Конгресът в Мецукей Даргот, урок 3

Принципът на възпитаване си остава неизменен. Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като средство за неговото поправяне“. Първо трябва да се разкрие злото, а после то да се поправи. Такава е нашата работа, такъв е процесът, който трябва да  преминем.

Ние вървим напред от поколение в поколение, и във всяко от тях се появяват хора, считащи, че знаят как да възпитават децата и обществото. През 17-18 век е възникнала пресата, а след това – и другите средства за масова информация: радио, телевизия, интернет.

И ето че днес става ясно, че това са разрушителни инструменти, заради които нашето общество е разпокъсано, объркано и безпомощно. Ние не знаем как да стане, а нашите деца и не искат да се възпитават – дори и по начина, по който това е ставало по-рано, – и си създават алтернативи в интернет. Ако не днес, утре всичко ще се разпадне.

Къде е решението?

Както и целият свят, и системата на възпитание също трябва да формира от човека, Човек, подобен на Твореца. А ние получаваме нещо противоположно. Да отгледаш Човека, да повдигнеш всички нас на духовното стъпало – ето това е възпитанието. В това ние трябва да възпитаваме себе си и подрастващото поколение.

Кабалистите ни обясняват, че възпитанието се реализира само посредством правилната среда. Затова постъпвайки към възпитанието според съветите на кабалистите, ние трябва да организираме за себе си обкръжението, т.е. учителя, групата и книгите. На всичко това и се учим.

Учителят – този, който само те направлява към целта и постоянно се грижи ти да си устремен към нея. Обкръжението – такива хора като теб, готови да вървят ръка за ръка в устрема към целта. Всичко това заедно съставлява голямото обкръжение, изграждащо всеки.

В статията “Свобода на волята“ Баал а-Сулам обяснява, че човекът е длъжен през цялото време да “се продава“ на обкръжението, “да плаща“ на приятелите, за да му влияят те – да плаща с усилия, самоотрицание, така че те все по-вече и повече да възвишават целта в неговите очи.

Това касае взаимоотношенията на човек с обкръжението, но също така това се отнася и до възпитаването. Човек не може да се възпитава сам. Толкова доколкото той се свежда пред правилното обкръжение, дотолкова се прониква от неговото въодушевление, именно чрез групата получава светлината, възвръщаща към Източника.

Така и човек се движи напред, докато не достигне до подобие с Твореца. Преминавайки през многобройни действия, той постепенно разкрива своята противоположност с Твореца в цялата ѝ степен и необходимостта да се уподоби на Него. Като следствие човек изпитва падения и подеми – и посредством такива точно “радикални“ действия придобива подобие с Твореца.

Всъщност това е нашето основно занятие. Ние трябва да станем наставници на самите себе си, а освен това, да организираме цялата група за разпространение в Израел и в света, за да станем “светлината за народите“, т.е. да им покажем, как чрез обкръжение се привлича светлината възвръщаща към Източника. Така всеки ще достигне степента на Човека.

В програмата на Природата е записано да ни придвижва към това или по пътя на Тора, или по пътя на страданията. “Тора“ – това е учене (ораá). Цялата система на възпитание е включена в нея. И затова, както е казано в нея, ние трябва да станем “царството на свещенослужителите“, т.е. възпитателите, учителите на народа.

От 3-я урока на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37546]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на урока аз постоянно мисля за предстоящия конгрес и ми е трудно се концентрирам. Губя ли нещо в резултат на това?

Отговор: Разбира се, че не. Ние винаги усещаме натиск в процеса на подготовка за такива масови събития. Веднъж в годината се събираме заедно на конгрес в САЩ и трябва да видим това като неповторима възможност да се обединим един с друг. Няма друга възможност да получим повече обкръжаваща светлина, подкрепа и сила да напреднем освен на подобни събирания като това.

