство и упоритост –да четем и да четем, пак и пак.

«Зоар» притежава изключително привличаща сила, която действа на човека, като го привързва към Книгата. Тя започва да те подхранва. Без нея започваш да чувстваш празнота в себе си, а като я четеш – се напълваш. Аз съм го изпитал на себе си, и няма никакво съмнение, че това ще се случи с всеки.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.03.2011

[37144]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да си щастлив? По какво женското щастие се различава от мъжкото?

Отговор: В крайна сметка, щастието и на двамата се крие в постигането на корена на техните души. Там, те ще намерят съвършенство, удовлетворение, напълване.

Но независимо, че вървят по този път заедно, усещанията им са съвсем различни. Така в света Ацилут, Зеир Анпин получава светлина от родителския парцуф Аба ве-Има, а Малхут получава само от него, подобно на по-малка сестра – въпреки че благодарение на нея, той се е издигнал.

Тяхното истинско единение се осъществява в Бина – тогава те постигат поправянето, което се нарича: „двете големи светила”. Зеир Анпин и Малхут, заедно излизат на това стъпало и между тях се възцарява истинско равенство, общо съвършенство. Това е възможно само по съвместния път към целта, към сливането с Твореца.

За нас това все още предстои, но сега вече трябва да се стремим да разбираме този процес и подстъпите към него. Така ще се реши проблемът на съвременната криза.

От беседа за жената, 08.03.2010

[37459]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Струва ни се, че трябва да молим за напълване: „Напълни ме, напълни!” Но духовният свят – това е обратен, антисвят, защото в него напълване се явява самата работа, усилието, стремежът към целта, желанието да обичаш!

Само това желание напълва човека. Той се напълва вече от желанието за отдаване, а даже не от самото действие.

Човекът се напълва от Твореца, а Творецът – това е силата на отдаване. Ако ние достигаме силите на отдаване и се напълваме от това, че искаме да отдаваме, все още не осъществили самото действие – това се нарича степента Бина. А когато ние реализираме действието отдаване – това е вече степента Кетер, степента на любовта. Това е и напълването.

В нашия свят това е устроено по друг начин: аз изпълнявам някакво действие и чакам, какво сега ще ми платят – заплатата и ще бъде моето напълване. Но в духовния свят не е така. Там самото действие служи за напълване. Както е казано: „Наградата за заповедта е самата заповед”.

Но има и допълнение: „Наградата за заповедта е да познаеш Заповядващия”. Тоест, там вътре се разкрива някой, сливащ се с теб…

Няма такова нещо да се иска някаква отплата за действието отдаване – иначе, това няма да бъде отдаване! Затова нашето напълване се намира в нашите усилия, в работата, в самия стремеж към духовното. Подобно на майката, която обича детето и не иска в замяна неговата любов – тя се напълва вече сама със своята любов и отдаване към него.

Затова, ние молим само за желание за отдаване, и повече нищо не ни е необходимо. Ако имам такова желание към Твореца, към любовта, към отдаването – повече няма за какво да се моли! Това е достатъчно за да се усещаш съвършено напълнен.

Той ще бъда напълнен в своите желания за отдаване – а егоистичните желания за наслаждение, никога няма да бъдат напълнени. Те могат да се напълнят само със слаба искра, която се нарича „тънко светене” – много ограничения живот в този свят.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37152]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Разкриването на отблъскването и ненавистта в групата ще послужи за духовно издигане, ако разберем, че по този начин става разкриването на злото, за което е казано: „Аз съм създал злото начало и средството за неговото поправяне – светлината, връщаща към Източника”.

Именно сега, трябва да работим още повече, за да привлечем към себе си тази светлина и разкриващото се зло ще се превърне в добро – за да може обратната страна на стъпалото да премине в лицевата, а злото начало да се превърне в добро.

За да се обърне злото в добро, трябва само да се смени намерението: от егоистично, за самия себе си към грижа за ближния. Но разбира се, ние не сме способни да променим отношението си и изведнъж да започнем да обичаме другарите. Може би, не трябва и да се опитваме. Но с всички сили трябва да се стараем да привлечем обкръжаващата светлина, да чакаме висшата сила да ни поправи.

Така, аз печеля двойно. Първо, моето зло начало се обръща в добро. А освен това, в доброто свойство ще се разкрие Творецът, защото именно Той извършва изменението и участва в него.

