Конгрес във Франция. Урок №4

Въпрос: Какво означава да гледаш на всички проблеми през фокуса на групата?

Отговор: Всеки може да каже, че всичко идва от Твореца. Това не е проблем. Въпросът е, с какво ме ангажира това и как аз реагирам от своя страна.

За да приемаме смирено ударите, ние не се нуждаем от групата. И просто така да питаме за Твореца – също не се нуждаем от групата. Но за да бъда насочен към Него, на мен ми трябва група.

Затова, щом започнем да се питаме за смисъла на живота, нас по някакъв начин ни довеждат в групата. Цялата работа протича в групата. И това е така, не за да получим въздействието на Твореца. Аз и така го получавам, през целия външен свят. Но групата ми позволява да реагирам на него. Тъй като проблемът не е в това да получа въздействие от Него, а как да отговоря на него, как да установя контакт с Твореца от своя страна. За да се свържа с Твореца трябва да се поправя отвътре. Тъй като подемът по духовната стълба – това са моите постепенни изменения, стъпала на усъвършенствуване за постигане на по-голямо уподобяване Нему. Аз трябва да говоря на Неговия език, изпълнявайки такива действия, за да се доближа до Неговото разбиране, все повече да му съответствам.

Всичко това зависи от мен. Той ще ме достигне навсякъде, в това няма съмнение. Осен Него, няма друг, който да ми въздейства. Но без групата аз нямам никаква възможност да му отвърна. Аз просто нямам достъп до това измерение, в онова пространство, в онази матрица, в онези условия, в които Той се намира.

Ако аз искам да съм подобен на Твореца, то мога да направя това, само като се прилепям по-силно към групата. Аз трябва да създам Неговия образ и затова присъединявам към себе си групата, докато накрая не стана такъв, като Него. Трябва да се преминат всички тези етапи: всичките 125 стъпала за да се уподобя на Твореца – и целият този прираст е за сметка на групата.

От 4-я урок от конгреса във Франция, 11.05.2014

[135661]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Веднъж, когато моята десетгодишна дъщеря прекоси пътя пред една кола, ми се поиска да умра. Това може ли да се нарече истинска любов?

Отговор: Това е естествено, инстинктивно усещане, над което не ти си този, който е работил.

Въпрос: А нали аз съм я отгледал?

Ответ: Всяко животно реагира така. Така или иначе, това усещане идва без всякакви целенасочени усилия от твоя страна. И затова, това не е онази истинска любов към ближния. Дъщеря ти в твоето възприятие не е ”ближния”, а е част от самия теб и привързаността ти към нея си остава на материално ниво, не се отнася към стъпалото Човек (Адам).

Въпрос: Какво е това стъпало? Трябва ли да обикна цялото човечество, както своите деца?

Ответ: Не. Преди всичко, ти трябва да провериш, доколко обичаш себе си – във всяко едно отношение. А след това, по подобаващ начин, трябва да пренесеш тази любов върху човечеството – във всички възможни детайли и вариации.

Въпрос: Казано честно, аз не че не обичам другите – аз просто не мога да ги търпя. А вие говорите за такава любов?

Отговор: Вярно. Над това страдание осъзнаваш, до каква степен ти си влюбен в самия себе си. На фона на другите хора ти осъзнаваш своето себелюбие.

Въпрос: Днес е тъкмо обратно: чувайки по новините, че виден политик е вкаран в затвора, аз ликувам. Учудвам се, как може да се радваш, че някого го чакат страдания в близките 6–7 години? Стана ми дори болно от собствената ми липса на жалост. В крайна сметка, какво ме засяга, че той ще прекара зад решетките?

Отговор: Колкото на другия му е зле, дотолкова на мен ми е добре. Човек винаги проверява себе си като се сравнява с обкръжаващите. Ако ти попаднеш на място, където хората получават половин килограм хляб и литър вода на ден, обикновен сандвич би те извисил над останалите в твоите усещания. Сега ти дори не го поглеждаш, а там той би станал за теб прекалено скъп. Всичко е относително.

Въпрос: Значи, когато вкарват някого в затвора, трябва истински да ми е болно от това?

Ответ: Разбира се.

Въпрос: И това е любовта, за която говорим?

Ответ: Да, болно ти е, сякаш са заключили теб самия.

