Животното действа инстинктивно и не греши. Може да се провери, ако искаш да пиеш и се съмняваш дали водата е добра или не – даваш я на куче или котка. Ако е лоша животното не я пие. Но човек няма такава способност, неговите изяснявания са много сложни и объркани.

Колкото по-развито е съществото, толкова повече грешки то прави определяйки доброто и злото. Защото човек бърка доброто и злото със сладкия и горчивия вкус, а това често не съвпада.

За животното сладкото и полезното са едно и също, то няма да обича вредна храна. Животното иска да получи онзи вид „гориво”, което му се полага според природата му – кравата няма да се съблазни от еклери и няма да яде друго освен трева. Човека, обаче, много се обърква и може да обича много вредни за него неща.

И още по-сложно стоят нещата с радостта. Животните не преживяват такива спадове в настроението и даже хората, докото не са достатъчно развити живеят по-спокойно, водейки обикновен ежедневен живот.

Но колкото повече се развива, човек започва много да зависи от своето настроение, когато в него изведнъж съвсем внезапно се сменят усещанията: радост/печал, опустошеност/напълване. Всичко това се случва, за да му се даде свобода на избора и да се изясни на какъв принцип той ще избира: сладко/горчиво или правда/лъжа.

Защото ако му е тъжно, ще се наложи да търси: защо иска да се наслади и с какво и дали си струва да го прави въобще? Що за живот е това без радост? – Нека изяснява!

Но за да се изясни някакво свойство в положителен или отрицателен смисъл, трябва да се разбере неговата същност, за сметка на изясняване на другите „плюсове” и „минуси”. Като например, не просто сладко/горчиво – а какво значи това съотнесено към правда/лъжа и не просто радост/печал – а съотнесено към някаква цел.

Затова, само в човека и особено в развития, започват проблемите с усещането на напълнение и неудовлетвореност, радост и тъга. А ако човек чувства празнота и не вижда радост, тогава няма жизнена сила. Ние виждаме, че съвременното човечество потъва в депресия – но всичко това е за да започнем да търсим как да излезем от нея!

От урока по статията на Рабаш, 18.03.2011

[38421]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато творението започне да си изяснява какво е това свобода на волята, то вижда, че ако свойството отдаване в него се намира над свойството получаване, тогава то го води към истина и свобода! Затова творението избира отдаване, тъй като разбира, че само отдаването дава съвършенство и независимост от собствените желания, т.е. абсолютната истина, която е над Твореца и творението.

Такова високо състояние постига човекът. В крайна сметка, Творецът пребивава в своите определени свойства и творението – в своите. Но човек трябва да направи избор, който е независим от тези две свойства.

Получава се, че силата на Твореца и силата на творението стоят една срещу друга, а човекът извършва особено действие, което се нарича „молитва”. Той прави избор, който се намира над тези две сили. Тогава се ражда неговото ново желание (кли), в което свойството получаване и свойството отдаване, свойството на Твореца и свойството на творението, се обединяват в едно над тези свойства.

Така човек получава забележителен резултат – той открива Кетер на Твореца. Това не е действието на Твореца, чрез което самият човек е създаден, а са Неговите мисли, замисълът, който предшества творението. Това е следствие от средната линия, която се издига над първите две – лявата и дясната, свойството на Твореца и свойството на творението, които достигат до него в действия. Но в средната линия човек се издига над началото на творението.

Тук се разкрива нова възможност пред творението: да се издигне над всички съществуващи сили и свойства. Действително всички сили, свойства, желания, информационни гени, всичко, което съществува в мирозданието, се разкрива пред нас – материала на получаване, силата на отдаване са само средство, което да доведе творението до по-висши понятия, предшестващи действието на Твореца.

Затова във всяко състояние, в което творението трябва да направи правилен избор, то се чувства напълно безпомощно относно точката, която предшества неговото раждане. То трябва да разграничи съсъдите и светлините, желанието за наслаждение, намиращо се в него, и желанието за отдаване – докато изборът лежи над тях.

Молитвата се ражда, когато творението осъзнава, че в състоянието, което е достигнало в резултат на всичките си различия, то не иска и не може да има никаква възможност да се издигне над тези равнозначни възможности и да вземе решение. Тук може само Творецът да реши!

Ние си мислим, че се нуждаем от Твореца единствено, за да победим силата на егоизма със своята сила на отдаване, да детронираме Твореца. Но тук има много повече, отколкото едно просто противоборство на желания, когато човекът се намира между двете сили: Твореца и Фараона. Работата не е в това да изясним кой е по-силен и кой ще победи, а в обединението на тези две сили в средната линия и в издигането над тях.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 10.03.2011

[37672]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В една от вашите лекции казахте, че човек трябва да добави Твореца в своята листа с приятели. Какво означава това в нашата духовна работа?

