Книгата „Зоар”. Предисловие. Статията „С Мен ти взаимодействаш“, п. 65:

„…Праведниците, които са вече изпълнени със съвършенството на висшето сияние, през цялото време, без да спират, създават нови небе и земя, както е казано: „Праведниците вървят от постижение към постижение.””

Въпрос: Как праведниците създават тази непрекъснатост на обновяването?

Отговор: Те, през цялото време се стараят да се поддържат един друг. Човек, който се намира в духовно намерение, постоянно мисли само за това, другите също да поддържат тази система.

Какво означава , че ние проникваме в по-вътрешния екран, в по-вътрешната картина на реалността? Ако аз се намирам там, тогава се включвам в неизменната система и няма какво повече да направя? Не! Включвам се в система, която аз поддържам, желаейки да я видя такава, да я реализирам в такъв вид.

От една страна казвам, че всички в нея са най-великите хора на поколението, че всички се намират в правилното намерение. Включвайки се в нея, аз съм уверен, че се намирам във всеобщо поръчителство. Всичко зависи от мен – веднага щом добавя своята „лепта” (най-малката монета в Древна Гърция), всичко веднага ще се подреди и ще бъде наред.

От друга страна, трябва да се погрижа всички да поддържат тази система, да се намират в нея, да осъществят връзка – сякаш съм единственият, от когото зависи всичко и аз „склонявам себе си и целия свят към доброто”.

Тук има взаимни действия. От една страна, аз се включвам в другите и те се намират в пълното поправяне (Гмар Тикун). От друга страна, за да бъда заедно с тях, трябва да се грижа за тях така, сякаш те нямат нищо и аз ги поддържам – от мен зависи тяхното пълно поправяне.

Защо? Всичко това е за мен, за поправянето на моето кли/желание. Защото, моето желание се състои от всички желания. Това се нарича „взаимно включване”. Аз включвам в себе си всички. И ако искам те да ме включват в себе си, длъжен съм да се състоя от тях.

Необходимо е да се стараеш да усетиш тези понятия. Само запомнянето им в разума няма да ти помогне – ще изчезнат след секунда.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 28.12.2010

[31016]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако е трябва да гледаме на групата само като на нейното вътрешно поправено състояние, то с какво се различава тя от целия останал свят, който също ни се струва непоправен?

Отговор: Във вътрешен смисъл няма разлика, но когато гледаш на групата, ти виждаш, че и външното се проявява, как другарите се стремят към духовното, как идват всеки ден да се учат. Тоест, те желаят да постигнат духовното, само че още не са го постигнали.

Ти имаш външен екран, на който виждаш как те се стремят към отдаване, но засега се намират в егоистичната система с намерение да погълнат всичко заради себе си.

Все пак те вече знаят, разбират малко и дори чувстват, че е възможно да дойдат до обратно отношение към света – вместо поглъщане, към отдаване. Те знаят, че в мирозданието има две форми за усещане на живота:

1) Живот, когато инстинктивно се опитвам да погълна всичко в себе си, защото такъв съм се родил – което се нарича его, „зло начало”, с което се раждаме.

2) И има друго отношение – отдаване, излизане вън от себе си , когато моето „Аз” само по себе си не съществува – а само със своето включване във всички останали. И към този втори подход искаме да стигнем.

Получава се, че владеем двата подхода. Всеки засега съществува на 1-ия принцип, като поглъща всичко в себе си – това е, което чувстваме сега, „този свят”. Но ние мечтаем да достигнем другия поглед за света и да видим духовната реалност, съществуваща в отдаването.

А тогава какво  ще се случи с материалната действителност, тя ще изчезне ли? Не, тя ще остане  докато ти е необходима, според  нейното използване като необходима.

И тук трябва да разбереш, какво е това твое материално тяло – това е самата тази необходима мярка, която трябва да запазиш, за да се задържаш във вътрешно поглъщане, а не да отдаваш. А в действителност няма никакво тяло.

