Въпрос: В нашия свят е прието да се преклоняваш пред този, когото считаш за важен. Защо в духовното е толково трудно да склониш себе си?

Отговор: В нашия свят, ние се склоняваме пред важния човек, защото печелим от това. Нашият егоизъм винаги изпълнява такива действия, които са му изгодни. Ако човекът е влиятелен, силен, богат, то за мен е изгодно да се склоня пред него и да бъда около него, да му услугвам, тъй като знам, че обичайно малкия получва от големия и затова разчитам и аз да получа нещо от него.

Нормално така действаме в нашия свят. А ако не то – получаваме удари, които ни запознават с този принцип. Да допуснем, че аз не желая да слушам какво ми говори полицая – и тогава получавам глоба или повикване за съда и наказание, и така следващия път вече ще го послушам. Тоест в нашия свят е егоистически изгодно да слушам силния, но ако аз не разбирам това, то животът ще ме научи с удари.

Обаче, относително Твореца това не работи – защото Той е скрит! Защото ако на теб ти се разкрие Неговото свойство отдаване, ти би бягал след него, както крадец, който бяга пред тълпата и силно крещи: “Дръжте крдеца!“

На теб ще ти се струва, че ти обичаш Твореца с всичкото си сърце и душа – тъй като можеш толкова много да получиш от Него. И кой не би искал да се прилепи към такава сила, която направлява целия свят? Разбираемо е, че така би направил всеки.

Ето затова Творецът не може да ни се разкрие колко е велик, могъщ и щедър. Той може да се разкрие единствено като образец на свойството отдаване, което самите ние трябва да придобием. Но тогава ти няма да Го поискаш и би избягал от Него. Затова Той по никакъв начин не може да ти се разкрие: нито от добрата, нито от към лошата страна –  нито от страна на напълването, нито от страната на намерението.

Единственото, което ни остава – това  е работата с обкръжението. Творецът ни дава малко начално желание за отдаване., но всичко останало ние трябва сами да разкрием, чрез обкръжението, което трябва да ни вдъхнови за отдаване, да помогне на нашето желание към взаимно поръчителство да израсте. Цялата наша работа идва с обкръжението и почти не касае висшата сила. Само в тази мяра, в която ние вклаждаме в ученето, обкръжението, разпространението – ни идва и помощта, пробуждането свише.

По друг начин е невъзможно. Защото в противен случай ние бихме се прилепили към Него, желаейки да го погълнем, или пък бихме избягали от Неговото свойство отдаване, плашейки се от необходимостта самите ние да станем такива.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.09.2011

[53599]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как се случило при разбиването това, че висшият е знаел, че творението ще се разбие от това, и все пак е отговорил на неговата молба?

Отговор: Разбира се, че е знаел, той сам е и организирал цялото това разбиване!  Как иначе Малхут би могла да се съедини с Бина, ако не за сметка на разбиването?

За днешната криза говорят също като за някакво разбиване (думата криза произхожда от същия корен). Но това не е правилно. Кризата – това е създаване на връзка между две свойства, които не могат да се съединят по друг път.

Ние често използваме в техниката такъв метод на съединение, когато трябва да се разрушат защитните сили на един материал и да го съединим с друг материал. Такива взривове спойват заедно метали, внедряват ги един в друг. Ако нещата не могат да се съединят, ние чрез този способ разрушаваме техните защитни сили, границите помежду им и ги заставяме да се съединят един с друг. И това става възможно за сметка на тяхното разбиване, насилствено, по метода на взрива.

Може да ни се стори странно – защо ни е да взривяваме и да чупим нещата – но ние не ги разрушаваме, а обратното – достигаме съединение. И ни е невъзможно да се съединим един с друг, ако всеки не счупи своята защитна граница. Тъй като силата на егоизма, силата на желанието да се наслади, живяща във всеки материал, никога няма да позволи на някой друг да навлезе на нейната територия. И затова ни е необходимо да приемем против този егоизъм някаква особена сила, коята да пречупи неговата граница, за да въведе в себе си втори материал, второ свойство, както някакъв неканен гост.

