Д-р Ицхак Орион: Как тълкува кабала понятието за материята и нейното развитие?

Отговор: Материята е проявяване на желанието. Колкото повече детайли усеща нашето желание, толкова по-добре усеща материята. В нея се случват различни явления, които то може да измери, докато не се развие до такава степен, че да бъде готово да усвоява промените в себе си. Тогава, материята му се представя в растителен вид, след това в животински…

Всичко зависи от желанието. С други думи, всичко зависи от това, доколко наблюдателят, човекът е развит вътрешно в своето желание. В съответствие с това, той открива все по-сложна материя.

Именно тази сложност на материята, наред с всички нейни взаимовръзки и мощ, именно многообразието, което човек разкрива съгласно собственото си ниво на развитие, му помага да види единната Сила, действаща вътре.

Това се и опитваме да направим днес в нашия объркан свят – да разкрием единната Сила, единната цел, единния замисъл.

От урок на тема: „Съвременната физика и науката кабала”, 05.05.2011

[42275]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние съществуваме в усещането за живот, наречено „този свят”. Той е най-нисшият, най-малкият и най-лошият свят от всички, но е някакъв начин на живот и в общи линии разбираме какво е той. Но как да проникнем в частното, т.е. във висшите светове и да започнем да ги изкачваме?

Можем да направим това само ако желаем да се изкачим по стъпалата на тези светове, за да възвисим и прославим Твореца. Ние се нуждаем от всички тези светове само за една цел: за да можем чрез тях да реализираме своето отдаване, любовта към другите. Тогава на нас ще ни бъде позволено да проникнем във всички подробности, вместо в общия, повърхностен поглед на човека, усещащ себе си в „този свят”, и по този начин да се изкачим по 125-те стъпала на лично духовно постижение.

Всеки детайл, който искате да почувствате, постигнете и видите в тези духовни светове, изисква правилно направление на вашите усилия и разкритието, което в последствие ще получите, да бъде само за благото на другите или на Твореца (което е едно и също). А иначе, защо трябва да се ровите във всички тези детайли, заради ваше лично удоволствие? Това е невъзможно, защото духовното наслаждение е наслаждение от отдаване, а не от получаване заради себе си!

Затова, преминаването от общото към частното постижение в този свят означава огромно въодушевление и възможност да напълним много повече себе си, да видим нещо интересно не отдалеч, а лично да се включим и участваме в определения процес. Ясно е, че има голяма разлика между това да бъдете страничен наблюдател и да бъдете в центъра на събитията, което носи много по-голямо наслаждение.

Така, в личното духовно постижение вие също имате възможност за по-голямо отдаване и до степента, до която сте готови за него, това лично постижение ще ви се разкрие. Затова човек, който желае да види не просто общата картина, „този свят”, а също и всичко частно, най-малките детайли на творението и действия на Твореца, преди всичко трябва да се въоръжи с намерението „за отдаване”.

От урок по статия на Рабаш, 29.04.2011
[41773]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е молитва от дъното на сърцето? Къде се намира тази най-вътрешна точка?

Отговор: „От дъното на сърцето” е толкова дълбоко желание в човек, че той не може сам да го достигне. Там, в най-дълбоката точка на сърцето, се крие висшата сила, която поддържа цялото ми сърце, цялото желание, което е създала. Там се крие тайната на живота.

Но ако от дъното на сърцето, от тази най-вътрешна точка вътре в мен, където се намира Творецът, който ме е създал, подкрепя ме и управлява всички мои мисли и желания, аз мога да разговарям с Него, то аз съм достигнал правилната молба.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 03.05.2011

[42110]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ни достига, за да може системата, наречена „Зоар” да ни доведе до единение?

Отговор: Не достига намерение, желание. „Зоар” – това е общата система на цялата реалност. Но защо тя се нарича „Зоар”? И защо отваряме някаква книга, четем написания от някого текст, слушаме някакви думи?

Общата система на реалността е така устроена, че да бъде свързана с нас, с помощта на великите кабалисти, които се явяват посредници при създаването на тази връзка между системата и нас, и са изразили връзката в думи и изречения.

Аз чета тази книга – и нищо не разбирам. Мога дори да я чета отзад напред. Главното е, че искам да се свържа с тях – с тези кабалисти, които са ми предали ръкописите си, желаейки да се свържа с тях – с тези души, с тяхното обединение, да ги достигна в същото единство.

Как разбирам, че се съединявам с тях? Ако се съединявам със своята група, посоката ми несъмнено е правилна – да се съединя с тези велики души, да вляза в същата обща глобална интегрална система, да стана нейна неотменима част, свързана с всички – поне в някаква степен да се устремя към това. Именно то ни е необходимо.

