Посредством обкръжаващите светлини (ор макиф) и кръглите келим (келим де игулим) ние се движим напред и се придвижваме из духовното пространство от състояние в състояние.

Кръглите келим, желания, съсъди – се отличават с това, че са лишени от екран (масах) и не извършват ударно взаимодействие (зивуг де акаа) според степента на подобие със светлината.

Само екранът придава на съсъда това подобие, тази връзка, благодарение на която кли само определя насоката на движение.

Но в кръглото кли още няма екран, който би построил неговите желания по права линия, отгоре надолу, според степента на съответствие на свойството отдаване. И независимо от това съсъдите без екран също живеят, движат се и се изменят под въздействие на обкръжаващата светлина.

Наистина, как бихме се придвижвали из нашия свят през целия подготвителен период към махсом и вход в духовната реалност, ако не ни въздействаше обкръжаващата светлина?

Какви средства бихме използвали? Нали нямаме екран? Излиза, че бихме се носили по течението и случайността?

Но ако келим все пак са привлечени към екрана, ако в тях се пробужда точката в сърцето и дава първоначален импулс към поправяне, към истина, то те попадат под въздействие на обкръжаващите светлини.

Тези светлини действат съобразно с усилията на кли, с неговото желание и потребност, колкото и “глупаво” да е.

Така и децата не знаят точно как да се движат напред, не разбират смисъла на своите действия и независимо от това растат и се развиват. Всичко това е благодарение на окръжаващите светлини.

Мен са ме довели в група, и аз правя това, което е добре в очите на другарите. Без разум и сили, аз все още не разбирам това, което се случва, но чувствам, че е важно за мен.

Докато човек не встъпи в духовния свят, той не знае жив ли е или е мъртъв, не разбира защо и как живее. Ние изобщо не се ориентираме в реалното положение на нещата, докато не разкрием Твореца, та макар и в най-малка степен.

И затова нас ни водят обкръжаващите светлини. Ние ги привличаме и искаме те да ни въздействат.

В тъмнината, без екран, без намерение за отдаване, в егоистичното намерение ло-лишма, неизбежно произтичащо от разбиването, ние все пак се стремим към лишма, към отдаване. Нека се боим, нека не желаем – но вече не сме безразлични към това.

И затова в такава ситуация на нас ни въздейства светлината, отнасяща се не към линията, а към кръга – към обкръжението на другарите, в което работим.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 15.11.2010

[26587]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако в света не съществува възнаграждение и наказание, то къде съществуват?

Отговор: В нашия свят има възнаграждение и наказание, добри и лоши хора, тук има всичко, което виждате и разбирате.

Казано е: „Светът се движи по неизменни закони”. В рамките на нашия свят във всяко общество, във всяка страна и във всяка цивилизация съществуват свои закони.

Ако отидеш в детска градина, училище, заведение за възрастни – навсякъде има свои закони на общуване, възнаграждение и наказание за тяхното съблюдаване. И така, където и да отидеш, всяко място си има свой устав от закони за група от хора, за обществото или народа.

Но ако говорите за печалба или загуба на човек по отношение на духовния свят, то неговите земни постъпки нямат отношение към духовното ниво.

Те влияят на следващите кръгообороти от души, но не и на разкриването на Твореца от творенията, разкриване на духовния свят, „светът свой да видиш приживе”. И както обяснява Тора, излиза, че този човек нищо не е свършил.

Ние учим, че единственото свободно действие на човека в този свят е усилието му към единение в групата, а всички останали действия не са негови.

Влизаме в сметката само доколкото всеки път избираме по-доброто обкръжение, за да достигнем целта на творението.

От 2-я урок на конгреса, 09.11.2010

 [26410]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Има ли връзка между частното и общото управление?

Отговор: Да, между тях има двустранна връзка. Общото управление е свързано с отделните части, а също така въздейства върху системата на душите – и всичко това е съобразно с реакциите на всяка от тях.

Душите, намиращи се в окръжността на системата, са длъжни в крайна сметка да създадат единна линия. За да намерят всички своето място в нея, е необходимо частно управление над всяка.

Затова в системата съществува програма за общо и частно управление, действаща отгоре надолу. Ще я обозначим с жълт цвят.

Но това не е достатъчно. Сега от всеки се иска ответна реакция: доколко аз сам искам да напредвам и добавям свои усилия към натиска, който ми оказва управлението? Ще добавя ли своята сила към силата на светлината?

Светлината действа в своето време, блъскайки ме напред с удари, искам това или не. Този процес се нарича „беитò”. А освен това аз сам мога да ускорявам и да се включвам в процеса, без да чакам действието на светлината.

