Не е възможно да разбере какво означава „вяра над знанието”, докато човек не достигне до това усещане, до разкриване. А разкриването на вярата над знанието идва едновременно със знанието. Сега не знаем какъв е нашият разум, който инстинктивно, подсъзнателно се стреми винаги към добрите състояния и се отдалечава от лошите.

Не е по силите ми да изследвам, да видя, да разбера, да почувствам защо именно така постъпвам. Защото такова поведение предварително е заложено в моята природа – дори преди да достигне моето усещане, разбиране и се вземе под внимание. Това е и моята природа.

Както е казано: „И отделил светлината от тъмнината” – именно това състояние, когато човек започва да усеща, че неговият разум се управлява абсолютно във всичко. Но той вече е способен да погледне на това управление отстрани. И от тази точка на наблюдение вече се вижда друг подход, който постепенно се ражда в човек и се готви да се развие.

Това означава, че той придобива нови желания (духовни съсъди), в които може да се отдели от първоначалната си природа. Там се намира заедно с другите души, с Твореца и там съществува друг, така нареченият „интегрален” разчет, включващ в себе си интересите на всички, доколкото това се е разкрило на човека.

От тази нулева точка тези две направления: „знание” и „вяра над знанието” започват да се развиват заедно – колкото едното, толкова и другото, докато не достигнем края на поправянето в тях двете. Знанието е развитието на моето естествено, природно, егоистично желание, а „над знанието” е развитието на желанието за отдаване.

А светлината ги отделя едно от друго. И едното се изгражда винаги за сметка на другото. Затова смисълът на получаването е в това, да бъде заради отдаване, макар да ни се струва, че тези думи никак не се съчетават и си противоречат една на друга. Но само ако се развива знанието, над него съответно се развива вярата над знанието.

А усещането, че едното се отделя от другото, се нарича „спасението на Твореца”. Защото от този момент нататък човекът започва да чувства в себе си новите духовни съсъди на желанието.

Това изисква чувствено разбиране, защото става дума за желание, а разумът идва по-късно.

Засега все още само се опитваме да достигнем желанието за отдаване и влагаме усилия в учението и в групата – това се смята за „временна подготовка”. Все още нямаме духовни желания и затова още не сме стигнали до тази „нулева точка”, от която започват да растат тези два клона: знание и вяра над знанието. Именно от нея започваме да работим с вяра над знанието, а не в подготвителния период.

И тогава през цялото време преминаваме от едното към другото: от знанието се издигаме в „над знанието” и падаме обратно. Необходимо е да потънеш вътре в знанието, за да се издигнеш от него към вярата над знанието. Знанието е необходимо, за да се издигнеш над него.

Единственото, което имаме, е желанието за наслаждение и трябва да го разкрием, за да се научим да работим с него в обратната форма.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 02.08.2011

[50257]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се спреш и да не извършваш грешки, когато предварително знаеш, че си ръководен от чувствата си и не постъпваш добре? А от друга страна, сме длъжни да паднем, за да израснем?

Отговор: Наистина: „Хиляда пъти ще падне праведникът и ще се вдигне“. Само от опита на множество падения и разочарования, голяма мъка и неуспехи, за които трябва да си платим, накрая достигаме до крайния извод и разбираме, че трябва да се издигнем над цялата си егоистична природа. В края на краищата, ние осъзнаваме, че вътре в егоизма никога няма да ни се отдаде да съединим заедно разума и чувствата.

Такава картина виждаме днес в света, във всички страни. С разума си всички разбират, че влизаме в страшна криза – но не можем да се спрем. Егото тласка човека напред. Егоистичното чувство се оказва по-силно от разума и затова човек продължава да действа съгласно него.

Той не може да направи нищо със себе си. Колкото и да се обръщаме към света и да го предупреждаваме – никой няма да чуе. Но ние правим това само за да покажем на всички, че съществува методиката на поправянето (кабала). И когато после, пред лицето на фактите, човек практически се убеди, че на всеки ъгъл се сблъсква с проблеми: в икономиката, възпитанието и всичко останало – той ще разбере, че кабала говори за поправяне. А иначе, може да повтаряме хиляди пъти и никой няма да чуе.

