Казано е в книгата Зоар: ”Превъзходството на светлината се разкрива от тъмнината”. Тъй като благотворното въздействие на светлината се проявява единствено при изхода от тъмнината. За да се прояви свойството на бялото, е необходимо черно. Тъй като без черно няма да се постигне бялото. И благодарение на това, че съществува черното, се издига и възвеличава бялото.

Както в примера със сладкото и горчивото: човек не знае вкуса на сладкото, докато не опита горчивото. И позволила да усети сладостта, уви, горчивото, защото противоположностите се разкриват едно от друго. Така се случва и между бялото и черното, светлината и тъмнината, между болестта и здравето. Понеже ако в света нямаше болни, никой нямаше да знае, какво е това здраве.

Тъмнината олицетворява всичко отрицателно, което изпитваме в живота: отсъствието на увереност, страст, гордост, алчност, презрение. За какво Творецът е създал тъмнината като нещо много жестоко, мръсно, противоположно на Себе си? Именно за да се постигне светлината.

Ние, творенията, можем да определим всичко само от контрастта. Творецът – това е непрестанна светлина. В него няма две противоположни свойства, за да усети, да предпочете и да изучи едното чрез другото. А в нас съществува такава полярност. И затова трябва да разберем, че не можем да имаме едното свойство без другото.

Изкачвайки се нагоре, ние неизбежно се издигаме и по дясната, и по лявата страна, на двата си крака – на противоположните свойства, на противоположните си усещания и колкото светлината е повече, толкова по-естествено тя се усеща от контрастта с още по-голямата светлина. Това се случва постоянно и навсякъде: във всички усещания, мисли, решения.

Затова човек отрано трябва да се запаси с голямо търпение, за да може да преживее всичко това. Но да се направи това съвсем не е просто, тъй като духовният път – това е път за очистване на егоизма, основан на вътрешната борба. Само правилната поддръжка на обкръжението, неговото постоянно укрепване, способства да държи човека на повърхността, а самият той – никой и нищо. Затова, когато се събират 10 нищожества, осъзнаващи, че те са никой и нищо, но в същото това време опитвайки се със свръх сили да си помогнат един на друг, то върху тях се спуска Висшата светлина и ги превръща в герои.

Въпрос: Каква е психологията на това вътрешно движение на човека? Трябва ли да получи от него наслаждение?

Отговор: Наслаждението, което той получава – това не е мазохистично наслаждаване. То възниква от собственото поправяне.

Представете си десет човека, които с нищо не могат да си помогнат един на друг, но пък с всички сили се опитват да го направят. При това върху тях слиза огромната Висша сила, защото всеки се бори със своя егоизъм, за да помогне на другите. Получава се взаймна отговорност и Висшата сила ги свързва, укрепва и повдига на следващото ниво.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138713]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

Конгрес в Грузия. Урок №4

Когато в групата идва нов човек, а ние вече се занимаваме по метода за интегрално обединение, ние трябва да бъдем с него по-меки, тъй като можем да отблъснем хората. Те, както и ние някога, не разбират за какво са нужни тези обединения, детски забави, всякакви игри, семинари.

Всичко това на тях им се струва странно: „Ние се занимаваме с приятни неща, говорим за любов, дружба, но всичко това ми го е казвала и моята майка, така са ни учили още в детската градина, а сега ми го казват и тук. Ние сме дошли тук да се занимаваме, а се оказва, че това е кабала?! Отново някакви детски игри?!“ Докато новият разбере, в какво е смисълът на метода, той десет пъти ще избяга от нас. Затова трябва да бъдем по-меки.

Не трябва да допускаме новите веднага в групата, тъй като на първо място те трябва да преминат през курса „Основи на кабала“. Той включва темите: свобода на волята, постигане на реалността, строеж на Висшите светове, въздействие на човек върху Висшия свят и обратното въздействие на Висшия свят върху човек, история на човешкото общество, неговото причинно-следствено развитие, началото, движението и целта към която сме се насочили и т.н. Човек трябва да се захване за мирозданието, както и да си го представя колко грандиозно е то, всеобемно, всепроникващо, и всичко това му става подвластно.