Въпрос: Възможно ли е това?

Ответ: Ако го пожелаеш, светлината ще го изпълни. Тогава ти ще страдаш заедно с целия свят – и ще можеш така да поправяш целия свят. Иначе – няма друг начин…

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 16.05.2014

[135121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да работим с болката, която ни задържа на животинското ниво?

Отговор: Обкръжаващата светлина, възвръщаща към източника, ми въздейства и преминава през нивата на моето желание (авиюта): 0-1-2-3-4. Ако светлината достига само до трето ниво (0-1-2-3), то аз не усещам в това никакъв източник на светлината.

В четирите стадия на пряката светлина, само в 4-тия стадий на 4-ти стадий (далет де-далет) се е пробудил срамът и било направено съкращаване. Затова светлината трябва да достигне до 4-я стадий на желанието. А ако се разпространява само в трите стадия, аз усещам само болка. Но в 4-я стадий усещам източника на болката.

Аз все още усещам болката, но разбирам откъде идва тя. И благодарение на това, започвам да съпоставям болката и нейния източник, причината: защо Творецът ми причинява тази болка, за какво?

И тогава разбирам, че това съвсем не е болка! Тази болка не ми я причинява Творецът. Аз изпитвам болка, защото самият аз не съм поправен. А Творецът ми изпраща чудни подаръци, иска да ме прегърне, да ме целуне от любов към мен. При мен идва светлината на любовта, а вместо това аз усещам болка.

Като любящи родители, които се карат на детето и дори го пошляпват. Но всичко това се прави с любов. Тъкмо така трябва да преобърна своето възприемане, да изчисля тази делта – разликата между болката и нейната истинска същност.

Всичко това мога да направя само с помощта на групата – там аз правя този разчет, също и в отношенията си към другарите. Всички отношения между хората ми помагат да се науча да правя разчет спрямо Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 02.05.2014

[134825]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашият напредък в съвременния свят се различава от всичко до сега с това, че вече не ни се налага да се борим за прехраната, за покрива над главите ни, за медицинските услуги и т.н. Ние вече сме организирали необходимите условия за материалното съществуване. Затова, ударите ще дойдат от неправилната връзка помежду ни, размириците в обществото, сред народа.

Това вече няма да е особен материален недостатък – няма да е чувство на глад или неудобство, а тягостно усещане на празнота в живота ни, което хората ще се опитат да заглушат с алкохол и наркотици. Животът ще се обърне в съвсем друга посока, ако ние не започнем правилно образование и възпитание.

Проблемът е в това, че човек не вижда целта пред себе си.

Въпрос: Какви цели ще имаме в новия свят?

Отговор: За да ги видим, са ни нужни нови осезателни органи – ”групови”. Това усещане ще се разкрие в резултат на връзката между хората. Ние навлизаме в такъв етап на развитие, когато няма да виждаме никаква достойна цел пред себе си, ако не се въоръжим с групови, обществени сетивни органи.

Трябва да виждам не с моите очи, а с очите на групата, да чувам не с ушите си, а с ушите на групата. Трябва да се образува образ на един човек, състоящ се от много хора, желаещи да се съединят заедно в едно цяло. И чрез този общ образ аз започвам да виждам живота, неговата цел и средствата за постигане – всичко само през този общ орган за възприемане.

Въпрос: Ще ми останат ли някакви лични цели?

Отговор: Лични цели ще останат само ако се вписват в целите на групата. Аз не мога да ги реализирам отделно от останалите. Личната цел може да съществува само вътре в групата и да се постига само с нейно участие.

Въпрос: Но нали групата се състои от отделни хора?

Отговор: Отделните хора изчезват вътре в групата, имайки обща цел. Разбираемо е, че всеки ще се грижи за това, което му е необходимо за преживяване: дом, семейство. Но ако става дума за целта на живота, към която се стреми неговата душа и са насочени всичките му помисли, въжделения, то тя ще е вътре в групата.

Тъй като само през групата човек ще постигне живот на по-високо стъпало. Той ще започне да отделя живота, усещан вътре във физическото тяло, и живота, усещан чрез обединението с останалите, т.е. с душата. Този живот е друг, на друго ниво на съществуване, цели, постижение и сили.