Това е, което се случва при разбиването, където са Малхут и Бина. Но ако Малхут не получи свойството Бина, тя няма да успее да се поправи. А тя няма да успее да получи свойството Бина, защото е направила за себе си ограничение, защитен екран – тя нищо не иска да получи в себе си. Това трябва да се вмъкне в нея на сила! Самата тя никога няма да се съгласи на това.

Тя няма да се съгласи на разбиване, на получаване заради себе си- а без разкриване на егоистичното получаване, е невъзможно в Малхут да се разкрият нейните истински свойства, противоположни на отдаването, които не ѝ дават да достигне това отдаване.

Затова разбиването е било организирано свише. Ние го наричаме разбиване, но всъщност – това е съединение между Малхут и Бина, защото незабавно след това става смесване на свойствата милосърдие и съд.

На края ние получаваме Бина и Малхут, тясно свързани едно с друго, но разбити. И това също е постижение, тъй като те се чувстват отделени от Твореца, но понеже са съединени заедно, те имат възможност да поправят тази разделеност!

Получава се, че разбиването – това е много голямо поправяне в строителството на съсъда. Без такова промеждутъчно състояние, е невъзможно да достигнем продължение и никакво поправяне. Затова и в днешната криза трябва да виждаме преломната точка, точката на “бонификация“ – възможност за рязък обрат в принципно новото състояние.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 04.09.2011

[53712]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Когато четем книгата Зоар, къде трябва да се стараем да намерим връзката между нас – в разума или в усещанията?

Отговор: В усещанията. А ако не сме способни, то разумът трябва да помогне. Но преди всичко трябва да се стараем да намерим чувствената връзка.

Зоар ни описва онази връзка между нас, в която ние съществуваме. Тази връзка ще се разкрие като Малхут на Безкрайността, пълна със светлината на Безкрайността, присъствието, разкриването на Твореца. Към това трябва да се стремим.

Затова четейки Зоар, ние се стараем да си представим правилната връзка между нас. В наши дни необходимостта от такава връзка за цялото човечество вече започна да се разкрива явно. Затова науката кабала се разкрива за всички, изисквайки от нас, малко по-рано получилите пробуждане и започнали да се занимават с нея, да започнем масовото и разпространяване, за да могат всички да разберат, какво се намира в криза – тоест във връзка, която по-рано е работила, а сега не работи и трябва да се намери нова връзка между нас.

Тази нова връзка е невъзможно да се разпознае по естествения егоистически начин, както по-рано. Защото тази връзка вече съществуваваща в глобално- интегралната система, пронизана от взаимното поръчителство, в някаква степен се разкрива в света. Затова пред нас възниква проблема: разкрива се най-добрата връзка между нас, а ние все още се отнасяме към нея егоистично. Разрива между желателното състояние, вече разкриващо се в света, и истинското, в което пребиваваме – това е то кризата.

Четенето на книгата Зоар, изучаването на цялата наука кабала и всичките ни усилия трябва да ни доведат до такова състояние, че да се уподобим на тази мрежа от връзки, разкриваща се между нас. Тъй като тя се разкрива вече многократно поправена, отколкото ние, в нашето разбито състояние. И ние, анулирайки ситуацията, казваме, че светът е взаимосвързан, а ние – не.

От урока по книгата Зоар, 05.09.2011

[53716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: На въпроса за живота и смъртта, Вие отговорихте, че в духовното няма разлика между живота и смъртта, защото смъртта е трансформация в друга форма на съществуване. Където човешката душа се трансформира в друга форма?

Отговор: Душата е част от Твореца, т.е. алтруистическото желание, се формира в нас с усилията да отдаваме и да обичаме, когато ние с нашите свойства навлизаме в нашия свят. А животът или смъртта на тялото към това нямат никакво отношение.

