Аз трябва да развия в себе си достатъчно чувствителност към злото, за да не се изключа и да не избягам от него, когато ми е зле, и да не търся приятното за себе си. Ще мога ли аз, с помощта на обкръжението да реша и със сърцето, и с разума си, че доброто – това е нашето съединение, а злото – е разделянето?

Ако аз чувствам, че някъде в сърцето или в разума не ми достига такова отношение, то това усещане за недостиг и поражда у мен молитва. Това е единствената молитва, на която висшата светлина реагира, защото това желание е насочено точно към нея. Тогава висшата светлина започва да ми въздейства, и ние започваме да работим съвместно с нея, съединявайки се.

Аз искам от нея да ми даде все по-голямо осъзнаване на злото в мен, което се нарича откъсване от ближния. А висшата светлина действа в отговор на тази моя потребност. Защото Тя се намира в абсолютен покой и е винаги готова – а моето искане точно съответства на нейната природа. И колкото повече аз се пробуждам, толкова по-силно става моето впечатление от висшата светлина. Тя не се променя – аз се променям!

Моето желание увеличава впечатлението ми от светлината и затова се казва, че светлината по-силно ме осветява. Така получавам отговор на молитвата си. Каквато е била молитвата, такъв и отговор е получен, нито по-малко, нито повече…

Затова човек трябва да изясни и да подреди всички свои желания, да ги погледне отстрани, като външен, обективен изследовател относително самия себе си, да се издигне над тези желания и да се ориентира какво желание му е необходимо, за да влезе в контакт със светлината. И това ще бъде само желанието за съединяване!

Защото светлината нарочно е разбила общия ”съсъд”, желанието, и единствено с тази цел действа, за да съедини обратно всички негови части. И ако у човека има такова желание, или той се приближава към него, това означава, че той идва към светлината. А докато се разпилява във всички други направления, то нека знае, че там няма какво да търси – там няма светлина!

Казано е:”Исраел (човекът, устремен ”направо към Твореца”), Тора (светлината на поправянето) и Творецът” трябва да се съединят в едно цяло. Тоест, стрелата трябва да бъде насочена право към целта, съгласно усещането и изясняването на човека.

Всеки път трябва да се старая да се насоча колкото е възможно по-точно по посока на светлината, за да може моето желание и Нейното желание да стоят точно едно срещу друго. Тогава ние ще работим на една и съща вълна, и аз ще Я помоля имено за това, което Тя може да ми даде. И тогава това ще се случи…

Ето това и ще бъде истинска молитва и най-бързият начин за моя напредък. Моето прицелване ще съвпадне с целта и аз ще изстрелям стрелата.

От урока по статията на Рабаш, 10.05.2011

[42740]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата методика се заключава в това, как да се пробудим за по-бързо напредване – да вземем в свои ръце силата на развитието и да го управляваме.

За тази цел, организирам за себе си обкръжение от хора като мен, за да ми въздейства и да ми даде допълнителна сила. Тоест всичко зависи от моето впечатление от обкръжението – в тази степен и ще мога да напредна.

Но аз се намирам в система от сили и трябва да знам, как да получа от нея най-доброто, ефективно въздействие, за да не нанеса вреда на себе си и на обкръжението. Защото тази вреда, отново ще се върне от обкръжението към мен.

В това въздействие съществува такава сила, която се нарича „лошо око” – още непоправен човешки егоизъм, който не е скрит с екран и може да бъде задействан  несъзнателно от човека. А възможно е и той да осъзнава какво прави, но да не може да се сдържа.

Ако човекът вижда, че някой е по-успешен от него, по неволя започва да завижда. Може да бъде добра, продуктивна завист, тласкаща към развитие. Тоест „добро око”, когато завиждам на другия си и се старая също да напредна. А може да бъде „лошо око”,  когато от завист съм готов да го убия, защото той е повече от мен и с това ми отравя настроението.

Както е в анекдота: „Вие правите революция, за да няма повече богати ли? А ние мечтаехме да няма повече бедни”. В това е цялата разлика – какво състояние искаш: да няма бедни или да няма богати? С какви очи гледаш на това?

Същото е в духовната работа: когато гледаш другаря, който е по-високо от теб – искаш ли да го свалиш или искаш да се издигнеш?

От урок по статия на Рабаш, 26.05.2011

[44024]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Желанието не се разкрива до онова време, докато не измине с помощта на светлината всичките 4–ри стадия на разкритието, и достигне осъзнаването да усеща себе си и тогава ще може само да взема решения и да реагира някак си на светлината.

