От урок №4, в Москва

Въпрос: Защо дори когато човек знае какво е добро за него, той все пак отива и върши неща, които са му във вреда?

Отговор: Ние виждаме това да се случва дори и при малките деца. Колко пъти трябва да наказваш едно дете преди то да започне да разбира нещо? И дори тогава – това в резултат на наказанията ли е или детето просто пораства и става по-умно? Може би наказанията изобщо не са били от полза? Това наистина е въпрос: Какво ни кара да променяме действията си?

Всъщност, не се променяме от наказанието. Като цяло, няма такова нещо като награда и наказание по начина, по който ние го разбираме. Никога не се учим под влиянието на несполуките на съдбата. Ние просто растем, докато не надрастем нашето Решимо. Тогава нови Решимот се проявяват в нас и обкръжението се променя, и ние също се променяме под негово влияние. Ние се променяме единствено от сблъсъка между два параметъра: вътрешните ни информационни данни (Решимот) и обкръжаващото общество. Взаимодействайки си, тези два параметъра определят състоянието ни.

Ние трябва да уравновесим нашето Решимо с обкръжението. Само към това се стремим. Това е основният закон на вселената: подобие, баланс, равновесие. Всичко в природата автоматично се стреми към това. Затова веднага щом в нас се появи някакъв дисбаланс с обкръжението, съзнателно или не (зависи от развитието на човека), ние веднага влагаме цялата си енергия в това, да се опитваме да доведем себе си до баланс.

Например, когато влезеш в определено общество или в определена група хора, ти винаги се приспособяваш, защото желаеш да бъдеш подобен. Така са изградени нещата; това е законът на равновесието, първоначалният закон на Твореца, сложен начело на всичко. Създавайки природа, противоположна на Него – желанието за получаване, Той желае тя постепенно да достигне равновесие с Него – желанието за отдаване. Това е, защото растежът създава разум в желанието и тогава творението достига съзнание, усещане и разкрива Твореца, става подобно и идентично на Него.

Човекът се различава от всяко неодушевено творение по проявата на разум, който съзнателно го направлява към подобие с Твореца. Затова цялата ни свобода на волята е в това, непрекъснато да създаваме обкръжение за себе си, което да ни „издига” към Твореца. Това означава, че трябва да се грижим обкръжението да бъде на по-високо ниво от нас. В този случай, ще искаме да станем подобни на него и по този начин ще напредваме към Твореца. Представяйки си групата като висша, велика и идеална – напредваме.

Следователно, всичко зависи от създаването на правилно обкръжение, защото това ще ни позволи автоматично да вървим напред. В това се състои целият закон на растежа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Истинското зло начало е съотнесено с доброто начало, което ни се разкрива свише. Казано е, че целта на сътворението е да се донесе благо на създанията на Твореца. А за това ние сме длъжни да станем подобни на Твореца, даващи, като Него. Получили възможността да отдаваме, ние ще усетим, че, всъщност, това е неговото благодеяние.

Няма по-добър подарък от това да имаш възможността да отдаваш. Оттук ние ще получаваме удоволствието, което изпитва и Творецът, благодарение на Своите създания.

А значи, трябва да достигна такова състояние, в което именно това ще бъде благо за мен: да се наслаждавам като отдавам на ближния си. А „ближен” е именно онзи, когото изключително много ненавиждам. Ако му отдавам и усещам това най-висше наслаждение, значи съм реализирал принципа на любов към ближния както към себе си. В този случай, моето наслаждение е сходно с наслаждението на Твореца и между нас възниква сливане, съответствие, подобие.

Това трябва да е за мен критерий за доброто. А ако не съм способен да видя доброто на такова ниво, тогава го спускам. Да кажем, доброто е издигане над сегашния ми егоизъм. Каквото и да искам, аз проверявам това желание не по напълването на своите келим, а по близостта към целта на творението, към отдаването, към духовното. А ако и това не ми е известно, най-сигурно е да се провери доколко желанието ме приближава към книгите, учителя и другарите.