Ако не тръгнем в тази посока, по пътя на светлината и не я привлечем, тогава ще се ядем един друг, ще спорим и ще се изясняваме до безкрайност. И тогава е по-добре да се разделим, както е казано: „Разединяването на грешниците е полезно и за самите тях, и за света”. Такава група си струва да бъде разпусната – явно още не е дошло времето, когато ще са способни да чуят, че трябва да се съединят с помощта на обкръжаващата светлина.

А възможно е и да не чуват, че съединението може да се осъществи само чрез светлината и вместо това, да се опитват просто да се съберат в добра компания. Но това няма да се получи, защото Творецът ще попречи и няма да им позволи да го направят, разкривайки ненавистта между тях.

Понякога, отделянето един от друг и разотиването по къщите помага, защото на разстояние ненавистта малко ще утихне и ще им даде възможност да чуят онова, за което се говори и какво трябва да направят. Защото сега, в тях бушува огън, който не им позволява да видят истината – че към тази ненавист трябва се отнасят като към добър посланик на Твореца.

Не на злото, а именно на доброто. Ако разкрием, че тази ненавист е средство за нашия подем, тогава й се радваме!

А ние не виждаме в нея нито посланик на Твореца, нито добър знак – и я приемаме буквално, като някакво материално явление и ненавист между животинските тела. Не виждаме, че така ни се разкрива обратната страна на висшето стъпало.

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37291]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички наши молитви могат да бъдат единствено за желание за отдаване. Но когато желанието дълго не се осъществи, то човек достига до отчаяние, защото той все още съществува в желание за наслаждение.

Ако имах отдаващи желания, аз не бих се отчаял. Аз бих се напълнил от своите очаквания. Но след като моите желания са егоистични, то и моите очаквания за отдаване не ме напълват.

Тогава и човек пада. Казано е: злощастие на този, който изоставя своите усилия преди да ги е приключил. Тогава групата трябва да помогне на човека, за да може той да добави още една капка над границата на отчаяние, която е достигнал, без значение доколко повече той не може. Имено това е мястото, в което той трябва да добави още малко усилие – в същото място, в което му изглежда, че е достигнал пълно отчаяние – и да използва допълнителната сила, получена от обкръжението.

Тези добавки изграждат прехода в духовния свят. В крайна сметка, те ни пробуждат към допълнителна молитва, на която отговаря светлината, която идва и превръща желанието в отдаващо.

Тогава започваме да се наслаждаваме от отдаването, в което никога не може да има разочарование! Няма никакво ограничение в света на отдаването. Целият свят е пред теб – давай, напълни себе си без никакви ограничения, безкрайно! Направи всичко, което поискаш!

В крайна сметка, ако твоето намерение е да отдаваш на ближния, тогава няма никакви ограничения за теб.

От урока по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, «Предисловие към ТЕС»: „И само героите сред тях, чиято граница на търпение устояла, победили стражата, и, отваряйки портите, били удостоени веднага да съзрат лика на Царя…“

Въпрос: Какво означава „големина на търпение“?

Отговор: Човек идва в кабала, горящ от нетърпение да постигне всичко и веднага, а когато не успее, започва да се сърди  на себе си, на Твореца и на целия свят. Така се проявява неговото здраво и силно егоистично желание, което разбира, че то няма никакъв шанс  да напълни себе си поради своята пълна противоположност на източника на напълване.

Големината на търпение се формира в човека, когато той започне да разбира в какво се състои духовният път, осъзнае необходимостта на всеки негов етап, и, като че ли с пинсета, едно по едно, събира всички свои натрупани впечатления, разбирайки, че без тях няма да може да сглоби „легото“ на своята душа.

Тъй като душата на човека включва хиляди различни детайли, всеки от които е необходимо да се обработи, затова е невозможно да се прескочи някой етап.

Баал а-Сулам пише, че именно този, който върви дълго към поправянето, печели повече, защото извършва по дълбоки изяснения. Тъй като нашата обща душа не е просто двуизмерен пъзел, а сложна структура, която се разпростира в дълбочина по всички посоки, защото всяка душа трябва да включва в себе си всички души.

Това е многоизмерно духовно пространство, в което човек със своето тяло е свързан абсолютно с всяка душа, като че ли, освен нея, няма никой друг. И затова човек трябва да направи много големи изяснения.

Така че, големината на търпение не означава големината на твоята сдържаност или, напротив – нетърпение. Творецът е ненарушим закон на природата, и нищо няма да ти помогне. Защото ти можеш колкото искаш да викаш на някаква машина, която не успяваш да задвижиш, но нищо няма да се промени.