Отговор: Ако попитате психолозите, те могат да ви кажат какво се случва с една млада женена двойка. Когато започват да живеят заедно, след края на медения месец настъпва период на взаимни претенции, неудовлетвореност, триения и конфликти, и сега те трябва много да се постараят, за да продължат съвместния си живот.

Тези периоди могат да бъдат дълги или кратки – това изцяло зависи от примера, който са видели в дома на своите родители. По това време младата двойка се нуждае от психолози или родители, които да им помогнат да се съединят не на основата на любовта, а на взаимно уважение и компромис.

Те трябва да се научат как да не се дразнят един друг, което предизвиква конфликти между тях, докато пребивават в своето его и са егоистично свързани със своя партньор. Това се случва в нашето ежедневие. Но този подход не работи в нашето духовно развитие.

Докато напредва в духовното, човек трябва да търси тези точки на триене, трябва да ги прави видими, а не да ги скрива, защото „Тора ще дойде” имено от тези точки. Ако човек ги види поправени, желаейки да ги различи и да ги използва, за да промени себе си, тогава вместо да изисква нещо друго, той се стреми да постигне своето собствено вътрешно зло.

Това е възможно само когато човек върви заедно с Твореца, сякаш се държи за Неговата ръка, както е написано „Ела с Мен при Фараона!”. Човек трябва да различи този Фараон, това зло в себе си, да го обуздае и поправи, да се обедини с него и да избяга от него. Но докато работи със злото, човек трябва винаги да бъде свързан с целта и да използва силата на Твореца.

Всички конфликти, спорове и триения могат да бъдат разкрити между приятелите в групата само при условие, че те се стремят към обединение, ако направят усилие да се съединят. Само тогава те ще видят, че се мразят един друг и нямат никакво желание да бъдат съединени. Затова те трябва да привлекат Твореца, за да поправи това зло. В крайна сметка, самият Творец показва на човека къде е неговото зло. Това е мястото, в което Той отсъства, мястото без светлина.

От урока по статията на Рабаш, 25.02.2011

[37869]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава подготовката за конгреса?

Отговор: Конгресът е особено състояние, което изисква от човека огромни усилия, концентрация за вътрешно съединяване. Ти идваш тук, за да вложиш в общия котел своето вътрешно желание да се съединиш с останалите.

Това изисква душевни усилия и именно за тях трябва да се подготвиш. Точно както човек се подготвя за любимо, важно за него събитие.

Знам, че има хора, които по половин година се подготвят за сватба, влагайки в това много усилия. А тук ни очаква много особена Сватба – такова съединяване между нас, където разкриваме висшата сила, Твореца!

Той и сега, вече се намира между нас, но се скрива. И всичко зависи от това, как ще се подготвим, за да разкрием взаимната сила на отдаването – съответно ще се разкрие и силата на Неговото отдаване, на Твореца!

Тук действа законът за подобие на свойствата: ако постигнем съединението между нас, нещо подобно на Неговото отдаване – в този наш, отдаващ съсъд (кли), ще разкрием висшата сила на Даващия.

Именно за това се подготвям: доколко можем да сме в съединение, в отдаване, колко можем да вложим в това. И не е задължително то да е забележимо отвън. Видно е само, че съм вътрешно напрегнат – повече от обикновено, може дори малко да се чувствам като болен.

Известно е, че човек идва в групата не за получаване на знания – като в университета, а за да се съедини с групата. И точно така идваме на конгреса: преди всичко, за да се съединим, за да използваме тази възможност. И може би този път, когато „грош след грош” вече се е натрупал голям капитал на нашата сметка, именно този конгрес ще послужи като последна капка и на нас незабавно ще ни се разкрие Творецът.

Да се надяваме, че този път това ще се случи! Аз винаги се подготвям за такъв пробив.

От урок за вътрешната подготовка за конгреса ”WE!”, 11.03.2011

[37797]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Нима това е реално – 20 години да ходиш по лекари и да изпитваш такава жажда за изцеление, като за първи път?

Отговор: Ако се чувстваш болен и болестта те държи на границата на живота и смъртта през цялото време – постоянно ще бъдеш обхванат от тревога. В нашият земен живот то зависи от това, доколко човек го управляват свише.

