Световен конгрес в Москва, урок 6

Въпрос: Имам въпрос относно висшите и нисшите степени. Какво означава в нашето състояние да получиш желание от по-нисшия? Какво мога да направя с него и къде да го насоча? Как мога да взема това желание по-скоро и да напредвам без да губя време?

Отговор: В интерес на истината, ние сме между висшия свят и човечеството. Ако искаме да получим желания от цялото човечество, за да ги издигнем и да получим висшата Светлина от горе, за да я предадем надолу, тогава тази схема ще работи. За да го направим, ние трябва да разпространяваме сред широката общественост знание за решението на проблема на общата криза, от която човечеството едва започва да  страда. Има много проблеми напред.

Следователно, ние трябва да предприемем следните стъпки: 1) Необходимо е да дадем на човечеството знание за кризата, която е целенасочена, а не случайна; 2) За да се издигнем, ние трябва да получим от човечеството техните желания да се издигнат, да излезят от тази криза; 3) Ние трябва да издигнем тези желания, за да ги реализираме вътре в себе си; 4) Да получим общо напълване в тях и 5) Да го предадем надолу. По този начин работим: висшият и нисшият.

От 6-тия урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45492]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво е групата? Това някаква идея ли е, хора или нещо друго? Защо е така трудно да се съединя с хората, които не приличат на мен?

Отговор: Всеки човек в света е свързан чрез своята душа с другите души. Ти трябва да проникнеш в тази вътрешна система от съединени помежду си души – като да се гмурнеш на дъното на морето. И там откриваш тази мрежа от връзки, която съединява хората.

Вътре в тази мрежа са Хитлер, Сталин, Ахмадинежад, Моше, Авраам и ти. Всички, които познаваш само по техния външен облик, а също и онези, които познаваш по-дълбоко – там са съединени един с друг с най-добрата връзка.

А във външния свят, всеки от тях точно изпълнява своята роля, за да накара другите да се приближат към тази мрежа, да се гмурнат вътре в нея, за да намерят себе си там, свързани с душа и сърце с всички останали. Трябва да намериш с тях вътрешен контакт. Групата – това е вътрешното съединяване на душите. И ти си задължен да се включиш заедно с всички.

Разбира се, говорейки за група, имам предвид преди всичко онези, които учат с нас. Но ако проникнеш вътре в тази връзка ще видиш, че това е мрежа, която обединява всички – дори най-големите ни врагове.

Трябва да разберем, че външната обвивка, във вида, в който съществуваме в нашия свят, ни е дадена за да се принудим един друг да се занимаваме с вътрешна работа.

Цялата тази игра ти е необходима, за да се разкрие Творецът – силата, която ни съединява отвътре и в своето външно проявление. Творецът поддържа отвътре това съединение, а отвън трябва да го осъществиш ти! И ако съумееш да заличиш пропастта между вътрешното и външното, тогава това ще бъде и твоето пълно поправяне.

От урок по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45715]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №5

Природата инстинктивно, задължително, отчетливо, автоматично поддържа системата на взаимност, взаимна връзка, подкрепа, хармония, глобалност и интегралност – и по такъв начин обезпечава живота. Затова казваме, че Висшата сила, е сила на любовта.

Но в неживата, растителна и животинска природа, има още едно „малко” допълнение – човека, човешкото общество, което не се подчинява на този закон. То, специално е създадено такова, за да се развива произволно, под натиска на своя егоизъм.

Представете си огромна система, в която една част – при това най-развитата, най-ефективната, най-деликатната – не работи в унисон, в хармония с цялата останала система. И ето, че постепенно, цялата тази система стига до пълен дисбаланс.

Точно това започваме да усещаме сега. Човешкото общество се явява като рак, тумор, унищожаващ всичко останало, нарушаващ цялата хармония и естествено, при това предизвиква върху себе си съответната обратна връзка.

Как да стигнем до хармония? Защото в противен случай, като резултат ще унищожим целия организъм. Това, вече става ясно. Не е необходимо да бъдеш пророк, за да видиш накъде вървят нещата.

