Независимо дали искаме или не, трябва да се научим как да станем подобни на Твореца, да се приближим до Него, и да бъдем като Него. Творецът е висшата сила на природата и тя действа навсякъде в по-нисшата като влияе на всичките ù части.

Някога Творецът е разбил творението на части по съшия начин, както нашият свят е бил създаден като следствие от Големия взрив, когато една малка висша искра пробила тук, взривила се и създала цялата ни вселена. По същия начин Творецът е създал всички духовни светове чрез спускането на светлината по целия път до нашия свят.

А сега противоположна, поправяща сила, започва да събира всички тези части в духовното пространство, и ние не можем да избегнем това. Да се противопоставяме на тази връзка е като да се борим със силите на природата; това само ще ни донесе страдание, докато не се предадем.

Ако се съпротивляваме, ще предизвикаме огромно страдание и не само обичайните проблеми със семейството, живота или здравето, а ужасяващи епидемии, екологични катастрофи и дори атомни войни, както Баал Сулам е писал за това. Всичко зависи само от нашето съпротивление и нежеланието ни постоянно да следваме силата на поправяне, за да сме в по-голямо съответствие.

Всичко това се случва в съответствие с точно определена програма. Когато напредваме спрямо нея, ние се чувстваме добре и комфортно. Когато ускоряваме реализацията на тази програма и искаме да я изпреварим, се чувстваме дори по-добре, защото привличаме Твореца с нашите действия и Го принуждаваме да прави дори повече, като пришпорва природата, както е казано: „Тези, които се стремят към Твореца, ускоряват времето.”

Но когато изостанем, страданието и проблемите се увеличават според степента на нашето закъснение, защото те се стремят да ни тласкат да се развиваме. И това не е защото Творецът иска да ни накаже, а това е начинът, по който всичко действа според закона на природата!

Няма нищо освен законите на природата, които можем да разберем и да видим как ни тласкат сякаш в поле от сили. Колкото повече се отдалечавам или приближавам до мястото на баланс, силата на полето (неговата интензивност) ми влияе пропорционално на квадрата на разстоянието, тъй като тя се стреми да ме върне в баланс. Например, аз се отдалечавам с една мярка и натиска на силата се удвоява; отдалечавам се с две мерки и натискът става четири пъти по-голям.

Трябва да разбера, че най-малкото ми движение, малка стъпка назад, веднага привлича огромни сили на страдание. Това е така, защото всяко поле – дали е полето на светлината, магнитното поле или гравитационното поле винаги действа на квадрат. Духовното поле действа по същия начин. Законите на Твореца са неизменни.

Написано е, че праведникът плаща двойно. Затова дори и леко отклонение в някоя от страните причинява голямо въздействие: позитивно или негативно.

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на годеницата”:

„Синовете от двореца на годеницата трябва да се радват заедно с нея за великото поправяне, което се е случило с нея, благодарение на тях.”

Въпрос: Какъв е критерият за нашия напредък? Ненавистта, разкриваща се между нас в началото или обратно – радостта?

Отговор: Преди всичко, аз напредвам, ако не отклонявам мисления си взор от мястото, което искам да разкрия. Това място се нарича „годеница” и именно там ще се спусне „годеникът”, т.е. светлината, която ще я изпълни, ще напълни нашето обединение. (годеник на иврит е „хатан”, от „нохет” – спускащ се).

Ако в мен живее неизчерпема необходимост да разкрия това място, тогава се радвам на усилието, което мога да поддържам. И не е важно колко често се отклонявам – то е, защото правя мисловен анализ.

Затова е казано: „От Цион ще излезе Тора”. С други думи, напредъкът се натрупва от тези отлконения (ециот), от старанието отново да определим мястото на нашето обединение.

Аз трябва да излизам от концентрацията всеки път. Защото всяко състояние включва пълните десет сфирот. В духовното, действието се извършва само при наличие на всичките 10 сфирот (Ейн микцат бе руханиют).

