Въпрос: Как да освободя сърцето си от егоизма, за да направя място за Твореца?

Отговор: Сами нищо не можем да направим – това трябва да е ясно на всеки. За това е казано: ”Обърни се към Майстора, който ме е създал!” Работата ни не е в това, сами да се поправяме, а да изучим процесът на поправяне, да разберем необходимостта от него, своята неизправност и тогава да помолим!

”Лекуващият всички разбити сърца” – е Творецът, а не ние самите. Затова трябва да разкрием само разбиването – или чрез учене и съединение или това ще стане по пътя на страданието: и с такъв обстрел, като този, на който бе подложен южен Израел тази седмица и чрез икономическа криза в целия свят, и вълни от безредици преминали през много държави.

Всякакви проблеми със здравето, частни и общи, започващи от най-малкия проблем – са следствие на недостиг от поправяне. Няма никакви друга причина, освен тази. И ако човек се пробужда от най-слабото убождане свише и вече с негова помощ може да напредва – то той благодари на Твореца за такова събуждане, и повече силни удари не са нужни.

Казано е,”че към праведниците Творецът е предирчив до дебелината на косъм”. Това означава, че те приемат най дребния проблем, свързвайки го с корена и с разбирането, че тя идва отгоре с висше. Това е им достатъчно за да започнат поправянето – с внимание да се отнасят към всички получени въздействия и да се предвижват.

Но ако не обръщаш внимание на дребните намеци изпращани ти отгоре, то се получава, както майката, която иска да поучи детето без караници, меко, но то не и обръща внимание – и тя е принудена да се скара, дори да го напляска, докато то накрая реагира.

Тъй като трябва някак си да опазим егоизма си, за да му стане болно. А човек трябва на най-малката болка да добави душевна болка от сами себе си, за да се предпази, защото той работи срещу своето егоистическо желание.

От урока от книга Шамати, 21.08.2011

[52154]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

На всички е известно, че навикът става втора природа. Да допуснем, че искам да се науча на някакъв занаят и постъпвам като ученик при стругаря или дърводелеца. Аз още не съм запознат с материала и постепенно ме обучават, какво трябва да правя. Тоест придобивам навици  в работата, започвам да усещам материала: какво е поведението, реакциите, какво аз самия правя с него, как по добре да го обработвам.

Чрез опита, получавам допълнителни усещания, от материала до който се докосвам. Това се нарича навик, който се превръща във втора природа. Нещата, които по-рано бяха непривични, непонятни, неразличими, не ги усещах, започвам все по -добре да усещам и различавам. Дори различавам такива детайли, на които по-рано не съм обръщал внимание и са се изплъзвали от моето внимание.

Ясно е, че нищо не става от само себе си – тогава, откъде изведнъж навикът става моя природа? Винаги има светлина, която въздейства на материала,  на желанието ни да се насладим. Съгласно стремежа на човека, на неговото желание да постигне някакво състояние, светлината му въздейства и го приближава до това състояние, позволявайки му по-добре да усеща и разбира.

Така сме се развивали в продължение на цялата ни еволюция хиляди години – всичко благодарение на навиците, които влизат в природата ни. Зад всичките ни желания е стояла светлината и ни е помагала да ги реализираме. Желанието притегля светлината и така човек се предвижва – така порастваме.

Виждаме, колко пъти малкото дете повтаря едно и също действие, докато накрая не свикни (не се научи). На пръв поглед ни се струва, че малките деца се занимават с глупости – но това за тях е необходимо, към това ги подтиква природата, защото само така те ще пораснат.

Точно така и ние през цялото време израстваме на контраста на противоположните състояния, издигания и падения, усещане на недостиг и получаване на неговото напълване. Такъв е пътя.

Трудно ни е да повярваме, че и сега се намираме в света на Безкрайността! Но с помощта на преминаващи издигания и падения започваме постепенно да свикваме с тази мисъл. Защото виждаме, че светът ни се струва такъв, в зависимост от това с какви очи гледаме на него. Ако от сутринта съм се събудил и съм в добро настроение, то ми се струва, че всичко около мен е хубаво и целия свят около мен е хубав и добър. А ако нещо ми е развалило настроението, то целият свят ми се струва лош. И при това, никак не се променят свойствата ни – единствено леко се изменя техния баланс. Ако започнем да променяме свойствата си, то както казват кабалистите, ние виждаме съвсем други светове, друга реалност.