А в нашата духовна работа това зависи от групата. Няма такова, че забравата, умората, въодушевлението или възвишеното състояние идват сами по себе си. Това е силата на светлината, действаща върху човека. Ако имаш сила – ти скачаш. Ако имаш неизчерпаем източник на енергия ще скачаш през целия си живот с една и съща скорост. А защо тази вътрешна батерия се изтощава? – Теб специално те лишават от енергия, за да можеш сам да я заредиш.

И няма такова, че ти сам по себе си да си уморен. Има светлина и желание. Светлината вътре в желанието го задейства и може да го движи безкрайно.

Повдигнете се над обикновения си поглед на живота! Имаме в себе си източник на безкрайна енергия, която ни движи, която осъществява всичко. Дори нашият живот и нашата смърт в тази въображаема реалност зависят също от светлината, от тези възможности, които ни предоставя светлината.

Въпрос: Но ако аз не се чувствам болен? Аз идвам на урок, сядам, чета, не разбирам нищо и чувам от вас, че трябва да се съединим. Но с кого или с какво трябва да се съединя?

Отговор: С твоите другари, за да може в съединението между вас да постигнете висшето измерение, духовния живот, истинския себе си. Имаш ли желание за това или не? Ако това желание е угаснало ти трябва отначало да го пробудиш и да разбереш, че то е угаснало, за да го възбудиш с такава сила, за да може то да изплува в тебе както и преди.

Или ти мислиш, че свише в теб ще завъртят ключа като на навиваща се играчка? Но не, теб престават да те включват свише, за да можеш със собственото си осъзнаване, разбиране, със свои сили да започнеш да се движиш.

От урока по Книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо хората получават голяма радост, когато са заедно – в това има ли духовен корен?

Отговор: Разбира се! Невъзможно е да се наслаждаваш сам – ние постепенно стигаме до такъв извод в резултат на цялото си развитие. Защото едно кли не може да получи наслаждение – само, ако то предава чрез себе си светлината на другите.

Да се насладиш може само, ако единият предаде светлината на другия, и нито в един от тях не остане тази светлина. Както в Майката-Бина, която получава светлина в своята горна част (Г”Е) и предава чрез долната си част (АХА”П) на другите. Само благодарение на това, в нея има светлината Хохма.

Ако в нея има само Г”Е – то няма светлината Хохма, а само светлината Хасадим. Но ако в нея има АХА”П – „майка”, за сметка на която тя ражда и предава светлината на другите, само тогава в нея има светлината Хохма.

Затова е невъзможно да разкриеш Твореца, ако ти не си свързан с другите и не им отдаваш! Защото иначе в теб няма кли за разкриването на Твореца. Той се разкрива именно в АХА”П – в светлината Хохма. А Г”Е – това е само светлината Хасадим.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Усещането за тъга и неудовлетвореност идва при нас, за да ни подтикне към правилното изясняване.

Затова, по броя на хората, намиращи се в депресия, вече може да се каже колко са онези, които са готови да слушат – как да стигнат до радостта, в какво е причината за отчаянието, накъде ни води то?

Защо природата ни организира такова развитие, когато стигаме до състояние, при което в нищо не намираме напълване и всичко става безвкусно и безрадостно. Защо не усещаме хармония и удовлетворение от нищо?

Това е специално организирано за онези, които постигат високо развитие, за да могат постепенно да разберат, че именно за сметка на обкръжението, могат да създадат за себе си нови, макар и изкуствени, житейски ценности – живот в отдаване, в съединение. Защото вече сме изпитали и сме се убедили, че целият този живот не ни напълва, когато сме отделени от другите – заради егоистичното получаване.

При такъв живот, когато човек е затворен в себе си и мисли само за себе си – не вижда нищо, освен пустота и отчаяние. В това състояние той няма сили да се развива – а на развития човек му е необходима енергията на напредъка, цел пред него. И ако целта изчезне, не може да намери радост в нищо – в храната, семейството, парите, властта, знанията. За какво му е да живее, ако отпред нищо не свети.

В новото, събуждащо се в него желание, той вече не признава предишните цели. И затова трябва да разбере, че целта вече не може да бъде като предишната – егоистична, когато е търсил начин само как да напълни себе си и всеки път е стигал до опустошение – и така безброй пъти. Сега ще му се наложи да промени насочеността си – на отдаване, на излизане от самия себе си навън, към другите хора.

Но може да го направи само с помощта на обкръжението. Така както по-рано то го е вдъхновявало да се развива заради материалните ценности, сега нека му внуши духовните ценности, излизащи от рамките на тялото – в отдаването на ближния.

