Въпрос: Знаем, че получаваме наслаждаване от Твореца в съответствие с това, доколко Той е важен за нас. Излиза, че дори пред мен да има стена, всичко зависи единствено от степента на нейната важност?

Отговор: И Рабаш, и Баал а-Сулам дават за пример невестата, за която е достатъчно само съгласието от страна на онзи, който е важен за нея. С това сякаш той я ”купува”.

Но нали той нищо не е платил, нищо не ù е дал. Защо тогава тя се задоволява с това? Защото Той е велик в нейните очи.

Какво получава нашето желание от Твореца? Изобщо нищо. Но той е велик – и ние сме готови за ”сватбата”, готови сме да се ”прикрепим” към Него със сърце и душа, в окончателно и съвършено сливане.

Творецът ”те купува” не с нещо друго, а само със Своята важност. Само нея придобиваш през целия си път на развитие и тъкмо това те напълва.

Тук се появява въпрос. Нашето желание е отгледано от светлината, приело е в себе си цялото отдаване на Твореца. С какво то желае да се наслаждава? Всъщност то иска да се наслаждава от величието и от нищо друго. Ние не можем да получаваме удоволствие от наслаждението, като такова – подобно нещо се случва само в този свят с неговите мними наслади, идващи от Твореца към точката ”нещо от нищото”. Само насладите на този свят са достъпни, за да поддържат нашето съществуване, докато не започнем да постигаме величието на Твореца. Всички духовни стъпала са осъзнаване на Неговото величие, с което ти се наслаждаваш, ако искаш да Му отдаваш.

От друга страна, злото начало, Фараонът – това са опити да се наслаждаваш директно, но все пак, изключително с величието на Твореца. И тъкмо то представлява духовното наслаждение.

Струва ни се, че това величие е необходимо единствено за да се справим със своя егоизъм, а след това ще се наслаждаваме заради самото отдаване. Но не, цялата ни работа се състои в това, да възвишаваме Твореца в нашите очи. С това развиваме в себе си нови желания, пренасяме акцента от буквалните егоистични удоволствия към наслаждение от Неговото величие – и така в крайна сметка достигаме до духовно нечистите желания, което също не е толкова просто.

Величието на Твореца ни пленява и е много трудно да се измъкниш от този плен. Защото цялото световно устройство е същност на стъпалата на стълбата. Когато някой от много високо стъпало излъчва поне малко от своето величие, аз се покорявам, “продавам се на корена“. Сега той за мен е бос, властелин.

Но аз искам да действам иначе – осъзнато, осмислено. Искам да се възпротивя на това превъзходство на висшия, не желая да бъда подкупен от неговата важност, величие и сила.

По такъв начин, работата вече не е в това, че получавам от Него – борбата се води на стъпалото на величието. Аз не искам да работя за висшия, за това, че той е велик. Защото с това просто отменям себе си по естествен начин.

Въпрос: Значи, всички книги на кабалистите през всичките хилядолетия на развитие са били посветени само на едно – самостоятелното осъзнаване на важността?

Отговор: Вярно: И не случайно съвременният свят е объркан дотолкова, че никой не разбира случващото се. Защото в действителност всичко се върти около една единствена точка на сливане.

Въпрос: И все пак в този свят за мен няма нищо важно до такава степен. Аз не се старая да издигам изкуствено каквото и да било в своите очи. Нима всички светове и стъпала са предназначени единствено за това?

Отговор: Те са били създадени в следствие на това, че светлината е напълвала желанието и му е придавала различни форми. Та с какво ни напълва Творецът? Какво наслаждение има Той, щом е създал творението, желаещо именно това?

Ще ти кажа повече: има ли Творецът нещо повече, осен силата за отдаване? Не. Той е създал в творението механизми на възприятието и стъпала именно за тази сила. И се развиваме единствено в посока на това, което засяга нейната важност.

“Къде са тогава приготвените от Него и предназначени за мен наслаждения? Къде е господарската трапеза от знаменития пример?“

Няма нито грам наслада във вида, в който ти си я представяш. Няма никаква гощавка. И независимо, че то ти се межделее, това са само фантазии. В нашия свят ти се задоволяваш с тази лъжовна наслада – гълташ ястия, но не се засищаш. Време е да се избавиш от своите илюзии и да започнеш да различаваш стъпалата на Даващия. Тъкмо това ще заиграе в границите на твоето възприятие, с него ще бъдат свързани твоите разчети.

