Казано е: ”Всички престъпления ще бъдат покрити с любов”. Излиза, че любовта не е възможна без ”престъпление”, без работа над него. Трябва с мъдрост да се подхожда към отношенията ни един към друг: Формата за общуване винаги се изразява в недостиг и напълване.

Затова трябва да се стремим към любовта и да не се отчайваме от това, че пътьом разкриваме ненавистта! Много добре, ако отрано знаем и разбираме, че е такава формата на напредък. И тогава откриваме истината, а след това, съгласно силата на ненавистта достигаме до любовта.  Планината Синай (планината на ненавистта) се превърнала в планината на светостта, Планината Мория.

Затова душата се е разделила на толкова части, на такова голямо количество хора. И дори ако живееш в някое глухо място и си откъснат от хората, но имаш връзка още с някой макар и виртуална, то тогава вече можеш да работиш над нея.

Защото пряко с Твореца могат да работят само кабалистите, обладаващи духовни постижения. А засега ти е нужен някакъв постоянен образ, намиращ се извън тебе, за да те отблъсква, и да правиш разчети с него.

Той не може да бъде твой роднина: дете или съпруга. Той трябва да е човек, нямащ с тебе никакъв контакт и връзка. И тогава ще си дължен да развиеш такива форми на отношения, в които ще преобладава ненавистта, а над нея любовта.

Затова трябва да постигнем съединение, взаимно поръчителство – въпреки различията. Любовта може да се изгради само над ненавистта. Донесете всичките си желания, всичките си изисквания, всичките си спорове, а ние трябва да приемем всички тези условия, които вече ни се разкриха и предстоят да се разкрият като дадени свисше!

Нека да се събират хората с всякакви виждания: леви, десни, религиозни, светски с всякакъв стереотип и заблуждения – всичко това сме получили свисше. Творецът ни е поставил в такива условия, за да разкрием над всичко това взаимната връзка, обединение, поръчителство – всичко заедно, подкрепяйки се един друг. И с такова обединение изграждаме такъв организъм, който е способен да издържи на вечността.

Нищо не изтриваме, нито едно свойство, с което всеки се е родил, нито един порок. Нека дойдат всички със своите грешки и престъпления. Грижа ни е само това, как да обединим всичко под един покрив, под купола на любовта към ближния, както към самия себе си, за да покрие любовта всички престъпления.

Аз гледам на това, като на част от Твореца и на част от творението, дадени ми свисше. А моята задача е само да ги съединя, всичките. Творецът през цялото време ни подхвърля проблеми, разкривайки все нова и нова ненавист, отблъскване, разногласия. А над всичко това всеки път все повече изграждам и разширявам своята любов и така се изкачвам по стъпалата на стълбата.

Затова без разрушения, без 9–ти Ав не е възможен деня на любовта, 15–ти Ав.

От урока „Ту Бе-Ав“ 15.08.2011

[51375]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Вие казвате, че масата хора изобщо не са задължени да изучават науката кабала така, както ние го правим. Но дали човек може да се промени вътрешно, ако не се сближи с първоизточниците си? Защото всички промени идват от тях.

Отговор: Ти си стигнал до кабала, защото имаш желание да напредваш. По този начин точката в сърцето тегли човека напред. Той се чувства зле, иска да види утрешния ден, да достигне нещо, да разкрие за себе си небесата, затова идва да се учи.

Без значение колко пари има в сметката си, независимо дали му се подреждат добре или зле нещата в работа и дома. Той има друга мъка – трябва да намери смисъл на живота си, да открие своята цел.

Съвсем не така стоят нещата при тези, които се движат напред, подбутвани от материални обстоятелства: липсата на средства, неравенството, пораждащо завист към околните и т.н. Този негативен аспект дърпа назад и предизвиква страдания.

Когато хората са задвижвани само от страданията, а не от вътрешен повик, не от желание за развитие, не можеш да ги убедиш, че учението може да разреши всичките им проблеми. Защото човекът не свързва своята болка с добрата цел, която се намира отпред, с разкриването на Добрия и Творящ добро. И той няма да напипа тази връзка, докато не излезе от злото.

За тази цел той трябва да се заинтересува занапред от доброто, само доброто за него се нарича „обединение“, „поръчителство“.

И затова ти му казваш: ако се обединим и влезем в съответствие с интегралната, глобална Природа, ще ни е добре. Вместо препратки към мъдростта на Кабала, ти го препращаш към учени, политици, икономисти и т.н.

