Световен конгрес в Москва, урок №5

Природата инстинктивно, задължително, отчетливо, автоматично поддържа системата на взаимност, взаимна връзка, подкрепа, хармония, глобалност и интегралност – и по такъв начин обезпечава живота. Затова казваме, че Висшата сила, е сила на любовта.

Но в неживата, растителна и животинска природа, има още едно „малко” допълнение – човека, човешкото общество, което не се подчинява на този закон. То, специално е създадено такова, за да се развива произволно, под натиска на своя егоизъм.

Представете си огромна система, в която една част – при това най-развитата, най-ефективната, най-деликатната – не работи в унисон, в хармония с цялата останала система. И ето, че постепенно, цялата тази система стига до пълен дисбаланс.

Точно това започваме да усещаме сега. Човешкото общество се явява като рак, тумор, унищожаващ всичко останало, нарушаващ цялата хармония и естествено, при това предизвиква върху себе си съответната обратна връзка.

Как да стигнем до хармония? Защото в противен случай, като резултат ще унищожим целия организъм. Това, вече става ясно. Не е необходимо да бъдеш пророк, за да видиш накъде вървят нещата.

За това говори науката кабала: по какъв начин трябва да се поправим, изучавайки законите на общата Природа. Не трябва да навлизаме в мистика, да се занимаваме с астрални явления – просто трябва да изучим законите на затворените глобални, интегрални системи, които се наричат също аналогови. Те са ни известни от техниката. Има огромен научен материал, който е математически ясно формулиран – за това по какъв начин, затворените системи поддържат своето вътрешно равновесие.

Трябва да изучим себе си, като несъвпадащи с тази система в своите действия, желания, мисли. И ако действително искаме да постигнем някакво нормално съществуване, дори на нивото на нашия свят (не говоря за онова, което разкриваме допълнително, когато влезем в хармония с Природата), в такъв случай ще се включим в общата хармония.

Днес, може би тя ни се струва отчасти ненужна, неприятна – и освен това, Природата вече оказва натиск, принуждава ни и изисква от нас вътрешни усилия, вътрешни силови действия по промяната на самите себе си. Защото, да се намираш в хармония с цялата заобикаляща те Природа, означава да се съобразяваш с нея, а не просто да я използваш и опустошаваш.

Как и в какво можем да се променим? За това, науката кабала говори в раздела „Поръчителство”.

Поръчителството е взаимното задължение на всички нас (не само по отношение на нас самите, а изобщо към цялата Природа): да постигнем абсолютно, пълно взаимно разбиране, общо равновесие. В терминологията на кабала, това е Малхут на света на Безкрайността – с други думи, общото, взаимно свойство отдаване и любов.

„Свойството любов” означава, че вземам под внимание потребностите на другия като свои собствени. Именно по този начин взаимодействат на биологично ниво всички части на нашия организъм. И Природата ни принуждава да стигнем до това в нашия общ социален живот – по пътя на общественото обединяване помежду ни. Тя може да ни принуди към това и чрез страдания, но ако се движим осъзнато в тази посока, тогава ще се поправим бързо, удобно и леко. Именно това ни предлага науката кабала.

От 5-тия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Какво е близостта до Рава, а също и обучението от уста в уста?

Отговор: Близостта до Рава не означава, че човек е близо до него – това няма никакво значение. Близост до Рава има, когато човекът усеща, че учителят може да му предаде всичко, което има и желае да му предаде всичко, което има, но само в степента, в която човекът разкрива себе си за това. Защото при контакта, при комуникацията е необходимо да има връзка между предаващия и получаващия.

Така че, първото е: вяра в това, че Рав постоянно предава и има какво да се вземе от него – това зависи от ученика. И второ: ученикът трябва да разбере, че може да получи само в степента на неговата чувствителност към онова, което излиза от Рава.

Като цяло, разбира се, всичко зависи от ученика. Само от ученика! Практически, от учителя нищо не зависи. От друга страна, ученикът трябва изцяло да се настрои за получаване. Какво значи за получаване? За връзка. Тоест той трябва да има мисли и чувства, посоки, които са по нещо подобни на учителя – макар и един процент. Трябва да желае да възприема от него, да бъде настроен на същата вълна. И тогава при него нещата ще се получат.