За това говори науката кабала: по какъв начин трябва да се поправим, изучавайки законите на общата Природа. Не трябва да навлизаме в мистика, да се занимаваме с астрални явления – просто трябва да изучим законите на затворените глобални, интегрални системи, които се наричат също аналогови. Те са ни известни от техниката. Има огромен научен материал, който е математически ясно формулиран – за това по какъв начин, затворените системи поддържат своето вътрешно равновесие.

Трябва да изучим себе си, като несъвпадащи с тази система в своите действия, желания, мисли. И ако действително искаме да постигнем някакво нормално съществуване, дори на нивото на нашия свят (не говоря за онова, което разкриваме допълнително, когато влезем в хармония с Природата), в такъв случай ще се включим в общата хармония.

Днес, може би тя ни се струва отчасти ненужна, неприятна – и освен това, Природата вече оказва натиск, принуждава ни и изисква от нас вътрешни усилия, вътрешни силови действия по промяната на самите себе си. Защото, да се намираш в хармония с цялата заобикаляща те Природа, означава да се съобразяваш с нея, а не просто да я използваш и опустошаваш.

Как и в какво можем да се променим? За това, науката кабала говори в раздела „Поръчителство”.

Поръчителството е взаимното задължение на всички нас (не само по отношение на нас самите, а изобщо към цялата Природа): да постигнем абсолютно, пълно взаимно разбиране, общо равновесие. В терминологията на кабала, това е Малхут на света на Безкрайността – с други думи, общото, взаимно свойство отдаване и любов.

„Свойството любов” означава, че вземам под внимание потребностите на другия като свои собствени. Именно по този начин взаимодействат на биологично ниво всички части на нашия организъм. И Природата ни принуждава да стигнем до това в нашия общ социален живот – по пътя на общественото обединяване помежду ни. Тя може да ни принуди към това и чрез страдания, но ако се движим осъзнато в тази посока, тогава ще се поправим бързо, удобно и леко. Именно това ни предлага науката кабала.

От 5-тия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие ни давате правилни съвети. Защо ние не ги чуваме и не ги изпълняваме? Научете ни да изпълняваме Вашите съвети.

Отговор: Това не е по силите на един човек, а само в случай на няколко човека заедно, които са се разбрали помежду си да достигнат определена цел.

Ние сме се събрали тук, за да създадем група, развиваща се по метода на Баал а-Сулам – така пише Рабаш в своята първа статия за групата. И ние трябва да вървим напред с този метод, помагайки си един на друг да достигнем целта. И ние на всяка цена ще я достигнем, ако се намираме във взаимодействие и взаимно си помагаме и сме в поръчителство. Нищо друго не ни трябва.

Въпрос: Но какво ни пречи тогава да го осъществим?

Отговор: Да започнете да го осъществявате – тук и сега. И разделяйки се с телата, не се разделяйте помежду си с душите си. Аз много се надявам, че онзи сериозен потенциал, който сме придобили по време на конгреса и преди него, ще го съхраним и приложим. В това се състои нашата работа.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45616]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Преди конгреса в Москва много от другарите положиха големи усилия. Важността на целта беше на висота. Какво не ни достигна? Какво сега, като група, ние трябва да реализираме на това ново ниво?

Отговор: Казано с други думи, вие искате да кажете, че конгресът е неуспешен, защото ние не разкрихме в себе си свойството отдаване. Но ние не можем да го постигнем отведнъж. Невъзможно е. Детето не може да прескочи отведнъж няколко години от своето развитие.

Развитието е последователен процес, стъпаловиден. Без да реализирате някое решимо, вие не можете да започнете да реализирате следващото. В нас просто няма да има инструменти в чувствата и в разума за такова развитие.

Ние извършихме огромна работа, интензивно, много силно напреднахме в усещанията си. А сега, след конгреса, ще настъпи и процес на неговото осъзнаване – може би не съвсем приятен, но необходим.