Ако поправям нещо, трябва да го поправя напълно. Всяка част от желанието изисква откъсване от предишното състояние и ново обръщане към единството – към новите десет сфирот.

Ето защо, ние отново и отново се откъсваме от целта, дори да е и само за миг. Всеки път изпускаме от полезрението си ориентира и отново го улавяме в пресечната точка.

Благодарение на нощните усилия, ние „украсяваме годеницата” (обличаме я в светлината хасадим) – изграждаме кли, докато то не се рзкрие напълно и не стане готово да приеме „годеника” – светлината хохма, Твореца.

От урока по „Предисловие на книгата „Зоар””, 14.11.2010

[26461]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Огромната и безценна придобивка от конгреса беше това, че за първи път разкрихме, че в нас се намира Фараонът, който ни ненавижда и ние трябва да се отървем от него, да избягаме, да излезем от Египет…  но не сме в състояние да го направим.

Досега не знаехме, че сме длъжни от избягаме от него. Предполагахме, че ще можем да разкрием духовното в своя егоизъм, в „Египет”. Но дори не сме мислили, че това е „Египет”. А сега, започваме да разбираме, че сме длъжни да се изтръгнем от него.

Нашият егоизъм, Фараонът, получи удар – това разочарование премина през него. И сега виждаме, че трябва да се разграничим от желанието, в което усещаме разочарование и мъка.

Но ако не бяхме минали всичко до край, нямаше да усетим разочарование, не бихме почувствали, че нещо наистина ни спира. В духовното няма среда, трябва да се върви до край.

Затова, в нас се появи някакво ново усещане. Мъката, силата на страданието, което чувстваме сега – вложих всички сили и имах толкова много надежди, а нищо не се сбъдна – това е моят Фараон, който е получил удар и сега страда.

Но този Фараон трябва да почувства ударите, иначе няма да можем да избягаме от него. Защото ние бягаме само от лошото.

Ако разкрия егоистичното си желание, природата си като зла, тогава ще поискам да избягам от нея. И сигурно ще ми се наложи да преживея още няколко подобни удара, преди да реша, че съм длъжен да го направя.

Аз трябва буквално да изскоча от кожата си, да изляза от тялото си. Това се нарича Фараонът получава удар –„Десетте египетски наказания”.

И ние постигнахме това, защото все пак се съединихме помежду си. Защото винаги едното се разкрива срещу друго, както е казано: „В Твоята светлина ще видим светлината”.

Благодарение на това съединяване и на нашата подготовка, ние осъзнахме, че страдаме от егоистичната си природа. И това е голямо постижение!

С нас бяха милиони хора, които присъстваха на конгреса виртуално. Те също преминаха през всички тези състояния.

От предаването „Седмична глава”, 12.11.2010

[26438]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Когато духовното се разкрива на човек, той започва да усеща, че някаква сила изпълва цялото обкръжаващо го пространство, че тя присъства в този свят.

Сякаш въздуха се сгъстява и става плътен и нежен. Това е силата на Твореца – силата на отдаването, на любовта, която изпълва целия свят на човека.

Ние сме длъжни да я предизвикаме, да я пожелаем, за да се разкрие тя като сила, която ни свързва помежду ни. Чрез нея ние започваме да усещаме всички нас като едно цяло.

Трябва само да обърнем на това по-голямо внимание, да я потърсим с любов и чувствителност. Нека започнем да я усещаме!

От 4-ят урок на конгреса, 10.11.2010

[26350]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Когато преминаваме махсом, правим ли това всички заедно или всеки по своето време?

Отговор: Махсом – това е потенциална граница. Ако се стремя да се обединя със своите другари и от отдалечаването между нас се старая да постигна голямо сближаване, с всички сили желая да унищожа тази отдалеченост, но не съм способен да направя това, аз призовавам на помощ Твореца, светлината и преминавам махсом.