Обучението се състои от две нива:

1. „От уста в уши” – вербално общуване, когато аз говоря с уста, а ученикът възприема с ушите.

2. „От уста в уста” – под уста се има предвид общия екран, който се намира в устата на духовния парцуф.

Тъй че, когато общуваме така, че ученикът не желае или още не може да бъде на едно ниво с учителя – тогава той слуша. Може да слуша без да го желае, без особено да полага усилия, може дори да бъде против учителя – и все пак ще чуе нещо от него.

Това, все още не е един екран, не е един стремеж, не е някаква обща връзка, когато са свързани заедно макар и 1%. Ако са свързани заедно, тогава в степента на тази връзка, той получава информация от уста в уста, тоест в зависимост от големината на общия екран, на общия стремеж. Към това трябва да се стреми. Това не е лека работа над своя егоизъм, но е възможна – и тогава всичко, което е в учителя, потича в ученика.

Въпрос: Имате ли възможност да избирате кой да Ви бъде близък и кой – не?

Отговор: От учителя не зависи кой ще му бъде близък и кой – не. Онзи, който постави себе си на нивото на ученика – той е и ученик. Понякога, учителят много иска някои конкретни хора да му бъдат ученици, защото имат особена предразположеност и чрез тях, може би, ще бъде възможно по-бързо и по-ярко да предаде на човечеството идеята, а тези хора не са способни, пренебрегват възможността – и пропускат шанса.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие ни давате правилни съвети. Защо ние не ги чуваме и не ги изпълняваме? Научете ни да изпълняваме Вашите съвети.

Отговор: Това не е по силите на един човек, а само в случай на няколко човека заедно, които са се разбрали помежду си да достигнат определена цел.

Ние сме се събрали тук, за да създадем група, развиваща се по метода на Баал а-Сулам – така пише Рабаш в своята първа статия за групата. И ние трябва да вървим напред с този метод, помагайки си един на друг да достигнем целта. И ние на всяка цена ще я достигнем, ако се намираме във взаимодействие и взаимно си помагаме и сме в поръчителство. Нищо друго не ни трябва.

Въпрос: Но какво ни пречи тогава да го осъществим?

Отговор: Да започнете да го осъществявате – тук и сега. И разделяйки се с телата, не се разделяйте помежду си с душите си. Аз много се надявам, че онзи сериозен потенциал, който сме придобили по време на конгреса и преди него, ще го съхраним и приложим. В това се състои нашата работа.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45616]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №3

Въпрос: Вие не веднъж сте казвали, че хората, които се занимават дълги години с кабала външно по нищо не се различават от другите и тях не можеш да ги разпознаеш.

В същото време, хората с поправено желание променят реалността около тях, притежават съвсем друга сила за привличане. По какви външни признаци можеш да познаеш кабалиста?

Отговор: Аз заварих живи няколко ученика на Баал а-Сулам, и бях редом с тях. Аз бях на 35 години, а те – на 75. Аз се чувствах, като младенец на техните ръце. Но аз не съм видял от тях проявата на никакви чудеса, не съм чул никакви особени разговори. Те бяха измъчени, но всъщност бяха обичани хора.

Кабалистът не излъчва около себе си никакви вълни. Човек, който започва да слуша кабалиста, да го разбира правилно, да адаптира думите му, неговите мисли, да реализира в себе си неговите съвети – започва да усеща себе си и света по-иначе. Не защото му въздейства кабалиста – Кабалистът не въздейства на друг човек. Не може! С това бих убил неговата свобода на волята му.

Как обучаваме детето? През цялото време му осигуряваме различни упражнения, учим го как и какво да прави, но да го направи само – иначе няма да порасне. Затова кабалиста, около себе си не променя нищо, и нищо не може да промени. Ето как стоят нещата! Тук няма никакви фокуси. Нищо, не може да се промени, ако човек сам не се промени.

Аз имам много роднини, приятели и любими ученици – на които не мога да помогна, освен още веднъж да обясня, още по някакъв начин да разкажа. А, ако човек се отвръща от мен, то аз по никакъв начин, не мога да го върна обратно. Аз също го изоставям – това е. Независимо от болката, нищо не може да се направи.

