Въпрос: Предлагате да се вземат решения за подялбата на „Държавния пай“ на открита „кръгла маса“. Но сега всички мислят за собствените си проблеми. Какво ще накара хората да променят мисленето си?

Отговор: Желанието да се постигне успех. Защото той не може да бъде постигнат по друг начин. Хората изискват преди всичко усещане за справедливост, усещане за единство, връзки, когато  имам не по-малко от другите, когато постигаме общо решение.

Защо в днешния свят никой не достига успех? Тъй като не владеят тази методика. При днешната егоистична ”връзка“ между нас нито едно решение няма да се задържи. А народът по целия свят днес излиза на улицата. Такъв е подходът им, те чувстват, че по този начин стават управници.

По целия свят правителствата са се отдалечили от народа и обсъждат нещо помежду си, все едно той съществуват отделно от тях. Но днес ситуацията се променя и хората започват да се чувстват не по-долу, а по-горе от правителствата, защото светът става „кръгъл“- интегрален.

Тази интегралност се усеща от народа ясно. В правителствата заседават индивидуалисти, всеки от които действа по своему. Това не е в съответствие с природата и следователно не е успешно. А хората чувстват, че сега имат повече сила, защото инстинктивно се съюзяват в „кръгове“, а природата също е „кръгла“,  взаимосвързана. Народът имат вътрешна подкрепа и увереност, затова във всички страни те излизат на улиците и това е само началото.

Въпрос: Смятате ли, че силата на желанието да се постигне успех ще надделее над всички останали разчети на „кръглата маса“?

Отговор: Няма друг изход. Дори по чисто егоистичен начин, всички трябва да разберат, че успехът зависи от това дали решенията ще създадат у хората усещане за справедливост. Справедливият съд е като семейството. Такова усещане създават тези, които организират дискусии на живо в ефир: как да поделим това, с което разполагаме, между всички нуждаещи се. Събираш всички проблеми – самотни майки, пенсионери, студенти, лекари – и  организираш обществен дебат.

Но тази дискусия трябва да покаже, че проблемите са решени справедливо. По този начин хората се приближават до единството. Тук присъстват всички групировки, всички мнения, както е и в семейството. И в тази дискусия се включва целият народ.

На първо място, хората трябва да са сигурни, че дискусията е конструктивна. Засега всички говорят, че различните хора се нуждаят от различни неща. Но постепенно се изгражда поредност на предпочитанията, скала на ценностите.

Въпрос: Решението за реда на предпочитанията трябва да се предлага от специалисти или от самите хора?

Отговор: От хората. Трябва да има общ консенсус, буквално както на референдум, чиито резултати се демонстрират по телевизията в прогресивен ред. Шоуто е в реално време. Ако това не бъде направено, никой няма да вярва в почтеността на резултатите. А откритата дискусия обезоръжава всички врагове, възпитава и обединява хората.

Тоест, подходът към всички дейности в икономиката и разпределението на бюджета трябва да бъде като в семейството. Държавата не е ли едно семейство? Това се нарича социална справедливост. Но социалната справедливост означава, че живеем в едно семейство с взаимно поръчителство.

[52016]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли да опишете накратко понятието поръчителство?

Отговор: Поръчителство е, когато всеки разбира, че неговото благо зависи от благото на ближния. Не може да ми е добре, ако на него не му е добре. Не мога да нахраня сам себе си – аз храня теб, а ти – мен. Само така можем да живеем, иначе ще умрем. Избирайте, няма други варианти.

Ето до каква степен трябва да почувстваме общата взаимозависимост. Най-важното нещо за един човек е насъщният хляб, но няма да можем да си набавим дори и тези най-необходими неща, ако не изпълним условието за взаимно обединение. Всеки ще обезпечава другите, а не себе си. Само така Природата ще ни принуди да се обединим помежду си.