Големината на търпение е когато човек с помощта на обкръжението се старае да придобие правилен подход за своя духовен напредък.

С други думи, докато всички заедно не се обединим, нашето кли/желание няма да е съвършено, и ние не ще можем да влезем в чертозите на Твореца. Ние трябва да достигнем минималната големина на желание – така наречената „сеа“. И за това е необходимо търпение.

Ти трябва винаги да се обръщаш към групата и да я молиш за поддръжка, да се учиш на търпение от другите. Но това само се нарича търпение, а всъщност, това е взаимно включване в останалите.

Търпение – това е, когато знам, че няма да придобия духовното по-рано от другите. Аз трябва да работя заедно с тях, да ги издигам, и тогава, последен, аз ще вляза в духовния свят.

Именно това, че знам, че съм последен се и нарича големина на търпението. Това е много важно свойство, което произтича от факта, че няма нищо освен единното кли/желание и светлината, а аз само ги пробуждам към обединение.

Тоест, когато всички се стремят да се изкачат на планината, в двореца на Царя, – аз не тичам преди всички, а ги подтиквам отзад. Аз съм последен. И ако съм готов на това, аз имам големина на търпение. Ако помагам на всички, то след като те се поправят, аз също ще бъда поправен.

Никой не може да постигне поправяне по-рано от своето обкръжение. Казва се, че човек не може да се издигне по-високо от своя кръг, тъй като това е цялостна система, в която всички нейни част взаимодействат помежду си. Така че как може една част от нея да бъде поправена, а друга – не?

Затова колкото повече човек се стреми да издигне своето обкръжение, толкова повече издига себе си. Само такъв подход води към успех.

А също големината на търпение на човека измерва неговата способност да обърне страданието от необходимостта да се сдържа, – в отдаване и наслаждение. И тогава тази мярка на търпения, която е „устояла“ по време на работата, се превръща в голямо кли/желание.

Тъй като всяко нетърпение – това е истинска проява на егото, което „гори“, желаейки да се напълни, и ненавижда всичко, което му пречи да достигне напълването. А големината на търпение на човека като че ли обуздава егото, поправя го и се явява критерий за духовния напредък на човека.

Като резултат, големината на търпение – това са тези непоправени келим/желания, които разделят мен от Твореца. Защото именно в тях усещам нетърпение.

От урока по статията „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 25.02.2011

[37071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п.180: …По шест свойства следва да разгледаме образите на хората, за да знаем напълно мъдростта. А именно по косата, очите, носа, устните, лицето и ръцете, т.е. по линиите на ръцете.

Науката кабала обяснява всички духовни свойства, уповавайки се на земни термини. Това е така, защото няма думи или букви в духовния свят, а само усещане, постижение и разбиране. Затова ние нямаме никакъв друг начин да изразим и придадем от един човек на друг духовната информация и впечатление. По тази причина използваме думи от нашия свят – нашият свят, тази земна реалност, е отпечатък на висшата реалност и всичко, съществуващо в нашия свят, им своя корен в духовния свят.

Затова, когато „Зоар” говори за чертите на човешкото лице, за неговите вътрешни органи или части на тялото, всичко това описва съответстващите сили, действащи в духовното пространство, т.е. между душите, вътре в тяхната връзка. Така, използвайки „езика на клоните”, ние придаваме един на друг информация за духовния свят.

Това може да бъде съпоставено с електрическите сили, чрез които изграждаме образа на компютърния екран. Вътре в компютъра има електрически сили, но за себе си ние ги обрисуваме в понятни за нас изображения.

Ние можем да говорим за вътрешни електрически сили, използвайки техните външни проявления: графически термини, цветове и геометрични фигури. Ние можем да назовем тези електрически сили по тяхното графическо изображение, въпреки че те не изобразяват цветове, линии или образи, но във външното си проявление те изграждат за нас тези форми и ние използваме имената на тези форми, за да наименуваме тези сили.

Затова трябва да разберем, че авторите на „Зоар” не са се занимавали с физически мистицизъм, физиология и прочее, а са желали подробно да опишат вътрешната структура на душата. Човек, който се намира в духовния свят, си представя всичко, написано в „Зоар”, в духовен смисъл, знаейки че се говори за духовното. Той вижда това, защото духовното впечатление е много по-мощно отколкото земното. Затова преди всичко той съзерцава духовната картина.