Ти му представяш факти, които вече са признати и огласени от хора, които имат тежест в очите му. Той не мисли да седне да учи с вас, той има различни планове за живота си – и това означава, че трябва да му дадеш подходящ отговор и достъпно средство за изпълнението му.

Казано е: „Възпитавай отрока си, съгласно отредения му път“. Обръщаме се към хората така, че да бъдем разбрани и чути. Ние говорим от гледна точка на самата Природа и доказваме, че кризата е резултат от глобалния, интегрален свят. Събираме становищата на специалисти и резултатите от научни изследвания, за да съставим от тях образ на кризата и на нейните решения.

Цялата работа е в това, че човечеството не съответства на съвременния свят и следователно не може да свикне с него. Ние ще сме на прав път само тогава, когато започнем да се обединяваме. Десетки хиляди интелигентни глави, най-добрите човешки умове говорят за това. Предаваме на света техните думи, защото на тях все пак им вярват. Те твърдят, че без поправяне на човека не са възможни никакви промени към по-добро. И това послание ще бъде чуто поне от някои от слушателите.

От урок по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51061]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да се настройваме вътрешно, преди да тръгнем да разпространяваме навън?

Отговор: Ние сме длъжни да се стремим към единството, извисявайки се над всякакви различия и пропасти помежду ни. Някои хора ми се струват абсолютно антагонистични, другите ме ненавиждат, трети са прекалено различни от мен по своите виждания, вярвания, усещания…

Обаче на всичко това аз правя съкращение, т.е. не използвам всичките си отрицателни реакции, а искам над тях да изградя чувство на единство и сплотяване.

Казано е: „Всичките престъпления ще покрие любовта“. Това означава, че отдолу се намира целият ми негатив (–), целият егоизъм, всичките престъпления – а отгоре, всичко това покрива позитивът (+), любовта.

Разликата, спадът между тях създава силата на съпротивление и преодоляване, или според кабалистическата терминология – екрана, отразената светлина. Тя възниква от противоположността на двата полюса в мен.

И затова ние не отстраняваме егоизма си поради непотребност, а буквално го покриваме с любовта. Престъплението си остава – необходимо е само да се възползваме от методиката за поправянето и да му прибавим покритие.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51066]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако човек иска не само да съществува в тази крехка част на действителността, а да се добере и до нейната вътрешна част – вечна и съвършена, то той има няколко средства: учител, група и книги.

Учителят ще ти обясни, че съществува такава възможност и че тя може да бъде осъществена с помощта на групата, в която всеки се стреми към усещане на истинската, съвършена реалност и книги, говорещи за тази съвършена реалност.

Ако се постараем да бъдем заедно, то всеки сякаш излиза от себе си, от своето зло, тъй като е длъжен да усети, че пребивава в другите. И тогава, ако се старае да бъде над себе си, в другите, в съединение с тях и чете за възприятие на реалността в отдаване, то по този начин се уподобява на своето бъдещо състояние, сякаш се намира вече там.

Според степента на стремежа си той предизвиква оттам втора сила, съществуваща в реалността, силата на отдаване – освен малката сила на получаване, дадена му от природата. Тогава към него идва силата на отдаване и извършва изменения в него. Тези промени човек може да усеща не като приход на силата на отдаване, а като допълнителна сила на получаване, дошла към него – което също е вярно. Но освен това, той достига същата тази сила на отдаване.

И така напредва човек – ту вляво, ту вдясно, но задвижван от същата тази сила на отдаване. Тъй като до тази сила на отдаване той трябва да достигне съвместно със силата на получаване. Тези две сили започват да се разкриват в човека като две линии – лява и дясна. И тогава човек напредва – ту в падение, ту в подем, той още не знае, какво именно е подем и кое е падение и ги определят за сега все още по сегашното си усещане.

Но с течение на времето той започва да усеща, какво представляват тези две линии и е длъжен да ги използва, да се намира по средата между тях. Така той ги „взема в ръцете си“ и започва да ги управлява и да ги стединява в средната линия.

Но цялата ни работа се заключава по същност в това, че се учим заедно, желаейки да се съединим един с друг в сърцата си, в стремежа си към единство – над всички противоречия и различия, тъй като те се отнасят само до животинското ни съществуване, което остава тук, в този свят, а ние искаме да се съединим над него, заедно в нашите желания, с точките в сърцата.

Ако четем Зоар с такова намерение, то книгата говори за поправените ни състояния, т.е. за това, как в нашето съединено състояние, разкриваме свойството отдаване или което е едно и също – Tвореца, светлината, духовния свят, висшия свят. Затова четейки Зоар всеки трябва да си представя това състояние.