Имено това аз лично очаквам. Спомням си как в началото, когато започвах да уча с Рабаш, буквално няколко месеца по-късно пътувахме заедно до Цфат. В не много голям двор с малка къща се събрахме заедно всички ученици на Рабаш, които са учили с него по различно време и изведнъж са поискали да се присъединят към нас. Около 40 човека се събраха, което беше доста голяма група преди да доведа при него нови ученици.

Аз виждах колко е развълнуван той от това пътуване и от това да бъде там. Аз го попитах: „Какво има толкова особено в това?”. Той ми обясни, че тези събирания са най-ефикасното средство в нашия свят за духовно предвижване, когато човек идва, за да се обедини с другите, работи заради това, прави усилия и желае да получи силите на другите, да ги събере и да ги поеме вътре в себе си, буквално да изпие тази мощ. Това зависи само от него и от неговата чувствителност.

Ако се подготвя за конгреса по правилния начин, тогава отивам там и получавам всичко, което мога. Всичко зависи от мен. Това е така, защото сме изправени пред Безкрайността. Аз мога да дойда на конгреса и да не получа нищо, да презра другите и да си тръгна от там с още по-голяма хладина отколко преди. Или аз мога да отида там и да бъда впечатлен, трогнат и вдъхновен. Аз мога да попия толкова много сила и обкръжаваща светлина, която не ще получа по време на години на учене. Всичко зависи от моята подготовка.

Затова ние трябва вече да се подготвяме за предстоящия конгрес. Преди такова огромно събитие, когато човек планира да се съедини с другите, той трябва да изпита вълнение и страх, усещане, че стои на прага на голяма вътрешна промяна. Това напрежение на очакване и подготовка се усеща дори физически.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 08.03.2011

[37452]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Задачата на творението е да върви към нови неочаквани и предварително неизвестни състояния, организирайки си всички нужни  условия за привличане на висшата сила, която може да го промени.

Затова тези действия се наричат “чудодейно средство“ (сгула). Има точно определини действия, които творението трябва да изпълни: само да възбужда своето желание, да го подготвя,  да влезе в групата и “да си купи другари“ с това, че отдава на групата и принизява себе си.

Нужно е да се вдъхнови от тяхното величие към целта, “да си направи висшия“, тоест учител, при когото да е готов да се учи заедно с другарите, и да се съедини в едно общо желание, в един съсъд (“кли“), така че да поправи разбиването.

А вътре в разбиването ни се разкрива нашето поправяне – поправеното състояние и висшата светлина, напълваща нашия възстановен общ съсъд. Тоест тук има действия, които можем точно да опишем и да изпълним практически, оставайки в нашата егоистична природа, във все още не поправеното състояние. И такъв етап съществува на всяко стъпало на подема, дори и на духовните стъпала.

А действието от страна на висшия – това е висшата светлина (светлината АБ–САГ или обкръжаващата светлина), приходяща по непонятен за нас начин и въздействаща ни неусетно и незабележимо. Ние чувстваме само последствията от нейното въздействие.

И затова съществува този разрив между действията на творението и въздействието на Твореца в отговор на тези действия на творението, ако те са правилно организирани. Тоест от страна на творението не се проследява никаква причинно-следствена връзка, и ние не разбираме как и кога става този пробив. Затова цялата тази работа се нарича “чудодейно средство“.

Но всичко това става, защото творението възнамерява да получи нова природа, каквато сега то няма. И затова ние не можем да видим и чувстваме тези изменения, които трябва да станат в нас. Ето защо това се нарича чудо.

Когато човек получава свише тези изменения в себе си, на него му става понятен целия порядък действия, през които той е преминал, и тогава за миналото той може да каже: “Аз прилагах усилия и намерих!“

И точно находката означава чудо (сгула). Всеки път трябва да се стараем да направим всичко възможно, както е казано: “Направи всичко, което е по силите ти!“ – и ще намериш! Точно с това и се определя несъответствието между двете стъпала: моето днешно стъпало, над което аз властвам – усещам го, разбирам го, всичко устройвам сам – “правя всичко, което е по силите ми“.

А след това “намирам“ съвършено ново състояние, което идва като чудо. Защото аз получавам съвършено нова природа, която по-рано не съм могъл да очаквам и предчувствам.

