Въпрос: Как решава човек, колко може да получи ”заради отдаване” и къде е длъжен да се спре? Как да бъда сигурен, че няма да сбъркам и да получа заради себе си?

Отговор: Аз вече съм получил стопроцентово усещане за срам – срещу светлината на Безкрайността, в безкрайният съсъд, безкрайно се срамувам, заради получаването, чувствайки Твореца и себе си. Вече на базата на всички тези данни мога да правя сметка. И сметката е много проста: пълно съкращаване! Нищо не искам да получа, тъй като стопроцентовият срам ме заставя да се откажа от всичко.

След това, което съм направил, аз започвам да смятам: колко мога да получа ”заради отдаване”, до какъв предел? Ако никога не съм бил в такова състояние, никога не съм го усещал, как мога да си представя, какви наслаждения ще ми се открият там?

Всички наслаждения от получаването ние вече сме усещали в света на Безкрайността. Но сега аз се приготвям да получа заради отдаване на Домакина. В Малхут на Безкрайността в мен е била само светлината Нефеш и в тази светлина, на Малхут на Безкрайността, аз съм направил съкращаване.

Но сега, когато се приготвям да отдавам на Домакина, за мен ще има много повече наслаждения: от отдаването на Него, от сливането с Него, от Неговото постигане, от подобието с Него! Ето от такова богато угощение за гостите, аз ще се почувствам в нещо подобен на Него! И как да проверя същите тези огромни наслаждения, как да им устоя, ако никога досега не съм ги усещал и нямам данни за тях (решимот)?

Сега как избирам, колко мога да отдам и по какво това се отличава от състоянието, в което е станала грешка и разбиване? За да разбера това е необходимо да си изясня по какво се различава ”главата” (рош) от ”тялото” (гуф). Как главата може правилно да планира действията, които преди това още никога не са се изпълнявали на практика?

И тук става въпрос за свръх точно изчисление. Защото ако взема от Домакина и грам повече от това, което мога да отдам, това няма да бъде отдаване! А ако аз получа от Него и грам повече от това, доколко е способен да направи екран – аз ще се разбия! Длъжен съм точно да отсека получаването си като отрежа на необходимото място!

И по такъв начин единственото желание, което е било създадено от Твореца, може да се раздели на две части: глава и тяло.

Отначало аз върша същото това действие в желанието, но с това действие се проверявам: колко мога, повече или по-малко, къде е границата. Аз се задължавам да отида и да проверя.

И когато проверявам себе си, Творецът идва заедно с мен. Ние сякаш подписваме договор и сключваме съюз. Аз казвам на Твореца, че се приготвям сега да изпълня действие заради отдаване. А Той казва: ”Така ти сега ще създадеш главата на ново стъпало? Добре, не се страхувай, Аз съм с теб!”

Затова всяка ”глава” на стъпало – това е безкрайността… Там се намира Творецът. А творението, като дете с възрастен, търси, как да изпълни действието. Все едно възрастният държи детето за ръка и го води да се учи да пише или рисува. Така се създава главата на парцуфа.

А след като съм се научил как се прави това, изпълнявам това действие в тялото,”сякаш” вече сам. И в такава форма се строят всички стъпала отгоре надолу.

От урок по „Въведение в науката Кабала“ (Птиха), 12.07.2011

[47996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната култура пропагандира индивидуализма. Може да се разбере, че светът се обединява от отчаяние, страдание или под заплахата от беда. Но как да минем без това? Тъй като всички примери от разрушаването на Храма до колхозите и кибуците свидетелстват против обединението.

Отговор: Вие размишлявате за света преди самите вие да сте реализирали поръчителството! Отначало проверете по себе си въз основа на собствения си опит, а след това с този опит се обърнете към хората.

Осъществете единството на дело и тогава ще получите отговорите за света. Обсъдете помежду си, как да направите това първо сами, без да се бавите, още сега, в рамките на цялото ваше световно кли, сред всички другари, които толкова много са се наслушали на това. Започнете и след това ще разберете как да се обръщате към света. Не ме питайте какво да правите и как да го правите. Напред, топката е у вас.

