Сутрешен урок от Москва

Въпрос: На какво трябва да се фокусираме: на външното разпространение или на вътрешната връзка?

Отговор: На първо  място – широко разпространение, така че колкото може повече хора да знаят за това, че кризата може да бъде преодоляна, че всъщност това не е криза. Точно както за раби Шимон падението пред решаващия подем се е оказало всъщност прекрасно нужно състояние.

Кризата е призвана за наше благо. Възползвайки се правилно от нея, ние леко, спокойно и просто ще достигнем до най-хубавото състояние.

Попитаха ме не отдавна: “С какво да замени човек стремежа към още повече, отколкото му е необходимо, от това което е нужно за нормален живот?“ Ето това в основи ние трябва да обясним на хората.

Кризата действително е за наше благо. Ние и така ще достигнем до състоянието на пълно равновесие помежду си, равновесие с природата. Няма къде да се скрием от това: или нейната матрица, приближавайки се към нас със сила, ще ни реже на парченца и ще ни съединява отново в една “каша“, в едно общо “тесто“, или по желание сами ще вървим към това, да изменим себе си и да се съединим. Но разликата е огромна.

Ако ние правилно разбираме това движение, то кризата – разбира се е за наше благо. Трагичният живот, който заплашва нас и децата ни, можем да го превърнем в прекрасно възхождане. И точно това трябва да обясним на колкото се може по-голямо количество хора.

Докато кабала се е разпространявала в тънка струйка от учител на ученик, били са достатъчни няколко души и високото знание, за да го предават максимално, точно и ясно. Но сега това ручейче е станало широк поток, в който се въвлича цялото човечество. Настъпва глобална, интегрална криза и става дума вече не за висотата на преподаване, не за тънкостите, а за ширината и достъпността.

Точно за тази цел Баал а-Сулам е написал статии като „Даряването на Тора“, “Поръчителство“ и “Свобода на волята“, които представляват началните сведения, правилно разпределени и насочени към колкото се може по-широка аудитория.

В наше време общата сила за поправяне се заключава именно в масата, в огромната маса. Благодарение на нас тя ще започне да разбира в какво се състои работата, ние облекчаваме нейния живот с любов към нея, а тя в отговор ще подтикне и нас в това число. Във връзка с това е казано, че народите на света ни носят към Храма на Твореца, тоест ни повдигат. Именно благодарение на това, че ние предаваме на тях методиката, те ни издигат.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.06.2011

[45690]

Filed under: Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът не е създал желанието за наслаждение отдаващо? Защо не е създал веднага самото отдаване без получаване? Защо ни се налага да разкриваме това свойство отдаване сами, по свой собствен избор?

Защо ни е нужно това „двойнствено” отношение към творението, където самият материал – желанието за наслаждение е егоистичен и зъл, а формата, която трябва да придобие – е добра?

Отговор: Ако правилно се отнеса към тези два противоположни фактора, именно благодарение на тях ще установя правилното отношение към Стопанина.

Не може да възникне правилно отношение, ако не противопоставя едно на друго желанието да отдавам, което мога да развия в себе си, на желанието да получавам, с което съм създаден в отрицателната форма, противоположна на отдаването.

И затова, благодаря за отрицателното свойство, като за положително – за лошото състояние, като за добро. Защото отрицателната форма е необходима и правилна, и заедно, те се съединяват в една форма и водят към една цел.

В материалния свят виждаме, че атомите са изградени от два противоположни заряда – минус и плюс, и от неутрални частици. Така става съединяването – именно между противоположни, различни елементи.

После атомите се съединяват в някакви структури, молекули, кристали. Различни химически елементи се съединяват помежду си, съгласно валентността – броят на свободните електрони, отрицателните частици, намиращи се в орбитата, тоест свободните за създаването на връзка.

Целият живот се основава на съединяване и разделяне, на връзка във всевъзможните форми. Всичко това са проявления на желанието за наслаждение. Ако в молекулата има два електрона, свободни за създаването на връзка с други – това говори за способност за съединяване. Винаги става дума само за желание, което измерваме или с количеството свободни електрони, или по отношение на силите, или на някакви други свойства – сили за привличане или отблъскване.

