Въпрос: Какво означава да се работи ”на тъмно”?

Отговор: Да се окажеш ”на тъмно” е, когато не можеш да станеш сутринта за урок, тъй като нямаш никаква мотивация и сила, да те тласка напред, никаква перспектива и надежда за бъдещето. Това пълно отчаяние и безсилие, загуба на интерес за каквото и да било.

Нашето желание е нашето гориво. Ако има желание, ако то се разкрива, то ние ще искаме да го реализираме. А ако желанието не се разкрива, то ти се превръщаш в мъртво тяло.

До такава степен, че днес виждаме по света, че ако новото желание не се разкрие на много хора, то те няма да разберат за какво живеят, и ще са готови да се самоубиват с наркотици и антидепресанти. Всичко това е следствие от недостиг на желание, тъй като то вече е достигнало своето насищане на това ниво, до което трябваше да се развием в този свят.

По-нататък няма накъде, затова човек усеща, че в материалните придобивки вече няма смисъл. Казано е, колко му трябва на човек? Ти виждаш, че в случая всичко пропада и се отлага, и нямаш никаква увереност в утрешния ден за нищо. Дори Земното кълбо сякаш се движи към своя край. Всъщност човек винаги е имал някаква представа за вечността. Той винаги си е представял, че неговият живот е безкраен. Или той се е залъгвал с помощта на религиите, с някакви си вярвания, или просто в него е живяла някаква вътрешна инстинктивна вяра, че има още нещо и че с това животът не приключва.

Но сега всички тези кризи и разбивания дават пример, как всичко завършва. Едно завършва, друго, трето… Не остана нито образованието, нито културата, нито желанието за създаване на семейство и за раждането на деца, нито желание за печелене на пари, когато виждаш как се разпада всичко натрупано за един живот. От ден на ден нарастват отчаянието и безсилието, а също и неувереността и загубата на надежда за бъдещето.

И човек вижда в това пример, как пропада надеждата за вечност, която някъде се е таила в него – защото той не е животно, което не може да мисли. Той е човек и в него има такава точка, която се отнася към човешкото ниво – а тази точка е вечна. И затова той е имал някаква надежда, че съществува вечността и той ще продължи да живее!

Той се старае да не мисли за смъртта, не желае да пробужда в себе си такива мисли, тъй като това поражда такива въпроси, на които той няма отговор. С това, той само се лишава от спокойствие и равновесие. Но все пак някъде там, в неговото подсъзнание се е таило, че има вечност.

И изведнъж сега, той идва до извода, че всичко се руши. Цялото Земно кълбо е готово да се разцепи. И това пробужда в него въпрос: ”Че бъдеще, няма?! Всичко се разрушава? Всичко си има край? За какво живея?”

И тук той се предава и изпада в отчаяние, не виждайки смисъл да се движи и без достатъчна мотивация. И това е най-големия проблем на нашето време.

От урока от статия от книгата ”Шамати”, 14.07.2011

[48133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

”Даряване на Тора”, т.е. методиката за поправяне, е невъзможна без поръчителство, което е като модел за реализирането на тази методика. Ти разкриваш Тора, работиш с нея и реализираш това учение в поръчителството.

Днес, като четем статията ”Поръчителството” на Баал а-Сулам, ние се стремим да намираме все повече нови средства за реализирането на целите на творението. Ние пребиваваме в егоистично желание и трябва да го превърнем във форма за отдаване. Вместо царящият в нас егоизъм, който приема формата на нараснало получаващо желание, ние трябва да осъзнаем злото на тази форма.

Осъзнаване на злото може да дойде или посредством беди, или с помощта на разума. Възможен е и комбиниран вариант. Зависи от това, доколко ще успеем да задействаме разума, за да усилим осъзнаването на злото, без да дочакваме нещастията. Защото ударите свиват времето и по пътя на страданието ни докарват до конфликти, войни и смърт, до трагически състояния.