Въпрос от английския блог: Понякога Вие пишете, че с помощта на кабала може да се достигне до центъра за управление на програмата. Нима Творецът е просто ”машина”?

Отговор: Творецът е Природата!

Въпрос от английския блог: Длъжен ли съм да моля Твореца да ме накара да работя за Него? Аз нямам нищо против да стана Негов роб, доколкото и така вече съм роб на своя егоизъм. Сезар Валерио.

Отговор: Моли и искай всичко! Ти и така нямаш власт над своите искания, тъй като на Твореца не са му нужни твоите думи – той седи в твоето сърце и го усеща още преди ти да усетиш своите сърдечни желания. Аз съм много щастлив да чувам твоите въпроси (от Бразилия) по време на уроците.

[53509]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал a-Сулам вестник ”Народ”: Хората не разбират, че трябва да бъдат внимателни и да се вглеждат във всяка вещ – узряла ли е тя напълно.

И нека тази вещ дори да е полезна в своята същност, все едно трябва още по-голямо вглъбяване в нея – узряла ли е напълно: достатъчно ли са пораснали получаващите, за да я смелят вътре в себе си. Тъй като за сега не им стига времето да се доразвият, истината и ползата  се превръщат вътре в тях в лъжа и вреда.

Всички ние обичаме узрели вкусни плодове, обаче забравяме, че не трябва да ги откъсваме по-рано от необходимото. В неузрелия плод има много отровни вещества, той още не е придобил своята окончателна полезна форма и може да навреди, подобно на смъртоносната отрова.

Целият въпрос е в това, на какъв стадий на развитие се намира ”плода” – т.е. съсъдът на желанието. Този критерий трябва да определя нашето отношение към каквото и да било. Ето защо кабалистите така са опазвали науката кабала от публичност дотогава, докато не се създадоха подходящите за това условия.

Хората трябва да се издигнат на определено ниво. Тогава ще им откриеш мъдростта и те ще знаят, как да се възползват от нея. Аристотел и Платон са писали, че този подход трябва да се прилага даже към традиционната наука: тъй като хората използват нейните достижения, за да създават нови оръжия и да подчиняват другите на своята власт. На хората трябва да им се дават колкото се може по-малко силни средства, тъй като все още не разбират, как правилно да ги използват за всеобщото благо.

В случая, обичайната наука е станала такъв „неузрял плод”. Практически никакви технологии нямаше да бъдат разработени, ако не бяха за военни цели. Всичко се използва за създаването на оръжия, за въоръжаване, а за ” нуждите на гражданите” остават само трохите.

Същата участ заплашваше и науката кабала, ако не бяха кабалистите, които ревностно я опазваха и не я даваха като откуп на масите. Тъкмо обратното, те я прикриваха с ореола на мистиката, ограждаха я със забрани и плашещи слухове. Няма значение какво са говорили за нея хората, основното е – да ги държат на разстояние, създавайки впечатление за нещо забранено, опасно.

Както знаем, в това кабалистите са преуспели дотолкова, че днес ни е трудно да обясним, че науката кабала е нещо близко и нужно, че тя се отнася за нашия живот тук, а не за някакъв си отвъден свят. Трудно е да се развеят духовните фантазии и да се обясни вярното възприятие на реалността, която се постига в човека, а не извън него.

За да се изчистят запазилите се стереотипи, трябва добре да се подготви почвата, на която хората ще израстат, ще узреят и ще могат да приемат науката кабала в правилния и вид. Е, за сега те не са готови и на нас ще ни се наложи здравата да поработим. Този процес съвсем не е за подценяване, както за нас, така и за тях.

Друг изход няма, ние трябва бавно, поетапно да симулираме общото развитие – в съответствие на възникващите беди и проблеми, търпеливо, многократно, отново и отново да подчертаваме и обясняваме причините за онова, което те сега преживяват. За онова, което те все още не го усещат, ние не казваме нито дума, съгласно принципа ”от Твоите действия ще Те познаем”.