Но в крайна сметка, винаги става дума за желанието. Жълтият и зеленият цвят, различните звуци, водата, небето – всичко това са различните видове желания. Намираме се вътре в това желание! Освен желания, нищо друго не е създадено.

Но вътре в това желание, имам усещане за самия себе си и за външния свят: за неживото, растителното, животинското, човешкото или за духовните свойства: „корен-душа-тяло-облекло-дворец” – и това са също желания. Аз трябва да ги обединя всичките и да ги управлявам, за да отдавам с тяхна помощ.

Цялата картина на реалността: милиардите хора, Вселената, духовните светове, разкриващи се във връзката между нас – всичко това са форми на желанието. Освен това,  нищо не мога да направя – само все повече да разкривам онова, което се намира вътре в цялата тази система, във всички сфери. И тя ми се разкрива, в зависимост от това, доколко мога да отдавам с помощта на всичките тези форми на желанието.

Но ние живеем със своите усещания. И затова, не разбираме какво е самото „желание” – ние разбираме: „Аз чувствам, Аз желая”. Отделно желание не съществува – а само така, както аз го усещам. Усещаното желание – това вече съм Аз!

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 21.06.2011

[46023]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние току що завършихме един много добър конгрес и той беше добър в истинския смисъл на думата. Някои конгреси просто протичат много топло и приятно, оставяйки след себе си гореща следа. Но на този конгрес ние създадохме нещо по-голямо. Това беше събиране на хора, които пoчувстваха светлина и топлина в техните взаймни действия. Естествено, ние ще провеждаме много повече конгреси като този и ще работим от конгрес до конгрес и ще видим колко много ще се променим.

Но ако искаме наистина да напреднем бързо, тогава трябва постоянно да търсим следващото, по-добро състояние, вместо просто да се опитваме да задържим тази топлина, това ниво, това усещане или постижение. Ние не можем да гледаме назад. Това би било като жената на Лот, която се превърнала в стълб от сол. Не може да взимаме примeри от миналото. Трябва да гледаме напред. Надявам се, че аз и вие ще направим точно това.

Сигурен съм, че това духовно Кли или съсъд израства във всеки от нас. Усетих го. Но тeзи съсъди все още трябва да се обединят и да достигнaт тази нужна връзка помежду си, така че да бъдaт на минималното, 125 ниво, да са като едно, което означава обединени заедно до 125-та степен. При нас все още липсва това, но сме близо до него и определено ще го постигнем.

Затова, въпреки че сме разделени, трябва да разберем, че всичко съществуващо в нашия свят – параметрите за време, място и действие – всичко е, за да ни доведе до целта. Ето защо трябва да разберем, че всички тези условия са ни необходими, за да станем по-близки. И ако прибавим нашето обединение  и взаимно поръчителство към всички тях, тогава тези условия ще са достатъчни. Това ви пожелавам.

От 7-ми урок от конгреса в Москва, 12.06.2011

[45613]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Какво означава, силата на получаващия да се подчини на силата на даващия? Значи ли това, че аз трябва да издигна мъжете над себе си?

Отговор: Всеки от нас трябва да издигне другия над себе си. Така аз действам относно групата, обкръжението: аз максимално принизявам себе си, ставам по-нисък от тях – (-), а от друга страна, се опитвам да получа от тях максимум величие на целта, на групата, на Твореца – (+).

Ако не се принизя, то няма да мога да получа от групата. Само малкият може да получи от големия. Значи, аз се принизявам, за да възприема от тях техните желания, мисли, стремежи, величието на висшата цел. По такъв начин аз се обогатявам. В тази степен, в която успея да получа от тях и да присъединя към себе си целия този плюс, той и ще определи моя стремеж напред. Ако аз не получавам от групата този плюс, нямам с какво да напредвам.

Аз винаги получавам желанието, с което се устремявам напред, само от обкръжаващата среда. Защото аз съм само зададена точка, нищо повече няма в нея, тя ми е дадена само за това, за да работя с обкръжаващата среда. А целият ми духовен съсъд/кли, цялата моя душа е това, което аз получавам от обкръжението, в мен самия това го няма.

И ако от обкръжението не получавам нищо, ако вървя навирил нос, и не искам нищо да чувам от тях, тогава няма откъде да се появят тези допълнителни желания, и няма да имам душа – място, където да разкрия Твореца. Това е много важно.