Така или иначе, ние сме длъжни да осъзнаем злото напълно. Това означава: да осъзнаем, че се намираме в егоизма, в своето получаващо желание, и всеки се стреми само към собствена изгода, нанасяйки зло на ближния. Ако сега не осъзнаем това, представете си колко още ще трябва да работим само за осъзнаване на злото.

Това е ужасно състояние. В писанията е казано: че ”милосърдните жени са варили своите деца”. Ето до какво води осъзнаването на злото. Ние не знаем какво е това.

За да не стигат нещата до крайност, за да съкратим времето и да се опазим от огромните страдания, ние можем да се възползваме от науката кабала, от светлината, възвръщаща ни към Източника, от работата в групата. Затова са ни дали това средство. И тогава в съчетание на страданията и светлината, възвръщаща ни към Източника, ние бързо осъзнаваме злото.

А освен това осъзнаване, друго не ни трябва. Баал а-Сулам пише за това в статията ”Същност на кабала и нейната цел”. За какво сме я получили? За да ускори осъзнаването на злото в нас. Ако аз използвам правилно нейната мощ при всяка възможност, която ми се представя, за да се придвижа до състоянието на анализа – аз ще направя съответния анализ и изводите от него. Затова Баал а-Сулам пише, че отчитайки възможностите, които са ни предоставени, ние живеем в епохата на Месията. Затова започвайте да действате!

Всичко зависи от нас, от това в каква степен ние ще привлечем върху себе си светлината, възвръщаща ни към Източника. Но първо, тя трябва да ни донесе осъзнаване на злото. А да се запознаеш със своето зло е неприятно. Тук трябва подкрепата на обкръжението, трябва вътрешно укрепване, за да се изнесе това разкриващо се зло. Важното е, че то се разкрива, благодарение на това аз непременно ще напредна към целта.

Ако отхвърлям разкриването на злото, защото не ми е приятно, тогава то ще дойде при мен ”през черния вход” и ще ми донесе по настояще трагично състояние.

Човечеството може да напредва по прекрасния път, без почти да усеща злото. От капката отрова, от малкото зрънце зло аз ще изграждам огромното здание на анализа. В групата аз веднага виждам как ми пречи това зло, за да се обединя с другарите. Ако максимално използвам мъничко от злото, то повече от това не ми трябва. Стига само една черна точка – и аз вече разбирам какво означава тя.

Всичко това ние достигаме само със силата на поръчителството, когато искаме всички заедно да построим система за взаимно отдаване, да се обединим като един човек с едно сърце и с това да си помогнем един на друг. В такъв случай ние осъзнаваме злото.

А сега си представи, че светът днес осъзнава мъничко от злото. Погледни развитието на събитията: революции, демонстрации, безредици. От ден на ден ситуацията се усложнява и все повече се придвижва към Израел. Няма друга страна, намираща се под такъв външен натиск. Да, и вътрешен натиск ще се появи.

И затова трябва да разберем, че поръчителството, обединяването, анализът, водещ към осъзнаване на злото – това за нас е въпрос на живот и смърт. На нас не ни трябва друго освен осъзнаване на злото – според степента на това осъзнаване ти ще поискаш да се избавиш от него и не ще забравиш вече светлината, възвръщаща те към Източника. Така тежко болният мисли за лекарството, което може да го спаси. Осъзнатото зло само те възпрепятства да го използваш и те подтиква към търсенето на вярното приложение.

Ако днес държавите и всички видове организации осъзнаят злото, те веднага биха превърнали света в Райска градина. Нима биха извършвали онези глупости, които вършат днес? Днешните събития в света ясно показват, че се приближаваме към критични състояния.

От урока от статията ”Поръчителство”, 13.07.2011

[48023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Ще получи ли човек резултат от духовна работа, ако се занимава с нея като с хоби (в свободното си време)?

Да кажем, например, че някой програмист вгражда диаграма на мъдростта в биомимикрическа програма, която ще отразява потребност за определен аспект от реалността, а в последствие чрез програмната разработка да внесе поправка в тази потребност, ще му помогне ли това по-добре да усети духовната цел?

Отговор: Не, отношението към поправянето трябва да бъде най-важното, а към работата на програмиста  като към необходимост. На Вас не ви достига важността на целта.