Говоря не за вашето поправяне, или на групата, а за света, за разпространението в света, защото дойде време за това. Що се отнася до вас, до групата, то вие според степента на осъзнаване на необходимостта трябва да реализирате поправянето на себе си. Аз не мога да ви насилвам, но вие поверете методиката за поправяне преди всичко въху себе си.

Въпрос: За това трябва да се измени отношението към обединението, а аз не чувствам, че за мен то е важно…

Отговор: Ако чакаш в тебе да дойде желание за обединение, значи ли че се отказваш от лично поправяне? В такъв случай в Твореца / Природата има възможност да ти предаде желание за развитие посредством страдания.

Реши: поправяне по пътя на страданията или чрез въздействието на светлината – изборът е в твоите ръце.

Помислете за това заедно, почетете заедно статии. За какво говори Рабаш в статиите за групата, ако не за поръчителство? За какво е предназначена цялата наука кабала? За да се постараем да се обединим и посредством обучение да привлечем светлината на поправянето.

Не искаш – но групата може да ти даде желание, а светлината на поправянето ще превърне твоето зло в добро. И тогава ще разбереш какво трябва да направиш за човечеството.

Ако напредвате по този път, вашето поръчителство ще се излее върху целия свят. А докато не направите това аз ще ви използвам за обръщение към хората. Вие не се грижите за себе си, а аз още по-малко мога да се грижа за вас, защото по този начин ще ви отнема свободата на избора. Така в крайна сметка, с ваша помощ аз ще продължа своята работа – ще обясня на света възможността за пътя на доброто – може те да поискат да го реализират.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48316]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

В наше време физическите действия не определят нищо. Природата изисква от нас правилно отношение. И това е проблемът. Не е нужно да помагаме безвъзмездно на хората или да смъкваме последната дреха от гърба си. От нас се изисква различно отношение. Ти трябва да промениш себе си, а не начина, по който се държиш.

До сега действахме физически, по начина, по който искаше нашият егоизъм или фалшив алтруизъм. Раздавахме хляб на бедните и общо казано, се опитвахме да променим света както искаме. Но вече стига. Резултатите говорят сами за себе си. От сега нататък, ние сме тези, които трябва да се променят.

Вместо да променяме света, ние искаме да променим себе си с помощта на външни сили. Това е новата тенденция. По този път ще видим как всичко, което сме забъркали, се поправя.

Но за човек е трудно да разбере това. Той си мисли: „Какво, трябва да се променя? Защо просто не вземат 10% повече данъци от мен, вместо това?”. Следователно, за това е нужно общественото мнение. То ще направи лесно онова, което сега изглежда трудно. И тогава то вече няма да е толкова трудно. Ако всеки започне да мисли за това, тогава аз с радост ще се включа. В крайна сметка, влиянието на хората около мен работи само. То не зависи от мен, аз не определям нищо. Аз завися от другите.

И затова, не е нужно да се обръщаме към всеки човек по отделно. Най-важното нещо е да променим обкръжението, общия начин на мислене на света. И всичко друго ще си дойде.

От урока по статията „Поръчителство”, 14.07.2011

[48152]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо след толкова много години обучение ние все още питаме в какво се състои нейната цел? Става така, че ние всеки път започваме от нулата?

Отговор: Не, всеки път ние започваме с още по голяма „нула“! Тъй като егоистичните желания постоянно растат, увеличава се разбирането. Нашите желания стават все по точни и по-остри и затова нашата „нула“ става все по-дълбока и по –определена.

От урока по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48257]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако Творецът е създал желанието и иска да го наслади, то не е ясно какво още е нужно от нас? Да бъде разкрито нашето желание, и да го напълни?

Но работата е в това, че в създаденото ни желание за наслаждение, заложено в нас от Природата, ние трябва да добавим собствения си стремеж, глад, апетит. Защото общите желания за напълване не ни дават усещане за съществуване. Подобно на това, как създанията не усещат себе си на неживо, растително и животинско ниво, включително и човек, водещ неосъзнато животинско съществуване.