Подобно на това, как котката не може да разбере човека, така и ние сега не можем да разберем този общ образ, който ще създадем всички заедно, при нашето правилно обединение.

От 364 беседа от „Нов живот“, 29.04.2014 

[135025]

Filed under: Възпитание, Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес във Франция. Урок №2

Ние нямаме никаква друга възможност да се обърнем към висшата сила, рисуваща ни цялата Вселена, освен говорейки с нея чрез центъра на групата. Сам не съм способен да се обърна към нея – моят призив няма да достигне до нея. Виждаме, че хората вече хиляди години крещят към Твореца и му се молят, как ли не Го молят само, но нищо не помага. Няма никаква реакция в отговор.

Творецът не отговаря, защото ние се обръщаме към Него неправилно. Творецът – това е гъвкава, стабилна система, закон на природата, който не се променя. Това е все едно като физическите закони на нашия свят. На всички е ясно, че можеш да ридаеш и да се оплакваш, че падаш от десетия етаж, но тези сълзи няма да помогнат – защото все едно ще паднеш и ще се пребиеш.

Същото се случва и с Твореца. Ние се опитваме да му припишем нашите човешки слабости, очаквайки, че Той ще ни прости, ще се съжали, ще прояви великодушие, както човек, желаещ да изглежда красив и вежлив. Но това не може да се случи! Творецът – това е общият закон на цялата природа. А природата не познава жалостта.

Ако не ни е известно, как да се обръщаме към Твореца, то нищо няма да ни помогне, както това и се случва до ден днешен. А науката кабала точно ни учи, как да действаме. И тогава ще знаем как да влезем в рамките на тези закони и да ги използваме.

За това не си струва да жалим себе си и другарите, а трябва да разбираме, че ние се каним да изпълним общия закон и да го приложим правилно. Но за целта, преди всичко ние самите трябва да му съответстваме. Няма значение, искаме или не искаме това, нас все едно ще ни накарат и ние ще го направим.

От 2-рия урок на конгреса във Франция, 10.05.2014

[134765]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Във всички хора ли трябва да се пробуди желание към духовното?

Отговор: Духовното желание ще се пробуди после, а засега хората искат просто напълване: усещане за пълнота в живота, жизнена сила, радост, вдъхновение. А в момента нямат нищо от това. Вече нищо не им носи удовлетворение: нито покупките, нито децата, кариерата, музиката, изкуството дори и футбола.

До сега спортът даваше на хората голяма част от удоволствията в живота. По всички ТВ канали показват или спорт, или кулинарни програми. Но и това скоро ще спре да носи удоволствие на хората – ще дойде ново стъпало и никакви опити да се пробуди интерес към спорта в хората вече няма да помогнат.

И тогава само ние ще успеем да предоставим на човечеството лекарство. Съединявайки се с наша помощ, хората ще получат чрез нас духовно удовлетворение, даже без да знаят за неговия висш произход. Радостта ще дойде към тях от висшата светлина, но те няма да почувстват светлината, а просто наслаждение, и затова ще започнат да работят над своето обединение и все по-силно ще се присъединяват към нас.

А ние ще работим заради тях. Те ще ни задължат на тази работа за хората, благодарение на която ние ще се издигнем. След това, те също ще разкрият, че в съединението е заключена особена висша сила, скрита в природата. Тази обща сила на отдаване удържа цялото творение и напълва цялото мироздание, като неуловима тъмна материя.

Това са напълно рационални неща, учените днес вече говорят, че в същата тази Вселена присъства скрита сила на природата, която все още не улавяме, както тъмната материя.

Това е нашият източник на живота, от който получаваме жизнена си сила. И затова си струва да узнаем как да се приближим към него и да подобрим собствения си живот – докато не достигнем до истински контакт с тази сила и не потънем в нея, докато не влезем в този облак и не останем там! Това е най-доброто, което може да се случи с нас! На това всъщност ни учи науката кабала – методиката за получаване (кабала) на съвършеното напълване.

От урока на тема „Единство на народа“, 04.05.2014

[134323]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес във Франция. Урок №1

Не трябва да си мислим, че нашето обединение ни позволява единствено да си прекарваме приятно времето или въобще да го смятаме за бреме.