Сега е възможно да разберем какво се е случило при първото съкращаване (Цимцум алеф). Малхут е пристъпила към него, когато е открила, че се явява получаваща по отношение на Даващия. Пред нея е зинала пропастта между получаващия и Даващия, а не между гладния и вкусната почерпка. Именно величието на Даващия ме извежда извън самия мен. Аз правя разчет не на “радостта на стомаха“, а на наслаждаването на Даващия. Когато се проявява Неговото отдаване и моето получаване, ме обзема срам, но не за храната, от която се наслаждавам – това е срам пред Неговото величие в сравнение с моята принизеност…

От урок по “Предисловие към книгата Зоар“, 17.07.2012

[83415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.28: …Започваме нова работа по привеждане на огромното получаващо желание във форма на отдаване. И тогава то оздравява, тъй като достига подобие по свойствата. Засега е отдадено във властта на долното и подлежи на пречистване, но всъщност това “тяло” не трябва да бъде друго.

Има желание за наслаждение, създадено от Твореца. Става дума не за присъщната на всички потребност да поддържат живота на тялото, а за желанието извън този свят, което ни е дадено за поправяне – за нашето отношение към ближния.

Всичко, което стои извън рамките на това отношение, не се взима под внимание. На нашата “животинска” част са присъщи желания, използване на храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Не е важно какъв вид приемат те, защото равносметката съвсем не се прави за тях.

Възпитанието, културата, моралът, етиката и други ценностни системи имат работа с нашия свят – като цяло, само затова, че се стараят да поправят отношението на човек към тези неща, приписвайки им някаква важност. Но изначално е дадено много точно определение: “Възлюби ближния, както себе си”. Такъв е универсалният, всеобхватен принцип. Само това трябва да поправяме и само в това направление да работим, извън зависимостта от други желания. Именно в отношението към ближния е станало разбиването на съсъдите и поправяйки се там, разкриваме висшата светлина, сливането.

Затова кабалистите казват, че трябва да разкрием егоистичното желание във взаимоотношенията с ближния и да осъзнаем, че то е изцяло устремено за лична изгода вместо за тяхно благо. Всичко се измерва спрямо ближния и съгласно този критерий считаме получаващото желание за “зло начало”, както го определят кабалистите.

Ако силата ми е обърната към ползата за мен, а не за ближния, значи това е зло начало. И сега трябва да го обърна в добро начало, за да може самата тази сила, това желание да работи не върху мен, а за благото на ближния. Защо? Защото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки по такъв начин, извиквам светлината, връщаща към Източника – силата, която ме поправя по пътя на подемите и паденията. При това, сега “подем” за мен е по-доброто отношение към ближния, а в “падението” виждам, че все още съм противопоставен на отдаването.

Продължавам с тези проверки, докато не открия, че цялото ми получаващо желание е мъртво и не е способно за нищо. Тогава, от състоянието на смъртта, започвам да внасям живот в него, докато не достигна края на поправянето.

По такъв начин, всичко става в моето получаващо желание, което е обърнато към ближния – в частен вид към обкръжението, а в цялост – към Твореца. Това трябва да осъзнаваме твърдо и ясно.

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 09.07.2012

[82511]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят се намираме във връзка с физическите си тела и ни се струва така, сякаш имаме свобода на избора, индивидуалност, самостоятелност, молим и получаваме отговор, реакция. Но след това откриваме, че просто сме седели пред огледало… Не е имало никакви други хора. Моите собствени свойства са ми се представяли като човечество, голям свят около мен, с който сякаш работя.

Затова трябва да разбереш, че това, което причиняваш на другите – ти причиняваш сам на себе си. То не само че се връща към теб по обходни пътища, а и действаш пряко срещу себе си. Тъй като всичко, което виждаш около себе си, са твоите собствени вътрешни качества, изкристализирали на повърхността.