Същото е и относно женската и мъжката части. Мъжката и женската части трябва да бъдат настроени една към друга. Ние трябва да се принизим относно другата част, за да чуем, възприемем техните желания, и тогава ще получим от тях техните стремежи. Тоест ние трябва да се чуваме един друг, да принизим себе си, за да получим величието на целта, желанието от противоположната група.

Как да издигнем мъжете над себе си? Трябва просто да показвате на мъжката група, че вие ги възвеличавате, че чакате от тях техните постижения, че сте уверени в това, че те ще успеят да свалят звездите от небето, че вярвате в тях. Въодушевете ги – и тогава те ще бъдат способни на всичко! Както майката, която през цялото време говори на малкото дете, колко е голямо, силно, способно, умно, и по такъв начин го подтиква към правилен растеж. Това е необходимо на мъжете, защото те много зависят от женското одобрение.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45630]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития, Мъжът и жената - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №2

Въпрос: Как максимално да настроя моите действия по разпространение към духовния корен? Как да си представя, какви процеси в духовния свят съответстват на тези действия? Къде в тази картина е светът, където разпространявам, къде съм аз и къде е мъжката група?

Отговор: Вие задавате въпроси, които се отнасят вече към следващото стъпало. Тоест вие искате да усетите реалността на вашите действия: в какво конкретно те се проявяват, къде са тези лостове, нишки, инструменти, с помощта на които аз управлявам, когато обработвам материала, разпространявам, правя нещо? По какъв начин действам конкретно аз, в какво направление става всичко това?

По принцип, всичко това засега работи само за общото обединение – не за постигане направо на висшата степен, а за това, че на нашата степен да стане обединението. В момента, в който нашето обединение стане поне в някаква степен подобно на Висшата светлина, тази светлина започва да влияе на него и ни издига съотвено на своето ниво.

Значи, всичко, което вие правите, работи само за обединението. За нищо повече! Но как, щом като достигне то определена сила, някакъв праг, – веднага започва да възниква контакт между това обединение и светлината. Светлината въздейства на това обединение, започва да се проявява в него, чувства го.

Тогава вашият опит към обединение става реален. И тези, които се включват в това обединено желание и го оформят, в степента на своето участие започват да усещат това, което се проявява в това общо желание.

Да допуснем, хиляда човека участват в създаването на общото желание, опитват се да се издигнат над своя егоизъм, с всевъзможни действия да създадат някаква общност от желания. Не малко се издигат над разбиването на това желание, което е станало още преди нас, устремяват се към обединението. Този техен стремеж, усилието, предизвикат привличане на светлината, проявление на светлината в това желание.

Когато тези усилия от тяхна страна достигнат определена сила, светлината се проявява в своето действие над желанието, съединява го на определено ниво между себе си, това желание става общо, и в него се проявява това Висше свойство.

И вие, приемайки участие в това общо желание, отдавайки му, да допуснем, десет килограма от своите усилия, усещате за тези десет килограма това, което става в него. В него може да става проявление на светлината и Творец за милион килограма, но вие ще почувствате в степента на своето участие.

Въпрос: Ако аз си представлявам обединението, това достатъчно ли е?

Отговор: Разбира се, достатъчно е да си представяте обединението. Но, все пак, обединението ще зависи от общите усилия, а вие ще го почувствате в степента на своите лични усилия. Тоест вие сте зависими и от своите усилия, и от общите.

От общите усилия вие сте зависими, защото иначе няма да се случи проявлението на светлината, защото тя ще се прояви само в общите усилия. А от твоите лични усилия зависи тази интензивност на светлината, степента, която ще ви се разкрие. Тоест, може би, това общо желание ще достигне степен, да допуснем, петдесет метра, а вие ще усетите подем само пет сантиметра.

Въпрос: Мога ли да помогна на общото усилие, представяйки си в себе си желанието, което извършва това усилие? Аз няма да ходя при всеки и да му викам: „Давай! „

Отговор: Вашето желание само по себе си се явява участие в това общо усилие. Другите могат и да не знаят за вас. Вие може да живеете някъде на Северния Полюс. Каква е разликата?! Даже ако вие никак не сте свързани с тях, вашето желание вече се явява вашето участие. И ако се получи при нас – ще се получи при всички, където и по света да се намират. Защото всички наши желания са взаимосвързани помежду си, ние се явяваме участници в едно единно поле.

