Въпрос: В какво е разликата между грижата за човека, който се намира в този тесен кръг хора, с които съм подписал условие за поръчителство, и грижа за другите?

Отговор: Той не се  намира съзнателно в системата на договореност.

Въпрос: Това означава ли, че не съм длъжен да се грижа за него?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш за всички в света, но те получават това закриляне, съгласно нивото на тяхното поправяне.

Въпрос: И ти ще се грижиш, за да не изпитват недостатък в нищо? По кой начин?

Отговор: Ти си длъжен да се грижиш светлината да преминава чрез групата към целият свят. Светлината ще заструи по всички канали и ще го ориентира към целта на творението.

И тогава ще им се разкрие недостатъка, но това ще стане по смекчения път и те ще разкрият, че това е лекарство за  техния проблем, ще го приемат и ще оздравеят.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”,11.10.2010

[23201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако главното е вътрешната връзка, то защо е толкова необходимо да се започне с някакъв физически контакт, за който може да помогне приближаващият се конгрес?

Отговор: Какво да направя ако все още нямам правилно намерение? Изпълнявай, докато в действието няма намерения!

И ще бъдеш като детето, бягащо насам натам. Тези техни действия са подобни на нашите действия без намерение, но постепенно детето поумнява и добавя намерение, т. е. смисъл в своите действия.

Същото се отнася и за нашите действия и за конгреса –направи всичко, което е по силите ти! Ако ти нищо не правиш, то е по- лошо от всичко.

Не можеш да присъединиш към действието намерение? Но ако пред всяко действие признаваш, че не си способен да присъединиш към него намерение, това ще бъде и твоето намерение! Това вече е молитва!

От урока по статията „Любов към Твореца и творението” 10.10.2010

[23093]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Казано е: „Ще направим и ще чуем”. Какво трябва да направим?

Отговор: Да се стараем да се обединим заедно, да се грижим за всички, защото всички се грижат за мен.

Дори егоистично, доколкото е възможно, да се свързваме един с друг. Това трябва да е задължително условие: „Готови ли сте да направите това, на което сте способни?”.

Ние не знаем на какво сме способни, но ще се постараем, ще се опитаме да го направим. Защото от нас не се иска нищо по-много от нашите възможности.

Но това „ще направим”, което се иска от нас, е действително сериозна и трудна работа, която само ние сме способни да извършим. Макар че, ние не сме способни почти на нищо. Но тези опити са достатъчни, за да започнем да пробуждаме светлината, скрита в нашата вътрешна система.

Ако ние се стремим към тази система, както малките деца се стремят да станат големи, – то това е достатъчно, за да пробудим силата, намираща се вътре в изправената система, сила наречена „светлина”. И тогава тя ни въздейства и ни приближава към това състояние.

Това е много проста форма на развитие, която съществува в нашия свят във всичко. Ако човек се стреми към нещо, той пробужда върху себе си състоянието, към което се стреми. То му въздейства, приближава го към себе си и той изведнъж става по-умен, повече разбира и усеща.

Казано е: „Няма по-умен от опитния”. Човек придобива мъдрост от опита. Но какво е особеното на опита? Човек се е опитал да направи: „Ще направим” – точно като детето, по същата природна методика на развитие.

От урока по статията „Любов към Твореца и творението”, 11.10.2010

[23225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Преди да влезеш в групата, ти си имал право на свободен избор – да влезеш тук. След като вече си влязъл, имаш само един избор: да засилиш връзката си с групата.

Трябва сам да решиш, че това е твоя свободен избор и през цялото време си длъжен да го правиш – в това е твоята свобода!

Т.е. свободата не е в това да правиш каквото си искаш, а през цялото време да добавяш усилията си в тази връзка. Във всичко останало ние нямаме никаква свобода и то се осъществява автоматично.

Това е много важен принцип. През целия си живот, аз нямам никаква свобода – абсолютна марионетка съм.