Въпрос от английския блог: Имаме ли възможност да се срещнем / да осъществим контакт с тези, които вече са в духовния свят?

Отговор: С всички, които са там, независимо от пребиваването им в нашия свят, при условие, че вие се намирате на тяхното стъпало.

Въпрос от английския блог: Не е ли грешка, когато пишете „йуд-кей-вав-кей“? Аз го знам като „йуд-хей-вав-хей“.

Отговор: Така е прието да се нарича, за да спазваме указанието „Не изричай напразно името на Твореца“. Подобно на това, че не наричаме родителите си по име.

[47941]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора“: По принцип за човек, който още пребивава в природата на творението, няма абсолютно никаква разлика между любовта към Твореца и любовта към ближния, тъй като всичко, което се намира извън него, за него е нереално.

Ако човек наистина желае да отдава, той не усеща никаква разлика между това да отдава на Твореца и да отдава на другаря. За него и Творецът, и който и да е друг човек са външната същност отсреща. И ако говорим за истинско отдаване, то във външния свят няма близки и далечни, там всичко е единно.

Ако пък в отдаването си правя сметки да получа, тогава разделям ближните по близост – с други думи, по изгодата, която ми носят.

Същото се отнася и за всички другари като цяло: в идеалния вариант, ако всички стигнем до истинско отдаване към ближния, то всички хора, както и неживата, растителната и животинската природа, ще станат едно цяло без никакви различия, включвайки Твореца. Всичко, което е извън човека, остава неосезаемо за него, той не може да дава оценки на външните фактори, разпределяйки ги по степен на близост, не може да измерва разстояние.

Всичко външно сякаш не съществува. А ако наистина ми се иска да изпълнявам отдаване, това външното съществува, но вече без допълнителни „забележки“ от страна на моето желание. Възможно е после, след като направя съкращаване, да реша на кого е по-добре да извършвам отдаване, кого мога да напълня, а кого няма да мога. Иначе казано: с какви желания съм способен да работя сега, а с какви – още не.

Защото „другар“ – това е образ на моето желание, проектиран навън. Избирайки на кого да извършвам отдаване, избирам желания в себе си, с които си струва да се работи. Другарят и моето желание всъщност са едно и също. Всичко се намира вътре.

Друга възможност нямам. Никога няма да мога да работя пред Твореца, ориентирайки се на Твореца, тъй като Него го няма извън мен. Ако той съществува, то е само в моите поправени свойства. Затова няма никакъв външен ориентир, докато не разбера, че и другарят, и Творецът, и цялата реалност трябва да се съберат в моето желание по такъв начин, че да мога да се отнасям към тях по закона на отдаването.

Все пак на кого извършвам отдаване? На собствените си желания?

Ето защо те ми се струват нещо външно, затова ми се представят като „ближни“. Това ми дава възможност да работя с тях така, сякаш стоят срещу мен. Ако ги усещах вътре, щях ли да мога да си представя отдаване? На кого да отавам? На крака си ли? На реброто си ли?

От тук произлиза илюзията, че всичките ми органи са извън мен. Вече съм забравил, че са мои и не вярвам в това, потънал в противоположните си усещания. И сега трябва да работя, въпреки тази противоположност: да ги събирам едно по едно и да ги внасям вътре, откривайки колко са близки и че са мои, докато всичките се съберат в мен и не станат мен.

Такова състояние представлява Малхут на Безкрайността, пребиваваща в пълно сливане. Всичко е в нея: всички съсъди, цялата светлина и даже Даващият – исконният корен, чието състояние Тя е постигнала, като е присъединила към себе си всички части, намиращи се отвън.

От урока по статията „Даряване на Тора“, 10.07.2011

[47684]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сутрешният урок се дели на пет части. Намерението във всяка част на урока едно и също ли трябва да остава?

Отговор: Разбира се! Няма нищо друго освен това, тъй като цялата Тора говори само за връзката между нас.

