Въпрос: Говорим много за светлината и съсъда, но почти не разбираме точката на собственото ни Аз, която лежи между тях. Какво представлява тя?

Отговор: Моето Аз съществува само като точка на избора и нищо повече. Всичко останало се присъединява към нея, когато тя получи желание от другите и напълване от Твореца.

Тази точка е като езичето на везната, момента на избора, разрез, средната третина на Теферет. Към нищо не се отнася: нито към получаването, нито към отдаването.

Горната третина на Теферет се отнася към висшето, към свойствата на Твореца, а долната третина – към желанията за получаване, към творението. По средата сякаш няма нищо – неутрална територия.

Въпрос: И все пак – какво има там? Изборът все пак се осъществява по някакви критерии?!

Отговор: Достигнал до тук, ти разбираш: тази точка направо „виси във въздуха“. От нея ти израстваш като духовен човек, това е началната точка, намираща се по средата между светлината, съществуваща от съществуващото, и желанието, съществуващо от нищото. Чудото на сътворението.

Ние достигаме тази точка, когато започнем да присъединяваме към нея всички желания и всички светлини. Тогава, извършвайки действие над тези желания и светлини, аз постигам тази точка, поради която действам. Тя идва не от светлината и не от съсъдите, а от същността на Твореца.

От урок по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46763]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 1

Как може практически да се реализира методът на кабала и той да протече като лабораторен експеримент? В края на краищата, кабала е напълно практическа наука – тя не философства, не разказва колко ангели управляват небесата и какво се случва с човек след като умре. Не, човек получава възможност да разкрие своето следващо състояние на съществуване тук и сега.

Как постигаме това? Как постигаме равновесие между силите на получаване и на отдаване, за да разкрием висшия свят, духовния живот, нашата душа? Ние можем да го реализираме. Дори ако имам само един приятел, ние заедно можем да изградим помежду си система на взаимна връзка, която ще ни позволи да постигнем човешкото ниво, което е по-висше от животинското ниво на развитие, в което сега съществуваме.

Какво ми дава чувство за живот днес? Аз съм бил роден от майка на животинско ниво и съм бил отгледан в “животински условия”. Като бебе съм сукал мляко, след това съм започнал да ходя, увеличил съм размера си и съм всътил в света. Какви са критериите за човешко, а не за животинско развитие?

Когато моят приятел и аз – въпреки нашия егоизъм, който ни разделя – се издигнем над него, нивото, което преминаваме, докато правим това, се нарича махсом (от иврит – бариера), която ми позволява да спра да мисля за себе си и да бъда свободен от себе си, когато не съм роб на своите желания, които продължават да се стремят към изкушения, неспособни да устоят.

Този подем се нарича “духовно раждане”. След това настъпват периоди на кърмене, детство и зрялост – етапи на духовно израстване. Днес ние виждаме себе си като зрели, важни и “прави”, но тази гледна точка е напълно материална. Ако погледнем през очилата, които филтрират всичко освен духовната картина, то всичко ще изглжда пусто. В духовното ние още не съществуваме. На нас ни предстои да влезем в състояние на духовно зачатие и да бъдем родени в духовния свят.

От 1-я урок на конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[45191]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Желанията на хората, още не са достатъчно развити, за да уловят алтруистичното послание. Няма да могат да го понесат – веднага ще избягат. Затова съществува скриването, пречещо им да възприемат идеята за любовта. Те, съвсем слабо долавят нейния отзвук – и се променят.

Всичко произтича от висшата светлина. Но под нейното въздействие, хората не натрупват ум и разум, тъй като не става дума за обикновена мъдрост. Духовните идеи, можеш да доловиш само с помощта на светлината. Тя се лее, и аз разбирам нещо – отново и отново. След периода на отчаяние и напрежение, изведнъж усещам, че времето не е загубено напразно. Оказва се, че това е бил преход към нов етап на вътрешното развитие.

Всички усещат такива преходи. Ние все още не можем да се подготвим за тях и да ги контролираме, регулирайки издиганията и паденията, напълванията и разкриванията. Но ще дойде време, и ти ще ги управляваш. За това е казано: „Аз пробуждам зората, а не зората –  мен”.