Свободата на избора е само в едно: след като Творецът ме е довел в групата и е дал искра в сърцето ми, аз притежавам единствено свободата да се включа в тази група, да се вкопча в нея със зъби и нокти – колкото е възможно повече!

След като си се включил правилно в групата, ти вече зависиш от нея, от влиянието на обкръжението и в това отношение нямаш свобода.

В какво си свободен? Само в това, колко да добавиш от себе си в укрепването на връзките с обкръжението, против своя егоизъм. По този начин, ти увеличаваш своята зависимост от обкръжението и неговото влияние върху тебе. Няма никаква друга свобода!

Именно в това се състои поръчителството и за нас е необходимо постоянно да добавяме към него все повече принципи: любов към другарите, любов към ближния, оправдаването им чрез вяра над знанието – всичко е включено в тази свобода на волята, в този подход, чрез който постигаме реализирането на целта.

А целият останал живот се развива по определен сценарий – дори можеш да отидеш при гледачка и тя ще ти разкаже за твоето бъдеще. Всичко може да се предскаже – освен онова, което се отнася за твоята свобода на волята. Във всичко останало действа «сляпата» съдба.

Забранено е предсказването на бъдещето – за да не си помисли човекът, че в обикновения живот притежава свобода на волята.

Но ако знаеш, че не можеш да избираш свободно своите постъпки, тогава пред теб се разкрива бъдещето… освен онова бъдеще, което се отнася до свободата на твоя избор, тъй като то, вече зависи от теб и затова не ти се разкрива…

От урока по статията «Любовта към Твореца и творенията», 12.10.2010

[23360]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Струва ми се, че разбирам всяка ваша дума. Защо това не ми доставя радост?

Отговор: Поради недостатъчното осъзнаване на важността.

«Да, аз разбирам, но какво да направя тогава?»

«Ти придобиваш повече, отколкото има целия свят».

«Е, и какво? Какво ми влиза в работата какво имат останалите? Нали аз го нямам».

«А какво искаш ти?»

«…»

Човек трябва да работи заедно с групата над извисяването на важността на целта. Ако той не я чувства и цени, то това не е от много ум, а от глупост и скриване.

Желанията му не виждат онова, което се намира пред него. Той е сляп. За него светът е тъмен и пуст.

«Отвори очите си!»

«Не искам».

Само, осъзнавайки важността на целта, прониквайки се от огъня на групата, човек може да получи сили за правилно напредване. Но ако не изпитва радост, той не може да напредне.

Ако го е обхванала печал, тогава каквото и да прави, няма да го води към целта. Тъй като вътрешно, човекът ограничава себе си и се обръща в друга посока.

Без радост е невъзможно да държим верния курс. То е като да плачем под ударите на Твореца и да се самозаблуждаваме, колко ни е хубаво.Такава лъжа свидетелства за неправилна връзка.

Ако в групата има нервност, напрежение и дори малки разпри – това вече са признаци за енергия и желание. И едновременно с това, трябва да има радост, предизвикана от величието на целта, която свети пред нас.

Няма място за отчаяние. По своята същност, отчаянието е гордост: «Не съм доволен от онова, което имам. Творецът не се съобразява с мен, а аз съм заслужил нещо повече. Мога да се задоволя с малко, но да не получа нищо –  не съм съгласен.»

Показват ми отсъствие на напълване, за да работя не за наградата, но аз на съм готов да го направя. Трябва да видя възнаграждението – само тогава ще се зарадвам и ще хукна след него.

Човекът не разбира, че му изпращат различни възможности да направи крачка напред. Като глупаво малко дете, той поставя условия и върви след принципа.

Е, каквото не направи ума – времето ще го направи. Упорството и отказът от включване в група могат да отнемат много години, докато човекът не се измъкне от отчаянието и не се придвижи напред.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2010

[23285]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: До каква степен трябва да усещам своята зависимост от другарите? Моето самочувствие също ли зависи от тях?

