Кабалистичните текстове са написани на иврит и арамейски, като лицева и обратната страна на един и същи език. Но в действителност, тук езикът няма значение. Всичко може да бъде описано на английски, гръцки или немски – няма никаква разлика кой език използваме.

Няма значение кои символи избираме. Най-важното е те да са подходящи за изразяването на онези свойства, които съществуват на плоскостта на получаването, за да можем с тяхна помощ да издигнем желанието – към желанието за отдаване.

Езикът на клоните не прилича на езиците в този свят. Той изразява желанието с всичките му свойства, тъй като привлича поправящата Светлина, връщаща към източника, и се променя, за да се издигне на следващото стъпало. Езикът означава връзка и в този свят ние го използваме точно така – само че по-просто, по-плоско.

Когато кажа нещо, аз обяснявам връзката си с това понятие: колко го разбирам, чувствам, тревожа се за него. А езикът на клоните не е просто обяснение на моето отношение, а по-скоро е обяснение на подема – на самото действие издигане. Езикът ни учи как от по-нисшето стъпало да се свържем с по-висшето.

Всеки език изразява връзка – няма нищо друго освен връзки. Вселената се състои от много елементи и основното нещо за нас е връзката между всички тях. Цялото ни развитие е посветено на усъвършенстването на връзката. Чрез това се определя цялото напредване.

Всеки път разкриваме все по-истинска връзка между частите на реалността, докато не разкрием света на Безкрайността, в който всички връзки са отворени. Тази връзка се нарича „Творец“ – свойството отдаване, намиращо се между всички части.

От урок по „Учение за десетте Сфирот“, 11.07.2011

[47823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Четенето на „Зоар” може да се сравни с дългоочаквана среща с любимия, този, с когото искаш да бъдеш. Когато най-накрая се срещнете, тогава за теб няма значение какво казва другият. Най-важното е, че докато си до него и чуваш неговия глас, ти чувстваш близост. Самите думи не са важни. Нека той си говори. Ти дори не им обръщаш внимание. Чрез думите ти искаш да почувстваш как се приближаваш към него и го усещаш повече.

По същия начин е и с книгата „Зоар”. Всички различни думи и истории, които са написани в нея, сякаш те объркват, но после разбираш защо това е написано – защото всичко това са имена на нашите връзки. Но аз не се интересувам какво точно е написано в книгата, за какво разказва тя. Това, което е от значение е, че по това време съм близко до нея. Защото аз се радвам, че съм свързан с нея, аз действително не обръщам внимание на думите и. Най-важното е, че сме близо един до друг.

От урока по книгата „Зоар”, 27.07.2011

[49413]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Помня че през цялото детството си мечтаех по-бързо да порасна и да стана самостоятелен. А когато станах възрастен, изведнъж започнах да ценя това, което имах, когато бях дете. Има ли такива моменти в периода на подготовката, които трябва особено много да ценим или трябва просто да преминем по бързо през нея?

Отговор: В духовното не става така, както в материалния живот, тъй като духовното е съвършенство на всяка една от степените. И в това се състои трудността – тъй като ти трябва на всяка степен да откриеш недостатък, за да можеш да напредваш.

Всяко духовно състояние е част от Безкрайността. Но тази част ти се разкрива, а всичко останало остава скрито и затова ти се струва, че едва ли не вече си в Безкрайността! На своето ниво ти получаваш пълните 10 сфирот.

И преди всичко, ти не жалееш за миналото. Макар и да има такова особено състояние, в което да жалеем за миналото, за да можем да си помогнем да напреднем. Но обикновено в миналото разкриваме доколко то ни е било нужно, за да преминем през него, колко съвършено е било висшето управление и колко малки сме били, не разбирайки, че още тогава сме се намирали в света на Безкрайността и не сме го виждали единствено поради отсъствие на развито желание, на органи за възприятие (келим).

От урока по статия от книгата „Шамати“, 28.07.2011

[49535]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Във всяка дума, прочетена от книгата „Зоар”, ние разкриваме ”Исраел („Исра-ел”, означава ”право към Твореца”), Тора и Твореца – в едно,” според сливането с Твореца.