Другояче казано, моето его остава с мен, но аз искам да се издигна над него. Въпреки че на предишните етапи, не съм искал това особено и аз съм се съгласявал с неговото съществуване.

Така е било до преминаването на махсом, а над махсом има две форми на съединяване: „отдаване заради отдаването” – нивото Бина и „получаване заради отдаване”- нивото хохма и кетер.

Къде ще реализирам махсом? – Ще го реализирам във връзката между нас. И тук аз не завися от нашите външни действия в отношението един към друг и проявата на симпатия. Тук е необходима само вътрешна работа.

Длъжен съм да усетя в себе си възможността да се съединя с тях вътре в нашите желания, за да може всички наши искри на отдаване да се обединят заедно. Само като пожелая това, аз ще премина махсом.

Но всички наши егоистични свойства остават. Нали ние все още не сме поправили своето его, а само сме се издигнали над него, желаейки да съединим нашите страстни желания към духовното, към свойството отдаване.

И ако нашите искри на отдаване се съединят заедно, то това вече е готов съсъд за светлината хасадим, защото такъв съсъд вече има свойството „хафец хесед” (пребиваване над своя егоизъм). И тогава човек започва да усеща царстващата навред висша светлина.

Над махсом същата висша светлина запълва със себе си цялата реалност, но ние не я чувстваме. И само когато нашите точки в сърцето започнат да се съединяват във връзка, в плътност, в сбитост между тях, изведнъж аз ще усетя всенапълващата светлина. А те вече са я разкрили и са станали датчик за нея.

Ние с вас се намираме сега в това състояние. И на нас не ни е необходимо да летим в друго измерение или към друга галактика.

Светлината пребивава между нас и не ни достига само чувствителност към нея в органа за усещане. И колкото повече сближаваме сърцата, толкова повече разкриваме светлината, намираща се между нас. Към това отиваме с взаимно отдаване и желаем това да се случи.

От 2-ри урок на конгреса, 09.11.2010

[26413]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „Нощта на невестата”:

„Времето за поправяне се нарича нощ. А на следващия ден невестата отива към хупа…”

Над този свят, в световете Брия, Ецира и Асия се намират нашите разбити души, а също деветте ниски сфирот на Малхут на света Ацилут, от хохма до малхут. Нейният Кетер (К) се разполага отгоре, в света Ацилут и представлява само точка, а останалите девет сфирот лежат под парса, в световете БЕ”А.

Състоянието на душите в световете БЕ”А се нарича „нощ”. Издигайки се към Малхут на света Ацилут, те я задължават да издигне своите девет сфирот, които сега остават незабелязани в мрака.

Според степента на това как се включваме в Малхут, тя започва да издига своите сфирот в Ацилут и се превръща в кли. Това и позволява да се съедини в едно цяло със З”А, което се нарича „хупа” (буквално – сватбен балдахин, полог, масах, под който става зивуг, бракосъчетанието). С други думи, става дума за обединение, зивуг.

З”А се нарича Творецът, а Малхут – Шхина. Тяхното единство ние и трябва да достигнем. Кога ще стане това? Издигайки своите желания в Ацилут, ние предизвикваме издигане на всички светове. Малхут (БОН) се изкачва на степен САГ, а З”А (МА) – на степен АБ. Това е тяхното бъдеще.

Всичко това ние постигаме и усещаме в нашето обединение. От нивото на зивуг АБ-САГ ние получаваме светлина и напълваме своите души, намиращи се долу, в Малхут.

От урока по Предисловие на Книгата Зоар, 14.11.2010

[26464]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За да придобием ново възприятие, ни е необходимо по-голямо желание, което да ни позволи да заменим тенденцията да поглъщаме в себе си със стремеж към отдаване.

Този преход към обратното възприемане на света, към стремежа да отдаваме, е изключително труден. Той е подобен на раждането, а раждането, дори във века на съвременната медицина, винаги е необичайно действие.

