Въпрос: Как практически да се използва ”молитвата на многото” на конгреса? Каква мисъл и отношение към околните трябва да запазвам в продължение на всичките дни на конгреса?

Отговор: На конгреса ще пристигнат 7000 човека – това е колосална сила! Ако тези хора започнат поне малко да се съединяват, разбира се, според възможностите на всеки – тъй като сред тях има големи и малки, опитни и нови. Ако те просто поискат да са в този процес, то това е достатъчно.

Тъй като в духовното, качествената сила е по-важна от количествената. Ако има един водач, знаещ пътя, то всички останали вървят зад него и той ги довежда до целта.

Ние имаме голяма и опитна група, която се занимава 15 години. Тези хора разбират и знаят какво да правят. И дори да дойдат още няколко хиляди нови, това не е важно – нали духът идва от върха на пирамидата.

Затова всички се присъединяват към едно направление и от ”много” стават ”един” – ”като един човек с едно сърце”. От опита на предишните конгреси знаем, че именно така се случва.

По време на конгреса всеки изпитва различни вътрешни впечатления: някой ту иска да избяга, ту отново да се върне. Това свидетелства за мощта на вътрешната работа, за интензивността на преминаваните от човека поправяния и изяснения.

За тези три дни човек постига резултати, които не е способен да постигне за година. Затова присъствието на конгреса е изключително полезно.

Всеки ден на конгреса изнасям три лекции, освен това има събрание на другарите, семинари, културни вечери, трапези и други мероприятия.

Всички те са насочени към създаване на един от многото : за да се разкрие Творецът, ние трябва да се превърнем в едно цяло. Оттук се разбира какво означава правилото ”Възлюби ближния като самия себе си”.

Действайки в това направление, ние задължително ще постигнем нещо . Не можем да достигнем безкрайна връзка, но нейната 1/125 част, най-малкото духовно ниво е напълно постижимо.

Тогава ние ще почувстваме, че между нас съществува малко сияние,  което дава усещане за духовен живот. В това сияние ние живеем над тялото, възприемайки друга област, друго измерение в сравнение с нашите телесни сетива.

Всичко това се постига чрез връзката между нас, с молитвата на многото. ”Молитва на многото” означава, че аз моля за способността да отдавам на многото, за да почувствам в тази способност единия – Твореца.

Въпрос: В кой момент на конгреса може да се очаква такова усещане?

Отговор: Това зависи от подготовката за конгреса. Ако ние се подготвим правилно – да знаем материала и темата на лекцията, да научим песни, да приемем участие в съставянето на въпросите, да отговаряме на тях – след това нищо няма да ни попречи да почувстваме към края на първия ден взаимната връзка и висшата сила, която ни съединява.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Разясняване на всичко, което се случва, ние очакваме не отвън, а вътре в нас, защото вън от нас няма нищо.

Висшата светлина е проста, и ние я разкриваме само, когато се уподобим с нея по свойства. Затова всички детайли на възприятието се усещат само в постижението на човек.

Осъзнаването на важността и недостига на това осъзнаване, нашите желания, висота и низост, изгнание и избавяне, падения и подеми, творение и Творец – всичко това се проявява само относно нас.

Нашата реалност първоначално е така устроена, че духовното за нас е неважно. Творецът и Шхина, както и мястото на Неговото разкриване, свойството отдаване, групата, в която се придвижваме – всичко, отнасящо се до висшето, за нас не е важно.

Нашите желания умишлено са създадени по такъв начин – те ни предоставят възможност за полагане на усилия по пътя към противоположното свойство, така че отдаването да придобие важност в нашите очи.

За какво ни е нужна тази работа? За да можем от противоположността, да разкрием всички свойства на Даващия. А затова, ние трябва сами да придобием и да включим в себе си тези свойства.

По този начин ние ще изменим своята външна форма от получаване на отдаване. Нашият „материал”, т.е. изначалното желание, външно ще се проявява така, сякаш иска да отдава.