От 2-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да поправя тези желания, които ми се разкриват днес във взаимоотношенията с другите хора: пари, власт, знания?

Отговор: Не, не се съобразявай с тези желания. Защо са ти? Остави ги. Във всеки един те се проявяват в различна комбинация, но ти трябва да поправиш отношението си към ближния като цяло, да не го разбиваш на части.

Отнасяй се към желанията си просто: преди всичко трябва да се излезе на нивото на чистото отдаване: „не прави на другия това, което е ненавистно за теб самия“ – да не се наслаждаваш, когато на другия му е зле.

Тъй като съзнателно или не, аз винаги предпочитам да гледам на тях отвисоко: ако човекът е по-нисш от мен – на мен ми е добре, а ако е по-високо – зле ми е. Затова първата ми работа е да изляза на такова ниво, че да не сравнявам другите със себе си. Не искам повече да измервам хората по себе си.

Когато придобия такова отношение, светът за мен приема съвършено друга форма. Аз сякаш снемам една завеса, снемам един филтър от възприятието си – и се отваря един нов свят. Внезапно аз виждам другите без всякаква връзка със себе си, с егото си. Отстранявам всякакъв личен интерес, всякаква заинтересованост.

Аз вече не оценявам човек по външността му, по дрехите, по поведението, аз въобще не го оглеждам – неутрализирал съм всички наши взаимоотношения. Светът е пълен с възможности. Какви? Засега не знам. Тъй като аз нямам нужда от нищо, просто съществувам наред с другите, не им причинявам това, което аз самия ненавиждам.

Това е много, много прозрачна, чиста степен – тъй като тя се разкрива над всички материални желания на човека. На повърхността тя е абсолютно неразличима – затова пък ти виждаш светът по друг начин.

Трудно е да опишем неговите очертания. Страдат ли хората в твоите очи? Представят ли се всички като праведници или се делят на добри и лоши? Много е сложно да се обясни вътрешната картина, която възниква в човек, когато той снеме своя егоистичен филтър.

Но така или иначе, пред тебе се представя абсолютно различна реалност, други взаимоотношения между хората. Тъй като всеки мери според собствените си недостатъци, а ти, избавил се от този недостатък, виждаш света не през изкривеното огледало на егоизма.

От урока по статията „Дарованието на Тора“, 20.06.2011

[45912]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Закриване на конгреса в Москва

Единственото, което ни е необходимо – е постоянно вътре в сърцето си да разчистваме място за всички. Моето сърце – това е парче месо. А, аз трябва да намеря вътре в него такава точка, за да направя от нея празнота – да създавам място. И това е тази точка, от която сякаш ще се развива нашата Вселена.

Защото в крайна сметка нашата Вселена я няма, и няма никакви други светове – всичко това е в нашите усещания.

И така, ако вътре в сърцето ни започне да се разширява такава празнота,- това сякаш ще бъде възникване на нов свят – подобно на това, както се е създала нашата Вселена в желанието. Това трябва да направим.

Нека всеки да усети у себе си тази точка, вътре в сърцето си, – и да се опита да направи около нея празнота, за да влязат там всички.

От церемонията по закриване на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45395]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Целта на творението е да придобие свойството отдаване и с неговата помощ да постигне сливането със Твореца. Ние сме в противоположното свойство, в намерението да получаваме заради себе си.

За да поправим нашето намерение от получаване на отдаване, трябва да привличаме върху себе си светлината, връщаща към източника, към Твореца. Тази светлина, намираща се на по-висше стъпало от нас, всеки път ще ни поправя и ще ни издига на това стъпало на отдаване и любов.

Светлината идва към нас, когато се съединяваме заедно в нашите сърца, в нашите желания, в намеренията да се поправим и се занимаваме с поправената система, за която ни разказват кабалистите.

Изучавайки тази система и желаейки описаното в тези текстове да се случи с нас, да се разкрие между нас, ние привличаме към себе си същата светлина, намираща се в нея, по стъпалата на правилната връзка между творенията. Тогава поправяме нашата връзка и влизаме в същите състояния, за които разказва книгата. Именно това означава, че книгата се разкрива.