Само в първата част на урока ние говорим за това, как трябва да се отнасяме към  връзката между нас, как с помощта на тази връзка ние трябва да разкрием общото свойство на отдаването – Твореца. Това е самото въведение към реализацията, както преди игра ти разказват за условията на играта. Това е първата част на урока.

Втората част на урока е самата игра. На практика тук трябва да се стараеш:

1. постоянно да мислиш за връзката между нас,

2. постоянно да слушаш какво говори „Зоар“,

3. да съчетаваш, да съединяваш между текста на „Зоар“ и връзката с другарите, която ти си представяш, че тази връзка с другарите приема формата, за която разказва „Зоар“.

Естествено, „Зоар“ говори за връзката между нас на много високи нива. Според това как представяш себе си на тези високи нива, в тези състояния, ти ще растеш, подобно на дете, което си представя, че е възрастен, тъй като на теб ще  въздейства висшето състояние, описанно в Зоар.

От урока по книга „Зоар“, 12.07.2011

[47890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Ние започваме да се развиваме правилно , започвайки от момента, когато разбираме, че трябва да си осигурим ново желание за своето развитие. И затова ни трябва група, учение.

Групата ни пробужда и ни дава желание. А с учението привличаме светлината, възвръщаща ни към източника, за да може Той да превърне това желание, получено от групата, от обкръжението – в отдаване. Така ние започваме да се развиваме духовно.

От сега нататък юздите, насочващи развитието, са предадени в ръцете на човека и той трябва да започне да управлява с помощта на обкръжението и обкръжаващата светлина.

Човек, който е получил покана да се извиси, трябва да се погрижи желанието му постоянно да се обновява. На нас ни трябва обичайното, изходното желание, ”материала”, но към него ние самите трябва да добавим и духовен стремеж – т.е. в каква форма ние искаме да използваме своето природно желание: за получаване или за отдаване?

Затова, трябва да се стремим през цялото време да сме в подем – в търсене, изисквайки помощ от групата и обкръжаващата светлина. Ако човек усеща, че в него няма желание и изисквания към светлината, значи той още не е получил това допълнително желание от групата и затова не усеща потребност да моли за своето поправяне.

Не само човек, активно търсещ и изучаващ кабала, но и цялото човечество днес се намира в такава преходна точка и нарича това криза.

И това е наистина истинска криза и ще ни се наложи да преразгледаме цялото си досегашно отношение към живота. Досега се придвижвахме в задължителен ред, принудително, гонени от своя растящ егоизъм. Светлината е въздействала на желанието за наслаждаване и е развивал неговата линия постъпателно. Но изведнъж в тази функция се прибавя още един, нов коефициент – ”катализатор на придвижването”. Благодарение на него, ние променяме своето развитие и количествено, т.е. по сила, и качествено. Отдавна не се развиваме вече по наклона, а по правата линия – и качествено се повдигаме към Твореца и затова започваме да израстваме като хора, наричайки се Адам – Човек.

От урока по книга Шамати, 13.07.2011

[48000]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек,започващ да изучава науката кабала и използващ всички нейни средства, след известно време идва до преломната точка, където трябва да престане да се развива неосъзнато и по неволя. Първият етап е предназначен, за да се запознае със своето състояние и този етап е необходим.

Но след това той достига до „точката на бифуркация“, на прелом (на рязка смяна на по-рано устойчивото състояние), където трябва да изясни и преразгледа цялото свое отношение към развитието, към живота, към желанието си, към светлината, към всички средства, които има на разположение. Той напълно изменя цялата своя предишна парадигма, цялата жизнена философия и възприятие на системата, в която се намира.

По-рано тази система го е управлявала, тъй като той изцяло е действал вътре в природата и единствено по недоразумение си е представял самия себе си над нея. Но сега той разбира пълната си зависимост от природата, от нейната сила и законите й, и трябва да вземе управлението й в свои ръце. Както е казано: „Победиха Ме синовете Мои“.

И тогава човек разбира, в каква особена преломна точка се намира той. Тъй като по-рано му се е струвало, че той самият изменя нещо в живота си, а всъщност той послушно е изпълнявал заповедите на своята природа, без да има каквато и да е свобода на избора.