Трябва да бъдем търпеливи към новите, дори ако преминават през всякакви мистики, които смесват по някакъв начин кабала с религиите, с различни вярвания, с всякакви свои измислици. Тъй като в нас всичко се наслагва върху миналото – това, което сме слушали през годините живот: душите, кръгооборота на душите, ад, рай и всякакви други, т.е. ние не приемаме всичко това, но имаме всякакви представи във въображението си. Попитайте ги: „Какво е това? – и ще видите, че колкото хора има, толкова са и мненията.

Но независимо от това, то съществува вътре в нас. Затова човек трябва полека лека да намери правилните определения за всички елементи на световете, за които някога е слушал. Защото всичко изхожда от кабала: и религията, и науките – защото това е наука за единния свят. За това пишат още гръцките и немски древни философи. Това е, което ни е останало от Вавилон.

Затова трябва много акуратно да се обръщаме към новите, за да може постепенно да ги избавим от всякакви натрапени представи.

Макар човечеството постепенно да се избавя от това, все още има много работа. Тъй като в действителност, когато кабала казва, че съществуват само материя и съзнание, т.е. желание за получаване, за наслаждение, за напълване и съзнание, светлина, която ги изпълва, то с това тя ясно определя своята позиция: освен това няма нищо друго. Няма никаква мистика, а има само градация на желанието и градация на съзнанието или напълване на това желание. С това всъщност ние се занимаваме. И ние действително нищо друго, никъде в природата не откриваме.

Затова, преди всичко новите трябва да преминат през първите десет лекции. Желателно е преподавателите постоянно да се сменят, в противен случай те могат да започнат да го боготворят, да го носят на ръце, а той ще започне да моли да го издигат още по-високо. Всичко това трябва да бъде взето под внимание и да се сменят преподавателите на всеки пет урока.

И най-главното, те да не гледат на кабала като на трапеза с песни и танци, защото това е сериозна наука, а не разговори за сближаване, за взаимна отговорност и взаимна любов. В противен случай те ще започнат да я смесват с другите методи и теории, които някога са учили, с различни алтруистични течения. Нищо такова не ни е нужно! Ние просто им преподаваме система – система на мирозданието.

Ако човек получи правилно знание, той може да каже: „Това не е за мен. По-добре да отида и да спечеля още един милион или да попътешествам“ – той може да каже всичко, каквото си иска, но не ще може да отрече, че това е истина. Към такова състояние трябва да го преведем още от първото ни запознанство, с първите десет лекции.

От 4-я урок на конгреса в Грузия, 08.11.2012

[93596]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Хората, увлечени от духовното извисяване и смятащи, че трябва да се живее единствено и само за това, събирайки се заедно, поемат задължението на взаимно поръчителство: поддържайки се един друг и намирайки се във връзка помежду си.

Те се включват един в друг, работят заедно, помагат си, вдъхновяват се помежду си с величието на целта, опитват да се обединят помежду си в отдаване и любов, уподобявайки се на Твореца.

Работейки над величието на целта, те едновременно усещат своята ниска природа, но без да я принизяват, а наблягат на това, да се нивелират, без да потискат егоизма си, а само съкращавайки неговото използване.

Тук трябва много тънка работа: да не презират своята ниска природа, да не я убиват, тъй като тя е необходима като противодействие на висшата природа, защото при разликата на напрежение, се осъществява изграждането на мощта на душата.

В това духовният свят не е особено категоричен. Той е категоричен в друго: всичко, което е създадено, си има своя смисъл и право на съществуване. Дори онова, което ни се струва най-вредно, не трябва в никакъв случай да се унищожава.

По такъв начин, възниква голям проблем: как да се работи с това? От една страна ти си готов да унищожиш някакво не добро свойство, за да не съществува в света. А от друга страна, не можеш да направиш това, тъй като то има право на съществуване.

