Въпрос: Правилно ли е да се каже, че първият етап е съединението между нас и създаването на духовен съсъд (кли, желание), а вторият етап е поръчителството?

Отговор: Поръчителството нe зависи от нас – то идва с помощта на светлината. Всички поправяния, всички състояния са резултат от въздействието на светлината върху решимот. Но готовността, нашето желание това да се случи, ние трябва сами да проявим.

Аз отварям книгата, за да извикам създаването на общо желание, чието свойство ще бъде отдаването. В зависимост от степента на неговото отдаване, съгласно закона за подобие на свойствата с Твореца, Той ще се разкрие вътре в това желание.

Не е нужно да привличам Твореца, за да се разкрие Той вътре в желанието. Не трябва да Го разкривам със сила. Аз трябва само да се погрижа, желанието да приеме формата на отдаването – и тогава Той ще се разкрие.

Защото законът за подобие на свойствата вече съществува – това условие е заложено в природата. Ако то бъде изпълнено – Творецът ще се разкрие. Аз трябва да се безпокоя само за своите желания (келим). Светлината се намира в абсолютен покой, а на нас не ни достигат само подходящите желания – свойствата за нейното възприемане.

Затова, аз трябва да желая само поправяне. Него, аз също не мога да извърша сам, а само давам възможност на светлината да ме поправи. По тази причина, ние се събираме заедно и мислим за това, светлината да ни поправи – тоест да поправи връзките помежду ни.

Ние искаме светлината да поправи разбиването, случило се в нашите корени. Тогава, тъй като мислим за това и сякаш повдигаме Шхина (нашата обща душа) от праха, ние разкриваме духовното, Твореца, 620 пъти по-високата светлина, НАРАНХАЙ, отколкото е било в изходното състояние, до разбиването, където е била само светлината нефеш.

От урок по книгата „Зоар”, 15.10.2010

[23716]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

На първия етап, човекът все още няма Творец и група – той просто желае да получи наслаждение.

На втория етап е готов да отдава, заради получаването – за него не е важно (<) отдаването, а  (>) напълването. То е и неговата цел.

На третия етап, човекът се пробужда – в него има Творец, решимо, точка в сърцето. Омръзнало му е директното получаване – той се стреми към нещо ново. Това ново, той също иска да получи заради себе си, но вече отделя по-малко внимание на егоизма си.

На четвъртия етап, човекът започва да работи с група. Между третия и четвъртия етап се намират множество състояния на отчаяние, предизвикано от невъзможността да придобие духовния свят.

Само, изпитвайки това отчаяние, човекът разбира, че няма изход, че работейки сам няма да постигне успех и приема групата като единствено средство.

А след това, започва да работи като отдава на групата, в която се крие и Творецът, докато не стигне до отдаването и получаването заради отдаване.

 

От урок по статия на Рабаш, 14.10.2010

[23556]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Очакваме на Конгреса  7500 души. Нужен е голям екип, за да ги обслужва.

Не всички,обаче, са готови да вземат участие в тази работа. Как да им помогнем да разберат, колко е важно това?

Отговор: Можете да вземете пример от нашите другари от чужбина. Те плащат хиляди долари за билети и за самия Конгрес, за да прекарат всички тези дни в кухнята. Ние не разбираме степента на тяхното величие.

Освен това, Конгресът започва от подготовката. Трябва да се осигури храна за всички участници, да се постави необходимото оборудване и апаратура, да се създадат павилиони и да се погрижим за още много неща. Над планирането им работим няколко месеца.

Вече много години вършим тази работа. Мисля, че не бихме се справили, ако не знаехме, каква голяма духовна полза носи тя. Тук се крие огромна изгода, и, даже разсъждавайки егоистично, струва си да вложа в това колкото се може повече усилия.

Въобще, всяко полезно нещо си струва изразходваните усилия, но тук става дума за духовна печалба в чист вид. Другарите от различни страни пристигат и се включват в тази работа, разбирайки, че именно там се крие единството, там е максималната изгода.

Да се надяваме, че все повече хора ще започнат да вземат участие в това. Не, че не можем да се справим без тяхната физическа помощ, но ако дойдат и пожелаят да  участват, ще се радваме да споделим с тях духовната печалба.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23680]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние имаме едно единствено свободно действие в нашия живот, а всичко останало се развива абсолютно неизбежно и по заповед свише.

Но не е лесно да намерим тази оставена ни свобода, тъй като здраво сме управлявани отгоре чрез болка и наслаждение, свързани с хиляди конци.

Ние сме послушни марионетки, на които отгоре дърпат въженцата, управлявайки ни чрез нашето желание, мисъл и тяло, чрез думите и действията.

Ние сме изцяло роби на своята природа, започвайки от клетките на ембриона, развиващ се в майчината утроба, включително и до възраст, в която на човек му се струва, като че ли действа и съществува самостоятелно.