Но сега му се дава свобода. И светът започва да му се струва хаотичен без какъвто и да е порядък в него. Преднамерено му дават такова усещане, че той сам да пожелае да постави всичко в порядък, да съедини всичко заедно и да управлява света.

Тук, в него се появява възможност да моли свише за сила, за разбиране, за напредък чрез вяра над знанието. Защото той желае да се отнася към по-висши състояния и от тук да получи нов разум и нови свойства – и така да приведе в равновесие своя свят. Тъй като светът е отражение на вътрешния порядък на човека, съгласно вътрешното възприемане на реалността, а не външно.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 13.07.2011

[48003]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Ние сме в реалност, в която сме се развивали стотици хиляди години. В началото сме били диваци, не знаейки за какво, как и защо – истински животни. Тогава сме започнали да сформираме човешки отношения един с друг, изградили сме общество и сме започнали развитието на технологиите.

И така, постепенно, чрез всички тези събития, ние разкриваме процес, който е бил целенасочен от самото начало. Нови аспекти на желание са били разкрити в човечеството, непрекъснато тласкащи ни към нов обрат в своето развитие, за да напълним себе си. Но веднъж достигнали до определено състояние, до особено ниво на развитие, ние започваме да усещаме желания, които не могат да бъдат реализирани в този свят.

Човек изведнъж се замисля над неща, които не съществуват тук. Храна, секс, семейство, пари, почести и знания в различни вариации и комбинации – това е целият набор. Изглежда, че: какво друго е нужно? И въпреки това, в един слънчев ден в човека се зараждат нови въпроси: за неговия корен и за причината на битието. Изведнъж той забелязва, че всеки обект има своята причина, процес и резултат – начало, развитие и край. Видимо и аз не съм изключение?

Този въпрос вече не спада към животинското ниво, а към човека в нас. До неговото проявление съществата, имащи човешка форма, не са се питали за живота, или ако са го правили, те са били задоволени от различни методи на самоуспокоение. Ние вече говорим за човек, който иска да знае: „За какво съм аз, защо съм тук, от къде произлизам и на къде отивам?”. Как може той да получи отговори на тези въпроси?

Първо той трябва да разкрие същинския въпрос, защото това не е лесно. Всеки човек може да пита, но цялата същина тук е дълбочината на въпроса, неговата насоченост. В крайна сметка въпросът е съсъд, кли.

В резултат човек напълно се обърква. Освен това, по природа, ние се стремим към самоуспокоение, което постигаме посредством всевъзможно действия, обичаи и навици. Аз правя нещо и се чувствам добре. Така че нека да установим обичаи, които ще ни позволят да получим психологическа компенсация и напълване. Така ние успокояваме себе си, без да искаме да разкрием своя въпрос в неговата пълна дълбина и да го използваме, за  да се развием, да стигнем до самата истина. За нас не е важна истината, а успокоението.

Казано иначе, аз не се радвам за появата на този нов съсъд или ново желание в мен, което ме изпраща да търся нещо, принуждава ме да правя анализи и предизвиква вътрешно страдание. В идеалния случай, аз трябва да се наслаждавам от него, защото така се развивам, а развитието е по-важно от преходните усещания. Но за какво ми е нужно това, ако мога и без това да напълня себе си и да се успокоя? Това, което имам, ми е достатъчно.

А след това съм завладян от умора, досаждат ми жизнените трудности, надига се старостта и човек се съгласява с малкото, вместо с голямото.

Така нашият проблем и голямо препятствие лежи в издигането от обичайното ниво на развитие към духовното – човешкото ниво.

От урока по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47352]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава „Трума”, п. 487: Има притча за царя, който приготвил трапеза за своето семейство. Във времето, когато те изпълняват Неговата воля, те ядат на трапезата заедно с Царя, и дават костите на кучетата да ги сдъвчат. Когато Неговото семейство не изпълнява волята на Царя, цялата трапеза Той дава на кучетата, а на своето семейство дава костите.

Въпрос: Каква е тези храна, която всеки яде на трапезата на Царя?