Такъв конгрес практически извършва в тебе работа, равносилна на половин годишно интензивно занимание. А колко хора от участващите на конгреса се занимават нормално, интензивно? Така че ние ги «придвижихме» минимум с половин година напред, включвайки и тези, които бяха с нас от цял свят.

Конгресите са много действени, и аз съм за това, да ги провеждаме колкото се може по-често. Аз съм готов да влагам в това.

А след конгреса, естествено настъпват някои осъзнавания: «Какво сме постигнали?» И точно тук, човек трябва да пристъпи към анализ на цялата методика – с помощта на статии и занятия. Той трябва отново да я оцени.

Много хора след конгреса започват да анализират кабалистичната методика като цяло: «За какво? Защо? Как? Правилна ли е тя или не? Измислена ли е тя или е реална методика за моето изменение, поставяйки себе си под действието на общата Природа?» Това е много полезно, много необходимо за процесите, които са нужни, които трябва да се случат във всеки от нас.

Кабала прави от теб човек – не робот, не «полувярващ» или някакъв мистик, а изследовател. Изследвайки себе си, ти постигаш света и Твореца, защото всичко това е в теб. Целият процес е построен на самопознание, тъй като човек се явява съществуващ – и нищо повече.

Във всеки от нас има усещане за собственото «Аз» и за свой свят. Аз сега усещам вас, залата, където се намираме, планетата, Вселената – и всичко това се случва в мен, тази картина е създадена в мен.

Как да я изменя? Как да я изследвам? Наистина ли тя е такава? Или този свят ми се представя като призрачен, преходен, изменящ се? Всичко това аз постигам посредством изменение на собствените свойства.

Ето защо не можем да прескачаме през стъпалата на развитие. Аз трябва да ги формирам в себе си, трябва да съм съдия на самия себе си, изследовател, аналитик. Практически аз трябва да стана Творец на самия себе си. Кабала те насочва към необходимостта да разбереш всичко: кой си ти и какво си – и от себе си да създадеш абсолютна, съвършена форма, която ще се нарича «Творец».

Това е дълга, непроста работа, но именно тя е предназначена за всеки човек. Не си мисли, че един абориген не е способен на такава работа. Той се включва в нея, защото в него ще има съвместно с останалите кли, желание, съвместни мисли и чувства. Това, което не му достига той ще придобие от останалите.

Ако не се развивахме под въздействие на обкръжението, то бихме останали малки «животни». Именно обкръжението развива в нас и ни придава недостигащите свойства, желания, намерения. Затова няма в света човек, в който да няма в качеството на обкръжение цялото човечество. Всеки може да постигне нивото на всеки от нас, колкото и изостанал да е.

Целият този процес на самопознание, на строеж в себе си на най-висшите свойства, трябва да протичат именно така – стъпаловидно. От една страна той е индивидуален, защото човек отраства сам със себе си, а от друга страна той е социален, групов. Но в действителност няма група, няма човечество – има отхвърляне от теб, от твоя егоизъм на твоята непосредствена част, която ти възприемаш като чужда.

Когато работиш над себе си, като желаеш  постепенно да я приближиш към себе си, да я възприемеш като своя, тогава ти работиш против своя исконен егоизъм. И ти го обръщаш в сила на свързването – вместо сили на отблъскване от уж «външните» части, от човечеството.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Кризата обхваща света и хората я усещат, усещат че става по-лошо. И действително, по-добре няма да е, ако не започнем да поправяме егоизма си, благодарение на хармонията с Твореца или, което е едно и също, с обкръжаващата Природа.

Затова трябва да търсим хора, които ще се отзоват на призивите ни, ще разпространяват, «ще доставят» информация, по-добре ще работят в интернет. Тъй като интернет практически е единствената ни възможност да бъдем безплатно навсякъде. На първо място, трябва да приведем себе си в порядък, а от друга страна, когато започнеш да организираш другите, то и ти сам се организираш.

На първо място за нашата работа ни трябва вътрешно обединение, а най-главното в нея разбира се е разпространението.