Каквото и да прави то – по отношение на групата и Твореца, винаги ще се показва отдаващо. А иначе изобщо няма да работи.

Следователно, трябва да молим за това, да можем да повдигаме важността на отдаването в своите очи – което се нарича, да възродиш Шхина от прахта.

Шхина – това е кли, съсъд, в който се разкрива свойството отдаване. Шхина е единството на душите. Всеки ги съединява, въпреки отхвърлянето, и тогава, това място, придобива екран и отразена светлина – свойството отдаване, намерението за отдаване. С нарастването на това намерение, ние все повече откриваме, че в нашия съсъд цари светлината, Творецът.

По такъв начин, цялата ни работа е между двете състояния: изгнание и избавление. На иврит тези думи са сходни, само в думата „избавление” е добавена буквата алеф (א), означаваща Творец, светлина, свойството отдаване, което напълва творението и се възцарява в неговото желание.

От урока по статията на Рабаш, 13.10.2010

[23439]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато хората дойдат на конгреса и видят колко голяма подготвителна работа е извършена, ще можем ли да премахнем различията помежду си и да почувстваме пълно равенство?

Отговор: Всички, които сега по целия свят, заедно с нас и с цялата си душа се готвят за конгреса– всички ние се намираме в един единен съсъд / желание.

Хората, които са далеч от нас и нямат възможност да дойдат, освен чрез своята мислена подкрепа, могат да ни предадат своето желание, стремежа да бъдат по-близо.

Получава се такова съчетание, организирано за нас от Твореца, където всички се съединяват заедно и не ни достига само едно – общата мисъл за поръчителство!

Остави външните различия –  в крайна сметка, всички трябва да се включим в едно цяло, в общото поръчителство.

Трябва да станем „като един човек, с едно сърце” – всички наши другари по целия свят. И веднага, щом постигнем първото усещане за контакт, духовното свойство на свързаност – в този миг вътре в него ще се разкрие Твореца, по закона за подобие на свойствата!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23589]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Целта на творението е да почувства Твореца по същия начин, по който чувства човека до себе си. Но нима е възможно да се почувства Твореца по този начин?

Отговор: Ние изграждаме в себе си такива духовни органи на възприятие, съсъди, за да можем да почувстваме Твореца така ясно, както чувстваме другаря си.

Умението да различавам разликата, делтата между себе си и някой друг – именно това свойство формира в мен способността да усещам нещо извън себе си, т.е. Твореца.

Поставен съм в състояние, в което мога да уча какво съм аз и какво е нещото извън мен. И всички тези хора са ми дадени не, за да ги използвам егоистично и да се устройвам по-добре в този свят, а да ги използвам целенасочено – мога да им отдавам и да се уча какво е това отдаване.

Започвам да разбирам, че те носят в себе си своя собствена реалност, която е отделна от мен и са необходими не само, за да ме обслужват. Постигам всички тези тънкости на възприятието: какво означава „аз” и „другия”. А благодарение на това, придобивам способността да усещам Твореца.

По този начин, аз оправдавам творението – то е създадено такова, за да може от най-ниската и нищожна точка (от този свят), но от друга страна, абсолютно независима и отделена от духовното пространство, където аз получавам независимост, от нея мога да започна да постигам реалността.

Аз правя върху нея съкращаване – отсичам „аз”- а от себе си и от другите, и в резултат от това ставам независим – в „средната третина на Тиферет”, когато всичко се намира извън мен: добро, зло, Творецът, творенията, а аз се издигам над себе си и ставам свободно висяща точка.

Защото съм успял да балансирам всички действащи върху мен сили така, че те са останали в пълно равновесие, а моето „аз” се е намирало по средата, носещо се във въздуха!

Над и под мен действат такива уравновесяващи се взаимно сили, че аз оставам по средата, абсолютно независим и свободен. И всичко това съм постигнал сам!