От урока по ”Даряването на Тора”, 27.06.2011

[46618]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целта на творението e да се постигне Твореца от всички – ”от най-малкия до най-големия”. Затова е необходимо пълното сливане с Него във всичко: в действия, разбирания, усещания. Първата степен на поправянето е отдаване, заради самото отдаване, Бина (хафец хесед), а втората е получаване заради отдаване.

За тези две степени Баал а-Сулам ни разказва в притчата за роба, когото царят пожелал да издигне и да го направи министър.

В първата част на своето поправяне ние трябва да достигнем званието ”верен роб”, или ”верният пастир” (както се нарича Мойсей), нищо не искащ за себе си. Затова ние се обучаваме, това обучение се нарича игра, както в притчата, така и в живота. Та нали ни се налага през цялото време да се срещаме с Твореца, който се облича във всевъзможни одежди, лъжейки ни. А ние зад всички тези одежди трябва да познаем Твореца и да разберем, че няма никакви злодеи в царския дворец, и въобще няма никой, освен Него самия и Неговите верни помощници – висшите сили, носещи имена на ангели, т.е. министрите.

Трябва да се борим срещу всичките тези пречки, объркващи ни и не ни даващи да се запознаем с Твореца – за да го разгледаме в този си живот и да видим, че ”Няма никой освен Него”. Всеки миг требва да виждаш себе си в тази война за единство с Царя.

Ако сме стигнали да такава война, означава че сме достойни да се издигнем и да станем приближени до Царя.

Често се случва, че човек не приема или не чува поканата на царя и остава извън тази борба. Но даже и да се включиш в нея, то в тази борба има много допълнителни условия, и трябва да останеш нащрек към всичките предоставящи ти се възможности да извършиш някакво действие, за да разбереш какво се случва с теб.

Не може просто да плуваш по течението на живота по навик ден за ден. Провери себе си: къде си ти и твоите мисли, намерения? И основното поле за действие това е групата – там се намира ”царският дом”. Именно там трябва да се разкрие царя, а засега се скрива, докато човек не се приближи до Него и не стане готов да Го разкрие.

Затова, цялата борба, война и изясняване, внимание и усет на сърцето, трябва да се насочи към изучаването на онова, което произтича в нашите вътрешни взаимоотношения с всичките ни другари. В онази област, в която трябва да се разкрие Царя – във вътрешната връзка между другарите в групата.

Там трябва да се води постоянна борба: да се разчисти това място, да се организира. С една дума (Йешуа, който помагал на Мойсей, почиствал и подготвял ”учебния клас”). Тоест, трябва да се подготви място за разкриване на Твореца – това е първият етап, първата битка.

От урока по писма на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46585]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как влияят на света нашите усилия да се съединим по време на четенето на книгата „Зоар”? Какво променят те в света?

Отговор: Няма свят сам по себе си. Твоите усилия изграждат за теб тази реалност. Сега ти се струва такава, каквато я виждаш. Според степента на твоите усилия, създаваш друга реалност, друг свят. Какъвто се постараеш да го изградиш, такъв и ще бъде той.

В духовното няма образ, няма определена картина, ако човек не я формулира вътре в себе си, вътре в желанията, които е събрал и съединил заедно.

Необходимо е да мислиш повече за това, за да привикнеш към такова възприемане на действителността. Това не е свързано с духовното постижение. Говоря за това, че всеки човек в нашия свят, все още не притежаващ духовно постижение, може да си представи реалността по този начин, и упражнявайки се в това, дори да започне да получава някакви чувствени впечатления.

Въпрос: Но как нашите усилия да се съединим заедно въздействат на желанието на най-грубото ниво вътре в нас, в което няма никакво привличане към единството? Появява се усещане, че в най-голямата си дълбочина нямам никакъв стремеж, никакво желание да се съединя с другите…

Отговор: Аз се състоя от желания с всевъзможни видове и форми, с всички нива на авиюта (дебелина, грубост), включително от такива желания, които не се променят до пълното поправяне. Тези желания се разкриват в мен във всевъзможни съчетания, които не определям аз.