От това усещане следва всичко останало. Така както в сплотено семейство се грижим заедно за децата и помагаме на родителите. Ще захвърлим ли болен дядо в беда? Не, разбира се. Самото състоянието на поръчителство ни задължава да не го оставяме, не е необходимо да се въвеждат специални закони. Важно е да има подходяща среда в обществото, която чрез медиите и обкръжението ще осъжда или одобрява дадени взаимоотношения и прояви между хората.

Но днес, докато израелското общество не е приело принципа на поръчителството, трябва да помагаме, особено на тези, които не могат да се справят сами. Нека да обсъдим как бихме могли да закрепим положението на хората, живеещи под прага на бедността. Това е първата ни грижа, зашото в семейството никой не бива да пада по-ниско от това ниво.

Нека, както казват, „потушим пожара“, а междувременно да работим върху всеобщото възпитание на хората, за да се движим в посока на поръчителството – днес самата Природа изисква това от нас. Висшият свят се спуска към нас и се проявява именно под формата на поръчителство.

Ще отнеме от половин до една година, докато хората започнат да си дават сметка и да осъзнават смисъла на случващото се, но още сега трябва да помогнем на нуждаещите се, които нямат пари да се изхранят до следващата заплата. На тях трябва да им дадем необходимото още сега – а след това ще обсъдим и останалото..

От урока за поръчителство и обществена справедливост, 22.08.2011

[52165]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Трябва да създадем общество, което ще позволи на всички хора по света да се предвижат правилно в утрешния ден, иначе не бихме оцелели. Виждаме какво се случва днес, особено в развитите страни. А към тях бързо са се устремили и останалите. Хората започват да чувстват, че „няма утре”. Но всъщност това е прекрасно състояние, в което егоистично се отделяме от миналото и навлизаме в неутрално, „затворено” състояние.

Именно сега е моментът да покажем на хората системата от взаимовръзки, която ще ни доведе до усещането на едно напълно различно състояние. Ние встъпваме в своето следващо състояние на развитие. Точно както сме произлезли от маймуните и постепенно сме се развили в своето животинско състояние, така и днес започваме да се развиваме в своето вътрешно, човешко състояние.

Днес се издигаме до състоянието, наречено „Адам” – човек, който е подобен на висшата сила на природата. Тази сила иска да ни научи да станем интегрални в нея и затова днес кризата се явява глобална и интегрална.

Трябва да станем подобни на природата. Така ще започнем да разбираме вътрешния механизъм, който ни управлява. Вътрешната програма на природата ни води към определена цел, без да го съзнаваме. Умираме, без да знаем за какво сме живели. Раждаме се, не знаейки къде и защо. Правим нещата инстинктивно, защото природата ни принуждава да ги направим, и нищо повече от това.

В действителност, съществува цяла програма от действия, съществува причинно-следствена връзка! Всяка част от природата има причина, следствие и цел. Нищо не съществува безцелно. Така и ние не съществуваме безцелно. Можем да видим това, защото природа сега ни издига към следващото състояние – към следващото състояние на развитие.

В сегашното състояние все още осъзнаваме своя животински егоизъм, в който сме създадени и който се развива в нас. Изкачвайки се до следващото стъпало, което е глобално и интегрално, и ставайки глобално свързани с природата, променяйки себе си съобразно с нея, постепенно започваме да възприемаме вътрешния механизъм, вътрешната мисъл на висшата сила на природата. Както казват астрофизиците, „цялата Вселена е една мисъл”. Когато човек започне да я съзнава, той започва да чувства вечността.

[51606]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как става така, че сблъсъците във вашата страна започват да се разсейват?

Отговор: Разбирам вашата изненада. Аз вече писах в предишните публикации, че няма да има насилие в тази страна. Това е древна нация, изградена на принципа на братството. Даже това да бъде забравено и да не бъде взето предвид, няма да има насилие и братоубийствени войни. И даже да се появят агитатори зад граница, които да подстрекават насилие, сигурен съм, че те няма да бъдат посрещнати дружелюбно от хората тук.