Светът няма да приеме това решение, докато окончателно не се отчае и не разбере, че неговите разум и чувства се намират на два полюса, които никога няма да се съединят, а ще правят все нови грешки. Дотогава нищо няма да помогне. Единственият изход е да се издигнем над своя материален разум и чувства – заради духовната цел. И там ти ще можеш да съединиш своите разум и сърце – в средната линия и тогава ще успееш. Защото те ще започнат да работят заедно във взаимовръзка. Сърцето ще разбере!

А тук, в този свят, не се случва така и винаги трябва да се избира: или сърцето, или разума, разбирането. Едно от двете!

С всеки изминал ден все повече потъваме в кризата. Днес започва нов кръгооборот и скоро ще се забележи. Удар, още един удар и още – и в края на краищата човек ще разбере. Същият този фараон – нашето желание да се насладим, нашето его, по този начин ни доближава до Твореца, задължава ни да разберем, че трябва да се скрием от него.

Фараонът като че ли знае, че синовете на Израел накрая ще избягат от него. И защо му е да се поставя под ударите? Но той така е устроен, сам да се подлага на удари. Човек страда и не му остава друг изход освен да бяга от тази сила на злото.

Фараонът – това е обратното отражение на Твореца вътре в нас. Въпросът е в това, до какви размери ще му се наложи да порасне, за да решим да избягаме от него. Това вече зависи от разпространяването на кабала, от осъзнаването, от нашето обединение в групата.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.08.2011

[50651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

В нашия свят, любовта и ненавистта са две различни чувства, идващи поотделно. Не можем да съединим тези две противоположности и не разбираме, че обичаме нещо само защото ненавиждаме нещо друго.

Но в духовния свят те са едно. Двете противоположности се съединяват и се получава, че в това място аз и обичам, и ненавиждам – т.е. в него произтичат и получаването, и отдаването, отдалечаването ми от ближния и стремежът ми към него. Всичко това произлиза от едно условие, от едно стъпало, от едно мое състояние, в което усещам ненавист и любов в едно и също място. Тези две противоположности възприемам като едно цяло.

Подобно на електричеството, което не би съществувало без ” плюс” и ”минус”. В духовното ”плюс” и ”минус” работят заедно над един материал, над едно осъзнаване. От едната страна ”плюс”, от другата страна ”минус”, а аз – по средата. Духовният свят е особен с това, че в него противоположностите се съединяват!

Затова, нека още сега се обединим във взаимно поръчителство, въпреки различията и разногласията. Няма значение кой с какви качества се е родил и какво мисли – главното е да се обединим над всичко. Точно така, както в духовния свят работата върви с вяра над знанието.

Затова с такъв подход и ще дойдем в духовното. А там вече нашите различия няма да ни пречат, за да разкрием мощта на съединението именно с тяхна помощ.

От урока по статия от книгата ”Шамати”, 10.08.2011

[50867]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам пише, че за всяко случайно явление в света си има място. Затова трябва да не го унищожаваме, да не го ликвидираме, а да го използваме.

Но по този начин трябва да се действа последователно, без да се страхуваме и без да се крием. Светът навлезе в такъв стадий на развитие, че трябва да открием всички карти: целта ни, кредото, нашите основи, първоизточниците ни.

Нека хората да не приемат това сега, но от ненавист към нас те ще се запознаят с нашата методика. Тяхното неравнодушие ще си свърши работата. А през това време световният темп на развитие ще е толкова голям, че след няколко месеца той ще открие нашата правота и ще започнат да се присъединяват към нас.

Струва си да се използва този период, когато те са настроени срещу нас. Тъй като който е против, не е безразличен, а това вече е връзка – нека да е отрицателна, но е връзка. Знаем, че противопоставянето с когото и да било ни кара да мислим през цялото време за него: Искам да го изуча и да намеря възможност да му надделея – но през това време съм свързан с него, съпричастен съм.

Проблеми възникват само с равнодушните, а онези които са против нас – всъщност се явяват наши бъдещи партньори. Това трябва да се разбера: в такъв вид пред мен се проявява егоизмът – за да го поправя.