От урока на тема „Чудодейната сила на ученето“, 08.03.2011

[37438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Решимот (информационен ген) е картина, форма, която определя бъдещото състояние, но което идва от миналото. Да допуснем, че вчера съм бил на ресторант и съм платил 100 шекела за вечеря – поръчал съм пет блюда, пълен НАРАНХАЙ. А днес имам само 50 шекела вместо 100, и сервитьорът казва, че мога отново да поръчам пет ястия, но този път те ще бъдат различни: котлет вместо пържола, херинга вместо сьомга…, но ще имам пет блюда.

Аз изисквам в зависимост от това, което съм получил преди, тъй като не различавам друг вкус. Но моят екран (покритие) съответства единствено на това, което мога сега да получа. Аз правя изчисления относно това, което се е случило. Очевидно, в края получавам нещо напълно различно от това, което съм имал преди, но това не е важно!

Как мога да искам светлината, която все още не е в мен и за която нямам никакви данни? Как правя разчет на новото състояние – в крайна сметка това е ново стъпало, огромна, несъизмерима разлика?

Но аз правя разчет за максимално отдаване на Твореца, и затова това, което съм получил днес не е важно за мен. Дори ако това е варен котлет вместо печеното агне, с което са ме нахранили вчера – това е максимума, на който съм способен и аз съм доволен, че съм успял да извърша този максимален разчет заради Твореца. Затова аз се съгласявам с това, което ми е било разкрито, като най-желаното напълване.

В действителност има значение моето намерение за отдаване, а не какво съм получил, какво парче месо на масата. Всичко, което Той ми даде, ще бъде максималното, на което съм способен и затова ще бъде прекрасно!

Затова ние можем да направим точен разчет на състоянията, които още не са били разкрити в нас. Ние извършваме разчет не на качеството получена светлина, а на качеството на своето отдаване.

От урока по „Учение на Десетте Сфирот”, 03.03.2011

[36950]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как жените трябва да поддържат обединението на мъжете?

Отговор: Това е много важно и много силно действие от страна на жените. Те могат да подбуждат мъжете към духовно напредване, към обединение, към обучаване и разпространение.

По същия начин в духовния свят Зеир Анпин се задвижва и започва да действа едва когато Малхут, женската част го пробужда към това, издигайки МАН към него и искайки поправяне.

Мъжа няма да се пробуди без жена, без женско желание – и в къщи и в групата. И затова женската част е длъжна да се пробужда и да буди мъжката – защото иначе мъжете няма да достигнат целта.

Ние се обръщаме към всички жени от световното кли с молба да се обединят помежду си и в различни форми да оказват натиск върху мъжете. Тогава мъжете ще почувстват, че са длъжни да вървят напред и че не бива да се успокояват.

От беседата за  жената, 08.03.2010

[37470]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Днес ние се намираме в преходен период. А когато пристъпим към поправянето, жените ще бъдат съвършено равни с мъжете.

По духовния път жената трябва да поставя желание, да оказва натиск на мъжа и да го задължава към напредък. Както и в нашия свят жената притиска мъжа, за да работи и да ѝ носи заплата. А когато има дом и средства за съществуване, тогава ние раждаме деца и ги отглеждаме.

Така и в духовното: ако заедно работим върху поправянето на душите, то пораждаме нови души. За това е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Разкриването на Твореца става именно между нас, когато ние всички сме заедно.

В тези действия и мъжете и жените трябва да внасят своя принос. Тук няма големи и малки. Невъзможно е да се родиш без жена. Да израсне нова душа, нов духовен парцуф е възможно само със силата на женското желание.

В процеса на поправяне няма по-голяма тежест, никой не е по-голям или по-малък. Без женското желание мъжът е безсилен, а женското желание без мъжкия екран също е безсилно.

Но кой все пак е първичен? Жената. Защото желанието за молбата за поправяне винаги идва от жената. Така и в нашия свят: макар на мъжете да им се струва, че те преуспяват със собствените си сили, в действителност всички техни действия – са само заради жените, само за това да придобият тежест в техните очи. Така сме устроени ние.