Не си мислете, че кабалиста е способен на нещо свръх естествено, на което да не е способен обикновения човек. Не. Разбира се в мярката на поправянето на своето желание, той разкрива още по-широко света за себе си. Но само за себе си! През цялата история е имало много кабалисти, които не са умеели да преподават.

Те са постигали, правили са поправки във Висшите светове, в мрежата от души между нас, подготвяли са цялата тази система за да бъде по-близка тя за човека, но нищо повече от това. Точно така, както ние подготвяме днешния свят за нашите деца и внуци, нищо повече.

Не търсете в кабалата никакви фокуси. Чудеса няма! Това е огромна и тежка работа на всеки един от нас за собственото му поправяне срещу нашата природа. Именно това предстои днес на цялото човечество да реализира.

От 3-я урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

 [45487]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: По какъв начин, жената може да покаже недостиг на желание към духовното, ако се чувства щастлива и напълнена?

Отговор: Ако човек се чувства щастлив и напълнен, тогава нищо повече не му трябва. Но ако се чувства щастлив и напълнен, и в същото време разбира с разума си, че това състояние е лъжливо, измамно – тогава трябва да чете и слуша онова, за което пише в кабалистичните статии.

Там се разказва за нашите следващи състояния, които задължително трябва да преминем – или по неволя, или целенасочено. Ако четем тези статии, ако се включваме в съвместната работа и участваме в уроците – тогава, в човека все пак ще възникнат допълнителни желания.

Тоест чувствай се щастлив, напълнен, радостен, и в същото време се стреми към още по-голямо напълване и радост. Това е най-добрият принцип за напредване.

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45539]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Във вестник „Народ” и в Трудовете за последното поколение, Баал а-Сулам пише, че върналият се в земята на Исраел, след две хиляди годишно изгнание еврейски народ, е получил шанс. Шанс за спасение, шанс да стане независим.

Все пак, независимостта е невъзможна, ако зависим от другите. А ние винаги зависим от другите – иначе не може и да бъде. Защото, тази група е предназначена да служи на света – тя трябва да стане светлина за народите.

В Тора е казано: „Вие ще бъдете за Мен царство на коени и свят народ”. „Коени” – означава „учители”. С други думи, ние трябва да станем учители, пример – затова сме и избран народ. Трябва да поправим себе си и да дадем на човечеството пример за това, през какво поправяне е необходимо да премине и по какъв начин може да стигне до него.

В противен случай, потапяйки се в глобалната криза, човечеството по най-ужасен начин ще ни принуди да направим това. В историята има достатъчно илюстрации с подобен сценарий. И затова, всички кабалисти, включително пророците, ни предупреждават, че е настъпило особено време на избор, който се реализира незабавно.

Ние трябва да разпространим науката кабала – най-вече сред еврейския народ и да го пробудим към обединяване, за да създаде държава, основаваща се върху духовните закони. А тези закони се свеждат до един принцип: „Възлюби ближния, като себе си”. Повече нищо не е необходимо – оставете страховете си, свързани с Тора и заповедите. Мислете само за едно – за любовта, и за нищо друго.

Казано е, че „любовта към ближния е като към себе си” – това е велико правило, обобщение на Тора. Стремейки се към него, ти привличаш светлината и ставаш страна на светлината. Покажи на света, че това е възможно и светът ще те заобича, вместо да те ненавижда.

Такова е простото, своевременното решение – и всичко зависи от нас. Нашата независимост се състои именно в способността да направим това. Така че, хайде да я реализираме.

От урок по статията „Свобода на волята”, 06.05.2011

[42372]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

„Свят” в кабала, се нарича всяко състояние на творението. Ние се спускаме и издигаме по стълбата на световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия. Дори сегашното ни състояние, също се нарича „наш свят”.

Всичко започва и завършва със състоянията на света на Безкрайността. Разликата между тях ни говори за целта на творението.

Първоначалното състояние на света на Безкрайността е съвършено и неосезаемо. То прилича на капката семе, от която после ще се развие плод и ще се роди човек. Едва когато порасне, той ще достигне своето зряло, осъзнато състояние, разбирането: къде е, какво е, какво става с него. А всичко това произлиза само от някакви малки генетични данни.

