Най-важното свойство, необходимо по духовния път е търпението, готовността за страдание, увереността в успеха. Да имам търпение – означава да бъда готов да премина през всички етапи, срещащи се на моя път, за да не могат нито земните ми чувства днес, нито разумът, да ме отклонят и да ме спрат от истината.

Аз изначално приемам вярата на мъдреците-кабалисти, които са преминали вече по този път и ме съветват как да се държа. И вървя съгласно тези указания и ги реализирам.

В това няма никакво принизяване на себе си, както би се сторило на един страничен наблюдател. Напротив, по такъв начин имам намерение да постигна всичко в чувствата и разума, на всеки етап от пътя.

Разбирам, че от отделеността трябва да постигна близостта и над тези две състояния винаги постигам по-високо състояние – ново усещане и разбиране, и така напредвам. Следствие на всички тези колебания напред-назад, които извършвам в чувствата и разума, аз придобивам ново състояние и през цялото време добавям.

А от друга страна, процесът през който преминавам е винаги скланяне на егоизма си. Аз се отделям и тогава усещам тъмнина, нищожност. И точно тук трябва да извикам гордостта си и да кажа, че се чувствам толкова отдалечен – именно за да получа независимост. Затова мога да се гордея, че съм против и не желая, да се гордея с такова отделяне от Твореца. Нека ми е зле и да съм объркан, но по този начин придобивам ново желание.

А сега започвам да работя над това ново желание и да се приближавам към Твореца, и този промеждутък на отделяне, на объркване и тъмнина, на неприятно усещане, започвам да запълвам със светлина и разбиране, с нови определения – не егоистични, а над егоизма. И така постигам новото стъпало.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[55582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да достигна необходимостта от Твореца, ако вътре в себе си се чувствам пълна нула спрямо Него?

Отговор: Нашата работа е не да се ровим в себе си, а да се занимаваме само с обкръжението. Повече няма над какво да работим, само над отношението, приближаването, съединяването с другите, както това следва от разбиването на съсъдите.

Творецът е това, което се разкрива в поправените ни желания. За тях трябва да се погрижим, а светлината се намира в абсолютен покой. Доколкото привеждаме желанията си в съответствие със светлината, със свойството отдаване, дотолкова те разкриват това свойство отдаване и това се нарича разкриване на Твореца пред творението.

Как радиоприемникът може да улавя и възпроизвежда звуците – защото този звук го няма във въздуха? Но за сметка на това, че възбуждаме в радиоприемника същата тази радиовълна, която присъства отвън, две такива вълни, съгласно подобието на формата си, се обединяват и влизат в ”резонанс”. По такъв начин те пробуждат вътре в приемника съвместен резултат, който ние чуваме като глас.

Тъй като не можем да чуем радиовълните – те се намират в такива диапазони, които нашето ухо не долавя. Но към тази основна, ”носеща” вълна има някакво допълнение,”хармоника”. И ако постигаме подобие с основната вълна, то започваме да чуваме тази хармоника, гласа, скрит вътре.

На такъв принцип работят всички наши органи на чувствата и точно така трябва да се настроим за връзка с Твореца.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: В света действат две сили: силата на отдаване и силата на желанието за получаване, създадена като нищо от нещото. Какво е моето „аз”, моето намерение? Откъде идва то?

Отговор: Не усещаме Твореца, защото сме едно голямо желание: желание за наслаждение. Дори ако искам да отдавам, то е просто за забавление. Всъщност съм объркан в намерението и действието. Моето действие може да бъде или за получаване, или за отдаване. Може да бъде съпроводено от намерение за получаване заради себе си или от намерение за отдаване на другите. Не съществува нищо друго – това е целият ни живот.

В нашия свят има действие за получаване и за отдаване на другите, и намерение за получаване за себе си. Но намерение за отдаване на другите не съществува – нямам тази способност. Мога да дам нещо на някого или да получа нещо от някого, но намерението ми е насочено изцяло към получаване за себе си. Намерението за отдаване на другите принадлежи към духовния свят, който не мога да постигна. Вината не е моя – така съм сътворен.