Един мисли за това, друг – не много, трети – понякога. Но ако се стараем да бъдем като едно цяло, личните стремежи на всеки се съединяват заедно.

От урока по книгата „Зоар”, 04.05.2011

[42171]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Висшата светлина се намира на място, наречено „Шхина”. Шхина е съединяването между душите. Трябва със свои усилия да постигнем единството между нас и тогава ще се разкрие същата светлина, която изгражда, създава, поправя и напълва цялото творение.

Цялата тази светлина винаги се намира само в Шхина, в Събранието на душите, стремящи се към Твореца (Кнесет Исраел), в единението между нас.

„Зоар” е същият източник на светлина, но при условие, че се представим (и не е важно, колко милиона сме) като групата на раби Шимон – десет човека, които седят, съединили се заедно и получават светлината, наречена „Зоар” – „висше светене”, което въздейства върху нас, поправя ни и ни издига.

От урок по книгата „Зоар”1 04.05.2011

[42174]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, глава 2, т 3-4. ”Дървото на живота” Ари: ”И по лъча се проточи и спусна светлината на Безкрайността надолу. И в онова пространство, Породи, Сътвори, Създаде всичките тези светове.” Подразбират се 4-ри свята: Ацилут, Брия, Ецира, Асия, които включват в себе си безкрайното количество от техните съставки.

Тук обяснява, как това желание се разделя на части, как усеща всяка една част на желанието, и как тя се променя.

И ни се струва, че има само едно единствено желание – какво толкова сложно? Но всъщност, вътре се крият безкрайно много детайли – поради това, че тук участват три компонента: наслаждаване – напълване относно желанието или неговия недостатък, и условие при което наслаждението може да напълни желанието – т.е. намерението, екрана, обкръжаващата светлина, количеството от подобни свойства.

Това условие (3 –я фактор) определя, до колко първите два: напълването и желанието – се съединяват помежду си.

Излиза, че тук има 3 параметъра, всеки от тях действа в своята плоскост, отделно от другите. И затова в случая, се получава такова голямо объркване в онова, което се случва между тях…

Двата параметъра заедно ние все още можем да разберем: как единия стои срещу другия – това можем някак си да си го представим. Но трите – все още, не. Та нали всеки от тях действа в своето направление, сякаш с различна цел:

• Желанието иска да се наслаждава!
• Светлината – иска да наслаждава! (Това са съвършено различни неща) 
• Екранът – поставя условие: ” Само ако сте подобни един на друг!”

Нито в светлината, нито в желанието, има онова, което съществува в екрана. А в светлината няма онова, което се намира в екрана и в желанието. А в желанието няма онова, което има пък в екрана и в светлината.

И когато всичките тези три фактора трябва да се съберат и слеят заедно в една точка (както е казано: ”Израел, Тора и Твореца – са едно цяло”) – тук и възниква всичката тази сложност и това объркване. Земният човешки разум, не е способен да възприеме това.  

Трябва да дойде особена светлина – не светлината на напълването, а светлина, поправяща желанието и да му даде екран. И само тогава ще можем да разберем, как да работим с тези три фактора, и светлината на наслаждаването чрез светлината на поправянето ще напълни желанието. 

На думи, това ни се струва просто, но ние, не можем това дори да си го представим, докато то не се осъществи в нас… Тъй като ние сме устроени по-иначе. Всичките ни мисли и желания, не включват всичките тези три параметъра, и затова ние, не можем да ги преплетем заедно.

От урока по ” Учението за Десетте Сфирот” 04.05.2011

[42183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Светлината е породила желанието и го управлява. Желанието първоначално не може да има никакво собствено движение, което да не идва от светлината. Как тогава е възможна някаква собствена инициатива, така нареченото «пробуждане отдолу» (итарута де-летата), което се изисква от човека?

И все пак, такова пробуждане е възможно, защото светлината се стреми да доведе желанието към самопознание, към осъзнати действия, за да се почувства желанието самостоятелно и като че ли независимо от светлината. И тогава, останало без светлина, под собствената си власт, желанието може да реши какво иска – и да поиска от светлината изменения.

Изискването може да бъде егоистично, когато желанието иска да напълни себе си, по силата на своята първична природа. Но е возможно, с помощта на светлината, желанието да достигне такова състояние, когато желае истински изменения и моли за напълване не заради себе си, а заради светлината, заради Твореца, заради ближния.

Хора, които искат да дойдат до такава молба и молят за благото на ближния, се наричат „Исраел“ (яшар-ел – „право към Твореца“). А всички останали, желаещи просто да се напълнят, без никакво отношение към светлината, се наричат „светски хора“. Ако човек разчита, че светлината ще му помогне да се напълни – той се нарича „религиозен“. Това са трите части, на които се дели цялото човечество.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 03.05.2011

[42116]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Като пример за развитие ние говорим за узряването на ябълката, която претърпява различни състояния на горчивина преди да се превърне в сладък плод. Но тогава ябълката пада на земята, изгнива и дава семена. Значи ние говорим само за междинните етапи?