Трябва максимално да ги доведа до духовната им форма, тоест до съединяването с желанията, които ми се струват чужди и които отхвърлям, ненавиждам, не желая да имам нищо общо с тях: „Кои са те, всъщност?! За какво ми е да се съединявам с тях?…”

Трябва да преодолявам това отблъскване и да се постарая да се съединя с тях, ако имат стремеж към духовното, както имам аз. Засега – само с тях. И ако се стараем да се издигнем над нашата взаимна неприязън и да се съединим помежду си, то ще изградим „място” за разкриването на по-вътрешното стъпало.

Въпрос: Понякога възниква усещането, че стоиш срещу стена, с всички сили се стараеш да я пробиеш и нищо не се променя. Какво да правим в това състояние?

Отговор: Помоли за помощ приятелите…

От урок по книгата „Зоар”, 27.06.2011

[46596]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли времето да се върне назад? Мога ли да се върна към състоянието, в което вече съм бил?

Отговор: Разбира се! Защото времето се определя от веригата на информационните гени (решимот) и можеш да пътешестваш по нея от началото до края и да отидеш където пожелаеш. Ако ти притежаваш анти-егоистичен екран, то имаш способността да се намираш в кое да е състояние, и можеш да избираш всяко решимо и да го реализираш.

Разбира се, всяко от издигнатото състояние не желае да се спуска обратно. В това няма никакъв смисъл, при условие, че не си задължен по някое време да се върнеш назад, за да помогнеш на другите.

Но това ”връщане” аз изпълнявам чрез особен парцуф, който се нарича ”коси” (сеарот). Самият аз оставам в повдигнатото състояние, но правя от себе си едно ”умалено” копие, което общува с тези, които са по-долу от мен.

А просто така да се спусна надолу – това противоречи на цялото творение и как една духовна личност може да направи такова нещо?

От урок от „Учение за десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46406]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Световен конгрес „UNIDOS”, Мадрид, урок 2

Хората, в които точката в сърцето се е пробудила, се стремят напред към обединение. Разбира се, когато са в самото начало на своето учене, те не мислят за връзката, те нямат все още тази нужда. Но науката Кабала учи, че именно във връзката помежду ни можем да се издигнем духовно и да преминем Махсом, духовната бариера, да възстановим свойството отдаване между нас.

Ние трябва да се обединим над Махсом. От самия Махсом до състоянието, в което всички достигаме пълно обединение, от 0 до 100 процента, ние трябва да се издигнем по 125 духовни степени на обединение.

Целият път от момента, когато идваме в групата, започваме да учим и се опитваме да се свържем, се нарича подготвителен период. Кабалистите казват, че този период може да продължи от три до пет години, а може и повече, защото е много важна подготовката: без нея, хората не разбират изобщо накъде са тръгнали.

Човек трябва да се подготви за усещането на духовния свят, да създаде правилно обкръжение за себе си, да започне да го чувства и да напредва заедно с него. С други думи, той трябва да разбира нуждата от обединение с другите.

Ние трябва да се обединим отново, да се върнем в състоянието, в което сме били в света на Безкрайността, където сме били обединени и напълнени с висша Светлина. Но за да постигнем това, трябва да укротим нашето егоистично желание, а това не е лесно и може да отнеме години…

От 2-ри урока от конгреса „UNIDOS“, Мадрид, 04.06.2011

[44890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок 1

Науката Кабала има интересен раздел за начина, по който възприемаме вселената, за това, как човек постига света, в който живее. Защо усещаме света точно по този начин? Действително ли нашият свят е такъв, какъвто го възприемаме, или е напълно различен? В действителност, след като той премине през петте ни сетива, придобива определена форма в нашето възприятие. Ние наблюдаваме точно тази картина, а нямаме директно, обективно възприятие на реалния свят.

Днес учените изследват как светът изглежда през погледа на пеперуди, пчели, змии и кучета. И всяко създание го вижда по свой собствен начин, в различни диапазони, чрез схема от цвят или аромат и т.н. Всяко творение има свой собствен вид ориентация в света и вижда своя собствена картина, която се различава от това, което другите виждат.

Така че защо картината е точно по този начин в нашите очи? И каква е тя в действителност от обективна гледна точка? Можем ли дори да постигнем истинска обективна гледна точка? За това се говори в раздела на Кабала, наречен „Възприемане на действителността”.