От третия урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50727]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Желанията, които сега се проявяват в цялото човечество, са желанията, разкриващи общата, заобикаляща светлина. И затова вътре в себе си човечеството няма да намери отговор за това, което става, единствено остава само да избухват в протести на различни места, но не повече от това.

Никой няма отговор, никой няма разбиране за това, как да се загаси този все повече разпространяващ се пожар, който обхваща целия свят. И няма да има никакво решение за това, нито един „пожарогасител“ няма да помогне, а само светлината, връщаща към източника на доброто.

Защото сега светлината се разкрива под формата на несломими ограничаващи сили, съдът (гвурот), започва да изгаря цялото човечество. И ако ние не се подсладим с нейното свойство милосърдие, отдаване (хесед), като пожелаем тези свойства да се възцарят помежду ни, и ако не се обединим, ние няма да загасим този пожар, няма да превърнем  всепоглъщащия огън на съда в пламъка на любовта.

Това е възможно единствено за сметка на нашия устрем към единство. Затова всичко зависи от разпространяването на знанията ни за възможното решение, но още повече от нашата вътрешна работа, нашето желание да се съединим помежду си, с цел да се прегърнем с целия свят и да му предадем светлината, която ние привличаме за него. И всичко това е, за да насладим Твореца, като станем подобни на Него.

От урока по статия на Рабаш, 09.08.2011

[50739]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да запазя правилно намерение и правилна мисъл по време на конгреса и след това?

Отговор: В продължение на тези часове ние ще осъществим цялата необходима подготовка, а вие след това не веднъж ще се връщате към нея. Силно го препоръчвам. Това, което е било тук ще остане и вие ще усещате колко е важно за вас.

А освен всичко, искате или не, в близко бъдеще това ще ви пробуди до такава степен, че вие няма да забравите за какво сме говорили тук. Посланието на конгреса ще остави у вас хубаво усещане, ако работите за целта на поправянето или пък лошо, ако пренебрегнете тази задача.

Така че не се безпокойте, няма да забравите. Аз вече не се тревожа, че наши ученици могат да избягат. Приближава такъв живот, че той много бързо ще ни застави да се върнем към делото. Защото пристъпваме към етап на общо поправяне на света. От ваша страна е възможно единствено забавяне. Ако не пожелаете да действате сами, то ще дойде светлината и ще ви натисне така, че да се появи желание.

Надявам се, че ще се уплашите от по-силни удари и това ще ви застави да вървите напред, не дочаквайки болезнените убождания отзад. Говоря съвсем сериозно. Искам да избегнете ударите и затова по този жесток начин излагам нещата.

От 1-я урок от конгреса в Германия, 05.08.2011

[50408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Само при условията на поръчителството можем да се приближим до изпълнението на принципа за любовта към ближния. А за да го достигнем, трябва много точно да изпълняваме съветите на кабалистите, в противен случай няма да постигнем успех.

Баал а-Сулам пише в едно от своите писма, че човек, отклонил се от правия път дори за съвсем малко – колкото по-напредва, толкова повече увеличава грешката си, отклонението.

И така съвсем се отклонява от посоката на целта, дори без да усеща, че е излязъл от пътя, понеже всеки път се отклонява малко по малко. Но в случая всички тези отклонения се натрупват и се превръщат в една голяма и горчива грешка.

Затова трябва да съществува ред, устав при хората, решени да вървят към тази цел. Както пише Рабаш: ”Ние се събрахме тук, за да поставим основите на група…” Принципът е в това, че всички се съединяват, за да отменят себе си пред останалите независимо от пречките, видими или не, но те идват свише – от висшата сила.

Всичко идва от Малхут, от света на Безкрайността, където сме съединени заедно: светлината и съсъда (кли). Всички желания и всички светлини съществуват в света на Безкрайността в абсолютно единство и обединение, в изходно състояние, създадено от Твореца, или в състояние на окончателно поправяне (първо и трето състояние).

Но само ние усещаме себе си в междинно състояние (второ състояние) или на някакво си място на духовната стълба, или даже по-ниско, на най-последното стъпало, което се нарича ”наш свят”.