Отговор: Ако се чувстваш зле, обърни се към другарите и помоли за сили от тях. Нима, не светлината управлява всички атоми и молекули? Нима не от нея идва здравето?

Или ти мислиш, че материалната природа живее по свои закони, а силата на светлината въздейства само на душата?

Защо? Целият този сън с картината от нашия свят, включително тялото и всичко останало, се явява проекция на светлината. Тогава защо да не я моля за всичко необходимо?

На теб са ти необходими условия, благодарение на които ти ще можеш напълно да посветиш себе си на отдаване. Помоли за тези условия.

Групата също трябва да ти помогне: ако ние разберем, че абсолютно зависим от светлината, то за всеки ще бъде по-лесно да се обръща към нея с искане.

Това се отнася за всякакво искане. Например, аз пъхам ръка в джоба си и искам да извадя оттам милион долара. Не работи? Значи имам проблем с недостиг на вярата.

Няма нищо, което да не може да поискам от Твореца за отдаване. Ако ти си уверен, че е заради отдаване – искай. По този начин ти самият поправяш своите келим. Искай, само не за себе си.

Въпрос: Да искам от Твореца или от групата?

Отговор: Обръщайки се към групата, съм длъжен да се обърна към Твореца, криещ се в нея. Самата група няма никаква сила – аз се устремявам дълбоко, към силата на единство между другарите, вече разкриващи трохичка от духовното желание. В тази трохичка се намира Творецът, а Неговата сила с нищо не е ограничена.

Светлината няма предел. Дори в малка и слаба група,тя присъства в неограничено количисво. Само от мен зависи, какво ще извлека от Нея.

Така винаги трябва да се обръщам чрез групата към Твореца. Той е източнк на всички сили. Обръщането трябва да е на принципа: ”Израел/Аз, Тора/група и Творец/Светлина – са единни”.

По време на учението може да се иска всичко (здраве, успех), каквото не ти достига, за да може мислите ти да бъдат в отдавне. Нали всичко се отнася към едно желание, само че ти го изпитваш в различни форми. Всъщност, става дума за този недостатък на светлината в съсъда.

От урока по статията на Рабаш, 11.10.2010

[23186]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

При цялото многообразие на възприятията, аз съм длъжен да разгранича главното – обединението.

Аз се проверявам относително другарите си по група, само до такава степен, до каквато виждам в тях ползата или пречките за нашето обединение.

Всичко останало засега не вземам под внимание. Аз оценявам другарите си „в разума” и „над разума”.

Това означава, че аз не отменям своята логика, а я използвам, за да погледна на себе си през призмата на своето собствено мнение (желания, келим) и да разбера, на каква висота трябва да повдигна групата в собствените си очи, за да оценя другарите си позитивно.

Обаче аз знам, че логиката ми е егоистична и винаги добавя другарите ми в графата „длъжници”. Затова аз се повдигам над тази логика, за да мога да видя другарите си като „абсолютни праведници”.

Истина ли е това или лъжа? Няма истина, няма и лъжа! Всичко зависи от моята оценка. Ако съдя по моята логика, то естествено – никой друг на света не е праведен освен мен.

Аз оправдавам само себе си и хората, които са ми близки. Но ако вървя с вяра над разума, тогава усещам всички другари като праведници, достигнали окончателното изправление, а аз сред тях съм единственият грешник.

И какво ми дава тази игра? Всъщност нито едното, нито другото е истина, а условност. Въпреки това, тази игра ми оставя възможност да се намирам постоянно и в двете състояния: и над разума, и в разума (над егоизма и в егоизма).

Така аз се упражнявам, докато не събера опит и пожелая да достигна истинската оценка. Тогава ще съм готов да видя истината.

Колкото повече старания прилагам, толкова по-бързо този процес подготвя моите желания (мнения) за духовния свят.