В Тора е казано: ”Онзи, който стане да те убие, изпревари го и го убий.” Но под тази фраза се подразбира не физическо унищожаване, а ”убий го в себе си”, за да не говори това свойство в теб. То трябва да съществува, но в мъртъв вид.

В нашия свят да умреш – означава да изчезнеш. В духовния свят – това означава, не да изчезнеш, а да бъдеш вечно мъртъв. Тора посочва, че егоистическите свойства трябва само да се анулират, за да не бъдат активни.

Тази тънка граница диктува цялата философия на живота. Тя отличава науката кабала от всички останали.

Затова в много от случаите поведението на кабалиста ни се струва много странно. Аз помня, как не можех да се съглася с моя учител: ”Как да разбирам това, та аз веднага ще потисна това свойство!” И получих отговор: ”Не може! Остави го, докато не позавехне до толкова, че да се превърне от живо в неживо.” Но това неживо свойство е задължено да съществува.

Въпрос: Какво имаме в предвид, когато казваме, че е необходимо да възненавидим своя егоизъм?

Отговор: Да ненавиждам – това означава да го изоставя, да не го ползвам. Напълно!

Ти не можеш да унищожиш егоистическото свойство. То възниква в теб, а ти трябва да решиш: ползваш ли го или не. Не го използваш – това означава, че го умъртвяваш. Повече нищо не можеш да направиш. А след това, това свойство може отново да се прояви в теб в най-неочаквания момент.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

”Проказа“ означава ”затваряне”. Сякаш той Затваря висшите светове и не ги отваря. А когато Той ги затваря и не ги отваря, това се нарича ”язва”.

Както е казано: ”язвата на проказата, ако бъде в човек”. Именно  ”в човека” – на Зеир Апин. И от тук се спуска надолу в човека, който е доведен до това и го прикрива светлината, и се проявява язвата на всичко закривано от светлините.  („Книга Зоар с коментар на Сулам“. Глава „Тазрия“, п.91)

Всичко зависи от това, доколко ние можем да издигнем своите правилни стремежи, молби и молитви за поправяне към Зеир Анпин.

Обединявайки се ние се повдигаме в Малхут, от където можем да издигнем нашата молба към Зеир Анпин – към следващото стъпало, много по-високия парцуф, на по-висшата система. Включвайки се към нея, ние предизвикваме спускането върху нас на Висшата светлина.

Но интензивността на неговото спускане зависи от това, доколко правилно ние я призоваваме, тъй като ние се намираме долу, в нечистите егоистически светове БЕА. Егоизмът в нас през цялото време работи, бушува, придърпва във всички посоки и накрая се получава, че във всеки момент от времето ние рискуваме да прекъснем нашата молитва за придвижване и да паднем.

В този случай между Малхут и Зеир Анпин се случват неуверени, неясни, неточни контакти и затова сме виновни ние. Възниква заплаха за абортиране: прекъсване на развитието на зародиша.

Въпрос: Какво означава подем към Малхут и по-нататъшния подем от нея към Зеир Анпин?

Отговор: Подемът в Малхут осъществява връзката между другарите. Ако ние правилно се съединяваме между нас, ние образуваме Малхут, от която издигаме в Зеир Анпин своето общо желание, като единно цяло.

Зеир Анпин – това е Творецът. Изкачване от Малхут в Зеир Анпин – това е уподобяване на Твореца, сливането с Него, когато ставайки едно общо цяло в своето обединение, ние отиваме към обединение с Твореца.

Относно тези хора, които са се събрали заедно и образували помежду си единно цяло или обща душа, образът на Твореца се нарича ”Адам”.

Реплика: С други думи, отначало от нашите желания се създава светът и в него се ражда човекът?