От беседата за жените, 06.03.2011

[37195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

От писмо №40 на Рабаш: „Всеки от подаръците, който се дарява на другар, е подобен на куршум, правещ отвор в камък.

И даже, ако първият куршум оставя само незабелязана драскотина, то вторият, удрящ по същото място, вече го нащърбява, а третият – пробива отвор.

С помощта на много куршуми, попадащи в целта, отворът се разширява и става кухина в каменното сърце на другаря, където се събират всички подаръци.

От всеки подарък излизат искри любов, докато не се съберат всички искри в кухината на каменното сърце, и от тях се образува пламък”.

За да приближим себе си до истинското, съвършеното състояние, е необходимо да действаме заради сближаването с другарите в групата. И макар че, сега аз не чувствам никаква потребност от такова сближаване, то какво обикновено правят за хората, които  обичат? – На тях им даряват подаръци!

Така става по естествен начин – ако аз обичам някого, то искам да го зарадвам и се наслаждавам от това даже и в материалния свят. Както ние подаряваме подаръци на малките деца и се наслаждаваме от тяхната радост.

Точно същото действие е необходимо да извършим в състояние на ненавист, отблъскване, пустота и безразличие – да подаряваме на другите подаръци, които ще започнат да действат. Така аз изразявам своето желание да поправя отношенията между нас – заради това, да достигна отдаването на Твореца, при което ще възненавидя още повече другаря си, ако то ми се разкрие.

Затова аз изпълнявам указанието на кабалистите: „Купи си другар” и умножавам подаръците. И това е духовно действие, а не материално, защото с това аз изразявам своята готовност да се приближа до другаря, знаейки, че това е средство за приближаване до Твореца. Затова тук няма какво да се стеснявам – аз изпълнявам „заповед” и действам за достигането на връзка с Твореца, тъй като нямам други средства за това.

Не се изискват някакви материални подаръци, и ценността на подаръка не се определя от неговата стойност – важното е как аз изразявам своето желание да се приближа, независимо от чувството на отблъскване. Тази разлика и определя размера на подаръка.

Защото понякога нищо не струва да купиш скъп подарък, но е трудно да присъединиш към него своето отношение – а това е най-важното.

От урок по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37281]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От гледна точка на кабала, има ли място за игра между мъжа и жената?

Отговор: В себе си, аз играя на по-добрия – с намерението, че това действително ще се осъществи. Ето какво е игра в духовен смисъл.

Даже на животинско и на растително ниво, и още повече на човешката степен, в мислите и в желанията, когато някой желае да порасне, т.е. да стане по-добър – той играе на това.

По такъв начин той привлича „енергията”, обкръжаващата светлина от по-висока степен и се издига на нея – преминава в ново, по-поправено състояние.

Въпрос: В такъв случай как трябва да се играе в семейството?

Отговор: Трябва да се играе като в поправено семейство: да не спорим и да покриваме всичко лошо. Казано е: „всички престъпления ще покрие любовта”. Не се опитвай да ги поправиш – покривай ги.

Въпрос: А как е при разкриването на злото?

Отговор: Защо? Нима можеш да го поправиш? Няма такава заповед – да разкриваме злото. То ще се прояви само, ако ти потеглиш към доброто. Ние се устремяваме към духовното единство – и тогава ни се разкрива злото, като все още непоправената част на следващата степен. А след това я поправяме.

Така е и в материалното: защо да будим лошото? Днес това е проблем на целия свят. Хайде да играем в добър свят – по такъв начин ще привлечем свише сили, които ще ни поправят. И тогава светът действително ще стане добър. Така трябва да се постъпва в семейството, със съпругата, с децата – навсякъде. Но, осъзнато, разбирайки принципа, по който действаме.

Въпрос: Но ако има проблеми, които е необходимо да се разрешат?

