Баал а-Сулам, „Въведение в книгата Зоар“, п.26: В хода на строителството всичко се осъществява само в съответствие с детайлите на замисления план… И няма нищо ново в света, което не би изходило от общия корен в света на Безкрайността и личния корен в света Ацилут и не би минало след това през световете БЕА, ставайки творение и въплътявайки се след това в нашия свят.

Създадено е само едно нещо – желанието. В това желание творението и съществува, в него то чувства, мисли и разбира. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече граници на своята реалност то може да възприеме.

Ако желанието на творението би останало първично, то не би усещало нищо. Това произтича от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Нашето желание е тръгнало напред, когато светлината е започнала да въздейства на желанието, създадено като нещо от нищото. По време на целия път това желание се е развивало от светлината, получавайки от нея свойства, промени, импулси към действие. В светлината е заложен замисъла на творението, и затова, когато чрез светлината било създадено желанието, в него започва да се реализира този замисъл.

Развивайки се, желанието включва всевъзможни въздействия на светлината, които се превръщат за него в получаване. То получава, усеща, разбира и реагира. Всяко действие на светлината инициира този механизъм на промяна в желанието: отново и отново то включва, чувства, разбира и реагира – безброй пъти.

В действителност светлината е неподвижна – тя само демонстрира себе си в желанието по такъв начин. Именно в желанието произтичат всички промени, докато то не се „преобърне“ толкова пъти и не натрупа толкова изменения, за да спре и започне обратния път. Светлината пребивава в покой, държейки се за своята вътрешна програма, която води желанието назад към нея – но така, че то само да поиска да се окаже в тази точка, където светлината го е породила, и да оправдае своето рождение. По този начин то оправдава и приема светлината.

Целият път към нашия свят и обратно се осъществява посредством светлината. Когато осветява желанието и то се отделя от нея, произтича разпространение отгоре надолу. А след това светлината преминава към обратно въздействие, и творението започва да се сближава с нея, но се сближава осъзнато, желае да се върне към светлината, т.е. да се уподоби на нея. Тогава то получава обкръжаващата светлина като помощ и през цялото време иска да придобие вътрешна светлина – с други думи, да стане като нея.

По моя свободен избор, светлината оказва своето въздействие, променя ме. Тогава получавам подобие, и в мен се разпространява вътрешна светлина – степента на моето отдаване. Така получаващото желание се възвръщаща към светлината и се слива с нея.

С това постигаме първоначалната програма на Твореца, а след това – различните „спецификации“, т.е. частите на общия „строителен чертеж“. Самият „чертеж“ се намира в света Ацилут, а ние в световете БЕА се занимаваме с неговата реализация – поправяне на материала на желанието. Подобно на архитект, човекът строи своя дом – получава власт над своите желания.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 03.02.2012

[68605]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо напредъка е възможен само благодарение на общия стремеж, а не на желанието на всеки поотделно?

Отговор: Друг стремеж не съществува. Всички останали желания са само малки частици от общия съсъд, неспособни да задържат напълването. Тъй като те нямат обем. Минималния съсъд възниква от съединението на минимум десет човека, в съответствие между корена и клоните. Как индивидуалното желание може да стане място за разкритие?

Ако става дума за духовен съсъд, т.е. за отдаване, то не може да се реализира в един човек. Кого ще обичам: самия себе си, ще отдавам на себе си ли? И това ще наричам отдаване?

Духовен съсъд се нарича желанието за отдаване, стремежа към любов. А напълването – способността да се реализира отдаването. И ако се стремя към отдаване, то как мога да изразя този стремеж, да го нарисувам, да го изваям, някак си да го усетя, ако не е свързан с още няколко души и не търся заедно с тях форма на това желание за отдаване.

Това е задължителен модел, без който не мога да проверя: искам ли да отдавам или не искам, защо ми е необходимо. Ще видя, че мразя и не искам другарите си и трябва да проверя дали ще мога над това, все пак, да оформя желание за отдаване.

Имам нужда да надмогна себе си и да се споразумея за операция над мен, да отрежа част от себе си, като че ли ще изстъргват с метално гребло моето его и на мен това ми е страшно неприятно, но  започвам да обичам това.