Отговор: Не. Когато нашите желания при взаимното включване един в друг стават едно единно цяло така че между тях изчезва каквато и да е разлика, тогава това общо желание се издига по-високо в своята молба да се уподоби на Твореца, за да стане човек или синове на човека (”Бней Адам”).

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014 

[138703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Тора - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок №6

Въпрос: Трябва да вземем потребностите на масите и да ги пренесем в групата, за да могат те да бъдат насочени към всеобщо обединение. Как да съпоставим това със случващото се в Украйна, където в момента се води война?

Отговор: Ти нищо не можеш да направиш. Това е общото егоистично състояние в света, което така се проявява в неговите егоистични точки. Ние дори не подозираме, какви войни се водят. За тях не пишат и не говорят. Нима в Афганистан всичко е наред? – Не. В Африка хората се убиват един друг, и всички си мълчат. А колко още такива горещи точки има?

Съществува общ егоизъм, който за сега не сме в състояние да уравновесим. Ние не можем да предадем на нашето алтруистично развитие такава скорост, с която егоизмът се развива. Затова, отрицателните събития в света се развиват по-бързо, отколкото положителните. Ние внасяме промени, но те все още са недостатъчни. Надявам се, че тази година ще започнем да се издигаме на нивото на нормална компенсация.

Това, което се случва – са ясни, твърди закони без никакви подвеждания от страна на Твореца. Престанете да си въобразявате някаква си висша воля. Има сила, която представя един, единен, общ, постоянен закон. Няма нищо друго!

Никакви съжаления, никакви умиления. Работата е там, че ние излагаме всичко, чрез чувствата на човека на земен език. А всъщност Творецът, Природата, няма чувства! Единствено, за да предадем по някакъв начин методиката, ние я описваме със земни думи от материалния свят.

Затова, всичко, което засяга положението в Украйна и другите региони в света – това е следствие на неравновесието на лявата и дясната сила. Нищо не може да се направи. Трябва да се действа, трябва да се опитваме да уравновесим двете сили.

Въпрос: Но как да се отнасяме към това?

Отговор: Само разпространявайки целта на творението, единството, обединението, нищо друго. Всичко останало не води към нищо. Ние достигнахме до онази част от историята, когато поправянето трябва да се реализира или по добрия начин или по лошия. Затова за сега не може да се направи нищо, защото работи ясен и твърд закон.

От 6-я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[141608]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Торонто. Беседа по време на трапезата

Въпрос: Как вие разбирате какво представлява Твореца?

Отговор: Не е възможно да разбереш какво е Твореца. Ние представляваме желание. Затова, онова което усещаме, ние можем да го разберем дотолкова, доколкото чувстваме и осъзнаваме своите желания. Желанието – е преди всичко. А след това и разумът възприема, мисли и оценява това, което усеща. По такъв начин, да опознаеш Твореца, без на Го усетиш, е невъзможно. А да усетиш Твореца –  не е нищо друго, освен да почувстваш нашата връзка помежду ни. Ние Го възприемаме като правилна връзка между нас, защото Той – това е ” бо – у – ре” (Боре), т.е. ”ела и виж”.

Извън мен Творец няма. Вярно възстановената връзка помежду ни дава разбиране за онова, което се намира в мен и се нарича Творец. Но това аз не го усещам, не го разбирам и не го знам. Това нещо е Ацмуто – моят първичен източник. Аз мога да го усетя в себе си само дотолкова, доколкото съм подобен Нему. Но аз усещам не Него, а своите поправяни свойства, които са подобни на Него и тях аз наричам ”Творец”.

Баал а-Сулам ни дава пример с тока. Ние не знаем, какво представлява електричеството, а виждаме и усещаме само неговите проявления: стрелката на прибора се отклонява, нещо свети, нагрява, охлажда и т.н. Но всъщност какво е това? Някаква неразбираема енергия. Тъй като всичко онова, което искаме да пипнем, усетим, видим или да измерим – това е проява в материята, а не самият източник, т.е. това вече е видоизменената материя.