Книгата, притежаваща най-силното въздействие върху читателя, за да го доведе до поправено състояние, до отдаване и любов, е книгата „Зоар”. Затова, когато четем тази книга, нека пожелаем да усетим, че всички сме заедно, за да се разкрие в правилната връзка между нас общото свойство отдаване, Добрият и Творящият добро – Творецът в Своето разкриване на творенията.

От урок по книгата „Зоар”, 19.06.2011

[45800]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да се занимаваш с вътрешна работа?

Отговор: Човек трябва 24 часа в денонощието да се занимава с вътрешна работа. И може да се случи така, че той дотолкова е погълнат от нея, че идвайки на урок, не вижда нито една дума написана в книгата. Но това, не е важно! Главното е онова – което произтича вътре в него.

Но ти не трябва да се укоряваш. Вътрешната работа –е когато през цялото време се опитваш да удържиш в себе си сливането с вътрешната същност на групата. И тогава, отваряйки книгата, ти виждаш там не външните знания, а доказателства за своето обединение с другарите в групата. И даже не в групата, а в общата душа.

Ти започваш да виждаш, че в Учението за Десетте Сфирот, и в Книгата „Зоар” и в другите кабалистични източници се говори само за различните видове връзки между теб и останалите. И, ако ти всъщност желаеш да изясниш тези връзки, – тогава започваш да изучаваш Тора (думата Тора, на иврит означава светлина „ор” и „ораа” – инструкция).

Въпрос: Означава ли, че моята работа се състои в това, да проявя тази вътрешна мрежа която ни свързва помежду ни? А как да използвам за целта нашия свят?

Отговор: Целият наш свят – това е онази същата мрежа от хора, но в своята най-външна проява. Затова ние усещаме тази връзка като развалена. А във вътрешната връзка на мрежата между нас, на нас последователно ни се разкриват 125-те стъпала на все по-голямата връзка на обединение .

Но нашето състояние във външния свят е задължително: именно с него ние започваме и съществуваме в него, за да се предвижваме все по дълбоко в тази връзка.

На нас ни трябва основа, която няма връзка с движението навътре. Това се нарича външна мрежа на връзката помежду ни, в която ние съществуваме в този свят. И само сега ни се открива цялата степен на негодност на тази връзка – по-рано ние просто не сме мислили за това. И това ни задължава да направим поправката.

От урока по статия на Рабаш, 25.03.2011

[45711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В съответствие с принципа “възлюби ближния“, как се отнасяте вие с другарите, които са отдалечени от вас спрямовашия духовен напредък?

Отговор: Отдалечаването е неизбежно, защото се определя от общите интереси, а тях вече ги няма.

Въпрос: В статията си “Строеж на бъдещото общество“ Баал а-Сулам пише за законите на колектива – равни за всички. Трябва ли да разглеждаме това само по отношение на нашата група или  трябва да е спрямо цялото човечество?

Отговор: Спрямо цялото човечество.

Въпрос: Казано е, че всичко, което виждам извън себе си – това са мои желания, части от моята душа, на които аз трябва да отдавам. Но ето вече няколко дни аз не съм в състояние да работя в дясната линия. Опитвам се да използвам всички материали от ББ за това, да изляза от ужасното усещане на лявата линия, но всичко, включително Рав и уроците, ми се струва потопено в егоизъм.

Желанието ми да влагам усилие в работата отслабва, опитите ми да намеря вечността в голямото и в малкото търпят провал, аз се изпълвам с ненавист и отчаяние. Дори нямам сили да се моля тъй като съм неспособен да усетя недостатъците си. Как да изляза от това състояние на тъмнина?

Отговор: Не изоставяй опитите, но най-добре е в такова състояние да се занимаваш с ТЕС или Птиха.

Въпрос: Как да разберем дали напредваме, ако нас постоянно ни отделят от усещането за подем? Дори повече, ние не усещаме възхождението, дори да се намираме на метър от набелязаната точка. Как мога аз да почувствам, да измеря и разбера къде се намирам, ако постоянно “излитам“ от тези “знания“?

Отговор: Докато не се разкрие Творецът, човек не може да знае къде точно се намира той.

[45555]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→