Задачата ни се дели на две части: от една страна, трябва да работим над себе си, а от друга, да помагаме на цялото останало човечество. То вече усеща кризисните явления, а на следващия етап ще трябва да се обединяваме с него, за да продължим заедно пътя. При това, разбира се, ние ще оглавим общото движение, защото хората просто не знаят как да вървят към целта. Ние трябва да станем ”движещата сила” – онази част на човечеството, която го тегли напред.

За да поведем хората, най-напред трябва да се погрижим за себе си. Но е важно да запомним, че не бихме получили духовното пробуждане, ако не трябваше да поправяме света и да го поведем след себе си. И затова днес не бихме постигнали успех, ако мислим само за собствения си напредък. Необходимо е да се грижим за цялото човечество, за целия свят, за да доведем хората до всеобщо обединение в единна душа, каквато сме били изначално. Затова са ни събудили и такова трябва да ни бъде изходното намерение.

Как да се развиваме, едновременно придавайки верен курс на целия свят? Общото правило на нашата работа е в това, че съществува единна Сила, наричаща се ”светлина” или ”Творец”, която властва над света и му влияе. Тя определя и върши всичко. За да се впишем, за да се включим в нейната дейност, трябва да поискаме тя да ускори развитието ни. Без това желание, тя ще ни развива по първоначално заложената ни програма – посредством мощните отрицателни импулси, които движат масите.

И затова цялата работа е в това, да поискаме ускорено предвижване, изпреварващо негативните явления на изходната програма на Природата. Затова трябва да помним винаги, че стоим пред единната Сила, която ни въздейства. И трябва да я задължим на усилено, ускорено развитие и по-ефективно въздействие, буквално ”да я дърпаме” в нужната посока.

Така синът дърпа майка си за ръката. Но ако не я дърпа в нужната посока, няма да се получи нищо, те няма да отидат на кино по негово желание, ако той трябва да отиде на градина. Така трябва да се стремим през цялото време в правилната посока, желаейки да намерим тази единна Сила, извън която няма нищо друго. Аз искам да я изуча, да разбера как действа, на къде е насочена. И затова искам тя да се разкрие – тогава нейните действия ще ми се изяснят.

Знаейки всичко това, аз искам от нея да ускори темпото на моето развитие. Всеки път я ”дърпам” в нужната посока, сякаш тегля мама за ръката към градината с още по-голямо желание, отколкото тя самата го желае.

От урок на конгреса в Германия, 05.08.2011

[50417]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От книгата „Духовна работа“. Глава Шлах.

Разделяне на грешниците за добро и обединяването на праведниците за добро (Талмуд. Санедрин, 71.1).

Както е казано при Ари, в кръглите светове (оламот игулим), когато едни кръгове докосват други – там е станало разбиване, което след това се е поправило в света на линиите, изпълващи кръговете. Защото, който сам ръководи себе си и действа отделно от Твореца (свойството отдаване и любов), му се струва, че със своя разум ръководи света и казва: „Аз ще управлявам!“ И затова те са в отделни светове и не са в състояние да се съединят, както става в кръглите светове. Както виждаме и ние, те не могат да седят заедно. И затова тяхното разделяне е за добро.

Тогава като праведници, които макар и всеки да работи за Твореца в свой стил, независимо от това всички са в едно намерение, към Твореца (свойството отдаване и любов). И затова са в единение като един човек с едно сърце. Защото всеки принизява себе си и възвисява работата за Твореца (поправяне на егоизма), даваща му сили и разум (поправяне и отдаване). И затова не се възвисява над другите. Такива се намират в света на линиите (олам йошер) и се съединяват между себе си.

[50260]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да работим с трудностите?

Отговор: Трудностите са точно това, което ни помага да „осветим” състоянието си и още повече да подсилим връзката между нас. Даден проблем показва мястото, където още не си завършил работата си. В действителност, той ти помага. Ти го наричаш проблем, но всъщност е разкриване на неизправност, която сега можеш да поправиш, защото се е разкрила.

Всичко се разкрива постепенно, стъпка по стъпка. Има много препятствия, които ще ти се разкрият по пътя. Но за сега това ти се дава. И не трябва да го считаш за трудност или да се опитваш да избягаш от него – просто правилно го приеми.