Тук не трябва да има никакво смущение, защото цялото ми ежедневие е насочен само към самонаслаждение.

А това, от което се нуждая, е намерение, то е най-важно за мен (!), без значение какви действия извършвам: за отдаване или за получаване. Аз отдавам на своето дете, на тези, които обичам, на приятелите и дори на своите колеги, защото получавам възнаграждение по естествен път (пари, уважение, власт и т.н.).

Ключово тук се явява намерението, съобразно което действам. Как да постигна намерение за отдаване на ближния? И какво ще ми даде то?

Именно тук възниква проблемът. Ако цялата действителност съществува извън мен, тогава това, което получавам вътре, е само малка частица, наричана „този свят”. Тя е изключително малка, тясна, ограничена във времето, пространството и прочее. Но преминавайки от другата страна, ще се отърва от ограниченията.

Това е разликата между намеренията. Ако моето намерение е насочено към себе си, не ще мога да почувствам нещо повече от това, което възприемам сега. Но ако намерението ми е насочено към обединение с другите, тогава се спасявам от този ужасен живот със своя фатален край и се изкачвам на следващото стъпало на живот – започвам да пребивавам извън тялото. Единствената разлика е в намерението.

От урока по статията „Една заповед”, 26.08.2011

[52692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Има качества, които са дадени на човека инстинктивно от природата, съгласно заложената в него програма: умен или глупав, бърз или бавен, честен или нечестен, срамежлив или нагъл. Съществуват хиляди различни свойства на характера, които са ни дадени по рождение, които вече не можем да изменим.

Но заедно с тези вродени свойства, заложени в нашето животинско тяло под формата на природни инстинкти и правещи ни различни един от друг от самото рождение, има още и такива, които можем да изменим. И тогава ще можем да работим с тези природни свойства, с които сме се родили и ще можем правилно да ги използваме за своето развитие.

Рош а-Шана (глава на новата година) – означава начало! То може да се случи когато и да е, във всеки един миг. Във всеки един миг трябва да видя себе си така, сякаш отново съм се родил.

Получил съм от природата някакви качества, без да знам защо са ми дадени точно такива свойства и желания и към какво ще ме повлече бъдещето – не съм собственик на това и не си струва да преживявам. То е над моята власт, не мога да изменя характера на животинското си тяло, което се е родило с такива инстинкти и наклонности. Какъвто съм се родил – такъв съм и не трябва за това да съдим и обвиняваме човека – той не е виновен. Така както и добрите вродени качества – не са негова заслуга.

Но трябва да разграничим точно какво е нужно да добавим към това сами. А да добавим можем само с помощта на обкръжението. Ако остана в гората сред дивите животни, то ще израсна звяр като тях. Интересно е, че дори продължителността на живота ми ще бъде такава, каквато е на животните, които са ме приели в стадото си.

Има случаи, когато дете, израснало сред вълци или маймуни е живяло толкова години, колкото е характерно за тези животни. До такава степен е развита в човек способността за приспособяване към обкръжението, да се свързва с него и да се възвръща към животинско ниво, ако то се развива под влияние на животните.

Ако се поставим в човешко обкръжение, то с това определяме и начина по който се проявяват формите, предадени ни като инстинкти. Може да съм прахосник, лъжец, сластолюбец и лентяй, но за сметка на правилното обкръжение да използвам всички тези качества в правилна форма – против егоизма и за поправяне на обкръжението, което ще ми помогне да направя именно природната хитрост.

Става така, че тези свойства, с които сме се родили, се отнасят към общата система и се определят от това място в мозайката на общата душа, откъдето произлиза частната ми душа – тази сфира от десетте основни сфирот на Малхут на Безкрайността, където се намира моят корен. И над това нямам власт.