И това е единствената възможност да разкрием себе си. Защото ако бихме разкривали това желание, с което ни е направил Творецът, вътре в себе си и бихме били затворени в него през цялото време, нямаше да се опитваме да го проверим, а бихме го възприемали като добро, мислейки само за това, как да го напълним. Бихме го лелеяли като любяща майка, която се вълнува единствено от това, детето и да е пълничко и здраво. Тя не критикува личните му качества.

И затова сме поставени в такава, особена реалност. Казано е, че човекът е малък свят и всичко, което се намира вътре в него, той вижда като отвън. Целият обкръжаващ свят си ти самият, обърнат наопаки и навън. И сега, виждайки всичко съществуващо уж като извън мен и отнасяйки се към всичко егоистично, можеш да се опиташ с всички свои егоистични свойства да постигнеш любовта.

Излиза, че всичко е създадено само за твоето поправяне. Ако всички тези твои свойства биха останали само отвътре, ти не би успял да ги разкриеш и да ги поправиш, и порада това не би получил правилни съсъди за разкриване на Твореца. Но доколкото всичко това се намира извън теб, сега можеш да го видиш, да проанализираш своето отношение, да го откриеш 613 пъти повече и по такъв начин да разкриеш Твореца. Тъй като вътре в теб не може да се разкрие повече от една точка в сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[83393]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нито един проблем няма да се реши, ако не изхождаме от точката на нашето единство. Тя е основата, от нея трябва да се започва всичко. Към нея присъединяваме всяка дума, всяко свойство – всичко, което пожелаем. Тъкмо към нея, точката на единението.

И затова не може да се задейства нито една мисъл, докато не си определил тази точка. Първо се утвърди в нея, а след това започни да мислиш как да я укрепиш, как да разшириш нейната власт над другите свойства, как да направиш от нея кръг.

Това се осъществява с помощта на обкръжението. Ако ти създадеш тази точка и работиш, за да включиш в нея другарите, тогава тя се разширява правилно и ти не забравяш за главното.

Въпрос: Защо състоянията се затягат? Защо усещаме тежест?

Отговор: Тежест изпитваш в своите материални, егоистически желания. Когато ти е леко и добре – то ти се радваш. От друга страна, ако напредваше чрез взаимна връзка с останалите, то би се радвал, когато става по-тежко.

Въпросът, защо състоянията се затягат, сам по себе си е егоистичен. На човек, който напредва, не му се дават такива мисли. Той се пита само едно: ”Как в сегашното състояние да се уверя, че извършвам отдаване без каквато и да е лична изгода? Трябва ми само знак, че наистина Ти доставям удоволствие – знак, че съм напълно откъснат от самия себе си. Не ми трябват нито усещанията, нито облекченията – само да знам, че действам правилно.” Ето какво е отдаването.

Въпрос: По какъв признак познавам, че това ми се е отдало?

Отговор: По светенето хасадим, което ще получа. То няма да ми даде нищо друго, освен действието отдаване. Тогава ще разбера и ще почувствам, че Творецът не знае нищо за моите усилия и достижения, та и никой друг не знае за тях – и от това ще изпитам още по-голяма радост. Тъй като това е признак, че наистина съм откъснат от своя егоизъм.

Въпрос: Как да затвърдим такъв подход в сърцата ни?

Отговор: Само посредством общото мнение на групата. Нужна ни е ”разпръсната във въздуха” вест за това, че отдаването е отсъствие на всякакви насрещни искания. На мен ми трябва само вярно направление и сили за пътя, а самият път е сякаш път с еднопосочно движение.

А след това, поправяйки по такъв начин всичките си желания, аз ще се изкача на новото стъпало и ще започна да се наслаждавам от отдаването. Това вече не ще го опишеш с думи – получавам заради самото отдаване и се наслаждавам, обаче моето наслаждаване се усеща не в обичайните желания, при все това, че все пак го има там…

Въпрос: Какво е това ”общото мнение на групата”?

Отговор: Това е общият устрем, поставящ отдаването над всичко. Всички трябва да знаят, че това е така, трябва да говорят за това, макар и изкуствено, един пред друг, да издигат важността на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 15.07.2012

[83071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Източните народи, например китайците – утвърждават, че вече знаят истината, но всъщност това не е никаква истина. Какво да правим?

