Въпрос: Вчера един приятел ми изпрати откъс, от който аз много се впечатлих. В него се казваше следното, че човек, след като неговия Рав е напуснал този свят, изведнъж е разбрал, колко му е било леко докато е бил жив и това е било най-доброто време за неговия пробив в духовния свят, – но той не го е използвал…

А сега, когато Рав си е тръгнал от този свят, човекът вижда, че му е станало още по-тежко и практически невъзможно да достигне духовното…

Отговор: Вярно, така е. Всъщност така се случва. Ние виждаме от примера на кабалистическите групи, че ако Рав напуска този свят, то с него изчезва силата на групата, поддържаща учениците. Така се е случило с групата на Ари, Баал а-Сулам и много други.

След заминаването на Рав, неговите ученици преминават през други трудни състояния. Висшата сила вече не властва над тях, Учителят с нещо се е отделил от тях. И макар едното да няма връзка с другото – духовната връзка, не се определя от физическата близост, но за учениците, които още не са достигнали духовното, те са взаимосвързани.

Самият Учител, не ги е напуснал, той се намира в тях, но те не могат да го използват както по-рано, доколкото са биле свързани с неговото външно облекло, с тялото на парцуфа, с физическото му присъствие. И ако физическото присъствие отсъства, – Учителят сякаш не съществува. И тогава те отслабват.

Ако те разбираха и се стараеха да задържат усещането, че той присъства сред тях много повече, отколкото преди, тъй като сега се намира на много по-високо стъпало и може още повече да им помогне… Но съответствено на това стъпало те са длъжни още повече да укрепят връзките си с него и помежду си. Ако те бяха задържали усещанията си, че той присъства в тях повече от когато и да било, – те биха напреднали. Но това е много трудно… Нищо не можеш да направиш. Така се израства.

От урока по книга Зоар, 13.05.2011

[42947]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Има ли ”злото начало” собствено движение?

Отговор: ”Злото начало” и светлината работят заедно, защото обратната страна на света това е ”зло начало”. Това не е просто някакво желание, което прави това, което му хрумне. Такова няма в реалността.

Напротив, Творецът, с помощта на светлината пробужда в човека всевъзможни усещания или състояния на тъмнината – точно те се наричат ”зло начало”. Кой може да има собствено движение в този свят?! У кого? Никой не се движи по собствено желание.

Само според това как човек може правилно да разпознае ”злото” и ”доброто” начало, да се намира във ”вяра над знанието”, той разкрива някаква възможност да бъде свободен. Свободен от какво? От Твореца? От ”злото” или ”доброто” начало? Да бъде свободен – означава, че човек сам се съгласява да извърши действие, което така или иначе се осъществява от Твореца.

Няма никаква реалност, която би съществувала сама по себе си. Светлината работи над всички решително и безвъзвратно и няма какво повече да се говори. Всяка добавка, наричаща се ”човек” се заключава в това, че той разбира, усеща и се съгласява с действията на Твореца. Ние добавяме единствено съгласието си, до такава степен, че Твореца ни показва:”Направи вместо мен!” и ние правим същото това, което и Твореца. Това зависи от нивото на разбиране, от висотата на постиженията.

Но, ако не това, то какъв избор ти остава?… Всичко е предрешено, както е казано: ”И отвергнатият, не ще бъде отхвърлен от Него”. Всичко – е в пълната му власт. Нищо не работи, освен светлината. Ние добавяме отъждествяването си със светлината, с Твореца. И затова, за да ни доведе до това съзнание е създадено ”злото начало” – в негов противовес, за да възникне у нас желание да кажем напук: ”Аз не искам!”

Специално така е направено, за да ни се даде възможност да изследваме и да разберем – от борбата между доброто и злото, от нашето нежелание и несъгласие, подобно на упорито дете, противопоставящо се на родителите си.

Но постепенно ние изследваме, съгласяваме се и виждаме, колко е съвършено всичко. И тогава, даже ако не беше Твореца и я нямаше неговата власт – аз искам, всичко да се осъществява така, както Той е направил. Това се нарича ”съвършен праведник” – той изцяло оправдава Твореца. Да се надяваме, че ние ще се доближим до това.