За нас проблемът винаги е в правилното измерване. Винаги се отклоняваме встрани. Подкупът на егоизма ни заслепява. „Какво да се прави”- си казваме, прощаваме си и продължаваме да измерваме неправилно. И затова не разкриваме злото. А ако не разкриваме злото, как ще можем да го поправим? Тази грешка се запазва в нас през цялото време.

Необходимо е да се съчетаят помежду си три неща: книгите, учителя и групата. Ако човек може да ги съедини едно с друго и започне да се проверява относно тях, тогава има шанс да разкрие злото. С помощта на тези три фактора той може да постигне формирането на точката на единството Израел, Тора и Твореца, за да могат книгите, учителят и групата да го насочват към свойството отдаване, към Твореца.

А напредвайки в правилната посока, човек ще види, че и средствата, и резултатите, и дървото, и плодът наистина са единни.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33225]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: Как да ускорим нашето напредване?

Отговор: Това е много тежко. Зная по себе си. Мисля, че единствената възможност е късметът. Никакъв ум не помага, тук нищо не помага. Необходима е, както се казва, „карта в живота”, късмет – на иврит е „мазал”.

Или по-просто: да потисна себе си, да стана малък винт, механизъм вътре в групата. Аз изпълнявам всичко, каквото казват другарите. Правя всичко, което те искат. И по-малко свои мисли. Хванал съм се с такава работа и като автомат, без да включвам  чувствата си, без да включвам мислите си, просто влагайки себе си, да се сгуша в другарите. Това помага.

Но като цяло, това е много тежко. Да се включа правилно в група е залог за успех. Нищо повече и не трябва. Щом като се включиш в група, ти откриваш, че тя е абсолютно поправена, че вътре в нея съществуват всички светове и там вътре се намира Творецът.

Те и самите другари не чувстват това, а ти, ако си се анулирал по отношение на тях, започваш да откриваш това сред тях.

И изведнъж виждаш: „Къде само се намирам!? Оказва се, че целият наш свят – това е свят на Безкрайността!? Къде се дяна целият негатив? Нищо няма! Всичко е прекрасно, самото съвършенство!”.

Ако си се поправил – виждаш света такъв. Затова „свят” на иврит се нарича „олам ” – от думата „неелам”, „изчезващ”. Той е относителен. Както в теорията за относителността, тук всичко зависи от „ползвателя”, от наблюдателя.

От урок по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33199]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №2, Москва

Кабала разказва за усещането на желанията и напълващата ги светлина. Тяхното постепенно проявяване, по отношение на нас, изгражда духовните светове. Първият от тях е светът Асия, който е все още мъничко усещане – не възприемаме нашето взаимно състояние като динамично. То е доста статично и затова се нарича „нежива природа“.

След това, постепенно започваме да усещаме, че състоянията са променливи. Оказва се, че те имат своя диалектика, свое развитие. Така преминаваме на растителното ниво, където има поглъщане, отделяне и растеж. Започваме да усещаме динамиката и своето участие в процеса. Намирайки се в пространството с останалите желания, т.е. с душите и със светлината, която ги напълва, вече можем да оказваме своето влияние.

След това чувстваме състоянието вътре в това пространство – на животинско ниво. Сега можем да действаме самостоятелно, като се местим от място на място. Растението, макар и да расте, стои на едно място, а животното, освен че расте се мести, ражда и живо потомство. С това, практически стигаме до състояние, което е  аналогично на нашия свят. Изведнъж започваме да усещаме, че живеем, че съществуваме в нашия свят само в свойството отдаване.

А после идва ред на следващото свойство, когато дотолкова усвояваме цялото това пространство, че започваме да усещаме неговия цялостен замисъл, плана на природата отначало докрай и се включваме в този план. Именно тогава се запознаваме с основната мисъл, наречена Творец.

Всичко това изучаваме в науката кабала. Световете Асия, Брия, Ецира,  Ацилут, Адам Кадмон, светът на Безкрайността – всички те представляват постигане на пространството, в което ние с вас съществуваме.