Всичко е спрямо човекът, който постига. А самата действителност е винаги светлината на Безкрайността. Но ти виждаш онова, което си способен да си нарисуваш на нейния фон. Това и определя твоя свят – мярката на скритата светлина на Безкрайността, в която сега се намираш, съгласно свойствата си. И ако поискаме да се уподобим на тази светлина и да станем отдаващи като нея, то ще можем да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, която ще ни поправи, ще промени желанието ни да се наслаждаваме. И ще искаме да съществуваме във формата на отдаване.

Тези действия ще влязат в нашия навик. Но навикът винаги противоречи на нашето желание и изисква усилия – докато в нас не се разкрият тези свойства, в които да усетим свойството отдаване, формата на Твореца. Това се нарича разкриването на Твореца от творението.

Всичко се прави за сметка на навика, който става втора природа. Ние се научаваме да пробуждаме в себе си желанието, с помощта на обкръжението и ученето, за да можем от състояние, много далечно от отдаването – да се доближим до него.

От урока от книга” Шамати”, 19.08.2011

[51881]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Да останеш в духовното завинаги означава, да се съгласиш, че егото ти никога няма да получи напълване. Сега се намираме в самото начало на духовния път и желанията ни за наслаждение вече не се напълват, те все повече ще се опустошават, докато не ни стане съвършено ясно, че трябва да се издигнем над тях.

Нямаме избор. Защото предишният подход се е изчерпал, цялата тази игра, устроена ни свише, за да израснат в нас желанията на този свят – завърши! Сега трябва да работим над друг вид желания. И скоро ще видим това явление в мащабите на целия свят.

В егоистичните желания ще почувстваме недостиг във всичко: липса на безопасност, увереност, жизнени сили, надежда за бъдещето. Но едновременно с това ни се открива възможността да се свържем с Твореца и да помолим да се прилепим към Него.

И молиш не за да се скриеш от усещането за недостиг и пустота. Защото това би означавало, че просто сменяш малкото напълване за по-голямо. И кой не би пожелал това? Обикновено така се случва, когато човек го настигне някакъв удар и той веднага си спомня за Твореца и започва да се моли.

В мирно време животинското ми тяло не позволява да се говори за Него, а когато се плаши, тогава ме праща за помощ при Твореца. И аз (човекът) се устремявам към Твореца, защото на там ме побутва животинското в мен. Като че ли ми казва, че няма какво да яде и ме изпраща при Твореца да моля. И аз, човекът, отивам и моля за своето животинско. Ето така живеем…

Но ако човек се стреми към висшето не затова, че усеща недостиг от обичайното напълване, а започва да усеща важността на отдаването, което обкръжението му предава, то над личните си празни желания развива духовните.

Ако прави това не защото иска някак да се напълни и да получи в замяна някаква изгода, означава, че е достигнал този обрат в себе си, след което започва да се грижи за духовния съсъд.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.08.2011

[51782]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За нас са много важни „кръглите съсъди” (игулим), защото те съдържат цялата светлина от Края на поправянето. Цялата тази светлина, която сега не сме в състояние да приемем до момента на окончателното поправяне, се намира в кръгли сфери и оттам оказва натиск върху нас, грижи се за нас, стига до нас във вид на светлина, която ни връща към Източника, играе роля и на заобикаляща и на вътрешна светлина.

От кръглите сфери получаваме всичко. Цялото ни развитие протича благодарение на тях, защото докато нямам духовен съсъд (а ние никога нямаме съсъд за следващото стъпало), аз се намирам под натиска на кръглите сфери. Заобикалящата светлина, която се намира в кръглите сфери, промива съсъда.

И затова усещам неудобства, скачам от едно място на друго, като че ли се намирам в магнитно поле, което ме притегля и отблъсква. Защото засега не съм способен да управлявам себе си и да се напълвам с помощта на екрана, «линията» (кав) – и затова сферите ми въздействат.

Общото управление на света също се осъществява с помощта на кръглите сфери. Затова нашият свят се нарича «кръгъл» – глобален, интегрален. В него като че ли кръгът се затваря и ни се показва висшето управление. И докато не започнем да го възприемаме чрез екрана като „пряко“ въздействие, то се явява отгоре като „кръгла сфера“ (игулим), която ни охранява, за да не направим глупости и да не взривим света, а да достигнем набелязаната цел.

Кръглите сфери ще ни управляват до момента, в който ще можем сами да вземем управлението в свои ръце, поемайки го от Твореца. И тогава от нашата гледна точка то ще се нарича пряко. И доколкото приемем управлението и контрола над цялото творение от ръцете на Твореца и започнем да работим, дотолкова ще започнем да строим правата линия.