От урока по Книгата „Зоар”, 12.05.2011

[42857]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво чувства човекът, получаващ духовно наслаждение?

Отговор: Духовното или човешко наслаждение е наслаждението от отдаването. Ние все още не сме излезли на това стъпало и се намираме на „животинското” ниво. Човешкото наслаждение произтича от това, че аз усещам себе си споен с другите. Наслаждаваме се от това, че сме обединени помежду си, наслаждаваме се от единството и от отдаването.

Такова е и човешкото наслаждение, което е възможно само в човешкото общество – споено, даващо и получаващо, извършващо, както се казва, „духовна покупко-продажба”. Наслаждаваме се от светлината, преминаваща между нас – с други думи, от действията на отдаване помежду ни.

Ако не се намираме във взаимно отдаване макар и в минимална степен, тогава сме подобни на животни, изяждащи се едно друго – и това е нашият живот.

Така че, решавай кой си ти: човек, подобен на Твореца, или животинска душа? Човекът, с егоистично по рождение желание, още непоправено на любов към ближния, стремящ се да се наслаждава на живота в този свят, да го използва целия за свое благо, се нарича „животинска душа”.

А онзи, който се издига над това към отдаването на ближния, към единението с ближния, към общото усещане между тях, се нарича „Човек” (Адам), защото в тази степен, той вече е подобен (доме) на Твореца.

От урок по статията „Свобода на волята”, 13.05.2011

[42970]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем правилно да използваме силата на светлината, която привличаме, докато четем книгата „Зоар”, за да можем именно в паденията да разкрием връзката с духовния път и желание за тази връзка?

Отговор: Именно в паденията възниква истинската молитва. Казано е „От дълбините Те повиках”( Псалм, 130/1), тоест от падението.

Падението е много полезно време за човека, защото тогава той вижда и усеща недостиг от напълване, потребност, желание. Длъжен е да разпознае този недостиг от напълване, правилно да го оформи, да разбере какво именно не му достига и накъде да насочи това желание.

Ако той разкрива всички тези недостатъци от напълване, желание, стремежи, тъмнина и обърканост, насочвайки всичко това към свързване с другите, за да разкрие там свойството отдаване – това е добре.

Не ни достигат само желания и потребност. Най-големият проблем е, ако човек не разбира какво му липсва. Той може да се учи много години, да усеща голямо въодушевление и да чувства, че сякаш напредва и всичко е наред – той усеща, постига и напредва. Но той се задвижва само от една сила – силата на получаване, егоизмът – както в този свят и не напредва духовно.

Духовният напредък е възможен само чрез разочарования, падения, откъсване на човек от желанието да се свърже с другите хора. За разлика от желанието да се съедини, към което той изкуствено се стреми, строи го със собствените си усилия, но усеща отхвърляне от връзката с другите. Това отхвърляне вече правилно открива отсъствието на единство с останалите.Тогава той работи над това отхвърляне, за да се съедини с другите и така придобива истинско желание.

От урок по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42761]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Статия на Рабаш „Състарил се Авраам и достигнал преклонни дни”: „Старец” се нарича човек, който е достигнал мъдростта (хахам), който иска да се учи при Мъдреца, защото Творецът се нарича Мъдрец и притежава свойството отдаване.

А човекът иска да се научи от Него на това, тоест също да стане отдаващ. И тогава се нарича мъдрец – „ученик на Мъдреца” (талмид хахам). Той не чака да получи падение, и след това вече, когато е загубил цялото въодушевление, да моли отново да се издигне. А още преди да е загубил приповдигнатото състояние, вече търси, как да го укрепи, като че вече го е изгубил. И за сметка на това печели време.

От мъдреците е казано, че „Исраел (човекът, стремящ се към Твореца) ускорява, освещава времето”. Програмата на творението, все пак, ще бъде изпълнена „за своето време” (беито), както я водят свише. И единственото, което можем да направим – е да я ускорим със своите усилия и да я превърнем в бърз и приятен път на светлината (ахишена).