И ако почувства каква радост му носи това, ще може да се развива по-нататък. Всичко зависи от обкръжението.

Затова радостта се превръща в показател за действието отдаване, ако това е отдаване на групата. А унинието ни е дадено специално, за да нямаме избор и да ни се наложи да решим: от какво мога да се зарадвам? Тогава ще вляза в групата, ще поискам да приема от тях новите ценности, за да може ценността на отдаването да бъде над тази на получаването и ще започна да се развивам „от себе си – навън”.

Защото, без радост няма живот! Радостта е признак за правилно развитие.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38418]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Злото начало” – това не е просто желанието да навредиш на някой, присъщо ми по рождение. Това природно качество все още не се нарича зло начало.

Злото начало ние разкриваме, само когато започнем да се занимаваме с Тора, притегляме светлината, възвръщаща към източника, и искаме да се съединим с помощта на тази светлина.

Тоест, то се разкрива не на просто битово ниво, а само на хората с духовен ген, с „точка в сърцето”, които се включват в кабалистичната група и започват да работят в нея, за да излязат от своята егоистична природа, от намерението „заради себе си”.

Те преминават целия предварителен път на развитие, вътрешните състояния: Авраам, Ицхак, Яков, египетското изгнание, и се отчайват, разбирайки, че не са способни да се съединят – както е казано: „И завикаха синовете на Исраел от тази тежка работа”. Тогава на тях постепенно им се разкрива това зло начало, което се нарича Фараон.

Но това все още не е всичко. Те бягат от Фараона, някак се издигат над него, и тогава стигат до разкриване на злото. Благодарение на това, че те са се отделили от злото на егоизма, преминавайки Червено море, те могат сега да разкрият, че това зло е точно като планината Синай (планината от Ненавист). И само при това условие на тях им се разкрива методиката за поправяне на злото, която се нарича „Дарованието на Тора”.

Тогава те достигат втората половина на условието: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за подправка, като средство за неговото поправяне”. Ако ти действително разкриеш в себе си силата на разбиването, която се нарича „зло начало”, то можеш да я поправиш. Това е силата, разделяща те с другите, и тя се разкрива само при условие, че ти много искаш да се съединиш, отдавайки всичко, което е в твоите сили заради съединяването.

Тогава на нас ни се разкрива „злото начало”, и това е много високо състояние на разкритие. На нас ни се разкрива условието, че ние трябва да бъдем като един човек, с едно сърце, във взаимно поръчителство (а дотогава, е невъзможно да се разбере какво е това).

И сега ни става необходима Тора – средството за поправяне. Защото ние вече разбираме, че е невъзможно сами да направим никакво действие, и всички наши достижения – са само благодарение на светлината, възвръщаща към източника, който ни е разкрил злото, а сега може да го поправи на добро.

Когато светлината установява между нас мир и добро, това означава, че тя добавя намерение за отдаване към нашето зло начало, и тогава „ангелът на смъртта” постепенно се превръща в „свят ангел”.

Затова е казано: „Аз създадох Тора като подправка” към злото начало, тоест ние само добавяме към злото начало отдаващо намерение, точно като подправка, и не го разрушаваме. Цялата ненавист остава, и всеки път тя се разкрива все повече и повече, за да ни даде възможност да построим над нея все по-голям екран.

И така ние растем – от малката точка, която е в нас, всеки може да порасне до света на Безкрайността и да придобие цялото това огромно желание/кли, от самото начало на създаване от Твореца. Именно с помощта на злото начало ние ставаме подобни на Твореца, израствайки над него, точно като тестото повдигано от маята.

От урока на тема „Аз създадох злото начало и Тора като средство за неговото поправяне“, 17.03.2011

[38329]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Микеланджело е казал, че той не извайва, а отделя от камъка всичко излишно, разкривайки образа, който е скрит в него. Какъв образ трябва да проявя в скалата под названието „обкръжение”, за да извая от нея духовната връзка?

Отговор: На чистото отдаване. Помоли Висшата сила да дойде и да очертае пред теб контурите на чистото отдаване. Защото именно Висшата сила ти предава пределите.

Подобно на Микеланджело, долавящ в камъка очертанията на прекрасното, аз трябва да знам, къде са моите очертания, моите предели: доколко мога да използвам материала на желанието заради отдаване и след каква граница вече не съм способен на това.

Всичко, което е годно за отдаване, става прекрасно творение. А това, което не е годно,  засега отхвърлям. Така се проявява в мен образът на истинския свят.

От урок на тема “ Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят“, 15.03.2011

[38159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→