Но в тази степен, доколкото ти трябва да се задържаш в егоистичното поглъщане, ти оставаш да съществуваш в тази материална реалност. А доколкото излизаш от себе си навън – дотолкова ти влизаш в духовния свят.

От урок по книгата „Зоар”, Предисловие, 28.12.2010

[31024]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати“: „Дори, ако човек плаче с горчиви сълзи, но плаче за ненужното – никой няма да откликне на неговия плач.

Пред този човек се намират вратите на сълзите, и те са затворени, и не допускат неговата молитва да влезе. За ненужното не се плаче. Прието е да се плаче само за жизнено необходимото.”

Въпрос: Какво се нарича „плач” в духовното? Как човек разбира, че плаче истински? Трябва ли групата да стигне до плача?

Отговор: Разбира се – и групата, и всеки един в нея. Именно това е „молитвата на множеството“. Всеки се моли за всички и за себе си включително. На този принцип са изградени молитвите в молитвеника.

Плачът – това е малкото състояние (катнýт): аз знам, че сам не мога да постигна единство и дори не мога да го пожелая. Още, преди да се убедя, че не съм способен на духовно действие, трябва да разбера, че преди всичко тук е необходимо стопроцентово желание: „Нека направят това заедно с мен!“ И това желание, също не мога да придобия сам.

Например, надявал съм се сам да се излекувам от някаква болест, но постепенно съм осъзнал, че това е невозможно. След като съм се настрадал и съм загубил много сили, аз виждам, че нищо не мога да направя. Оказва се, че мога да се излекувам само с помощта на лекар. Къде е проблемът?

В това, че трябва да помоля лекаря. Аз трябва да искам, трябва да моля настойчиво за операция. И трябва да желая това наистина макар, че много ме е страх. Страхът ме спира, но безизходността на ситуацията ме тласка към молби за помощ.

Така е и при нас. В зависимост от напредването, все по-ясно чувстваме, че ни  предстои операция по отстраняване на егоизма – на същия онзи егоизъм, който ни ръководи в живота и ни поддържа във всичко. Но, как мога да моля, дори да помисля за излизане от него?

Само посредством висшата светлина.

Желанието трябва да получа отвън, от групата – да го получа по неволя. За това е казано: „от ло-лишма стигаме до лишма“, т.е. от егоистичното намерение – до алтруистично. Аз се устремявам към това, което е било противоположно на сегашното ми «аз»: всички мои грижи да бъдат за ближния, всичките ми пари, освен „екзистенц – минимума“ да отиват за ближния – всичко да бъде за ближния.

Възможно ли е да поискам това така, сякаш  в живота няма нищо по-важно? Възможно ли е да моля за това и тези мисли да не ме напускат нито за секунда? Възможно ли е да плача за това?

Да допуснем, че ми показват молба за отдаване: „Моля да ми осигурите алтруистично желание, за да мога във всичко, освен жизнено необходимото, да се грижа за другите“. Подпиши се! Моля. Пожелай! Как да пожелая? Та, аз не мога да създам ново желание в себе си.

Вярно, но ако принципно си съгласен, тогава започни да работиш в група и необходимото желание ще дойде при теб от другарите.

В обкръжението е заложена духовна сила – силата на Твореца. От самите другари нищо не зависи – така е замислено изначално. Ако се обръщам към обкръжението, към нашата вътрешна взаимовръзка – там намирам всичко. Там разкривам всички стъпала, сили и състояния – до самия Край на поправянето.

Изведнъж се разкрива, че сме обединени, и в нашето сплотяване усещам всички духовни явления, включително до пълното единство. Всичко, за което говори науката кабала, аз разкривам там  –  в нашата взаимовръзка.

Силата на отдаване между нас – ето какво е връзката между душите. Душата – това е силата на отдаване в човека, част от Твореца свише.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31006]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Цялата наука кабала говори само за действията на отдаване, които се реализират във връзката помежду ни.