Но мога да повлияя на себе си така, че всеки път да избирам по-добро, особено обкръжение, вместо животните, вместо да израстна в диви джунгли или на пазара. И, ако се коригирам съгласно него и изисквам то да става все по-добро и да ми въздейства с по-голяма сила, ако се прекланям пред такова обкръжение и се поставям под негово въздействие, то мога да изменя всичко! И няма да се жалвам, че съм се родил с такива свойства, които не ми оставят никакъв избор.

Човешкото обкръжение определя всичко за нас, а не инстинктите и миналите състояния. Затова изобщо не трябва да се взема под внимание точката на своята природна основа.

По този повод ние празнуваме Началото на новата година (Рош а-Шана). Тя започва с това, че разбирам, че всички мои свойства, всички природни начала – са дадени свише и никак не ми пречат да постигна духовната цел. И ако аз, именно с всички тези свои качества, се реализирам правилно и направя това, което съм длъжен и способен да изпълня, то непременно ще достигна до правилна реализация.

Точно тази точка на постижение, на истинско начало, ние празнуваме. Защото, започвайки с нея, аз мога да строя обкръжението – главен и единствен фактор, който ще оформи от мен човек, Адам – тоест „подобен“ (а-доме) на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55507]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учението за Десетте Сфирот“, ч.2, п.98: Цялата светлина, веднъж проявила се на някаква степен, вече никъде няма да изчезне, остава тук завинаги. А това, че тя преминава и се отпечатва на следващата степен, изобщо не намалява светлината, която остава на предходната степен. Което е подобно на свещ, от която се запалва друга свещ, и с това не намалява пламъка на първата.

И по такъв начин, когато светлината премине през всички степени до най-последната, за която е била и предназначена, която е истинският неин получател, до тази, заради която светлината се е спуснала от Безкрайността – тя остава на всички степени. Тъй като нищо не изчезва в духовното, и цялата светлина, която някога се е проявила, никога и ни най-малко не изчезва от това място.

Трудно е да намерим пример за това в нашия свят, тъй като в егоистичното желание всичко изчезва и пропада. Всяко действие, изисква прилагане на енергия и сили. Трябва да прилагаме усилия всеки миг, иначе нищо няма да се получи, нищо няма да се помести.

Нищо в нашия свят не съществува вечно – такова, което веднъж появило се и да не иска никакво обновяване.

Физиците сега се опитват да уловят в колайдера х-частицата, за да разберат откъде произхожда гравитацията, вътреатомните сили, заставящи електрона да кръжи. Ние не разбираме как в нашия свят може да присъства сила, която да съществува сама по себе си и да не изчезва, да преминава от едно място на друго и да не гасне, да се разпространява над времето, на безкрайни пространства и без всякакво ограничение.

Такива свойства има само отдаването. Защото в отдаването не светлината напълва желанието, не светлината преминава през степени – това не е правилно изразяване. Светлината не може да преминава от степен на степен, както напълват с вода свързаните съдове.

Когато се говори, че светлината напълва съсъдите – това означава, че съсъдите разкриват светлината и стават подобни на нея: едни след други. Те са свързани с такава връзка, че след поправянето на един съсъд се поправя втори, а след него – трети. Целият съсъд започва да свети отвътре със свойството отдаване – това означава, че светлината го изпълва.

А когато един съсъд е напълнен, неговият информационен ген (решимо) предизвиква появат на следващия съсъд, който също се разкрива и се поправя. В него също се разкрива свойството отдаване и това означава, че е „дошла“ светлината и е напълнила този съсъд.

Ние винаги гледаме на съсъдите сякаш отгоре, като на висяща гирлянда от много огньове, запалващи се един след друг. Но всъщност, светлината не преминава от едно място на друго (дори в електрическата верига токът никъде не тече), а всеки съсъд-желание разкрива в себе си свойството отдаване и затова започва да свети. Те са свързани само по веригата причини и следствия в своето поправяне.