Само към реално преживяния опит можем да приобщим лекото и разбираемо обяснение – още малко и още малко. Трябва да повтаряме тези обяснения под различни форми, прибавяйки капка по капка, особено за текущите събития.

При това и на самите нас ще ни е по-лесно да поднасяме посланията на наука кабала. Ние ще сформираме език, ще разработим средствата, ще намерим верните примери и тогава хората ще разберат в необходимата степен. Тъй като по-голямата част нямат точка в сърцето, в тях действат само получаващите желания.

Но когато човек усети необходимостта от обединение, когато поиска малко да се приповдигне над своя личен, обикновен, примитивен егоизъм и да се сплоти с ближния – пак поради егоистическия си успех, тогава обединението ще стане за него желателно. Това не е просто, изисква се много време и ние трябва да прилагаме старание в това направление.

А през това време процесът не стои на едно място, и съответно на това как народът ще възприема посланието за взаимно поръчителство, ние заедно ще посрещнем поправянето.

От урока от вестник” Народ”, 04.09.2011

[53619]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Разликата между „добрия поглед“ и „лошия“, между благославянето и проклятието е в това, че се разкрива пак същото, но само по себе си, без моите предварителни усилия и аз нямам подходящ съсъд. Или отначало приготвям съсъд, желание и тогава това, което се случва, за мен е разкриване.

Ако то се разкрива без моето готово желание, съсъда, то аз усещам тъмнина, скритие. А ако отначало се разкрива моето желание, то чувствам обратното: светлина, разкриване. Няма друга разлика между проклятието и благославянето.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 30.08.2011

[53525]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът е мое вътрешно свойство, към кого възнасям молитвата?

Отговор: Към това съвършено свойство, което трябва да достигнеш. Да се моля означава да желая да придобия поне някаква връзка с това, към което се стремя да се приближа. Молитвата – това е желанието, потребността от връзка, както се казва: „Желая аз!”.

Връзката може да бъде външна – далечна или много близка – и вътрешна – до такава степен, че няма разлика между нас. Но във всеки случай, това е връзка. Няма нищо повече в нашата реалност – само отдалечаване и сближаване с каквото е угодно. От лошото искам да се отдалеча, към доброто – да се приближа толкова, че се включвам в него или то в мен.

Как усещаме нашата връзка зависи от духовните стъпала, на които се намираме. Ако усещаме висшето стъпало, то тя е много вътрешна, АХАП на висшето се намира вътре в Галгалта Ейнаим на нисшето. Ако усещаме нисшето стъпало, то влизаме в нейната вътрешна част и действаме там.

Но няма нищо освен отдалечаване и сближаване. За това е цялата ми молитва, в това са всичките мои желания: да се приближа към нещо или да се отдалеча от него.

От урок по книгата „Зоар”, 01.09.2011

[53310]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата работа става над скритието. Ако всичко е открито, то какво тогава да правим? Скритието ми позволява да бъда независим и сам да установявам своята работа и положение.

Детето е по-глупаво от нас и не разбира онова, което ние разбираме.  Но именно това незнание му позволява в последствие да се издигне по-високо и да стане по-умно от нас! Това ще му помогне да получи от нас онова, което ние вече знаем, но освен това, да добави и от себе си.

А ако детето знаеше отначало всичко, което е известно на нас – то не би израснало! Затова животните, когато се раждат с всички природни инстинкти, за първите няколко дни усвояват напълно своята природна програма и край – понататък те не се развиват.

Цялото ни развитие става за сметка на скритието, за сметка на това, че не знаем нищо – и постепенно, по пътя на многобройни изяснения, аз строя своята личност – нова, различна от тази на останалите и над тази на предшествениците. А ако нищо не е скрито – то няма да има и какво да се добави. Скритието ни позволява да се повдигнем в пълния си ръст и да разберем.