Защото това състояние се нарича сливане, когато се съединяват заедно Исраел и човекът, стремящ се към разкриване на Твореца, а Тора е средството за Неговото разкриване и Творецът е коренът, който човек се стреми да разкрие, съединявайки заедно себе си, средството, с помощта на което е поправил желанията си и всеобхватната светлина – Творецът.

Затова, четейки „Зоар”, трябва да се придържаме към тази формула ”Исраел, Тора и Tворецът са едно.” Къде трябва да разкрием това? – Във връзката между нас, в поправените желания, с които сме свързани помежду си, ни се разкрива Твореца.

Няма друга реалност освен една, в която всичко се съединява заедно и в обединението ни изчезват всички пречки, всички различия, абсолютно всичко. Взаимното ни обединение става изцяло хомогенно, сякаш ”супа”, сварена до такава степен, че в нея вече не можеш да различиш отделните компоненти, от които е била съставена в началото.

Колкото повече започваме да се съединяваме един с друг и всеки се разтваря в другия, толкова повече се разкрива светлината вътре във връзката ни. И когато тази ”супа”, състояща се отначало от отделни съставки, привършва ”да се вари” и става единна хомогенна смес, в която е невъзможно да различиш някакви съставки, сякаш никога не ги е имало – тогава в рамките на тази близост и единство ти започваш да разкриваш тази сила на единственост, наречена ”Творец”.

От урока по книгата „Зоар”, 28.07.2011

[49520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Благодарение на изучаването ни на кабала, накрая разбираме, че Творецът е извършвал, извършва и ще извършва всички действия. А всичко, което се изисква от нас – това е молбата, в която е заключена нашата свобода за избора. Тоест ние трябва да поискаме Творецът да извърши поправяне над нас.

Всичко, което Той е правил с нас преди, не е изисквало съгласието ни. Ние сме се подчинявали на директното указване на нашата природа и затова е нямало защо да ни питат. Само сме изпълнявали природните си инстинкти, като сме удовлетворявали нашето растящо желание за наслаждение във всичките му проявления.

Но за да ни даде възможност за самостоятелно развитие, за самоосъзнаване и за постигане на Твореца и Неговите действия, от определен момент Творецът започва да се показва срещу нашата природа. И този повратен момент се случва с нашето поколение. Творецът вече не върви зад нас като ни подбутва напред, а стои право пред нас и изисква ние да поискаме да се приближим до Него.

В това, всъщност, се и състои нашата работа – да мобилизираме вътре в себе си сили, желание, разбиране за това, че ни е необходимо да застанем по-близо до Него. И че сами не сме способни да направим това, а можем само да помолим, да изискаме това от Него, за да ни приближи.

За това трябва да се съберем заедно, за да разкрием със съвместни усилия стремежа в себе си към взаимно отдаване. Нужно ни е да създадем отново вътре в себе си желаната форма на Твореца – съвършеното свойство отдаване. И да се стремим вътре в нашата група да достигнем такива отношения помежду ни, че силата, намираща се там в скриване, да се разкрие. Това и означава да разкриеш Твореца, да Го опознаеш, за да се прилепиш към Него.

И тогава сами ще се движим и ще управляваме себе си. Но точно така, както по-рано безпрекословно сме слушали своето егоистично желание, дори без да се замислим – така сега искаме със същата преданост да слушаме Твореца. След всички въпроси, проблеми и изяснявания, независимо от всички свои възражения и съпротивление – искаме всецяло да бъдем управлявани от Него и да станем Негови верни работници. Както е казано: „Любовта покрива всички престъпления”.

И важното в целия този процес е всеки път да се намира точката за обръщане към Твореца, изискването да промениш и поправиш себе си. А не да търся в самия себе си сили и средства да стана „праведник”, създаващ „добри дела”.

Разбираемо е, че е невъзможно изведнъж да се достигне истинската молитва и трябва да преминем много изяснявания по пътя към нея. Но главното препятствие е, докогато човек мисли, че сам е стопанин на своите постъпки и сам трябва да поправи себе си и своето обкръжение. Той забравя, че е просто глина в ръцете на Майстора и „Няма никой освен Него” – Единственият, който е извършвал, извършва и ще извършва всички действия. А нашата свобода на избора, която ни е дадена, за да се приближим към съвършеното отдаване е само в това, да помолим за него това свойство, тази сила, която ще се възцари между нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 27.07.2011

[49425]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Взаимно поръчителство означава взаимна грижа и съединение. Как съединявате вие противоположни, противоборстващи се полюса?

