В нашия свят, всеки от нас има едно много малко желание за духовното – точката в сърцето. А цялото сърце – това е нашият егоизъм.

Разбира се, става дума не за физическото сърце – помпа, а за желанията. И тъй като аз имам само едно мъничко желание за Твореца, не съм способен да получа нещо повече от тънко светене от духовното, напълващо наслажденията на целия наш свят.

За да стана подобен на Твореца е необходимо да се съединя с ближния, защото Творецът може да бъде усетен само в желанието за отдаване, т.е. помежду ни. Опитвайки да се съединя с ближния, започвам да разбирам, че не съм в състояние да  искам това.

Но е необходимо да продължа да полагам усилия в следната последователност:

● действам със цел да се обединя с другарите,

● разкривам ненавистта към другарите,

● постепенно осъзнавам важността на целта – свойството отдаване,

● в мен дори възниква потребност да отдавам,

● обкръжаващата светлина поправя в мен свойството отдаване.

Тогава, какво не ни достига, за да се обединим и наслаждаваме? Както малкото дете не разбира какво искат от него, когато изискват то да се държи добре, така и ние възрастните не разбираме, че ни липсват някакви условия и действия, благодарение на които да разберем какво се иска от нас.

Само затова, Творецът е „разбил“ общата душа (общото желание), разделил я е на безкраен брой – да кажем на седем милиарда души, за да можем да си изясним какво не ни достига, за да се наслаждаваме от Него.

Да предположим, че Той е някакво неизвестно за мен ястие, което няма да взема, докато не ми се прииска да го изям. Но защо да поискам това?

Точно, за да се въоръжа с правилното желание, съществува работата по обединението между нас. И посредством нея, аз разбирам какво трябва да желая.

А след като се опитаме да се обединим, ще се разкрие ненавистта ни към другарите. И тогава, едновременно с това, което влагам в останалите и останалите – в мен, ние ще разкрием важността на целта.

И разбира се, през цялото време ще ни въздейства обкръжаващата светлина. И като следствие от нейното въздействие, в мен започва да се появява потребността от свойството отдаване – иска ми се да го усетя, да го придобия! И вече започвам да чувам, че това си струва, че е нещо голямо, особено и високо.

Казват ми, че с помощта на желанието за отдаване, аз ще премина в друго измерение, където ще се намирам над всички проблеми и над целия този свят – при това, ще изляза в него тук и сега!

Освен това не умирам, а придобивам допълнително свойство – тогава, защо пък не? И моето егоистично желание се съгласява: „Хайде, нека да имаш и свойството отдаване!”

И това се нарича „ло лишма” (да желаеш духовното егоистично, заради себе си). Тоест това се случва постепенно, по естествен начин, защото тези изменения са заложени в нас от природата.

По този начин, аз имам важността на целта, а след това се появява потребността от отдаване и ако постигна пълната степен на своите усилия, то обкръжаващата светлина вече ми въздейства и разкрива в мен свойството отдаване – макар и съвсем малко. Но това е вече достатъчно, за да се докосна до Твореца и да Го усетя.

Първият контакт с Него е най-важният и най-трудният, но затова пък, след това човек вече не се нуждае от по-нататъшни обяснения – той започва да разбира самостоятелно за какво става дума.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 02.11.2010

[27833]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Творението трябва да се уподоби на Твореца по свойства, да се повдигне на Неговото ниво, за да бъдат на степента на вечността и съвършенството.

За това Творецът дава на творението разбито състояние. Така както даваме на детето разбит конструктор, лего, за да го събере, достигайки нивото на създателя на играта.

Нашата история е започнала в света на безкрайността, където Творецът ни е създал като единна душа, единно желание. След това я е разбил и ние сме длъжни да приведем разбитото желание, егоистично отблъскващо се от своите части, към общото желание, към подобие на Твореца.

Самият Творец е Даващ. От една страна, Той е създал противоположно на Себе си желание да получава, а от друга страна, му е предоставил възможност да придобие свойството отдаване. Тогава то ще стане желание да получава за да отдава, като по този начин творението точно ще се уподоби на Твореца.

Творението само трябва да придобие това поправяне, това намерение за отдаване и тогава ще разбере цялото мироздание. Ето защо от света на Безкрайността, от състоянието на съвършенство и подобие на Твореца ние сме се спуснали в нашия свят.

Това може да бъде сравнено с разделяне на цялостна картина на отделни късчета мозайка, които се смесват и идват до пълен безпорядък, противоположен на изначалното състояние. Така ние се оказваме в най-ниската точка – в този свят.