Защото бебето се откъсва от особеното място, към което е било прикрепено. Там, то е получавало особена храна, защита. Там са действали особени закони за развитие. Средата не го е отхвърляла, а го е отгледала.

Но сега, то влиза в недружелюбен свят, в ново обкръжение, където трябва да живее и расте. Това е безпрецедентен обрат в живота.

Същото се случва и при духовното раждане, когато се разкрива новият универсален орган на чувствата, на външните (извън матката – този свят) усещания, основаващи се на отдаването и в тях ние започваме да усещаме новия свят.

На Конгреса, ние направихме голяма крачка напред в тази посока. Много искахме да се родим, макар и малко, усетихме родилните болки и видяхме, че не сме способни на това. Почувствахме как нещо ни спира и веднага ни отблъсква назад.

В съчетание с добрата сила, увличаща ни напред, ние усетихме лошата сила, която ни отблъсква обратно в майчината утроба и не ни дава да излезем извън нейните предели – този свят, не ни позволява да усетим новия свят.

Необходимо е да бъдат изпитани няколко такива родилни болки, докато най-накрая не се родим. Колко именно и с какво темпо – това зависи от нас. При всички случаи, без тях процесът на раждане няма да завърши – няма да излезем навън.

При раждането се сблъскват две сили – нашият натиск отвътре и обратните тласъци отвън. Тяхното противоборство поражда в нас ново силно желание да се окажем в духовния свят. Без това желание няма да преминем.

В Тора, родилните болки се наричат „египетски наказания”. Нашият егоизъм трябва да преживее десетте (пълната доза) бедствия, които се отпечатват върху желанието и го превръщат във формата на съсъд, кли. Така, от безформеното „парче глина” възниква съсъд, който е готов да получи висшата светлина, духовния свят.

Необходимо е да преминем през родилните болки, за да приемем правилната форма, без която не е възможно да усетим нищо духовно. Именно в този процес ние влязохме на Конгреса. А светлината – тя е около нас в очакване да влезе някъде.

От урок по статия на Рабаш, 12.11.2010

[26394]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Ако усещам своето отделение от приятеля, или може би той се е отделил от мен, мога ли да кажа, че същото ми се случва по отношение на Твореца? Какво да направя в тази ситуация?

Отговор: Ситуациите могат да бъдат различни; затова,  ако говорим за един приятел, паралелът с Творецът е възможен, но не във всички случаи. Има нещо друго – до колко аз оценявам групата и целта, която разкриваме между приятелите. Групата, целта и Творецът са едно.

Само групата е съсъдът, желанието (кли), докато Творецът, свойството отдаване, е светлината, която напълва желанието, която се проявява в желанието до степента на тяхното взаимно подобие. Накрая, съсъдът и светлината стават напълно подобни, постигайки свойството на взаимно отдаване и обединяване; те стават неразделими.

Следователно, човек трябва да придава на групата дори повече важност, отколкото на Твореца. Групата е средство, без което не мога да Го постигна, и на този етап важното за мен е средството. Рабаш дава пример с неважен правителствен чиновник, от когото аз завися повече, отколкото от цялото правителство: докато министрите са заети с държавни дела, чиновникът взима конкретни решения за моя случай – или го одобрява, или го отхвърля.

Групата е среща на нашите малки желания, които се стремят да разкрият Твореца, свойството отдаване. Аз трябва да реша веднъж завинаги: не мога да се обърна към Твореца сам. Моето обръщение се случва в групата, а колкото до Твореца – аз не знам кой е Той, но Той ще се разкрие в групата.

От урока по статия на Рабаш, 05.11.2010

[26123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Дойдох на конгреса с огромното желание да пробия егоистичната си обвивка, но не ме напуска чувството, че мога, че трябва да направя нещо точно сега, а не го правя.

Страхувам се, че конгресът ще свърши и ще остане само впечатлението, а в мен нищо няма да се промени. Какво трябва да направя сега, веднага, в тази минута, в тази секунда, в този миг?