Но разбирам вашето объркване. Вместо да се чупят витрините на магазини, да се плячкосва, хората да се колят един друг “като всички останали”, в Израел, за да се обезвредят манипулаторите, учените, наред с представителите на обществото, решават проблемите си заедно около кръглата маса.

Въпрос: Какво правят кабалистите в този момент?

Отговор: Те разпространяват материали за истинската причина за кризата – егоистичната обвързаност между хората, вместо алтруистична, глобална, интегрална взаимовръзка, наречена “взаимно поръчителство”. И те наблюдават как протестиращите започват да работят за обединение, как изучават своите качества, като се опитват да се издигнат над тях. Най-доброто от всичко, което се случва, са опитите на хората да намерят взаимовръзката и взаимно разбиране помежду си.

Това е чудесен пример за целия свят, как е възможно да се опиташ да разрешиш въпросите на кризата (включително икономически и социални) в открита извънпарламентарна дискусия около кръглата маса заедно с всички представители на обществото.

[51420]

Filed under: Без категория, Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Един закон“: Първата и единствена заповед, която води надеждно до намерение за отдаване, е да приемем върху себе си да работим не за заради собствените ни нужди, а да ги удовлетворим само според насъщната ни необходимост, с други думи, като съблюдаваме точно нормата, необходима за поддържане на своето съществуване.

А в останалото време човек ще работи заради обществото, избавяйки угнетените и заради всяко творение в света, нуждаещо се от избавление и благодеяние.

Въпрос: За какви угнетени става дума и как да ги спасим?

Отговор: В държавния бюджет няма пари, за да удовлетвори всички днешни искания на народа, още повече – бъдещите искания. Освен това Израел заедно с целия свят преживява упадък. Не трябва да се самозалъгваме: ние сме затънали в кризата не по-малко от целия свят. Просто това все още не се усеща благодарение на малките ни мащаби. Но за съжаление, скоро и ние ще почувстваме кризата, защото не сме изолирани от света, тъкмо обратната – зависим от огромно количество фактори и обстоятелства.

И така, невъзможно е да се обезпечи всичко от „горе“, но можем да раздаваме на хората необходимото „отдолу“. Когато в страната се провеждаше акция по безвъзмездно събиране на дрехи или топли облекла за нужадещите си, приемните пунктове се пукаха по шевовете от вещи. Така че като народ, сме длъжни да достигнем до до състояние на пожертвувание, отдаване- и тогава ще имаме достатъчно всичко. Трябва да се повдигнем до обединение, към взаимно допълване, когато държавната и личната каса – са едно и също.

А в касата нямаме много пари. Те не стигат дори за безопасността на страната, да не говорим за всичко останало. Трябва да разберем, че няма от къде да вземем средства и всяка добавка става само за сметка на недостиг на нещо друго. Затова изходът от борбата за бюджетни средства зависи от това кой най-силно ще „вика“, кой най- самоуверено иска. Такова силово противостояние нищо няма да реши, то само ще опустоши касата и страната.

Истинското решение е в единството, благодарение на което се издигаме до състояние на общност и можем справедливо да делим между себе си. Човек обезпечава себе си само с най-необходимото – и при това е удовлетворен. Тъй като няма по-голямо наслаждение, от това да се чувства обединен заедно с всички. Това сваля от нас ограниченията и довеждайки ни до съотвествие с Природата, получаваме висша, духовна светлинка.

Освен този подход, няма никаква друга възможност да раздадем на всички и да обезпечим всеки, с това което иска. С други думи – държим се като в едно семейство.

А за това ни е нужно да възпитаме себе се по пътя на съвместното открито обсъждане на кръглата маса – при задължителното условие за взаимното поръчителство. Всички ние ще почувстваме, че се намираме в единна система, в общо състояние, че имаме обща каса, общ живот – и тогава ще се издигнем до усещането на духовния свят, където всичко действително е построено именно така: само според подобието на свойствата, когато всеки се „разтваря“ във всеки.

Ще ни помогне ли в това политиката? Само ако има възможност високо да провъзгласи това послание.

От урока по статията „Една заповед“, 19.08.2011

[52003]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→