При това, нашият свят, със земните му дела, остава в нашето възприятие. Той существува, докато не постигнем пълното абсолютно знание, познанието, единството с всички желания и напълващата ги сила.

А след това, когато постигнем последното ниво – света на Безкрайността, всичко в него сякаш започва взаимно да се включва, да се съединява, да се подрежда – и пространството се свива.

И всичко това е изградено върху молитвата на обществото. Това означава, че никога не се спирам на личното отношении към това, което става с мен. Установявайки, че правя първичен, егоистичен анализ, трябва да се приведа в ред – да поставя себе си в правилното положение.

Затова правя предварителен анализ на всяко духовно действие: разбирам, че се намирам вътре в другите и Творецът специално възбужда в мен, в групата, ненавист към другите, за да мога да се издигна над нея и с Негова помощ да изградя всичко правилно и добре. Аз си правя сметка: за какво ми е всичко да бъде уредено добре?

Привличам Твореца и предизвиквам Неговото явяване, разкриване – състоянието,  при което между нас възниква пълен комфорт, когато сме като един човек в едно сърце.

Ние имаме нужда от Твореца не, за да установи мир между нас, като майката, която трябва да се появи, за да не се карат децата помежду си. Той пробужда разногласия в нас, за да Го повикаме и да Го накараме да се разкрие сред нас.

И когато постигнем мир помежду си, това е просто индикация, че Творецът наистина се разкрива между нас. И ако още съществуват някакви търкания помежду ни, това означава, че все още недостатъчно сме Го разкрили. Така се издигаме по 125-те съпала, докато напълно не постигнем това.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33211]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли граница, след която търпението по духовния път започва да вреди?

Отговор: “Търпение“ – това не означа, че аз седя и чакам в морето да стане спокойно. Казано е: “Глупакът седи безучастно и се самоизяжда“. Не, “търпение“ означава, че аз непрекъснато, нон-стоп се старая да постигна единството.

Опит след опит аз разкривам, колко далеч съм от това и продължавам да опитвам. Падам отново, и отново се връщам на пътя, изкачвам се по планината, но ме свалят пак и пак. И колкото по-високо се намирам, толкова по-безпощадни са и “стражите“, но въпреки това аз не отстъпвам.

И съм загрижен единствено своето упорство: упорито прокарвам правилната проверка на действията, упорито се вкопчвам в целта всяка секунда, непреклонен в решението да я постигна. И в живота ми не съществува нищо друго освен това.

И вследствие на моята настойчивост, в мен, всеки път стават промени при осъзнаването на добро и лошо, при осъзнаването на това, какво е целта на творението. Всеки път малко по малко се въодушевявам, разкривайки в това нещо ново. Това, което вчера съм смятал за отдаване, за Творец и зло, днес придобива нови, съвсем други очертания.

По такъв начин, че упорството постоянно обновява вътрешните ми определения, моята връзка.

От урока по статията на Рабаш, 20.01.2011

[33222]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Език на кабала - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: Какво представлява групата?

Отговор: Групата – това е желанието на всеки от нас да се слее с Твореца. Казано е: „Израел, Тората и Твореца са единни!” Групата е устремяващите се заедно към съединение помежду си, за да разкрият в това съединение Силата, която ги напълва.

„Аз“ – това е моето духовно движение напред, само това движение, всичко останало не влиза в сметката. Моето „Аз” може да бъде егоистично, настроено против: „не искам да се съединя” или обратно: „искам да се съединя”. Само това се взема под внимание.

Групата е същото това движение на всички останали, които също искат да бъдат заедно, макар и вероятно да са настроени против. И ето, заедно се опитваме да направим това, за да разкрием в нашето желание Твореца, по закона на подобието.

Ние никога не ще можем да Го разкрием по друг начин, а само като свойство, което ще създадем помежду си. Този наш „инструмент” ще прояви това, което става извън нас. Ние създаваме уловител, детектор, който открива Твореца – в тази степен, в тази чувствителност, която сме достигнали помежду си.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[33196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Кой се отнася към човешкото ниво на развитие, а кой – към животинското? Зависи ли това от региона, в който живее човекът?