Но стремежът да усетиш Твореца е да разкриеш у себе си свойството отдаване – това е съсъда, обратната страна на светлината, в който се разкрива това свойство. И тогава този съсъд се напълва със светлина. Затова не вярвай, че е възможно ”да прилагаш усилия и да не намериш”! Защото всичко се намира пред теб – заповядай, всичко можеш да разкриеш, нищо не е скрито от теб! Само недостатъка на собствения ти стремеж скрива светлината от теб.

На нас не ни достига само съсъд, собствено желание, усещане за глад, жажда, недостиг на напълване, страдание. Но това трябва да е страдание имено от отсъствието на това свойство, явление, което трябва да се разкрие. Това означава, че не ни достига само едно – стремеж за отдаване!

Затова не е достатъчно желанието създадено от Твореца. Защото това е природа, общо свойство. И не е достатъчно само да развиваме това желание. Ние виждаме, че желанието се развива от неживо ниво и поражда растителната и животинската природа, но това не им дава усещане за същността на живота, защото всеки съществува вътре в самия себе си.

И така живее човечеството в продължение на цялото свое хилядолетно развитие, защото това развитие е обикновено желание за наслаждение, и толкова. Така ти няма да отидеш по-нататък от интересите на съществуването си, животинския живот. По този начин само поддържаме в себе си живота, но не постигаме източника му, причините, целите, които се намират по-високо от обикновеното желание за напълване.

Всичко това е заключено в Този, който ни дава желанието, ражда го, – в неговия Създател. И затова в животинското състояние ние трябва да открием, въоръжавайки се със стремеж към Него, съсъда за разкриване на Твореца, причината за живота, самата истина за живота на човешкото ниво и неговата цел.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 12.07.2011

[47902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се ”благодари за лошото, като за добро”?

Отговор: Рабаш привежда пример, как баща, всеки ден давал на сина си по 1 шекел, веднъж изведнъж му дал 5 шекела, за голяма радост на сина си. А на следващия ден се връща обратно към обичайния 1 шекел.

И защо така баща ми постъпва с мен? Той иска, аз да се отнасям към него с любов и недостигът от 4 шекела, които сега не ми достигат – аз ще запълня със своята любов, със своето отдаване! За да не гледам колко получавам от него, а доколко мога да Му благодаря.

Заради това, че изведнъж получих от Него ”5 шекела”, аз разширих своето желание – но от гледна точка на получаването. А сега аз мога да напълня това допълнително желание с отдаване. Т.е. Той ми е дал възможност да разширя своите желания и да се издигна към голямото отдаване.

Но аз трябва да работя над това. През всичкото това време, всеки ден, аз получавах по 1 шекел и бях благодарен за този шекел на Баща ми. И ето, един ден баща ми даде 5 шекела. Моите желания се разшириха, аз получих по-голямо удоволствие и естественно, аз съм Му благодарен. Но за какво съм Му благодарен? Защото съм получил допълнително 4 шекела!

На другия ден, от вчерашното ниво, с нараснал апетит, аз вече очаквам, че отново ще получа 5 шекела – и изведнъж получавам както преди 1 шекел … Сега аз усещам празно желание в размер на 4 шекела. Но какво да правя с него? Да го напълня със своята любов, със светлина за отдаване, с благодарности! Та нали аз разбирам, че Баща ми сега ми дава възможност да Му отдавам – именно с този празен съсъд, напълвайки го със светлината Хасадим, вместо Хохма. Той напълва моето желание със светлината Хохма, а аз го напълвам със светлината Хасадим. Откъде още може да се вземе възможност за отдаване, ако Той не опустоши моето желание?

Как аз ще Му се отблагодаря и още по силно да се обединя с Него, да станем еднакви, ако Той отначало не ми даде голямо напълване, а след това да си го прибере? И отново да ми даде повече – и отново да ме опустоши. Както е казано: “Обличането на светлината и нейното изчезване – създават съсъд, пригоден за използване”. Ето сега вече аз имам съсъд.

От урока от статия на Рабаш, 15.07.2011

[48254]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, прилагаш ли ти своето относително, 100%-во усилие към общия център в групата, за да получиш правилен ”кръг”?