И ние сме се намирали в същото състояние в света на Безкрайността – като капка семе, от която трябва да се зароди всичко. После минаваме през второ състояние – етап на развитие. И накрая, в третото състояние се издигаме на най-високото стъпало и стоим всички заедно в едно огромно желание, което се нарича Адам.

„Адам” означава „подобен”. С други думи, ние сме напълно подобни на светлината, на Твореца. Излизането на това ниво е задължителен, казва науката кабала. И началото на този подем, вече виждаме в нашето сегашно състояние. Спускайки се отгоре надолу, стигнахме днес до махсома, т.е. до бариерата преди излизането нагоре и цялото човечество стоим пред него.

И не е важно, че в света има само няколко милиона души, които се интересуват единствено от това как да преминат във висшия свят. Цялото останало човечество го подкарват напред чрез страдания. Докато ние се устремяваме напред не посредством страдания, а благодарение на собствения си стремеж. В това е разликата между нас и общия свят. За разлика от масите, ние напредваме сами – напред ни тегли нашето желание.

Така че, съществуват две сили, които ни движат към целта. Първата сила, е силата на увличането напред, увличащата сила, а втората сила е подтискаща. Тя частично съществува и в нас – ние също частично биваме подгонвани отзад и частично сами вървим напред. Но масите биват подтиквани напред само чрез страдания.

Ето такова е „разделението на труда”: ние трябва да вървим напред, да организираме себе си, да разбираме какво изисква от нас Природата. А тя иска да я разкрием, да разкрием нейните висши състояния, да се адаптираме към тези състояния, да излезем на следващо ниво на вечността, на съвършенството. Към това ни тегли Природата.

И същевременно, трябва да мислим как да помогнем на останалите маси, които нямат тази възможност, които страдат, изпитват огромен натиск и изобщо не си представят какво ще стане с тях нататък.

От 1-вия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45460]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът има определена програма за нашето развитие, защо трябва ние да се месим в нея и да се опитваме да я заобиколим?

Отговор: Има естествена програма на еволюция, която се нарича „природа”. Природата има двигател, който навива и развива цялото развитие, докато ние покорно го следваме стотици хиляди години и се развиваме така. И е било така през цялата човешка история на земята.

Но в същото време, програмата предвижда човек постепенно да постигне състояние, когато той самият ще започне да участва в нейната работа. Силата, която е в основата на природата, непрекъснато въздейства на желанието и го развива. А вътре в желанието, тя също развива точката, която произлиза от корена на душата. В определен момент, освен желанието да получаваме наслаждение, ние започваме да чуваме гласа на тази точка в сърцето. Идва времето, когато тя се проявява и изисква от човек да я реализира.

Реализацията на тази точка се случва над желанието. Така човек се чувства раздвоен и се намира пред избор: да следва своето его, което е неговото материално желание (за неща като храна, секс, семейство, богатство, власт и знание) или да развива тази духовна точка и да получи отговорите на въпросите: Кой съм аз? От къде започнах? Къде е висшата сила? За какво е целият този живот? Каква е целта на съществуването?

Точката в сърцето започва да задава тези въпроси и потапя човек в объркване. Тогава той някак открива мъдростта на кабала, която също е програмирана! Животът не е случаен; всичко, което се случва в този свят, се спуска при нас от висшия свят. Дали ще избереш втория път или не, дали ще получиш всички възможности да го реализираш – това също се определя от тази програма на сътворение.

Днес ти идваш да учиш не по своя воля. Просто е имало сили, които са работили върху теб и са те накрали да осъзнаеш, че трябва да дойдеш. Твоята свобода започва само там, където ти стоиш пред ясен избор: да влезеш в кабалистична група или не, и дори на най-дълбокото ниво в теб – готов ли си да пожертваш своето его, за да се включиш в нея или не.

Изборът лежи само между две желания: едното, насочено към себе си, а другото навън. Тук ти наистина имаш избор. Желание, насочено към себе си, е АХАП (долната част на парцуфа). Желание, обърнато навън, е Галгалта ве Ейнаим, горната част на парцуфа.  А между тях има място, наречено „клипат Нога”, където ти сякаш правиш този избор. И все пак се надига нов въпрос: На какво базираш своя избор и как те управляват свише, така че да вземеш това, а не друго решение?