Отговор: Това няма отношение нито към един от земните параметри. Във всеки от съществуващите на Земята хора има нежива, растителна, животинска и човешка природа. И всеки, в резултат на своето развитие, е задължен да достигне съвършеното състояние.

Целият въпрос е в стремежа към това, което абсолютно не зависи от всеки от нас. Има пълно събрание на всички души в тяхното изходно състояние, в изходния информационен запис, наречен в кабала „решимо”. И всеки от нас има свое място в тази йерархия от души.

Ето защо, когато идва времето и някаква точка от този глобален механизъм трябва да се развива, човекът, в когото тази точка работи, усеща определен натиск и това го тласка напред.

А по-нататък,  скоростта на реализация и нейния вид зависи само от него : или добър и ясен, или бавен и лош. И нищо повече.

Така че във всеки регион може да има хора, които вече се стремят към духовното и се намират в напреднали крачки. И това не зависи от това, къде и как живее човекът.

Засега, най-малко такива хора откриваме именно в Европа. А в Русия и в Южна Америка те са повече.

Но по принцип, те са навсякъде. И в Китай, и в Иран, и в Япония, и в Африка, и в Австралия – навсякъде има наши другари, принадлежащи към съвършено различни раси, нации и слоеве на човечеството. И ние не можем да кажем още кой от тях, как и къде ще се устреми напред. Това е напълно непредвидимо. Ние не знаем в какъв ред се развива общата душа, всяка нейна част, както е при бебето.

Както зародишът в утробата на майката се развива в определена последователност, така и частите на самата обща световна душа, ние всички се развиваме в такъв ред. По този начин и по подобие на общата душа се развива и всяка частна наша душа.

Въпрос: Може ли да се каже, че ако в човека възникне въпрос за смисъла на живота, т.е. в него се е появила точката в сърцето, то той вече работи на нивото „човек”?

Отговор: Да. Ако в него е възникнала точката в сърцето и от нея той започва да пита за смисъла на живота, той вече работи на нивото „човек”.

Но на това ниво той може да се консервира за дълги години. Ако той не се окаже в група, наред със същинските източници, наред с учител, то той практически нищо не може да направи. За съжаление такива хора има. Мъчно ми е да ги гледам. Те са били с нас, а след това са си отишли и са „застинали”. Аз ги чакам бързо обратно.

От урок по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 14.01.2011

[33127]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Въпрос: В процеса на движението ние разкриваме в себе си малки, нищожни „аз”, малки, нищожни личности. По какъв признак ги проследяваме? И по какъв начин става раждането на другото „аз”?

Отговор: Аз разкривам в себе си тази малка нищожна личност по отношение на Твореца. По отношение на всичко останало –  няма значение каква личност съм.

Къде разкриваме злото? Да речем, аз обичам да си хапвам. Това зло ли е, егоизъм ли е? Не! Аз обичам да се разхождам продължително. Това добро ли е или лошо? Егоизъм ли е? Не!

Егоизмът се проявява там, където трябва да се свържа с другите, за да разкрия Твореца, a не искам да го направя. Егоизъм е отблъскването от другарите по група. Затова неговото разкриване не е проста работа – тепърва трябва да се стигне до нея .

Ето тук се и спъваме! Независимо какво ни доставя удоволствие, ако не стигаме до този егоизъм – няма страшно. Но в момента, в който възникне проблем с егоизма вътре в групата, над който именно трябва да работя, всичко спира дотук, заглъхва. Това е именно свойството, което трябва да поправим.

Нищо друго не трябва да поправяш. Продължавай да се разхождаш, продължавай да ядеш по два-три обяда, да спиш по десет часа на денонощие. Няма значение.

Важно е само едно – отношенията с другарите. Това е  прецизния избирателен филтър на моята природа:

• Това, което се отнася до групата – него трябва да поправям.

• Всичко, което не се отнася към междугруповите, вътрешно – груповите отношения, касае само мен. Един има нужда да поспи десет часа, друг трябва да изяде пет обяда дневно и т.н. Това няма значение.