Не трябва да затъваш в този проблем или да се задържаш на него, а веднага трябва да се опиташ да го преодолееш: да се издигнеш над него и да го поемеш, и по такъв начин да продължиш да се издигаш.

Не премахвам проблема и не се правя, че го няма. Не се опитвам да измисля различни хитрини, опитвайки се да го игнорирам. Приемам го, така че над него да подсиля още повече моята връзка с другите и с Твореца.

Например, да предположим, че разкрия определено неприятно качество в теб – до сега сме били приятели, но сега има нещо в теб, което вече не ми харесва. Но аз трябва да го приема с вяра над разума, тоест да разбера, че виждам недостатъци в теб, поради моята непоправеност. И трябва да желая да се свържа с теб, независимо от всичко, сякаш си ангел. В крайна сметка, всички неизправности, които виждам в другите хора, всъщност показват самия мен, като в огледало.

Но имайте предвид, че всичко това се отнася към вътрешната ни работа, а не към професионалните умения в разпространението.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.07.2011

[50149]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, написана през II век след Хр. от раби Шимон и неговите ученици, е предназначена за духовното поправяне на човечеството. В нея авторите са разкрили системата за управление на мирозданието, но са го направили с голямо внимание.

Книгата е изложена в такъв стил, че за да бъде разбрана е възможно само от онзи, който се намира в духовно постижение и прониква във вътрешния смисъл на думите. Останалите възприемат „Зоар” като книга за различни чудеса или като историческо повествование.

Първоначалното разкриване на книгата „Зоар” през X век след Хр. е предизвикало немалко нежелателни последствия, които се чувстват и до днес. Човечеството не е разбрало тази книга, тъй като не е било готово за нейното появяване. Решавайки, че тя говори за чудеса и мистика, хората започнали да изготвят по нея амулети, отрови, противоотрови и т.н.

От друга страна, разпространяването на книгата „Зоар” е изиграло положителна роля, ускорявайки вътрешното развитие на човечеството. Силата, която е скрита в нея, е дала мощен импулс на обществено-техническото развитие и в резултат е довела нашето поколение до необходимостта да се избави от егоизма.

Днес, когато в света се разкрива глобалната взаимовръзка, книгата „Зоар” е призвана да помогне на човечеството в адаптирането към новата система и в разбирането същността на своето съществуване. Успехът на този процес зависи от разпространението на висшата мъдрост сред масите.

Сегашните действия на кабалистите по обединяването „прокарват” в света методиката за поправяне. От нас излиза огромна светлина, макар засега сами да не усещаме това. Светът започва да вижда, да чувства, да разбира в какво състояние се намира. Много учени вече пишат за необходимостта от изменение на човешката природа, но не знаят как да направят това.

Затова задачата ни е да разпространяваме в света методиката за духовното поправяне. За тази мисия на кабалистите става дума в статията на Баал а-Сулам „Рогът на Месията” („призив за поправяне”). Без основните знания за целта на своето съществуване, отчайващото се човечество може да си навлече много беди, включително и „развързването” на поредната световна война.

Разпространението на методиката за поправяне сред масите се нарича „рог” (шофар), защото е подобно на тръбния звук от рога на овен, разнасящ се на големи разстояния.

Правилното изучаване и адаптиране на кабала, правилната работа с другарите в групата пробужда особена светлина, която се нарича „пророк Елияу”. Става дума за силата, която ни разкрива тайната на мирозданието. Под нейното въздействие Висшият свят започва да излиза през завесата на скриването. Казано е: „Ще дойде Елияу и ще разреши всички въпроси и проблеми” – тоест ще ни отвори очите за истинската картина на съществуването.

Разкриването на кабала сред масите – това е предварителното и задължително условие за пълния подем от егоистичното ниво на нивото отдаване и любов. Затова в наше време се е появила възможността да се направи пълен коментар на книгата „Зоар”, с помощта на която привличаме висшата светлина и реализираме методиката за духовното поправяне на човечеството.