Отговор: „Храна” означава, че ти получаваш наслаждение от отдаването. И трябва да получиш тези наслаждения заради отдаване.

Тук става дума за отношение, усещане, действие в желанията. „Кучетата” вътре в мен стоят под „масата” вътре в мен, където усещам „вкуса на Царя”.

Какви са „вкусовете на Царя”? Какво е „трапезата на Царя”? Това са всички наслаждения, които се разкриват от отдаването, което Царя желае да отдава. Той се наслаждава от отдаване. И той желае ти също да се наслаждаваш от отдаване на другите.

И тогава, ако отдаваш и се наслаждаваш от това, целият въпрос е: какво ти доставя наслаждение? Наслаждаваш ли се от факта, че си подобен на Царя? Наслаждаваш ли се, защото Той получава наслаждение от твоето подобие с Него? Или се наслаждаваш, защото си попаднал на някакво наслаждение? Ако е така, тогава веднага се превръщаш от човек, който седи на масата срещу Царя, в куче, което дъвчи кокали под масата.

От урока по книгата „Зоар”, 11.07.2011

[47772]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Работата, извършваща се между човека и Твореца е постоянна и неизменна, за нея няма ищци и човекът лесно привиква към нея. А както е известно, всичко, което се прави по навик, не може да донесе полза.

От друга страна, работата, извършваща се между човека и другите хора, е непостоянна и променлива, и ищците го заобикалят накъдето и да се обърне. И затова, такава работа е по-надеждна и по-близо до целта.”

Това е критичен момент. Никъде, нито в една методика, групата не играе такава роля, както в науката кабала. Тук тя е задължителна. Казано е: „или групата, или смъртта”. Ако искаш да влезеш в духовния свят, да постигнеш Твореца, да Го разкриеш, тогава си задължен да се приобщиш към учителя, групата, книгите.

Нямаш друг изход – длъжен си да се отречеш от себе си пред тях, длъжен си да работиш свързан с тях, да станеш едно цяло. Между вас не може да има никакви различия. А ако различията все пак се проявят, значи още не си създал точката на единство – и тогава не може да има никакво разкриване – не можеш да постигнеш свойството отдаване.

Именно по това методиката за поправяне на човека се отличава от всички религии, вярвания и духовни практики. Ти извършваш практическа работа с наставника, с групата и с онези средства, които в групата ще ти донесат светлината, връщаща към Източника. И тогава постигаш Твореца вътре в онова, което си изградил заедно с групата, с наставника, с душите, които разкриваш и които са формирали за теб това състояние. Всичко едновременно.

И затова за хората, които не желаят да се поправят, понятието група е чуждо. Ние виждаме това във всевъзможните форми на егоистично обединяване. В тях човекът търси изгода, а не единство, не сплотяване, което да му покаже действително ли върви към свойството отдаване, т.е. към разкриването на Твореца в себе си или не.

Трябва много ясно да разберем, че този принцип изисква практическа реализация. Ако не го прилагаш, просто не знаеш къде се намираш, висиш във въздуха и на нищо не си способен. Възможно е теоретично да си добре подготвен и да знаеш наизуст всичко, което е написано в книгите – но няма да успееш да се придвижваш от състояние в състояние, ако не реализираш своя духовен стремеж във връзката с подобните на теб, ако вие заедно не изпълнявате поставените условия.

Казано е: „Мен ме оставете, а изпълнявайте Моята Тора, защото криещата се в нея светлина връща към Източника”. Тази светлина въздейства на злото начало, на взаимното отчуждаване, съпроводено с объркване и лични сметки.

Ако човек разбира и чувства тези проблеми, ако не се страхува да ги разкрива, ако се старае да не бяга от тях, макар да е много трудно, ако не се крие зад някаква длъжност или поредното поръчение, успокоявайки себе си с привидното напредване, ако се старае да изкарва наяве всички проблеми, които възникват в него спрямо обкръжението и му пречат по пътя към крайното сливане, тогава, той работи на правилното място

От урока по статията „Даряването на Тора“, 10.07.2011

[47715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→