Кризата съвсем явно ни показва, че трябва да се грижим повече за другите, отколкото за себе си. По-бързо ще достигнем до целта, възползвайки се от най-надеждния път, ако разпространяваме кабала. Защото Творецът, посредством приближаващата се криза, ни показва, че нямаме време за себе си. Имаме време само за света: като го организираме, ние ще организираме и себе си и ще се поправим.

Глобалната криза започна явно да се проявява едва преди няколко години. Да, екологията отдавна крещеше, че сме в беда, но именно икономическата криза ни застави да се хванем за главата. Защо именно икономическата? Защото тя отразява егоистичните връзки между хората: когато тези връзки станат глобални и интегрални, това вече е проблем…

Какво е това «икономика»? Икономиката е демоснстрация, израз на икономическите ни връзки: колко всеки от нас иска да заработи, но не може, и се удовлетворява с това, което му позволяват икономическите, егоистичните възли , взаимоотношенията въз основа на принципа «аз на тебе, а ти на мене». Т.е., икономиката е чист вид егоизъм, в своя явен, твърд, реален вид. И когато тя изведнъж навлезе в глобалност, в интегралност – става ясно, че това състояние ѝ е съвсем противоположно.

Ние можем да се споразуем за какво ли не – дори за атомните въоръжения – защото се страхуваме. Но за икономиката практически е невъзможно да се договорим – всеки дърпа чергата към себе си. А как иначе?

Тук е съсредоточен най-големият ни проблем. Икономиката в света вече се проявява като глобална, интегрална, взаимосвързана, взаимо-задължаваща система, а хората още не са готови за това.

Това е най-големият разрив, който може да съществува в нашия свят, най-голямата демонстрация на това, че ние не съответстваме на системата, която се проявява пред нас.

Хванали са ни в мрежа, в аналогова матрица, всички части на която зависят една от друга. Ние се включваме в нея не по своя воля, а вътре сме както и по-рано свързани със старите връзки на егоистичната икономика – и няма къде да се денем. Това е призив на природата, която явно ни показва: «Деца, нямате време вече!»

Трябва сами да вървим напред и да смегчим това състояние, да приведем човечеството към пълно съответствие с тази матрица – по пътя на обясненията, възпитанието и т.н. Ако не напредваме в тази насока поне малко, според силите си, то кризата наближава.

Матрицата има своя програма за сближаване с нас и като резултат, в света възникват още по-големи противоречия, чак до революции, войни, всевъзможни катаклизми и т.н.

Събуждането на някой вулкан предизвиква сериозни последствия в глобален мащаб. А ако се събудят наведнъж 20-30 такива вулкана? Ние сме заложници на неизвестността. Ние седим на буре с барут – на нашeто Земно кълбо, в което клокочат титанични сили. Трябва да разберем това и да не предизвикваме Природата на рязко отношение към нас. А ние, обратно, нарушаваме нейното равновесие, далеч не само в екологичен смисъл.

И затова цялата наша група, всички които са с нас, трябва да се занимават с разпространение. Природата ще ни принуди към него. Само така ще се промъкнем напред – и по този начин ще се доближим до подобие с глобалната матрица.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45695]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Има ли в женското желание, желание да придобие намерение за отдаване?

Отговор: Нито в женското, нито в мъжкото желание има такова намерение. От къде да се вземе то у нас? Ние искаме само да получаваме. Как можем да придобием намерение за отдаване? Това прави светлината с нас, а не ние самите.

Аз самият съм абсолютен егоист, мисля само за себе си, не мога да изляза от това. Нито желанията ми в сърцето, нито мислите в разума ми, могат да работят по друг начин – природа, такъв съм създаден. Какво да се прави?

Само ако се устремим правилно към това, светлината да се спусне към нас и да ни поправи, тогава ние ще придобием освен егоизма си, още и намерение правилно да работим с него. И това вече ще бъде желание към светлината, желание за отдаване, за любов.