И при това, аз ще го възприемам не над знанията – а напротив, ще го придобия в нови келим, в знанието. А след това, отново и отново, ще се издигам над разума, който съм придобил вече.

Защото всяка следваща степен, по силата на отдаването, е по-голяма от предходната, и заради това и противоположна на нея.

Човека винаги трябва да се приповдига над своите постижения. Струвало ти се, че всичко е добро и правилно, че на масата има прекрасно угощение, просто благодат.

Но не, трябва: 1. да намразиш тази благодат, за да встъпиш на по-високата степен на отдаване, 2. която ми се струва като тъмнина.

Всеки път аз вървя над знанието, над текущите факти, придобивайки свойството Бина, което винаги им е противоположно.

На новата степен Бина властва над Малхут. Но след това, във висшата светлина, аз виждам как властта преминава към Малхут. Тогава аз започвам подготовка за следващата степен, – и така процесът се повтаря.

От урока по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят, човечеството постепенно преминава от животинското ниво (обичайното за човечеството), към нивото „човек” (духовното, Адам = подобен на Твореца) в общата система от души. В хората, освен желанието за храна, секс, семейство, богатство, слава и знания се пробужда желание към духовното, стремеж да се постигне смисъла на живота и неговия източник.

Това желание се пробужда поетапно, стъпаловидно, защото общата душа се състои от различни части: Рош (глава), Тох (тяло), Соф (крайници), три линии, ХАБАД, ХАГАТ, НЕХИ, 10 сфирот, ГЕ, АХАП и т.н.

Разбира се, не всички части са равни. Между тях има разлика в нивата на авиюта (дебелина, грубост на желанието за наслада) – шореш (0), алеф (1), бет (2), гимел (3) и далет (4). Има разлика и в това, как се работи с желанието за наслада – без екран, с екран, преди разбиването и след разбиването.

След разбиването, желанията са паднали от нивото на отдаване до нивото на получаване, размесили са се помежду си и постепенно се пробуждат за поправяне – от леките желания до тежките в своите желания.

Има такива, които са започнали да се пробуждат още във времената на Вавилон – с относително малко желание за наслада.

Тогава, за първи път настъпило масово пробуждане и тези, които усетили в себе си желанието да постигнат духовното се наричат „Исра – Ел” (Стремящи се към Твореца). Авраам ги събрал и организирал в първата група. Той им преподавал своето свойство „хесед”, милосърдие.

Но техните желания били слаби и нямало нужда от средството за поправяне, от „Тора” – методиката за привличане на висшата поправяща светлина.

За да привлекат светлината, която връща към източника, бил достатъчен собственият им стремеж – не била необходима помощта на цялостна система за връзка помежду им, наречена „Тора”.

Разбира се, всички поправяния се осъществяват само с помощта на светлината. Но слабият авиют, който имали „праотците” в периода между Древния Вавилон и Египет, бил достатъчен, за да им позволи да разкрият духовното и да се поправят по естествен начин.

Но след „Египет”,  душите вече притежавали по-голям егоизъм, желание за наслада – разделяла ги ненавистта, огромна като планината Синай.

От една страна, те се ненавиждали, а от друга – вече били постигнали осъзнаването  на злото, ненавиждали своето изгнание от духовното и силно желаели да се освободят от него.

Всичко е в големината на желанието, в разкриването на егоизма. В противовес на егото, разкриващо се при изхода от Египет, душите трябва да се съединят помежду си със силата, наречена „600 хиляди души”.

И само, когато те желаят да се съединят по този начин, приемайки условието на поръчителство, само тогава ще се разкрие светлината, която ги връща към източника, към Твореца. Това се нарича „получаване на Тора”.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 11.10.2010

[23220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

«Целият Исраел са поръчители един за друг».

1. Главното е да помним, че между нас, душите, съществува вечна система, чрез която сме свързани. Ние сме обединени изначално и всеки има дълг към всички.