Ние знаем, че първо е бил създаден един съсъд, напълнен с единна светлина. Обаче в такава форма творението (1) не усеща онова, което го напълва (2). То усеща себе си и своя живот, но не и източника на живот, т.е. съществува само на неживо ниво.

За да може творението да достигне до състояние, в което то да постигне висшата сила, която го е създала, и да стане като нея – вечно и съвършено, то трябва да получи същото свойство, същата тази природа, като на висшата сила.

Как да направим това? Висшата сила е пълно отдаване, а силата на низшия, на творението – е получаването. Излиза, че творението, състоящо се само от желание за наслаждение, ”създадено от нищото” и не мислещо за нещо друго, освен за напълване – трябва да се издигне на нивото на висшата сила, към природата на Твореца.

Затова творението се разбива на много частици – да допуснем, на седем милиарда човека, колкото е броят на човечеството. И всички те са отделени един от друг чрез егоистичната сила, намираща се в тях. Този егоизъм е пряко противоположен на силата на светлината, т.е. равен на тази сила със знак минус. Изолацията между нас е обратна на Твореца. И затова, ако всички сме обединени, то в своите свойства ще разкрием Твореца, превръщайки се в Него.

Затова Творецът (боре) се нарича ”ела и виж”, т.е. ела (бо) в такова състояние, при което ще Го виждаш (ре) в своите поправени усещания, свойства.

Затова сме се родили след разбиването на душите, за което се разказва като за прегрешението на първия човек с Дървото на познанието. А цялото ни поправяне се състои в това, да превърнем ненавистта в любов. Ненавистта – това е силата на нашата раздяла (делта). Ако я обърнем в противоположно чувство, то ще открием, че се намираме на стъпалото на Твореца.

Това е вечното и съвършено стъпало, което трябва да достигнем и до него се достига само за сметка на практическото обединение.

От 1-ви урок на конгрес във Франция, 09.05.2014

[134688]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ако някой се е докоснал до нещо нечисто: до трупа на нечист звяр, или до трупа на нечисто животно, или до трупа на нечист гад, и е забравил за това, че е станал нечист и се е провинил; или ако се е докоснал до нечист човек – каквато и да е нечистота, излязла от човека – и е забравил за това, а след това се е сетил, то той е виновен. [Тора, ”Левити”, ”Вайкра”, 5:02 – 5:03]

Прикосновение означава приближаване и контакт. В духовния свят сближаването между две състояния става в зависимост от съвпадането на техните свойства. Съприкосновяване – това е явление, когато в две духовни състояния или в два обекта има поне една сходна част, т.е. едно общо свойство и тогава те се намират в контакт помежду си.

Но при това сближаване може да възникне голям проблем. Проблемът е в това, че има абсолютен егоизъм и абсолютен алтруизъм. Ако алтруизмът по някакъв начин се опорочава, той започва да се доближава до егоизма, в това време, когато помежду им трябва да има разстояние.

Ако алтруизмът може да се задържи в нормално състояние и да произвежда действия на отдаване и любов, то егоизмът не му пречи, доколкото алтруизмът го поставя под съкращение (цимцум).

А ако алтруизмът отслабва, в духовното пространство започва неговото сближаване с егоизма. Тогава между тях се появява точката на контакт, означаваща, че в алтруизма се е образувало свойство, подобно на егоистичното, и те се съединяват заедно. Чрез това общо свойство може да се осъществи протичане на егоистични намерения и човек дори няма да почувства, какво се случва с него.

За това в Тора е посочено, че човек може да забрави, какво се случва с него. Нужно е откъсване, отделяне на всевъзможните егоистични свойства от алтруизма, и в съответствие с това ние трябва да направим такова поправяне, че отново да бъдат разделени помежду си, т.е. да изгорим егоистичните свойства, или да ги заровим, или да ги изхвърлим зад границите на държавата, което означава – зад пределите на нашето обединение.

Съществуват много конкретни указания, как вътрешно да се отървем от егоизма и да се опазим от него.

Реплика: Най-общо казано, в нашия свят човек не може да устои пред контакта с егоизма, каквито и клетви да дава – например, да не взема подкуп. Той се кълне, че винаги ще бъде чист, и изведнъж се срива….