Ако бих получил всичко на готово, не бих разбрал какво става. Но заради това, че аз сам градя всеки детайл и го съединявам с останалите, сам натрупвам Малхут на света на Безкрайността, изхождайки от своята индивидуалност, от своята точка в душата – опознавам творението от край до край.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 01.09.2011

[53320]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да напредваме, ни е необходимо да разкрием величието на висшия. Но това величие на висшия не трябва да носи изгода на нашия егоизъм, а обратното.  За мен той е висш, защото отдава, обича, а не защото на мен ми е изгодно да имам такъв могъщ защитник.

Трябва да се стремя единствено към Него, защото да бъда редом с Него означава и самият аз да придобия свойството отдаване и любов към ближния. Това се и нарича приближаване към Твореца – да се приближа със своите свойства, по подобие на формата, а не да се приближа, за да се възползвам и да грабна повече.

Затова тук е необходим “Съюз за обрязване“. Аз отмествам този облак, стоящ между нас, този прах дотолкова, доколкото мога да премахна своето собствено егоистично желание. И тогава влизам в контакт с висшия. Това вече не е онази връзка, в която единият получава, а другият отдава – а такава, където и двамата отдават един на друг.

Този първи контакт между творението и Твореца се нарича “Съюз за обрязване“, започвайки с който ние започваме да премахваме разделящата ни завеса, която се нарича “орла“ (крайната плът).

Това действие става на всяко стъпало и тук трябва точно да изясним какво спада към висшия и какво към низшия – кой трябва да отдели от себе си това покритие. Тъй като премахваме не желанието, а покриващата го пелена, тоест силата на скритието, и трябва точно да си изясним каква сила за разкритие е необходимо да получим вместо това и за какво: трябва да я получим за напълно противоположното – за свойството отдаване, за вярата.

Ако творението е способно да удържа в себе си две такива противоположни свойства на едно място, то то се приближава към Твореца.

Със съчетанието на такива обратни противоположности започва всичко, както е било казано: “С Ицхак ще тръгне цялото ти потомство, но ти Ми го принеси в жертва“ – така се започва разкриването, приближаването към Твореца – разкриването на желанието да се насладиш, над което се приближаваме към отдаването.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 31.08.2011

[53215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: В постинга „Скритата сила на Зоар“ Вие писахте: „Зоар“ е невъзможно да бъде изучавана от сам човек – а само в група. Така е била и написана, от група кабалисти в пълно единение на десет души.

Десетте кабалисти, написали „Зоар“, съставлявали съсъдите на десетте основни сфирот. Всеки от тях представлявал една сфира, особена сила от целия съсъд (кли), създаден от Твореца.

Самостоятелното слушане и четене на книгата „Зоар“ може ли да привлече обкръжаващата светлина?

Отговор: Всеки контакт с текста, дори ако просто четете без да знаете как да привлечете нейното въздействие (см. „Предисловие към ТЕС, п. 154), все едно, работи върху вас, но в много малка степен. А ние винаги се стремим към максимален ефект на поправянето – това се достига виртуално или физически в група.

Въпрос от английския блог: Аз живея в калифорнийската пустиня, където няма нито една група, занимаваща се с кабала. Не искам да се отказвам от изучаването на кабала, която открих, когато бях вътрешно опустошен и отчаяно търсех отговор на въпросите за Бог.

Толкова много е било дадено до сега и изведнъж се оказва, че можем да се занимаваме само в група. Аз имам книги, интернет, остра депресия и непреодолимо желание. Какво да направя? Да оставя занятията – все едно да кажете на жаден за вода: „Ти имаше чаша с вода, а сега забрави за нея и се върни в пустинята и умри“. Моля ви, помогнете!

Отговор: Уверявам ви, че виртуалната връзка с нас по време на уроците и физическото присъствие на американските конгреси е достатъчно за духовния напредък!

[53433]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - Няма коментари→