Ако възприемам целия безпорядък, който се случва в света и в живота ми в светлината на отдаването, а не на получаването, тогава всичко се нарежда и изведнъж идва на мястото си. Но ако гледам на всичко това егоистично, тогава виждам множество проблеми и неспирно страдание. Започни да се отнасяш към всички с любов и цялата картина изведнъж ще се сглоби и обедини.

Несъвършенството се намира не във външния свят, а вътре в мен. Целият свят е моя сянка (копие) и само отношението ми към него трябва да се поправи, за да видя света като съвършен. Всичко, което виждам в него като отрицателно, е знак за моите собствени недостатъци, без значение с какво е свързано: с неживата, растителната или животинската природа и особено с отношенията между приятелите.

Ако приема с вяра над знанието, че цялата група, другарите и светът са съвършени, а само аз не съм, тогава започвам да мисля единствено за моето поправяне. Липсва ми само връзката с тях, а чрез нея ще се осъществи моето поправяне – докато всички ние не станем едно цяло. Това се нарича любов към ближния.

С други думи, аз мога да започна да работя! Дадена ни е илюзията, че съществуваме в този свят, за да тръгнем по пътя, водещ към обединение. Но ние все още не сме готови да работим по този начин с целия свят и затова, за целта разполагаме с групата. Тя отразява поправеното ми състояние, както е казано: „Групата днес – това съм аз утре”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 05.10.2010

[22646]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всяка стъпка в нашата работа се измерва с намерението. Всяко ново действие изисква от нас ново, по – прецизно намерение.

Самите действия могат да приемат различни форми – важното е какво искам да получа «на изхода», като резултат от своите усилия.

Тук е необходимо да  анализирам себе си: доколко очаквам награда и какво е естеството на тази награда. Не става дума за земни награди, а за по-високи духовни ценности, макар, че и те могат да имат различен вектор: за получаване или за отдаване.

Ако човек иска за работата награда в своето кли, значи, неговото намерение е за получаване. Той иска да усети, да разбере, да придобие, да се издигне и т.н.

С други думи, не е важно, какво именно искам аз, – ако целта е в мен, ако проверката се осъществява в моите желания, то моята сметка, макар и духовна, е егоистична.

Дори да искам да постигна братска любов, любов към ближния, любов към Твореца – трябва да вляза по – надълбоко и да проверя своята трактовка на тези фрази – какво има там: порок или святост?

И така, цялата работа е в това: къде човек проверява резултатите от своята работа – в своето кли или в Твореца.

Нима мога да поставя  индикатор на Твореца, за да проверя дали наистина съм Му доставил удоволствие?

И какво оттук нататък: ако резултатът е положителен, и на мен самият ли ще ми стане приятно и топло на душата? Или моето намерение действително е обърнато само към Него, без каквото и да обръщение към самия себе си?

Всички тези проверки може да се правят, само ако вършим истинска работа, т.е. разкриваме Твореца в група.

Другарската любов служи като своеобразен филтър за пречистване на намеренията и желанията, с помощта на който се изчиствам от егоистична пресметливост и безпогрешно проверявам: кой съм аз, какво представлява групата и доколко съм предан на нея, а не на себе си.

Тогава виждам, че не съм способен дори на минимално действие за отдаване.Това е свръх моите сили. И аз се обръщам към групата, защото другарите са ми дали чувството за поръчителство и могат да ми дадат сили за отдаване.

Величието на другарите, величието на  групата ми доставя горивото – до определено ниво, докато не изградя свое кли.

Завършвайки неговото поправяне, аз искам да го задействам – и тогава, в групата откривам Твореца, към когото съм се стремял първоначално.

Само сега, аз се обръщам към Него, заедно със своите другари, от общото желание – за сила на вярата. Така ние достигаме до сливане с Него.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2010

[23192]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някога, от древен Вавилон излязла малка група хора, която, благодарение на своя стремеж „направо към Твореца“, нарекла себе си Исра-Ел.

Впоследствие, преди 2000 години, тази група се разпръснала и се смесила с всички народи – също бивши вавилонци.

Сега, благодарение на извършеното през тези 2000 години взаимно проникване един в друг, всички се смесили в своите духовни данни – и от съвременния Вавилон възниква и започва да се оформя нова група Исра-Ел (Исраел, яшар-кел, стремящи се към Твореца).

Сега тази група вътрешно трябва да осъществи условие за взаимно поръчителство (арвут). И ако вътре в нея има части, които не изпълняват поръчителството, те причиняват голяма вреда за връзката между всички другари.

Поради такива безотговорни хора, групата, която се нарича Исра-ел (желаеща да достигне Твореца, подобие с Него и Неговото разкриване), не може да направи това.

Длъжни сме да се погрижим вътре в групата да нямаме такива „вируси“.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Гледайки нашия свят, аз виждам, че седем милиарда човека още не са поправени. Какво ние не правим правилно в процеса на изучаване на Зоар? Нали, ако става въпрос за поправянето, то може да се случи във всеки миг?