От друга страна, човек, пребиваващ само в материалния свят и възприемащ единствено земната реалност на своя екран, вижда земни образи зад думите на „Зоар”.

Така че нека се опитаме, когато четем „Зоар”, да преминем от единия екран на другия, от външния екран, на който са изобразени земни образи, към вътрешната структура на душата. Нека се опитаме да си представим свойствата на душата. И въпреки че не разбираме за какво говори „Зоар”, нашите усилия пробуждат светлината, която ни поправя.

Баал а-Сулам пише в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”:

Затова трябва да питаме, защо тогава кабалистите са задължили всеки човек да учи мъдростта кабала? Действително в нея се крие огромно нещо, достойно за гласност: има чудесен, неоценим лек за тези, които се занимават с мъдростта кабала. Въпреки че те не разбират какво изучават, чрез стремежа и голямото желание да разберат какво изучават, те пробуждат върху себе си светлината, която обкръжава техните души.

Нашето желание трябва да бъде насочено не към разбиране, а към усещане на тази вътрешна духовна картина. Имено чрез това желание ние привличаме светлината, която ни поправя. Тогава навлизаме в усещанията на този вътрешен свят.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 04.03.2011

[37010]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо Вие често отказвате да отговаряте на въпроси за самия текст на „Зоар”?

Отговор: Какъв е смисълът да им отговарям? Човек, който го постига, получава отговора сам. А човек, който не го постига, трябва да работи върху това да го постигне.

Отговор на въпрос, който се възприема с нашия земен разум, ни води на нивото на този материален свят, успокоявайки ни с фалшиво разбиране. Но това не е истински отговор и не ни помага. В крайна сметка, в този случай човек не се опитва да добие връзка с Тора – със светлината, която го поправя, а желае да постигне мъдрост, а това е обратно на нашия път.

Разбира се, ние трябва да знаем материала малко, за да бъдем свързани с него поне външно като малки деца, които се сблъскват с нещо в нашия свят без все още да го разбират. Но не трябва да получаваме отговори, които потушават нашето желание да постигаме. В крайна сметка, ние четем текста заради постижението. Когато го постигнем, тогава ще получим отговора. И това ще бъде истинският отговор.

Следователно, няма нищо конкретно, за което да питате в самия текст на „Зоар” – за имената, названията, силите и ангелите. Какъв е смисълът на това? Кой го разбира? Кой ще ви даде отговор, при условие, че не сте го разкрили в себе си?

Затова, цялото ни учене е само заради разкриването на келим, съсъди или желания, в които всичко, което учим, ще се разкрие.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 07.03.2011

[37301]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Съединението е възможно само при подобие на свойствата – и не е важно между кой. В крайна сметка няма никаква разлика между частите в реалността. Всички части на мирозданието: неживото, растително, животинско, човек, Творец – се обединяват в едно цяло.

Това е постоянно и вече съществуващо състояние, а всички останали картини ми се представят само като в криво огледало, по принципа: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”.

Аз сам съм виновен, че виждам това единствено и съвършено състояние под формата на  всевъзможни пороци – поради собственото си порочно зрение, поради разбитите келим.

Затова отношението към всяка част трябва да бъде равно – тъй като всички те се съединяват като абсолютно равни помежду си. А това, че ми се струва, че някои са по-висши или нисши, по-близо или по-далече, по-полезни или вредни – всичко това показва само разликата в моите вътрешни желания и свойства, които все още не са поправени и са разбити.

Разбиването не е в степента, в която виждам пред себе си, а в мен самия. Благодарение на своите пороци аз виждам мирозданието такова порочно, а то всъщност е съвършено и съществува в пълно единство, без да преминава през каквито и да е изменения.

Малхут – творението е, което се отделя от съвършеното състояние на света на Безкрайността, съкращавайки себе си, скривайки се под завеси, които се наричат „светове” („олам” – от думата „алама”, скриване), криещи това съвършено състояние. Така ние се оказваме в този свят и губим способност да видим истината.

Всичко това е направено за да можем сами да установим правилно отношение и да разкрием истината, независимо че се намираме в лъжа. Всеки път трябва ясно да помним, че има две състояния: действително състояние, което ние усещаме сега, виждайки всички порочни, и желателно състояние – истинското, което искаме да разкрием, но което за сега е скрито от нас.

Трябва винаги да се стремим да виждаме това желателно състояние през днешното и да изясним какво не ми достига, за да видя света съвършен! В тази степен, доколкото аз мога да си представя, какво означава съвършенство…

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37284]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→