Отговор: Всеки може да остане в своята си религия, както пише Баал а-Сулам, в своята си вяра, култура, при собствените си убеждения. Няма значение! Над всичко това ние сякаш като органи на едно тяло можем да бъдем противоположни един на друг, да имаме различни мнения и въпреки това да се обединим, към което ни задължава общата природа.

Въпрос: В какво ще се изрази съединението, ако си останем на различни мнения?

Отговор: В това, че ще се стараем всички наши действия да ни водят винаги към поръчителство и съединение.

Въпрос: Ако аз вървя в една посока, а ти на друга, това означава че ние се движим на различни страни! Това е, което се случва днес с всички.

Отговор: Защо трябва да вървим на различни страни, хайде да съединим посоките!

Въпрос: Как да ги съединим, ако аз искам да вървя на една страна, а ти искаш – на другата? Мисля, че така ще ни е добре, а ти мислиш иначе.

Отговор: Защото ти си устроен така, а аз – иначе. Тоест ние сме различни изначално, от природата – дори сме противоположни един на друг. Но ние те задължаваме, независимо от противоположностите, да седим заедно и да търсим как да използваме тези противоположности за нашия успех, в полза на делото. И така, докато не достигнем състоянието, когато ще видим, че макар твоето действие  да изглежда сякаш насочено и в противоположна страна, в сравнение с моето, то също внася дан в нашето поръчителство.

Не може да бъде по друг начин! В природата всичко е устроено така, че тя цялата се състои от противоположни една на друга сили и действия, но в крайна сметка те всички помагат за постигане на равновесие.

Нима вълците и овцете действат в една посока, когато се изяждат един с друг?! Но защо това съществува в природата? Нима „плюс“ и „минус“ не са обратни един на друг и да не би всеки един от тях да не действа в своето си направление? А налягането и вакуума, привличането и отблъскването?

Противоположностите присъстват навсякъде. Няма такова свойство, което да няма обратното на него – иначе то не би могло да съществува. Ние не можем да достигнем до поръчителство, ако вътре в него не се съединят всевъзможните противоположни сили.

Поръчителството е като сфера, която я раздуват и удържат всичките тези противоположни сили.

Трябва да съберем всички сили, които се намират в държавата, в народа, в обществото и във всеки човек, който сам съществува благодарение на множеството противоположни сили така, че всички те да започнат да действат като една обща. А да ги обедини между себе си може само общия закон за поръчителството, който е над всички тях.

Ще кажа едно изречение, в което може да бъде съединено началото с края и ще доведе всичко до съгласие: „Творящият мир в небесата, ще установи мир и между нас“. Обяснявам: няма да намерим мир и хармония между нас, примирение, ако то не идва от закона за поръчителството – общият и висш закон на природата.

За това е казано: „Творящият мир на небесата“ – тоест примирение, съществуващо на висотата на поръчителството – „ще установи мир и между нас“. И тогава ще видим как всички тези противоположни принципи, вектори, желания се съединяват заедно.

Без обединение на противоположните сили, идеи, действия – поръчителството не може да съществува. В противен случай ще се получи едно много тясно течение. Но ако ти искаш да се получи не тесен ручей, а под един покрив да се съединят всички притоци, всички фракции, всички посоки и движения, които съществуват в народа, дори партии, ти си длъжен да издигнеш принципа на поръчителството на височината на всички.

Този, който върви против поръчителството като висш принцип – той действа като разрушител. И в това няма прави или криви. Няма такъв, който да е излишен, дори ако той е нацист и антисемит. Ние толкова пъти сме видели, как те ни помагат, както Фараона, който „приближил синовете на Израел към Твореца“.

Не съществува абсолютно зло и вредни сили – трябва само да видим как всички тези сили в крайна сметка се включват една в друга. Да ги съединим всички заедно – в това се заключава нашето изкуство.