Той се управлява от природните сили – а и откъде в него може да се намери нещо ново, ако всичко е природа? И затова тук няма никаква свобода на избор, и човек винаги избира най – приятното за себе си и бяга от страданията, както и всяко друго създание: растение или животно.

И макар първоначално в човек да съществува илюзията за свобода, тъй като, каквото искам – това и правя! Но това е илюзия, а истинската свобода е при излизане над природата, т.е. при излизане над егоизма.

В Тора е казано, че това е „свобода от ангела на смъртта“. Такива думи не оставят равнодушен никого! Свобода от смъртта предполага не, че нашето животинско тяло ще стане безсмъртно, за да влачи безкрайно този земен живот, пълен със страдания и носещ ни толкова малко радост.

«Свободата от ангела на смъртта» заменя този живот с постигане на съвършеното и най – доброто съществувание: едновременно и вечно, и съвършено! И това може да се  постигне чрез понятието, наречено „свобода на волята“.

Такава свобода става наистина привлекателна и желана, тъй като  в нашия живот, обикновено не ни трябва никаква свобода. И нас ни е по-добре, когато животът е уреден като по часовник: дом, семейство, работа.

По-малко свобода – по-малко главоболия. Но, ако може да се постигне вечност и съвършенство, освобождавайки се от ангела на смъртта – какво по- добро от това…

И трябва да разберем още, че ангелът на смъртта – това е нашето собствено его, което ни копае гроба. То ни дава това  ужасно усещане, че никога не можем да  напълним себе си, и чувстваме този живот ограничен и временен.

«Свобода от ангела на смъртта» означава постигане на отдаването, неговото безкрайно напълване и включване във вечния поток на живота.

Изхождайки от това, ще се опитаме да си изясним от трудовете на кабалистите– как може да се постигне такава свобода?

От урока по статията „Свобода на волята“, 15.10.2010

[23702]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да почувстваме връзката между нас? Как да постигна това?

Отговор: Да почувствам връзката между нас е да усетя, че всички ние съществуваме в една система и сме зависими един от друг, толкова много, че аз не мога да направя дори малко движение самостоятелно. Това е неизменна система, създадена свише, която постепенно се разкрива като строг закон. Ние трябва да почувстваме живота в нея, където връзката между нас ще се разкрие и ще стане явна. И животът, който тече чрез тази връзка, се нарича „духовен свят”.

От урока по книгата Зоар, 14.10.2010

[23583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

По никакъв начин не можем да въздействаме на духовната система. Можем да го направим единствено, ако влезем в нея чрез отношенията на взаимно поръчителство, защото по този начин откриваш за себе си връзката със системата. А ако се намираш в нея просто като статичен наблюдател, тогава съществуваш в нея, като «животно» (ангел).

Твоите действия се състоят в това, да въстановиш  връзката си с тази система и то зависи само от теб. И тогава, чрез тази връзка ти ще виждаш обновяването в системата.

Написано е: «Ще ядете онова, с което сте се запасили отдавна». Няма нищо ново! Всички новости са в това, как ще разкриеш връзката си със системата, благодарение на взаимното отдаване.

И за да го осъществим, може да ни помогне само групата. Защото, ако не можеш да потърсиш помощ от хората, които са ти познати и се намират във връзка с тебе – как можеш да искаш от Силата, която не познаваш и не чувстваш? Длъжни сме да изградим помежду си такава система на отношения, която през цялото време да ни разтърсва и подтиква.

Групата не трябва да остане равнодушна към равнодушието! Всеки трябва да чувства, че зависи от останалите: в щастие и в мъка, в материалното и в духовното, във всичко!

От урока по статията «От своята плът ще съзра Твореца», 08.10.2010

[23803]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Четейки Зоар, аз се концентрирам върху намерението да се обединя с другарите, но усещам пусто пространство. Длъжни ли сме да го напълним с някакво осъзнаване?

Отговор: Не. Това пусто пространство ще се напълни не от вас, а свише. Мислете само за обединението, а през него слушайте текста. Нищо друго не е нужно освен това.

Защото всичко, което се говори в текста, трябва да се проясни в обединението. Много добре, че в него има пустота. Тя ще се напълни с духовна картина, която ще се разкрие при четенето.

От урока по Книгата Зоар, 14.10.2010

[23586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: На конгреса се събират хора от повече от 50 страни, които виждам за първи път. Как мога да моля за чужд човек?

Отговор: Аз не правя разлика между чуждите и своите хора – виждам техните духовни точки. Във всеки от тях има егоистично желание, а освен това и точка в сърцето, която иска да си пробие път и да постигне висшия духовен свят.

Външно, човек може да се отнася към бялата раса, към черната или жълтата – какво ме засяга различието? За мен е важна точката в сърцето, тъй като именно тя се нарича душа!

А тялото, с неговите пет сетивни органа, се отнася към животинското ниво. В него може да се присаждат органи, да се отстраняват части, да се добавят изкуствени – това не пречи на душата. Важна е тя, тъй като се обединяваме на нивото на душите.