Такова ускорение се нарича „ахишéна”: аз привеждам своето желание в съответствие с желанието на Твореца, с изправянето, с окончателното съвършено състояние.

В това се състои цялата ми работа: да добавям своите сили, неутрализирайки сам по този начин силата на светлината. Аз искам да поема програмата на управление, да я разбера и да я осъществявам самостоятелно.

Точно заради това сме получили точката в сърцето, към това, всъщност, се и стремим – да познаем програмата на творението и да я изпълним.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 15.11.2010

[26602]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В науката кабала ние изучаваме как да изправим желанието си, което е и целият материал на творението.

Да го изправим до такава степен, че да усетим Силата, царуваща в мирозданието – Твореца, светлината. Освен тази Сила и желанието няма нищо друго.

Разкритието се осъществява съгласно закона за подобие на свойствата: желание да усетим силата на светлината в степента на своето подобие с нея.

Програмата и целта на творението се състоят в това желанието да разкрие напълно светлината. А значи – нужно ни е да изправим себе си до пълно уподобяване на свойството на светлината – отдаване.

Затова е била създадена системата на световете, която ни помага да променяме желанието по подобие на светлината. Първите крачки правим в този свят, а след това се издигаме в световете Асия, Ецира и Брия. Тук, в деветте по-долни сфирот Малхут в света Ацилут, се намират разбитите души.

Кетер, висшата сфира на Малхут, лежи над парса, в света Ацилут, където действа свойството отдаване. А под парса действа свойството получаване.

Малхут получава сили от Зеир Анпин. Той за нас е висш и даващ, от него получаваме всичко. От своя страна Зеир Анпин се намира във връзка с по-висок парцуф от света Ацилут – Аба ве-Имa (АВ”И), част от който се явява ИШСУ”Т.

А още по-високо лежи парцуф Арих Анпин (А“А), който получава светлина от Безкрайността (Ейн Соф) и я предава надолу по веригата към Малхут.

Главното за нас е как ние, разбитите души от световете БЕА, ще се издигнем до Малхут де-Ацилут. Защото, включвайки се в него, ние се включваме в процеса на изправяне. Светът Ацилут изправя разбитите желания, пребиваващи в егоистично намерение.

Самото желание не се променя, то е материал, с който нищо не може да се направи. Но да използваш желанието можеш двояко: или за да го напълниш отвътре посредством получаване, или за да отдаваш. Във вторият случай то ще бъде заради отдаване на другите.

Как е възможно това? Благодарение на любовта, на обединението с другите.

Книгата Зоар ни помага преди всичко на първият етап – при подема в света Ацилут. Порядъкът на действия е следният:

1. Ние отправяме молба за изправяне (МАН).
2. Към нас идва отговор (МАД) във вида на обкръжаваща светлина (ор макиф), който ни придава сила.
3. Ние се издигаме нагоре към Малхут де-Ацилут.
4. Малхут повдига нашата молба към Зеир Анпин.
5. Той ѝ дава сили и изправя душата.

По този начин ние винаги работим със светлината. За да изправим желанието с намерение за отдаване, ние работим над обединението, което можем да постигнем единствено под въздействието на светлината.

От урока по Предисловие към Книгата Зоар, 15.11.2010

[26566]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че на Конгреса ние създадохме ново кли. Скоро обаче, аз ще се върна в своя нормален егоистичен свят и отново ще вляза в контакт с хора, които не следват духовния път…

Отговор: Човек няма да може да върви напред, ако не създаде свой кръг. Всеки има нужда от група – виртуална или физическа, но тя трябва да бъде средата, която ще му въздейства по-силно от егоистичното общество.

Човек е длъжен да формира такава среда, която да определя мислите, желанията и ценностите му. Иначе е загубен, защото следва общата егоистична среда. В това се състои нашият единствен избор и ако не го направим, няма да можем да напредваме.

Сега, след Конгреса, аз се върщам в къщи. И къде са моите мисли? Какво ме тревожи? Страхувам се от мига, в който ще премина от връзката с духовното общество към връзката с материалното общество.

Ще усетя ли това щракване, след което всички мои помисли и желания се окажат от другата страна, в общото блато? Как да не изпусна краткия миг на прехода?

Ето за това трябва да се тревожа и да преживявам. Това е нашият пропуск, който ни струва толкова години и усилия. Всичко останало не е проблем. Проблемът е само, че пристигам в къщи и се успокоявам: „Отлично, конгресът свърши. Сега да се върнем към обичайния си живот”.

И тогава – край. Всичко, което е било изчезва в клипа.