Отговор: Никой не може да бъде абсолютно чист. Аз не защитавам никого, но е казано: ”Не си вярвай до смъртта ти”, – т.е. до смъртта на твоя егоизъм. Но трябва да правим всичко, което съответства на духовните правила, и тогава в крайна сметка, ще запазим себе си. А най-главното, само групата може да те опази, обществото, в което се намираш.

Самата група може да се запази само чрез единство. Тъй като тя се съединява помежду си само с помощта на Висшата сила – на онази обща сила, която всички проявяват един към друг, работейки за благото на останалите.

От ТВ програмата ”Тайната на вечната Книга”, 27.11.2013

[133826]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

Винаги сме мислили, че се развиваме посредством собствените си сили, без да осъзнаваме, че тази инициатива не е наша, а идва от природата. Сега тази вътрешна сила сякаш се е обезценила и човек не знае, какво да прави.

Това се вижда добре по младото поколение, което не се суети много, не се нуждае от някакви постижения, много-много не се интересува, а предпочита просто да минава времето.

Младите хора не притежават някогашната сила, позволяваща да се изграждат и извършват велики дела. Не им достига енергия, заинтересованост и всичко това се обяснява с вътрешните причини: с това, че висшата сила не действа вътре в тях, не пробужда човека, а само организира външните обкръжаващи условия.

По такъв начин, сякаш природата ни казва, че трябва сами да разберем в какъв свят живеем. Сами трябва да се замислим: как искаме да се развиваме и в каква посока? Как да получим тази сила за развитие, разум и как да я реализираме?

Преди, това се е осъществявало от само себе си в разума и в сърцето на човек, карайки го да действа инстинктивно. Благодарение на това, ние виждахме как трябва да се развиваме, как да изградим живота си, да се учим, работим, да учим децата. Но днес това не се случва автоматично, а ни е дадено да си го откупим.

В резултат, започваме да чувстваме и да разбираме, че по-рано ни е развивала силата на природата и ние сякаш знаехме накъде трябва да вървим. Това желание само се е пробуждало вътре в нас.

Но сега то не се пробужда и започваме да осъзнаваме, че наистина е настъпило някакво ново време. Ние не разбираме, какво искат от нас, защото ние не искаме нищо. Тоест вътре в нас не се пробуждат никакви желания и какво да правим?

Обкръжаващите ни условия стават все по-тежки. Скоро ще разберем, че няма да има какво да ядем и пием, все по-малко са възможностите за нормални жизнени условия. Външните условия ще се влошават все повече, за да накарат човек вътрешно да избере някаква цел и метод за развитие.

Човек става сякаш стопанин на своя живот и съдба, но откъде да знае, как да я управлява в нашия свят, при положение, че всичко е така свързано едно с друго: държави, народ, общество.

Това ни води до необходимостта да имаме методика за управление на нашия живот. Във всички отминали поколения човек е бил умен заради пробуждащите се в него сила, желания, стремеж. И независимо, че се е обърквал и грешил по кой път да тръгне и как да се развива, той е решавал това инстинктивно и е знаел, как да изгради живота си.

А в наше време, в това ново състояние, ние трябва да получим всичко свише, но вече за сметка на собствените ни усилия. Само че не знаем как да получим свише вътрешната част, необходима за нашето развитие: разума, чувствата, посоката. Ние само усещаме, че нещо не ни достига и че без методиката, която ще да получим свише, няма да се разминем.

Преди тя е действала инстинктивно, отвътре. Но сега, за нейното получаване е необходима предварителна работа, усилия, молби, молитви, МА”Н. И затова се нуждаем от науката кабала.

Но това осъзнаване е по пътя на естествения ход на нещата (беито) – дълъг и труден път. Това са така наречените ”400 години на изгнание”, докато не преминем докрай всички стадии на своето вътрешно развитие: 1-2-3-4, за да може с помощта на болката и ударите да разкрием желаната форма.

Но успоредно с това, в света вече не случайно методиката на кабала съществува, тя вече е дадена на хората, адаптирана и преведена на много езици. И затова ние можем да я използваме, изучавайки и организирайки я в правилна форма. Тогава ще напредваме по пътя на ускорението, т.е. по пътя на ахишена.

По пътя на ”ахишена” ние трябва да достигнем чрез страдания онази част от пътя, която би трябвало да изстрадаме съгласно естествения ход на развитие на всичките 4 стадии.