Отговор: Казано е: ”В мъдростта на народа вярвай.” Работата е там, че всички култури и религии говорят за нашия егоистичен свят, стремейки се да внесат в него такава система, която да ни помогне да търпим животa си, своето его, да дадат отговор на текущите призиви и дори надежда за задгробен живот, независимо, че този раздел при китайците е засегнат слабо. Затова пък другите религии и вярвания, вземайки идеята от кабала, са разработили цели системи.

Така или иначе, става дума за егоистична система и за това, как се облагодетелстваме в нея – с надежди за по-добър живот в този и в бъдещия свят. Всичко това не е свързано с промяна на човешката природа. Няма нито една методика, която да призовава и да си поставя за цел да обичаш ближния като самия себе си. С това науката кабала се различава от всички останали системи – тя единствена ни посочва необходимостта да променим човека посредством Висшата сила и обяснява как да направим това. Всички останали средства са заключени в нашия егоизъм и да ги прилагаме е все едно да се дърпаш за косата, за да изскочиш от блатото.

Освен това, всяка методика съответства на народа, в чиято среда е създадена. Предполагам, че не можеш да разбереш Конфуций, ако не си китаец. Неговото учение е много дълбоко, обаче изглежда повърхностно в очите на другите народи, защото не съответства на тяхната природа и характер.

Не случайно съществуват седемдесетте корена на седемдесетте народа. Всеки народ си има свой духовен корен, пораждащ в нашия свят своя проекция. От тук произлизат различията, в това число и културните. Да речем, опера – това са италианците, а испанците без кориада не можеш да си ги представиш. И още повече това засяга философията. Не може да разбереш Данте, ако го откъснеш от културата на неговата епоха.

Ние само си даваме вид, че разбираме произведенията от миналото. Нима аз мога истински да изуча японската философия, ако не съм родом от там? На мен просто няма да ми се отдаде да я почувствам, да я усетя отвътре. Аз съм способен само да прегледам материалите и да наизустя нещо буква по буква, но не и да усетя духа.

Не мога да разбера Конфуций, защото вътрешно не съм устроен така, както той. По природа не мога да почувствам индианците. Може да им подражаваме външно, да им ходим на гости, но няма да ми се отдаде да свържа тяхното учение с моята душа.

В най-добрия случай, ще мога да усетя друг народ, но няма да стана част от него. И затова нашият свят е пълен с глупости: Ние сме се откъснали и лишили от вътрешното напълване от богатите култури и дълбоките философски концепции, оставяйки само обвивките.

Седемдесетте корена се запазват до края на поправянето и само след това ще изчезнат в общия Кетер. И затова, освен сухи научни докторати, никакво взаимно проникновение няма да има. В тях няма нито грам истина. Нещо повече, съвременните китайци гледат на Конфуций отдалеко и също не разбират цялата му дълбочина. Но все пак те могат да се приобщят към него и по някакъв начин да направят връзка със своя корен, докато за останалите това не е по силите им.

От своя страна, ние трябва да се обединяваме във взаимна любов над всичките си корени, без да се оплитаме в тях. Източник на седемдесетте корена е Зеир Анпин, но дори в него те не се смесват, а се обединяват само с помощта на екрана. Изобщо, в духовното всички разлики се запазват и дори нарастват в съответствие с подема, доколкото свойствата ни набират сила. Поначало, ние с теб сме близки и се различаваме малко помежду си, а след това, на духовните стъпала започваме да се разделяме по конуса, защото колкото и високо да се издигаш, злото начало се възнася още по-високо. Но над него, над всички детайли на възприятието, ние се свързваме във взаимно отдаване.

”Как” – ще попиташ ти.

Когато поставям твоето желание по-високо от моето, а ти слагаш моето по-високо от твоето, тогава  започвам да се прониквам от учението на Конфуций, а ти – от учението на Моисей, над разума и знанието. Така се съединяваме един с друг, извършваме отдаване и всички ставаме като едно семейство, като един народ, като един човек. Но за това ни трябва екран, трябва да започнем да работим заедно.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.07.2012

[83194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Китайската мъдрост говори за две сили – Ин и Ян – представляващи негатив и позитив, или женско и мъжко начало. Свързано ли е това по някакъв начин с кабалистичните понятия? От къде са тръгнали тези представи?