В Безкрайността желанието е било общо, съгласувано с всички свои части и е действало като едно цяло. Сега тази система се е разбила на огромно множество късчета, които са объркани, потънали в тъмнина, не разбиращи случващото се и са отчуждени едно от друго. Става дума за нас, в този свят.

Оттук ние сме длъжни отново да се повдигнем и да придобием съвършенството на Безкрайността, да съберем свой «конструктор», така че всички души да се съберат в една. Тази работа се нарича «работа на Твореца», тъй като по този начин ние ставаме подобни на Него – глобалната, интегралната сила на природата.

Достигаме поетапно егоистично развитие в нашия свят, докато не се доберем до етапа на развитие на човека в себе си. Тогава природата започва да оказва натиск, за да ни принуди да тръгнем към обединение и да съберем «мозайката». Настъпва период на съзнателно участие в процеса, подготовка към подем назад към Безкрайността.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 08.09.2010

[27094]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Как да се откажа от всичко, което зная, и да приема светлината от урока, подобно на бял екран, да се уча като дете?

Отговор: Казано е, че да се учи дете е все едно да се пише на чист лист. Така и ние започваме пътя.

Човек е длъжен винаги да си представя, че неговото желание се намира пред някакво ”поле” от други желания, струващи му се чужди. И всички тези желания е длъжен да събере в едно.

Това не означава, че всички те се разтварят в единна общност. Не, всяко ще съществува само за себе си, но връзките между тях създават цялостност и хармония – такава, каквато е между частите на здравото тяло.

В първоначалното състояние, в Безкрайността, до разбиването ние всички сме били като едно тяло. А после то се е разпаднало на части, защото в него се е развило егото.

Своето его ние сме длъжни да съхраним, но да поправим. Какво означава това?

Всяка част чувства себе си отделена от другите, всяка се дистанцира от другите.

И сега трябва, от една страна, да съхраним своята личност и индивидуалност, а от друга страна, върху това да разкрием такава връзка, като че ли егото не съществува. Все пак аз не го анулирам, а работя заедно с него, за да преодолея несъответствието.

В резултат, пропастта остава долу, а над нея аз изграждам мост към всички останали части. И тогава при нас идва пълната светлина НаРаНХаЙ, заедно с минималната светлина нефеш де-нефеш, която е била при нас в първото състояние.

Творецът ни е създал като капка семе, а след това, поправяйки се и връщайки се при Него, ние използваме целия ”материал” от своето его и растем, за да станем като Твореца.

Наистина егоизмът по своята мощ точно съответства на Него. Това е ”помощ” да стана като Него, обратната страна на Твореца. Ние я превръщаме в лицева страна, поправяме разделящия ни егоизъм.

Всеки чувства себе си единен, единствен и уникален и всеки обръща своята уникалност в служба на другите, във връзка, в отдаване.

Благодарение на това аз получавам връзка 620 пъти по-мощна от моя егоизъм и разкривам светлината НаРаНХаЙ.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 23.11.2010

[27407]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Зоар не говори за физическата смърт – той говори за желанието да се насладиш, което се изправя, достигайки подобие с Твореца. Обикновеният човек още не е достигнал дотук.

Ако човек работи в духовния свят, у него има лява линия и дясна (два „ангела”), между които той строи средната линия. От лявата страна стои моето Его, Фараонът – от дясната страна е Творецът, светлината.

И в степента, в която аз мога да преобразувам желанието да се насладя в средна линия и да привлека към него от дясната линия светлина, намерение – аз създавам своя духовен съсъд (кли) с екран.

Екранът това е намерението за отдаване, а съсъдът – желанието вътре в него. Така аз строя себе си от тези две сили, а аз съм третата. И тогава започвам да съществувам в духовната реалност. Ако съм построил тази „третата”, желанието с екрана – значи имам душа!

А ако не съм я построил от тези две сили – нямам нищо, освен една точка, в която не чувствам нищо. Това е само малко желание, което въобще не зависи от мен – „желание от нищото” („ми-аин”).

Зоар пише, че ти трябва да умъртвиш егоистичното си желание – ти привличаш към него светлина, убиваш го и го довеждаш към намерение за отдаване – това ще бъдеш ти, живият.

Всичко това можеш да направиш с помощта на правилното обкръжение, което се нарича „свята група” („хевра кадиша”), защото тя ти помага да погребеш егоизма си. Така ти получаваш вечна душа – част, подобна на Твореца. Ти сам я създаваш.