Въпреки това, най-важната част от Кабала не е падането отгоре надолу, от света на Безкрайността в нашия свят, а това, което се случва след това. Най-важното за нас е Махсом и последващият път нагоре. Това е, пред което сме изправени, през което трябва да преминем. Ние трябва да преминем през него на практика, не на теория, и трябва да преминем през този път заедно.

Трябва да изпълним това колкото е възможно по-бързо, така че отрицателната сила на развитие да не ни притиска отзад, давайки ни негативен стимул. В древен Рим стимул означава остра пръчка, използвана за убождане на магаретата, така че да вървят напред. Така, за нас е важно да не усещаме този стимул по нашата плът, а да се стремим сами напред с помощта на позитивната сила, която ни е дадена за сега.

Това основно е причината, поради която сме се събрали. Ние може да се съберем и да се организираме и може да започнем да се усещаме един друг вътрешно, дори без физически контакт. Нека почувстваме, че чрез обединение един с друг ставаме подобни на общата, глобална природа. Тогава, вътре в нашето обединение, ние ще разкрием общото поле и ще почувстваме, че се издигаме малко по-високо. Това е реалистично и се надявам, че вие и аз ще го постигнем.

От 1-ви урок от конгреса в Москва, 10.06.2011

[45526]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да направя в течение на деня, за да се подготвя за утринния урок, особено при четене на книгата „Зоар“, така че да получа максимален резултат?

Отговор: Желателно е до човек винаги да има книга с избрани откъси от „Зоар“ или изказвания  на кабалисти. Ако в течение на деня човек има възможност да слуша записи на урока, нека слуша, ако може, нека чете, a ако му остава само да мисли – нека мисли.

Има хора, които по време на работа не могат нито да четат, нито да слушат, нито да мислят за духовното, защото тя ги поглъща изцяло и само понякога те се възвръщат към намерението. Има различни ситуации.

Рабаш винаги казваше, че е желателно да се избира проста физическа работа, която не изисква от човек усилие в мисленето, нито в чувствата. Но в наше време такава работа почти няма. И затова човек трябва да направи за себе си определен график: да кажем на всеки час за пет минути да изключи и да се съедини с духовното.

Всеки човек трябва да се старае да прави всичко възможно в дадените му условия. Тези старания са и усилията.

От урок от книга „Зоар“, 22.06.2011

[46127]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо аз разбирам какво трябва да направя, но това не винаги ми помага да намеря сили да остана предан на целта?

Отговор: Защото разбирането е само в разума, а преданото отношение към съединение и свързване трябва да бъде в желанието. А разум и желание са две различни неща. На думи аз мога да ти кажа толкова умни и добри неща, с ума си се съгласявам с всички, но не намирам в себе си желание да изпълня дори и най-простото действие.

Тъй като желанието е това, което трябва да бъде поправено. А за поправяне, на мен преди всичко ми е нужно да склоня себе си пред другарите си, за да получа чрез тях светлината, възвръщаща към Източника, посредством правилното обучение и правилната група. И тогава в това, в определена степен поправено желание, аз ще мога да изпълня някакво малко действие.

С разума си, мога още сега да ти разкажа за най-висши състояния – но за да ги въплатя вътре в желанията, трябва упорито и тежко да работя. Освен това трябва да намеря и в каква форма мога да приема светлината, възвръщаща към Източника, как да я приема правилно и да я използвам. За това думите не са достатъчни.

На думи има много умници в този свят. Казано е: «Вярвай, че има мъдрост в народите на света». Но разликата между «народите на света» и «Исраел» (насочен «направо към Твореца») е в това, че първите разбират с ума си цялата духовна работа, но не искат да поправят себе си! А Исраел, устремен «направо към Твореца» – поправя своите желания.

Тези две части могат изцяло да си противоречат една на друга. Човек може на думи да ни се струва просто ангел – той така добре знае всичко, разбира и с ума си направо се залепва за теорията. (Подобно на «кабалистите, които някога Баал а-Сулам срещнал в Ерусалим, които са знаели всички книги наизуст).

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46508]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→