Отговор: Това е открито при всички: нашият свят се състои от две противоположни сили, проявяващи се във всички сфери и на всички нива. Техният баланс определя състоянието на материята, а нивото – нейната същност, изразена в нежива, растителна, животинска или човешка природа. Всичко зависи от съотношението на противоположните сили в системата и тяхната взаимовръзка. В неживата материя балансът е неизменен, в растителната той придобива динамика и започва да се изменя, а на животинско и човешко ниво тази динамика се усилва.

Това, което китайските мъдреци са разкрили преди хиляди години, е истина. През цялата история са откривали тази истина и в други части на света. Но това няма отношение към духовното – става дума за явления от нашия свят, поддаващи се на изследване с помощта на традиционната наука, която се основава на намерението за получаване.

От друга страна, „духовното“  е намерението за отдаване. То е абсолютно откъснато от нашия разчет, от природата на нашия свят. И тук науката кабала играе роля на средство, на инструмент, на „приспособление“, позволяващо да издигне човека от реалността на получаването в реалността на отдаването. Кабала обяснява как да бъде премината тази граница между получаването и отдаването, а по-нататък – душата учи човека, доколкото той вече знае за какво става дума.

Няма друг метод способен да осъществи това преобразяване, този преврат в човек, да го преведе през Рубикон. Аз сам не мога да изтребя собствения си егоизъм, а кабала ми дава възможност да предизвикам външната сила, която да ме промени на отдаване, за да поставям ближния над себе си и чрез това да му доставя удоволствие.

Днес ближният ми е най-малкото безразличен, да не говорим за ненавистта или користното използване. В действителност, именно ненавистта се обръща в любов и колкото повече е тя, толкова повече любов може да породи. Но освен кабала, в света няма друго средство, с помощта на което можем да предизвикаме тази сила, която да измени погледа ни върху нещата.

„Хайде да си помагаме един на друг“ – предлагат прекраснодушните добряги, и ние трябва много да се пазим да не ни сложат на един ред с тях. За разлика от тях, ние не сме утописти – напротив, казваме, че човешката природа е глупава. На кръглите маси за момент изпитваме потребност от единство и веднага откриваме, че не можем, а и не желаем това.

Тогава достигаме до две крайности: от една страна, струва си да се обединим, а от друга страна, сме неспособни на това. Какво може да се направи? Ето това е истински въпрос и ние трябва да достигнем до него.

Обясняваме това дотолкова, доколкото хората са способни да възприемат и да издържат. Не разказваме, че не е възможно да се обединим със собствени сили, докато те самите не видят това. Ще ни се наложи да направим изменения в нашата практика, в съвместните мероприятия, семинари, кръглите маси, в системата на обучение, в интегралното образование и възпитание. Постепенно ще разработим методиката.

Във всеки случай, друг път за света няма и не може да има. Колкото и дълбоки да са познанията за Ин и Ян, това няма да даде решение. Но те могат да бъдат използвани като отправна точка за нашето разпространение в Китай.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 15.07.2012

[83066]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата „Зоар“,  глава ‘’Берешит–2’’, т.172: Да създадем Човека (Адам). Откъс от ‘’Да създадем човека по образ Наш и подобие Наше” дава  указание  за това, че човек се състои от шест окончания, включващи всичко – както Хохма, така и Хасадим, по висше подобие, т.е. по подобие на Зеир Анпин в света Ацилут.

…Хасадим се отнася към свойството захар, а светенето на Хохма – към никва. И захар достига съвършенство посредством светенето на Хохма, с помощта на никва, а никва – посредством хасадим, с помощта на захар. И тогава човек става единствен в света и властващ във всичко, така, както и висшите ЗОН.

Мрежата, посредством която е изградена връзката между нас, се нарича ”Адам’’ (Човек) -не желанието за наслаждение само по себе си, а връзката между желанието и свойствата. Затова е казано:  ”Да създадем Човека по образ Наш и подобие Наше”. Тоест „Да създадем Човека”  – в степента на отдаване, която се разкрива във взаимното обединение между частните души, в свързващата ги връзка. В нея има Хасадим и Хохма, мъжката (захар) и женската (никва) част. Всичко това изучаваме в книгата „Зоар“.