Същата програма ни казва да разпространяваме кабала по целия свят. Без нея, той няма да се поправи, тъй като светът следва само естествената програма на развитие, точно както всички останали нива на природата. Ние трябва да използваме тези нива правилно, тоест трябва да използваме – в мисъл, действие и намерение – останалото човечество, както и животинското, растителното и неживото ниво на природата, за да ги присъединим към себе си и заедно, като едно творение, да се издигнем от нивото на този свят, към висшия свят.

От урок по статията „Общо въведение към книгата „Паним Мериот Масбирот”, 27.05.2011
[44147]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Преди конгреса в Москва много от другарите положиха големи усилия. Важността на целта беше на висота. Какво не ни достигна? Какво сега, като група, ние трябва да реализираме на това ново ниво?

Отговор: Казано с други думи, вие искате да кажете, че конгресът е неуспешен, защото ние не разкрихме в себе си свойството отдаване. Но ние не можем да го постигнем отведнъж. Невъзможно е. Детето не може да прескочи отведнъж няколко години от своето развитие.

Развитието е последователен процес, стъпаловиден. Без да реализирате някое решимо, вие не можете да започнете да реализирате следващото. В нас просто няма да има инструменти в чувствата и в разума за такова развитие.

Ние извършихме огромна работа, интензивно, много силно напреднахме в усещанията си. А сега, след конгреса, ще настъпи и процес на неговото осъзнаване – може би не съвсем приятен, но необходим.

Такъв конгрес практически извършва в тебе работа, равносилна на половин годишно интензивно занимание. А колко хора от участващите на конгреса се занимават нормално, интензивно? Така че ние ги «придвижихме» минимум с половин година напред, включвайки и тези, които бяха с нас от цял свят.

Конгресите са много действени, и аз съм за това, да ги провеждаме колкото се може по-често. Аз съм готов да влагам в това.

А след конгреса, естествено настъпват някои осъзнавания: «Какво сме постигнали?» И точно тук, човек трябва да пристъпи към анализ на цялата методика – с помощта на статии и занятия. Той трябва отново да я оцени.

Много хора след конгреса започват да анализират кабалистичната методика като цяло: «За какво? Защо? Как? Правилна ли е тя или не? Измислена ли е тя или е реална методика за моето изменение, поставяйки себе си под действието на общата Природа?» Това е много полезно, много необходимо за процесите, които са нужни, които трябва да се случат във всеки от нас.

Кабала прави от теб човек – не робот, не «полувярващ» или някакъв мистик, а изследовател. Изследвайки себе си, ти постигаш света и Твореца, защото всичко това е в теб. Целият процес е построен на самопознание, тъй като човек се явява съществуващ – и нищо повече.

Във всеки от нас има усещане за собственото «Аз» и за свой свят. Аз сега усещам вас, залата, където се намираме, планетата, Вселената – и всичко това се случва в мен, тази картина е създадена в мен.

Как да я изменя? Как да я изследвам? Наистина ли тя е такава? Или този свят ми се представя като призрачен, преходен, изменящ се? Всичко това аз постигам посредством изменение на собствените свойства.

Ето защо не можем да прескачаме през стъпалата на развитие. Аз трябва да ги формирам в себе си, трябва да съм съдия на самия себе си, изследовател, аналитик. Практически аз трябва да стана Творец на самия себе си. Кабала те насочва към необходимостта да разбереш всичко: кой си ти и какво си – и от себе си да създадеш абсолютна, съвършена форма, която ще се нарича «Творец».

Това е дълга, непроста работа, но именно тя е предназначена за всеки човек. Не си мисли, че един абориген не е способен на такава работа. Той се включва в нея, защото в него ще има съвместно с останалите кли, желание, съвместни мисли и чувства. Това, което не му достига той ще придобие от останалите.

Ако не се развивахме под въздействие на обкръжението, то бихме останали малки «животни». Именно обкръжението развива в нас и ни придава недостигащите свойства, желания, намерения. Затова няма в света човек, в който да няма в качеството на обкръжение цялото човечество. Всеки може да постигне нивото на всеки от нас, колкото и изостанал да е.

Целият този процес на самопознание, на строеж в себе си на най-висшите свойства, трябва да протичат именно така – стъпаловидно. От една страна той е индивидуален, защото човек отраства сам със себе си, а от друга страна той е социален, групов. Но в действителност няма група, няма човечество – има отхвърляне от теб, от твоя егоизъм на твоята непосредствена част, която ти възприемаш като чужда.