Тези разбирания ни се дават без страдания, както е казано, ”праведникът взима със себе си в Райската градина не само своята част, но и частта на другаря си”. Всичко това идва при нас за сметка на нашите усилия и обединение. С това ние значително съкращаваме времето и страданията. В това се състои работата ни.

Затова трябва да развием широко разпространение: преди всичко за народа, намиращ се на земята на Израел, а след това за целия свят. И всичко това, за да не позволим на човечеството само, слепешката да търси пътя на развитие, защото това ще доведе до огромни нещастия. Това ще бъде такова развитие, както по-рано, за сметка на непрестанни войни.

От урок по статията ”Удостоил се – ахишена”, 25.04.2014

[133547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че освен духовната реалност, друго не съществува?

Отговор: Разбира се, това е същата реалност, в която се намираме сега, но започваме да забелязваме как в нея действа висшата сила. Има всичко на всичко две сили: сила на желанието и висша сила, обличаща се в това желание.

Тези сили стават все по-осезаеми и ние виждаме, че това е единственото, което действа в реалността, а материя няма – това са също сили. Физиците твърдят, че целият свят е силово поле и че материя не съществува.

Изследванията показват, че вътре в материята се намира енергия, сила. И затова материята губи своята важност, но за сега все пак се запазва.

Само след като всички обитатели на този свят се присъединят към тази мрежа и разкрият, че в полето действат силата на отдаване и силата на получаване, тогава материята напълно изчезва и с това изчезва и този свят, който по тази причина и се нарича въображаем. Но това ще се случи в бъдеще, в общия край на поправянето.

Въпрос: Откъде човек получава сила да свърже всичко в едно и да види истинската реалност?

Отговор: Сам нищо не можеш да направиш: нито да промениш възприятието си, нито да се присъединиш към вярната картина, нито да я изучиш. Това е възможно само намирайки се в подходящо обкръжение, което работи над това и където всеки и всички останали разбират, че помежду си трябва да изградят мрежа, пригодна за разкриване на висшата светлина.

Помежду си трябва да работим така, че това да се превърне в единна система, в един съсъд, и през цялото време да я развиваме, прибавяйки към нея все повече действия. Съгласно това в съсъда ще се разкрие светлината: в подеми и падения, които ще стават все по-синхронизирани и съвместни. Ще започнем да се чувстваме взаимосвързани, да си влияем повече един на друг.

Всеки ще види, как неговият характер, неговата душа, неговият вътрешен потенциал подхожда на останалите: едните се издигат, а другите се спускат. Независимо, че всички напредваме заедно и преминаваме през подеми и падения, но всеки действа в съответствие с характера си, с една дума, като различни елементи, работещи съвместно в една електрическа верига: един като резистор, друг като бобина, трети като кондензатор.

Всеки преминава през подем, но подемите при кондензаторите, резисторите и бобините са съвсем различни: при кондензатора те се изразяват в промяната на потенциала, а при бобините – в електромагнитното поле. Подемите се изразяват различно, но тази разлика се определя от корена на душата, а принципно, всички преминават през едно и също състояние.

И тъй като помежду ни има толкова много разлики, е възможен непрекъснат подем без падания. Защото спрямо другия всеки се намира сякаш в падение или подем, но относно него това се смята за подем. Зарядът преминава от едно място на друго, но всяко изменение работи на подем, увеличавайки тока в системата с всеки следващ път и издигайки я по стъпалата.

Днес между нас няма съединение и поради този недостиг, всеки от нас ту се издига, ту пада. А ако се обединим, няма да имаме такива падения. ”И застенаха синовете на Израел от тази работа” – това е тъмнина не от недостиг на обединение, а от недостиг на отдаване. Но по същество, това е подем, защото всеки се присъединява към другия и взема неговата работа, за да я отработи. ”Минусът” в едно място се компенсира с „плюс” на друго място и обратно, а по такъв начин всичко е в подем.

Затова, ако ние се обединяваме – падения няма, има само подем! Защото си обединен с другите елементи от системата и така сякаш се превръщаш от променлив ток в постоянен. Само едно не ни достига – това е връзката. Ние не работим достатъчно за нейното осъществяване.

От урок по писмо на Рабаш, 20.04.2013

[133288]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→