Защото цялата реалност съществува в отдаване, освен нашият свят, представящ се пред нас в противоположно свойство, където всеки получава колкото може за себе. В тази тенденция да ”поглъщаме в себе си” ние усещаме нашата реалност.

Представете си малки желания, все едно разпръснати на плоскост. Ако всяко от тях има намерение колкото може повече да печели за сметка на всички, те образуват помежду си такава връзка, която се нарича „този свят” във всичките форми на неговата материя.

И тогава хората се съединяват помежду си в йерархия, женят се, раждат деца, обединяват се –  в зависимост от  намерението им да се наслаждават от другите. Така те се устройват помежду си.

Това се нарича „нашият свят”, „тази реалност”, на всички нива – неживо, растително, животинско и човешко. Виждаме другите като близки или далечни, зависим от тях повече или по-малко, но всичко това е съобразно нашето намерение да се наслаждаваме.

Ние сами строим тази реалност със своите намерения да се наслаждаваме от всичко, което съществува. Но ако сред нас се намери човек, който да каже „Не! Искам да се отнасям към другите с намерение за отдаване, а не на получаване”, той ще усети своето ново отношение към същата тази реалност като духовен свят. Затова е казано:”Видял е противоположния свят”.

Всичко зависи от намерението.Да преминеш от намерение „заради себе си” към намерение за отдаване, означава да преминеш махсом. В това намерение за отдаване има 125 стъпала – докато не достигнем съвършеното намерение за абсолютно отдаване.

Реалността, която възприемаме сега с намерението заради себе си, е въображаема реалност. Тя ни е дадена единствено за това чрез нея и нататък да преминем към истинското възприемане на действителността.

Специално са ни дали такова егоистично отношение към другите, за да можем чрез него и нататък да започнем да работим над себе си, да преминем към свойството на отдаване и по 125-те стъпала все повече да разкриваме връзката между нас, т.е да се издигаме по стъпалата на световете. Дали ще усетим онзи или този свят зависи единствено от нашето намерение.

От урока по Книгата Зоар. Предговор, 28.12.2010

[31030]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как висшата светлина може да ме поправя, ако тя се намира в абсолютен покой?

Отговор: Говорейки за идването и оттеглянето на светлината имам в предвид промените в себе си. Светлината – това е явление, произтичащо в съсъда.

Няма светлина без съсъд. Някои от тези явления ги наричам „светлина” и им приписвам някакво изменение.

Всичко е вътре. На някои явления в себе си им приписвам странична външна причина, а други поставям в зависимост от вътрешни причини, от себе си. Усещайки промени в себе си, аз ги приписвам на собствените си  действия или ги приписвам на светлината, която като че ли е направила това без моето участие. Такива са нашите формулировки.

Детето казва: ”Само се счупи”, все едно не го е направило то. Така и ние при отсъствие на духовно съзнание и разкриване, свързваме част от събитията със своите действия, а друга част приписваме на някакъв скрит фактор.

Въпрос: Този скрит фактор ли наричаме „чудодейното свойство” /сгула/ ?

Отговор: Сгула – това означава, че аз извършвам действия, но не мога да проследя пряката връзка между тях и резултатите.

Например, казват ми: „Ако десет пъти чукнеш по стената, от крана в двора ще потече вода”.Аз не виждам никаква връзка, но в стената има скрит механизъм, реагиращ на моите удари и включващ водата.

Всичко е много просто, но аз не знам за този механизъм. И затова ми казват: „Това е сгула. Ако направиш еди какво си, ще получиш това и това”. В крайна сметка аз свързвам едното с другото, макар и да не разбирам причинно-следствената логика на събитията.

Така че сгула е закон, само че скрит от мен. Нищо свръх естествено – просто аз не знам как  работи това.

Аз влизам в група и ми казват: „Толкова пъти подскочи, толкова пъти се прегърни с приятелите, изпей толкова песни, приеми участие в толкова конгреса и ще получиш резултат”.  Аз нямам понятие къде е връзката тук, но кабалистите са дали своите препоръки и те наистина действат.