Затова, четейки „Зоар“, трябва да си представяме как в нашите връзки – поправени или разбити, но проявявайки се в нас в някаква форма – се разкрива система, която се намира в това свойство.

И не е важно, ако те ни се разкриват в своето разбито състояние – както в групата на раби Шимон се е разкрила ненавистта  в цялата си сила.

Главното е, че това не е равнодушие. А дали е добра или лоша сила, това вече не е важно. Самата мощност на силата говори за степента на изясняване. И винаги на тази степен има и лява, и дясна линия – две противоположни свойства – и зла, и добра сила, които след това се съединяват в средната линия.

Затова не трябва да се боим от разкритие на злото. Трябва да ”благодарим за лошото, както и за доброто”. Главното е това да бъде целенасочено разкритие, колкото може по-високо, мощно и изяснено.

От урок по книгата „Зоар“, 12.07.2012

[82778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички „плаваме“ в информационното поле. То е извън времето, пространството, преместването, то е постоянно. Не усещаме това поле, защото се различаваме от него по свойства. Но ако се обединяваме, то според степента на нашата взаимовръзка ставаме подобни на това информационно поле, единни като него, и започваме да улавяме информацията му.

А ако всеки е отделен и не е обединен с другите, то в това информационно поле той улавя само малка информационна част, която всеки усеща като „нашия свят“, изолиран е в своето информационно поле – това, което се намира само в него, в неговата индивидуална, егоистична част.

А в момента, в който се съединяваме, минималното множество е двама („миют а-рабим – шнаим“), то веднага попадаме в съответствие с това информационно поле, започваме да го усещаме в минимална степен, наречена „нефеш де-нефеш“. И така нататък. Тоест степента на съединяване усещаме по закона за подобие с това поле – Твореца, правейки от себе си сетивен орган.

[82297]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Човек трябва да открие всички не поправени съсъди на желанието. Той разкрива това само искайки да достигне отдаване. Следователно човек, който все още не е започнал своята духовна работа и не се е свързал с групата, за да достигне до отдаване на Твореца, не се доближава до злото.

Следователно злото, за което кабалистите говорят, не се намира в нашия свят. Нашите желания се стремят към телесни наслаждения: храна, секс и семейство, и към човешки наслаждения: пари, уважение и знание. Всички тези желания са на „животинска” степен.

Злото начало започва от по-висока степен – когато човек се стреми към обич, единство и взаимна подкрепа. Действайки в това направление, той разкрива все повече и повече злото начало. В същото време, светлината се разкрива и поправя желанието. В последствие, човек достига до състояние, в което не може повече да понася злото, и от тази точка започва да работи в посока поправяне на злото.

Тук има две степени: Бина, което означава „отдаване заради отдаване” (поправяне на 248-те желания) и Кетер – „получаване с цел отдаване” (поправяне на 365-те желания). На края човек поправя цялото зло.

Злото се разкрива за първи път, когато човек започне да прави първите стъпки към отдаване. Злото не се разкрива в нашия свят; то не се разкрива на този, който не привлича поправящата светлина. Обикновеният човек мисли, че не се нуждае от поправяне  – това е неговата природа; неговите желания не са на пътя на правилната връзка.

Истината се разкрива в наши дни. В центъра на човечеството са кабалистите (предците ни) и ние, Бней Барух, сме около тях. Никой друг не се стреми да отдава. Хората ще получат „проблясак” от нас и ще разберат, че има само един път – обединение.

Човек, който оформя система на взаимна връзка, е този, който разкрива злото начало, силата на съпротивление, своето не желание за поправяне и непривлекателност на идеята. Няма друг начин. Ако човек не разкрива връзката си с останалите, с групата, то и не може да разкрие злото. Злото начало се разкрива в разбиването на връзката между нас. Величието да разкриеш цялата материя на творението, наклонноста към злото, се разкрива от тези, които се стремят към „Гмар Тикун“ (краят на поправянето).

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 10.07.2012

[82584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→