Но днес сме на 100% управлявани от кръглите сфери. Има само една искра във всеки от нас, малка колкото трохичка, която получава светлината си от прекия лъч (кав ешер).

Отгоре през всичките сфери до нас стига пряк лъч светлина и събужда в нас искрата, призоваваща ни да започнем работа в този пряк канал, водещ нагоре. А всичко останало остава под управлението на кръглите сфери. Затова целият свят, където не се усеща пробуждането в точката в сърцето от прекия лъч, съществува в кръглите сфери.

С пробуждането на точката в сърцето получаваме възможност да съединим в едно „Исраел, Тора и Твореца“ – в тази именно пряка линия, която достига до нас през всичките кръгове. И в този случай кръглите сфери също стават различни, защото линията, минавайки през тях, ги напълва и създава различията в тях. И затова започвам да усещам дискомфорт: питам за смисъла на живота, за същността на случващото се. Вече чувствам някакво оживление и отвътре, и отвън.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 18.08.2011

[51792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Открива ли се съвременният свят за науката кабала?

Отговор: Да, но при условие, че се обединим и направим място вътре в себе си за свойството отдаване, за светлината, за да може чрез нас тя да въздейства на целия свят. Ние трябва да станем свързващо звено, „проводник”, който провежда светлина към останалите народи.

Ако направим това, няма да има никакви проблеми и вълната на всемирното пробуждане ще ни издигне до духовния свят. Но това ще стане само ако се обединим, за да прокараме това обединение към цялото човечество и да доставим удоволствие на Твореца. Така Той, аз и целият свят ще бъдат свързани в единна система.

От урока на тема от вестника „Народ”, 14.08.2011

[51255]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише във вестника „Народ”, че е недопустимо да изпуснем правилния момент. Какво означава това в рамките на днешните протести в Израел?

Отговор: Означава, че трябва да разпространяваме посланието за обединение, но преди всичко, да се обединим помежду си. Не можем да забравим за това, иначе нашата поява би се превърнала в един обикновен концерт.

Когато разговаряте с хората и се представяте пред тях, трябва да разберете, че сте заедно с нас и искате да предаде вътрешната, духовната промяна на нашата взаимовръзка. Само това ще им позволи да почувстват, че обединението е спасението.

От урока на тема от вестника „Народ”, 14.08.2011

[51249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Изглежда, че е много трудно да намериш подходяща среда за себе си. Където и да се намирам, усещам, че обкръжението ми вреди и трябва по-скоро да го зарежа. Дълго време търсих подходящите другари, но така и не ги намерих. Тогава започнах да анализирам себе си: възможно е да не мога да открия правилното общество заради недостатъците на характера си?

Отговор: Ти трябва да намериш група и да бъдеш в нея, само ако това е възможно – физически или в краен случай виртуално. Трябва да се занимаваш по ежедневните ни уроци, да изучаваш блога ми, да участваш в събранията на другарите и разпространението – макар и в някаква степен всичко това. И тогава ще напредваш, в осъзнаването на злото в себе си и необходимостта от поправянето му за усещането на Твореца.

[51597]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Как правилно да се отнеса към този страх, който изпитвам, обръщайки се към хората, за да им разкажа за кабала?

Отговор: Този страх не изчезва до самия край на поправянето. Почетете Псалмите и ще останете поразени, че даже цар Давид, намиращ се на такива високи,  духовни стъпала, е изпитвал страх. Разбираемо е, че това не са такива страхове, както нашите, а страх от това, ще можеш ли да отдаваш, ще изпълниш ли правилно действието или не, постоянните съмнения.

С такива страхове и съмнения започва всяко духовно стъпало. И това същото се отнася и до нас, всичко започва със страха, отблъскването, неприемането, опасенията. Това е Малхут, която разкрива в себе си недостатъка на всичко. Това е стъпало на навлизане в състоянието на отдаване заради отдаване, на Бина (хафец-хесед).

Състоянието на отдаване заради отдаване не е състояние на безстрашния герой. Той засега само се е повдигнал над егоизма си, над всички страхове и може само да отдава заради отдаването. И да се издигнеш на това стъпало на отдаването можеш само от страха, опасенията, чувствайки, че у теб няма нищо: нито сили, нито разбиране, но това не е важно!

Главното е, над всички тези страхове да се прилепиш към висшето и да достигнеш до най-малкото, начално сливане, което се нарича състояние на ”зародиш”, три дни на абсорбция на семето – над всички тези неприятни усещания.