Отговор: Представете си такава картина: върви стадо. Има в него силни лидери, които разбират, къде да отидат, как да не паднат в пропастта, изкачвайки се по хълмовете и провирайки се по деретата, знаят как да се скрият от разбойници на пътя или от хищни зверове. По-слабите трябва да бъдат вътре в стадото.

Основната маса винаги е слаба, но ти не можеш да се освободиш от нея, защото си длъжен да извършиш общо изправяне. Ти трябва да ги защитиш и затова ги слагаш вътре, като най-важната част.

Та нали, това, от което зависиш става най-важно от всичко за теб. Криеш вътре детето. Слабите не ги убиват, както в Спарта. Такова общество е обречено на гибел.

Затова, отвън вървят винаги най-силните. Другите вървят вътре, оградени от силните от всички страни. Има група, окръжаваща цялото човечество. А цялото човечество не може нищо да направи, освен да се движи вътре в групата, без дори да разбира това, също като децата.

Затова седем милиарда в своето количество не представляват никаква духовна сила. Известно е от науката кабала, че цялата нежива природа е равнозначна на едно растение, всички растения – на едно животно, всички животни – на един човек. Същото е и в човешкия род.

Затова за болшинството от хората всичко ще дойде от тези, които действително изменят света.

От урока по Книгата Зоар, 13.10, 2010

[23487]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да проникна през външните декори и да се включа към точките в сърцата на другарите, към тяхната вътрешна пустота, която навярно и те самите все още не усещат?

Отговор: Да! Започнете да използвате силата на поръчителството, тъй като система вече има. Ако на човек му се отдаде да я преоткрие дори за миг – това е успех за вас!

Същата система съществува между нас и Твореца, но тя не ни позволява да се доберем до Него. Тъй като при обръщането към Твореца, ние нямаме възможност за „отстъпване” – колкото отворим тази система, толкова ще се повиши и минималния праг.

Да допуснем, аз съм я проявил на 10% – сега вече няма връщане назад,а само движение напред, тъй като Творецът е неизменен и контакта с Него може да се изгради само върху постоянна основа. Ако съм повишил мярката до 15% – това става моя минимум.

Ето защо, в дадения момент можем да „играем” на поръчителство не по отношение на Твореца, а само по отношение на групата, където няма проблем с подемите и паденията, и не е задължително да бъдем постоянни.

По това, системата от души се отличава от самия Творец. Той присъства в нея, но обличайки се в групата ми позволява все още да „шавам”, прескачайки отгоре надолу, и все пак да се движа напред. А когато постигна постоянно направление само към Него, Той ще ми се разкрие.

От урока по статията „Поръчителство“, 08.10.2010

[23411]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Можем ли да променим своята съдба или не?

Отговор: За сметка на свободния избор, ти можеш да промениш съдбата си както пожелаеш да я разгърнеш във всяко направление, на всичките 360 градуса.

Но само, ако точно знаеш къде трябва да и повлияеш – през кое малко отверстие можеш да повлияеш на всички светове, чак до света на Безкрайността. Ти имаш тази възможност, но тя е много ограничена.

Именно нея е необходимо да си изясним. И когато си изясним тази възможност разбираме, че именно това е посоката, в която искаме да действаме.

Около мен е целият свят, който се съединява през тънка тръбичка с цял друг съвършен свят.

Отдолу съм аз, със своите свойства и сили, в тръбичката е моята свобода на волята, а отгоре е съвършения свят!

Моля, отиди в него! Трябва само да знаеш как, сред всички посоки, в които те изпраща твоето желание, да намериш тясното отверстие на твоята свобода.

А когато го откриеш – как да концентрираш всичките си сили в едно действие, за да преминеш през него във висшия свят.

В това е и същността на цялата наука кабала! Вместо да разпиляваш силите си във всички останали посоки, в които нямаш свобода на избора и всичко е предопределено, ти намираш пътя на своя свободен избор, събираш заедно всичките си сили – и тогава постигаш духовния свят.

И разбираш, че това е условието за напредване във висшия свят, което означава изпълняване на условието за поръчителство, любовта към творението.

Защото, това е друго определение на същата формула, която те насочва към изхода от този свят и към преминаването, и раждането във висшия свят.

И разбира се, това е начинът, по който променяме своята съдба. Защото ти получаваш свободната точка, за която Архимед е казал: „Дайте ми външна опорна точка и аз ще преобърна земята”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 12.10.2010

[23354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Наричаме светлината с имената на съсъдите: НЕХИ, ХАБАТ, ХАГАТ. Но защо винаги да не ги наричаме просто с техните постоянни имена: Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида?

Работата е в това, че няма светлина извън съсъда! Нищо не можем да кажем за това какво представлява светлината сама по себе си. Светлината – това е впечатлението вътре в съсъда.

Аз усещам от него радост или трепет и без мен – тази радост не съществува. Затова Творецът се нарича „Бо–ре” („ела и виж”). Той се възприема само вътре в съсъда – желание.