Аз започвам да се наслаждавам на това, защото усещам важността на отдаването, ценя духовната цел повече от собственото си месо, от егоизма, който за мен се превръща в омразен враг, който желае да ме погребе под себе си до края на живота ми.

Човек трябва да премине през такива състояния и да ги почувства. А как може да го направи ако е сам, без връзка с другите?

И когато има връзка – започват проблемите: омраза, амбиция, борба за власт, всевъзможни разногласия, възникващи в групите. И те забравят, че това им се изпраща с цел, да преодолеят всички тези пречки и да изяснят – кой съм аз по отношение на желанието за отдаване, под какви желания съм погребан.

Вместо това, хората започват да се карат и обвиняват взаимно. Разбирам, че има всякакви видове състояния, но те трябва да минават бързо. Не трябва да се засяда в тях за дълго. Тук трябва да се обръща внимание какво казва учителят. Необходима е вяра в него и уважение към неговото мнение, за да може по-бързо да се излезе от вътрешните  разпри.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68643]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не поправям себе си, а своето включване в останалите. В мен няма нищо за поправяне, освен връзката ми с останалите.

Какви са тези ”останали”? Тук трябва да разбираме, че това, което съм бил вчера – днес вече не съм същият. По различните състояния в мен, трябва да изяснявам състоянията между мен и останалите. Всеки ден човек започва на чисто и поправянията винаги се правят във взаимна връзка с парцуфите.

Казано е, че любовта между творенията насочва към любовта към Твореца. Другарската любов е съсъда, отношението, в което проявявам своето отдаване към Него. Тъй като Творецът е общият закон, общото свойство, което разкривам във взаимната връзка между всички нас. Няма нищо извън общия съсъд. В своето отношение към другарите, в дъха си, в сърцето си аз създавам Твореца. А дотогава Него го няма.

Въпрос: В групата изпълняваме следното упражнение: всеки трябва да мисли за това, всички мислено да се грижат за всички. В разговорите ние си напомняме един на друг за това и добавяме: ”С помощта на Твореца”. Води ли ни това към истинската любов?

Отговор: Да, ако имате предвид, че всяко нещо може да съществува само с помощта на светлината, връщаща ни при Източника. Тогава наистина изграждате необходимите условия за реализация.

Любовта няма граници – тя се разпространява до Безкрайността и по-нататък. Всеки път я определяме по новому – изхождайки от текущите си желания и намерения. Днешното упражнение действа срещу забравяне: другар помага на другаря си за три условия: Аз, Той и Висшата сила, светлината връщаща ни към Източника – с други думи, връщаща ни един към друг. Някога в нашето единство царяла светлината, и сега, споявайки ни отново, тя реализира необходимото условие за поправяне, за да се възцари отново в нас.

На езика на кабала това се нарича ”заповед”.

От урока „Предисловие за Учението за Десетте Сфирот“, 01.02.2012

[68654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

„Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство –

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..“ –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Говорихте за това, че вместо към напълването трябва да се стремим към желанието, към потребността. Какво означава да се стремим към желанието? Какво означава да получим напълване от желанието?

Отговор: По улицата върви младеж и целият сияе от щастие. Защо? Той обича момиче.

Кажете, какво му става от тази любов? Защо това чувство така го напълва? Какво получава той? Той не получава, а е готов да отдава. Той иска да се свърже с нея, да обича. Не говоря за любов между възрастни хора, не и за сексуални отношения, а за по-високо чувство, макар то също да е основано на получаване.

Ти обичаш човека и искаш да му направиш удоволствие. Искаш на него да му бъде хубаво, стремиш се да се свържеш с него.

Освен хормоналното влечение, присъщо и на животните, ни е дадено това възвишено чувство, за да научим нещо от него. Нищо не е създадено просто така. Затова в нашия биологичен организъм, в това белтъчно тяло има някакво въодушевление от чувството към ближния, наречено любов на един човек към друг.

Защо това ме напълва? Чувствата ни напълват. Любовта се напълва от това, че съм в отдаване, а не в получаване. И ако получавам нещо от обичащия ме, то е само, за да ме пробуди и да откликна в отговор. Но, всъщност, ако в мен живее любовта, аз се наслаждавам, отдавайки на любимия човек, а не получавайки от него.