Това е състояние на криза, отдалечаване, безсилие. То е по-лошо от смъртта, защото смъртта е някакъв изход, а тук няма такъв, само да скочиш нагоре! Това не е обикновено състояние.

От урок по вестника ”Народ”, 16.08.2011

[51490]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Човечеството е болно. Но не ни е достатъчно просто да излекуваме болния без неговото знание, както е в нашия свят, когато човек пие лекарства без да знае как действат. Не, на духовния път всеки трябва да намери разбиране, усещане, да достигне дълбочината на цялото мироздание.

Всеки трябва да се съедини с цялото огромно желание на всички души, да изучи общата система и да премине към отдаване. С други думи трябва да преминем към осъзнаване на цялата действителност.

И затова нашата организация поставя пред себе си, преди всичко, възпитателните и просветителски цели. От капката семе трябва да отгледаме човек, подобен на Твореца. Ние трябва да му помагаме, да го поддържаме, да му предоставяме всичките необходими средства и инструменти. Тогава всеки сам ще построи себе си и ще придобие подобие с Твореца по свойства.

Нашата задача е да приповдигнем всеки, да го разгърнем, да го оформим, да му помогнем в развитието. Той трябва да действа сам, но ние сме тези, които му оказваме помощ и поддръжка.

А засега трябва да проявяваме търпение към всички, които застават против нас и само да ги снабдяваме, съобразно с разбирането им, с доказателства, с материали за запознаване със ситуацията. Трябва да ги изведем от ”късото съединение”, да им дадем възможност да погледнат на себе си отстрани. Такава е задачата ни.

За да я реализираме правилно, преди всичко е нужно сами да се обединим над всички различия, разногласия и раздори. Каквото и да е вътре ”любовта ще покрие всички престъпления”. Трябва да даваме пример на хората, да им показваме как работим помежду си в хармония, любов и единство.

И всичко това е заради целта. Нищо друго не е по силите си да ни обедини. Ако я няма целта, ние разбира се не бихме се свързвали един с друг. Но целта задължава и затова всички се обединяваме, приканвайки към това сплотяване целия свят. Защото и учените откриват, и здравият разум подсказва, и общосветовните тенденции свидетелстват за това, че да се построи надеждно бъдеще в интегрален взаимосвързан свят е възможно само по пътя на всеобщото обединение, а не на борбата.

От 3-тия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50843]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

През лятото на 1940 г. Баал а-Сулам е публикувал вестника „Народ” в последен опит да стигне до някакви практически действия преди катастрофата и пред лицето на проблемите, обхващащи тогавашната мандатна Палестина.

Той е искал по някакъв начин да тласне народа по-близо към обединение и е направил всичко, което е могъл, за да постигне това. Обаче веднага след публикуване на броят, неговите врагове незабавно се надигнали и докладвали за вестника на британските власти, които спрели издаването поради обвинение в обществена агитация.

Днес също нямаме друго решение освен да реализираме пътя, предложен от Баал а-Сулам – пътя на обединение. Създалата се ситуация в Израел и в света не е по-малко заплашителна от ситуацията в неговото време. Но сега условията са различни – несравнимо по-благоприятни.

Трябва да приемем върху себе си отговорността и да я реализираме. И можем да го направим. Имаме подготвителната основа за това, възможностите и необходимите вътрешни и външни условия. Всичко се изгражда само за да можем да се организираме правилно, и когато го направим, успехът със сигурност ще ни споходи много скоро.

Нека се пропием от духа, който Баал а-Сулам е искал да предаде и който ние, неговите последователи, трябва да оживим днес.

Имаме много групи по целия свят. И относно това е важно да разберем, че всички онези, които са лично свързани с поправянето на света, които са получили точка в сърцето, се наричат „Израел”. Те са тези, които водя света напред, докато живеят и действат в собствените си страни, така както главната група в Израел помага на целия еврейски народ да разбере и да осъзнае нуждата от взаимно поръчителство. Всяка група във всяка страна е в същата ситуация.

Страните на света са като органи на общото тяло, които принадлежат на различни жизнени системи. Затова нашите групи дават жизнени сили на техните народи във всяка част на света. Всяка част от нашето движение, всяка група има същата връзка със своя народ, както ние имаме тук с еврейския.

Затова, думите на Баал а-Сулам са приложими във всяка група, а също и във всички групи заедно с техните връзки със света (от науката Кабала знаем, че частното и общото са равни).

От урок по вестника „Народ”, 14.08.2011

[51259]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→