Така че егоизмът е само между другарите. Всичките му прояви са само там. Единствено на това трябва да обръщаме внимание и само според работата между нас да ценим другарите.

Но докато човек осъзнае това, докато разбере, докато чуе, докато се съгласи – минават години. Той може да слуша за това и, все едно, вътрешно да не се адаптира към него, да не възприема, да не улавя.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33202]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок № 2, Москва

Баал аСулам, „Шамати”, статия 187: „За да се направи правилен избор е необходимо да се избере това, което задължава човека да увеличи своите усилия.“

Растенията и животните, организмите, които не се развиват със собствени усилия, виждат пред себе си предварително зададена картина. А ние, с помощта на книгите и учителя, трябва сами да градим своето бъдещо състояние, да си го представяме в групата. Какво е то? Какви трябва да бъдат отношенията между нас?

Тогава, всеки от нас ще се стреми да се уподоби повече на тези отношения и постоянно ще изграждаме от себе си, в себе си, извън себе си Твореца. Сами. Трябва сами да го създаваме, сами да си Го представяме, сами да сглобяваме, да съставим помежду си тази голяма бъдеща форма. Именно заради това се смятаме за подобни на Твореца. Както Той ни е създал, така и ние създаваме Него. В книгата „Зоар” е казано, че ние „правим” Твореца.

Работата на човека се състои в търсенето на този съвършен модел. И тя се изгражда чрез групата. Затова Творецът е разбил товорението на множество части – за да имаме възможност да Го изградим. Защото нашето идеално състояние е именно Той.

Ние имаме възможност да работим, да полагаме усилия и всеки път да изграждаме себе си в по-идеален вид, в отдаването, в сплотяването – въпреки своя егоизъм да формираме новото състояние. Така, едновременно формираме и себе си, и Него – чрез съединяването на нашите сегашни състояния и желателното следващо.

И именно това е духовната работа по разкриването на Твореца. Ние сами „рисуваме” и разкриваме, изследваме Го: що за идеално състояние е това, наречено „Творец”? В нашите търсения стигаме именно до този идеал, когато напълно се разкриват свойството отдаване и свойството получаване.

Те се допълват взаимно, в никакъв случай не се анулират и нищо не губят. Така се създава идеалната картина, наречена „свят на Безкрайността” – неограниченото състояние на цялото творение.

Както казва Баал аСулам, изборът на движението напред, винаги се състои в по-голямото усилие. Ние трябва максимално отчетливо и ясно да проявим двете противоположни свойства, от които се състои природата – свойстовото получаване и свойството отдаване, и да се опитаме да ги съвместим помежду им. И това взаимно съвместяване, тяхното максимално участие ще ни даде следващата картина, следващото стъпало. А те се съвместяват в средната линия, посредством екрана.

Всяко следващо стъпало, което изграждаме се нарича „явяване на Твореца”. А вече изградили го, веднага установяваме нови недостатъци, нови несъответствия. Отново възниква превес в лявата страна, в лявата линия на егоистичните желания, които нарушават единството, хармонията, цялостната картина.

И отново трябва да изграждаме обкръжаващата среда, която ще ни помогне да установим баланс между дясната и лявата линия, правейки от тях средната линия, съвместяваща тези две сили на природата.

Изборът винаги се състои в тяхното максимално използване – в по-голямото усилие.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.01.2011

[33141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Урок №1, в Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво се поправя във връзката с ближния? В това, че сега аз го обичам, а буквално след секунда вече ненавиждам?

Отговор: Във връзката с ближния се унищожава този свят, усещането за него като разделен. Аз съм егоист и този свят ни разделя, а ако  постигна правилна връзка с ближния, от моето съзнание изчезва усещането за разделение.

Защото светът – това е твоето усещане, когато  чувстваш само себе си. Ако вместо него, започнеш повече да усещаш ближния, този свят постепенно изчезва. Вместо него ти започваш да усещаш Висшия свят.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар““, 14.01.2011

[33114]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→