От урока по книгата „Зоар“, 12.08.2011

[51054]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар - Няма коментари→

За да се превърне учението в „еликсир на живота“, а не в „смъртоносната отрова“, е необходимо да се започне с намерение да притеглим светлината, възвръщаща ни към източника, тоест да се учим и да отваряме книгата само заради своето поправяне.

Кабала и всички останали свещени книги, без значение на какъв език са написани (например, на езика на намеците и иносказанията, като Талмуд, Мишна), са описанията на нашата връзка със светлината, на нашите духовни състояния. Всичките тези книги, писани от мъдреците кабалисти по протежение на цялата ни история, говорят за духовния свят, за нашите най-високи състояния.

И ако човекът се учи като дете, което иска да порасне, с цел да достигне тези състояния и духовните стъпала, за които ни разказват кабалистите, то отначало той стига до разкриване на своето зло. Както е речено: „Аз създадох злото начало и Тора като допълнение и средство за неговото поправяне“.

Докато сме се намирали „в изгнание“, всичко това е било скрито, но сега започваме да излизаме от последното изгнание. И както при изхода от Египет, днес отново стоим пред възможността да получим Тора, ако преди обучението поискаме да станем „един човек с едно сърце“ като при планината Синай и да стигнем до взаимно поръчителство.

Пред нас се разкрива планината от омраза (планината Синай произхожда от думата „сина“, омраза). Но независимо от това, се свързваме с помощта на нашите точки в сърцето – това е най-високото свойство, Моше в нас, което ни тегли нагоре и ни води през пустинята, от „времето за подготовката“ до стъпването на „земята на Исраел“, тоест към желанието за отдаване.

Така днес цялото човечество стои пред планината на омразата. Тя ни се разкрива като една за всички и се нарича глобална криза. Ние всички се намираме в еднакво състояние само че не всички го разбират докрай, както в онази тълпа е имало различни хора: мъже, жени, старци и деца, които с мъка са разбирали какво става.

Но вече всички започват да усещат това състояние. С разликата, че някои хора вече разбират, че за всичко е виновно нашето его и разделящата ни един от друг омраза, а други все още усещат това като лошо икономическо състояние. Всеки усеща някакъв недостатък, в зависимост от свойствата си, от средата и потребностите си: на един не му достига жилище, на друг – сирене, на трети – още нещо, и така на цялото човечество, на всеки човек.

А даже има такива, които нищо не забелязват, сякаш кризата не ги засяга, но няма страшно – ще стигне до всички. В крайна сметка, на всички ще им се наложи да почувстват, че сме изправени пред огромен проблем – общ за всички ни, и сме длъжни да му намерим решение. А решението може да бъде само в привличането на силата, която ще поправи нашето его.

В нашия свят няма друга причина за цялото зло. И зад тази причина стои цел – да ни доведе от егоизъм, който ще ни се разкрие като „злото начало“ – към необходимостта да го поправим на отдаване. И в този случай ще ни потрябва Тора и само тогава ще разберем що за „инструмент“ е тя – такъв, с чиято помощ може да достигнем поправяне.

От урока по статията на Рабаш, 11.08.2011

[50972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Днес вече сме длъжни да създадем първата версия на нашата ”декларация за намеренията”. В нея ще цитираме различни учени, ще разкажем за съвременната болест на човечеството и за поправянето.

Още преди 5-7 години, когато говорех за кризата, никой не беше съгласен с мен. До последният момент хората се присмиваха на подобни ”спекулации”. Преди година ”беше решено”, че кризата е приключила, но много бързо стана ясно, че това не е така: сгромолясването продължава, и даже Америка започва да потъва.

И затова трябва да подготвим ясна декларация за кредото ни, да покажем, че същността на болестта е човешкият егоизъм, а нейното лечение това е единството и поръчителството. Самата Природа, проявяваща се в интегралната действителност, ни задължава да бъдем заедно, в едно желание.

Трябва ясно да запишем стъпките си по този път: ще построим правилно общество, започвайки с малка организация, която ще се разширява все повече и повече, превръщайки се в гигантски международен съюз, много разнолик, но сплотен. Така ще се излекуваме от болестта.

Моля всички наши другари: ако имате данни, идеи, ако можете да изразите това послание в текстове, в клипове, в песни, в рисунки и т.н. – моля, изпратете ни ги, за да използваме обединената сила на поръчителството за създаване на методика.

От любов към човечеството трябва с всички сили да се постараем да му предложим лекарство, докато болестта не е приела остра форма. Всички ние трябва много да се трудим, за да доведем хората до разбиране на случващото се.