А ако не – у теб няма душа, ти се намираш по-ниско от линията на живота, в този свят, където имаш само животинско тяло, материал („материал”/„хомер” – съзвучен с думата „магаре”/„хамор”). Това е най-„материалистичният” подход.

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27679]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато служих в армията, спестявах пари и чаках да свърши службата ми, за да мога да започна да пътувам. Сега мога да говоря за това, което съм видял на различни места, моите приключения, получените наслаждения. Какви впечатления получаваме, пътувайки през висшия свят?

Отговор: От мястото, където получаваме „точката в сърцето” и започваме да мечтаем за това да се издигнем в малхут на света на Безкрайността, съответно се спускаме все по-ниско и по-ниско в усещане на омраза, която разделя частите на малхут.

Колкото повече омраза разкриваме, толкова повече можем да я поправим и да се издигнем над нея. Това се има предвид с издигане от свят на свят: минус Асия -> Асия -> минус Ецира -> Ецира -> минус Брия -> Брия -> минус Ацилут -> Ацилут -> минус Адам Кадмон -> Адам Кадмон (АК), докато не стигнем света на Безкрайността.

Твоята точка в сърцето получава желание да пътува в „земята”, която е в желанието („земя” на Иврит „Арец” от думата „Рацон”, „желание”). И тогава ти се отправяш по пътя.

Приемаш светлината хасадим, която е антиегоистичен екран („пари/покритие”), проникваш в желанието, и благодарение на това покритие/пари ти избираш наслаждението/светлината хохма. Имаш желанието и „покритието”, тоест можеш да платиш за нея, така че плащаш и получаваш наслаждението. Това е твоето пътуване!

Това е пътуване в твоето желание! Целият свят е твоето желание и всички земи, които си посетил, са също части на твоето вътрешно желание. Проверил си твоите желания и си изяснил кое вътрешно наслаждение можеш да получиш в Тайланд, Европа или някъде другаде.

Същото важи за духовния свят, само че вече не е илюзорна картина, където само ти се е струвало, че пътуваш в този свят. Сега ти наистина виждаш, че това са части от твоята душа и разкриваш, че съществуваш заедно с тях, в единство, разкривайки светлината (наслаждение) вътре в сливането!

Това наслаждение е хиляди пъти по-голямо от твоите минали пътувания, където може да си видял или чул нещо или да си ял нещо, което после ти е докарало стомашно разстройство. Духовният свят е където наистина получаваш наслаждение! В крайна сметка, това е пътуване в твоето желание, само че ти се е струвало, че съществува отвън.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 22.11.2010

[27320]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Единственото, за което ни е дадена свободна воля е да усилим нашето обкръжение, за да може то да повлияе на всеки.

И само това е в нашите ръце – нищо повече не можем да променим в този живот.

Ти влезе в залата на конгреса и почувства мощно напрежение, защото ти подейства общото желание, което беше там.

Всеки гореше от огромно желание да постигне такава сила, че да можем всички да направим скок нагоре – и това ти подейства. И защо сега не можеш да организираш обкръжението си така, че то да ти въздейства по същия начин?

На всеки сутрешен урок, заедно с нас участват хиляди хора – защо не можем да си повлияем един на друг?

Ние се намираме в същата връзка, в същото поле, нима е толкова важно, че не седим в една зала, в един физически обем? В това ли е целия проблем? Защо не ни достига онази обща радост и огромна енергия на щастието?

Просто не ни достига подготовка. Всеки, няколко месеца преди конгреса чакаше този ден с надежда, със страх, с трепет и тревога. Ние четяхме и слушахме за това, разучавахме особени песни – всички се готвихме за това събитите!

Колко пари, време и физически усилия ни струваше то и разбира се, ако всичко се събере на едно място и се взриви в един миг, тогава се получава този впечатляващ резултат.

Всеки, който попадна там, почувства много силно впечатление, а също и тези, който гледаха това събитие от екрана. Но защо не можем да продължим по същия начин?

Ние постигнахме това стъпало, това извисяване на духа чрез нашата обща работа отдолу (итарута де-летата) и сега то е наше! Ние го купихме, платихме за него! Защо не можем да задържим в ръцете си всичко придобито?

Само че, трябва да помним, че съхранихме това постижение след конгреса, защото „издигат в духовното и не спускат”. Всичко, което съм постигнал е вече мое!

Но сега ме връхлетява ново непоправено желание, засенчващо всичко, което е било преди, защото то ми разкрива нов връх, на който трябва да се изкача. И аз трябва да разглеждам тази нова планина като средство за извисяване.