Егоизмът ни ще си остане. Но като работим правилно с него, ние ще увеличим, ще усилим светлината. В това се състои практически целият наш исторически път.

От света на Безкрайността, от нашето първо състояние, с което започваме, ние преминаваме през нашето сегашно, второ състояние и достигаме до света на Безкрайността, в третото ни състояние.

Това трето състояние се смята за 620 пъти по-голямо от първото състояние. «620» – е просто название, а всъщност това е милиарди и милиарди пъти по-голямо. Главното е, че в третото състояние ние осъзнаваме къде се намираме.

В първото състояние ние сме били капка семе, а в третото състояние сме пълно подобие на Твореца, придобиваме Неговия статус. Ето какво постигаме благодарение на този усилвател, когато егоизма ни си остава, постепенно в нас се проявява най-силният егоизъм, а ние благодарение на него, усилваме малката светлина «нефеш», която ни е напълвала в първото състояние.

Нефеш – е много малка светлина, в която едва-едва се таи живота. А в третото състояние ние достигаме степен, която се нарича НАРАНХАЙ – най-голямата светлина, запълваща целия свят.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45674]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Надявам се, че този конгрес ще бъде повратна точка. Ние започваме да се отнасяме един към друг по-сърдечно. Започваме най-после да се сближаваме. Преставаме да обръщаме внимание на това, че сме от различни републики; че сме противоположни, различни.

Трябва да се издигнем над всички граници, които ни разделят! Длъжни сме да бъдем едно единно пространство! Много вярвам, че това ще стане! Трябва да разрушим всичи бариери! Иначе нямаме преход към следващото стъпало!

Какъв махсом може да има, ако правим разлика между теб и мен, между това или онова, между черно и бяло, жълто, червено и какво ли още не. И какво? Това, на мига поставя стена пред теб!

И така е във всяка група! И във всяка група трябва да се издигнем над своя егоизъм! Така си играят с нас отгоре! Творецът специално ни подбутва от лявата страна този егоизъм, а ние не можем да се изкатерим върху него!

Постоянно виждаме недостатъци в другите. Аз гледам: този ми е противен, защото си бърка в носа, а онзи е слаб; друг – груб и т.н. Откъде?!

Има хиляди различни причини, за да не искам да се съединя с другите. В това няма проблем! Готов съм да отблъсна всички, ще намеря причина за всеки и ще бъда прав.

Как да се издигна над всичко това?! Но ако не го направим, нищо няма да се получи!

От 2-рия урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45358]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №5

През вековете кабалистите са изследвали проблемите на човечеството и са изяснявали по какво се различаваме от глобалната, затворена, огромна хармонична картина: „По какво точно се различава човешката природа? По какви именно свойства? Как може да се променят тези свойства? Под влияние на какво?”

Кабала обяснява, как да отработваме върху себе си тези поетапни изменения, като си помагаме един на друг, съгласно определен принцип, определен алгоритъм, за да постигаме все по-голямо и по-голямо подобие с Природата, все по-дълбоко и по-дълбоко да разкриваме в себе си свойства, с които й противоречим – и да ги поправяме в определен ред.

При това, в самия себе си човек не трябва нищо да поправя – трябва да поправяме връзката между нас – и тогава ще стигнем до хармония.

Тук се проявява много интересно нещо: по принцип, трябва да приема себе си такъв, какъвто съм. Много хора се занимават със самоизяждане: „Ето, аз съм такъв или такъв, лош, ленив, алчен, завистлив”, и т.н.

Своята специфика трябва да оставим на спокойствие – тя не ни пречи. Всичко това ще намери правилното си приложение само, ако се устремя към добрата връзка с другите – във взаимоотношенията, взаимното разбиране, взаимната зависимост.

Ако започна да изследвам, да усещам и правилно да реализирам нашите отношения, то изведнъж ще открия (и това е просто удивително), че всички свойства се намират в мен: най-противните, най-страшните, такива, за които на мен самия ми е срамно да си призная. И изведнъж виждам, че те са ми необходими, за да получавам от другите и да им отдавам – и по този начин, да бъда интегрална част от целия този огромен, затворен организъм.