От 3-я урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50723]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако искаме да напреднем в действителното възприемане на реалността, това е възможно само в нашите поправени свойства.

Защото в нашите сегашни свойства усещаме само тази реалност, в която се раждаме, живеем и умираме, и отново се раждаме, живеем и умираме – и това е всичко, което имаме.

Ако искаме да придобием друго, обратно възприемане на действителността, трябва също да придобием подходящите за това свойства: вместо получаващи – отдаващи, вместо поглъщане – отдаване. Защото постоянното ни желание да поглъщаме всичко „в себе си” е само половината от природата, а втората половина е отдаването „извън себе си”.

Затова цялата ни работа се състои в това да се стараем да достигнем втората половина от природата, да придобием втората сила, съществуваща в света. Това време се нарича период на подготовката. Сега се намираме в него, като се стараем с помощта на групата, ученето и всевъзможни средства да достигнем такова състояние, за да притежаваме също втората сила – отдаване. И тогава, използвайки тези две сили – получаване и отдаване заедно, ние ще узнаем цялата реалност, в която живеем.

Хората, които вече са получили тази втора сила на природата и заедно с нея са добили възприятие за цялата реалност, се наричат кабалисти. А самата тази наука се нарича „наука кабала” – „наука за получаване”, защото човекът придобива цялата реалност в цялост, а не само мъничка нейна част, която е способен да погълне в себе си, в своите сегашни свойства. И тогава, както казват кабалистите, човек достига такова състояние, че се издига над сегашното възприятие – във вечната, съвършена реалност.

От урок по книгата „Зоар”, 12.08.2011

[51058]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Като човек в този свят, аз съм изграден така, че автоматично и непрестанно да мисля за себе си: Какво е най-изгодно да направя за себе си и как? Такъв ме е създал Творецът, както е написано „Аз създадох злото начало”. Аз просто разкривам това зло все повече и повече, и вече разбирам, че мисля само за себе си и решавам, че това е зло. И това вече е особено състояние.

Сега искам да го превърна в добро, защото мразя този егоизъм. Добро означава да мисля за всичко и да усещам всичко, сякаш е мое. Означава да се отнасям към всеки като към неотделима част от себе си.

Но ако изтрием това „като”, тогава отново ще остане само „аз” – само че по-егоистично „аз”! Да предположим, че изведнъж открия, че всички хора около мен са мои деца и ги обичам безкрайно, с цялото си сърце. Какво постигам с това? Сега аз наистина се отнасям към всички като към себе си, но егоистично! Тъй като ги смятам за свои. Те са като мен, както моето дете.

Затова казвам „Не! Омразата и отделеността остават!” и „Любовта ще покрие всички грехове”. Иначе няма да имаш съпротивлението – екрана, силата на преодоляване. Какво ще преодоляваш? Не преодолявам нищо по отношение на моето дете – готов съм да му дам всичко, защото моята естествена любов ме задължава да действам така.

Когато казваме, че искаме да възприемаме целия свят като себе си, не разбираме какви противоположности се съвместяват тук и какъв подход се изгражда. Аз не елиминирам отблъскването, а изграждам любов над него.

Затова сега в света се разкрива много особено състояние. Навсякъде се водят борби, спорове, сблъсъци, появяват се  различия. Целият свят е объркан и никой не може да живее спокойно с никого. И няма и да може. Караниците ще продължат да се подклаждат все повече, докато не разберем, че всички грехове трябва да се разкрият и трябва да се обединим над тях.

Не трябва да се страхуваме, че се разкриват, а напротив: когато се разкрият и ти покажат твоята слабост, точно тогава ще разбереш, че ти е нужна помощ. Ще видиш, че не можеш да направиш нищо сам и, че ти е необходима  светлината, връщаща към източника.

Затова виждаме, че се сблъскват толкова много различия, сили и цели, и никой  не разбира никого. Над всичко това, трябва да изградим един голям чадър – взаимното поръчителство.

Междувременно, всички тези различия и несъгласия ще останат вътре. Това е чудо, което не разбираме! Но чудото е, че те остават заедно с чадъра, създаден от любов и взаимно поръчителство, който се издига над тях.

Обичаме се един друг, въпреки всички наши противоположни различия. Толкова сме различни, защото  така се е разкрила Малхут свише. И не искам да променям другия човек, а просто искам да му обясня, че си заслужава да се отнасяме добре един с друг и му предлагам: „Нека всеки да съхрани позициите си и над всичко – да се обединим ”.