От виртуален урок, 31.07.2011

[50023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар” разказва за връзката между нас, защото няма за какво друго да се говори в цялата реалност. Действителността е една. Ние сме вътре в светлината, Твореца, Създателя и трябва да разкрием нашето истинско състояние.

До степента на нашето старание да го разкрием, ние получаваме усещане за вътрешната тъмнина, която можем да разсеем с помощта на взаимните усилия във връзката между нас. С тези общи усилия помагаме на светлината да се разкрие.

Именно това трябва да направим. Няма нищо друго освен нашите усилия, желание, участие, искане, стремеж към състоянието на разкриване. Тогава в какво е проблемът? Проблемът е, че да пожелаем това разкритие означава да пожелаем състоянието, което е противоположно на нас. Ние се намираме между два стремежа: естествената тяга към себе си и изкуствения стремеж навън, извън себе си.

Затова чрез различни усилия, с всички възможни способи трябва да се вдъхновя от обкръжението и да постигна състояние, в което стремежът навън ще стане по-важен за мен, отколкото естествената тяга към себе си.

Ако мога да придобия тази важност с помощта на усилията и искането светлината да се разкрие и да ми помогне, тогава мога да разкрия връзката между нас. И в степента на разкриване на тази връзка разкривам светлината, Твореца. Светлината се разкрива вътре във връзката ни, но аз не мога да я разкрия, защото ми липсва детектора за нея.

От урока по книгата „Зоар”, 01.08.2011

[49942]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Говорейки за взаимното поръчителство, вие привеждате като пример работата на органите в човешкото тяло, където всеки орган живее във взаимно поръчителство с останалите. Системата е затворена и единна.

Но единна система в човешкото общество няма, тук там хората ще се обединяват в разни групи, противоборстващи помежду си, както винаги. Но човешкото общество не се възприема като една обща система, подобно на организма в човека. Аз не чувствам другия човек като част от моето тяло и затова не го осигурявам с взаимно поръчителство.

Отговор: Казваш следното: ”Всички примери, които привеждате от научните изследвания и наблюдаваното от нас в природата, са на принципа ”Няма у съдията повече, отколкото могат да видят очите му” – това са прекрасни примери, всичко е прекрасно и хубаво, но не го усещам. С разума си мога да го разбера. Но това не е достатъчно, за да ме задължи да съществувам в интегрална форма.

Ако това беше в усещанията и бих могъл да видя, че ако не действам заедно с теб, то не бих преуспял сам, а ако трябва да достигна някаква жизнено необходима цел, то без теб няма да я достигна – ако е така, то всичко би било наред.

Но сега вие казвате, че добър живот е възможен само при условие, че с теб бъдем свързани заедно и тогава ще достигнем по-добър живот, цял, ще излезем от кризата, от всички екологични проблеми и така нататък. Аз не чувствам това. Мога да го разбера като учение. Но кажете ми защо тези учения не излязат всички заедно и не закрещят? Какво им пречи?

Защото те виждат фактите? Виждат ги! Защо всички те не се обединят заедно, не излязат и не започнат да призовават: ”Приятели! Още малко и светът ще избухне! Земното кълбо ще се разруши, ще се пръсне на парчета!”? Защо те, предвиждайки много неприятни явления за в бъдеще, не крещят за това?!”

Защото те имат – същия проблем… Аз мога да приведа списък с хиляди учени, социолози, политолози, водещи икономисти, множество от умни хора, които от наблюдаване на всички проблеми виждат, че трябва да вървим само към обединението. Защо те не вървят към него? Защото не го усещат, само виждат.

Това е разликата между усещане и разум. Това, което е в разума, не задължава човека. Колко пъти в личния ни живот се случва такова нещо, когато виждам и зная, че няма смисъл да правя това – да кажем, че пуша и макар да говорят, че това е вредно, приятното усещане и мързелът ме поставят под властта на този навик.

Но какво да се направи? Аз не виждам други хора освен вас, които ще могат да осъществят това. Трябва насила да организираме това ново сдружение. И когато обкръжението изкуствено започне да говори за необходимостта от обединение, за глобална и интегрална взаимна връзка, това обкръжение ще донесе ново усещане на всеки човек.