Единственото действие, което зависи от мен е да се прикрепя към духовна среда, към група, за да бъде тя близо и да ми въздейства по-силно от материланото обкръжение.

Също както изплашено дете, което се държи за възрастния, надявайки се, че това ще го спаси от всички проблеми. Хващайки се за големия, опирайки се на него, то е сигурно, че вече всичко ще бъде добре. По същия начин и ние трябва да се прилепим към духовната среда.

Разотивайки се, не изпускайте от очи групата, вслушвайте се в нея, сякаш на ушите ви още има слушалки, припомняйте си за духовното с нашите песни.

Няма значение къде се намираме и с какво се занимаваме – като фон винаги трябва да звучи нещо родно, заимствано от групата. Транслация на урок, който едва се чува през минимизиран прозорец, все пак прониква в подсъзнанието.

И задължително надниквайте в моя блог. Там казвам всичко най-важно. Дори снимките, които се публикуват, аз подбирам много старателно. Добре е блогът да се чете ежедневно, защото до следващия ден, материалите в него губят сила. Всички ние се обединяваме около блога и сутрешния урок.

От нас не се иска нищо друго, освен старание – в това се състои изборът на по-добра среда. А светлината върши своята работа. Всеки трябва да се погрижи за това как да се приобщи към силна духовна среда, за да не загуби духа, които отнася от Конгреса.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 12.11.2010

[26553]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се молим за разкриване на точката в сърцето на близък човек?

Отговор: Нашето развитите е подобно на развититето на ембрион в утробата на майката. Всяка част се развива в определен момент и последователност.

Ние не разбираме защо се случва така, но с изучаването на сфирот и трите линии – КАХАБ, ХАГАТ, НЕХИ, започваме да разбираме как протича това развитите (това се обяснява подробно в 11 и 12 част на „Учението за Десетте Сфирот”).

Аз не отговарям за началото на развивитието на всеки човек – това зависи от корена на душата му. Моите деца или внуци може да нямат никакво отношение към кабала и да остават равнодушни към духовното, а някъде в Аляска се пробужда човек и не може да живее без това.

Всичко зависи от това, дали душата е достигнала своето развитите или не. Така че, аз не трябва да се моля Творецът да промени реда на развитие на този общ „ембрион”.

Единственото, което трябва да направя е колкото се може повече да работя в група. Нашата основна задача е да постигнем единство помежду си!

Благодарение на него, ние ще влеем в този развиващ се плод свеж и мощен поток от кръв. Ще ускорим общото развитие и всичко ще се развива по-бързо, като при това бъде съхранена правилната последователност.

Така че, ние трябва да ускорим нашето развитие и за сметка на това, да ускорим общото развитие.

От 8-мия урок на конгреса, 11.11.2010

[26541]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Забравяме, че не трябва нищо да правим, а само да молим Твореца да направи онова, което искаме!

А ние мислим как да накараме своето сърце да се разкрие, как да се свържем с другия, как той да се свърже с мен…

Изобщо не трябва да мислим за това! Представяме си връзката в нашия егоистичен разум, но това изобщо не прилича на онова, което мислим!

Това е ниво на висшия свят – пред нас се разкрива нова реалност! Трябва само да помолим – нищо повече!

Учим, че всичко става чрез молбата. Издигаме молитвата МАН, в отговор идва обкръжаващата светлина МАД и поправя всичко, а ние само присъстваме при поправянето. Всичко се случва свише – от нас е необходимо да дойде само искането, молбата, стремежа.

Проблемът в тази точка е обръщаме ли се към Твореца или се опитваме да направим всичко самостоятелно. Именно в тази точка правим грешка и засядаме в нея дълги години, като не сме в състояние макар и малко да променим посоката, да разберем, че няма нищо, освен обръщението, искането, молбата!

За да постигнем тази молба, ние трябва да се постараем, но само за нея. Ако се опитваме самостоятелно да изградим правилната обща система, основаваща се на любовта и дружбата, това ще бъде дълъг път, който ще ни доведе до разбирането, че се отдалечаваме от целта, че не сме искрени, че се ненавиждаме помежду си и не се приближаваме към единството.

Кабала трябва да ни доведе до много точен анализ – не се опитвай да се съединиш с другия, защото не си способен на това. Ти си егоист – той също. Това може да направи само висшата светлина – тя трябва да дойде и да ни спои. Само тя!

Затова, не търсете връзката един с друг, тъй като е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Тоест аз и другарят, а Творецът между нас, „правещият мира във висшето, ще направи мира в нас”  (осе шалом бемромав, ху иасе шалом алейну).