Можем да говорим само за материята и формата, която е облечена в материя, но абстрактната форма е непостижима за нас. Затова, най-главното са съсъдите – желания и усещанията в тях.

А усещането зависи само от възприятието на самото кли. Ние не знаем какво всъщност се случва – ще го разберем само чрез своята реакция на ставащото. А що за явление се случва извън съсъда – за нас е неизвестно.

През съсъда ми протича някаква светлина и моята душа трепти. След това през мен протича друга светлина и аз се изпълвам с възторг.

В какво се състои разликата? Разликата е единствено в самия съсъд – аз не знам що за светлина протича и никога няма да мога да кажа нещо за Нея, а само за своята реакция.

А през цялото време, през мен протича една и съща светлина. Нима Тя не се променя?! Не ми е известно, защото не мога да измеря нищо в Нея… Измервам само моя съсъд – неговите впечатления и изменения.

Но какво принуждава моя съсъд внезапно да се промени? Той се променя под действието на духовните гени (решимот) и сам по себе си. Аз не знам точно как и от какво!

Но винаги говоря само за своя съсъд и това е много важно, защото определя целия принцип за възприемане на реалността, която се намира не някъде навън, а вътре в нас.

Затова, „всеки съди според степента на своите недостатъци” и всички изяснявания стават вътре в желанието, а светлината е усещането във съсъда.

Цялата ми работа е само вътре в моето желание и чувствителността към светлината зависи единствено от мен самия. Ако повиша своята чувствителност, значи се издигам по духовните стъпала от този свят до света на Безкрайността.

Разликата между стъпалата е само в моята чувствителност към случващото се. Аз и сега се намирам в света на Безкрайността. Но защо тогава вместо него, усещам този ужасен свят?

Причината е в моята безчувственост… Трябва да сменя очилата си с по-силни, после с бинокъл, след това с телескоп и ще видя другия свят.

Цялата реалност е усещането вътре в мен. Кабала се нарича вътрешна наука, тъй като разкрива само онова, което се скрито в нас. „Ела и виж” (Бо–ре) своя Творец вътре в самия себе си!

Всички религии, методики и вярвания твърдят, че трябва да се поправим по отношение на външния свят. А в науката кабала поправяме само себе си –  и групата и целият свят, всичко се намира в мен.

Недопустимо е да се мисли по друг начин, защото това ме задължава да поправя единствено самия себе си. И няма да разпилявам сили и да губя време за грешки, опитвайки се да поправя света и другите хора.

Този принцип действа както в общото, така и в частното – по отношение и на цялото човечество и на групата.

В крайна сметка, ние постепенно разкриваме истината, че човекът трябва да поправи само себе си, а чрез това ще се поправи и целия свят – от най-вътрешния кръг до най-външния. „Човекът е малък свят”.

От урок по книгата „Учение за Десетте Сфирот“, 13.10.2010

[23446]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако действам във всички направления, във всичките 359 градуса, освен в единственото, което е  насочено към поръчителството, „дълбая ли дупка в общата лодка” или не?

Отговор: Но нали съм подписал с другарите си договор за абсолютно всичко! Моето поръчителство не се отнася само за това малко свободно отверстие, чрез което трябва да стигна до поръчителството.

Ти не можеш на сто процента да се концентрираш върху поръчителството, ако не си взел сили от всички останали направления, оставяйки там само най-необходимото.

Ако всички останали направления се превърнат за теб само в необходимост, която „не се порицава и не се възхвалява”, а всички останали след обезпечаване на съществуването ти сили отиват за поръчителството – само в този случай, ти не пробиваш дупка в лодката.

От урок по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 12.10.2010

[23347]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Зоар, глава “Ваехи”, п.733: „Тежка като преизподня е ревността”.

Всеки, който обича, а не изпитва във връзка с това ревност, то неговата любов не е любов.

Но само благодарение на ревността, любовта придобива съвършенство.

В кабалистичната група ревността се изразява в това, през цялото време аз да мисля за другите – остават ли те в правилното намерение. По време на четенето на Книга Зоар моята грижа е – за поръчителството.

Аз много се безпокоя, пребивават ли моите другари в същите мисли и намерения, грижим ли се всички заедно за поръчителството. Ако не, то моите усилия няма да доведат до никакъв резултат.

Защото в крайна сметка, всичко ми се разкрива в резултат на общите усилия на групата – във връзката между нас. Тази връзка се състои от общата грижа на всички.

Затова сега аз се грижа за свързващата ни мрежа, така че тя да не се прекъсне, а постоянно да се укрепва и расте. Това за мен е най-важното.

Ако аз желая разкритие от Книгата Зоар, то е възможно единствено при условие, че има връзка помежду ни, и тогава в тази връзка ще ни се разкрие Книгата Зоар. Единственото, което ни липсва за това разкритие е връзката помежду ни, нищо друго.

Точно за нея ние се безпокоим по време на четенето на Книгата Зоар, и това се нарича грижа за поръчителството.

От урока по Книгата Зоар, 12.10.2010

[23318]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→