И тогава всеки човек ще го почувства върху себе си: ”Действително това ми е необходимо! Защо това го няма у мен?!” – така, както се впечатляваме от сменящата се пред нас реклама. От разума това ще влезе в чувствата, в усещанията. Усещането – това е желание, а разумът – това e мисълта. Трябва да се впечатля от желанието си и да измоля, за да го получа. Желанието трябва да бъде в напрегнат стремеж към нещо.

Това е възможно само за сметка на завистта, страстта и жаждата за почести, когато виждам, че всички говорят за това, ценят и ми предлагат тези факти. Защото инак те нищо не означават за мен. Така ми рекламират днес новия матрак: ”Ти трябва да го купиш! Без него ти просто не знаеш какво значи хубав сън!”.

И ако тази реклама се върти през цялото време, аз нямам избор, накрая си спомням за името на фирмата, при удобен случай ще отида в магазина и ще го купя. А ако не аз, то голяма част от хората ще се поддадат на рекламата. Ето така работи това. Затова 70% от стойността на стоката влиза в рекламата.

Виждаме доколко рекламата ни насочва към нейния обект. Затова ние трябва да се занимаваме само с реклама. И не поради нечия заинтересованост, а затова, че просто нямаме избор. Давайте, да започнем да си рекламираме това важно послание.

Когато с помощта на сегашната ”промивка на мозъка” стигнем до осъзнаване на важността на интеграцията, обединението, поръчителството, тогава това няма да ни достига и внезапно ще го пожелаем. Защо? Защото общото осъзнаване на важността, царящо в обкръжението, властва над мен, тъй като се намирам под влияние на обкръжението.

От беседа за новата книга, 11.07. 2011-08-01

[49856]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Нашата свобода на избора е в това да се включим в група и да получим възможност да работим против природния си егоизъм. От нея получавам стремеж за отдаване, за молба за екран и отразена светлина – в степента, в която наистина ги поискам.

Но ако не искам това, откъде да взема желание?! И затова се намираме на такова стъпало, което не се отнася към духовното, а се нарича материално! То винаги остава с мен, даже когато се изкача на последното стъпало преди края на поправянето (Гмар тикун), аз все още ще си стоя на стъпало, което се нарича „този свят”. И тук аз ще мога чисто механично, без каквото и да е желание, да се задължа да се намирам вътре в групата и да получа от нея въздействие без каквато и да било предварителна потребност.

Така обкръжението ще разкрие в мен потребността за отдаване, която ще ме накара да се уча и да участвам във всички дела. И в крайна сметка ще ме доведе до отдаване – тоест до екран и отразена светлина.

Затова човек изгражда около себе си обкръжение, рамки, различни кръгове – в степента, в която иска да се развива духовно. И тогава той може да работи без всякакво желание, без всякаква потребност и даже да изпитва отхвърляне. Но ако му е даден някакъв начален стремеж към духовното, той трябва да се присъедини към общество, което да сформира в него потребност за отдаване.

И затова, както е написано в книгата „Зоар”, даже учениците в групата на Раби Шимон преди самото начало на ученето усещали ненавист един към друг. Никой от тях не е желал отдаване и всеки е чуствал, че не понася групата и другарите си. В такова състояние, всъщност, те идват на урок – като изсъхнали, мъртви зърна. Идват чисто механично, без сърце и разум.

След това сядат и започват да се учат, също механично отначало, без всякакво настояване в сърцето. Започват да говорят – и лъжат, защото никой не иска обединение, то не е необходимо на никого. Но ние започваме отдалече и постепенно за сметка на разговорите и учението привличаме светлината, възвръщаща към източника, която ни променя.

Тази далечна, обкръжаваща светлина осветява желанието ни да се насладим – такова егоистично и разбито, и малко помалко го променя. Вътре в него отново започва да се пробужда точката в сърцето – все повече и повече и така човек започва да възкръсва от мъртвите.

Така „Зоар” описва тези велики кабалисти, намиращи се на стъпалата ГА”Р на света Ацилут и по тази причина съумяли да напишат такава книга за нас. Но всеки път преди това те изпитвали огромно падение. Раби Шимон преди самия край на поправянето се усетил паднал до нивото на Шимон, обикновен търговец на пазара, изгубвайки изцяло духовното си постижение.