Отговор: 100 процентното усилие в групата може да се провери по това, ако на тебе не ти остане нито една мисъл за самия теб. Защото ти разбираш, че всички твои постижения, дори още егоистични (ло лишма) – са само в нейния център!

Няма друго място, където ти би могъл да разкриеш нещо повече от земния, материален живот – освен централната точка на групата. А ето сега, всички заедно, както това правят децата в градината – постарайте се да направите ”кръг”!

Но къде е този център, как да го намерим? Няма никакъв център – това е въображаема точка. Първо трябва да се направи ”кръг”, а после да намерим неговия център. Такъв подход е приет в духовното пространство.

В материалния свят – ти първо избираш центъра, а след това в кръг около него чертаеш окръжността с пергел. А в духовния свят, ние разкриваме централната точка в която се намира Твореца, именно с това, че правим кръг. И тогава ние Го разкриваме. Ние вървим ”отдолу нагоре” в своето разкритие.

Вътре в човека няма какво да се прави – той така и ще си остане на ниво животинско желание. Но ако той строи кръг с останалите хора, то се получава формата на човека, Адам – т.е.” подобен” на Твореца. Ако всичко се намира в равновесие, в хармония, всички са обединени – тази форма е подобна на Твореца, нарича се Адам, човек.

Как да построим с общи усилия ”кръг” помежду си? За това се разказва във всички статии на Рабаш, посветени на групата. Всеки е длъжен да отмени себе си по отношение на другите, за да получи от тях величието на целта. А целта – е постигане на взаимно отдаване.

Всички заедно прилагат едно общо усилие по отношение на останалите, и всички заедно – по отношение на Твореца. Това се нарича” Исраел, Тората и Твореца са едно цяло ”. Понеже всички ние искаме между нас да изградим такава мрежа от взаимни връзки, която покрива и запълва целия този построен от нас кръг. И когато ние привършваме, то в центъра на построения кръг разкриваме Твореца.

Ние го усещаме в цялата мрежа, покриваща този кръг и простираща се между нас, но Неговият корен се намира в самия център.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.06. 2011

[48229]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се разкрива вътре във връзката между мен и другите. Някога сме се намирали в света на Безкрайността, където не съм съществувал аз и другите души – всичко е било едно цяло.

След това е възникнало усещането, че съществувам аз и другите, външният свят: неживото, растителното, животните, хората, множество различни обекти, съединяващи се, взаимодействащи си един с друг и създаващи тази жизнена суета.

Но защо ми е дадено такова усещане, вместо спокойствието и съвършенството на Малхут на Безкрайността? За да започна сега, да се ориентирам в целия този панаир от усещания и да съединя всичко заедно, както е кзано: „Той и Името Му са едно цяло” – като Малхут на Безкрайността.

Такова съединение може да се направи само с помощта на свойството на отдаването, на любовта обединяваща всички тези различни неща обратно в едно. Защото любовта съединява!

Силата на отдаването отменя нашето зло егоистично начало, разкриващо се между разхвърляните и отдалечени части, разделени от силата на ненавистта, на разбиването. А аз, трябва именно противодействайки на тази сила на ненавистта и отдалечаването, да я преодолея – нея и нейните ограничения, и да изградя връзката между нас. И тогава ще изградя система, съединяваща всички тези части.

Преди това, не е съществувала никаква система. Просто, те са били слети в едно монолитно цяло. И изведнъж, получаваме множество части, съединени с всевъзможни видове различни връзки. Като електронна схема, натъпкана със съпротивления, индукционни бобини, кондензатори, транзистори, създаващи различни условия за съединяване.

Ето такава система трябва да сглобя сам! Сега, моето его ми рисува всичките тези резистори, индукционни бобини – елементи, пречещи на съединяването. Те не правят късо съединение в схемата ми, но внасят някакво съпротивление: понякога „магнитно”, понякога във вид на „кондензатор”, понякога в съвсем други параметри. И от всичко това се изгражда системата.

И човешката система, и електронната, и биологичната – всички работят на такъв принцип. По тази схема изучавам съзидателната сила, действаща вътре в създаденото. Аз разкривам вътре в тези системни връзки Твореца! Нямам друга възможност да Го разкрия, а само благодарение на това, че започвам да изграждам такава система вътре в егоистичното си желание.