Как действат – ще видим по-късно, а засега на нашето стъпало това се нарича „сгула”, скрит закон.

От  урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли в духовната работа етап, на който човек може точно да определи дали е подобен по свойства на светлината?

Отговор: На различните етапи ние се чувстваме ту по-близо, ту по-далеч. Най-правилната мярка – това е отношението на човека към групата: доколко той чувства, че вътрешната същност на групата е това мястото, в което той иска да се включи, където иска да се „разтвори”, като зародиша в майчината утроба, като детето в майчините ръце, да изчезне, да се изгуби.

Защото, ако в човека го няма това усещане, това означава, че неговият егоизъм е още жив. Затова пък в момента в който човек се разтвори в групата, от този миг и по нататък той, започва да расте духовно.

В своите усещания, в желанията, в намеренията, в усилията си, човек може да измери къде се намира: в какво решимо, в какви сфирот, в какво състояние, колко светлина влиза в неговите келим.

Той измерва всичко изключително по взаимоотношенията си с правилното обкръжение. Защото със светлината човек нищо не може да измери. Светлината това е явление в съсъда, а не понятие само по себе си. По определението на Баал а-Сулам всичко, което влиза в съсъда се нарича „светлина”.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В какво се състои дейността на нашата организация? От една страна, ние се занимаваме с вътрешна работа по личното поправяне, която всеки извършва в своето сърце/желание.

Тази работа е скрита от другите, от света. И въпреки, че говорим много за нея, тя се извършва в сърцето, без да намира изражение нито в материала, нито във физическите ни действия.

Цялата ни останала дейност се отнася към създаването на материали/медия за разпространение, защото ние сме възпитателна/образователна организация, занимаваща се с възпитание на деца и възрастни.

Материал за това, вземаме от нашите ежедневни уроци, на които изучаваме статиите на Баал а-Сулам и Рабаш. Създаваната от нас продукция е базата, която ще се използва и в бъдеще. А освен нея, в света няма нищо друго, което да се отнася към истинската духовна работа – разкриването на Твореца.

Освен нас, никой в нашето поколение не се занимава със създаването на практическа методика за поправяне на човека и света. И ако не изградим тази методика правилно – по вътрешно съдържание и форма на предаване – няма да изпълним възложеното ни задължение по отношение на човечеството. Тези гръмки думи не трябва да ни плашат – по този начин трябва да чувстваме своето предназначение.

Но, ние не можем да чакаме последния урок, за да направим от него послание и да го предадем на света. Това няма да се случи, ако не работим внимателно над всеки урок, записвайки го, анализирайки и класифицирайки по теми, висота, ниво на възприятие и т.н. Критериите за оценка могат да бъдат различни, но главното е да се систематизира материала и да се пусне в света.

В крайна сметка, нищо не може да замени книгата. Тя може да има друга форма, но все пак е текст, а от него не можеш да избягаш. Ако човек иска де се задълбочи в материала, прослушвайки лекциите по телевизията, тогава трябва да вижда пред себе си букви. Защото буквите са духовни форми, възприемани с разума и душата.

Затова, трябва да се отнасяме към работата по създаване на текстове с най-голяма сериозност, приемайки я за първостепенна. Урокът трябва да се записва, да се подчертават основните положения в него, да се класифицира, използвайки различни видове анализ на текста. Главното е да има готов написан материал, към който хората да могат да се обръщат. И колкото повече работят с него, толкова по-интензивен ще бъде техният напредък.

Трябва да сме благодарни, че имаме тази работа, че се грижим за неща по-висши от този свят, а не сме потънали в проблемите на животинското съществувание. Ние разпространяваме знание за Твореца и, ако понякога ни е трудно, неспокойно и неясно, то това е добре. Очевидно, Той иска да се безпокоим.