Обаче благодарение на това, че са се намирали в този свят и са усещали неговите материални желания, тоест физическите тела, те са могли да се прегърнат, да се съединят, да се впечатлят един от друг с прост разговор от „уста в ухо” – на нивото на най-низкото духовно стъпало, в реалност, където не е останало никакво духовно отдаване.

Но в него се намира особена, велика сила, такава, че можеш да започнеш отново от нулата да изграждаш връзката си с духовния свят – за сметка на връзката с желания, намиращи се на такова ниво, когато ти се струва, че са просто материални тела. Така се пробуждаме, за да се издигнем още по-високо – докато не достигнем до целта на творението, до края на поправянето.

И само когато достигаме окончателното поправяне, всичките предишни стъпала, включително и стъпалото на този свят, се навиват като килим и се присъединяват към Малхут на света на Безкрайността за сметка на финалното действие, което се нарича ”зивуг Рав паалим у-мекабциел” – великото сливане. И тогава цялата реалност се връща в Безкрайността.

Но до тогава ние ще съществуваме в усещането на този свят, на най-ниското стъпало на духовната стълбица, защото без това никога няма да можем самостоятелно да извършим духовно действие. Затова човек сам определя доколко иска да се издигне към светостта по стъпалата на духовната стълбица – от стъпалото на този свят, напълно откъснато от духовното и затова предоставящо му винаги свободата на избора за влизане в духовното.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.07.2011

[49670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се прояви моята потребност за поръчителство?

Отговор: Тя се проявява в теб като разтърсваш останалите, разбуждаш ги вътре в себе си, а не с думи. Думите всъщност омаловажават смисъла. Цялата ни работа се върши отвътре, а не отвън. Важна е степента, в която се опитвам да събудя другаря вътре в себе си, така че заедно да се отправим към поръчителство.

Ние не го постигаме със свои собствени сили, а изискваме разкриването от Твореца. В крайна сметка, поръчителството е силата на Твореца, която ни свързва един с друг. Сами не можем да прокараме нишките на съединение и да извършим отдаване един на друг. Нищо не ще работи освен разкриващата се между нас светлина.

Днес ние сме свързани чрез омраза. Но ако светлината се настани между нас, ние ще се обединим в любов и отдаване. Общото отдаване, където Твореца запълва пространството на нашите взаимоотношения, е и поръчителството.

Ние трябва да се стремим към него, въпреки че не можем да го постигнем сами. Всичко ще се реализира от тъмнината, ако действително желаем да разкрием поръчителството заради Твореца. И заради Твореца означава заради свойството на абсолютно отдаване.

От урока по статията „Поръчителство”, 26.07.2011

[49336]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Цялата група и цялото човечество първо строят „права форма” (йешер). Аз съкращавам своето желание за наслаждение, изграждам екран и с част от това желание продължавам да работя с вяра над знанието, в отдаване, във връзка с останалите.

Но в определени желания аз не мога да работя в отдаване на останалите и ги използвам само за свое собствено благо. Така, аз просто съкращавам тези желания. Аз искам да събера себе си в една „линия”, да се насоча в една посока – към отдаване.

Затова аз изграждам „линиите на връзка” между себе си и останалите – правилната система за общуване. Ако след цялата своя работа аз успея да обърна своето желание за наслаждение в отдаване, напълно да го прехвърля извън себе си и да го използвам да отдавам на другите, това показва, че съм изградил образа на даващ извън себе си. А самият аз се превръщам в „кръг”.

Аз вече не съм в линия, а във всички свои желания, във всички посоки и възможности аз се стремя да обезпеча другите без да правя различие, без да избирам дали да дам на някого повече, а на друг по-малко.

Всъщност, има много различия и проверки, но аз не проверявам своите възможности, защото аз съм „кръг”, вече не съм ограничен. Но по отношение на мен, те все още не са кръг; затова аз мога по различни начини да им давам повече и повече. И така до края на общото поправяне, когато всичко се обединява в сливане, наречено „зивуг Рав паалим у-мекабциел” и се превръща в кръг (игулим).