Това са закони на природата, нищо не можеш да  направиш.

От урока по книгата „Зоар“, 30.01.2012

[68030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не е възможно да се приближиш до истинската любов, без да се осланяш на ненавистта. Без ненавистта имаме само животинска любов, игра на  хормони. Една инжекция – и ти вече обичаш. Друга инжекция – и ето, ти вече не обичаш. Любовният плам в нашия свят е гонитба за самонапълване. Когато ти се прияде – заобичваш бифтека, когато искаш да създадеш семейство – заобичваш децата и жената. Това са различни видове напълване, които могат да се възпроизведат, съединявайки електроди към мозъка.

Истинската любов се изгражда над ненавистта. Иначе тя не може да бъде усетена. И затова в нашия свят няма любов, тъй като става дума за човешка любов, а не за животинско привличане, което ми доставя егоистично удоволствие, без да имам реална основа.

Въпрос: Това ми напомня на мултипликационен филм, в който героите се озовават във въздуха над пропаст, но продължават да бягат още известно време, преди да погледнат надолу.

Отговор: Вярно, те откриват, че са увиснали над пропастта – и тогава падат. Точно това се случва днес и със света. Това е напълно адекватна илюстрация на кризата. Ето защо власт имащите се страхуват да погледнат надолу.

Въпрос: Как да се хвана за нещо в такава ситуация? Как да достигна до истинската любов?

Отговор: Всъщност аз съм малък човек, не усещам висшите материи, в създалата се ситуация само се обърквам. Какво да правя? Отговорът е прост – трябва ми група. Това е едновременно и диагноза на болестта, и лекарство.

От урока ”Предисловие към учението за десетте сфирот”, 31.01.2012

[68209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво именно се разбира под понятието „да разкрием замисъла на природата“:  дали човек вижда нещо, или чува, или чувства?

Отговор: Въз основа на това, че човек става подобен на обкръжаващата го природа, – той започва да се отнася към нея благожелателно, започва да прониква в нейния замисъл, чувства и мисъл. Започва да вижда, че природата, която е създала всичко, в това число и него, човекът, притежава висш разум и чувство.

За това, между впрочем, говорят много хора, които са близки до природата, израснали, и развили се вътре в нея, – да допуснем, в Израел това са бедуините, които живеят в пустинята. Те усещат природата, нейното дихание.

Разговарял съм с много хора, живели дълги години в пустинята, в тундрата, в джунглата с маймуните. Те са ми разказвали потресаващи усещания, когато чувствата на природата, нейният замисъл, нейният разум, изведнъж започват да говорят с човека, и той започва да усеща, че се намира вътре в майката – природа, вътре в огромна разумна система. Той изведнъж започва да разговаря с нея, да общува, да разкрива нейната матрица, нейния план, солидаризира се с него, и възниква такова сливане на човека с природата, което го издига на следващото ниво на развитие.

Именно разбирането на общия замисъл на природата и издигането на нейното следващо ниво – нивото на самоуправление на нашия живот, е целта на съвременния етап на развитие.

Реплика: Тоест, виждаме някакви нови взаимовръзки. Те стават по-очевидни, по-естествени. Но дали природата остава  същата? Или тя също се променя?

Отговор: Не говоря за неживата, растителна и животинска природа. Говоря за природата, която се разкрива пред човека. И там той открива  някакво огромно, общо, вселенско чувство, разум и замисъл.  Човекът разкрива това.

Когато той влиза във връзка с това, започва да чувства себе си на следващо ниво на развитие. Тоест произтича разбиране на всички процеси, виждане на света от началото до края, неговия замисъл; защо се е развила нашата Вселена: откъде е произлязла; какво е било преди Големия взрив, какво след това (нали, нашата Вселена, очевидно, съществува определено време), възприятието на Вселената – как я възприемаме не с нашите пет физически сетивни органи, а чрез вселенския разум, чрез висшето сърце и разум.

Достигайки до такова постижение, човек започва да разбира, че в течение на целия дълъг исторически процес той се е развивал именно за достигане на това ниво.