Ако сме получили такива противоположни свойства свише, от Твореца, и ако сме толкова различни по природа, тогава, очевидно, именно благодарение на различията между нас, можем да изразим хармонията на творението. Не е възможно да свириш класическа музика на един музикален инструмент. Трябва да има различни звуци: минорни, мажорни, всякакви инструменти и всички трябва да свирят заедно. Това и поражда хармонията и творчеството.

От урока по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 10.08.2011

[50955]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Когато четем „Зоар”, трябва да се опитваме да не забравяме, че всички поправяния означават обединение между нас. Трябва да видим всичко, което се случва днес в света, като разкриване на отделеността. В крайна сметка, омраза, безредия и всякакви проблеми ни се разкриват преди всичко, за да почувстваме ние, а после и целият свят, че трябва да поправим връзката между нас.

Доколкото разпространяваме и говорим за връзката помежду ни над разделението и противоположността между всички части на народа и на света, дотолкова се подготвяме и изискваме обединение по време на ученето.

Затова, колкото повече оказваме влияние и разпространяваме това знание, колкото повече говорим за обединение, опитвайки се да доведем народа до обединение, толкова повече ще го изискваме по време на ученето и тогава ще заслужим да проведем тази светлина към народа и света.

От урок по книгата „Зоар”, 10.08.2011

[50862]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Хората излизат на демоснстрации, защото нямат нищо. Но цялото поправяне може да дойде само от светлината. Днес вече се намираме в глобалния световен процес и е невъзможно да го поправим с помощта на което и да е правителство. Нито едно от тях не притежава нужните за това инструменти.

Инстртументите на новия глобален свят могат да дойдат само от светлината, възвръщаща към източника. Трябва да реализираме всички изменения в нашия свят, за които говори кабала, и тогава светът на практика ще почувства и разбере как висшата светлина му въздейства чрез нас.

А без тази светлина няма да намерим решение на нито един от проблемите. Само ще се въвлечем във война, така че накрая чрез нея ще разкрием необходимостта от светлината. Протестиращите на улицата хора трябва преди всичко да закрещят: “Искаме сили за поправяне!“, защото само при съединението помежду ни всички ще получим всичко онова, което желаем: и майките с малките деца, и пенсионерите, и лекарите.

Тъй като светът навлезе в такава криза, че той просто няма какво да ти даде! Например, в Гърция демонстрантите започнаха със заплахи, но правителството няма какво да им даде, то нищо не крие. Работата е в това, че процесът на развитие протича така, че да убеди хората в необходимостта да започнат да се поправят и затова той ни разкрива злото на нашето съществуване в този свят. Това е смисълът на онова, което се случва днес.

Целият свят сега трябва да разбере няколко нови принципа. На първо място – всички сме свързани и кризата, която усещаме днес, е глобална. Самият свят стана глобален и само за сметка на съединението може да се излезе от кризата.

Няма какво да изискваме от правителствата. Ще получим всичко само при условие, че се съединим един с друг. Подобно на това, как в групата аз мога да получа сили само ако я приведа към съединение.

В кризата има висша причина – светлината ни въздейства и ни разкрива разбиването, което е помежду ни. Затова нито един човек в нашия свят няма решение за тази криза.

Тъй като всички минали кризи решавахме като намирахме начин още повече да облажим растящото си егоистично желаие. Но днес настана съвсем друга епоха. Днес светлината ни разкрива недостигът на връзка помежду ни. И само правейки някакви стъпки към установяването на такива връзки, ще успеем да подобрим своето състояние. Тогава всеки ще получи това, което е желал, но само чрез достигане на връзка, съединение, интеграция, взаимност.

Затова всички сили, които се стремят към протекционизъм, разделение, изолация, са насочени срещу поправянето, по-лошо от което няма, защото с това те тласкат човечеството към война.

Единственото, което ни е нужно, е светлинатa, възвръщаща към източника. Човек, изучаващ кабала, притегля светлината със своето учене и работа в група. А този, който не се занимава, трябва да достигне някакво разбиране и осъзнаване на ситуацията, необхоодимостта от единение, поръчителство, братство. Така ще достигнем до доброто.

Всички трябва да достигнат поне някакво малко разбиране. Но основната работа е за тези, които активно притеглят светлината, чрез които целият свят я получава. И затова всички наши ученици трябва още по-силно да се укрепяват и поправят себе си, за да повлияе притеглената от нас светлина на всички.

В това се заключава предназначението на човека на Израел и на тези, които живеят в страната Израел, и на всички наши ученици по целия свят. Всеки, в когото се е пробудила точката в сърцето, и той се е присъединил към нашата група, е длъжен да мисли за това.

От урока по статията на Рабаш, 09.08.2011

[50848]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→