Затова всичко, което ни се случва, идва от Малхут, от света на Безкрайността и само към нея трябва да се обръщаме за помощ – към онази форма, където ние съществуваме като един човек с едно сърце, в пълно разкриване на Твореца, светлината, съгласно нашето подобие на Него.

А правилото: ”Възлюби ближния като самия себе си” – това е закон на онази обща душа, пребиваваща в света на Безкрайността. Затова то е наистина велико правило или ”обобщение”, както е казал Раби Акива – огромен съсъд за цялата светлина на Безкрайността, разкриваща се в него.

От урока по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Все още не усещаме с пълна сила болката на външния свят. Как да поправим ситуацията, работейки в групата?

Отговор: По-добре да почувстваме тази болка, колкото се може по-рано. Тя е като болест, която е желателно да открием в начален стадий. Светът едва започва да се потапя в кризата, но изпитва вече страх, тъй като проблемите засягат всички. Виждаме, че настана времето и си струва да се разпространяват материали, обясняващи причината за кризата и нейното решение.

И Америка, и Европа, и Япония – целият света е в беда. Всички са изплашени от случващото се, като например Германия – и те трябва да се страхуват още повече. Защото този, който се е издигнал най-високо, той пада най-ниско. Не можем да си представим какво е това, ако утре всички изпитани механизми внезапно престанат да работят.

Бихме си казали – как е възможно? Хората стават сутрин, отиват на работа…

Но не, не отиват. Все още не сме разбрали, че сме се оказали в интегрална природна система, a самите ние не сме интегрални. Ние като че ли се опитваме да поставим в кръгло отверстие квадратен детайл. Всъщност нашата форма трябва да съвпада със системната. А тази форма съвсем не е проста, тъй като става дума не за геометрия, а за свойства, които са ни присъщи.

Днес цялото човечество трябва да приеме нови очертания, правилен формат, съответстващ на светлината. И това е много голям проблем. Може да бъде решен само ако предизвикаме светлината, която ще ни поправи. Затова и e казано: „Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне, тъй като скритата в нея светлина възвръща човек към Източника“.

Да се надяваме, че ще го проумеем и ще го предадем на другите.

От 1-я урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

За да заприличаме по строеж на безкрайния съсъд (желанието), в който съществуваме като една душа в света на Безкрайността, всеки от нас трябва да отмени егото си, егоистичното ”аз”, по 125 стъпала.

Падайки от света на Безкрайността, нашето ”Аз” е растяло и растяло, докато не достигнало този свят,  в който всеки се е превърнал в една малка точка. Когато обаче започнем да се повдигаме обратно, егото ни ще расте и расте, докато не стане огромно, но всеки път ще превръщаме егото в отдаване.

Затова работата против ”злото начало” върви постоянно, и да я изпълним можем само със съвместни усилия. Защото всяко стъпало на стълбата – това е определена форма на съединяване между частите на разбитата душа, желаещи да се обединят, независимо от егото си.

Не е възможно да напреднем без стремеж към взаимно обединение, в което всеки влага максимума от способностите си, даже и повече. Всеки трябва да направи своята вътрешна сметка и да прави всичко, което е по силите му.

Нека всичко се събере заедно: неговото желанието, старанието, ценността, която придава на състоянието си, обкръжението си, величието на отдаването, Твореца. Усещането за собствената нищожност и противоположността на всичко това, усещането на собствената пустота – и едновременно с това, очакването за напълване в общото желание, ако ни се удаде да достигнем съединяване.

В това се и състои работата: да обединиш това в себе си мислено, без всякакви думи, да поискаш да го предадеш на друг, усилвайки го, за да се осъществи и в него и той да разбере, че трябва да вдъхнови другите за величието на целта.

Но от друга страна, ние сме другари, и аз не съм по-голям от другите, а напротив – по-малък и искам да получа от тях поддръжка и помощ. Защото без поддръжката на другарите не ще успея да направя и една единствена мъничка стъпка.