Затова Творецът се нарича Боре (ела и виж). То е онова, което е в нас.

Въпрос: Тогава, как можем да персонифицираме неговата власт?

Отговор: В никакъв случай не трябва да се персонифицира и създава какъвто и да е образ! Това е най-страшната грешка. С това вие веднага се спускате до поклонение пред идолите и работите, не за да се поправите, а за да нарисувате нещо.

От беседата по време на трапезата в Торонто, 04.08.2014

[141358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Конгрес в Сочи. Урок 4

Въпрос: Как да преодолеем усещането за неравенство между новите и големите, опитни другари?

Отговор: Не разбирам, в какво се проявява усещането за неравенство? Човек прави всичко, което може, така, както и всички. Той постоянно се опитва да работи над себе си, за да се анулира, да се свърже с останалите. Каква е разликата – голям ли е той, малък, начинаещ, опитен, с някакви особени качества? Това няма значение.

Ако всички около мен са велики, на мен ми е по-добре, тъй като получавам от тях добри примери и се устремявам напред. Мислейки за своята духовна реализация, помагам на целия свят. Тъй като никой не прилича на другите!

По мое време аз бях като бебе в ръцете на пет-шест кабалиста, които са учили при Баал а-Сулам. Какво съм представлявал тогава, кой съм бил за тях? – Никой. Но те се отнасяха към мен много внимателно, учтиво.

Видях, че те не ми разказват всичко и много премълчават. Постепенно все повече ми се проясняваше, кое и защо, така че и аз нямах никакви претенции към тях. Когато се намирах в духовни падения и ходех отпуснат като във вода, те ме ободряваха, уверявайки ме, че след две седмици всичко ще ми се разкрие. И макар че това беше лъжа, в мен е останало впечатление от тях като за любящи бавачки.

Така групата трябва да се отнася към всеки от своите другари.

От 4- я урок от конгреса в Сочи, 14.07.2014

[140901]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Системата от взаимоотношения в народа на Израел може ли да стане причина за несполука в процеса на освобождаване от егоизма на целия свят?

Отговор: Безусловно. Ако ние не сме свързани един с друг, причиняваме зло не само на себе си, но и на целият свят.

Общият процес се реализира в нас така, както и в целия свят, но ние задължително трябва да реагираме. Няма смисъл да чакаме реакциите на целия свят, защото в него има само желание за получаване. В нас, освен това, има и искра на отдаване. Затова трябва да реагираме правилно и обмислено. Нашата мисия е да се обединим и да станем „светлина за народите“, „царство на свещенослужителите“. Отсъствието на връзка между евреите на земята на Израел влияе не само на всички евреи по света, живеещи в отчуждение един от друг, но и на целия свят, който ни ненавижда и особено държавата Израел.

Виждаме, че днес на мода е не антисемитизмът, а „антиизраилизма“. И това не е случайно, защото Израел е особено място, където ние трябва да се обединяваме, а не го правим. Ако започнем да се грижим за взаимовръзките помежду си, ще отстраним всички пречки и ще почувстваме как след нас ще започне с радост да се обединява целият свят, защото в него няма такъв егоизъм, както в нас. Затова, ако приложим усилия, към нас ще се присъединят всички останали.

Освен това, към нас ще започнат да се отнасят правилно и евреите, живеещи зад граница. Днес те ненавиждат държавата Израел. Те, в болшинството си, гласуват против Израел и биха били радостни, ако държавата не съществува. Такива са резултатите от запитванията. И с това нищо не можеш да направиш. Това е предизвикано от факта, че ние не действаме съгласно своето предназначение. В такъв вид, в какъвто сме сега, на никого не сме нужни. Ние сме егоисти, протекционисти, буквално „трън“ в тялото на света. Всички негови проблеми са свързани с Израел, а никой не забелязва нашите успехи. Обратно, те предизвикват раздразнение, защото ние трябва да донесем на света методиката на поправянето, а не да учим на това, как още по-успешно да използваме егоизма.