Всяко наше обръщение един към друг, без силата, която да ни свързва помежду ни, е фалшиво поведение. Когато се прегръщаме, ние не искаме да го правим или го правим на нивото на нашия свят.

Любов, съединение или дружба искаме ние един от друг? Само на нивото на този свят. Кой от нас може да стане поръчител за друг или за самия себе си? Откъде имаме сили? Можем да се устремим един към друг само чрез висшия, който изпълва цялото пространство между нас.

Ако поискаме Той да напълни пустотата, да ни свърже помежду ни и през цялото време да присъства между нас – това ще се стане с лекота. Науката кабала е призвана да ни доведе до правилното отношение, а ние, в своята егоистична природа през цялото време бягаме от това.

Хайде да не забравяме, че „няма никой друг освен Него”! Творецът изпълнява действието, но за да се случи то, ние трябва да го предварим със своето желание. Това се нарича „сключване на съюз”. Подписваме с Твореца договор – ние искаме, а Той изпълнява. 

Подобно на малките деца които вървят и теглят след себе си възрастните, ние привличаме висшата сила, за да поправи създадената от нея природа и тогава да станем равни на Твореца.

Не можем да постигнем поръчителство, дори и да го поискаме истински. Когато започнем да говорим за единството, трябва да си спомним условието: „Исраел, светлината и Творецът са единни”. Аз, ближният и Творецът между нас – само тримата заедно, можем да постигнем истинското помиряване и съвършенство.

Именно стремежът към съединение в групата ще ни доведе бързо до осъзнаването, че трябва да се обръщаме за каквато и да е помощ към Твореца!

От 8-ят урок на конгреса, 11.11.2010

[26547]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Молитва, Намерение, Поръчителство - Няма коментари→

Предисловие към книгата „Зоар”, „Нощта на невестата”: „Когато се съединили заедно Зеир Анпин и Малхут, и Малхут вижда мъжа си.

Защото няма да може тя да види своя мъж, докато не се съберат всички те. И зависят те един от друг”.

Малхут включва в себе си всички души. Без тях, тя е само една точка в света Ацилут, точка на Кетер, не притежаваща нищо свое.

Отдолу, в света БЕА се намират разбитите души – с други думи, аз и групата. Аз искам да се обединя с другарите си и моето желание се издига в Малхут, оттам – в Зеир Анпин, а оттам – още по-високо, към Безкрайността (Ейн Соф).

По такъв начин, единственото, което постъпва в Малхут, е моето желание да се включа в групата, когато със сила се тласкам към нея.

Аз искам това все по-силно и само такъв натиск се издига нагоре, за да се включи в Малхут де-Ацилут. Само той представлява МАН – истинската молитва за поправяне.

От урока по „Предисловие към книгата „Зоар””, 15.11.2010

[26560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В духовното, ако не отидеш до края, значи  не работиш с цялото си желание.

И тогава, това изобщо не се отнася към твоя духовен напредък. Но ти дори не знаеш, къде е този край – максимум. Можеш само да си го представиш.

И ето, ние стигнахме до състояние, в което пожелахме изцяло да открием духовния свят – всичко, което бихме могли само да си представим. С такова максимално намерение дойдохме  на конгреса. Само това желаехме и не по-малко от него – да се „разтворят небесата“.

И какво ни се разкри, вместо това?  Доколко вътрешно не сме способни да се приближим дори на йота до него! Ние не можем да приемем необходимостта да се обединим, да отменим себе си.

Щом стана дума за връзката между нас, за вътрешната работа, която тррябва да извършим,  изведнъж настъпи охлаждане на желанието ни. Ние не сме готови да постигнем духовния свят на такава цена!

Тоест грешно сме разбирали висшия свят, не сме го осъзнавали като свойството отдаване, над нашия егоизъм.

Но почувствахме тази необходимост. След трите дни, изпълнени с  много вътрешни действия, ние излязохме разочаровани.

И разочарованието е от това, че не сме способни, не желаем да постигнем истински духовното. Ние желаем да останем в своето определение  за духовното, просто като хубаво, вечно и приятно в нашите сегашни (егоистични) желания.

А какво открихме? Лявата линия, своето зло начало – това, че искаме да получим духовното в своите егоистични желания, както и в материалния свят.

Защо не получихме? Ами в духовното не трябва да получаваш нищо – то е отворено. Ако искаш да отдаваш, моля – всичко е разрешено, всичко е възможно. Никой няма да го открадне.

С други думи, вътре в своето его открихме, че нашето определение за духовното е било погрешно. Това ще ни се разкрива на всичките 125 стъпала!