Така че, нека разберем какво се случи! Ние не паднахме, а получихме възможност да се издигнем! Тогава ще видим пред себе си ясната цел и трябва само да обединим нашите сили. Това е единственото действие, за сметка на което можем да се издигнем – само благодарение на сплотяването.

Ние още повече се сплотяваме в групата и това означава, че се издигаме! Светлината ме издига – самият аз нищо не трябва да правя, а само все по-силно да се съединявам с другите и тогава светлината ще ме издигне на нова висота, на ново стъпало. Това е всичко!

От урока по статията „Тяло и душа”, 23.11.2010

[27447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: По време на учене изпитвам много силна болка, предизвикана от травма. Как да се концентрирам върху намерението, а не върху болката?

Отговор: Ние разбираме, че се намраме в определен процес. С развитието на този процес, в зависимост от силите си, привличаме светлината, която връща към Източника. Въздействието на светлината определя всичко в нас.

Всъщност, то зависи от общата система. В нея действат души, удостоили се вече с разкриване. А също така, в тази система има и души, които спят дълбок сън и такива, които са на път да се пробудят.

Нашето място е по средата – между спящите и онези, които вече работят активно в общата система, помагайки със всички сили на останалите.

С помощта на съветите, които ни дават кабалистите, ние се стараем да разберем, как да се събудим – как в миминални срокове да преминам от сън съм разкриване, към реално действие.

На нас са ни предоставили възможност – дали са ни група, учител, първоизточници. Поддържат ни души, които се намират в духовния свят и се стремят да ни помогнат, както големите помагат на малките. Работата е в нашите старания.

Сега трябва точно да си изясним какво зависи от нас, как да не разсейваме оскъдните си сили и да не сбъркаме. Защото, ако човек не знае как да направи това, по-добре е да седи и нищо да не прави. А ако прави, тогава да е точно онова, което се изисква.

Светът и така е пълен с глупости и излишества. Ако прибавим към тях и своята част, направо ще се погребем под безполезни действия, ще свърнем от пътя далеч встрани.

Най-мощното средство за напредък е светлината. Нейното действие, идващо като резултат от всяко наше усилие, завършва поредната крачка към поправянето. И затова, във всяко състояние, ние трябва да виждаме преди всичко действието на светлината.

Осъзнавайки и приемайки факта, че причина за всичко е светлината, ние трябва да сме благодарни за това и да признаваме своето състояние като оптимално за напредъка.

Всъщност, всяко състояние е правилно, ако разбирам, че е дошло свише. Това е достатъчно, защото аз вече имам връзка с причината, благодарение на което мога да се пробудя за собствено действие.

То се състои в това, да благодаря за ставащото, включвайки позитива и негатива и да се постарая от текущото състоние да постигна единство и разкриване на Твореца, свойството отдаване.

Ако човек вече не спи дълбоко и може осъзнато да свърже състоянието си със светлината, с Твореца, с групата, тогава каквито и да са текущите състояния – това, разбира се е добре.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.11.2010

[27549]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ако не получаваме от обкръжението желание за отдаване, със свои сили няма да можем да разкрием духовния свят. Защото духовното наслаждение е безкрайно по-голямо от материалното.

Дори най-малкото наслаждение, което получаваме, издигайки се на първото от 125-те стъпала, е вече в милиарди пъти по-голямо, отколкото всички наслаждения на нашия свят.

Мъничката искра от висшата светлина, прокраднала се в нашия свят, е породила цялата Вселена в резултат на „Големия взрив”.

Това е била само една малка искра! А ние се каним да разкрием цялата висша светлина НАРАНХАЙ напълно! Ясно е, че за тази цел са необходими неограничени получаващи съсъди.

Затова, ние не можем да получим тази светлина вътре в нас, защото просто ще се взривим! Необходимо е да построим външни келим – всеки извън себе си. Затова, само чрез взаимното включване един в друг, само чрез съединението, ние сме способни да постигнем големите външни желания.

Ние и сега се къпем във висшата светлина, но не сме способни да я почувстваме. Тя няма къде да влезе – в нас няма нищо, освен една малка искра.

Баал аСулам пише в писмо № 8 за силата на разкриващата се висша светлина така: „В часа на постигане, се усеща висшата светлина, която се разкрива и се основава именно на всички обратни превръщания.

И в часа на придобиване на съвършенството, на човек му се струва, че всички преминати от него страдания са имали ценност – защото са ни дали да оценим вкуса и сладостта на светлината, на единението с Твореца.