Тук няма свобода – изначално сме взаимно свързани и зависими един от друг. Това важи не само за Исраел, а за целия свят.

2. Ако искаме да се издигнем на духовното стъпало на разкриване на Твореца, тогава трябва да разкрием закона за връзките, действащ в тази мрежа и да го изпълним.

3. «Исраел» е малка група, решила да направи това, устремявайки се направо към Твореца. Наименованието Исраел означава Исра-Ел – направо към Твореца.

Това е била част от вавилонците от времето на Авраам, излязла от общото русло на развитие и отделила се именно по идеологически съображения.

Днес – това не е народът на Израел, а частта от човечеството, от съвременния Вавилон, която е взела същото решение. Но в крайна сметка, цялото човечество ще се присъедини към този стремеж.

4. Основно условие за постигане на Твореца е това за взаимното поръчителство. Трябва действително да се съгласим да го изпълним, следвайки пътя на процеса, който се нарича «Ще направим и ще чуем».

Ще «направим» всичко, което е по нашите сили и като следствие ще «чуем» – ще постигнем състоянието на поръчителство.

Изпълнявайки това условие, ние разкриваме правилната връзка между всички – ставаме като «един човек с едно сърце». И тогава ще ни се разкрие «Тора» – методиката за поправяне на човешката природа (на егоизма).

5. По своята същност, поръчителството е нещо много просто – аз получавам от влиянието на групата толкова силно чувство на увереност и безопасност, че напълно преставам да мисля за себе си.

Ако бях цар, щях да разполагам с пари, лекари, армия и въпреки това, не бих имал такава абсолютна увереност.

Но благодарение на всеобщата взаимна връзка между душите, желанието на човека задължително ще се удовлетвори и успокои, ако всички мислят за неговото удовлетворение.

6. Тук богатството и властта са безсилни. А и другарите ми по поръчителство няма с какво да ме напълнят. Но общата мисъл и грижа за другарите ще отворят канали за светлината и тя ще потече по тях към душата ми.

Желанието на душата ми ще се почувства наситено, ще престане да се бои от пустотата и да търси напълване, ще ми даде възможност да се повдигна над него и да се заема с отдаването на другите, без да мисля за себе си.

Затова, стремежът към Твореца се явява изначално необходим, а този към другарите е условие за постигане на Твореца.

От урока по статията „Поръчителство“, 08.10.2010

[23181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако вървя над разума, това означава ли, че ме движи разумът на групата?

Отговор: Няма група извън мен. Групата, както и цялата останала реалност се «рисува» вътре в мен.

Понятието група трябва да приемем като нещо, което ни е дадено свише. Така Творецът ми дава да видя другарите, за да мога чрез изграждането на взаимоотношения с тях, да изградя своето отношение с Него.

Преди всичко, аз се стремя към Твореца. А Той сякаш ми поставя условие: «Искаш ли да намериш връзка с мен? Тогава моля, първо се харесай и стани близък с онези, които са близо до Мен. Те са групата, в която те доведох – Моето семейство.

Искаш да направиш нещо добро за Мен? От теб Аз нищо няма да приема, а ще видя как се отнасяш към тях – как им подаряваш подаръци, колко си добър с тях. Покажи ми любовта си към Моето семейство – тогава и на Мен ще станеш близък и скъп».

Така се изяснява, действително ли желаеш безответна близост с Твореца или си правиш егоистични сметки.

Ако се отнасяш добре с другарите, независимо от това какви ти се струват, ако се сближаваш с тях – тогава ти действително искаш да бъдеш близък и с Твореца.

Ако не си способен на сближаване с тях, значи към Твореца те подтикват егоистични подбуди, които не са за благото на Твореца и ти оставаш навън.

Така трябва да гледаме на целия свят: Творецът ни поднася реалността като средство, помагащо ни да се променим и да стигнем до пълно съответствие с Него.

От урок по статия на Рабаш, 10.10.2010

[23056]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→