А точката в сърцето не зависи от външността на човека. При нас идват хора от цял свят – черни от Африка, червени от Южна Америка, бели от Европа, жълти от Китай – но цветът на кожата, както знаем не влияе на точката в сърцето.

Съгласно нашите земни свойства и менталност, ние се различаваме, но не е така в духовното. Защо да е трудно, да се обединим с всички?

Ще се съберем, ще се обединим се, ще разкрием помежду си Твореца и молитвата на многото ще ни издигне в духовното!

От програмата „Кабала за начинаещи“, 11.10.2010

[23539]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Работейки в група, участвайки в обучението и разпространението, ние привличаме въздействието на светлината и тя ни носи нови ценности. Тогава отдаването става толкова важно, че човек променя своите приоритети.

Преди, той е искал да получава все повече качествено напълване, да бъде господар на живота си, да държи всичко в своите ръце. А сега, постепенно стига до осъзнаването и признаването на новия смисъл. Оказва се, че когато напълва другите, отдаването му предоставя още по-голяма изгода.

Като че ли в това има и нещо друго, освен красиви думи? Защо то привлича човека? Всичко идва от светлината, съгласно законите на духовната физика – пред човека започва да се разкрива глобалното кли, общата душа, взаимната връзка между всички.

И тогава, той чувства, че правилната „инвестиция” е влагането в другите, гарантиращо вечната, максимална възможна изгода.

Човекът още не вижда това с очите си, но предугажда, че тук се крие система, в която си струва да вложи. И той го прави.

Сега, той е съгласен, че Тора, т.е. светлината, връщаща към Източника е променяла и поправяла неговите 613 желания, което всъщност се явява изпълняване на 613-те заповеди.

Именно въздействие на светлината, ние очакваме от обучението, разпространението и живота на групата. Тогава, вместо да искаме да напълним себе си, ние ще предпочетем наслаждение за другите. За нас ще бъде изгодно да ги напълним.

Това също са егоистични сметки – с намерение ло-лишма. Аз искам да отдавам на другите и от това ще се чувствам добре.

Но светлината продължава да въздейства върху мен – аз все повече се включвам в групата, т.е. във външното кли, все повече се потапям в обучението и очаквам от него повече светлина. Предизвиквам промени в себе си и в крайна сметка ставам отчасти подобен на Твореца.

Вместо лична изгода и „надеждна инвестиция”, аз придобивам усещането за отдаване без каквито и да е очаквания и то става за мен най-великото откритие. Дори напълването, което отдаването ми носи, остава безвъзмездно и също изцяло насочено към него.

По този начин, аз действително ставам подобен на Твореца. Защото по мое желание и избор, благодарение на усилията ми в групата, светлината е преобразила моята природа.

С нейната сила, аз променям себе си, докато не се изравня във всички мои желания и действия с Твореца – до такава степен, че между нас е невъзможно да бъде намерена разлика. Именно това подобие се нарича сливане.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 15.09.2010

[23694]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На конгреса-2009 ни се отдаде да постигнем особено усещане, което вие нарекохте ”капки на единството”.

Какво постигнахме тогава и с какво може това да се допълни на предстоящия голям конгрес?

Отговор: На конгреса-2009 ние усетихме, че в сплотеността между нас има особена точка, която не зависи от нас и е над всички.

И ако се съединим помежду си,  можем да зависим от нея, да се стремим към нея, да се обединим около нея и да сме под нейна защита. Тази ”капка на единството” е висока сила, създадена от връзката между нас, предпазваща ни от всички несполуки.

Но това е недостатъчно. В тази капка ние съединяваме своите духовни искри в една .

Но ако добавим към тази обща искра своите желания за отдаване, поръчителството, то започваме от искрите, слепени в една, да разкриваме тяхната връзка – системата на свързване на нашите души. Всяка връзка между искрите – това е отношение на взаимна ненавист и любов над нея.

В първия случай, всички съединяваме своите искри (точките в сърцата) в една голяма искра и тогава постигаме някакво високо състояние, съществуващо само по себе си – някаква реалност извън нас. Ние сме създали нещо ново, родено във връзката между нас.

Тогава, ако ти добавяш към това още малко желание, всички тези точки в сърцата не се съединяват само в тази искра, а се разкрива цялото его между нас, цялата ненавист и над нея – любовта.

Тоест разкрива се мрежата на връзката между нас и в тази връзка ние можем да усетим духовното, Твореца.

Това означава, че ти подписваш поръчителството на основата на разкриване на своите желания. Освен точки, в тях има разкритие на злото и съгласие да бъдеш над него.

Еъй като тази мрежа се изгражда от нашите желания, с които пристъпваме, съединявайки се над тях и заменяйки ненавистта с любов.

Иначе как мога да се свържа с другите? Просто да се съединяваме в една искра е недостатъчно, това не е истинска връзка, нали сме оставили цялото его долу. А аз трябва да се издигна над него, над планината Синай (над планината от ненавист).

От урока по статията “Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23594]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→