Включвам я, и я принуждавам да работи, защото в нея се разкрива светлината, ако съм съединил всички части правилно! Светлината започва да протича по тази система като електричество, и тогава се разкрива взаимната работа на нейните елементи, тяхното взаимодействие, програмата. Разкрива се Творецът!

И кой е направил всичко това? Аз! И сега разбирам кой е Той и какво е. Ето, такава е нашата работа!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 31.05.2011

[46793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Вопрос 15: Какво значи светъл, тънък (зах)?

1-вият стадий на желанието за получаване, се определя като по-светъл (зах) спрямо 3-те следващи стадия.

„Тънкостта“ и „грубостта“ се определят по отношение на желанието за наслаждение. В коренния стадий – Кетер, изобщо няма дълбочина на желанието за наслаждение  /авиют/, а е представено само желанието за отдаване, внесено от Твореца във всяко творение.

Затова, 1-вият стадий /алеф/ е началото на творението, на неговото желание да се наслаждава, и най-светлият и тънък от всички останали 3 стадия, идващи след него.

Защото той, все още не е преживял много впечатления от въздействията на Твореца, на светлината – и затова е най-светлият. Светлината още не го е развила до дълбочината на желанието, годно за използване. Това засега е само началото, зародишът на желанието – и в този смисъл е най-близо до светлината. Засега, той няма никакво самостоятелно действие и собствена реакция.

Когато вече започне да реагира в края на 1-вия стадий, това ще послужи като причина за възникването на 2–рия стадий /бет/.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46417]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние искаме да създадем връзка с духовното, то тази връзка е възможна само чрез съсъд / кли / желание. Духовно се нарича светлината. Светлината се разкрива вътре в съсъда. Съсъдът, това са работните части, които се съединяват помежду си. Когато той се съединява, преодолявайки своето съпротивление на ниво ”шореш/ 0“, те разкриват в себе си малка светлинка ”светлината нефеш”.

Ако те се съединяват с голяма сила, ”наричаща се” алеф / 1”, то разкриват мощ на съединението на светлината, на взаимното отдаване, поръчителството, наричано ”светлина руах”.

Ако те се съединяват още по силно, то разкриват светлината „нешама”, след това” хая” и ”ехида” – докато между тях не се образува безгранично съединение, и тогава светлината в тях се нарича светлината на Безкрайността.

Ние не трябва да се тревожим за светлината, та нали тя винаги присъства. Но ние не можем да разкрием тази светлина, да я усетим, доколкото съществуват условия за нейното разкриване – закон за подобие по свойствата. Ако в съсъда, който изграждаме, съединявайки се помежду си, достигнем такова свойство, каквото притежава светлината, то ще го усетим вътре в нашия съсъд.

Затова нямаме никаква нова цел в нашата работа – само да се грижим за съединението на нашия съд. Правилното съединяване в съда се нарича” поръчителство”, ”отдаване”, любов. За това трябва да се безпокоим. С мярката на достиженията и единението между нас ние ще разкрием нашия живот в основното състояние.

Днешния живот в човешкото общество вече ни тласка към такова обединение. Светът стана интегрален, всичките му части са свързани помежду си. Хората не желаят да бъдат в тази взаимна връзка, но цялото общество, цялата обкръжаваща среда, цялата вселена, цялата природа така съществува. А ние не желаем. И затова целият този материален свят е длъжен да подтикне човечеството към духовното.

Същото се случва и с нас, в нашия път към постигане на духовното. Ние се намираме помежду си в интегрална връзка, но не желаем това да го осъзнаем. И затова страдаме.

Затова, според степента на това, как ще продължим да се обединяваме помежду си в правилна връзка, ние ще предаваме на света способността правилно да се съединяват помежду си на тяхното ниво. И така всички ще поемат правилното направление към обединение, докато не разкрият всичката светлина, цялата НаРаНХаЙ вътре в обединението, вътре в поръчителството.

От урока по книгата „Зоар”, 14.07.2011

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→