Фактът, че съединяваме две наши сили заедно, ние се превръщаме в човек, в Адам – в „подобен“ (доме) на висшата Природа.

Затова поръчителството е не някакво си тясно течение в народа. Това е обща методика, както пише Баал а-Сулам, която трябва да обхване целия свят.

Въпрос: Излиза, че ние имаме такъв вълшебен прашец, който се нарича „поръчителство“? Ние вземаме противоположни неща, посипваме ги с вълшебния прашец, наречен „поръчителство“ и тези противоположни неща се обединяват, точно както се обединяват обратните процеси в едно тяло“ като дишане и издишване…

Отговор: Хората са изначално противоположни един на друг: по цялостния си начин на мислене, по целият си характер и навици – по всичко. Но за сметка на глобалното и интегрално възпитание, обучаващо, че поръчителството е искане на природата и ние попадаме под това искане – всеки може да реализира себе си в подходяща за него форма, но в посока на поръчителството!

И затова всеки ще получи правилно използване и пълна реализация.

От беседата за новата книга, 11.07.2011

[49440]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво подразбираме под обединение в нашето обръщение към света?

Отговор: Да се обединим съгласно условието на поръчителството значи да бъдем като един човек с едно сърце. За да обединим сърцата в едно, да обединим всичките желания в едно желание, каквото е било то до разбиването на съсъдите, ние преминаваме през два етапа.

На първия етап ние неутрализираме желанието да получаваш заради получаване и по този начин изпълняваме условието хафец хесед: “Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”. Благодарение на това аз вече не използвам злото по отношение на ближния, вече не съдя човека по това, доколко той е лош или добър, доколко мога да го използвам, да го управлявам, да го излъжа.

Аз повече не търся изгода от света, аз просто нищо не искам. Опознавайки цялата величина, цялото коварство на моето зло, ежесекундно иницииращо ме да вредя на другите, аз искам пределно да минимизирам използването на желанията си. Аз искам само това, без което не мога, насъщното необходимо, но не за лична изгода, а изключително за поддържане на съществуването – с надеждата, че така ще достигна свойството на отдаване.

Аз искам да стана точка, подобно на Малхут, която се включва в Бина. Само една точка. Все едно ме няма, моето „Аз” е включено в Бина, придадено е на нея, като капка семе в матката. Аз засега съм само капка, която съществува не за своя сметка, а за сметка на висшето.

Това е първият етап, когато нашите сърца още не са обединени, но и не се отхвърлят едно друго.

На следващият етап те започват да се сближават. За това е казано: ”Възлюби ближния като себе си”. С цялото си сърце (защото други инструменти нямам) аз поверявам сърцето си на ближния и виждам доколко мога да го напълня и да получа от него. Моето сърце изцяло служи да напълни неговото сърце, а той се отнася към мен по същия начин. Това е единството на сърцата, което достигаме, изпълнявайки принципа на любовта към ближния като към себе си и превръщайки се по този начин в един човек с едно сърце.

От урока по статията „Мир“, 27.07.2011

[49468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо е толкова принципиално да няма никаква връзка между моите действия и възнаграждението?

Отговор: Иначе ти няма да можеш да достигнеш отдаване и да излезеш извън своята природа! Ти трябва да търсиш възнаграждението над своята природа, над нея, и да се изграждаш да отдаваш заради самото отдаване (хафец хесед) , без да очакваш никаква компенсация за своя егоизъм.

Необходимо е да се остане в безкористно отдаване, в чиста Бина, над всякакви действия. Независимо, че вътре в тях и вътре в материала, от който ги изграждаш, ти все още очакваш възнаграждение. Та нали това е съвършено невъзможно, да извършваш някакви действия и да не очакваш за тях някаква награда.

И затова за сметка на обкръжението и използвайки всички условия, ние достигаме състояние, когато искаме от Твореца да ни даде Той такава способност – да не искаме за себе си награда. Аз не знам как Той ще направи това и какво е това! На мен не ми е известно как след това ще изпълнявам тези действия за отдаване – но искам!