И сега виждаме, че нашата природа е противоположна на духовната, че не сме способни и не можем да я постигнем, и че ни е останала единствена възможност – само да се обърнем към Твореца, само да Го молим. Това вече е дясната линия. Ние трябва да се издигнем над себе си. И от това ще възникне средната линия.

Но ние извършихме голяма работа – отчаянието, което ни обхвана, мъката,   безизходицата се разкриха  в нас, като неспособност да постигнем духовния свят в нашите егоистични желания.

Тъй като всъщност, ние молихме духовното да се разкрие именно в тях, а не в отдаващите желания. И сега, след осъзнаване на злото, ние ще преминем в дясната линия, ще се поправим и ще постигнем средната линия.

Ето защо, това, което направихме на конгреса е огромно постижение – то вече наистина е началото на духовния път.  Такова нещо, в такива мащаби, в големия егоизъм на последното поколение – не се е случвало никога.

За това Баал аСулам пише: „Аз се радвам на разкриващите се грешници, защото причината за това е „светостта на  деня“”.

Огромна светлина трябваше да се излее свише, за да ни покаже, доколко не желаем, не сме способни, доколко сме противоположни на духовното, до каква степен не искаме да мислим за съединение и любов между нас.

Именно това е „светостта на деня“, тъй като ние се обединихме заедно в нещо, защото все пак, пожелахме да се извисим духовно.

Разкри ни се стъпалото, желанието, над което ние всъщност трябва да се издигнем. Но засега не можем, още не сме способни, но сме длъжни да го направим, за да се издигнем на първото стъпало на духовната стълба.

Ето защо, аз съм много доволен от резултатите на конгреса и много се надявам в близко бъдеще вече да разкрием трите линии, както и средната линия.

От програмата „Седмична глава“, 12.11.2010

[26442]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата Зоар изисква от нас особена подготовка. Защото това е най-мощният източник на светлина, силата, която ще промени нашата природа, ако ние се подготвим правилно за работата с нея.

Преди всичко в своето текущо състояние ние трябва максимално да съответстваме на висшата светлина, която ни носи Зоар.

Затова ние се стараем колкото се може повече да се уподобим на авторите на Зоар – раби Шимон и 9-те му ученика.

Самите те разказват, че в началото на духовната си работа, при разкриването на Зоар, на светлината Хохма на света Ацилут, те внезапно са били обхванати от взаимна ненавист.

Светлината, която привличат, свети в техните желания и, независимо от порива към единство, между тях възниква отблъскване. Заставайки пред сиянието на Зоар, те виждат, че са му противоположни.

Пътят започва с разкриването на злото и човек трябва да усеща това всеки път. Иначе неговата първа крачка ще е погрешна.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като подправка, защото криещата се в нея светлина възвръща към Източника”.

Става дума за трите линии. Злото начало – това е лявата линия, Тора – подправката –е дясната линия, светлината, връщаща към източника, и средната линия – това е вече нашата изправена душа, желанието на лявата линия, изправено с намерението на дясната линия.

Злото начало, егоизмът, не идва само, а под въздействие на светлината. Тогава ние се обръщаме към дясната линия, към Тора, и светлината, идваща свише, ни връща към Източника, Твореца, към средната линия.

С разкриване на злото започва всеки етап по пътя на сближаване с Твореца, от нулата и до края на изправянето. Даже групата на раби Шимон, намираща се на много високи нива, е преминавала през същите тези фази.

Без да разкрием своя ненавистник, ние не можем да се занимаваме с кабала и да привличаме светлината. С всички сили ние се стараем да се обединим – и тогава чувстваме, че нашето сърцето е глухо, вкусът в устата ни е блудкав.

Но целта е велика и това извиква потребността от светлината, от Твореца, който ще дойде и ще ни изправи. Ние повече няма да Го оставим на мира, докато Той не се появи и не създаде връзка между другарите, за да станем общо кли, в поръчителство, като един човек с едно сърце, в единно желание.

Аз изисквам това. И нека не зная точно какво означава, нека в мен няма ни най-малък импулс към обединение, все едно аз крещя заедно с всички.

Така ние пристъпваме към четенето на Зоар, изхождайки от желанието да се обединим. Защото сплотеността ни позволява да привлечем висшата светлина. Отначало всеки сам за себе си, а след това посредством обкръжаващата светлина (ор макиф) ние идваме до единството.

В това единство и получаваме висшия свят. Духовната степен се проявява в нашите взаимовръзки.

Отначало ние разкриваме злото начало между нас (1), а после изискваме светлината, която да ни обедини (2). Тогава светлината върши своето дело и ни обединява в средната линия, в общото желание (3).

От урока по Предисловие към Книгата Зоар, 14.11.2010

[26471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→