Оказва се, че всички наши желания: кражба, лъжа, завист, ненавист, отблъскване, използване на другите и т.н., тези вътрешни подбуди, с които сме се родили, всички до една са ни необходими. Затова, в никакъв случай не трябва да се занимаваме с такова самопоправяне! Това е голяма грешка, която често забелязвам в нашата световна група.

Трябва да работим единствено над  взаимната връзка. Да не се посочват на човека неговите недостатъци – той няма недостатъци! Недостатъкът се крие само във връзката между нас и никъде другаде!

Това е и „поръчителството” – свойството, на което науката кабала отделя такова голямо внимание. Когато се подготвяме за занятията, започваме да нагласяваме връзката между нас – това намерение трябва да изпреварва всички начинания: взаимния контакт, взаимното задължение да бъдем един с друг във вътрешна връзка, необходимостта да намерим тази вътрешна връзка помежду си.

И едновременно с това, изучаваме кабалистичните текстове. Наистина не знаем, какво става с нас при изучаването на тези текстове, и не знаем точно за какво говорят те. Просто четем за нашите бъдещи правилни състояния, описани от кабалистите. Така, малкото дете инстинктивно взема играчката в ръка, защото природата го подтиква да играе и да расте. Така и ние в групата играем помежду си, сякаш изграждаме правилния модел.

И така, четейки едновременно за това, като че ли привличаме към себе си следващото състояние – подобно на малкото дете, което се вози на някаква машинка, с кубчета, с мозайка. Специално му дават всякакви задачи във вид на игри, а то усилено се опитва да ги реши, следвайки повелята на своята природа.

По този начин, и ние трябва да подтикваме себе си, така трябва да се въодушевяваме един друг, да си даваме пример един на друг, да говорим колко е важно това, за да се зарежда всеки човек от другите с тяхното въодушевление, с тяхната цел, с техните намерения за сближаване, за обединение, за вътрешна съгласувана хармония.

От 5-ия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45605]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Може ли чрез точката в сърцето да се усети поне една малка част от духовния свят?

Отговор: Как можеш да усещаш нещо в точка без обем? За това е нужно да добавиш към нея желание и намерение. Самата точка е безформена: тя няма нито намерение, нито желание. Тя е просто една точка.

Какво желание мога да присъединя към нея? Кабалистите отговарят на това: освен точката, в теб има телесни желания (храна, секс и семейство) и човешки желания (пари, почест, знания). Можеш ли да ги приобщиш към точката в сърцето? Опитай, но не забравяй, че всички те принадлежат към този свят.

Къде можеш да получиш желания, стремеж към духовния свят? Можеш да ги получиш само от обкръжението, ако го цениш и възхваляваш. Нямаш друга възможност. Със своите материални желания няма да можеш да достигнеш точката в сърцето и да влезеш в духовния свят. Единственият ти шанс е да се присъединиш към добро обкръжение и да получиш от другарите тяхното желание, стремеж за тази важна цел.

Тогава ще започнеш да напредваш към нея, да формираш духовен съсъд. Точката става основа, а желанието, което си получил, става съсъд. Ти молиш светлината да дойде. Тя ще ти въздейства и ще ти даде екран. Тогава ще имаш обкръжаващата светлина. Така ще имаш всички необходими компоненти.

Светлината чака, обкръжението е на лице, точката е пробудена, а телесните и човешките желания са заложени. Всичко е готово. Напред!

Въпрос: Има ли някакви важни събития на този път? Има ли възможност да проверим направлението? Как мога да натискам само тази точка, да я усилвам, а не егоистичните желания?

Отговор: Затова ти се обръщаш към обкръжението, което ти въздейства. Това обръщение увеличава твоята точка в сърцето и в отговор ти получаваш ново желание, единственото желание, с което можеш да направиш искане свише.

От урока по статия на Рабаш, 07.06.2011
[45003]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→