Отговор: Ние ги разрешаваме, но не на тази степен, където сега се разкриват ненавистта и любовта. Ние „отиваме встрани”, записваме проблемите и ги подреждаме. Главното е да ги изведем от нашите взаимоотношения и да ги преведем в разреда странични усложнения, които се нуждаят от решение.

А помежду си – играем само на добро. „Играем” – в смисъл: искаме да стане така. На нас постоянно ни се разкриват непоправености, дефекти, а ние се изграждаме над тях, още и още.

Така любовта „покрива престъпленията”. Не може да има любов, ако отначало няма спорове. Понякога хората даже искат да почувстват тези недоразумения, за да разкрият още голяма любов. Едното не може да бъде без другото.

Но правилният подход е непроменим: постоянно тегли себе си към единството. Не опитвай да откраднеш нещо, за да откриеш, че си крадец, а после да пристъпиш към самопоправяне. Всички „заповеди”, т.е. духовни повели, винаги са насочени към доброто, а по пътя към него, се разкрива част от злото.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Каква е ползата от моите растящи егоистични желания?

Отговор: Тяхната задача е да те доведат до провал, да почувстваш, че си нищо и в живота ти е много зле, а желанията ти са лоши, и въобще – около теб нищо не си струва.

Така, че сега ти трябва само светлината, за да те пробуди. А тя ще ти покаже, че желанията ти са още по-лоши, отколкото си мислил.

И тогава ще поискаш да се издигнеш над тях и ще започнеш да разкриваш обратната страна на действителността над тези желания. Но за това, трябва да започнеш да учиш в група, защото лекциите и живото общуване не могат да се заменят с нищо.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“ 04.01.2011

[37103]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

От статия на Рабаш: Защо е казано, че „Творецът изцерява разбитите сърца“? Защото главното за човека е сърцето, тъй като това е съсъд за висшата светлина. Но ако съсъдът е разбит, то всичко, с което го напълват, се излива навън.

И затова, ако сърцето е разбито, тоест егоистичното желание властва в сърцето – там не може да влезе светлина. И всичко, което се получава егоистично – всичко отива към нечистите сили (клипот). Това се нарича „разбито сърце“.

А затова човек моли Твореца да му помогне и да излекува неговото разбито сърце, в което не може да влезе нищо духовно – и само Творецът може да го спаси. И затова е написано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Творецът създава творението съвършенно. Но после, за да даде възможност на творението да разбере, почувства, разкрие и оцени това съвършенно състояние, е необходимо да го преведе през състояния, обратни на  съвършенството във всички форми. Тогава творението ще се подготови, ще получи сила, усещане и способност да разкрие съвършенството, в което е създадено.

Състоянията, противоположни на съвършенството се наричат „разбиване“. Те съществуват само по отношение на творението – в неговите чувства и разбирания. Тоест, самият човек открива, че сърцето му е разбито – разбити са всички негови желания, и над него властва егоизмът. И като че ли в разбит съсъд, цялото напълване, което му дават,  се излива навън и отива при егоистичните желания.

Човек чувства, че страстно желае да отдава, но е неспособен на това, тъй като сърцето му е разбито. Той изведнъж открива, че всичките му мисли и желания, целият негов стремеж към отдаване, всъщност са насочени изцяло към противоположното – към егоистично получаване.

Тоест той се разкъсва като че ли в две направления. Първото е неговото страстно желание към Твореца, като че ли от цялото си сърце. Но той открива, че напротив – от цялото си сърце иска обратното.

И тогава, в резултат на тези две противоположни направления, разкриващи се вътре в него, човек чувства, че сърцето му е разбито.  Затова той моли Твореца да излекува неговото сърце и неговите намерения да бъдат насочени към Твореца, към отдаване, към ближния – само в едно направление, а не да се връщат обратно към самия него.

Тогава това се счита за истинска молитва, която се приема свише, както е казано: „Близък е Творецът до тези, чието сърце е разбито“…

Само такова изяснение  ни е необходимо.

От урока на тема „Какво е молитва“, 09.03.2011

[37554]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Молитва, Намерение - Няма коментари→