За това се изисква само внимателно да се отнасяме към своите състояния. Защото развитият човек се отличава с това, че е по-чувствителен и бързо реагира на преминаваните от него състояния, с разбиране, като тънко чувства и като прави изводи от осъзнаването на своя егоизъм.

Цялата разлика между стъпалата е в осъзнаването на своето зло. Човекът се намира във всяко състояние дотогава, докато не постигне цялото свое зло и необходимостта да се издигне в следващото състояние, което му се струва по-добро, в сравнение с това.

Ето защо, ние трябва така да развием в себе си чувствителността към своя егоизъм, за да усещаме във всяко състояние неговото зло, толкова е силно нашето желание да достигнем целта. Като старец, който върви прегънат и търси, сякаш е загубил нещо – така и ние трябва постоянно да търсим, къде можем да добавим още към своята работа за достигане на чистото отдаване.

И тук всичко зависи от обкръжението, което трябва да създадем за себе си. Защото хората не чакат, кога природата сама ще ги снабди с продукти и кокошките ще снесат яйца и сами ще измътят пиленца. Човекът прави инкубатор и отглежда пиленца, съгласно своята програма – толкова, колкото му е необходимо. Магазините имат план по доставката на месо, яйца, мляко – откъде те знаят, колко ще даде животното? Но човекът има власт над животните и организира този процес така, за да получи всичко, което му е необходимо.

И точно така, трябва да се отнасяме към „животното” вътре в себе си – да го организираме така, за да ни позволява правилно да работим със своите състояния и да ускорим своето развитие до желаемата скорост. Тук всичко зависи от групата, от обкръжението, от неговата организация. Затова е необходимо през цялото време да мислим, как да подобрим влиянието на обкръжението върху себе си и по такъв начин да изострим възприятието си за зло, да повишим желанието си да реализираме върху себе си програмата на творението.

А в зависимост от това, ще разбереш своите задължения пред групата, която от своя страна също си длъжен да пробуждаш и да влагаш сили в нея. Главното е да се достигне състояние, когато във всеки момент, само като го познаеш, веднага да пробудиш в себе си ново желание и да искаш да достигнеш повече (в отдаване)! Не си струва да се удовлетворяваш от своето текущо състояние, ако то продължава по-дълго от един миг.

Това е най-важният критерий за проверката на нашето напредване. Не трябва да се съгласяваме с това, че времето преминава, просто така. Защото, като протакаш времето, се спускаш от пътя на светлината (ахишена), върху пътя на естественото развитие (беито) и вече с нищо не се различаваш от обикновения еснаф.

От урок по статия на Рабаш, 12.05.2011

[42880]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казахте, че виртуалното присъствие е равностойно на физическото.Затова ние, новосибирската група, сме решили да останем у дома и да се съединим с всички виртуално. Правилно ли постъпваме?

Отговор: Ето, такъв въпрос съвсем не съм очаквал! Ако имате възможността да се срещнете с мен и с всички други регионални групи, заедно физически да се включим в единството НИЕ, а вие не правите това – то губите.

Само ако човек няма възможност, защото така му е организирал Творецът, защото „Няма никой освен Него”, в такъв случай виртуалното му присъствие заменя неговото физическо присъствие на конгреса.

Но ако имате възможност, а вие не се възползвате от нея, това се смята за пренебрежение към възможността да се обединим – и вие губите!

Аз съветвам ВСИЧКИ от Източна Европа до Далечния Изток да се съберат на конгреса.

До срещата!

[42801]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Работейки в групата, търсейки връзка с общата мрежа, аз използвам своите сетива. Ще помогне ли изострянето на техните възприятия при формирането на шестото, духовно чувство?

Отговор: Ние възприемаме света със своите животински сетива – за да сме свободни от духовното, както в положителеното, така и в отрицателното му проявяване. Защото злото начало е също така духовно, както и доброто. Всичко това са сили на Твореца. Ситуацията преднамерено е изградена така, за да сме свободни от духовното и  да се развиваме независимо.