Ние през цялото време изграждаме в себе си тази молба: от нулевото до последното, четвърто ниво – на всеки етап, при всяка проверка. Така напредваме, докато не достигнем до истинското изискване, което накрая разкрива в нас това свойство. И от този момент започваме да разбираме какво е това да бъдеш в отдаване – че това е настоящото чудо…

От урока по статия от книгата” Шамати”, 27.07.2011

[49417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което се изисква от нас, това е да се прилепим към Твореца. Затова всичко, случващо се с нас, е устроено така, за да ни задължи още сега, докато още не се намираме в свойството на отдаване, да се обърнем към Него, да почувстваме необходимостта Му.

Човек живее съвършено омотан и объркан в този живот. И цялата тази обърканост и жизнените проблеми, целият неин ред и безпорядък, постепенно го придвижват към такова състояние, когато той вижда, че в този живот не е способен нищо да овладее. Не е способен да го почувства и разбере, за какво е той, защо и къде е коренът му? И тогава усеща, че трябва да намери корена на живота – това, което удържа този живот – да Го разкрие и познае.

Или страданията, или любопитството, или даже точката в сърцето, криеща се вътре в него и страдаща без сливането с висшия, но нещо постепенно довежда човека до разбиране, че той повече не може да твърди, че сам управлява живота си, като пълновластен фараон, който казва: ”Кой е Творецът, че да го слушам? Тук аз съм главният властител!”

Така мисли егото ни, докато не получи такива удари, благодарение на които разбира, че Творецът е праведник, а аз съм престъпник. И тогава човекът разбира, че е задължен да разкрие Твореца.

Но даже, когато застава на този път и прави по него първите си крачки, попада в групата и започва да изучава кабала, то минава още много време, докато започне да разбира, че се намира в напълно детерминирана и затворена система, където всичко вече е предопределено от по-рано.

Тя не предполага никакви случайности и свободни движения на нито една нейна част: нежива, растителна, животинска или човешка, а всичко в нея съществува съобразно съвършен закон, придвижващ цялото творение до такова състояние, от което всички негови елементи достигат сливане с неговия висш корен.

Това сливане се реализира от човека, висшият елемент на тази система, който включва в себе си всички предишни стъпала. Но не за сметка на това, че е направил всичко със собствени сили! Той трябва само да помоли Твореца, за да изпълни Той всички действия.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 27.07.2011

[49430]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Поръчителството“: „Святият народ“ – това е финалната форма на награда за слияването с Твореца, включваща цялото възнаграждение, което може да бъде описано.

В човечеството има част, която получава духовно пробуждане, група Бней Барух (ББ). Тези хора са задължени сами да реализират в себе си поправянето, да придобият силата на поръчителството и благодарение на тази сила да пристъпят към отдаване на останалите.

Освен това те са длъжни да спазват закон, за който е казано: „Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители“. С други думи, става въпрос за състоянието хафец хесед (Х“Х): свещенослужителите нямат собствено владение, те, подобно на Бина, са устремени само към отдаването. Такова свойство трябва да придобием и ние.

Що се отнася до свойството „светия народ“, това вече е получаващо желание, което използваме и го повдигаме на стъпалото на святостта. По такъв начин то придобива намерение заради отаване и достига до сливането.

Това единство, тази сила, такова състояние трябва трябва да царят в групата. Тук няма никакви варианти, става въпрос за природен закон. Не поискаме ли да го изпълняваме доброволно, ще ни накарат да го изпълняваме с лошо – със страдания. Компромис тук няма, а има реализираща се програма с единствен параметър за свободен избор: можеш да ускориш развитието си преди да се е наложило специална системна сила да те принуждава да го правиш.

На всеки етап тази задължаваща сила се спуска до нас и започва да ни придвижва напред. Обаче е възможно да се движим по-бързо от нея – и тогава ще тръгнем към целта по добрия и краткия път, без удари отзад.

Така че имаме две възможности при избора на средствата за напредване. А самото напредване е неизбежно, понеже във финалното състояние програмата за напредък вече съществува напълно реализирана. Има два етапа на тази реализация – „царството на свещенослужителите“ и „светия народ“. Те изискват да достигнем взаимно отдаване, любов към ближния като към себе си – и чрез това – сливане с висшата светлина, с Твореца.

От урока по статията „Поръчителството“, 26.07.2011

[49347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→