Т.е. навсякъде в мирозданието, където и да срещнеш ”коренната” (нулевата) степен – тя означава отдаване от Твореца, който иска да предизвика някаква реакция в творението, в ”създадения от нищото” (еш ми аин).

Трябва да се измине от този нулев стадий, от така наречения ”крайчето на буквата йюд”, всичките 4 –ри стадия на АВАЯ (йюд кей вав кей) степените 1-2-3-4, и само в 4–ти стадий ( бхина далет) възниква реакция от страна на желанието.

На всяко място в творението, в цялото мироздание, в каквато и точка да се превърнем, ние откриваме там нулевата степен – отношението на Твореца към някаква си точка ”от нищото” (еш ми айн). А от нея, под влиянието на светлината, вече се разкрива желанието, което трябва да измине 4 –те степени, за да се оформи творението, започнало да усеща и да реагира на въздействието на светлината.

И така всичко започва от ”крайчето на буква  йюд”, ”същност от същността” – замисъла на творението, мислите на Твореца. След това тя започва да действа и се раждат степените 1-2-3-4 или йюд кей вав кей. Докато не достигнем 4 –та степен (далет), която вече се усеща съществуваща.

Тук има водеща сила и сила която не е съгласна, и всяка от тях – е в потенциал и в действие. Първите три степени (0-1-2 Кетер, Хохма и Бина) се отнасят към Твореца, а останалите степени 3-4- ( Зеир Анпин, Малхут) се отнасят вече към творението.

Такова отделяне ние после наблюдаваме във всичките духовни обекта, парцуфим, светове. Първите три степени – ГА”Р, се отнасят към замисъла, към програмата на висшия. А ЗА”Т (З”А и Малхут) се отнасят към долното творение, където З”А служи за адаптер между висшия и низшия.

Висшия – това е Кетер. Неговото свойство е отдаването – това е Хохма. В каква форма иска да отдава – това е Бина. В каква форма Той се отнася към низшия – това е Зеир Анпин. Това отношение е многостепенно: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут – това е материал избиращ всичките предходни форми, желаещ да ги усвои и построи в себе си, за да приеме такава форма, като предходните стадии.

И така, Малхут реализира това действие вътре сама в себе си, затова и трябва да усети всичките предходни стадии, да получи от тях впечатление, да се съгласи с тях и да им стане подобна. И тогава тя, в отговор от своя страна, построява такова отношение спрямо корена и самата става корен.

Не е възможно да се разкрие творението, ако преди това не е преминало през 4 –те степени на развитие. Само от последната степен на развитие ”далет”, когато аз имам намерение и желание т.е. всичко изхожда от мен – оттук нататък може да се говори за творение. А преди това, съществуват само свойствата на Твореца, с които той гради творението.

От урока от ”Учение за Десетте Сфероти”, 26.05.2011

[44062]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

В Кабала става въпрос за вътрешната работа на човека – трябва да се задълбочиш в себе си и там да изградиш образа на другарите, на групата, на самия себе си, на вътрешния си свят, своето духовно впечатление. И да не обръщаш внимание на външните впечатления, които даже могат да бъдат обратни.

Аз получавам някакви впечатления от обкръжението, които могат да бъдат неверни – защото това са единствено мои лични усещания, вследствие на пробуждащите се в мен състояния, ”решимот”. Но аз трябва да работя, опирайки се не на тях, а на този образ, който съм изградил в себе си за другарите, за групата, за самия себе си, за Твореца и за връзката между нас.

Аз не се доверявам много на това, което чувствам днес и което виждам около себе си. Защото кой вижда това? Самият аз, който съм целият в заблуда. Значи, какво е значението, какво виждам сега – аз трябва да изградя вътре в себе си модел на бъдещия свят, където ние всички сме свързани с взаимно отдаване и любов, вътре в когото ние разкриваме Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 26.05.2011

[44027]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че признак в духовното – това е радостта, защо тогава, за да влезем в духовния свят, трябва първо да стигнем до отчаяние?

Отговор: Не е необходимо изкуствено да се вкарваш в депресия, това въобще е против нашата природа. Но ако човек усеща отчаяние – това вече е възможност да се започне нов живот, причина, за да започне ново развитие.

Недостигът на радост – това е стимулатор за напредък, но това не означава, че е добре да сме печални. Трябва да се постараем да обърнем тъгата в радост. Ако ние усещаме тежест и мъка – това означава недостиг във връзката с обкръжението.