Тогава, от тази свободна средна точка, т.нар. средна линия, „средната третина на Тиферет”, без да се отклонявам нито в едната, нито в другата посока, мога да реша, какво искам самият аз.

И ето тук, аз решавам, че искам духовното, Твореца, който не се намира в цялата тази система! Той е източникът на всичко и аз искам Него.

Когато самият аз организирам цялата тази система, всички нейни части в своето правилно обкръжение, това ми позволява от него (обкръжението) да постигна Твореца. Тази, изградена от мен система, състояща се от две сили и аз като трета, се превръща в мой съсъд/ инструмент на възприятието.

В нея съществува пълно равновесие между всички съставящи я сили, които се превръщат в единственото средство, чрез което аз и Той да се съединим в едно, да направим връзка, контакт и да се слеем.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Четейки „Зоар”, всеки може да помоли за всичко, което поиска. Главното е да привикнем да молим.

Дори, ако като малкото дете искам велосипед, аз чета Зоар и се моля да имам велосипед. Да даде Бог, по същия начин да пожелаем да разкрием и духовния свят!

Въпрос: Как да използваме периода на подготовката преди конгреса, за да пожелаем да постигнем отдаване, така силно, както детето иска велосипед?

Отговор: Да участваме заедно с всички в подготовката на конгреса. Защото човек е резултат от влиянието на обществото.

Ако искаме да постигнем духовното, което по природа ние не желаем, а в нас има само искра от духовния стремеж, то да разширим тази искра можем само за сметка на външното пробуждане. Защото ние се впечатляваме от това, от което се впечатлява обществото.

Вътре в нас има искра от духовното, а отвън е обществото и нашата работа. Нашият свободен избор е само в това, доколко ще съединим нашата искра с обществото. Това се нарича избор на обкръжение.

Тогава всичко зависи от това, доколко човек желае да бъде свързан с обкръжението. Тоест включва нашия телевизионен канал или интернет, желае да бъде заедно с нас, старае се да не критикува и да вижда само хубавото, за да се впечатли колкото се може повече.

Защото от това зависи неговото бъдеще. По този начин, той пробужда себе си и става все по-чувствителен.

Разбира се, някои неща му се струват глупави, но той трябва да разбере, че вътре в тях се крие много странно, особено пробуждане, че то идва от духовните свойства, от отдаването.

Изяснявайки си добре това състояние, човекът разбира, че е длъжен да се издигне над своето знание и да придобие мнението на обществото, да се слее с него – с важността на отдаването, с висшата сила, която е странна и противоположна на нашите свойства и затова е скрита. За да я постигнем, ние трябва да придобием същите свойства, напредвайки стъпка по стъпка.

Затова, единствената свобода на избора е в обкръжението. Човек трябва все повече да проверява себе си – как възприема обществото, защо точно по този начин, защо му дават да усети това под такава форма и да благодари на Твореца, че му дава способността да критикува и да вижда отстрани, че е затънал в критика.

Така, той може да стигне до вярата над знанието, до правилното възприемане – да разбере, че няма избор и е съгласен да извършва всички тези „глупости”.

Той е длъжен да реши това с вяра над знанието, вземайки правилното решение – знаейки защо го прави, бидейки уверен, преценявайки всичко.

Ние мислим, че във вярата над знанието няма знание. Напротив, има знание и обмисляне.

От урок по книгата „Зоар”, 13.10.2010

[23493]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Какво намерение ще ми помогне да постигна „молитвата на мнозина” на предстоящия конгрес?

Отговор: Нашият конгрес е посветен на разкриването на връзката, основаваща се на любовта между нас: „Исраел са другари помежду си”. Исра-ел означава „право към Твореца”. Всеки човек в света се нарича „Исраел”, ако възнамерява да разкрие Твореца.

Ясно е, че „молитвата на Исраел” е винаги „молитвата на мнозина”, а намерението е да се постигне поръчителство, както е казано: „ще направим и ще чуем”, т.е. ще създадем връзка помежду си и вътре в нея ще разкрием Твореца, ще стигнем до сливане, до подобие на свойствата със силата на отдаването.