От беседата за сутрешните уроци, 17.12.2010

[30884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Ако аз седя на урока, чета „Зоар“ и заедно с всички полагам усилия, това ли се нарича „да жертвам желанието”?

Отговор: Не. Аз откъде да знам, че вие четете? Може би вие просто се наслаждавате от това, че „Зоар“ се обяснява на такъв лек, красив  и вълнуващ език.

Но с какво ни вълнува той, какво иска да обясни? „Зоар“ обяснява, че ако искам да постигна връзка с теб, то ще премина през такива състояния. Много е просто!

Какво пишат авторите на „Зоар“? – „Ние се събираме заедно, изпитвайки ненавист един към друг, между нас съществува пълен разрив. И тогава ние се опитваме да се съединим”.

Тогава пред тях не е стояла книгата „Зоар2, те самите са се канели да я напишат. И какво пишат? Те започват да работят помедду си и да търсят: „Как да се приближим един към друг? Какво да направим, за да възникне поне някаква близост?

Как да разкрием връзката между нас, свързващата ни мрежа, която вече съществува? Какви са отношенията в тази връзка, какви са нейните етапи? Какви сили действат от съществуващите в нас – завист, страст, ненавист, стремеж към почести, дясна, средна, лява линия?

Ако ние поправим това, започваме да правим съкращение, след това екран, издигаме се над нашето желание да се насладим, как постигаме нещо? Аз се отказвам от това и от онова, действам така или иначе…”.

И тогава те започват да пишат книгата „Зоар“ – от това, което преминават във връзката помежду си. Докато не постигнат такива високи степени, че всяка от тях е десет пъти по-висока от предишната: от единици в десетици, след това стотици, хиляди и десетки хиляди (рибо).

Вие виждате ли какви нива постигат те?! Това е мощта на съединението между тях. И за това пишат те.

Затова, ако искаш да си се представиш в същото състояние – тогава всичко написано от тях ще ти въздейства, за да се приближиш по същия начин до другите и във връзката с тях да разкриеш същите състояния – докато не постигнеш такова състояние, където съвършеното кли/желание е напълнено с безкрайна светлина.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 27.12.2010

[30913]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Обединението с другарите – това е мястото, където откривам духовния свят. В мига, в който успея да съединя нашите желания, аз ще отворя в точката на свързване отвор, вход, навътре във висшия свят!

Той внезапно ще се отвори и разшири, а след него, ще открия нов духовен обем/желание.

И разбира се, около точката на входа, който трябва да ми се разкрие, има много препятствия. Но това не са пречки – те се стараят да ме орентират правилно към входа в духовното, и сякаш ми подлагат крак от всички страни.

Но ако сега не се отчая, а разбера, че това работи като „помощ от противоположното“, тогава ще премина през всички препятствия и ще вляза в духовния свят. Входът за там се отваря в същата тази точка.

Сега ни се струва труден и невъзможен, но той изведнъж ще се отвори така, че ние сами ще се устремим направо натам! Няма да е нужно да оказваме натиск и да си пробиваме път – той, просто ще ни «засмуче» в себе си.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[30107]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В крайна сметка, не толкова групата трябва да оказва въздействие върху теб, колкото ти самият трябва да се включваш в нея.

Говорейки за това, че групата трябва да влияе на човека, ние искаме да подбудим всеки за отдаване към групата.

Ответното въздействие на групата може да бъде силно или слабо, но това не се отразява на човека.

Защото се намираме във връзка, във взаимодействие с ”вътрешната”, а не с външната група. Външното поведение на другарите играе не толкова съществена роля.

Тук всичко зависи от това, доколко аз се включвам в тях, доколко се старая да усетя техния вътрешен стремеж, което не зависи нито от мен, нито от тях – това е духовната реалност, единството между нас на степента на Безкрайността.

А поради това, групата ти въздейства доколкото ти се включваш в нея и искаш да получаваш нейното влияние, нейното отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 27.12.2010  

[30925]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→