И никой не идва вече радостен и напълнен, защото хората идват в Кабала в търсене на ново напълване, вече разочаровали се от този живот и чувствайки неговата пустота. Но лекарството е в това, да се оцени имено това състояние на мъка – и не да оставаш в него, а да го възприемеш като трамплин за духовния напредък.

От урока по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38440]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вие винаги казвате, че искате да видите учениците си по-самостоятелни. Как самостоятелността се съчетава със самоотмяната пред мнението на учителя?

Отговор: Самостоятелността – е способността сам да вземаш правилни решения и да се държиш правилно, чувствайки и разбирайки как аз бих направил това на твое място.

А още по-просто е да се работи съгласно принципа на голямото общество. Тъй като за неговото управление е нужна голяма сила. И ако всеки направи максимално възможното за да съответства на мнението на духовния лидер, а след това търси каква може да бъде неговата собствена дан в общото дело ние ще се сдобием с успех.

Невъзможно е от един мозъчен център да се управлява всяка клетка на тялото, би било прекалено сложно. В една интегрална система всеки управлява всеки в своята работа. И всеки трябва да проверява, доколко неговото мнение съответства на останалите, да приеме мнението на обществото вместо своето мнение и да действа съгласно него.

Това се нарича: „възлюби ближния както себе си“. Аз не правя така, както на мен ми се струва по-добре – а така, както на другия му е добре. Аз работя съгласно неговото желание. В това е същността на сливането, на единството.

Не можем да бъдем като един човек с едно сърце, ако не приемаме общото мнение над личното. А за много хора това е голям проблем, особено за хората, притежаващи организаторски способности. На тях им се струва, че те разбират как трябва да организират това общество и как да го управляват и се ръководят от собствения си разум.

И тук се крие голямата опасност, как ще напредват те самите и обществото като цяло. Тъй като може да се отиде към направление, противоположно на духовното. И външно ще им се струва, че ги съпътстват материалните успехи – но духовен напредък няма да има.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43939]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако е необходимо да се отмениш пред мнението на учителя, тогава значи е правилно, когато някои казват, че са готови да изпълняват указания само от самия учител и от никакво друго ръководство?

Отговор: Учителят не трябва да става началник над всеки. На него не му е нужно да обяснява на всеки какво той иска. Той може да бъде скрит почти така, както и Твореца, и да не говори нищо. Този, който иска, сам трябва да се отмени и да разкрие мнението на учителя.

Това се вижда от поведението на кабалистите от миналото – например Коцка или Баал а-Сулам, който е давал урок на учениците си веднъж седмично или даже веднъж в месеца. Учителят малко пооткрехва мнението си, а всичко останало – това е работа на ученика.

Ако ученикът разбира, че е необходимо да търси, как да разкрие мнението на учителя, за да насочи себе си към целта, съгласно него, то той ще направи това. А ако ли не, значи- не.

Духовното не се изразява с думи – нима може да се обясни как да насочиш сърцето си към целта?

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.05.2011

[43952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Едно и също получаващо желание ни се представя в различни форми – чак до сегашната, последна форма, в която се усещаме в момента.

Всичките ни усещания – не са нищо повече от желание за наслаждение, в което има всевъзможни плоскости. Аз виждам свят, изпълнен с хора, себе си в него, множество неща, действия, причини, следствия… Като цяло, това е все същото получаващо желание, която се намира в духовния свят.

Но в дадения случай то приема „материална” форма, която ние наричаме човешко тяло. По-висшата форма ние наричаме душа, но така или иначе, става дума изключително за желание за наслаждение.

Всички стъпала са еднакви по своя материал – желанието – и по своето напълване – светлината. И само последното, най-долното стъпало се различава по това, че дава на човек усещането за откъсване от всички останали стъпала или го оставя дори без това усещане, в реалността на нашия свят. На това стъпало има дадени детайли на възприятието, но те се възприемат само относно получаващото желание и светлината, които се намират в своето най-ниско състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 24.05.2011

[43883]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статия на “Шамати”: Изхождащото от сърцето влиза в сърцето. Когато човек слуша своя Рав, той веднага се съгласява с него и приема върху себе си задължението да изпълва всичко със сърце и душа.

Но след това, когато попадне в друго обкръжение, се смесва  с желанията и мислите на болшинството, занимаващи се с глупости, и тогава неговите мисли, желания и сърце се подчиняват на болшинството, и той става като “стадо, водено да пасе”.

И в него няма никакъв избор – той е задължен да мисли, желае и изисква това, което изисква болшинството. В такъв случай, за него има един съвет – да се придържа към своя Рав и книгите (на вътрешно ниво), както се казва, “ храни се от книгите и техните автори”.