Предстоящият конгрес, както и всяка наша дейност има за цел да обясни на хората какво им предстои да изпълнят. Изгнанието приключи – ние се върнахме в Земята на Израел и трябва да се издигнем на нивото Исраел – право към Твореца.

Затова, природата постоянно ни оказва натиск – за да разкрием връзката помежду си и след това да обясним на народите на света целта на творението. Това означава „да бъдем светлина за народите” – да помогнем на цялото човечество да разкрие всеобщата връзка и да се издигне на духовното ниво.

Защото, както е казано в науката кабала, времето за съществуване на нашия свят е 6000 години, започвайки от първото поправяне и до края. Днес сме 5771 г. и в периода, оставащ до 6000-та година, ние сме длъжни да осъществим цялото поправяне.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 11.10.2010

[23546]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

„И обърнал Хизкияу лицето свое към стената и помолил Твореца“.

Преди всичко, трябва да се устремим към поправяне на общото кли – тогава ще се поправи и всичко останало.

Всеки ден Шхина отново става девствена, и ние отново трябва да я  превръщаме в съсъд. Казано е за това в трактата „Санедрин“: „Жената сключва съюз само с този, който е направил съсъд“.

Всеки ден ние ставаме, отново лишени от връзка с отдаването, с групата, с Шхина и с Твореца. Това е естествено и правилно – така ние отново и отново започваме да разкриваме съсъдите, и затова всеки наш ден започва на чист лист.

Ние трябва да вървим, издигайки вярата над знанието, и никогда да не очакваме, че свойството отдаване от само себе  си изведнъж ще стане важно за нас. Разбира се, че то се обезценява, и това е добре.

Трябва да бъдем готови и да се радваме на това – да се радвам, че не съм забравил, че имам сили. Защото това е признак за влиянието на групата, която веднага ми дава способността да отреагирам вярно на своето състояние.

За мен е важно получаването, но разбирам, че е важно отдаването, а значи  аз трябва да се издигна над знанието, за да го възвися. Търся силата за този подем над егоистичните сметки не в себе си, а във външните средства.

Не бива да се чака , докато егоизмът осъзнае важността на отдаването – това никога няма да се случи. Всеки ден, всеки миг човек може да възобновява молитвата, обърната към „стената“, т.е. към Шхина, към групата – и благодарение на това да върви напред.

Ако човек проверява себе си и преценява своето състояние не по усещането в егоистичното желание, а по неуморното търсене на верния път, тогава радостта му ще бъде  целеустремена и много ще помогне в напредването.

Всичко зависиот това, колко бързо човек се пробужда  всеки миг към правилна молитва. А това, от своя страна, зависи от обкръжението, което той е изградил.

Ако групата му дава сили при всяко падение, тогава той вижда адекватно това, което се случва. Вътрешно в него кипи егоистичното желание, а отвън му въздействат обкръжаващи светлини, идващи чрез групата.

Благодарение на това, човек винаги вижда важността  на целта и издига правилната молитва.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23427]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каква е целта, която искаме да постигнем на предстоящия конгрес?

Отговор: Ние всички очакваме, на конгреса да се създаде възможност за обединение, за да постигнем взаимно поръчителство. Поръчителството е силата на взаимно свързване, което определя степента на душата. Ние трябва да постигнем първата степен на връзка между нас, за да ни се разкрие Творецът, вътре в нея.

Дори ако не успеем да останем на тази степен постоянно, то поне ще бъдем временно. Възможно е също да се докоснем до това състояние, когато светлината ни озари, а след това изчезне. Въпреки това човек вече получава духовно впечатление. Той знае,че то съществува и разбира към какво се е устремил.

Това е много ефективно, когато се случи на голяма маса от хора. Аз се надявам, заедно с вас, да постигнем това. И разбира се, всичко зависи от нашата подготовка, вярата ни в успеха и увереността, че го заслужаваме!