Отговор: Всички ние си задаваме този въпрос. Сега, ти си съединен с всички, стремиш се, очакваш и именно това ще остане от целия твой живот. Не е известно как ще премине той, но това завинаги е записано на твоята сметка в духовното.

Написано е, че когато душата на човека попадне във висшия съд, ѝ задават въпроса: „Занимавала ли си се с Тора (желала ли си да привлечеш светлината, връщаща към източника)? Очаквала ли си спасението (за да се издигнеш над своето его към втората си природа)?”.

Именно това се стараем да реализираме тук. И ако всеки от нас чувства, че е длъжен да направи нещо и не е способен – това също е хубаво.

То е много неприятно и напомня на родилните болки, защото ние искаме да родим нашето следващо състояние, а не можем. Но именно от тези усилия, в нас свише се ражда новото стъпало.

Какво да направим? Нека още малко да отворим своето сърце, още повече да се съединим с другите, още по-силно да усетим, че Творецът трябва да се разкрие между нас, да се възцари в нас като по този начин ни сближи и така ни издигне към нашата втора природа.

Именно за това пишат кабалистите. Днес, ние се намираме в такова състояние, в което пред нас се разкрива целия материал – всичко вече е обяснявано много пъти. Трябва да положим още малко усилия, но не в обучението и разпространението, а именно в съединение като днешното – на този конгрес.

Постарай се да усетиш всички в своето сърце и нека Творецът извърши тази работа! А, където чувстваш, че не си способен да го направиш – привлечи Го там!

Творецът казва на Моше (Моисей): „Да отидем при Фараона!” – както хващаме малкото дете за ръка. Защото Моше (Моисей) в нас, точката в сърцето се страхува от Фараона. Това е ясно!

Срещу това чудовище – нашето его, не сме способни нищо да направим! Аз чувствам, че искам да го преодолея, но не мога. А в следващия миг изобщо не желая това – той властва в мен. И така отново и отново – всеки път.

Малката искра, останала в мен от предишното духовно състояние не може да направи нищо. С нейна помощ, аз трябва да се уловя за Твореца и тогава ще мога да се противопоставя на своето его. Защото то е чудовището в нас, с което ние, разбира се не можем нищо да направим.

Аз само държа Твореца за ръка и искам да бъда с Него – като дете, което дърпа възрастния за ръката и го моли да му даде онова, което иска.

Именно по този начин трябва да напредваме: „Искам да се съединя с другите! Искам да постигна нашето единение! Искам да постигна желанието, в което Творецът ще се разкрие!!”

Аз се хващам за Твореца с помощта на тази малка искра, но това е само искра, а аз трябва да Го обхвана целия, да се съединя с него.

Тогава, това его, този Фараон ще започне постепенно да изчезва, докато съвсем се изгуби. А аз ще остана с Твореца, в единението с другите точки в сърцата на другарите и по този начин ще се разкрие новото духовно стъпало.

От 4-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[26363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: При откриването на конгреса, когато представителите на всички страни се качваха със знамената на сцената, аз плаках от радост, чувствах се свързан с всички, усещах желанията на другите хора, тяхната грижа и любов.

Какво беше това – психологическо усещане или духовно?

Отговор: Това е прекрасно, добро, сърдечно вълнение, но все още не е духовно усещане. Духовното усещане – това е постигането на корена: от къде идва всичко и защо, къде се намираме.

Това усещане трябва да ни доведе до състояние, при което ние се намираме в океан от някаква сила, която ни съединява над времето и пространството, поддържайки ни.

Тогава човек губи усещането за тялото си. Той все още се идентифицира с тялото, но смята, че то е на по-ниско ниво, отколкото е той самият. Тогава ние усещаме, че принадлежим на същата сила, включени сме в нея и се разтваряме в нея.

Това, което сте почувствали на откриването на конгреса е стъпалото преди духовното усещане. Да се надяваме, че много скоро ще го постигнем.

От 4-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26372]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→