Въпрос: Но нали в народите на света няма осъзнаване за ролята на Израел?

Отговор: Подсъзнателно има. Защо говорят, че ние се явяваме причина за всичкото зло? Защото чувстват зависимост от нас. Това усещане не възниква случайно. Когато арабските лидери утвърждават, че евреите предизвикват злото в света, те чувстват, че това е така. Това не е просто политика, а глас от сърцето, вътрешно усещане. И самите евреи в различните страни чувстват, че деятелността на съвременната държава Израел с нищо не допринася за света. Затова днес всички са настроени на това да премахнат Израел.

За съжаление, в Израел изобщо не се вслушват в настроението на света. Ние се държим така, като че ли това ни е безразлично: занимаваме се с бизнес, правим пари, повишаваме благосъстоянието си, спорим в парламента и т. н. Живеем така, сякаш нищо не се случва. Затова не е изключена опасността от това в скоро време да ни се случат беди. Външните сили, идващи както от евреите, така и от народите на света, могат да посеят раздор в народа. Ще започнат протести, „израелска пролет“.

Получава се така, че експеримента по създаването на държавата Израел е несполучлив, колко може да се търпи? Затова днес евреите по целия свят са настроени против Израел. Ако ние сега, в навечерието на празника Песах, не се обединим, след 2-3 месеца ще се окажем в много опасна ситуация. Да се надяваме, независимо от това, да успеем да се обърнем към народа на Израел с обяснение в такава форма, че той да ни разбере.

Нашето спасение е в обединението и разпространението му по целия свят. Трябва открито да кажем на света, че това е нашата мисия и именно това те трябва да получат от нас. Тогава ще им стане ясно доколко те се нуждаят от нас. Ако по-рано с нашите взаимоотношения сме донесли зло на света, то сега, с нашето обединение, ще донесем добро. Хората ще го разберат и почувстват. Ако се променим, ще се промени и нашето състояние, иначе няма да имаме добро бъдеще.

Въпрос: Какво сега, преди празника Песах, можем да направим, за да спрем отрицателното развитие?

Отговор: Да се стремим към изход от Египет, т. е. към подем над ненавистта, раздорите и разделението между нас, заради обединението! Целият народ, раздробен на групировки и партии, всички заедно и всеки човек поотделно трябва да разбере, че от това зависи нашето светло бъдеще и от нищо друго.

От програмата „ Кабалистите пишат – Изходът от Египет“, 04.03.2013

[103816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Кръговратът на душите е подобен на кръговрата на водата в нашия свят. Това е постоянен обмен, който се осъществява между различните енергийни нива, на които се намират нашите енергийни вътрешни свойства, наричани ”душа”.

Душата не е нещо ефимерно, това е енергийно състояние на човека, което постоянно се издига и се спуска. Този кръговрат е необходим, за да се осъществява смесване, сливане и разделяне на всички души помежду им и през цялото време да се създава взаимно поправяне, взаимно включване и превеждане на всички частни души към едно общо състояние, към една единна душа.

Това състояние се нарича ”пълно поправяне” и ние скоро трябва да го постигнем. Затова се разкрива науката кабала и кризата в света. Днес ни остава малко време, за да достигнем до това състояние или под ударите на Природата, или изучавайки и правилно прилагайки методиката за интегрално възпитание и образование.

Въпрос: Има ли в нашия свят такива енергийни места, които да могат да напълнят душата?

Отговор: Не, никакви места в нашия свят не притежават такива особени свойства. Те влияят на нашите ментални, физически, душевни характеристики, но не на душата, не на духовността, т.е. не на подема на човека към свойството отдаване и любов.

Само в силна, правилно създадена група се намира епицентърът на такова състояние, когато човек може да влезе в това общество и много бързо да се развие.

Това не е географско място, а просто енергия, която се акумулира от много хора, стремящи се към разкриване на централната сила на света. Само кабалистичната група се явява благоприятно място за развиване на душата.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→