Отговор: Не е така. Следващото състояние след като узрее ябълката е нейното развитие в следващото поколение, на нов етап. Точно затова тя изгнива и дава своето семе на следващите състояния. Всичко това е за да може да служи на по-напреднало ниво – на животинското или говорящото.

Така и нашите тела се сменят от поколение на поколение, живеят и умират, за да можем в този живот постепенно да извлечем от себе си някаква мяра, някакво усещане, наше чувствено, духовно потомство за по-високо човешко ниво. Въпреки нашата прилика с ябълката, която преминава цикъл от живот и смърт, резултатът остава в този живот за следващата стъпка на развитие. И тогава ние събираме човешки семена, чувства и взаимоотношения, докато постепенно, над нашите тела, не стигнем до нуждата от обединение.

По такъв начин ние изграждаме още една система на природата, която преди това не е съществувала: обединение, което свързва не телата, а съзнанието на хората. Това наричаме истинско човешко общество, а не нашите външни връзки, които са по-лоши и от тези на животните. Ние ще се съединим един с друг в истинско човешко общество, ще го изградим над себе си в хода на живота, през който преминаваме.

Когато създадем тази структура, това ще стане човешката степен. Цялата природа на неживото, растителното и животинското ниво и между тях е свързана в един механизъм, където липсва само човешкото ниво.

Докато не построим сред нас цялата прекрасна система, ние ще бъдем в нарушение на природата. Когато изградим нашето обединение, ще се намерим в хармония с всички нива на природата и със себе си. Тогава ще усетим колко съвършена и красива е цялата природа.

До това трябва да достигнем. Това е последният етап от нашата еволюция. От поколение на поколение ние преминаваме през този етап на разлагане като ябълката и даваме живота си за поколенията, които идват след нас. Всичко е за това, във всяко поколение да можем да изградим желанието, което някой ден ще бъде едно.

Всеки дарява мисли и емоции от своите неуспехи и постижения, принос към човешката степен, чието изграждане най-после ще бъде завършено. Тази степен е в нашето съзнание, тъй като човек се различава от животните точно по това, че притежава разум, разбиране, постижение и мъдрост.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41899]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да започнем поправянето си  от животинското ниво, тоест да намалим консумация до нивото на необходимото?

Отговор: Не, не трябва. Проблемът не е само в това да намалим експлоатацията на природата. Освен това, ние всъщност не знаем как да се ограничим.

Това трябва да се случи по естествен път, от само себе си. Ако моята глава е „в облаците”, в духовен стремеж, аз инстинктивно консумирам само колкото ми е нужно, за да поддържам себе си. Напълно ненужно е да издаваме на всеки карта за минимална дажба и надуваеми матраци. Не говорим за това.

Ние заедно работим над взаимовръзката между нас, за да изградим интегрална система, подобна на природата, на всички нейни нива. Говорящото ниво ни е дадено, за да създадем тази система сами. И ако я изграждаме, ние със сигурност ще имаме правилно отношение към богатството на природата, като използваме нашите ресурси според тази възвишена необходимост.

Аскетизмът, „зеленото движение” или вегетарианството няма да доведат до успех. Напротив, ние трябва да мислим единствено за нашата вътрешна структура, за правилната връзка помежду ни на човешкото ниво и тогава, всички останали наши връзки с неживото, растителното и животинското ниво, ще бъдат в баланс.

От урок по статията „Мир в света”, 01.05.2011

[41895]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“ не може да бъде изучена от хората, които още не са се удостоили с вътрешно постижение. Те могат само да я четат като „чудотворно свойство“, „особено въздействие на светлината“ („сгула“).

В „Зоар“ няма какво да се изучава. Какво можем да разберем от текста? …Ако някой си мисли, че му се отдава да свърже едното с другото и да разбере нещо – то е просто глупаво занятие. Ние получаваме някакво впечатление, но то е чувствено. Човек излиза след урока и не може да каже нищо определено.

Ние четем „Зоар“ 45 минути – всичко е красиво, интересно… но няма за какво да се захванеш. Освен за едно: трябва да се стараем да се удържим в точката „сгула“ – т.е. във всяка дума, във всяко усещане, във всяка мисъл, възникваща по време на съвместното четене с другарите ми на книгата „Зоар”, аз трябва да се старая да използвам това състояние, за да мога още малко да се свържа със светлината на поправянето, скрита в четенето на тази книга. В това е цялата работа. Вълшебното действие на „сгула“ се крие в тази книга.

От урок по книгата „Зоар”, 03.05.2011

[42081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→