В такива безкрайни, непрекъснати изяснения, вътрешна работа и анализ, човек определя всички детайли на съединяването си с групата, над всяко отблъскване, отделяне и получаваните пречки. Всички действия трябва да излизат от него самия, от неговия стремеж и вдъхновение, и разбира се при поддръжката на групата. Но той трябва да разбере, че всички пречки идват към него свише, от този съвършен, безкраен съсъд, към който всички ние трябва да стигнем.

Този безкраен съсъд е нашата цел, където се осъществява принципа: ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Така и трябва през цялото време да си представяме напредването си.

Само ако той постоянно си представя това безгранично, съвършено състояние, където човекът, стремящ се към Твореца (исра-ел), светлината, възвръщаща към източника (Тора) и Творецът се сливат в едно цяло – значи действа правилно.

Светлината, която е създала желанието и го напълва – тя и е разбила това желание, и го поправя. А от страна на човека има само едно единствено действие: да помоли за поправяне. С това той изразява своята способност, цялото действие, цялото желание да наслади Стопанина, Твореца. Защото крайната цел е да достави удоволствие на Твореца, както е казано: ”От любов към ближния, към любов към Твореца”.

Затова всички разяснения, на всички стъпала в крайна сметка се обединяват в един резултат: човек, група, светлина, възвръщаща към източника, се обединяват заедно, за да доставят удоволствие на Твореца и да достигнат същата тази форма, както Малхут в света на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че „Исраел, Тора и Творецът са едно цяло” – всички тези три съставящи трябва да се обединят. Баал а-Сулам обяснява, че „Исраел” е човек, който желае да се върне към своя корен, където той се намира в сливане, в подобие, тоест във взаимна любов с Твореца.

„Тора” са тези етапи, чрез които той преминава като готви в себе си потребност за съединяване с групата – общото желание, искане. И тогава идва светлината, която се проявява в споения съсъд.

Но спрямо разбития съсъд, който желае да се съедини, тази светлина се нарича обкръжаваща, която връща към източника. И тогава тя поправя желанията колкото е възможно на това стъпало, на което се намират другарите сега, тоест на нивото на връзката между тях. И тогава тяхното действие се нарича „изпълнение на 613-те заповеди”, поправяне на желанията.

Те изпълняват тези поправяния при всички предоставящи им се възможности, когато светлината ги предизвика към следващото състояние. Светлината идва от Безкрайността на тяхното стъпало и всеки път ги повдига още и още мъничко по-високо. Ако работят така, то като резултат достигат крайното състояние – целта на творението.

Но тук няма нищо освен изпълняването на закона за любовта към ближния като към самия себе си. На всяко стъпало, където молим светлината, връщаща към източника, тя идва (тоест възниква вътре в нас), поправя ни и ни съединява един с друг. Това се нарича Тора – 613-те нейни светлини, които поправят 613-те егоистични желания, като привежда всички тях в отдаване.

А след това в тях се облича разкриването на Твореца – общата светлина, която се разкрива в светлината Хасадим, в светлината на отдаване.

Тоест цялата наша работа се състои в:

– от една страна, в отмяната на самия себе си;

– от друга страна, в своя растеж, за да имам възможност да влияя на другите;

– в съединяването между нас, осъществено от светлината, която връща към източника.

И тя се намира между нас, трябва само да я проявим! Защото ние не чувстваме силата на поправяне, а само самите себе си, когато ставаме мъничко повече поправени.

Да станем по-поправени означава да станем вътрешно по-близо един до друг и да се съединим (именно вътрешно, а не външно!). И благодарение на това вътрешно сближаване, започваме да усещаме какво означава връзката, силата на отдаване.

А като узнаваме силата на отдаване, ние постигаме Твореца и започваме да разбираме замисъла на творението, неговата програма, причината, целия процес, през който преминаваме, и разкриваме действията на Твореца.

В разкриването действията на Твореца от творението се състои и това удоволствие, което можем да Му доставим – всички творения да Го познаят като Даващ и Донасящ добро.

На този, който иска да напредва и смята това за своя основна цел, няма да помогне нищо друго освен да си представя поправеното състояние и през цялото време да се старае да се приближи към него.

От урок по статия на Рабаш, 20.07.2011

[50135]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→