Човек, който се ражда и живее в този материален свят, развива се в обкръжение, далеч от духовното, разбира се, нищо не може да проумее от духовния път. Дори в него да има стремеж към духовното, то тази точка е потопена в егоистично желание, обкръжена от егоистично общество, и в нея няма никакви шансове да се развие правилно.

С духовно развитие се удостоява този, който попада в правилно обкръжение, където има учител и група, изпълняващи неговите съвети. А освен това, тази група е длъжна да се занимава с оригинални кабалистични източници, но това вече следва, как те приемат ръководството на своя учител.

Поради това, в крайна сметка, развитието на групата зависи от учителя, Рава ( “рав” означава “ голям” ). Доколкото учениците са способни да отменят своето мнение пред неговото мнение, така и ще се развиват. Нали духовната среда се основава на мнения, мисли, методика, признаване авторитета на учителя

Необходимо условие за ученика – постоянно да проверява, кой и какво определя неговото мнение. Нали той се намира под влияние на две сили и през цялото време е длъжен да решава, че мнението на учителя има по-голяма сила, от мнението на ученика. А ако той не чувства тук никаква борба и противодействие, това означава, че въобще не прави никаква проверка, а мисли, че всичко и така е добре.

Понякога ученикът върви против мнението на учителя и на него му се струва, че той по-добре разбира, как е нужно да постъпи, от гледна точка на своята логика и разум. Тоест той не отменя себе си. А да отмениш себе си означава, че той върви против своето желание, против цялата своя логика.

Ако той остава в това противостоене, означава, че избира духовния път и върви по-него. А ако тук няма никакво противостоене, вътрешна борба, то възниква въпросът:

а може би, той изобщо не разбира, че през цялото време следва своето мнение, при това мислейки, че правилно се придвижва.

От урок по статия от книгата “ Шамати “, 25.05.2011

[43949]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Преди седмица, когато празнувахме 14-тия рожден ден на моята дъщеря, аз я попитах иска ли да порасне? Тя ми отговори, че би искала да си остане малка. Чие е желанието за порастване? Светлината ли иска желанието да порасне? Или самото желание иска да порасне?

Отговор: В нас се пробуждат решимот. Правилно ли ги реализираме? Ако не го правим правилно и нещо повече – ако изобщо не желаем да им обърнем внимание, тогава се развиваме подобно на животните, със забавено темпо на оборотите на природния двигател – както е било досега.

Но днес, започва нов етап: дойде време да превключим на втора предавка на пет степенната скоростна кутия – да се издигнем на второ ниво. Нямаме изход при това – то не зависи от нас. Би могло да се каже, че става дума за автоматична скоростна кутия.

А на втора предавка, трябва да работим в по-голямо обединение. По-рано сме били разделени, а сега, естествените процеси ни свързват един с друг. Дори не сме си и помисляли за това, но скоростта се увеличава и нашата взаимна връзка претърпява промени. И сега, заради безисходицата, в която се намираме, ни се налага да се съобразяваме с всички, защото по друг начин няма да оцелеем в съвременния свят.

От какво зависи това? – питаш ти. От решимот, пробуждащи се от темпото, с което работи двигателят и скоростната кутия – в съответствие с общия процес. Но ти имаш възможност да участваш в този процес осъзнато, осмислено, и по този начин облекчаваш живота си, избягваш различните проблеми – „пътуваш комфортно”, започваш да разбираш за какво и защо пътуваш, как да натискаш педалите…

Творецът е създал около теб такива условия, в които разбираш какво е за предпочитане. В началото ти искаш да се спасиш от бедите, но после разкриваш, че и без да те принуждават, си струва да приемеш програмата на творението – защо тя обещава благо и на този свят, и на бъдещия – обещава велики дела. Така, постепенно напредваш.

Но, възможно ли е да „захвърлиш всичко” и да не искаш да растеш? И какво ще правиш тогава? Ще се движиш като животно – под ударите на камшика?

Или стадото върви само зад пастира, или пастирът удря с камшик своите подчинени отзад – и те въпреки всичко вървят напред. Ти не виждаш пред себе си Твореца и замисъла на творението – струва ти се, че напредваш самостоятелно, а не следвайки някого. А всъщност вървиш, защото Той те подкарва отзад, а също така отдясно и отляво, когато твоето „магаре” иска да се отклони встрани от пътя.

Това означава, че си струва да видиш Твореца отпред и да вървиш след Него към целта, по един добър и приятен начин. При това, по този път сам избираш целта.

А в противен случай – очакват те ударите на камшика.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 25.05.2011

[43973]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→