Затова, в желанията, действащи в отдаване, е естествено че не може да стане никакво изчезване. И всички поправяния, веднъж случили се в такива желания при нашето извисяване отдолу нагоре – остават вече завинаги. Те могат само да бъдат скрити от нас.

А светлината, разкриваща се в тези желания – във всяко от тях нова светлина, тъй като всяко желание е уникално по дълбочината си, по силата на екрана, по решимо. В противен случай, това би било едно желание. Затова всеки разкрива своята светлина.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 22.09.2011

[55383]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Проблемът е в това, че крещим от болката, която ни причинява нашият егоизъм. Но Творецът изначално е глух и невъзприемчив към такива викове. Можете да крещите колкото ви се иска, вече сме били свидетели на страшни страдания в историята ни, но висшата сила не ги взема под внимание.

Тъй като целта на творението, неговият замисъл, цялата негова система е построена така, че да доведе егоистичното желание до поправяне, до отдаване. А ако крещим не за отдаване, а обратно, искаме да стане по-добре за егоизма ни, то получаваме обратен резултат и правим още по-лошо на себе си. Предизвикваме още по-силно отрицателно въздействие, което е призвано да ни научи да крещим правилно.

Това е проблем на цялото човечество, което не разбира висшето управление. Цялата тежест, която изпитваме, всички трудности и несъгласия с Твореца са предизвикани от това, че не разбираме Неговата програма, очаквайки, че Той ще се промени и ще направи нещо за нас. Но Той нищо няма да направи! Има програма за поправяне на разбиването и аз трябва да я използвам. Това е всичко.

А ако не направя това, то мога да си крещя, както всички вече крещят хиляди години – и на кого е помогнало това? С тези викове, молби, с опитите да напълня своето его, желанието да се насладим, само още повече увеличаваме егоизма си и получаваме още по-силни удари. Докато не достигнем до пълно отчаяние, в което започваме сега да усещаме себе си, за да разберем най-накрая, че спасението е само в поправянето ни, а не в егоистичните молби. Няма кого да молим!

Можем да се обърнем с молитва само към поправената система, която се намира на едно стъпало над мен и ми се представя като пълна тъмнина – тъй като това е система за отдаване. Ако искам да съответствам на нея и да стана като нея, то мога да помоля за това. И тогава ще получа – ако действително помоля иманно за това!

Моята молба ще бъде изпълнена, ако помоля за отдаване, за да стана отдаващ, а не за да се почувствам по-добре.

От урока по статията от книгата „Шамати“, 22.09.2011

[55351]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва винаги да помним само едно: има една причина, една сила, която въздейства върху нас и ни управлява. Тя има начало, има край и процес, през който ни движи. Никой не може да ѝ влияе, никой не може да я обърка, да я измени. Тази сила е абсолют.

Единственото, което можем, е да изменим самите себе си, за да възприемем нейното въздействие в по-добър, приятен, подобаващ на тази сила вид – до такава степен, че да се отъждествим на нея, да станем като нея и тогава ще я разберем, ще я усетим и ще действаме заедно с нея, в хармония и подобие по свойства, което се нарича – в сливане. Тогава всичко, на което ни подлага тя, ще приемем вече подготвени, в правилно усещане, в пълно партньорство, действайки заедно с нея в унисон.

Няма друга власт, освен тази. Няма нищо друго, което би могло да бъде наш корен.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55343]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Нашето общо състояние, в което всички пребиваваме свързани в едно, се нарича Малхут на Безкрайността, Шхина. Шхина е ”място”, където се разкрива висшата светлина, наричаща се ”Шохен” съгласно своите действия – Той се възцарява, и се поселява в нея.

Ние – това са желания, свързани помежду си с общо свойство – отдаване. И затова съгласно това свойство ние разкриваме висшата светлина, която ни напълва.

Затова, докато не се усетим съединени заедно, съществуващи в състояние на съвършено поправена Шхина, поправена мрежата между нас – ние пребиваваме не в разкритието, а в скриването в Шхина, в нейното изгнание. Този съсъд не е разкрит и затова се нарича ”Шхина в изгнание” – в изгнание, в прикритие от нас.