С други думи, „кръгът” е състояние на младенец, който все още не се е развил и се намира в ръцете на своята майка. И той няма никакви отговорности освен да отменя себе си. Така Малхут на света на Безкрайността се отменя пред висшата сила, висшата светлина, която я изпълва, и затова има „кръгла” форма. Тя дори остава в сливане, но само благодарение на висшия.

Но в самия край, в състояние 3, когато отново се върнем в Безкрайността, ние изграждаме сами този „кръг”. Затова правим съкращение на изначалното състояние, създаваме за себе си място за работа и в него изграждаме идеалното състояние – сами, вместо Творецът. За това е казано: „Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 25.07.2011

[49220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В статиите ”Даряването на Тора” и ”Поръчителство” Баал а-Сулам обяснява, че правилото за любовта към ближния както към себе си е формулата за самопоправянето ни. Да се поправиш е възможно само във връзката с ближния.

И обратното, без тази връзка у теб няма възможност, няма място за поправяне. Какво може да направи човек, лишен от връзка с другите? Защото за това се е случило разбиването и за това в нас е създадено злото начало, за да опънем нишки над него един към друг. Това е всичко, което се изисква от нас.

На първия етап се обединяваме, съгласно съвета на Гилел: ”Не причинявай на другаря си това, което ти е омразно.” А след това преминаваме към съвета на раби Акива: ”Възлюби ближния като себе си.” По такъв начин достигаме края на поправянето си и реализираме в себе си това, което изисква от нас замисълът на творението.

„Тора”, т.е. методиката на поправянето, ни се дава при условие, че се съгласим да станем като един човек с едно сърце. Благодарение на тази методика и работата в групата ние можем да изискваме поправяне от Висшата сила, от светлината, от Твореца.

Всъщност процесът на поправяне може да се нарече постигане на поръчителство, т.е. особената връзка между всички души. ”Душите” – това са даващите желания в хората. Ако хората уреждат връзката помежду си, желаейки да извършат отдаване един на друг, тогава и формата на тази връзка се нарича ”поръчителство”.

Има хора по света, у които в желанията се запалва искра – зачатък на алтруистичното желание. Ако те се обединят, за да палят тази искра във всеки и във всички заедно, ако се поддържат един друг, помагат си, за да може растящите в тях сили на отдаване да ги свързват по между им, тогава те формират система, изпълняваща условието на поръчителството. В тази взаимносвързана, интегрална система всички те са като един човек с едно сърце, съгласно това условие, при което са получили методиката.

Така те достигат свойството на взаимно отдаване и в това свойство разкриват Висшата сила. Имено тя им е дала това желание, предизвикала е в него искра и е предоставила способ за поправяне, позволяващ на другарите да станат подобни на нея по свойства. Тя се разкрива в тях, точно съгласувайки се с мощта на това подобие.

И така, в общата работа по поправянето на света, част от хората се пробуждат по-рано от останалите. Тези хора се стремят да поправят себе си, достигайки обединение и поръчителство, сливане помежду си, и съответно с това – и сливане с Висшата сила. Те са устремени право към Твореца (яшар-Ел) и искат да реализират желанието си в отношенията помежду си, а също така и всички заедно пред Него. Затова те се наричат Исраел, те са особени и трябва да станат за пример, възпитателна сила за останалите.

Защото във всички останали хора тази искра, този импулс към отдаване не се проявява. Само нещастията в живота ги заставят да осъзнаят необходимостта от самопоправяне, но и тогава не могат да минат без тези, които се наричат ”Исраел”, които постигат някаква степен на връзка, които реализират методиката на поправяне. И затова в края на статията ”Поръчителство” Баал а-Сулам привежда цитат за това, че синовете на Исраел трябва да станат ”царство от свещенослужители” и ”свят народ”. Свещенослужителите нямат собствено владение, те само възпитават народа, помагат му, организират го.

Ето и ние, хората, устремяващи се към реализация на целта на творението, трябва да разберем, че поправяйки себе си към отдаване един на друг, единствено се готвим за истинската работа, за отдаване на света. В това е предназначението ни и затова са ни пробудили по-рано от останалите.

От урока по статията ”Мир”, 27.07.2011

[49747]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→