За това говорят вече много науки. Ограниченията, възникващи във всички науки, произтичат от това, че по-нататъшното развитие на науката е насочено именно в тази област. Следователно, без възпитание, без преобразование на самите учени чрез интегрални взаимоотношения с природата, те нищо няма да разкрият. Затова всички наши науки се намират в криза.

От 7-мата беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67686]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „да се издигна над над егоизма“? Как се прави това: умствено ли?

Отговор: Издигане, означава здраво да работиш със своя егоизъм. Когато се намираш под влияние на обществото и то е, да кажем, в дясно от теб, а егоизмът – от ляво, ти се вписваш максимално в обществото, сближаваш се с него, сливаш се с него, отнасяш се към егоизма като към материал, от който трябва да измоделираш човек, т.е. да му се даде човешка форма.

Тази е разликата между нашата методика и всички останали методики, които са построени на унищожаване, потискане на егоизма, на неговото максимално скриване, нивелиране. Но тук – не! Той се разкрива, при това свободно. И тъй като това е една от двете сили на природата, то разкривайки втората, аз абсолютно обективно виждам как могат да се използват и двете – нито едната, нито другата не се отнасят за мен!

Сега аз се отъждествявам със своя егоизъм, непрекъснато съществувам в него. А така сякаш се измъквам от него и гледам обективно на тялото си, на себе си, на околните; отделям всеки човек от неговата егоистична, вътрешна същност. По такъв начин, започвам, неволно, да гледам на хората не в тяхната егоистична материя, а извън егоизма, извън материята, такива, каквито трябва да бъдат, ако използват правилно двете сили – дясната и лявата. Лявата сила е егоизмът, а дясната – обкръжаващата среда, която ми показва алтруистичните свойства, противоположни на егоизма.

Реплика: Не ми е много ясно какво е това дясна линия?

Отговор: Дясната линия – е сила. Това е идея за това, какво трябва да преобразувам в своята лява линия: всички егоистични желания, намерения, всичко, което имам. Да кажем, имам 600 или 800 – не е важно, колкото могат да се проявят, дори 10 или 20 различни желания, мисли. Под въздействие на обществото, на околната среда, трябва да преобразувам всички свои егоистични свойства, желания и мисли, тоест егоистичното сърце и разум, в противоположни – алтруистични. Трябва, така да се каже, да облека егоизма си с алтруистична риза.

Реплика: За да стане по-ясно, даваме пример. Да предположим, появява се желание да пея. Аз обичам да пея, но не мога…

Отговор: Това не е егоизъм. Егоизмът – това е, когато искате да се възползвате от нещо във вреда на другите и като че ли в своя полза. Но дори и ако вземем примера с пеенето. Ако пеете пред майка си, която ви обича, то вие ще и доставите удоволствие – без значение какъв слух и глас имате. Ако просто излезете на улицата и започнете да пеете, то за хората няма да бъде, може би, съвсем приятно. Така че, всичко зависи от степента на участие, на любов и връзка между вас и вашите слушатели.

Реплика: Как да направим егоистичното действие противоположно?

Отговор: Въведете любов във връзката между нас.

Представете си някой учен, например, лекар, който е оперирал човек, който е имал проблем с гласа, и му е дал възможност да говори. И този човек, хриптейки и невероятно фалшиво, запява. Какво удоволствие доставя това на лекаря, когато слуша резултата от своята работа!

Тук всичко зависи не от правилното изпълнение, а от връзката между хората. Ако с това доставяте удоволствие  на хората, така да бъде! В края на краищата, всичко пред вас  е открито.

Най-важното е да бъдем в правилна връзка с другите, когато те възприемат вас и вие тях – с любов. Тогава вашите нови взаимоотношения командват всичко. Вие безпогрешно, инстинктивно разбирате какво да проявите и какво не. Точно, както преди вие искахте инстинктивно открито да използвате егоизма в своя полза, сега открито и откровено го използвате в обратна посока.

От 7-а беседа за интегралното възпитание, 14.12.2011

[67683]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Трябва да се разбере, че всички усещащи се наоколо промени, ни се дават като помощ, тъй като без тях ние не бихме се помръднали от място. Срещат се сред всички състояния – много изнурителни, продължаващи по няколко дни, и на човек му се струва, че те не доставят никакво удоволствие и никаква полза.

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малка подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→