Такъв подготвителен етап е предназначен  за да подготвим самостоятелната точка. После, когато се издигнем над махсом в духовното пространство, тази самостоятелност се изразява в придобиване свойството, формата на Твореца. Затова, човек се  нарича подобен на Твореца.

Ето, сегашното мое възприятие чрез животинските сетива е само подготовка за това,  да стана независим от Твореца. Разкривайки всъщност, че всичко идва от Него, аз мога да се съпротивлявам на това и да склонявам себе си по собствено желание, а не по волята на природата.

Казано е: „Както и да се възвисява човек над другите, злото начало се възвисява над него”. На нас винаги ни дават допълнително желание да се съпротивляваме, да упорстваме, да държим на своето пред Твореца. Иначе ние просто „ще се стопим”, ще се лишим от своята „самостоятелност” в духовното.

От урок по статията „Мир в света”, 12.05.2011

[42895]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учение за Десетте Сфирот”, ч.1 ” Вътрешно съзерцаване”, т.7 Пишат мъдреците, че Творецът е приготвил за всеки праведник награда от 310 свята (ША”Й)…

И прилича това на един човек, който казва на друг: поработи за мен един кратък миг, и за награда ще ти дам всичките наслаждения на този свят и удовлетворение да края на дните ти.

И няма безплатен подарък, по-голям от този, тъй като наградата не може да се сравни с работата, доколкото работата се осъществява в този преходен свят, и няма никаква стойност относно наградите и наслажденията във вечния свят…

Въпрос: Та има ли възнаграждение след смъртта или не?

Отговор: След коя смърт? Ако умира животинското тяло, погребват го. А ако умира егоистичното желание, то това още не е всичко. След това е необходимо ”да възкресим мъртвите” – мъртвото желание.

Първо трябва да ”погребем” своето егоистично желание, да прочетем над него молитва за помен (Кадиш), да благословим Твореца за това, че моят егоизъм е умрял. Аз казвам: ”Ти уби моето егоистическо желание, и аз съм Ти много благодарен за това! А сега давай да продължим работата. Давай да оживим мъртвия и да му дадем намерение за отдаване!” 

От урока ” Учение за Десетте Сфирот”, 12.052011

[42869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от Москва: Какво означава да желаеш да се обединиш? Какво представлява само по себе си усещането за единство?

Отговор: Видимо, тези въпроси възникват в московската група във връзка с предстоящия конгрес в Москва: ”Какво означава да се обединиш?” За какво? За какво провеждаме този конгрес? Въпросът е правилен.

За какво да се обединяваме? В действителност, това е невъзможно да се обясни. Ако в човека е заложено решимо (информационен ген), останало в него от единството в което той е пребивавал някога в общото желание, в което е разкривал Твореца и е загубил това усещане, а сега това решимо се пробужда отново, – то той желае да се върне в това състояние:”Аз желая!”.

Да речем някои хора обичат да ядат жаби. Какво да се прави… Аз нямам такова желание, а за тях това е райско наслаждение. Точно така възниква желанието към духовното, то се пробужда – и това е всичко. Какво ще направиш?… В един възниква желание към жабите, а у другия към духовното. То се пробужда отвътре и не зависи от нас.

Защо при някои възниква желанието да ядат жаби? – Защото той веднъж е опитал, усетил е приятния вкус, привикнал е към него, получил е съответствуващо възпитание – и желае това.

А друг някога е пребивавал в духовното, в него е останало решимо – и сега то се пробужда.

За това на хората, които нямат решимо от пребиваване в духовното е невъзможно да  се обясни, какво е това усещане за единство. Но може да им се покаже, че си струва да се обединят един с друг, с това ние ще излезем от общата кризата, и затова и на тях ще им е от полза да се присъединят към онези, които възнамеряват да поправят сегашното състояние на света. Защото и те ще спечелят от това.