Когато работиш над себе си, като желаеш  постепенно да я приближиш към себе си, да я възприемеш като своя, тогава ти работиш против своя исконен егоизъм. И ти го обръщаш в сила на свързването – вместо сили на отблъскване от уж «външните» части, от човечеството.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Кризата обхваща света и хората я усещат, усещат че става по-лошо. И действително, по-добре няма да е, ако не започнем да поправяме егоизма си, благодарение на хармонията с Твореца или, което е едно и също, с обкръжаващата Природа.

Затова трябва да търсим хора, които ще се отзоват на призивите ни, ще разпространяват, «ще доставят» информация, по-добре ще работят в интернет. Тъй като интернет практически е единствената ни възможност да бъдем безплатно навсякъде. На първо място, трябва да приведем себе си в порядък, а от друга страна, когато започнеш да организираш другите, то и ти сам се организираш.

На първо място за нашата работа ни трябва вътрешно обединение, а най-главното в нея разбира се е разпространението.

Кризата съвсем явно ни показва, че трябва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си. По-бързо ще достигнем до целта, възползвайки се от най-надеждния път, ако разпространяваме кабала. Защото Творецът, посредством приближаващата се криза, ни показва, че нямаме време за себе си. Имаме време само за света: като го организираме, ние ще организираме и себе си и ще се поправим.

Глобалната криза започна явно да се проявява едва преди няколко години. Да, екологията отдавна крещеше, че сме в беда, но именно икономическата криза ни застави да се хванем за главата. Защо именно икономическата? Защото тя отразява егоистичните връзки между хората: когато тези връзки станат глобални и интегрални, това вече е проблем…

Какво е това «икономика»? Икономиката е демоснстрация, израз на икономическите ни връзки: колко всеки от нас иска да заработи, но не може, и се удовлетворява с това, което му позволяват икономическите, егоистичните възли , взаимоотношенията въз основа на принципа «аз на тебе, а ти на мене». Т.е., икономиката е чист вид егоизъм, в своя явен, твърд, реален вид. И когато тя изведнъж навлезе в глобалност, в интегралност – става ясно, че това състояние ѝ е съвсем противоположно.

Ние можем да се споразуем за какво ли не – дори за атомните въоръжения – защото се страхуваме. Но за икономиката практически е невъзможно да се договорим – всеки дърпа чергата към себе си. А как иначе?

Тук е съсредоточен най-големият ни проблем. Икономиката в света вече се проявява като глобална, интегрална, взаимосвързана, взаимо-задължаваща система, а хората още не са готови за това.

Това е най-големият разрив, който може да съществува в нашия свят, най-голямата демонстрация на това, че ние не съответстваме на системата, която се проявява пред нас.

Хванали са ни в мрежа, в аналогова матрица, всички части на която зависят една от друга. Ние се включваме в нея не по своя воля, а вътре сме както и по-рано свързани със старите връзки на егоистичната икономика – и няма къде да се денем. Това е призив на природата, която явно ни показва: «Деца, нямате време вече!»

Трябва сами да вървим напред и да смегчим това състояние, да приведем човечеството към пълно съответствие с тази матрица – по пътя на обясненията, възпитанието и т.н. Ако не напредваме в тази насока поне малко, според силите си, то кризата наближава.

Матрицата има своя програма за сближаване с нас и като резултат, в света възникват още по-големи противоречия, чак до революции, войни, всевъзможни катаклизми и т.н.

Събуждането на някой вулкан предизвиква сериозни последствия в глобален мащаб. А ако се събудят наведнъж 20-30 такива вулкана? Ние сме заложници на неизвестността. Ние седим на буре с барут – на нашeто Земно кълбо, в което клокочат титанични сили. Трябва да разберем това и да не предизвикваме Природата на рязко отношение към нас. А ние, обратно, нарушаваме нейното равновесие, далеч не само в екологичен смисъл.

И затова цялата наша група, всички които са с нас, трябва да се занимават с разпространение. Природата ще ни принуди към него. Само така ще се промъкнем напред – и по този начин ще се доближим до подобие с глобалната матрица.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→