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 14.10.2010

[23600]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Вече съм бил на Кабала конгрес. Ще е правилно ли, ако вместо аз, дам възможност на приятел да отиде като го подкрепя финансово?

Отговор: Ако човек е на нивото на любов към другите „Обичай ближния като себе си”, то той трябва (и той иска!) да даде на другия своята единствена „възглавница”, тоест да изпрати приятеля си на конгреса. Ако никой от вас не отиде на конгреса, тогава това е свойството Содом. Но ако само ти отиваш, ти си „грешник”. Но това е нивото на „любов към другите”.

Степента на любов е най-висшето и последно ниво на поправяне. Преди да го постигнем има множество стъпки, а през това време сме на нивото „грешник”.

Затова, да постъпиш правилно означава да действаш в съответствие с твоето ниво „спрямо закона на алаха” (закон), където „алаха” идва от думата „алиха” – движение (към целта). С други думи, това означава правилно придвижване, правилно действие. В твоя случай, ти трябва да отидеш, ти имаш средствата; иначе ще насадиш омраза между теб и твоя приятел.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 13.10.2010

[23468]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек не може да се съгласи с външната форма на групата, както му изглежда тя, ще съумее ли той да изгради такова отношение, че да го повдигне групата?

Отговор: Погрешно е да се мисли, че аз не мога да изисквам от групата пробуждане, заради това, че тя ми се представя като непоправена. Става дума за различни нива на творението.

За моя егоизъм другарите могат да се окажат престъпници, които не желаят да се обединяват и към всичко остават безучастни.

Но от друга страна, защо са тук те? Нали Творецът ги държи свише даже ако самите те на нищо не са способни. Той ги е избрал и довел в групата. Той знае, че те са готови. В Неговите очи те са достойни за придвижване.

А щом Творецът е предпочел именно тях, следователно, аз съм задължен да приема това. Аз ценя другарите затова, че са избрани от Твореца, а не заради личните им качества.

Доколко те могат да ми станат скъпи? Така, както моите собствени деца. Към децата аз изпитвам естествена, ”животинска” любов, без всякаква връзка с техните достойнства. Точно същото е и с другарите: ако вече Творецът ги е избрал, то аз мога да изградя към тях такова отношеие.

А после настъпва следващият етап. Групата укрепва, а аз започвам да прибавям към значимостта на другарите и тогава заедно, в поръчителство, ние можем да работим над взаимното осъзнаване на важността един за друт.

Сега аз разбирам: другарите ми влияят и затова те са сто процента важни в моята духовна съдба. Аз ще им придам най-висока важност като съд, който може да ме осъди на доживотен затвор.

Аз повече не презирам и не проклинам другарите. Може те и да са неугледни в моите очи, но са важни – това е съвършено друго отношение.

Наистина, аз нямам изход. Творецът е поставил пред мен група. Ако аз се погаждам с нея, ще ми се открие висшия свят, а ако не – доживотен срок в този свят.

Тук и решаваш как ти се отнасяш към съда. Може би, под съдийската мантия се крият главните мафиоти, настроени срещу теб. Но да не вдигат още ръце.

Отивайки над знанията, аз трябва да оправдавам моитe другари, избрани от Твореца. За това, кoй знае, възможно е те съвсем да не са такива, каквито се представят на моя егоизъм?

Ако аз влагам старания и съм готов самоотвержено да се влея в групата, тогава аз ще почувствам, че намирам особено кли, което ми позволява да изисквам поръчителство.

И ето, обръщайки се с искане към другарите, аз изведнъж виждам, че всъщност се обръщам към собствените си желания, които ми се струваха чужди. Цялата ми работа се свежда вътре, докато ние с другарите не станем единно цяло.

От урока по статия на Рабаш, 13.10.2010

[23422]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм, Поръчителство - Няма коментари→