Това трябва да казваме на хората. Тъй като те не разбират, какво означава духовно, Творец, сливане, единство, постигане на съвършеното, на вечността, хармония с природата, висшите сфери… Това не им говори нищо: «Остави ме намира!» Дай ми нещо сега в този живот – спокойствие, безопасност, здраве … И повече нищо не ми трябва!». Всеки говори изхождайки от своето желание.

Но трябва да се покаже на такъв човек, че не може да напълни желание си, ако не тръгне заедно с всички към всеобщо обединение, тъкмо това изисква от нас глобалната, интегрална природа. Ние имаме на какво да се опрем, как да му обясним.

Затова му казваш, че светът иска обединение, природата иска единство. Ти говориш с човека на неговото ниво, а не му разказваш за духовното и Твореца. Безизходицата ще го подтикне да се присъедени. Но към всички трябва да подхождаме съгласно тяхното желание.

От урока по книгата „Зоар“, 11.05.2011

[42754]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ние искаме да разкрием пътя към Твореца, добрия и творящия добро, към единната Сила, действаща в света. Науката кабала – това е методиката за разкриване  силата на Твореца, която човек трябва да постигне, живеейки в този свят, тук и сега.

Да разкрием добрия и творящия добро, можем само от двете противоположности. Усещайки, измервайки доброто и злото, определяме едното относно другото. Ние, творенията, не можем да изпитваме само зло или само добро, нашите усещания и измервания винаги лежат между тези две сили, които и ни придават чувството за живот, за битие.

И затова, за да разкрия, да усетя Твореца, преди всичко, трябва да си набавя „съсъди“, желанията, усещащи двете противоположности: добро и зло, горчивина и сладост, плюс и минус. А след това тези два полюса трябва да станат за мен силата на Твореца и противостоящата Му сила, за да мога посредством тях двете да разкрия, да придобия Висшето измерение и да започна да живея в него.

Как да направя това? Тези две сили действат в света на Безкрайността, както в началото на творението, така и в неговия край. При това, ако в началото съвършенството произтича от Твореца, то в края идва от творението, завършило своето поправяне.

Тези две форми на съвършенство, вече съществуващи в Безкрайността, преднамерено се спускат в нашия свят, формирайки по пътя си стъпалата от светове с всички техни външни форми на обкръжение, по които душата трябва да се издига и усъвършенства, докато не разкрие Твореца, приобщил се, прилепил се, присъединил се към нея.

В крайна сметка, ние виждаме, че нашият свят е създаден по забележителен начин: той е най-много отделен от духовното съвършенство и хармонията на сливането с Твореца, но от друга страна, независимо от максималното отделяне, във всички детайли на нашия свят има всички необходими условия за духовен подем, и нищо освен тях. Трябва само да се възползваме от тези средства на пътя и да достигнем света на Безкрайността.

Как да разкрия този правилен ред? Как да видя, че целият свят ми е нужен, че в мен няма нищо излишно? Как да построя всичките тези елементи на света, придавайки на всеки от тях правилната тежест и вид?

Защото, тогава ще започна да се издигам от този свят по духовните стъпала, все по-вярно да подреждам силите, детайлите на възприятието и свойствата в себе си, и в обкръжението. Със своето правилно отношение аз ще изграждам, ще създавам, ще съставям от елементите на този свят всичко повече, и по-висок свят, докато не достигна Безкрайността.

Така, кабалистите ми казват, че изходната точка, от която започвам правилно да изграждам себе си – това е разбирането на основополагащия принцип: всичко, което ще се случи с мен по пътя към Безкрайността, и самата Безкрайност аз ще разкрия само във взаимоотношенията между хората.

Ако след години учене, участвайки в живота на групата и в разпространението, човек достига до такова решение, ако осъзнае, че всичко се реализира само във взаимоотношенията между хората – по този начин той поставя крака си на основата на стълбата.

Това не е просто, става въпрос за много ценно състояние. Изискват се много години на развитие след идването в науката кабала, преди човек да се докосне до долния край на стълбата. Затова Баал а-Сулам и пише в статията „Мир в света“: „Доброто и злото се оценяват по действията на личността в отношенията на обществото“.

От урок по статията „Мир в света“, 11.05.2011

[42779]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→