От 6-я урок от конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55456]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да молиш Твореца? За това трябва да се облечеш в неговите свойства?

Отговор: Под молба се има предвид, че аз търся, искам и даже моля за своята промяна, тъй като трябва да проявя желанието си. Аз осъждам себе си (това означава да се молиш – ”леитпалель”) и изследвам какви свойства не ми достигат и как мога да получа сила за отдаване.

Аз изяснявам, че тази сила се намира вътре в обществото. И затова, ако вляза в това общество и поискам да се облека в другарите с цялото си сърце и душа, да се съединя с тях чрез най-вътрешната връзка, за да се разтворя там напълно – то там ще намеря силата за отдаване. Именно затова се моля.

Моля се за достигане на такова състояние, когато ще видя всички съвършени, и свързани (обединени). Те се наричат Шхина, общо събрание на душите (Кнесет Исраел). Аз искам да съм там и се моля да се реализира в мен това съединение, в което се обединяват (конесет) всичките души, устремени ”Направо към Твореца” (Исраел, яшар-ел).

Но не се обръщам към някаква си външна, независимо съществуваща сила и желание, към някакъв си въображаем образ. Всички молитви са обърнати към Малхут (от света на Ацилут или от света на Безкрайността) – към съединяване между нас, вътре в което ние разкриваме взаимното отдаване. Аз искам, да ми се разкрие такова състояние и за това моля.

И тука има много тънък момент, за да не започнем да си представяме някакъв си идол или образ – само състояние, в което се намираме съединени и включени един в друг, свързани със съвършеното отдаване!

По-вярно е да се нарече не сила, а свойство –онова, което аз сам имам намерение да придобия. Това са много тънки различия, но те определят честотата на моя подход, и затова стават принципни.

Казано е: ”Няма никой освен Него” – но ние трябва да си го представяме, като свое състояние от съвършената система. И тогава можем да бъдем уверени, че няма да сбъркаме.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 22.09.2011

[55348]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко направим правилно, то след първите слаби удари хората ще разберат, че ние имаме отговор.

Отговор: Именно ние трябва да им поднесем ”бонбончето”, за да видят веднага: тук има надежда, обяснение спасение.

Таза работа е възложена на нас, няма на кого повече да разчитаме. Хората не са способни да чуят вестта за духовния подем, те са на друга територия, те просто не разбират, какво искаме. И даже когато разберат – сами няма да могат да направят това. Поправката ще дойде само от нас. А на тях ще им обясним, че без това няма да се размине.

Системните поправки идват в готов вид от страна на Галгалта ве Ейнаим, а на останалите им трябва само да се съгласят с тях, да ги приемат. И трябва да бъдем достатъчно изкусни в разпространяването, За да могат те да поискат това, да приемат добре тази идея, тя да им бъде, като помощ.

Хората не могат да се променят сами, 99% не са способни на това. Затова в края на предговора към книга Зоар Баал а-Сулам пише, че висшата мъдрост ще се излее чрез Исраел върху народите на света. Тя ще потече отвътре навън. Масите сами няма да се надигнат, за да я разкрият. В най-добрият случай те ще отворят сърцата си за нейния изливащ се поток. Да даде Бог това да се случи, те да го направят и ние да имаме какво да изливаме за тях.

Това ще стане, ако започнем да работим заедно с тях, с най-голяма интензивност. В разпространяването ние не искаме нищо от тях, освен да осъзнаят текущата ситуация. Нека даже да не са разбрали всичко, но ние ще създадем контакт. Благодарение на разпространяването ние от наша страна, намираме допирни точки.

От новороденото не се изисква нищо. За него ние трябва да осигурим пеленки, шишенце с биберон. И още, ние не очакваме от него смислени реакции – те ще дойдат п-късно, когато то порасне.

От урока по вестник ”Народ”, 22.09.2011

[55379]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→