И всички негови органи и жили ще му кажат и ще засвидетелстват, че всеки от живеещите в света би се съгласил по седем пъти на ден да отсича ръцете и нозете си, за да може за един кратък миг, веднъж в живота си, да постигне този вкус на сливането”.

Тоест ние трябва да разберем, че духовното разкриване е нещо безкрайно огромно и е необходимо да подготвим за тази цел празни желания/келим.

Затова, предстои ни много голяма вътрешна работа, но тя е необичайно лека, ако се върши заедно и с любов! Тук всичко решава съединението!

Ако аз се съединя с останалите и чувствам, че се намирам заедно с тях в едно кли, желание, тогава в него се разкрива светлината.

Затова е написано, че „Възлюби ближния – това е главното правило на Тора (светлината)”. Любовта е съсъд за светлината!

От 1-вия урок на конгреса, 09.11.2010

[27640]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Трябва да се „принудя” да се обединя с приятелите и непрекъснато да помня, че успехът лежи само в обединението. Това трябва да бъде нашата групова, колективна цел: обединени желания, обърнати към Твореца. Обединени, те стават едно общо желание насочено към Твореца, свойството отдаване, така че то да се разкрие и възцари в нас.

Ние трябва да действаме така сякаш това е за което копнеем и молим. Това „сякаш” кипи около мен, пропива ме с истинско желание. Това е законът за това, как обкръжението влия на един човек.

В резултат, вдъхновен от обкръжението, всеки започва да плаче. Това може още да не е истинско действие, но е достатъчно да привлече поправящата светлина. Ние не можем да плачем наистина. Ако можехме, вече щяхме да бъдем в духовния свят и да имаме правилно желание. Следователно, нашият плач не е искрен, но обкръжаващата светлина все пак ни осветява и ни дава това, за което се правим, че молим.

Това е играта, която ние доброволно играем „ако се помолиш така сякаш го искаш, ще направя както желаеш”. И все пак, аз трябва до колкото мога, да се опитам да си представя нашето поправено състояние възможно най-близо до реалността. Така от ло лишма (не заради Нейното име) аз преминавам към лишма (заради Нейното име).

В духовните степени светлината отговаря дори на неискрена молба. Нарича се молба за поправяне. Аз съм грешен и моля Творецът да ме поправи. Моля се насила, точно защото съм грешен.

Тук лежи мостът между материалния и духовния свят. Докато съм под махсом (бариерата, разделяща ни от духовното), аз не мога да се моля наистина, но съм готов да положа усилия, за да се свържа с другите.

По този начин изпълнявам споразумението: аз извършвам действие, в отговор на което светлината влиза. В материалния свят създавам ситуация, връзка, която ми позволява да задействам взаимно действие в духовния свят.

Същото правило важи, когато изкачваме стълба в материалния свят. Но ключът е в качествената промяна на моята природа, когато свойството отдаване се спуска и започва да ме управлява.

От урока по беседета на Баал аСулам, 19.11.2010

[27148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В нашия свят обкръжаващата среда автоматически въздейства на зърното, което е поставено в почвата и което започва да расте. Така всичко на неживо, растително и животинско ниво в природата си взаимодейства с обкръжението без да има свобода на волята.

Но в духовното ни развитие не e така. Ние трябва да пробудим обкръжението, за да ни въздейства то, така че да има подходяща „температура, влага, минерали и слънчева светлина”.

Ние трябва сами да създадем тези условия – това се нарича повдигане на МАН. Нашето обкръжение е Творецът. А ако си мислиш, че на теб ти влияят приятелите, слънцето, луната или внезапна промяна в настроението – всичко това е Творецът.

Вътре съм аз, моята точка в сърцето, а всичко останало е Творецът, въпреки че Той съществува около мен в различни форми. В края на краищата аз пробуждам Него.

Могат ли приятелите действително да ми повлияят даже ако те крещят и изискват? Каква сила на влияние имат те? Аз съм длъжен да получа силата на духовно влияние. Затова обкръжението само ми изглежда по този начин, докато в действителност, това е Творецът. Така аз Го пробуждам, разкривам Го и говоря с Него.

Затова ако не пробудя това външно влияние, как мога да израствам? Ние не можем да се придвижим по никакъв друг начин освен чрез „пробуждане от долу” (итарута де-летата). Трябва първо да има МАН, искане или търсене, идващо от нас. Написано е: „Човек положи усилия и намери”. Ако не положиш усилия, не ще намериш.

От урока по статията „Тяло и душа“, 23.11.2010

[27437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→